ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Животинския пазар

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Животинския пазар Empty
ПисанеЗаглавие: Животинския пазар   Животинския пазар Icon_minitimeПон Апр 22, 2013 8:23 am

Намира се в центъра на града. Представлява голям кръг от сергии и дървени магазини, където се продават месо, цели все още живи животни, добитък и кожи или готови дрехи от такива. Търговията в тази територия се върти най-вече около този отрасъл, който е достатъчно продуктивен. Работното време не е определено. По цяло денонощие тук има купувачи, а търговците са кореняци, често цели семейства.

_________________
Животинския пазар Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Животинския пазар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Животинския пазар   Животинския пазар Icon_minitimeПет Авг 09, 2013 8:57 am

Денят беше в разгара си, когато на пазара вече бяха напъпили повечето жители на Корнор. Наближаваха двата дни от седмицата, които всички очакваха с нетърпение. Дните, в които всеки можеше да си почине поне за миг и да се отдаде на удоволствието да се наливаш с алкохол, а върху му да положиш някоя сочна пържола в стомаха си.
Именно тези дни караха народа да се реди покрай малките дървени сергии и да търси добитъка, който ще заколи, изпече и най-вероятно изконсумира за отрицателно време.
Народ - имаше много. Животни също не липсваха въпреки, че в този ден преобладаваха мъртвите. Редяха се дълги опашки, а покрай тях се навъртаха хлапета в дълги кожени кожуси, предлагащи своите стоки. Някой държаха в ръцете си дълги прътове, върху които имаше нанизани гевречета, а други пък размятаха живи пилета пред лицата на преминаващите.
Точно такова бе и едно хлапе. Максимум тринадесет годишно, но доста развито за възрастта си - с едро телосложение и поне глава по-високо от своите връстници. Върху гърба си бе наметнало кожено палто, което да го топли от студа, а в двете си ръце носеше живи пилци. В едната беше подхванало четири наведнъж, като ги държеше здраво за краката, а с другата си ръка бе хванало една кокошка здраво под крилата, което я караше да полудява и в опит за бягство да пърха в здравата му хватка.
- Ха'ди народеее, живи пилци за готвенйеее...с перушина...без перушина...вкусни...пресни...дерем ги на м'есто...
Момчето явно имаше доста завидни способности на продавач, защото още след няколко минути, пред него се спря една възедричка жена, която реши да си купи птица от него.
- Колко искаш, момче?
- Двай'се гроша, мадам!
- А, не! - сопна се жената, като резкият и вик, накара тялото и да се разтресе - Двадесет са много, за това хилаво пиле!
- Добре, да'ам ти го за петна'йсе! Хад'и, виж го, какво е прясно!
И в следващият миг, момчето се присегна с ръка към лицето на жената, буквално натиквайки птицата в носа и.
Животното така се подплаши, че разпери крила и започна да пърха с тях панически. Жената също не остана назад, като наддаде един краткотраен писък, който подплаши още повече птицата.
- Добре, добре! Ето ти петнадесет! - развика се пълничката дама, като извади от джоба си петнадесет златни монети и ги пъхна в ръката на момчето.
- Мно'у благодаря, мадам! - възкликна момъка и хвърли птицата право в ръцете и.
Жената едва не я изтърва, но късмета явно и се усмихна. Тя стисна ръце до гърдите си и вкопчи в тях птицата.
Така и двамата останаха доволни. Жената се отдалечи от хлапето, започвайки да крои пъклени планове за края на пернатият живот на птицата, а пък момчето...то просто се усмихна по детски и продължи да подвиква на бъдещите си клиенти:
- Хад'и господа и дами...ваш ред е да похарчите парите си...а пък мой ред е да ви ги взема...кой'т разбира...тука съ спира...пазар за живота...храна за душата...
Докато все още подвикваше на случайните и неслучайни минувачи, хлапето не забеляза, как крачката му се приближава все повече и повече към двама доста едри мъже. Щом то извърна глава в тяхната посока, тя се стовари върху меча на единият, който тъкмо го размахваше пред себе си с думите :
- Чичо, чичо...виж...
Тук, трябва да си представите как из околията на пазара се чува силен звън, от удар на меч в нечия глава. Кухият звук се разнесе бързо из малките сергии, привличайки погледите на минувачите. Хлапето изрева от болка и посегна да хване челото си с ръце, като с това пусна пилците и те се разтичаха във всички посоки.
- Ау, беее! - извика ядно хлапето, поглеждайки към мъжа пред себе си.
А мъжа срещу него, стоеше премръзнал от изненада. Висок, с черна коса и дрехи, които го отличаваха от тълпата. Личеше си че не е тукашен, най-вече заради хилавият му вид. В ръцете си носеше блестящ меч, по който не си личеше дори и малка следа от това, да е бил използван преди.
- Ей, момче! - провикна се мъжа - Внимавай къде ходиш!
- Аз ли бе, пуяк! - отвърна му хлапето, без грам уважение - Избяга'а ми пилците зарад' теб!
- Абе, ей...
Чернокосия замахна със свободната си ръка напред, ала преди да халоса хлапака, някой го спря. Точно иззад него, стояха двама мъже с доста по-едро телосложение, но те не бяха причината, удара му да бе неуспешен. Точно между тях, се промуши крехкото създание на Корнор, което всички познаваха - г-ца Амброзия Хийт.
- Дрейк, нее! - изкрещя жената, след което, с едно ловко движение грабна чернокосия за ръката и го издърпа назад.
Явно само ръцете и изглеждаха крехки, щом успя да възпре мъжа с такава лекота.
- 'Аре бе, 'що не ме удариш, а? Пъзльо! - развика се хлапето, започвайки да подскача пред чернокосия, опитвайки се да го предизвика. Този път, обаче Амброзия се намеси. Тя се промъкна пред тялото на Дрейк и застана срещу момчето. Бръкна в пазвата си, извади шепа жълтици и ги подаде към дребосъка.
- Хайде, изчезвай от тук, преди да съм ти откъснала главата като на пиле!
Момчето замръзна на място със свити юмруци напред. Огледа внимателно разголената красавица пред себе си, прецени, че не трябва да продължава с глупостите и грабна бързо монетите, преди тя да се е отказала от предложението. После ги преброи набързо и отново погледна към жената, с леко навъсени вежди.
- Само шей'се злато? Ти луда ли си ма?!? Тия пилци знай'ш ли...
Момчето прекъсна своята лекция по "търговско право и продажба на живи животни", още щом видя стиснатия юмрук на жената, който бавно се вдигаше нагоре. Секунда по-късно, той стисна здраво монетите и тръгна назад, подвиквайки на групичката :
- Добре, добре...ашколсун, душа!
Трябваха му само десетина секунди, в които да изчезне в тълпата и да се изпари от погледа на непознатите.
- Глупаво хлапе! - отвърна Амброзия, обръщайки се към приятелите си.
- Не му обръщай внимание! - обади се един от другите мъже, който бе чичото на Амброзия - ковачът Смит Хукс.
Те двамата, заедно в компанията на новодошлите приятели Дани и Дрейк се разхождаха из пазара, след малката разразила се битка между учител и ученик, която се бе състояла преди около час, на самите улици. Свидетели на това - нямаше много, за това и слуховете, кой кого е победил бяха различни. Ала по лицето на Дрейк се виждаха няколко ясни белега, че учителят му все още е по-добър от него.
- Какво ще търсим тук? - запита останалите Дани, който вървеше малко по-назад от групичката.
- Мисля си за частно парти в "Брадва и чук". Какво ще кажете?
Дани и Дрейк се спогледаха. И двамата знаеха, че това е доста добра идея, имайки се на предвид, че щяха да останат тук доста дълго време. Всеки от тях даде положителният си отговор, като малката група се насочиха към една от сергиите, в която се продаваха току що одрани агнета.
Зад малкият "щанд", който бе направен от две-три заковани една за друга дъски, стоеше нисък мъж. В ръцете си държеше доста солидна брадва с чиято помощ разсичаше големи късове месо, право върху "тезгяха". Щом видя мъжете срещу себе си, той се усмихна приветливо и захвърли брадвата настрани, започвайки пазарлъка с Хукс.
В това време, Дани нямаше намерение да се учи как, се купува месо. Очите му шареха из сергиите, като търсеха нещо, което да привлече вниманието му. Изведнъж, един детски вик направи точно това, от което той имаше нужда. Щом се обърна в посоката, от която идваше звука, той съзра онова хлапе, което до преди малко му бе вдигнало нервите. То стоеше пред малка каруца с впрегнати два планински коня и крещеше на водача им.
- Ти луд ли си бе, пуяк! Та'а кокошка кой ш'а, я плати мислиш? Дай с'я двайс'е гроша, че да не викам баща ми!
Дани сведе погледа си надолу и видя причината, поради която хлапето крещеше в този момент. А именно, тя бе едно от пилетата му, което явно до скоро то се бе опитало да хване. Обаче, за негов лош късмет, глупавата птица се бе насочила точно към пътя, по който минаваше каруцата. И какво се бе случило? Птицата минала през краката на конете, те се подплашили от внезапната и поява и я стъпкали на място. В момента, пред каруцата лежеше трупа на пилето, с премазан до неузнаваемост череп, а хлапето продължаваше да ръси заплаха след заплаха към водача на каруцата.
На Дани му хрумна една идея, как да се изгаври с хлапака. Но преди да направи, каквото и да е било, той сръчка в ребрата дружката си, като го накара да се обърне към него.
- Ей, Дрейк...виж там...
Той му посочи с ръка към мъртвото пиле и същевременно с това, изпрати към тялото на мъртвата птица няколко снопа черна енергия. Те бързо прелетяха разстоянието до него и се впиха в трупа, позволявайки на некромансъра да поеме контрола над птицата. Самодоволна усмивка се разля по лицето на некромансъра и още преди да я е смъкнал от лицето си, той започна игрив танц с пръстите си, контролирайки всяка част от тялото на пилето. Показалеца и безименният му пръст играеха ролята на кукловоди, които управляваха краката на птицата. Палеца и кутрето управляваха крилата, а средният му пръст контролираше движенията на премазаната глава.
Какво се случи по-нататък? Трупа на птицата размърда краката си няколко пъти, после скочи на тях и с клюмнала глава надолу и стичащ се пилешки мозък, запърха с крила. Все още никой не забелязваше промяната у животното. С малко повечко контрол, Дани я насочи към краката на момчето, а Дрейк вече се заливаше от смях, облегнал се на рамото му.
- Братле, не ми казвай, че ще го направиш. О, не...моля ти се! - умоляваше го гладиатора, но Дани бе непоколебим. Липсваха му неговите джуджета и когато нямаше с кой да се подиграва, винаги трябваше да си намери жертва.
Ето, че пернатото пиле се приближи до хлапето, заставайки зад него. Крачка след крачка, птицата застана на десетина сантиметра зад него и изви прекършеният си врат назад. В следващият миг, птицата изпъна врат напред, забивайки кървавата си пихтия от месо и мозък в крака на момчето, оставяйки върху му мазно петно. Това последва още няколко пъти, преди момчето да разбере, че някой се закача с него. А в този момент, Дрейк продължаваше да се моли на некромансъра, като дори се прививаше от смях, наблюдавайки комичната гледка на "кълвящият" труп.
Хлапето явно усети студенината по нозете си, защото доста бързо извърна глава назад. Ала щом забеляза трупа под себе си, който подигравателно го атакуваше, вдигна ръце над главата си и панически започна да бяга в обратна посока, издавайки детски писъци примесени със звучни псувни :
- Аааа...ма'а му стараа...ааа...к'о е т'ва бееее...ааа...де'еба и...
Детето продължи да тича безспир, като същевременно с това псуваше като разлютил с каруцар. Виковете му привлякоха вниманието на хората повече, отколкото уменията му на продавач. Доста от хората, които вече образно казано си бяха "умрели" от скука на опашките, започнаха да му се смеят. Дори, Смит и Амброзия направиха същото, щом се обърнаха и видяха малкият Тарзан и тичащата след него обезглавена птица.
- Какво правите...вие...двамата бе? - изрече през смях Хийт, която се приближи към двамата приятели.
Дани се обърна с лукава усмивка и отвърна :
- Връщаме му птицата...нали си я искаше?!?
В следващите десетина минути, всички бяха насочили погледите си към хлапето. Продавачите дори бяха забравили за поръчките си, а хората дори не искаха да купуват, каквото и да е било. Целият пазар следеше с интерес случващото се, докато най-накрая момчето не тупна на земята от преумора, обръщайки се по гръб. Очите му гледаха ококорено в небето.
Ходещият труп се приближи до детското тяло и застана до главата му. Застърга с малките си крачета по снега, като ги редуваше - първо левият, после десният, заприличвайки на разярено животно. А щом спря, направи една крачка напред и подскочи във въздуха, като през това време заби пихтиестата си глава в лицето на момчето. Последва и втори път, в който птицата подскочи и отново удари "глава" в лицето на момчето. Трети, четвърти, пети...докато накрая Дани не се измори. Въпреки желанието си да продължи, той използва доста голяма част от енергията си, за да разсмее другарите си. За това, с още малко контрол той накара птицата да се приближи до момчето, да приклекне до него свивайки се на кълбо и да положи врат на рамото му.
- Добре. Това мисля, че ще му бъде достатъчен урок.
Приятелите му също не спираха да се смеят. Трябваше им доста време, дори след като некромансъра спря шегата си за да се успокоят. А щом това стана, Смит се приближи от едната му страна и го прегърна през рамо.
- Наистина си веселяк, момчето ми! Ще се впишеш в компанията! За това, хайде да отиваме към странноприемницата и да подготвим всичко за партито довечера. Гости като вас, заслужават уважението ни и ние ще се постараем, да се почувствате като у дома. Защото, нашият дом е и ваш!
Дани се засмя и прегърна през рамо ковача за момент. А щом двамата продължиха към "Брадва и чук", Амброзия и Дрейк се събраха един до друг, продължавайки леко да се смеят заради случката преди малко.
- Къде го намери този индивид?
- Не питай. Просто не питай!
- Признавам, доста е забавен. Имаш добра компания, в своят град. Човек има нужда от такива хора до себе си!
В следващите няколко минути, малката групичка се отдалечи от пазара, зарязвайки зад себе си хлапето и неговите пилци. Хората се насочиха отново към своите покупки, а търговците с радост започнаха да им помагат. Ала, доста от този народ никога нямаше да забрави случката с "пилето и хлапето", за което щяха да се разказват доста истории от тук насетне.

_________________
Животинския пазар Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Животинския пазар
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор-
Идете на: