ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Подземната тъмница

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 5:49 pm

First topic message reminder :

Намираше се под двореца. Към нея водеха дълги, но тесни, извити каменни стълби. Колкото по-надолу се слиза, толкова по-тъмно ставаше, докато накрая всичко потъне в мрак. Единствената светлина идваше от запалените факли по стените. Тъмниците бяха влажни, мръсни, миризливи помещения. Повечето килии бяха стандартни със стоманени прътове. Но имаше и няколко, чийто врати бяха от най-дебел метал, и единственият процеп бе по средата й, достатъчно дълъг и дебел, че през него да мине поднос с храна. Нямаше тъмничар, защото ключалките бяха подплатени с магията божия и никой не можеше да ги счупи, разтопи или отключи по какъвто и да е начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 2:11 pm

Водата няма цвят. Тя свободно променя формата си, докато тече. Но когато се застои става мътна. Толкова кратко съществуване. Безформеността на водата се притегля от гравитацията, карайки я да тече надолу. Когато водата изтече не може да се върне обратно в извора. Тя продължава да тече. Продължава да се замърсява...
Течащи капки падат от тавана. Падат една по една, разплисквайки се в пода. Кап...кап...кап...Звук, който може да те подлуди. Звук, който с течение на времето няма да понесеш. Звук, чрез който преди столетия са измъчвали и най-коравите. Който те довежда до полуда, до състояние, в което искаш сам да смачкаш черепа си, за да спре. За да приглушиш постоянният, еднакъв, с нищо непроменяем звук.
Слухът изострен, долавя тези капки. Те се разбиват не в пода, разбиват се в ушните канали, карат мозъкът ти да кънти. Безспирни камбани, тресящи съзнанието.
Мортем долавяше този звук, както всеки, прокраднал се през тъмнината. От къде идваше течът? Не можеше да прецени. Някъде отгоре. В някой от пропуканите ъгли. Някоя спукана тръба, може би. Колкото повече се заслушваше, толкова повече капките пронизваха слепоочието й. Караха главата да боли. Колко време мина? Час, два, ден, пет? Падащите капки продължаваха да падат, да попиват в твърдия цимент и пак да капят. С всяка изминала момичето усещаше как малко по малко почва да полудява. Стиснала глава с ръце забила я между краката си се молеше да спре. Колко щяха да я измъчват? По какви начини? Всичките психически. Всичките до един. Съдбата не бе на нейна страна този път. Това е враг, който нямаше как да пребори.
-Спрете...спрете.... - шептеше тя, молейки се на мътната вода да я остави намира.
Но тя не спираше. Камъните й падаха върху нея с всичката сила на природната стихия.
-Спрете...моля ви....
Но капките не можеха да я чуят. Не показваха милост. Продължаваха своя брод на скитничество мимолетно.
Ушите доловиха нов шум. Наострени те чуха скърцане. Шум от пъхнат ключ в ключалката. После щракване. Вратата се отваря. Това истина ли е или поредната илюзия? Лъч светлина се процеди в пространството и Хелските присви клепачи, непривикнала към нея. С крайчеца гледаше към открехнатата врата и виждаше...виждаше само чифт обувки, размазани пред погледа си. Усети как две здрави ръце я повдигат и я обгръщат внимателно, нежно и топло. Първата топлина до която се докосваше от седмица наред. Двете ръце я хванаха и я вдигнаха като перце. Крачките запристъпваха и след секунди се спряха. Обърнаха се и се свлякоха на пода. А тя се намираше в тези желани прегръдки. Впи ноктите си в блузата със затворени очи, уплашена, че ако ги отвори ще изчезнат.
-Милата ми, Мортем....Скъпата ми... - почна да реди жално гласът.
Мекият тембър се забиваше в нея и я стопляше отвътре. Ръката галеше лицето й. Един чифт устни се спряха върху челото й. Чак тогава отвори клепачи. Резците на миглите й прискляпаха няколко пъти, докато свикне със светлината и тогава го видя. Беше си съвсем същия. С нищо непроменен. Само лицето му бе по-изпито, разтревожено, а причината бе самата тя. Той я прегърна силно, неискащ да я пусне.
-На какво трябва да се подлагаш. Прекалено е...прекалено е.
Грегъри я целуваше по страните, галеше косата й, не го интересуваше начинът, по който изглежда. За него това си бе същата Мо - неговата любима, неговата сестра. Същата, само по-окаяна. Душата му се късаше да гледа как страда.
-Чак сега...чак сега успях да се измъкна и да дойда да те видя. Прости ми. Моля те...прости ми....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 3:08 pm

Връщам си думите назад. Тази проклета дупка е всичко друго, но не и забавна. Предпочитах червеите и плъховете пред капките вода от тавана. Кой нормален ще си запази мозъка в такова място. Та то си плачеше да полудееш. Даже по-зле. Искаше. Молеше те. Желаеше да си изгубиш и малкото здрав ум. А аз вече бях на предела на лудостта и започнах да се моля на самата себе си да се държа.
И недай си боже молитвите ми стигнали до някой по-висш и спасените се появи. Когато погледнах към моето спасение видях не кой да е, а Грегъри. Първоначално се чудех дали това не е някоя игра. Някоя илюзия, с която искаха да е следващото ми измъчване. Но скоро изобщо не мислех за това, а само за това, че той е тук.
-Милата ми, Мортем....Скъпата ми...На какво трябва да се подлагаш. Прекалено е...прекалено е. Чак сега...чак сега успях да се измъкна и да дойда да те видя. Прости ми. Моля те...прости ми....
Слушах го внимателно без да издавам и звук. Без да помръдвам. Просто бях като кукла в ръцете му. Гледах лицето му и се чудех, защо е дошъл. Мисля, че не биха го пуснали просто така да ме види. Не и мен. Понечих да кажа най-накрая нещо, но когато се опитах да издам някакъв звук нямаше такъв. Просто движех устните си. Въздъхнах и си поех въздух. Дълбоко, спокойно и без да се напрягам. Тогава отново опитах да кажа нещо.
-Не трябва ли аз да моля за прошка?
Попитах го с леко немощен глас и докоснах едната му буза с пръсти. Тогава видях раните по моята ръка. Загледах се в тях и само се усмихнах. Значи това ми било причинило всичкото блъскане по стените. Това е интересно. Досега не бях виждала раните си да заздравяват толкова бавно. Но далеч от това. Отново погледнах Грей и му се усмихнах.
-Пък и тъмницата е по-добре от нещо от сорта на женитба.
Малко хумор нямаше да навреди. А и преди много време така ме заплашваха. Ако направя нещо много лошо, че ще ме омъжат за някой гаден, долен демон. Така, че да това беше по-добре от женитба.
-Грегъри ще ми изпълниш ли една услуга? Можеш ли да намериш Дориан Смит и да и дадеш да пие от Мнемозина? Моля те.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 3:44 pm

-Не трябва ли аз да моля за прошка? Пък и тъмницата е по-добре от нещо от сорта на женитба.
Мъжът се усмихна. Все още можеше да изкарва хуморът си на повърхността, въпреки всичко. Това го зарадва. До някъде го успокои. Той я повдигна леко, за да не я нарани, знаеше колко слаба е в момента и я прегърна. Главата й полегна на рамото му, а той стискаше гърбът й нежно, без да е груб.
-Грегъри ще ми изпълниш ли една услуга? Можеш ли да намериш Дориан Смит и да и дадеш да пие от Мнемозина? Моля те.
Тялото на Грей потръпна. Някак си усещаше, че ще му зададе този въпрос. Лицето му се помрачи и той я откъсна от себе си, така че да я гледа право в очите.
-Какво има? - попита притеснено Мортем. -Нещо не е наред.
-Не...не е. Чух молбата ти още когато ми я отправи първия път. Излъгах баща ти, че ще се опитам да намеря Боунс, но всъщност когато се качих горе, търсех нея.
-И?
Мъжът поклати отрицателно, разочаровано глава.
-Няма я....
Устните на Хелските потрепнаха.
-Това е...невъзможно....
-Напротив. Възможно е. Казвал ли съм ти някога как намирам хората? Как виждам всичко? Не, разбира се, че не съм. Получава се, когато въпросния човек има своите мисли, но ги възприема като човека, който смята, че е. Колкото и да я търсех Дориан Смит не съществува. Нито едно живо същество не мисли като нея. Не споменава името си, няма спомени. Може би наистина е мъртва. А ако не е, ако не помни коя е, няма как да я намеря докато не възвърне паметта си. Може да е навсякъде, да е всякоя, но докато в съзнанието си не се възприеме като Дориан Смит, тя не съществува.
На момичето му идеше да се разплаче. Единственият лъч надежда дори не знаеше, че е такъв. Значи никой външен нямаше да й помогне. Само от нея зависеше да си спомни. Но това може да отнеме толкова много време. Може би години. А дали разполагаха с тях? Едва ли Боунс ще реши да прави каквото и да е толкова рано и все пак...
Всевиждащият стана, като я остави на земята и се запъти към вратата. Клекна и взе един поднос. Когато се върна постави пред нея табла с бял хляб, пилешка супа с ориз, кана с бистра вода и бучка сирене. До посудата бяха наредени вилица и лъжица.
-Баща ти каза, че веднъж седмично ти е позволено да ядеш. Измолих го аз да ти нося храната. Така ще мога да те виждам. Но не мисля да се задоволя само с това. Обещавам, че ще направя всичко възможно, за да те измъкна от тук. Той няма да ти се сърди вечно, знам това. Просто трябва да му мине. А до тогава яж. Имаш нужда от сили.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 4:02 pm

След като ми изрече гадната новина лицето ми стана по-мрачно и от преди. Мисленето ми веднага превключи на тема изход от ситуацията. Щом Дориан Смит не може да бъде открита тогава щеше да е по-забавно по-другия начин. Боунс да бъде открит. В залата макар и да бях в транс чух какво каза Себастиян. Тоест Грегъри щеше да следи Боунс. Това е добре. Но може би ако види синекосото момиче близо до Боунс дали щеше да е по-лесно. Или пък не.
-Грегъри ... - леко му се скарах, ама си имаше и защо - сега не му е времето да мислим за храна.
Поех си дъх и започнах бързо да говоря.
-Ако намираш хората чрез това как те се възприемат тогава има ли някой нов. Искам да кажа някой, който не е много сигурен в себе си и наскоро се е появило това име в мислите на хората. Ако теорията, че онзи тъпак и е дал да пие от Лета, то тогава тя се мисли за друга. А знаеш, че всеки с изтрита памет е доста несигурен в началото.
После си успокоих и се усмихнах, отново.
-Както и да е. Това сега на страна.
Просто му се метнах на врата и го целунах по бузата.
-Не си навличай проблеми. Аз си забърках това. Аз ще си изтърпя, може и години наказанието.
Видях го, как се притеснява за нещо и се мръднах настрани.
-Какво има?
Попитах го, а той ме погледна в очите.
-Защо го пусна?
Замислих се. Защо наистина го пуснах? Може би видях нещо добро в него и вярвах, че ако му се даде втори шанс ще стане добър. Е явно не всички могат да са добри, нали така.
-Ами, ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че просто вярвах, че той ще се поправи. Но е по-упорит и от конските мухи. Иначе ще видиш, че всичко ще се нареди. Сигурна съм.
Нямаше да му казвам за онова, което май ми се привидя. Гроба на Лушиъс, немощния Дрейк и труповете на Корнелиус и Синк. Та аз сама не искат да повярвам на това..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 6:08 pm

Грегъри пое целувката й сякаш бе първата им. Имаше такова чувство, защото тази една седмица му се стори като цяла една година, че даже и повече. Едно бе да не я вижда много време, но да знае, че е в безопасност, напълно различно да знае, че е затворена в тази прогнила, гнусна дупка, подлагана на какви ли не изтезания. Да, тъмниците на Богът бяха толкова плашещи именно с това, че човъркаха в съзнанието ти и те измъчваха по всевъзможни начини. Физически или психически, зависи от греховете и страховете ти.
Но искаше или не, трябваше да я попита. Трябваше да разбере защо.
-Защо го пусна?
-Ами, ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че просто вярвах, че той ще се поправи. Но е по-упорит и от конските мухи. Иначе ще видиш, че всичко ще се нареди. Сигурна съм.
Грей се усмихна носталгично, но някак си благо.
-Вярвам ти. Състрадателността ти е похвална, но запомни едно от мен. Не подавай задължително ръка на този, който е паднал в калта. Не знаеш защо е попаднал там по начало. Не всеки може да се промени, не и ако не го желае. А силата за власт може да е много опияняваща. Трудно можеш да я оставиш заради покаянието. Но да не говорим за това. Просто се радвам да те видя.
Той погали бузата й и премести един паднал пред лицето й кичур, за да го вижда по-добре.
-Красива си.
Точно това нашата Мортем не очакваше. Та тя бе в окаяно състояние. Цветът на косата й беше почнал да избледнява, цялата бе в рани, с разкъсана рокля, мръсна и кой знае на какво миришеща.
-Не се шегувай.
-Не се шегувам. Няма значение в какво състояние си, винаги ще си красива.
Момичето усети как се изчервява. Даже в килия, той бе способен да я накара да се изчерви, а това бе толкова ценно за нея. Хубавецът хвана ръката й и се опита да вкара магията си в нея.
-Сега ще те излекуваме.
Но тя грабна силно китката му, като прекъсна потока.
-Не. Моля те, недей. Искам да заздравеят като на нормалните хора. Никога не съм знаела какво е да те боли дълго време. Искам да разбера.
Разбираше я. Разбираше я идеално. Не му се искаше да я оставя така, но прие волята й. Нямаше да я кара насила.
-Тогава поне хапни. И да не чуя възражения. Ако не искаш напълно да се спаружиш и изчезнеш ще се храниш. Особено сега, когато регенерацията ти не е постоянна.
Момичето леко се намуси.
-Не ме гледай така. Яж ти казах.
Ето това бе Всевиждащият когото познаваше. Дясната ръка на Себастиан. Непоколебим в своите действия, дела и думи. Изречението му беше като една мила заповед и тя щеше да се подчини, най-вече защото знаеше, че е прав.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 05, 2013 3:42 pm

Намръщих се когато ми каза да ям. Знаех, че това ще ми помогне, но не исках да се храня. Не исках изобщо нищо. Просто да си излежа присъдата без да имам проблеми. Както предишните с гущера и с водата. Е както и да е. Това щеше да е за по-късен етап. Сега просто бях подтиквана да се храня. А какъвто е Грегъри най-малкото да ме хвана и да ми набута храната в гърлото без да ме пита.
-Добре, добре.
Доста намръщено почнах да се храня. Както винаги ядох досадно бавно, но май развих този навик заради баща си. Така го дразнех дори на масата. И беше забавно. Грегъри пък никога не се е оплаквал, но сигурно и него го дразнех с това. Е не можех да се променя, това е сигурно.
Когато привърших с храната само се намръщих. Бях се насилила да изял половината супа, но просто нямах апетит. Да не говорим, че като се опитвах да преглъщам храната имах чувството, че ям пясък.
-Готово. Доволен?
Попита го и го погледнах леко свирепо. А той само се усмихна. Това ми стигаше да се развеселя.
-Сега сигурно трябва да си вървиш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeЧет Мар 07, 2013 4:12 pm

Да, доволен беше, как иначе.
-Сега сигурно трябва да си вървиш?
Усмивката на лицето му помръкна и изчезна за секунда, като скрил се човек зад ъгъла на някоя улица.
-За жалост да. Но преди това...
Грегъри се изправи и отиде до отворената врата. Клекна и пое няколко предмета в ръцете си, които Мортем все още не можеше да различи ясно. Когато се върна при нея, той постави на пода един малък свещник със забучена в него свещ и още две такива, да има когато първата изгори. Един кибрит, а накрая й подаде една дебела книга. Бяха приказките от "Хиляда и една нощ". Последно й ги беше чел когато бе още невръстно хлапе и се радваше на всички и всичко. Попиваше историите за магически предмети, лампи и килимчета като гъба, а после порасна и сама стана свидетел на всичките чудеса на света.
-Пести ги. Не знам кога ще мога да ти донеса нови.
Този малък подарък означаваше за момичето много повече от което и да е обилно блюдо. Той й подари светлината, поне за малко и развлечението. Така й даваше още една предпоставка да държи мозъкът си в изправност и да не полудее. Защото последното, което Грей искаше е любовта на живота му да загуби разсъдъка си.
Мъжът я целуна топло и нежно по челото, после премести устните си върху нейните и я погали за последно.
-Ще се опитам скоро пак да дойда.
И напусна тъмницата оставяйки я сама със себе си. Надяваше се само тази й компания да не я отегчи и отчая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 2:35 pm

Това, което Грегъри ми даде беше нещо много по-голямо. Много по-значимо отколкото си мислеше. И не говоря за нищо от това, което ми даде в материален вид. Не. Това, което той ми даде беше надежда. Лъч светлина показващ ми, че когато ме пуснат ще има някой, който да се радва от този факт. Това ми стигаше. Топлеше сърцето ми.
И сега тук ... в тази тъмница стиснах силно книгата, която ми даде. Нямаше нужда да я чета и да наруша заканата на Себастиян - "Сега ще опознаеш вечния мрак". Не исках да прекрача границата отново. Просто оставих нещата, които ми донесе настрани освен книгата. Нея държах близо до сърцето си.
Свих се в единия ъгъл на стаята и затворих очи. Замислих се за приказка от тази книга .. коя харесвах? .. Не можех да си спомня. Всичките бяха хубави, но може би ... най-много ми допадаха приключенията на Синбад Мореплавателя. Неговите приключения бяха най-вълнуващи. Дори мога да кажа, че преди, когато бях малка исках да стана пират. Да плячкосвах гробници с несметни богатства. Да усещам вятъра и миризмата на соленото море. Да живея по-този начин. Да стана .. един пират. Но след като пораснах открих, че съм годна за друго. И затова забравих тази детска прищявка. Не исках да оставям Грегъри сам, защото без да съм наблиза замъка винаги беше тих ... или така казваха слугите. Но им вярвам. Баща ми не харесва нещо да го дразни, това просто си е моя работа и не я давам на никой.
За пръв път се радвах, че ме бяха заключили тук. Това място можеше и да бъде зле, да не ти дава мира, но поне ти даваше време за размисъл. А аз не бях подвластна на времето. Така, че ми остана само да мисля.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 17, 2013 10:55 am

И всеки се е борил с абсурдите, преборвал ги, оставял им се е, но е оживял и сега се вози във влака на път към безсмислието. Имам прекалено много време да мисля за живота и понякога забравям, че още участвам в него. Гледам право в очите и не отмествам своите, макар да е неловко. Разминаваме се и толкова.
Колко ли време беше минало от първия ден на заточение? Седмица? Не, повече е. Може би две, може би три, а може би по-малко. Дните се изнизваха неусетно, точно защото не знаеш колко минути са изтекли, а броенето им отдавна бе забравено. Защо ти е да броиш дните, когато имаш запас от цяла вечност от тях? Един повече или по-малко няма да направят нищо. Няма да има разлика.
Мортем седеше кротко в килията си и нищо особено не й се случваше. Спеше, лежеше, обикаляше от едната страна до другата и стискаше книгата си. Нито веднъж не запали някоя от свещите, нито прочете някоя от приказките. Пазеше ги като сакрални съкровища, които не искаш да използваш, защото знаеш, че скоро те ще се изчерпат и тогава ще изгубиш дори и малкото, което имаш. А момичето имаше своите предмети и своите мисли. Нищо друго. Тялото й бе заздравяло, вече нямаше рани. Само миризмата от засъхнала кръв й напомняше, че преди няколко дена е била наранена. От както Грегъри я посети престоя тук стана по-лесен. Нито веднъж не изпадна в криза, нито в отчаяние. Може би във въздуха се разнасяше нещо, което тя улавяше, макар и бегло. Някаква приближаваща промяна. Някакъв все още неразличим развой на събитията. Но нещо подсказваше на Хелските, че няма да стои в тази тъмница още дълго. Усещаше го като шесто чувство, което почти никога не ни залъгва. Оставаше й само да чака.
Да чака и да мисли. Точно в този момент, седнала на студения под, с разперени крака напред, стискайки книгата близо до гърдите си, тя почна да мисли. Искаше да мисли за някой, който я кара да се усмихва. Грей, Себастиан, Лушиъс или може би Таня? Или пък Дрейк, Геш, или дори Меропа? Но не. Би било напълно логично да е някой от тях. Но незнайно защо и най-неочаквано, мислите й я запратиха към персонаж, който никой не би очаквал, даже самата тя. Мортем се сети за готвачката в Роузкилл. Защо пък точно тази свадлива, сприхава, кокалеста жена? Нямаше никаква причина, абсолютно никаква и все пак демонът си мислеше за последния път в столовата. Когато помагаше на женицата да изчисти. Как размяташе метлата и парцала и дори й се искаше да поеме длъжността на бюфетчийка. Спомняте ли си? Демон, некромансър, дъщерята на самия Бог на смъртта искаше да се изяви като готвач. Поредния абсурд, с когото се пребори. Толкова смешно, че чак е забавно и разумно. Е, и това не стана. И тази идея изтече в канализацията като много други. А и да си признаем, не мисля, че розавокосата би се справила добре. Представяте ли си я с престилка и мрежа на главата да сервира на цял куп своенравни прокълнати? На мен определено ми е малко трудно. Но поне е един приятен спомен, носещ носталгия по миналото. Толкова се надяваше да си го върне. Дали съдбата и боговете биха били благосклонни към нея? Заслужаваше ли го? Щяха ли да й помогнат или да я обрекат на забвение в тази забравена от всичко живо дупка? Може би да. Всичко зависеше само от един човек, който в момента пиеше вино в леглото си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПон Мар 18, 2013 12:38 pm

Има различни неща в живота. Някои са важни, някои не толкова. Някои те карат да се натъжаваш, а други пък да се радваш, но истината е, че това, което ни различава от тези неща в нашето мислене. Ако мисля, че тази килия е ужасна, тя ще бъде такава. Ако я мисля за проклета - тя ще бъде такава. Ако мисля, че обичам някой, то то ще бъде така. Такова е нашето мислене и няма как да се промени. И както е казал Шекспир "Няма нищо добро или лошо, но мисленето ни го прави такова". Точно така. Нямаше нищо добро и лошо. Да не би тъмната страна на Луната да не е самата луна? Да не би сега тук в тъмницата да няма нищо. Не, аз бях тук. Заточена за престъпление, което несъзнателно направих, но бях решена. Можеше и да не ме е наранил толкова много, но ако Боунс не се промени то заради всички, Дориан и най-вече заради себе си ще се превърна в ловец на глави и ще занеса неговата на златен поднос при Корнелиус.
Може би това беше чест на онова синекосо момиче и аз нямах правото на такова нещо, но всяко друго сърце е чисто пред моето, когато се остава на магията ми да ме води. Както убиех онзи ден Джим. Това реално не бях аз. Беше тя, туптяща в мен. Искаща да излезе и да разкъса света из основи, толкова време ограничавана.

Докато стоях в тази килия мислите ми препускаха толкова бързо, че чак беше плашещо. От лелката в столовата, от това как исках да убия някой. Носталгичните спомени. Въпроси отново доброто и злото, всичко това беше толкова бързо преминало през мен, че дори аз се учудих. Къде съм криела всичко това? И кой реши да ме създаде такава? Не бях нито като хората, нито пък като демоните. Сякаш бях някакъв лош опит за шега или просто нова играчка на бога. Чувствах се точно като играчка. От самото си начало до сега. Била съм винаги средство за забавление. Нещо, което беше ново, неразбираемо за него. От скуката ме създаде. Да му упорствам. Да съм единствената, която може да му се опълчи, но да ме е толкова страх, че да не го направя. И все пак да мога да му лазя по нервичките. Но това е само, за да мога да го забавлявам. Жестоко е когато знаеш, за какво си. И това не е нещо, което ти харесва.
Тъмнината все повече ме обгръщаше и задушаваше, но сега имах нова цел. Да си мисля за неща, които ме развеселяват. Да всичко онова, което бях изживявала в кратките си години живот. А още по-забавното в случая беше, че имах толкова много години пред себе си. Дори и да не бях полу-безсмъртна пак си бяха доста. Безсмъртието е едно проклятие и нищо повече. Не можех да разбера, защо хората го търсеха.
Желаеха го, нуждаеха се от него, но не осъзнаваха, какво значи самото безсмъртие. То е самота, скука, отчаяние, болка. За един живот като смъртен можеш да вкусиш от всичко и нищо да не ти писва, но когато няма да остарееш, когато живота е само едно понятие и времето е на твоя страна. То тогава всеки ден нещо ти писва.
Точно с тези мисли бях родена и аз. На онзи бог просто му беше скучно. Искаше нова фигура на своята дъска. Елисандра имаше своя Саша, а Себастиян – Грегъри, но защо принца на мрака да се ограничава само с един слуга, когато можеше да има всичко и все пак абсолютно нищо. Аз му дадох чувството да се почувства баща. Да чуе детски смях и плач в така празния дворец. Веднъж в живота си да се почувства наистина жив, да се почувства човек.
Разбирате ли? Аз съм само поредната фигура, макар и единствената, която може да ядоса толкова бога. Единствената, която някога му се е репчила и опълчвала, но и тази, която винаги, до сетния си дъх ще му бъде вярна, само защото бях неговия демон. Не бях създадена за призовавания, поради простата причина, че вече имах господар и споделяхме онази връзка.

Неусетно бях заспала, а книгата стоеше кротко до мен. В съня си споделях приключенията и случките описани в това съкровище. И за малък момент от време изобщо бях и забравила, че съм затворена до второ нареждане. Е по-добре беше в килията отколкото в клетка в самата стая на баща ми нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 10:22 am

Нощта мина неусетно за Мортем и на сутринта, тя не знаеше, че е сутрин, но предполагаме, клепачите й се отвориха трудно от засъхналите сълзи, които от известно време слепваха миглите й едни за други. Въпреки всичко се държеше и показваше борбеност, макар и вътрешна. Момичето направи поредният си тур из килията, само и само да не закърняват крайниците й и да не изгуби осезаемостта си.
По едно време след час, може би повече, вратата на тъмницата се открехна, а светлината от коридора навлезе в мрака и го разпръсна на половина. На прага на килията стоеше висока, красива жена с черна коса и зелени очи.
Подземната тъмница - Page 2 Shhhbymeiharu
Хелските я познаваше. Много пъти я беше виждала около баща си. Мариана, една от любимите прислужници на Себастиан. Покорна, нежна, леко страхлива и винаги изпълняваща заповедите на своя господар. За първи път я видя преди близо тридесет години и реши да отнеме живота й. Направи я вечно млада, в материя, която не е демонична, но не и земна и от тогава тя се подчиняваше на всичките му прищявки. Често я викаше да сподели леглото му, както и тези на гостите му. Задачите й не бяха строго определени. Каквото поиска от нея, това върши. В началото й бе трудно и мъчно за земният живот, но с времето от нея не остана нищо, освен един послушен роб.
Сега тя стоеше пред дъщеря му. В едната си ръка, подпрян на таза държеше леген пълен с вода и парцал потопен в него. Пристъпи навътре и застана право към девойката. Клекна и постави легена на земята.
-Как сте, принцесо Мортем?
Момичето не отговори. Беше малко изненадана от появата й.
-Баща ви ме изпрати. Тук съм, за да ви изкъпя.
-Благодаря ти, Мариана, но не мисля, че искам.
Жената я гледаше благо.
-Нямам избор, трябва да го направя, ако не изпълня заръката, господаря ще ме накаже.
Знаеше, че е права. И ако заради себе си не искаше да се измие, то за да й спести болката щеше.
-Добре. - отвърна сухо и без особен интерес Мортем.
От друга страна това бе нещо ново, напредък може би, а и щеше да се почувства по-добре след една топла баня.
Чернокосата хубавица, почна да сваля дрехите от тялото й, докато не я остави напълно гола. Но демонът не се стесняваше и срамуваше. Няма от какво. Робинята взе напоения парцал и почна да търка внимателно и нежно гърбът й. Топлата вода обливаше кожата й и сякаш възвръщаше чувствителността й. Стана й приятно. Чувстваше се отново поне малко жива, от нещо толкова обикновено.
-Как се справяте, принцесо? - не можа да не попита жената.
Тя харесваше детето, болно й беше, че е заключена тук без никой с когото да си поговори, да сподели. До някъде се радваше, че я пратиха при нея, за да се погрижи поне малко за изтерзаната й душа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 12:41 pm

Стоях си кротко и мирно без да изобщо да ми прави това впечатление. След толкова години на едно и също ми се е забило в главата, че това е напълно нормално. Разбира се нормално, колко да е нормално. Все едно бяхме в петнадесети век. Но предпочитах да живея в онова време, тогава за такива постъпки като моите са обезглавявали хора.
-Как се справяте, принцесо?
Лицето ми стана леко мрачно, но не от въпроса, а от това как се обърна към мен.
-Можеш да ми говориш на ти. И използвай само името ми, моля те.
Дразнещо е понякога. Аз бях просто един демон и толкова, но и на нея и бяха промили мозъка. Най-накрая я погледнах и се усмихнах съвсем леко.
-Знаеш за Ан Болейн, нали?
Тя кимна глава и аз отново погледнах само направо.
-Посредством постъпките си тя била обявена за предател осъдена на смърт. Дали била виновна или не един бог знае, но може би се чувствам като нея. С тази разлика, че за мен няма смърт.
Леко се засмях. Това беше абсурдно.
-Сега сериозно.
Поех си въздух и просто въздъхнах.
-За човек, който е в тъмна килия без никаква светлина и развлечение освен да брои стъпките си съм доста добре. Искам да кажа не мисля за самоубийства и такива неща, което е доста добре.
И тогава млъкнах. Толкова и стигаше за отговор. Мариана винаги ми се е струвала доста мила и приятна жена, само не разбирам как така е станала послушница на Себастиян. Та тя имаше повече ценности, от който и да било друг слуга. Не броим Грегъри. Това не можех да го разбера просто.
-Ти как си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 1:15 pm

Колкото и да искаше това от нея, тя не можеше да спре да я нарича по този начин. Нямаше това право, всъщност нямаше никакви права. Свободата й достигаше до там да казва "Да, господарю", винаги когато се наложи. Затова сега продължаваше да мие момичето пред себе си, като сега преминаваше през прекалено големите за възрастта й гърди. Леко преминаваше през извивките й, приемайки това за нещо напълно нормално. В този свят свянът не бе често срещано явление, а за прислугата бе напълно забранено. Мариана не веднъж е танцувала почти гола пред десетки хора на приемите на Дантес. Умееше да изключва чувствата и мозъкът си, за да й е по-лесно да го приеме и се справяше доста добре.
-Ти как си?
-Аз? - прошушна тихо жената.
Рядко, дори никога не я питаха как се чувства или дали е добре. Че кой би се интересувал от състоянието на една робиня? Но това дете тук бе друго. Тя винаги се замисляше за емоциите и чувствата на останалите. Може би затова я харесваше. Но дори да беше зле, не можеше да го каже. Това също бе част от свободата й. Тя винаги трябваше да е добре, бодра и на разположение.
-Не мога да се оплача, принцесо.
Тогава се сети за забраната от нейна страна да я нарича така.
-Извинете....
Красивата брюнетка изпъна една от ръцете й и мокрият парцал почна да минава пред нея, изтърквайки всичката насъбрала се кир и кръв.
-Наранили сте се!
-Не е нищо. Не се притеснявай.
Щом тя й казваше да не се притеснява, нямаше да го прави. Продължи мълчаливо да я мие, като се чудеше какво да каже и дали изобщо трябваше да казва нещо. След малко се зае с косата й. Наведе главата й над легена и почна да я полива с ръце, като внимаваше пръските да не попадат в очите й.

/Мо, продължавай по своя приумица./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 1:27 pm

Защо ли не се учудих от отговора и. Всички в този дворец дори да бяха ужасени казваха, че са добре, а това само ме караше да се чувствам за сметка на тях зле. Все едно приемах тяхната болка и мъка. Май затова доста пъти бях изпадала в депресия. Или е заради друго.
И сега отново гледах към тавана, както обикновено, но този път можех да видя от какво е. Просто цимент. Нямаше как да се залъгване. Всичко това си беше цимент. Даже можех да видя малките капки вода, които така усърдно се опитваха да ме пречупят и да изгубя и аз волята си, точно като Мариана.
Чудех се дали да и кажа нещо или да мълча. Може би трябваше да я попитам още нещо или пък не. Не бях сигурна, и ето бавно започнах да се чудя какво да правя. Нормално. Опциите се скъсяваха значително на това място.
-Ще предадеш ли на Себастиян, че за човек, който изпълнява своите заплахи тази не я изпълнява толкова добре.
Леко се подсмихнах. Това дори на него ще му е смешно. Та той ме обрече на вечен мрак, а ето, че праща хора при мен. И той малко се двоуми.
-Също ако му е толкова скучно, че дори аз да го усетя да дойде при мен да изиграем някоя игра на шах или на карти.
Този път дори Мариана се изкикоти. Явно все още можех да разсмивам хората. Това беше добре, много добре, даже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeСъб Мар 23, 2013 11:17 am

Банята свърши след няколко минути. Слугинята старателно изтърка тялото на момичето, като се постара да не остави мокро място върху него за да не настине. Помогна и да се облече отново, като през това време разтъркваше косите и с хавлията.
След като приключи малкото удоволствие за Мортем, слугинята на Дантес се изправи от мястото си и се поклони към момичето.
- Принцесо...
Въпреки че демона не желаеше да я наричат така, Мариана не смееше да промени начина си на държание. Тя бе привикнала с думите си към по-висшестоящите от себе си и не можеше да промени това.
- Ще ви донеса нещо за хапване. След малко се връщам.
Жената се обърна и след секунда изчезна в тъмнината. Мордем остана сама за около десетина минути. Погледа и отново блуждаеше в тъмнината, търсейки нещо с което да отвлече вниманието си поне за кратко. В тъмницата обаче, нямаше с какво толкова да се забавляваш.
Скоро след това, отново се чуха стъпките на прислужничката. Тя дойде отново до килията на Мортем, носейки поднос с храна в ръцете си. Влизайки необезпокоявано при момичето, Мариана остави подноса на земята, подавайки го към демона.
Момичето можеше да забележи ароматната храна която бе наредена отгоре. Малка купичка пълна догоре с топла супа, която все още димеше подканващо. Две питки топъл хляб, ябълка, а до тях - чиния със свежа салата от пресни зеленчуци.

- О, това е много! - възкликна момичето.
- Не се притеснявайте...изяжте колкото можете, а другото ще върна. Господаря не би ми позволил да ви донеса толкова храна, но предполагам, че имате нужда от енергия.
Може би момичето нямаше особено желание за да се храни, имайки на предвид вялото отношение, с което започна. Тя си отчупи малък къс от хляба и го потопи в топлата супа. Но щом опита едва от него, зад двете момичета се чу шум. Мариана се стресна, като инстинктивно посегна към подноса надявайки се да го скрие преди някой да ги е видял. Бе твърде късно за това. С помощта на малко магия, Себастиян умело се бе прикрил на безопасно разстояние, наблюдавайки действията им.

- Господарю... - простена прислужницата, щом видя надвесилия се над нея мъж.
- Така значи. Закусваме, а?
Дантес положи крак върху едната страна на подноса, издърпвайки го от ръцете на прислугата.
- Какво съм казал за храната?
- Но аз...само...
Очите на белокосия присветнаха в тъмнината. С един силен ритник, той изрита таблата с храна и я запрати чак в другия край на стаята, където всичките вкусотии се разпиляха по пода, образувайки невъобразима каша.
- Няма "АЗ!" - изкрещя с гръмогласния си глас мъжа. - Ела тук... Изправи се!
Мариана погледна в очите на господаря си и изпълни нареждането му. Тя се изправи, застана редом до него и просто утихна.
- Нали знаеш, какво следва?
- Аз...исках само да помогна. Тя е ваша дъщеря...
- Шшт... - прошепна Себастиян, като постави един от пръстите си върху устните на жената - Сама си го направи, скъпа моя. Знаеш, че всяко прегрешение трябва да бъде наказано. А за теб, наказанието винаги е било едно и също. А именно, да забравиш. Ти си едно от малкото създания, което е било в моите покои и помни своят отминал живот. Обаче, щом не желаеш да изпълняваш това, което ти нареждам, ще забравиш за него. Приятелите ти, роднините, дори децата ти...ще се превърнат малко по малко в една фантазия.
Мариана продължаваше да гледа очите на господаря си, без да смее да продума и стон. По страните на лицето и започнаха да капят сълзи като порой. Плачът и бе тих. Въпреки че я болеше, тя знаеше че трябва да изпълнява това, което и е наредено. Нямаше място за своеволия.
Себастиян започна бавно да мести пръста си нагоре, по лицето на прислужницата си. Колкото по-нагоре отиваше той, толкова по-нестихващи бяха сълзите и. Накрая, той докосна челото и с ръка, която засвети за един кратък миг. Сълзите на прислужничката спряха в този момент. Лицето и отново стана безизразно, а погледа покорен като на малко кученце.

- Отиди да си починеш - заръча и Дантес, като я погали по лицето.
- Добре, господарю - бяха последните и думи, преди тя да се обърне и да излезе през изхода.
Самият Себастиян направи същото, като преди да излезе хвърли само един бегъл поглед към дъщеря си. Не и продума. Дори, усмивка не успя да види момичето, преди отново нейният баща да се оттегли в своите покои.
Скоро Мортем отново остана сама. Единственото по-различно нещо в килията и бе онази купчина храна, на която тя така и не се наслади. На нейното място се бе настанило малко мишле, което се бе промъкнало през решетките и в момента лакомо гризеше малко парченце от хляба, който се търкаляше на земята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeСъб Мар 23, 2013 2:18 pm

Ако душата ми можеше да се свести, когато страдам, то сега тя щеше да блести по-силно и от слънцето и луната заедно. Ако пък сърцето ми ставаше все по-тъмно и поглъщаше атмосферата наоколо, то сега то щеше да е като въглен. И моите останки щяха да стоят завинаги в тази килия станали храна на плъховете и накрая просто прах. Но какво ли значение има за мен още един ден изпълнен със самота. Скоро знаех, че не само Мариана ще забрави всичко, но и Грегъри.
Това място ме караше да забравя себе си. Какво съм? Коя съм? Скоро не само това, но щях да забравя и как да дишам. За моя радост не можех да умра от задушаване. А ако Грегъри следеше онези, които мислят като себе си, то скоро щеше да ме изгуби от погледа си.
Изправих се бавно и леко мъчително. Докоснах масивната врата. Исках да я зазидат, да не мога да излезна. Защото когато съм навън всички страдат. А това, което Себастиян направи на Мариана само го доказа. За нещата, който съм направила само греша. И същността ми никога не е била добра. Просто не мога да разбера това, можеше мен да накаже, защо нея? Явно просто е такъв, какъвто си го мислех. Себастиян никога нямаше да изпита нещо различно от жестокост. Той просто е такъв и никога няма да се промени.
Сега докато съм се облегнала на тази врата се загледах в тъмнината и открих, че в тъмното сме еднакви. Няма богове, няма демони, просто тъмнина. Все едно смъртта е във въздуха. Искаща да и стана приятел. Каква ирония само. Да се върна тук, за да стана предател. Да ме заключат и никога да не видя истинското слънце. Да не мога да изсвиря нито една песен. Да не живея при живите.
Свлякох се по вратата се свих на топка пред нея. Така ако някой реши да я отваря щеше да си има малко проблеми. Но не ми беше това целта, просто килията ми беше толкова скучна, че вече не знаех какво да правя. И ето, че реших да стоя, и да се чудя, защо е толкова суров с хората около него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 29, 2013 12:03 pm

Защо е толкова суров с хората? Че за това си има толкова просто и логично обяснение. Та той е създател на половината от тях. Нормално е да е суров, да обича да си играе с тях. Помислете! Същото е когато вие имате домашни животни, да речем. Играете си с тях, както Себастиан с хората. Когато направят беля, като например се изпикаят на неправилното място, вие им се карате, хокате ги, удряте ги дори или навирате муцуните им в урината, за да ги накажете. Знам какво ще кажете сега - животните не са хора. Така е, но нима е не носят души? Да, не говорят на нашия език, но имат свой собствен. Да, мозъците им не са развити като нашите, но все пак ги имат. Усещат студ, болка и глад като всеки един от нас, но ние си позволяваме да ги командваме. Така е и при Себаситан.
Веднъж й беше казал, че ако боговете не пазят контрола над човеците, те ще ги забравят, ще спрат да ги почитат и вярват в тях. В твърдението му има голяма доза правота. Хората са егоистични същества, трябва да им се напомня, че освен тях има и нещо свише, което те не могат да достигнат. Ето защо Дантес не позволяваше своеволия в двореца си, а останалия свят бе негова детска площадка. Сам избираше кога да се въргаля в пясъка й, кога само да я наблюдава странично и кога да замери някой с камък. И в това нямаше нищо чудно или нетипично. Така бе изграден света, който четиримата създадоха и никога нямаше да се промени.
Мислите и разсъжденията на Мортем се протакаха дълго. Толкова дълго, че положиха началото на един нов ден, за който тя не подозираше, но в действителност наближаваше осем сутринта, а това слагаше началото и на новата заповед на баща й, за която също не подозираше. Прилепена за вратата чу приближаващи стъпки, които отекваха по влажния коридор. Бяха мъжки, защото не се чуваше тракане на токове. Дали баща й не се връща да накаже и нея? Вярваше, че е така. И ето, стъпките заглъхнаха точно пред нейната врата, като по поръчка. Една ръка пъхна металния ключ и ключалката изщрака. Момичето се отмести инстинктивно, за да не бъде повлечена и вратата се открехна. В килията влезе Грегъри, а очите на Хелските светнаха когато видяха, че е той. Искаше да стане и да му се метне на врата, но не посмя. Той клекна пред нея и я погали по бузата.
-Здравей!
-Здравей...Много ли съм загазила?
Мъжът поклати отрицателно глава.
-Имам нова заповед от Себастиан. Дава ти правото на свобода през деня, стига да си под моя опека.
Девойката не вярваше на ушите си. Наистина ли й позволяваше да излиза навън? Трябваше да е някаква шега, поредния му извратен номер.
-Позволява ти да излизаш сутрин в осем и да се прибираш вечер в осем. През този интервал ще те пазя, ще се грижа за теб, ще те обучавам и развивам. Това е условието му. Дойде да ми го каже лично. Представяш ли си? Той, който толкова рядко идва в дома ми.
По лицето му се четеше безгранична радост. Беше щастлив, че е успял да й извоюва поне дванадесет часа нормален живот. С нормални, чисти дрехи, с храна, с чист въздух и най-главното - с него.
-Това е хубаво, нали? Означава, че малко по малко е почнал да ти прощава. Но заповяда по никакъв начин да не се бъркаш в събитията в Роузкилл. Мисля, че му е интересно как ще се развият нещата от само себе си. Винаги е бил странен с прищявките си. - усмихна се Грей, протегна ръце и я прегърна до себе си.
-Хайде, да се махаме от тук, какво ще кажеш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 29, 2013 1:28 pm

Нощта беше дълга, но мина толкова бързо, както никога до сега. Може би защото някак си, вътре в себе си усещах, че нещо хубаво ще се случи. И дори да не знаех, какво може да е това нещо наистина се надявах да е нещо за благото на хората в онази територия, която обрекох на смърт. Прокълнатите територии. Добре измислено име. Може би заради участите, които ги въвличат или просто, защото сякаш всичко там е прокълнато. Истината, е че няма такова нещо като проклятия. Хората сами избираха, в какво да вярват. И това дали гадното чувство, което върви след "прокълнат" човек ще бъде с него, зависи от силната вяра на човек.
С идването на утрото се появи и нова надежда. Може би така щях да изкупя греха си? Но кажете, да бъдеш добър грях ли е наистина? Сигурна бях, че имаше много по-големи грешници от мен. Бях убедена. И моята надежда се появи на вратата. Исках да е господаря ми. Исках да понеса наказанието на Мариана. Не биваше да страда заради едно невръстно дете. Нито заради моите грешки. Аз си бях виновна. А кой се появи. Другото същество, което се грижеше с мен. Самия Грегъри Грей. Непроменен, винаги носещ онази негова особена миризма и блага усмивка. Само по-това как се държеше можех да кажа, че е щастлив. Инак очите му да не светеха.
-Здравей!
-Здравей...Много ли съм загазила?
-Имам нова заповед от Себастиан. Дава ти правото на свобода през деня, стига да си под моя опека. Позволява ти да излизаш сутрин в осем и да се прибираш вечер в осем. През този интервал ще те пазя, ще се грижа за теб, ще те обучавам и развивам. Това е условието му. Дойде да ми го каже лично. Представяш ли си? Той, който толкова рядко идва в дома ми. Това е хубаво, нали? Означава, че малко по малко е почнал да ти прощава. Но заповяда по никакъв начин да не се бъркаш в събитията в Роузкилл. Мисля, че му е интересно как ще се развият нещата от само себе си. Винаги е бил странен с прищявките си. Хайде, да се махаме от тук, какво ще кажеш?
За момент само мигах неразбираемо. Та той наказа една от своите любимки заради мен. Така ли сега щеше да ме мъчи. Ако искаше да ме изпита то по-добре да си стоя тук. Но пък можеше и да е размислил и наистина бавно да започва да ми прощава? Хах, за прошката съмнявам се.
-Грегъри. - казах тихичко преди да излезе и се върнах хванах свещите и книга, които ми донесе и му го подадох. Сякаш се връщахме назад във времето, когато той ми беше бавачка и трябваше да ме гледа и да се грижи за мен. Точно по часовник си имах време за ставане и за лягане. А казвали, че времето на може да се върне. Сега нека ме видят тези, които твърдят това. Сигурно ще си помислят друго.
-Това е за теб.
Когато погледнах прага. Там където вратата преди беше затворена се притесних и малко по-малко започнах да размислям да излизам. Ами ако слугите са ме намразили. Вярно, намерих забавление за бога, но това не ме оправдаваше.
Грегъри леко ме побутна и излязохме от тъмната стая. На няколко пъти погледнах назад и ми идеше да се върна, но нали Грей беше с мен. Нямаше как да се случи нещо по-лошо от това да ме заключат там.
-Той казали ти, че Мариана реши да пренебрегне една от заповедите, за да ми помогне?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 29, 2013 3:43 pm

-Той каза ли ти, че Мариана реши да пренебрегне една от заповедите, за да ми помогне?
Грей се спря в крачката си. Значи това имаше предвид под неподчинение. Не знаеше, че става въпрос точно за нея. Но като се замисли, кой друг би го направил? Повечето му се осланяха независимо какво. Тя все още от време на време мислеше със собственият си мозък и понякога кривеше от пътя.
-Спомена нещо, но не и името й. Спокойно, сигурен съм, че е добре. Той не би я наранил телесно, а колкото до любимият му метод за подтискане на спомени и чувства...да може би е малко жестоко, но все пак не забравяй, че той е Богът на Смъртта, не на добротата. Негово право и до някъде дълг е да сее ужас и смут в системата. Иначе щеше да бъде с крила и лилава коса и щеше да се казва Елисандра. Не искаш да се превърне в леля ти, нали? - замся се мъжът и колкото и да не искаше Мортем последва примера му. Въпреки, че се чувстваше виновно, заради прислужницата, сравнението, което Всевиждащият направи я развесели. Боже от кога не се бе смяла. Почувства се толкова добре, толкова изпълнена. Като че ли поне за малко една от онези големи дупки в съзнанието и душата й бяха запълнени. Беше толкова хубаво.
-Хайде, да вървим. - хвана я за ръката Грег, без да й дава повече поводи за разколебание.
Щеше да я заведе у тях, където щеше да се погрижи първо за тялото й, а после и за психиката. А после, щяха да го мислят като му дойде времето.

/Мо пиши в къщата на Грегъри./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 15, 2013 11:57 am

Не знаех какво цели точно бога, но по всичко си личеше, че не беше на добре. И все пак търпеше. Виждаше се в очите му, че търпи нещо, което едва ли не го огорчава. Беше ми гузно заради това. Но не можех да върна времето назад, а ако можех може би щях да го върна толкова назад, до момента в който на него му е хрумнало да нарече един от демоните си свое дете. Така може би щеше да е най-добре. Но действията му ме дразнеха. Караха ме да страдам и вътрешно да се руша. Да бягам от собствената си същност и да не искам да бъда такава, каквото трябва. Просто колко е нелеп този живот.
-Грегъри.
Обърнах се към съветника и леко се усмихнах.
-Ти изпитваше ли някакво гадно чувство в стаята на бога?
Той се спря и аз заедно с него. Погледнах го и продължих да се усмихвам. Грегъри не искаше да каже нищо, което си беше израз на съгласие. Явно и при него е било така. Ами ако бога знаеше за нас? И това съм усетила в стаята. Онова натрапчиво чувство да е било моята вина, че не съм поиска позволение. Нали така ме учеха досега. Да искам позволение дори да живея. Да го наричам "господарю", не за да му се мазня или да съм лицемер, а просто защото така е прието тук долу.
Внимателно хванах Всевиждащия за ръката и го замъкнах надолу към килията отредена за мен. Като стиснахме го пуснах и се обърнах към него.
-Не се притеснявай.
Казах тихичко и се надигнах. Прегърнах го през врата и вдишах от аромата му.
-Знаеш го какъв е. Ако не си играе с някой през деня няма да бъде той.
Още малко се надигнах и го целунах по челото, за лека нощ. Ако държанието ми прави така с хората, то тогава щях да превърна това между мен и Грегъри в платонична любов. Щях да го боготворя, да му се възхищавам, както досега, но няма да правя нищо повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 15, 2013 7:00 pm

Каквито и да бяха приумиците, живуркащи в главата му, те все още оставаха неясни за Всевиждащия. О, той виждаше всичко, но не можеше да пробие бариерата изградена около мозъка на Себастиан. Все пак той го бе създал. Не беше като да гледаш някой обикновен смъртен в най-съкровените му и тайни мигове. Но определено нещо се мъдреше в умът му и живееше в него като навлязла бактерия, която пуска своите корени на пъклени или не до толкова планове.
Но ако не това, то Грей усети нещо друго, когато излизаха от стаята. Калиопа, тази манипулативна кучка. Какво ли правеше тук? Не можеше да се застои за дълго, за да разбере, но беше сигурен, че помислите й не са чисти. Каквато кръвта, такива и действията - мръсни и подли.
Това сега нямаше значение, деня мина приблизително добре и на моменти дори доста забавно.
-Не се притеснявай. Знаеш го какъв е. Ако не си играе с някой през деня няма да бъде той.
Мъжът пое целувката й, която стопли слепоочието му и се усмихна. Положи длан на бузата й и я погали.
-Точно така. Сигурен съм, че всичко ще се нареди. То вече почна. Само времето ще покаже на къде ще се наклонят везните. От теб искам само едно.
-Какво?
-Да не се страхуваш.
Не беше сигурна дали може да му го обещае, но щеше да се постарае. И за да не се кълне, само кимна с глава.
-Така те искам.
Грегъри прекрачи прага на килията и дръпна вратата с неохота. От вътрешната страна Мортем чу изщракването на ключа и за пореден път остана сама в тъмнината. Но сега тази килия не й се струваше толкова тясна, толкова непрогледна, толкова задушаваща и непоносима. Знаеше, че само след няколко часа ще види отново светлината и този, когото обича. А това си заслужава да те крепи, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Апр 16, 2013 11:51 am

Отново в тъмнината, която сега ми се струваше поносима, приятна и чак предпочитах да стоя тук, но не и сама. И все пак след това, което видях в покоите на Себастиян килията е рая. Честно, как може някой да убива хора с бръснач. Хора, които чувстват, страдат, обичат. Но поне разбрах, от къде съм взела музикалния си нюх. Не знаех, че може да танцува така.
Отпусната на земята, подпряна на стената със свити крака се загледах напред към нищото. Не, там имаше нищо. Стена, а след нея и още една, и още една. А зад тези стени имаше още мъченици, които някой ден ще станат жертва на онзи изперкал бог горе. А уж по-висшите сили нямат нужда от услугите на хората. Ха, който и философ да го е казал не е знаел за нашите богове тук.
Но коя съм аз да съдя кой, какво ще направи с другите? Искам да кажа, дори в светото писание робите и робството не са забранени, дори нещо повече. Там се дава напътствия как трябва да се отнасят с робите, така, че защо аз да се възпротивя с по-висшите форми. И няма какво да се заблуждаваме, истината, е че роби ще има, и днес и утре, и след много години.
По едно време усетих как заспивам, как се отпускам и помагам глава на коленете си, които пак казвам бяха си свити пред тялото ми. Прегърнах ги внимателно и не след дълго се отнесох в страната на сънищата.

/ Избила ме е някаква мания да пиша за робство и богове :Д /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Апр 16, 2013 3:01 pm

Мортем се събуди от някакъв странен звук, музика може би?Да, като се заслуша все още със затворени очи звучеше точно като музика, отвори бавно очите си и видя Грегари пред нея с поднос в ръце, от който се издигаше ароматна пара идваща от топло кафе и някакви кифлички:
-Поръчали сте ободряващо събуждане, госпожице.-каза той с широка усмивка, като приклекна до нея и остави таблата.
Мо пое една от кифлите и я пъхна в устата си, вътре имаше меко сирене топящо се при допира с езика, наистина бяха вкусни:
-С какво съм го заслужила?-попита тя.
-Трябва ли да има причина, за да направя нещо мило?
-Ами не, но все пак.
Той я остави да довърши закуската си на спокойствие, като от време на време се втренчваше в нея, но гледаше да не прекалява:
-Кажи когато си готова, понеже ни чака работа.
-Каква работа?
-Е, не точно работа...но смятам да те науча на нещо днес.
Любопитството се надигна в тялото и тя побърза да разбере за какво става въпрос:
-Кажи какво е де..
-Изненада, хайде хапвай сега.

/Мо, пиши пост тук, а после в Тронната зала/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeВто Апр 16, 2013 3:20 pm

От съня ме събуди нещо подобно на музика, което ме накара да измрънкам нещо от сорта на "Изгасете проклетото нещо", но като открих кой е веднага се извиних за думите си. Не беше подобаващо на млада дама да говори по този начин. Разтърках очи и се загледах в Грегъри. Някак си беше приятно да се събудя и първото, което вида да е той. Самия Грегъри в целия му блясък с онези две разновидни очи. Хетерохромията си беше една доста привлекателна мутация. Не мислите ли?
Погледнах към подноса. Усетих миризмата на кифличките. А парата на кафето лесно се виждаше през създалата се светлина от отворената врата. Не го разбирах. Той беше нает да се грижи за мен, но не беше нужно да прави нищо от това. Все пак ако кажех нещо повече щях да го обидя. Затова просто започнах да ям храната. И след една вече се отказах. Просто стомаха ми се беше свил на възел и повече не можех.
Наведох се и вдигнах подноса. После погледнах Грегъри. Усмихнах му се и изчаках да тръгне напред. А той вместо да тръгне взе подноса от ръцете ми и започна да ме бута навън от килията ми. Е не му беше много трудно. Бях си слаботелесна.
-Трябва да заякнеш. - направи ми познатата забележка.
-Да, знам и Корнелиус ми каза същото ... преди време. Но да знаеш не е толкова лесно, колкото звучи. Тялото ми превръща храната, която приемам в енергия, магия и всичко останало.
Засмях се и видях и неговата усмивка. Това ми стигаше да съм в добро настроение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 02, 2013 4:20 pm

-Добър? Хах, не съм сигурен за това.
-Напротив.
-Нека не спорим. - усмихна се Дантес. -Хайде, да отидем да те заключим.
Пътьом, минаха през тримата победители, които се подготвяха психически за предстоящото им приключение и измисляха тактики и планове как да преодолеят многобройните изпитания, които ги очакват от тук нататък.
Минавайки по пътеката и стигайки до двореца, разговорът им бе формален, с нищо отличаващ се, затова няма смисъл да го споделям. Долното слънце вече залязваше и малко по малко отстъпваше място на близката луна, която тук изглежда огромна, толкова, че почти можеш да я докоснеш с малко късмет. По това време на денонощието замъкът бе празен. Слугите бяха привършили със задълженията си и всеки вършеше своите си работи. Грегъри също липсваше. Кой го знае къде се беше запилял. Това сега нямаше значение. Ако някой кажеше на Мортем, че ще прекара един приятен ден с баща си нямаше да повярва, не и до сега. Но явно чудеса все пак се случват от време на време.
Ето я и нея - тъмницата, която очакваше посетителите си с отворена паст. Тъмният, влажен коридор миришеше както винаги на мухъл, а от стените се стичаше мръсна вода или слуз, не питайте от къде. Неприятна гледка, още повече за престой. Но това бе и последната спирка на нашата героиня или поне тя така си мислеше. Дори не предполагаше, че съдбата ще й поднесе напълно различно предложение и то само след броени минути.
Себастиан отключи вратата и момичето покорно застана в същината й, точно на прага, в очакване, тежката метална порта да се залости и да й отнеме светлината, поне до утрешния ден.
-Е....аз съм до тук.
-Да! Прекарах си добре.
Мъжът не отговори. Размишляваше дали не се преструва. Не, виждаше, че е искрена.
-Аз също.
Той се наведе към детето, защото за него си бе точно такава и я целуна по челото. Милувка, която изуми некромансърката и я накара да замръзне в мястото си.
-Лека нощ. - извърна се богът.
-Лека нощ....
Но още преди да е направил и една крачка, още преди да е залостил килията, той се спря, както бе с гръб към нея. Взря се в големия кръгъл ключодържател, на който висяха десетки ключета и почна да ги върти около пръстите си.
-Знаеш ли....мислех си....дали не би искала....да спиш при мен тази вечер.
Девойката зяпна. Очите й се разшириха, а устата й се отвори, без да издава стон. Не можеше да повярва на ушите си. Дали слухът не си играеше с нея.
-А...
-Но само за тази нощ! - отбеляза белокосия. -Не мисли, че ще ти става навик.
Усещаше, че почва да се размеква или поне днес, но въпреки всичко, се стараеше да не го показва толкова явно, защото е в разрез с характера и особата му. Но от щерка му не идваше никакъв отговор.
-Разбирам.... - поде да пъхне ключа в бравата той, навел глава надолу.

/Тери, ако ще го спираш сега е момента, ако не, опиши как си те заключва и как ти преминава нощта./

_________________
Подземната тъмница - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Подземната тъмница - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Подземната тъмница
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Царството на смъртта :: Двореца на Себастиан Дантес-
Идете на: