Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Кафе "Последна спирка"

Go down 
4 posters
АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПет Апр 05, 2013 8:32 pm

Името на заведението идва от там, че точно на тези земи това е последното място, на което бихте очаквали да видите кафене. Въпреки че града изобилства с особени богатства, които биват желани от всякакви раси, тази схлупена къщурка която виждате пред себе си, е най-обикновено кафене. Всичко е направено от дърво. Масите, столовете, че и дори самите лампи вътре са стари миньорски фенери, подклаждани със спирт.
"Последна спирка" е едно непривлекателно място за пустинните снобари, ала за всеки обикновен човек е едно приятно място за отдих.

Собственик на заведението и единствен човек от персонала е Люк. Младеж на видима възраст около двадесет и пет години, с неясно минало и още по-неясно бъдеще, както казва той за самият себе си. Не обича да говори за личният си живот, а предпочита да седне пред вас с бира в ръка и да изслуша страданията ви.
Кафе "Последна спирка" Leatherbytknk
Върнете се в началото Go down
Райден

Райден


Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 28

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПет Авг 09, 2013 12:42 pm

При различните хора едно предложение за почерпка би се приело крайно различно и би значело също толкова цветни и разнообразни крайности.
Претрупана сладкарница в светли и закачливи тонове на всички онези цветове, които нормален човек би нарекъл просто розов или оранжев, а за друг са заплетени имена, които показват наличието на един бог знае какви нюанси. Лъскава снобарска обстановка с тежък мирис на тютюн или парфюм според клиентелата за дадения момент, а понякога и двете в почти симфонична хармния.
Е, за Рен почерпката имаше лицето на заведението пред нея. Не беше нищо, което да те грабне и да ти завърти главата, но това можеш да си го причиниш и сам с подходящ избор на питие. Беше в покрайнините на града, беше чисто и спретнато, но не стерилно на болница или пък бардак от фасове по пода, масите, та дори и тавана.
-Защо тук? - Дали учителката любопитстваше за избора й или просто не споделяше нейния вкус за обстановка? Имаше ли изобщо начин да разбереш защо някой от тях те пита нещо и най-важното - какво иска да му отговориш.
-Как защо? Защото ми харесва.
-Щом казваш.
-Аха, имам таен план да те напия и после никой да не може да ни открие, когато реша да те отвлека. И няма да познаеш! Почти съм убедена, че тук ще си намеря съучастник.
При тези думи девойката вече отваряше простовата дървена врата, което не беше изненада, че съвпадаше в интериора на кафенето, бара или както решите да го ползвате. Както я посрещна смесената светлина от фенерите и от слънцето, едва проникващо на черти през прочореца, така я последва й смеха на учителката, за кяото поне можеше да благодари на всички съществуващи богове, ч еимаше повече чувство за хумор от почти всички речни камъни, които живуркаха в базата.
В тези часове мястото беше почти празно и това не изненадваше асасинката и определено не я караше да се чувства разочарована от развоя на нещата. Да кажем, че претъпканите заведения и малки пространства могат да изнервят всеки човек, а някои професионални изкривявания лесно прерастват в сблъсъци на интереси породени от параноя. Беше си чиста проба практичност да избереш по-спокойни от към тълпа местенца.
-Аз ще пия да си празнувам успеха! Сега остава само да измислим основателна причина да ми помагаш. Времето днес е хубаво? Не. не става. О, не успях да ни завлека в някоя неприятност! Ето това си е повод да се полее. Не, че има нужда от повад.
Вече бяха достигнали до дървената ивица, която трябваше да се явява бар и зад който Рен търсеше онази личност, с която смяташе да намерят общ език. Нищо специално само думички като : още, двойно, с лед, чисто, и някои имена на много близки на сърцето и течности.
-Та с какво ще се "почерпим"? - Сега оставаше да види дали учителката щеше да й клъвне на куката или пак щеше да си пие сама и да се чуди кога е свършила бутилката и кой да обвини, че е изпил повече от нея.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПет Авг 09, 2013 4:10 pm

Малките, но уютни места винаги са за предпочитане от обикновената клиентела, вместо шикозните, изпълнени с богатства и надути цени в менюто ресторанти, чиято слава се разпростира из цялата държава, а отварянето му е грандиозно събитие, увенчано с елита на общността като венец на триумфална глава. Но това кафе, колкото и негледно на пръв поглед, разполагаше със своите малки съкровища. Такива имаше, просто трудно се различаваха. Трябваше да се вгледаш в детайлите, за да ги забележиш и да останеш впечатлен. Като миньорските фенери, които бяха от очукан чугун и напукано стъкло, но за тях не се използваше нефт или горива и така не замърсяваха природата. Или рамката на единствената окачена над бара картина, която бе от бароковия период и въпреки на места одраскана, бе от масивно дърво, която сигурно щеше да се продаде доста скъпо на черния пазар, най-вероятно на някой колекционер, заради произхода и материала от който е направена. Или онази малка дървена статуя в края на бара във формата на слон, с бивни от абаносова кост и килим върху гърба, лакиран в червено, на който ръчно са издълбани шарки до най-малки подробности. Но най-голямата забележителност в заведението се намира в единия му ъгъл, където е изправен висок до тавана рафт за вино от дъб. Дървото е с кафен цвят, ароматът на лозе се разнася из цялото пространство, а по стелажите са наредени десетки бутилки бяло и червено вино от първо качество. До рафта бе поставена и една също дъбена бъчва, от която се поръчваше наливния грамаж. Като изключим две липсващи бутилки, всички останали бяха на местата си. Явно рядко някой си позволяваше да поръча нещо толкова скъпо тук. Как и от къде собственикът ги е взел не беше ясно, но определено красяха интериора, а понякога и дразнеха небцето.
Макар че се водеше кафене, мястото не бе лишено от алкохол, в широки разновидности. Ако някой бизнесмен разчиташе само на безалкохолни, то бе обречен на фалит още в зародиш. Пустините не се славеха с въздържание, а тази слава бе покрита и непоколебима независимо минаващите си години и промяната на живот. Хазартът, спиртните напитки, кражбите и търсенето на съкровища винаги щяха да останат основата на тази държава, а това не подлежеше на никаква времева или атмосферна трансформация.
По това време на деня (минава пет следобед) кафенето наистина не бе много населено, защото повечето жители избягваха най-горещите часове и предпочитаха да се крият в домовете си. Чак когато слънцето залезе, а температурата се понижи, щяха да напуснат къщите си и да се насладят на прохладата всеки както сметне за добре. И все пак се намираше по някой друг посетител, но те не бяха от особено значение на двете жени, които смело се насочиха право към бара. Особите им не останаха незабелязани за собственика и барман, Люк и младият мъж с коса като кестен бързо се присламчи към новодошлите, за да изпълни работата си подобаващо.
-Та с какво ще се почерпим?
Въпросът на по-малката госпожица достигна до ушите му и той реши да се намеси, за да подбутне красивата червенокоса, а и да й помогне с избора, ако се наложи.
-Приятелката ви зададе много важен въпрос. С какво мога да утоля жаждата ви?
Блъд не беше от хората, които пиеха много. Позволяваше си го рядко и в малки количества, но в момента обстановката я предразполагаше за нещо, изпълнено поне с минимален градус и след известно чудене, заяви сигурно, че желае една студена бира. Симпатягата се усмихна, обърна се и извади от фризера възможно най-охладената такава. Отвори я и я постави внимателно пред нея.
-А за вас?
Личеше си, че разполага с известна култура, защото въпреки обикновен гражданин, както и те, все още не си позволяваше да им говори на Ти. Първо трябваше да се отпуснат, а ако тогава поискаха да интимничат поне малко, то още по-добре.
Върнете се в началото Go down
Райден

Райден


Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 28

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeНед Авг 18, 2013 3:07 pm

Младежът пред нея стоеше в очакване на поръчката и й учтиво и сдържано не препираше по-бързо да реши с какво ще си гори вътрешностите днес. Това само по себе си си беше важно решение все пак. Субстанцията на течността, кяото ще поемеш много често решаваше и предначертаваше дали ще повръщаш от зврско главоболие, ще се събудиш до гол и съмнителен индивид или ще крещиш в центъра на града за родилното петно на задника си. При редки и срашни случаи програмата ставаше пълна и следваше всевъзможна последователност.
-Какво ще ми предложиш, което да не ме прати на стомшни промивки, но да не ми остане адски ясен спомен, че съм го пила?
-Каквото си харесаш!
Явно разбрал, че културните обръщания не бяха за нея и това нямаше да я накара да се чувства по удобно пред чашата си, той беше сменил начин на говорени.
-Ама това е адски лош отговор! Аз лесно си харесва ужасно много неща. Почти всичко.
-И това е проблем?
-Всъщност да, но вече е късно. Искам текила! С осолен ръб на шотовете и чинийка лимонови резени.
Изгрялата усмивка на лицето й и шарешия поглед подсказваше, че е почти на косъм от решението да промени поръзката си с още нещо и това нямаше да бъде в полза на никога. В частност определено не на нея, учителката и сабственика на заведението. Човекът имаше някакво шесто или осмо чувство, защото се отправи да изпълнява поръчката без да изчака задълбочаване на "проблема".
-Та - подхвана Рен към учителката си - какво мога да си поискам от Франсоа?
-Какво имаш предвид?
-Ъх, определено не говоря за неща, които няма да си "поискам" от някой мъж. Питам как мога да се възползвам от него максималко? Как да си взема повече, отколкото той е готов да ми даде? Да науча всичко, което той знае и дори това, което не подозира, че умее.
-Интересен въпрос. Какво точно искаш да ти кажа?
-Ти го познаваш, малко или много. В какво е най-добър? И как да му покажа, че не искам просто да си играем на учител и ученик? искам да съм най-добрата. Няма значение защо и как, аз ще го постигна, но той може много да ми помогне.
Тя намигна на учителката и се замоли да получи поне малко информация от нея. Никой не предава колегите си, но това не беше точно това. нямаше да го убие, ако й кажеше поне мъничко. Е, поне за сега нямаше да го убие. Ако някой ден станеше толкова добра, колкото вярваше, ч еможе да бъде - е дали щеше да му е признателна или да му го върне. Кой знае?!
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeНед Авг 18, 2013 4:36 pm

Не след дълго, още преди да получи желания отговор, поръчката на Рен също бе на лице. Малките шотове и хитро оставената до тях бутилка за бъдещи изблици бяха наредени грижливо на барплота, а до тях се мъдреше и желаната чинийка с резените кисел плод, който след една достойна глътка текила ти се струва толкова сладък. И сякаш разбрал, че красивите жени пред него са по средата на някакъв важен разговор, Люк се отдръпна настрани, за да не им пречи и се зае с нови посетители, търсещи закрила от залязващото слънце и прохлада между дървените стени на това приятно и колоритно заведение. Момичетата с видимата възрастова разлика си дадоха наздраве и тогава Блъд бе подсетена за въпроса. Няма да лъжа, че за момент се замисли. Да, познаваше Франсоа. Всъщност така си мислеше. О, кого залъгваше? Този човек бе неопределим. Винаги можеше да те изненада я с добро, я с лошо. Лошото, разбира се, преобладаваше, но той бе изключително изкусен факир да дърпа нечии нерви като кучета на каиши и още повече, да ги контролира както на него му е изгодно. Точно така! Всичко при този мъж бе въпрос на изгода. Ако той е доволен и ти ще си доволен. Ако той е весел и теб ще развесели. Ако е сърдит, ще разбереш, защото най-вероятно ще си го изкара точно на теб. И точно в това се криеше отговора.
-Подмажи му се!
-Моля?
-Подмажи му се. Той е себелюбив, знае какво може, а егото му често стига до небесата. Напълно запознат е с арсеналът си от качества и никога не позволява някой да го принизява. Знам, че не е в твой стил, но се опитай да се държиш малко по-добре с него. Поне от време на време. И не, не ти говоря за секс. Миньон е заклет любовник, но дори той си има граници.
-Какво ще рече това?
-Рен, той е на тридесет и четири. Не би спал с непълнолетна, колкото и привлекателна да е тя.
-Аз не мисля да спя с него.
-Само ти казвам. Но ако видиш някакъв интерес от него, е възползвай се. Почеши го, за да те почеше и той. Това е разковничето.
-Така значи, а?
-Точно така!
-Ще го имам предвид.
-За твое добро е. Неговите методи са доста различни от моите, както си забелязала. Хубаво е да си имаш едно на ум.
-А за теб не?
Тук Блъд замълча и се усмихна многозначително. Самата тя често обичаше да си играе с учениците си, но това си оставаше професионална тайна, която нямаше да сподели току така. Трябваше да пази реноме все пак.
-Нека те пробваме. Използвай мен за манекен. Представи си, че съм Миньон, че утре идваш на урок. Какво ще ми кажеш, как ще подходиш, така че да не ми развалиш настроението, а напротив? И не забравяй, аз не съм аз, а Франсоа. Подходи дипломатично и тънко. Хайде, опитай се.
Май беше време за урок по актьорско майсторство за напреднали.
Върнете се в началото Go down
Райден

Райден


Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 28

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeНед Авг 18, 2013 6:25 pm

Всеки човек се сблъсква в живота си със задачи, въпроси и сложни ситуации наподобяваши много металните игри, които ковачите умело измайсторяваха и тровеха нервите и спокойствието на човек.
Пръстите много умело напипваха как да разплетата плетеницата, да измъкнат заклещената част или да съединят отделните парчета, но очите и осезанието се намираха общото, което да ги отведе до заветния отгвор. Успехът в такива ситуации стоеше замаскиран зад много по-сложни уж правилни пътища завеждащи до задънени улици и наркая "играча" се чувстваше повече ядосан от лесния изход, който първоначално не бе видял, отколкото удовлетворен от постигнатото. Хората казват, че не може цялата душа да е в Рая.
Трябваше да му се подмаже? Очакваше нещо по-трудно. Не, всъщност трябваше да поиска нов развой на събитията и да си вземе нещо по-лесно.
-Един бог ми е свидетел, че нямам идея как да го сторя.
-Пробвай се!
-Май ще е по-лесно да го прелъстя и да спя с него. Егото ми ще го понесе по-лесно и ще се съвзема по-бързо. Добре де, ще пробвам.
Чернокоската визира вече наредената си поръчка изпитателно и надигна един от "войниците" й за кураж. Попринцип такова нещо не й липсваше и чак я докарваше до проблеми, но сега - нямаше да откаже и още една глътка.
-Аз не правя комплименти. Наистина не го правя, защото смятам за излишно някой да изтъква обясними и лесно видими неща и да ги облича в красиви думи. Също знам какво може да струва да се постигне нещо, дори най-малкото. И това много пъти не е за хвалене и прехласване. Достатъчно обаче показвам с действията си и това е нещо, което човек, който ще бъде известно време покрай мен трябва да знае. Тук съм, готова съм на всичко, правя всичко, което можеш да ми зададеш като задача. Няма да се дръпна, колкото й тежко да става, няма да се предам и смятам, че малко или много мога да ти благодаря за това.
-Защо?
-Това може да не го повторя отново, затова ще го кажа максимално сега. Аз не вярвам на хората. Не доверявам на никой живота си, бъдещето си или дори най-минимални неща. Повечето хора са идиоти. Те са безотговорни, те са некомпетентни и с това застрашават себе си и другите.
Вярвам ти! Не напълно и не изцяло, но нещо ме кара да ти вярвам. професионализма ти, това колко ужасно много неща, които уважавам и мразя в себе си виждам в теб. И мога да ти звуча като някаква лигава ученичка, но за себе си не мога да си представя по-добър учител.
А сега ме измъкни от тоя ад, в който сама се наврях и ми покажи колко убийствени неща можеш, които никой друг не може да направи. И не ми казвай, че няма такива, защото няма да ти повярвам.
Всичко това се откъсна от устните й почти на един дъх и пречини лека пареща болка в гърдите й при поемането на следващия. И тогава преди Блъд да изкаже мнението си за сълзливото нещо прозрението я удари през лицето. Това не беше начина. Не беше нейния начин. Така го правеха много други хора. Говореха и разказваха. Тя, тя го показваше. Тя поверяваше гърба си на някого и това бе повече комплимент от най-прехласнатите сърцеизлеяния.
-Всъщност имам по-добра идея. Чакай ме тук!

***

Излетяла от кафенето Райден се върна задъхана и много широката й усмивка разтягаше линиите на лицето й. Толкова самодоволно и изпълнено с триумф изражение можеше да бъде само победоносно. Или това, или катастрофално. Само, че рискът си струваше, когато си толкова сигурен винаги си струваше.
-Намерих по-добър начин да кажа всичко, което издрънках. Трябваше ми обаче нещо, с което да му подскажа мислите си и да не реши, че го подкупвам. Въпреки, че всъщност го правя.
-Давай!
-Тогава ще му дадеш ли наистина нещо? Да не му казваш нищо. Просто ако е такъв, какъвто мисля ще разбере.
-Хмх, не овъртяй.
Младата асасинка изтегли от малката чанта, която винаги носеше със себе си парче черен плат, в който се омотано нещо. Продълговатия вързоп се изля лесно в ръцете й и откри красотата, която лежеше заплашително съвършено в едната й длан. Завитото остри беше толкова съвършено изработено, че металът имаше почти сексуално въздействие върхи тези, които можеха да оценят красотата му. Дръшката му напомняше, че е създаден за опитни ръце. Изискваше сигурен и стабилен захват, а играта между черното, червеното и сивото балансираше линиите на конструкцията. Беше съвършенство въплътено в предмет. На малко съвсем мъничко рънгче в началото на дръжката бяха завързани две гъвкави и блестящи копринани ленити два пъти по тънки от котрето й. Започваха в красив и чист черен цвят и избледняваха едната в червено, а другата в сивкаво. Много отиваха и на двама им. Някак тези цветове стояха символично на града и населяващите го. И случайно бяха цвета на очите и на двамата.
-Твърде голям и тежък е за мен. Имам го от ужасно много време, но никога не се бях замисляла да го дам на някого. Само, че заслужава повече от това да бъде почистван и заточван в някаква кутия под леглото ми. Не съм го виждала в действие от цяла вечнот. Можеш да му кажеш, че му го давам назаем докато ме направи толквоа добра, че да мога да го използвам.
Остана недоизречено, че може никога да не пожелае да вдигне дагера с ръката си. Може би щеше да му го подари. Това беше дълга история.
-Е, както мислиш?

П.п. Дагера: http://fc09.deviantart.net/fs70/f/2010/039/1/6/Fantasy_Knife_by_n2k3.png
Останаха ми очичките...



Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 8:00 am

Даровете....те са за специални хора. Може да е някой твой роднина, може да е най-близкият ти приятел, когото искаш да зарадваш заради личен празник или просто, за да му повдигнеш настроението. А може и да е някой, който изобщо не харесваш, някой, който те изнервя тотално, който е способен да изпие и последната капка баланс от тялото ти. Но дори случая да е такъв, това не ги прави по-малко специални. Може подаръкът да е заради личната облага и изгода, но това прави човека още по-значим. Това е признание, че ти малко или много зависиш от него и той е важна, неотлъчна част от живота ти. Част, която дори до някъде го ръководи и му дава различни насоки. Подаръкът към ментор....това е най-голямото признание за респект. Вярно е, Рен не харесваше Франсоа. Ненавиждаше го на моменти дори. Но вътрешно го уважаваше. Защото знаеше, че той е всичко това, което тя иска да бъде и всичко това, към което се стреми. Всъщност доста си приличаха, нали? И двамата бяха чешити, и двамата имаха високо самочувствие, а егоизмът им нямаше равен. Райден не бе виждала до сега толкова самовлюбен човек, освен когато погледнеше в огледалото. И точно затова й бе толкова противен. Защото бяха като две капки вода. Два остри камъка брашно не мелят, казват и това е факт, който няма нито едно изключение в световната история. Колкото повече време прекарваше с него, толкова повече се чудеше как на тази земя е успял да се роди втори като нея или по-точно тя като него. Но дълбоко в себе си бе доволна, че точно той я намери на онзи пазар. Точно той я купи и той й стана учител. Не, не би го заменила за никой друг. Дори за Блъд. Беше копеле, задник, но бе нейния задник. Най-добрият от всички задници.
-Е, какво мислиш?
Преди да продължим, трябва да отбележа, че когато стоманата лъсна на претъпената от фенерите светлина, собственика на заведението леко се притесни от внасянето на оръжие в кафето му. Не искаше неприятности. Знаеше, че не може вечно да ги избягва, но за сега успяваше и не искаше точно тази вечер да е превратна точка в славата му. Стана нетърпелив, завъртя се няколко пъти около бара, а един тик играеше по скулата му. Асасинката забеляза това и направи знак с пръсти, за да го успокой, че няма за какво да се притеснява. С други думи, безмълвно му обеща, че няма да тръгне да му убива клиентелата. Въпреки, че не я познаваше, Люк й повярва и чак тогава тя го взе в ръцете си. Огледа го обстойно. Мълчаливо преценяваше всичко в него - металът, от който е изкован, украсата, здравината на дръжката, захвата. Прокара показалец по острието и лека пробойна се появи на него. Не бликна кръв, защото едва го докосна, но заключи, че наистина бе остра, здрава и добра изработка. Истински шедьовър на човешката ръка. Пипано е много внимателно, прецизно и сигурно с месеци, за да се достигне до крайния резултат, който бе на ниво, че на ниво и половина.
-От къде го имаш?
-Има ли значение? От години ми е.
-Не е тукашна изработка.
-От Илион е.
-Така си и мислех.
-Значи ти харесва?
-Перфектен е.
Червенокосата покри дагера с плата и го подаде на девойката.
-Само, че не аз ще му го дам, а ти!
-Аз?
-Точно така. Утре сутринта ще отидеш в тренировъчната и собственоръчно ще му го подариш.
-Но той ще ми се изсмее в лицето. Или ще си помисли, че го свалям.
-Нека ти кажа нещо за нашия приятел. Той може да чете между редовете. Ако не му дадеш повод няма да си измисли ситуация. Не кокетничи, това го умееш, и ще разбере смисъла.
Младата красавица все още не бе сигурна, че ще може да се справи. Смяташе, че при най-малката реакция от него, при най-малката гримаса, ще избухне, ще се развика и ще си го вземе обратно с нещо от сорта "Като не го искаш, майната ти!". Но явно Блъд бе непоколебима, а и дяволски права, така че остана без друг избор. Въздъхна на пустия си късмет, прехапа долната си устна и го прибра на сигурно с идеята, че утре ще се унижи за първи път в живота си. А унижението щеше да дойде от там, че щеше да разкрие малка част от същността си на някого.
Учителката се усмихна и я потупа по рамото.
-Спокойно, дете. Не е толкова страшно.
-Аха...
-А сега да пием.
Тя пое бирата си и отпи няколко големи глътки. Това щеше да е първата и последната й. Добре познаваше капацитета си, а той не бе много висок в това отношение. Малката Рен от друга страна нямаше такива колосални проблеми с алкохола и без проблем погълна два поредни шота.
-Искаш ли?
-А, не, не. - учтиво отказа Блъд. - Това ми стига.
Чак сега, бармана с кестенявата коса се успокой, отиде до тях и реши да се включи с възможно най-баналния въпрос във всяка книга:
-Момичета, всичко наред ли е?
Върнете се в началото Go down
Райден

Райден


Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 28

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 10:16 am

Съвсем наред си беше вси-и-чко. От плановете да довърши шотовете и да не налее нови, което можеше да се отбележи, като висша форма на пилотаж за момичето, до там, че утре явно щеше да се очертае като голям ден. Големият ден! На позор? За успех? Ха, на присмех! Нямаше значение - все още не се бе пръкнало нещото, което наистина да я уплаши. Все още...
- Съвсем наред си е! Само се чудя с кой от момчетата - ръката й описа дъга над грижливо наредените в редица чашки - да продължа. Та ти поне искаш ли?
Беше й отговорено само с поклащане на глава и професионална усмивка, с която сигурно отказваше на всеки пробвал се да му пробута от своето. Имаше основна прична Рен да не можеше, не да не искаше, а просто беше невъзможно да изпълнява такава работа. До края на една работна смяна щеше да е приела повече покани за по чашка, отколкото не черния й дроб, а пикочния й мехур можеше да понесе. И все пак, явно малко се размечта.
-Какво да ви правя бе хора? Чувствам се неудобно. Почти като куртизанка в манастир! Хайде само едничко. Моля!
-Щом настояваш!
-Настоявам!
Издрънчаването на стъклото при наздравицата почти разплиска от ценната течност, но пренираните инстинкти на двамата спасиха дозите им от пълен кошмар - да бъдат поляти по бара.
Още не бяха свалили усмивките от задружното поглъщане на токсичната течност, когато асасинката пусна в роля чара си.
-Та, я кажи някоя клюка?
-Клюка ли? Какво точно?
-Ами нещо ново в града? Нещо интересно? Или поне нещо, което да си струва човек да си дигне задника от стола?
-Не очаквай таков анещо. - намеси се в разговра им учителката, кяото стоеше и изпитателно гледаше останалите две чашки. Сигурно се питаше дали момичето ще продължи да си промива вътрешностите и с тях.
-То, че няма много интесни неща тия дни, няма. Обаче сутринта са обрали една от примадоните в града и сега е леко бясна. Хрътката й обикаля града да търси виновника или изкупителна жертва. на която да си го изкара.
Безразличното му повдигане на рамене ознаменува скърцащото отваряне на вратата, което едва не я отскубна от пантите. Двете жени още не се бяха спогледали, когато и двете намериха начин скришум да извърнат поглед към зеещата врата и фигурата на мъж, която я изпълваше.
Нали знаете какво казват за късмета? Може да те преследва цял живот и точно, когато най-много ти трябва ще ти се изсмее в лицето. О, да! Определено беше същия мъж, чиито вълчи очи девойката бе надхитрила с такава лекота. Дали беше по-яростен заради мрънкането на дъртата или заради собствената си грешка в този момент? Не, че изобщо имаше значение.
По всичко си личеше, че мислте препускаха през съзнанията и на двете им и Рен само поклати глава и извърна лице към по-далечния стол. В тази игра беше сама и по-добре. Бяха видели само нея. Дали беше добре или зле... Кой знае? Скоро щеше да разбере.
Преди още да се беше намъкнала в роля тежка ръка се стовари върху едното й рамо и я извърна рязко назад.
-Може ли да поговорим?
Как да не можеше? Ама веднага! За времето? За промените в реколтата? О, за новите модели дамско бельо!
-Мога ли да ви помогна с нещо?
-Мисля, че има нещо мое във вас!
-Съжалявам, но не ви разбирам. Познаваме ли се?
Чистотата на играта й почти го наката да измие яростта от здраво стегната си челюст и присвитите до болка очи. Почти... Трудно се забравяше, ако веднъж си виждал очи, като нейните. Тя просто трудно се забравяше и се бъркаше с други хора. Проклятие!
-Не ме прави на глупак! Просто ми дай парите и няма да си имаш повече проблеми.
-Нека поговорим навън? Мисля, че плашим клиентите и правим ненужна патардия.
Нейният шепот контрастираше рязко с вика, който изпълваше помещението от дълбокия му глас. Явно предложението й му се понрави, защото той я извлече от мястото й и я помъкна, като платнена торба към все още открехната врата. Рен имаше време колкото да кимне на Блъд, за да се погрижи за сметката. Надяваше се, че ще се оправи сама. О, как се надяваше да стане по лесния начин.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 11:03 am

Лесен начин ли? Няма лесен начин в този живот. Има повече и по-малко проблемен, но всеки един дава своите плодове на затруднението. Въпросът е колко от тях може да погълне стомаха ти без да му стане тежко. Метафори колкото щеш, но реалността винаги си остава на показ. А тя беше такава, че в момента, в който Рен прекрачи прага на заведението, мъжът я стисна здраво за лакътя и я заби в стената, препречвайки й пътя, за да не може да шава. Да, беше груб, но предпочиташе това пред алтернативата малката крадла да му се изплъзне за втори път.
-Трябва да ти призная, че успя да ни заблудиш, но Мадам не оставя парите си без надзор. А когато тя е недоволна си го изкарва на мен. Така че...
Този определено не беше като първия, който се опита да обере. Онзи имаше нюх и с приказки можеш и да го сломиш. Сегашния имаше онези бръчки по челото, които показват, че няма да се спре, че ще те напердаши, нищо, че си жена, стига да си върне неговото. Само че, Рен не беше момиче, което обичаше да се държат така с нея и определено нямаше да търпи опитите на някой да я нарани. Сбъбърчи вежди и най-безцеремонно заяви едно сухо и сигурно:
-Не!
-Не?
-Като сте толкова глупави да ви изиграе една тинейджърка, сега си носете последствията.
Видимо този отговор не се понрави на непознатия и вече стискаше по-силно лакътя й, оставяйки по него белези, които щяха да се превърнат съвсем скоро в синини. Нищо, което да я уплаши, но все пак крайно неприятно. Тя положи свободната си длан върху пръстите му и въпреки, че не стискаше силно колкото него, това не си личеше по злобният й, почти жесток поглед.
-Я ме пусни.
-Не мисля....
-Ама ти това умееш ли го?
О, да, Райден бе спец да издразни някой, да го смали със земята, да го накара да се чувства по-долно ниво. В това бе почти ненадмината. Качество, което на често я е застрашавало, а един ден можеше да й коства и живота. По света имаше много отрепки, които биха убили и за по-малко. Слава на Себастиан, за сега не се беше срещала с такива представители....да речем....
На въпросния персонаж обаче вече му кипна и красавицата видя как другата му ръка се сви в "чук". Щом няма да стане по добрия начин, ще стане по лошия. Той вдигна юмрукът си и го заправи право към хубавото й лице. Сега Рен не беше една от най-силните или опитни, но бе ловка, гъвкава и сравнително бърза за нивото си. Точно поради тази причина измести глава в последния момент с два сантиметра, при което кокалчетата му се забиха в дървената стена. Не я пробиха, но звукът от удара се разнесе наоколо. Вдигна се малко прах, която опръска лицето й и подразни ноздрите й.
-Май пропусна.
И тъкмо да последва втори опит, когато глух удар се разнесе из въздуха и мъжът премрежи очи. Отпусна захвата си, клепачите паднаха върху очите му и той се строполи в несвяст на сухата почва. Момичето се обърна на другата страна и видя Блъд, която стоеше спокойно и мяташе между пръстите си една катана, а друга подобна лежеше до тялото на нокаутирания.
-Ти....
-Не го убих. Улучих го с дръжката.
Червенокосата извади кесията с "богатството" от пазвата си и я подхвърли на ученичката.
-Седемстотин и четиридесет. Твои са. Сега да си вървим.
Татуираната красавица тръгна към нея, стъпи върху гърба на паднали, премина по него и тръгна напред, а Рен я последва, като хвърли един последен поглед на мъжа. Искаше й се сама да се справи, но явно убийцата бе нетърпелива.
-Защо ми помогна? Щях и сама...
-Да, знам. Щеше и сама да се оправиш. Не се съмнявам, но ми доскуча. А и не искаш утре да отидеш при Миньон цялата в синки и рани, нали?
Девойката не отговори. Прибра парите и двете се запътиха към края на града, където на километър по-надолу ги очакваше тунела, по който щяха да се приберат у дома.

/Дили 750 злато по-богата си. Може да пишеш направо в базата където искаш. Ако искаш и направо лягай. Препоръчвам ти го./
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata


Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitimeСря Сеп 24, 2014 6:47 pm

Тежка въздишка се откъсна от гърдите ми. Дебеланкото бе решил да разнообрази паразитния си живот, като се закачаше не с когото трябва. Не, не се мисля за нещо повече от останалите, нямам очаквания към тях и последното нещо, което би ми минало през акъла е да изпадам в конфронтация с тях. Толкова много ли искам? Искам просто да ме оставят на мира, да си живея кротко живота , да тренирам, да се развивам и да стоя далеч от дребните човешки драми. А този тук, освен, че ме занимаваше с безличната си персона се осмели и да положи ръка върху нещо мое.
Примката се затягаше все повече около врата на кучето,косматия скот изпитваше неистова радост от болката, която изпитваше Дух. Боклук. Отпих бавно от чашата си, след което се обърнах към него възможно най-хладнокръвно:
- За последен път ще те помоля да го пуснеш, имайки предвид, че аз не се моля, това е доста голям компромис от моя страна.
- Според мен ще стане прекрасна шапка от него. Споко, ще ти дам опашката за спомен от тъпия помяр.
- Само ако искаш главата ти след това да стане спомен на заведението.
Мъжът стегна още повече каишката и очите на Дух започнаха да се забелват.
-Е, поне те предупредих.
Наведох се и извадих от ботушите си малко острие и го запратих в посока на дразнителя. То се заби в рамото му и барабата се преви от болка и изръмжа като нещо средно между мечка и бизон. В този момент от неговата маса се надигнаха още двама с неговите размери. Единия рижав, а другия тъмнокос като шимпанзе:
-Ей, ей не искам кървища в заведението си. -обади се барманът.
-Нямаш грижи, ще разчистим когато свършим с нея.
Пресегнах се към кучето, което сега се свестяваше на пода и го издърпах зад себе си.
-Явно сте свикнали нещата тук да стават по трудния начин. Или сте много глупави или просто сте мазохисти.
Без да ми отговарят двамата се насочиха към мен. Единия обви косматите си ръце около врата ми, а другия около краката ми и ме понесоха към близката маса. В момента в който краката ми бяха свободни ритнах рижавия в лицето. Токчето ми се заби точно в месестия му нос и от него рукна солидно количество кръв:
-Ей сега ти....-бе последната закана, която чух.

/ Шефе, можеш да помогнеш малко с развитието :) /
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Кафе "Последна спирка" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Последна спирка"   Кафе "Последна спирка" Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Кафе "Последна спирка"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Влаковата спирка

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Захрид-
Идете на: