ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Подземната тъмница

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 5:49 pm

First topic message reminder :

Намираше се под двореца. Към нея водеха дълги, но тесни, извити каменни стълби. Колкото по-надолу се слиза, толкова по-тъмно ставаше, докато накрая всичко потъне в мрак. Единствената светлина идваше от запалените факли по стените. Тъмниците бяха влажни, мръсни, миризливи помещения. Повечето килии бяха стандартни със стоманени прътове. Но имаше и няколко, чийто врати бяха от най-дебел метал, и единственият процеп бе по средата й, достатъчно дълъг и дебел, че през него да мине поднос с храна. Нямаше тъмничар, защото ключалките бяха подплатени с магията божия и никой не можеше да ги счупи, разтопи или отключи по какъвто и да е начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Подземната тъмница - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 3 Icon_minitimeЧет Май 02, 2013 4:42 pm

Това ми дойде като изневиделица. За такова нещо не трябваше да те зашлевят, а направо да ти набият един як тупаник в корема, за да се свестиш. Стоях и го гледах, мигах невярващо, че може би само си играе с мен. Той обичаше да си играе с психиката на хората, затова защо не сега и с мен да прави същото. А от друга страна може и да е сериозен, и наистина да иска да прекарам нощта при него. Самотен е. Няма какво да се залъгваме.
-Разбирам....
Това негово изказване сякаш ме върна на реалността и ме накара да спря да зяпам като безмозъчно момиче. Приближих се до него и леко на пръсти сложих ръката си на рамото му. Знаехте ли, че бога е само с 4 или 5 може би дори повече, но не и от 8 глави над мен. Все пак си е титан, исполин направо. Той се обърна и ме погледна, а аз му се усмихнах. Този път не престорено, не за да скрия нещо, а просто така.
-Съгласна съм. - казах тихичко, но после леко се намръщих.
-Какво има?
Попита ме той, а аз с усилие приближих лицето си до неговото.
-Ти каза да стоя с високо вдигната глава при всички обстоятелства, а сега наруши това. Не си много добър пример.
Той леко се засмя, което ме накара да се зарадвам, че го разсмях. Беше приятно да се стои с него, когато не иска да ти забие шамар или пък ти се кара. А и бога си беше странен. Странните винаги са интересни и забавни.

/ Повече не измислих /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Подземната тъмница - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 3 Icon_minitimeВто Авг 20, 2013 3:11 pm

Луната, тук много по-голяма откъдето и да е, осветяваше двореца и му придаваше призрачността, която денем се превръщаше в поредица от метафорични кости, пръкнали се от земята като вечни сталактити. Пълнолунието бе грандиозно и падаше като плащ от неземен, космически диск. Белия мрамор и парата, вдигаща се от реката се сливаха в пълен синхрон, в еднороден консенсус и дори за момент ти се виждаха красиви. Да, пъкълът можеше да бъде красив, ако ти му позволиш. Може би всичко е въпрос на личен вкус, и наречете ме меланхолична романтичка, но на мен подобни картини на отчаяние и мистика ми харесват.
И не само на мен. Главният виновник за тази неестествена природа бе до толкова завладян и влюбен в нея, че прекарваше почти цялото си време тук. Вярно, малко му доскучаваше, но винаги намираше с какво да се развлича в дългите дни и нощи.
Тази нощ бе по-различна. Богът на подземното царство не спеше! Опита се, но съня така и не го хвана, затова пренебрегна нуждата от почивка, че какво можеше да му навреди тя, и се отправи към най-долното стъпало на собственият си дом. Няколко минути по-късно, Себастиан Дантес седеше пред една килия, в която бе затворен каторжник, дръзнал да нахлуе в земите му без позволение. Все още се чудеше как изобщо се е добрал до тук. И други са имали този късмет, но....точно този индивид....дори не представляваше интерес. А когато някой не представлява интерес за Богът на Смъртта, той не го убива. Не! Той го заключва, а след това си играе с него. Негова лична, собствена жива кукла, колко хубаво само, нали? В момента се бе отдал на поредната гавра с жертвата си, с блага, дори развеселена усмивка. Горкия мъченик бе толкова изнемощял, толкова окльощавял и мършав, че всеки момент можеше да се пречупи на две. Китките му бяха заключени в стоманени вериги с дължина метър и тридесет, за да може да шава свободно из килията, но не и да стигне до решетката. Беше му дадена някаква половинчата свобода и в същото време тя го ограничаваше още повече. А отпред, белокосия седеше по халат и хвърляше сурови мръвки на мръсния под на килията. Мъжът с изтерзани лазения тръгваше към нея, готов да пренебрегне стомашните си закони, само и само да пъхне нещо в корема. Но тъкмо когато ноктите му почти стигаха месото, един жилещ, с бодили камшик изплющяваше и удряше тялото му където свари. Най-често по дланите и челото. От удара, затворникът отскачаше назад и същия кръговрат се повтаряше отново и отново. Императорът на мрака се смееше подигравателно на немотията му и пак удряше с камшика като цирков артист пред разярен лъв. Само където в случая лъвът бе пред разпадане, а артиста играеше ролята на съдник и палач. От страни, лявата ръка на бога седеше, държащ подноса с месото и наблюдаваше безразлично сцената. От време на време подаваше нова окървавена мръвка на господаря си и пак замираше статично. Не изглеждаше на себе си, бе прекалено тих и покорен, но така и не разкри причината за държанието си на Себастиан. Той пък на свой ред, напълно запленен от увертюрата си, не го и питаше. Продължаваше да се смее, а смехът му се изнасяше нагоре по стълбищата като ехо, зловещо и грозно.
В един момент обаче, погледа на Грей се измени. Ирисите му блеснаха на приглушената светлина, а скулите трепнаха, като някой да ги дърпа с кука. Това вече Дантес забеляза и за миг забрави забавната си вечеринка.
-Какво има, Грег?
Мъжът се обърна към него и очите им се срещнаха - потайни, искрящи като свещи, вековни.
-Някой....горе чете....Мъртвата книга!
-Хооо? - усмивката се върна по лицето на сивокожия, двойно по-широка от преди малко и двойно по-интригантска. -Кажи ми повече!
-Елисандрец е! Момче!
-Хахаха, значи сладките библиотекари не са я скрили толкова добре, колкото се надяваха, все пак. Разкажи ми за това....момче.
-Младо е, едва сега прохождащо в живота. От Феникс.
-Магче?!
-Да, огнен.
-Сладур! И как му влияе?
-Много зле. Вече е на фаза кошмари и паника. Едва ли ще й устои до край.
-Надявам се да успее.
-Господарю?
-Ще е интересно да видя до къде може да стигне. Никой до сега не я изчел цялата. Ще е нещо ново, ако този малък дрипльо се справи.
-А, ако не?
-Е, тогава и двамата знаем какво ще се случи.
Мъжете замлъкнаха, като един съспенс преди финала, а после богът изрече и заветните прощални фрази:
-Лодкарят ще го посрещне в началото на кея. Ще си направим пиршество - маг алангле......
Фигурите на двамата вечни потънаха в мрака. Времето спря да съществува, а нашият зорък поглед бе нагло изгонен, тръгващ по обратния път по коридора, нагоре по стълбището. Все повече се отдалечаваме, гласовете все повече затихваха, отваряме дворцовите порти с гръб, вървим заднишком по кея, падаме в реката и тъмнината ни поглъща.....

_________________
Подземната тъмница - Page 3 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Подземната тъмница - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Подземната тъмница   Подземната тъмница - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Подземната тъмница
Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Царството на смъртта :: Двореца на Себастиан Дантес-
Идете на: