Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Покоите на Мортем

Go down 
3 posters
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeЧет Юни 06, 2013 8:21 am

Те се намираха на две врати разстояние от покоите на Богът на Смъртта и бяха малкото лично царство на дъщеря му. Големи, просторни, с широка тераса, гледаща към захарната градина и също достатъчно голяма баня, която разполагаше с вана от кремав мрамор.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeСъб Юни 08, 2013 11:06 am

Когато чух, че вече не е нужно да слизам дълбоко под земята и да ме затварят в онази килия не можех да повярвам. Наистина не можех, защото си представях, че наказанието ми за прегрешенията ще трае повече. И въпреки, че си мисля, че малко време постоях долу се радвах, че най-накрая ще мога да видя луната, макар и само огледално отражение на реалния обект.
Когато тризнаците ни заведоха в новата ми стая се поогледах. Направих една крачка напред и оставих картината на Грег и Диабло подпряна на стената и леко се учудих. Още не разбирах, защо изведнъж бога се промени толкова, че дори ми дава нова стая, която не прилича на златна клетка. Погледнах Грегъри, който още се ядосваше на тризнаците. После погледнах и кученцето, което пък си играеше наоколо, а накрая погледнах и лилавокосите демони. Те пък нещо пак говореха помежду си. Накрая се приближих до тях и се усмихнах.
-И казвате, че тази стая е вече моя?
Те се спогледаха и само кимнаха.
-Напълно ваша.
-И мога да правя, каквото си поискам?
-Точно така.
-Дори да срина стените?
Този път дори Грегъри се учуди от въпроса ми. Е какво толкова. Просто исках да знам до къде ми стигат облигациите към тази стая.
-Дори да сринете стените.
Казаха и тримата в един глас.
-Чудесно. Значи да се захващаме за работа. Може ли да напиша на един лист какво ще ми трябва?
Тризнаците кимнаха, а аз се заех. Дадоха ми един лист и нещо, с което да пиша на него. Седнах на земята и започнах да осквернявам белия лист, с черни буквички. Написах първо неща който бяха нужни на кученцето. От сорта на някаква възглавница или легълце или и аз не знам, какво му трябва на едно куче. После написах нещо за терасата. Маса и няколко стола. Напълно нормални неща. За стаята пък написах гардероб, много завеси, бои, почистващи препарати. Общо взето всички нужно за една стая. Дадох листа на братята и когато те решиха кой, какво да донесе тръгнаха. Вече поне ни оставиха малко насаме с Грегъри.
-Е поне вече не е нужно да ме прибираш в осем вечерта и да ме взимаш в осем сутринта.
Усмихнах му се и се наведох, за да си поиграя малко с кученцето, но Ди замалко не ме ухапа. Дръпнах веднага ръката си от него и го оставих да се разхожда наоколо. И без това сигурно сега не му е до мен. Вместо това отидох и взех картината, която нарисувах и я подадох на Грегъри.
-Можеш да я правиш каквото поискаш, но за едно моля. Не казвай, че е от мен.
-Защо?
-По-добре да си остана не талантливото, разглезено дете, което не може да направи нищо без да и се покаже или пък да и се нареди. По-лесно е когато казваш, че не можеш, че не искаш и, че не знаеш как. Живота е по-лесен така.
Засмях се и чух стъпки към вратата. Един от братята се върна с бой, четки, мече и какво ли още не. После пак хукна на някъде. Въздъхнах и само запретнах ръкави. Постлах някакви платна на земята, колкото да не цапам пода и хванах един съд. Налях в него малко боя и после вода и накрая започнах да мацап с четките по стените. Поне се получи приятен цвят. Като на светло розови цветчета. А колкото по-нагоре по стената оцветявах гледах да е по-наситен цвета. Да минава от светло розово към по-тъмно и по-наситено. Към лилаво и накрая на тавана черно. Имах си причина да го правя такъв. По едно време усетих, че и Грегъри прави нещо и веднага му се скарах.
-А не, ти си лявата ръка на Бога. Не трябва да се занимаваш с това.
-Добре де. Исках да помогна.
-Знам, но без да се обиждаш не мисля, че ще стане добре, ако някой друг ми помага.
-Така и не ми каза от къде се научи да рисуваш.
Леко се подсмихнах когато ме попита този въпрос. Продължих да си оцветявам стените, докато и последната не беше вече боядисана. Странно, но мога доста бързо да нанасям боите върху различни платна.
-Ами и аз не знам. Един ден просто сънувах .. нещо. И исках да го нарисувам някъде. После се получи малко плашеща картина, но беше доста добра. Може би ще отида да си я взема, но нея никой не трябва да я вижда.
Поогледах стените. Харесвах цвета по тях, но им липсваше още нещо. Отидох и взех една по-малка четка и една стълба качих се на нея и започна да си рисувам най-различни неща. От силуетите на трева и цветя най в края на стените, облаците и различни силуети на птици нагоре до буквално звезди, планети, падащи звезди, комети и какво ли още не на тавана, където беше черен цвета. И така се получи нещо като моето виждане за света по време на залез.
-И да знаеш, че си се омацал.
Казах тихичко на Грегъри и се приближих до него.
-Къде?
-Ето .. тук – и го докоснах с четката по носа, после се дръпнах от него и се засмях. Той на свой ред ме подгони и така се заиграхме с боите.
Когато вече тризнаците се появиха и ни видяха така оставиха всичко което мъкнеха и започнаха и те да си играех с нас. Накрая се получи нещо комично. Всички с розово, лилаво и черно по себе си, но спряхме, защото имаше още много работа.
Отидох да отворя прозорците и да помогна на тризнаците с масата и столчетата за терасата, а после и да подредим нещата в стаята. Поне те бяха бързи и в това и за един ден успяхме цялата стая да подредим.
-Благодаря ви.
И за да им покажа признателността си ги целунах по бузите.
-И ще може ли да изведете Диабло на разходка докато аз ..
-Докато ти прекараш малко време със загрозяващия картини Всевиждащ.
Малко ме напуши на смях, заради определението, но не беше заради това.
-Глупости. Само простотии мислите. Просто ще подредя още няколко неща тук.
Те само се спогледаха и си повториха тяхната хипотеза, но не можех да ги разубедя. Изчаках да се загубят из коридорите и хванах Грегъри за ръката. Замъкнах го към старата ми стая и щом влязохме се насочих към един кашон. Там сложих всичките ми лични вещи и най-вече мечето. После в един сак дрехи и такива неща и накрая великата картина. Погледнах към Грегъри и се усмихнах.
-Ще може ли ти да носиш тези неща?
-Добре, няма проблем.
Той взе кашона и сака, а аз взех платното, което беше покрито доста добре с плат и пак отидохме в новата ми стая. Там оставихме нещата по средата на стаята. И пак се започна с подреждането. Извадих мечето от кашона и го сложих на леглото. После подредих личните си вещи на тоалетката, дрехите в гардероба. От кашона също измъкнах и доста книги, който подредих на лавица за книги. Не че не ги бях чела, но „Одисея” или пък „Отнесени от вихъра” просто си бяха приятни книги. И сега остана да скрия едно нещо от хорските очи. Че и от моите. Погледнах към платното и се замислих. Ако сложа на една стена само завеси и там скрия картината така никой няма да я види. Ами да. Така ставаше. И така на една не толкова оцветена стена окачих завеси и скрих под тях картината. Така бях сигурна, че никой няма да вижда моите произведения. А за край сложих на масичката отвън една ваза с цветя. И това беше, край. Подредихме стаята.
Обърнах се към Грегъри и го прегърнах. После и го целунах по бузата.
-Какво мислиш? Добре ли я подредихме?


/Оффф. Бога ми. Написах го :Д /
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeСъб Юни 08, 2013 4:59 pm

-Какво мислиш? Добре ли я подредихме?
Какво да каже? Та стаята буквално и напълно реално светна. Нямаше нищо общо с предишната й, която бе тъмна, мрачна, без нито един прозорец и не се различаваше особено много от килията, в която живя две седмици. Тази тук бе пълна противоположност. Приличаше на цял апартамент, обзаведен по нейн вкус, който честно казано доста му хареса. Смесицата на цветове, рисунките по стените, самите мебели. Дом достоен да прекараш дните си в него.
-Мисля, че е чудесна. И знам какво си мислиш - защо мнението му се промени толкова много. Смятам, че той просто е почнал да ти вярва и да те приема като това, което си - негова дъщеря и наследница.
Все още й бе трудно да повярва на всичко това, но се надяваше да е прав и да не се лъжат. Себастиан умееше да крие задните си мисли и да ги изкарва един по един от ръкавите си, но горещо се молеше, този случай да не е такъв. Дори да не искаше да си го признае, Мортем усещаше привързаност към Богът и може би, дълбоко в себе си й се искаше да има баща. Доста различен от общоприетите критерии, но все пак баща, загрижен за нея.
-Дано си прав.
-Прав съм. - усмихна се дългокосия и я прегърна, като я притисна силно до себе си.
-И какво мислиш да правим сега?
Очите на Грегъри се свиха съвсем леко, а една игрива усмивка се прокрадна по устните му, която го караха да изглежда адски предизвикателно и привлекателно.
-Мисля, че новата ти стая заслужава да бъде използвана по предназначение. Ще е срамота ако пропилеем това хубаво, голямо и меко легло.
Той я повдигна и я понесе към кревата, на който можеха да се съберат поне пет човека. Идеален за чаршафно боричкане, както и за много други неща. Остави я до ръба му и целуна оголеното й рамо. После другото, а с всяка следваща целувка се насочваше все по-надолу по изящните й ръце.
Тъкмо стигнал до лакътя обаче, нещо го накара да спре. Мъжът направо замръзна на мястото си, а различните по цвят очи се разтресоха неистово.
-Грег.....?
Хелските не разбираше какво става, но веднага забеляза рязката промяна в настроението му.
-Грегъри какво има? Какво става? Кажи ми по дяволите!
Всевиждащият се отдръпна като попарен от нея, свит на две. Държеше се за корема, а устната му кухина се пълнеше със слюнка. По челото му се стичаше студена пот.
-Грегъри, за бога. Какво ти има? - притеснено се приближи до него девойката, но той сякаш изобщо не я виждаше.
В главата му биеше само едно име. Име, което се появи като агонизиращ вик и не преставаше да крещи.
-Т....
-Какво?
-Таня! - изстена почти безмълвно демона.
Това секна протегнатата ръка на принцесата и я накара да я дръпне назад.
-Таня? Какво за нея?
-Трябва да вървя! Трябва...аз трябва....
Той повдигна глава и заби поглед в нея. Изглеждаше адски уплашен.
-Трябва да вървя. Извинявай....
Без да дава каквито и да е обяснения, само за миг се изпари, изчезвайки от погледа й. Остави я сама да се чуди и мае какво се случва. Но едно беше ясно - не е нещо хубаво.

/Тери, свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeСъб Юни 08, 2013 5:33 pm

Всичко се случи толкова неочаквано, че ми трябваха няколко минути преди да се разбера, че Грегъри го няма. Но не ме притесняваше това, че тръгна на някъде, а изражението на лицето му. Просто нещо в мен казваше, че скоро ще стане нещо дори по-лошо от това човек да съди хората, като чели е Бог. Станах от мястото си и оправих някак си механично леглото. Направих няколко крачки и чух почукване на вратата. Отидох до нея и внимателно я отворих, а там стояха тризнаците и Диабло. Погледнах ги с празен поглед и им благодарих за помощта, после си взех кученцето. Те си тръгнаха, а аз отидох до стената със завесата и седнах на земята. Диабло се приближи до мен и започна да ми се гали, да ме ближе и такива неща.
-Не сега.
Отсякох някак си студено. И протегнах ръка към завесата, но се спрях. Не можех да се меся в горните дела, не можех дори да покажа, че онези създания ми липсват. Досега показвах безразличие към това, което се случва с определени хора, докато душата ми се разяжда от вътре. И когато избухнах беше, заради една шега на Себи, но онова изражение. Онзи поглед на Грегъри. Досега не го бях виждала такъв и не разбирах, защо изобщо стана изплашен.
Полутах се из стаята и се зачудих какво да правя. Не можех просто да затворя очи и да се направя на безразлична. Все пак Таня ми се водеше приятел. Или може би пак се самозалъгвах. Не по-скоро се надявах да е така. Внимателно свих колената си и паднах на тях. Сложих ръцете си на гърдите, където беше сърцето ми и започнах да се моля на всички божества и какво ли още не всичко да е наред със създанията горе.

/ Нещо музата ми не идва с песните, съжалявам, че е кратко /
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeСря Юни 12, 2013 11:46 am

Времето минаваше, а Мортем не спираше своята молитва. Бе я свършила и почвала отначало за пети път. Скупчените едни в други пръсти, стискаха кръвта й и я караха да циркулира забавено, а клепачите не се отваряха нито за миг. Страхуваше се, че ако го направи, може да види нещо пред себе си, от което ще я заболи. Таня, Геш, Лу, Грег, усещаше ги. Знаеше, че са заедно, на едно място, като риби на сухо. Натъпкани едни до други. Страдащи...Всички те страдаха. Но защо, това й отбягваше. Демонският й произход й позволяваше да долови промените на вятъра, но не и пълната му същина. Минутите...не ги броеше. Умората...не й обръщаше внимание. Въздишките, процеждащи се от гърдите й....нямаха значение. Сега дори новата й стая не беше важна. Не и когато знаеше, че приятелите й са в опасност. Защото въпреки маските и игрите, тя не се бе откъснала от горния свят. Не и реално. Все още изпитваше привързаност към тях и едва ли това щеше да се промени някога. Но най-покъртително от всичко бе, появата на Пахт. Та той се бе завърнал! Разбирате ли какво означава това? Божества, небесата ще се разтворят и през тях ще долети Ангела на Смъртта, за да вземе това, което му принадлежи. 
Принцесата усещаше как сърцето й се загрява само при мисълта на неговото име. Нейният учител, нейният ментор, единственият който я взе под крилото си, тогава, когато никой не я искаше. О, колко я дразнеше и в същото време колко много желаеше той да се върне. Ако някой може да й вдъхне надежда, че нещата може и да имат добър край, то това бе Лушиъс. При липсата на Дориан, при отчаянието на Корнелиус, единствено той можеше да държи гилдията в изправност, поемайки товарът й на плещите си. Но все още оставаше въпросът - какво се бе случило този път.
Вратата на стаята се отвори рязко и шумно и момичето отвори очи, надявайки се да е Грегъри. Но вместо него, нахлу баща й. Изражението му бе строго, замислено, дори леко притеснено. С бързи крачки той стигна до нея, като не обърна внимание на заобикалящият го интериор.
-Усети ли го?
Тя кимна положително, което бе достатъчно доказателство, че Богът не си въобразява и не бърка.
-Лушиъс....той се завърна. 
-Знаеш ли какво е станало?
-Не. Но съм сигурен, че скоро ще разберем. 
Не им се наложи да чакат дълго. Не мина много и ето, че съветника се материализира точно в средата на помещението, опрял едното си коляно в пода. Още докато идваше усети присъствието на господаря си, затова дори когато се появи, той коленичи. 
-Изправи се, Грег.
Мъжът го послуша и повдигна тялото си, оглеждайки и двамата.
-Казвай. Каква е ситуацията горе?
-Таня..... щеше да умре.
Себастиан свъси вежди при споменаването на това име. Не обичаше да се произнася в негово присъствие. Мразеше и обичаше това дете. Заради нея създаде територията, тя му вдъхна желание, а после го изостави. Сигурно сам си беше виновен. Държеше се зле с нея. По-зле отколкото й обеща. И въпреки, че тя остави ясна дупка в съзнанието му, си предаде незаинтересован вид.
-Какво ме интересува? Да умира. Много й здраве!
-Господарю....
-Стига! Нейната съдба не ме касае. Кажи ми за Лу.
-Върна се. Бил е при сестра ви.
-Тази кучка. Успяла ли е да го смаже?
-Не. Той е непоколебим и точно там, където му е мястото. 
-Това е добре. Дръж го под око. Ако опита още нещо, за да го присламчи, ще се намесим. 
-Да. - поклони глава Всевиждащият, докато Дантес се насочваше към изхода на стаята.
Тъкмо стигнал до вратата обаче, той се спря и без да се извръща попита:
-Тя добре ли е?
Съвсем лека усмивка се образува по лицето на Грегъри. Знаеше, че белокосия не е безпристрастен, колкото и да се опитваше да го прикрие.
-Ще живее. 
-Добре. - отвърна нехайно Императорът на мрака и напусна.
Чак когато останаха сами, мъжът се обърна целенасочено право към Хелските.
-Съжалявам, че те оставих така ненадейно. Но не можех да стоя и да....Съжалявам отново.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeСря Юни 12, 2013 5:25 pm

Докато слушах внимателно разговора между Грегъри и Императора се почувствах леко .. не знам .. може би .. като излишен човек на това място, но не ми пречеше. Просто не исках да си навличам излишни проблеми. Когато обаче останахме насаме с Грегъри се надигнах бавно и изтупах дрехите си. Не го погледнах, а само се усмихнах и седнах на едно от столчетата в единия край на стаята.
-Няма проблем. Всъщност напълно нормално е.
Да беше нормално. Той е Всевиждащия. Когато нещо се обърка би трябвало той да помага на хората. Нали вижда всичко. А и не разбирах защо ми се извинява като се има на предвид, че става въпрос за най-съвършеното създание на Себастиян. Или поне за такава водеха Таня.
-А и не искам да знам нищо за горния свят.
Изправих се и отидох до него. Прегърнах го през врата и леко го целунах по бузата.
-Сигурно си уморен, ако искаш можеш да преспиш тук, ако искаш може да се прибереш в твоята къща. Ще приема каквото поискаш.
 

/ Само толкова мога да измисля когато съм на рожден ден. /
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeПет Юни 14, 2013 6:57 pm

Прие го по-радушно отколкото Грегъри очакваше. Не, че нещо, но я познаваше прекалено добре и знаеше, че понякога е доста избухлива, инатлива или смахната, напълно способна да го изостави сам по средата на нищото или да изригне почвата от корените й. Смесица между разглезено дете, могъща магьосница и покорна робиня. Доста интересна и колоритна комбинация. Но и в този случай успя да го изненада, защото вместо да го обсипе с дъжд от въпроси, тя взе невидимата маска на заблудата и я прилепи върху лицето си, придавайки си незаинтересован вид. Беше си пълна лъжа и измама, която съветника виждаше съвсем ясно, но си замълча. Щом я устройваше да се преструва, така да бъде. Нямаше да й държи сметка. 
Същото обаче не можеше да се каже за него. По лицето на мъжа явно си личаха белезите от преумора, душевни терзания, преживян пристъп на паника и бяс, мъка и още много, събрани в едно. Очите му бяха подпухнали, със сини кръгове, като да не е спал цяла седмица, бузите хлътнали, като на болен, а устните сухи. Сам не осъзнаваше как изглежда, но се чувстваше смазан психически, а дори не можеше да го покаже. Ако бе смъртен, то последните няколко часа щяха да съкратят живота му с години.
-Сигурно си уморен, ако искаш можеш да преспиш тук, ако искаш може да се прибереш в твоята къща. Ще приема каквото поискаш.
Грегъри я погледна, напъна се да се усмихне, разроши косите й и някак далечно отговори.
-Да...благодаря.
Всевиждащият смъкна елека си, като го захвърли нехайно на един от столовете, а след него и останалите си дрехи. Настани се в леглото, като протегна ръка към Мортем, която я подканваше. Момичето не чака втора покана. Бързо се освободи от роклята си и отиде при него. Положи глава на дясната му гръд, а ръката му обгърна гърба й. Допирът на меката й като памук кожа го успокои поне малко. И все пак, погледът му бе забит право нагоре, а ритъма на сърцето се бе забавил до толкова, че бе почти невъзможно да го доловиш.
-Сигурен ли си, че си добре?
-Разбира се, не се притеснявай.
Красавецът я целуна по челото и пак се загледа в тавана. Сякаш на него се прожектираше картина от кинематограф, която отразяваше неговите спомени и той не искаше да изпусне нито един кадър. Хелските забеляза тази далечина и се предаде. Надяваше се на сутринта, той пак да си е същия Грегъри, когото познаваше и обичаше.
-Лека нощ. - продума принцесата.
-Лека нощ. - отвърна вяло съветника.
Но още дълго време не можа да заспи. Момичето в ръцете му вече отдавна се бе пренесло в страната на сънищата, а неговите разноцветни очи така и не се отместваха от тавана....
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeПет Юни 14, 2013 9:22 pm

На сутринта птичките пееха, слънцето светеше и всякакви такива клиширани слова познати ни от какви ли не четива, но още не беше сутрин. По-скоро наброяваше четири. Чак тогава отворих очи. Имах нова страст за деня. Не беше рисуване или пък свирене. В момента, в главата ми се въртеше желанието да направя нещо за Грегъри. А и сънувах нещо различно. Нещо което караше хората да се отдадат на прегрешение. Нещо което се топеше на върха на езика и караше всичките ни сетива да се изострят. Сънувах сладкиши. И точно това мислех да направя на Грегъри. Макар и да бях върл враг на сладките неща, но това не беше истина. Мразех и не понасях безразборното използване на захар и канела. Това беше просто недопустимо.
Затова още с отварянето на очите ми в главата ми се въртяха сладкиши и закуски. Рецепти и начини за приготвяне на нещо съвършено. Изправих се и безшумно взех някакви дрехи, а после и неговите и излязох. Първо отидох и подмених тези на Грегъри с чисти, а след това се отправих към кухнята на замъка. Беше приятно да се завърна в нея. Когато бях дете винаги се хранех сама и накрая се научих да си угаждам. Може би затова и станах такава. Претенциозна спрямо храната. Отказвах всичко, което не ми изглеждаше добре. Но сега като бях вътре щях да се опитам да направя нещо мило за друг, не само за себе си.
Поогледах се и извадих различни продукти като брашно, яйца, ванилия и така нататък, но това, което беше странното, е че имаше посред тези продукти и пипер Хабанеро и истински, свежи цветя. Сигурно ме мислите за луда, но понякога най-откачените продукти вършиха чудеса. За начало се захванах да напиша на един лист рецептите, които ми се въртяха в главата, преди да ги забравя, а след това и да се захвана за работа.
Първо беше ред на тестото за хляб с цветя. Наистина звучи странно, но пък имаше страхотен вкус. Замесих в една тава тесто достатъчно за един хляб и чак тогава се захванах с цветята. Внимателно ги изчистих и ги зарязах на ситно, но не много. Исках да се виждат. Тогава разточих тестото и ги поръсих отгоре. Отново започнах да го меся, да го мачкам и оформям. Накрая го направих на една топка и приближих устните си до него. Подшушнах му нещо и го оставих да си почива. Исках да е идеален, а когато говориш на тестото то ставаше все по-вкусно и вкусно.
Сега вече дойде време на сладкиша. В главата ми беше рецептата за торта „Барози”. Онази черна торта без брашно, която се считаше за черната перла в кулинарията, но бях решена да е тя. Просто защото сладкишите събират хората, а аз исках своя Грегъри обратно и нямаше да го деля с никой. Наречете ме алчна или пък лакома, но той за мен беше всичко. Като знак и сън, като мечта, безопасност, като моя Грегъри.
Размесвах сместа и я поръсих с малко пипер, за разпалване на страстта, и за повече сили. Той имаше нужда от това, след като снощи едва стоеше, но някак се крепеше, което ме учуди, но си мълчах. Оставих сладкиша в една форма и после в фурната. И накрая остана да направя украсата. Реших да е нещо нетрадиционно, но да символизира нещо. Гълъби от бял шоколад. Просто идеално. Щяха да си контрастират с тортата. Хванах шоколад за моделиране и започнах да си играя с контурите на телцата им. Минавах всеки път по прецизно и по прецизно докато не го направих. А те изглеждаха досъщ като истински.
Оставих фигурките настрани и отново размесих тестото за хляба. После го оформих и оставих. Отидох до фурната и извадих вече готовата торта. Сложих хляба и оставих „Барози” да изстине на една решетка. Взех един поднос и започнах да подреждам различни неща. Салфетка, нож, вилица. Чаша с някакъв сок. После се хляба в една чинийка масло.
Когато и хляба беше готов го извадих и покрих с една кърпа. Заех се с украсяването на тортата. Сега когато беше изстинала беше лесно да се отдалеч от формата. А и не беше много голяма. Толкова една чаена чинийка. Разтопих малко черен шоколад и залях тортата с него. После сложих двете гълъбчета едно срещу друго на тортата и вече тя беше готова. Оставих я на подноса и започнах да чистя работното място. Първо всички прибори, после и плота. Оставих само хляба. Но накрая и него подредих на подноса, внимателно в една чинийка покрита с платнена салфетка. Качих се горе в стаята ми и влязох внимателно. Оставих подноса на нощното шкафче до Грегъри. Поогледах се и се зачудих, какво да направя сега. Нямах голям избор в седем сутринта, затова просто отидох на терасата и седнах на земята. Подпрях се на стената, вдигнах глава към небето и започнах да гледам отражението на слънцето.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeВто Юни 18, 2013 5:52 am

Новата зора дойде, а с нея се отвориха очите на Грегъри. След дълго будуване, той най-накрая бе успял да заспи и си навакса с няколко допълнителни часа, за разлика от Мортем, която се оказа доста ранобудна. Точно затова и демонът не я усети, а продължи да блуждае в неспокойната яма на сънищата. Понякога тя може да е по-ужасна дори от реалността и ние всички много добре знаем това.
Но със зенита на слънцето и неговите сетива се разшириха и се подготвиха за следващия ден, изпълнен със задачи, предизвикателства или безметежно и еднообразно съществуване. Златистите лъчи се счупиха през остъклените врати на терасата и едва галеха кожата, а влажният, но разреден въздух, проби от реката и изпълни дробовете му.
Известно време съветникът стоя неподвижно, с мъртъв поглед. Очните му ябълки все едно бяха изкуствено поставени в черепните кухини и сякаш се опитваха да видят нещо, което е далеч от тук. Чак след две-три минути, той се усмихна, някак си облекчен и се размърда. Изправи се в полулегнало положение и облегна гръб на дървената подпора. Извърна глава и забеляза принцесата, която кротко седеше на един стол до масата и търпеливо чакаше трансът да отмине. А на самата маса бяха наредени два подноса, върху които се извисяваха като мини паметници, разни тестени деликатеси. Грей не можа да различи същността им веднага, но ароматът на прясно изпечен хляб, захар, шоколад и цветя, се загнездиха в ноздрите му и ги караха няколко пъти да се разширят и свият.
-Мммм....какво си имаме тук?
-Закуска! - усмихна се Хелските, като й бе отговорено със същото.
Мъжът се изправи от леглото и с тромави крачки, без да бърза за никъде, се запъти към нея. Целуна я нежно по устните и погали косите й.
-Благодаря!
-За нищо. Реших, че имаш нужда от глътка свежест.
Красавецът кимна, настани се на съседния стол и плесна развеселено с длани.
-И какво е приготвила моя майстор сладкар?
-Торта Барози и домашен хляб с изненада.
Всевиждащият повдигна едната си вежда и пак погледна към питата.
-Каква изненада?
-Аааа....не казвам. Ще трябва да разбереш сам.
Естествено, веднага можеше да използва таланта си, но предпочиташе да не го захи за обикновени неща. Хвана семита с две ръце и го разчупи на половина, като подаде едната към Мортем.
-Първо ти! - подкоси го момичето. -Искам да чуя мнението ти.
Малката бе много уверена в кулинарните си способности, както и във всички останали, но също така много държеше на одобрението му.
Грег откъсна едно по-голямо парче, подуши го, за да разбере какво съдържа, но така и не можа с точност.
-Хайде де, цял ден ли ще го гледаш? - сопна му се девойката жизнерадостно, но и малко сурово.
-Добре, добре....
Той погълна залъка, а вкуса се разля по власинките на езика му. Докато дъвчеше обаче нещо се случи. Нещо не беше в ред. Изражението му се промени. Лицето пребледня. Очите му се изцъклиха и все едно бе глътнал футболна топка.
-Грег, добре ли си? Как...
Още преди да може да довърши изречението си, мъжът се хвана за гърлото. Жилата на адамовата му ябълка се изду, сякаш я бяха прищипали ракови щипци или от тези, с които се вади лед.
-Грег....- видимо притеснена поде Мортем.
-Какво....има....в хляба....?
-Цветя! Цветя има! Просто цветя! - викаше плачевно момичето.
-Какви?
-Не знам! Всякакви....Минзухари, теменужки....
-Мин...зухари....??? - процеди съветника, а гласът му излезе тънък и настърган като трион. -А...а.....алергичен съм....към....минзухари....
В следващият момент, дългокосият се строполи на пода, а Хелските скочи като попарена от мястото си. Падна на колене до любимия си и го обърна по гръб, като не спираше да вика името му. Тялото му се гърчеше, от устата излизаха влажни хрипове, а езикът почти не си личеше, като че ли го беше глътнал.
-Какво направих? Богове, какво направих? - не спираше своя вой красавицата, докато друсаше лявата ръка на Себастиан.
Ако го отрови или по-лошо, никога нямаше да си го прости. Дори не подозираше, че демоните могат да имат алергии.
Изведнъж, трупът на падналия затихна, а от него се процеди един гръмък, почти истеричен смях. Принцесата погледна надолу и видя, че на Грегъри му няма абсолютно нищо. Кожата бе възвърнала кремавия си тен, от гърчът нямаше и помен. Само където още се държеше за гърлото. Държеше се и се заливаше от смях. Момичето не разбираше нищо, затова просто го наблюдаваше безмълвно с полуотворена уста. Физиономията й само го развесели още повече и буквално слюнки хвърчаха наляво-надясно, като няколко дори опръскаха Мо.
-Шегувам се....шегувам се... - едва си поемаше дъх измамния болник, като не спираше да размахва крайници на всички посоки и да си съдира задника от смях.

/Мо, свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeПет Авг 16, 2013 12:00 pm

Не го упреквах, че се държи така. Даже изобщо. Намирах го за нормално. Сигурно болеше да намериш някой, на който държиш да бъде с друг. Макар, че в момента се чувствах зле и се имах за виновна ... не мислех, че сам чак толкова виновна. И все пак преглътвах обидите и всичко друго, което ми казваше. Нека просто го изтърпя и да преглъщам. Не мога и без това да направя нищо против това. Дори не посмях да го докосна когато ме хвана за косата, а само тръгнах напред, за да не ме скубе много. Виждаше се ясно, че го боли, но не можех да върна времето назад. Дори когато захвърли някакви монети към мен ме посмях да му кресна, но вътрешно исках да ме убие. Е нямаше да показвам това. Щях да се държа, защото сигурно това ми беше най-трудния ми момент до сега, който съм изживявала.
Изправих се бавно от изтривалката пред входната му врата. Поогледах се и само си поех въздух. Плачеше ми се, исках да пищя, но нямаше да го направя. Достатъчно ми беше този ... тормоз. Можеше да е лявата ръка на бога на подземния свят, но беше поредното мъжко същество. Пък и точно когато имах най-голяма нужда от него той е далеч. Да не говорим, че щом направих нещо мило за него той ми се подиграваше. И за край ... дори ме насърчи сама да си отнема живота веднъж. Просто това беше връзка обречена на провал от самото начало. И каква ирония, че точно там, където всичко започна той ме намрази.
Дали съжалявам за нещо? Да ... за него. Че го целунах, а не скрих своята детска любов дълбоко в себе си. Сега вече ходех към двореца с една цел. Да се върна в стаята си и да променя всичко в нея. Да събера нещата, които Грегъри ми беше подарявал до сега и да му ги върна. Да държа високо вдигната глава и да не мисля за никой друг освен за себе си, защото живеем в свят, в който ако не мислиш за себе си си обречен.
Щом се върнах в стаята си я заключих и извадих от под леглото един кашон. Там започнах да редя книги и играчки. Дрехи и различни неща. А накрая стигнах до портрета на Грег. Оставих го настрана и когато събрах всичко го сложих пред вратата от външната страна. Извиках няколко слуги, който да променят напълно цвета на стаята ми и мебелите. А междувременно реших да си взема една вана. Странно, но тя ми подейства сякаш започнах нов живот. Облекчение. Пълно облекчение. Водата измиваше всичко онова, което онзи мъж ми направи. А раната по ръката ми зарасна бързо и дори белег не остави. Скоро вратата леко се открехна и чух някой да казва, че всичко е готово. Благодарих им и щом всички излязоха изскочих от банята. Увих се в една кърпа и отидох до новата си стая. Сега беше семпла, скромна и доста приветлива. Цветовете бяха меки и спокойни. Имаше пак легло, маса със столове, шкафове и гардероб. Също много ми хареса, че спалното бельо беше от сатен - червен, а самата спалня беше бяла. Чудесно.
Отидох до гардероба и извадих един бели дънки и черна блуза тип тениска. Удобна и приятна. Също и един черни сандали извадих. Отидох до банята и се настаних пред тоалетката. Облякох си дрехите и си пооправих косата. С помощта на малко магия и върнах естествения цвят - платинен, почти бял цвят. Извадих и няколко сенки, пудра и различни бижута. Започнах да се гримирам и да си привеждам приличен вид. Ха да не мисли скъпия ми брат, че само защото ме обиди с онова, с парите ще падна духом. Само да гледа. Вече за никой няма да падам така.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata


Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 1:11 pm

През годините жената се е научила как да съхранява сърцето си от подобен род рани, било то чрез сменяне на цвета на косата или пребоядисване на стаята. Промяната. Да, именно тя е движещата сила, която ни помага да продължим напред с високо вирната глава.Точно това направи и Мортем, захвана се за аристократичната кръв, която течеше в нея и не сломи глава пред неприятностите. Да, с вперен поглед в бъдещето и изправен гръбнак, преливаща гордост, но...свито от мъка сърце. Това е жената на всички времена..Тя ще търси дъжд за да може ако и се поплаче, светът да не види сълзите и, а да са премесени с дъждовните капки.
Сега тя стоеше на тоалетката си пред огледалото и се взираше в образа пред нея. Платинената и коса, силния грим, хубавите дрехи и новите тапети не могат да запълнят нищетата, не могат да променят и това, което вирее в теб.Какво щеше да прави сега? Да търси отмъщение? Да се затвори в себе си и да не пуска никого повече в сърцето си? Да убива и да наранява?Единствено тя може да ни каже...
Докато съзерцаваше отражението си с пуст поглед, на вратата се почука. Първата мисъл в главата и беше, че може да е Грег, изведнъж прозрял грешката си и дошъл да се извини. Но истината бе, че тя най-много от всичко желаеше на прага да стои Силиус. Да може с най-голямото удоволствие още преди да е проговорил да му изтръгне сърцето, след което да изпепели тялото му.
Потънала в мисли за унищожението му, тя отвори вратата и изражението и помръкна. Пред нея бяха застанали три чифта арогантни усмивки. Тези на Дорис, Морис и Норис. Само това и трябваше, тези нахалитети, които всеки път успяваха да и вдигнат нервите:
-Какво искате?-попита Мо с твърд тон.
Момчетата се спогледаха и отвърнаха:
-Може ли..
-Да..
-Влезем?-попитаха като си довършваха изреченията те.
Девойката се замисли, но честно казано не и се искаше да стои повече сама:
-Добре, но само без простотии.Ясно ли е?
-Честна демонска!
Тя ги поведе вътре и седна на леглото, а те се спряха малко след като влязох вътре и започнаха да се озъртат, като опусуми:
-Оооо, боядисала си!-започна Норис.
-В черно! Това е толкова...но какво да говорим, ти си щерка на Сатаната.
-Да се заяждате ли сте дошли?
Тризнаците се спогледаха, след което единия заговори:
-Всъщност не. Чухме че Грег те е изритал..
-Беше си време де...-добави Морис.
-Да, ама аз спечелих баса, нали?
Мортем ги гледаше с изпепеляващ поглед, даваше им още три минути, след което щеше да ги разчлени, като пилета:
-Момчета, предлагам да започваме, защото тя е малко ядосана.
Те кимнаха, Морис щракна с пръсти и из помещението се разнесе музика. Доста танцувална и момчетата започнаха да си тактуват, след което един от тях излезе и започна да пее с престорен женски глас, а другите изпълняваха някакъв смешен танц. Пръв пя Морис:

At first, I was afraid, I was petrified
Kept thinking, I could never live without you by my side
But then I spent so many nights thinking, how you did me wrong
And I grew strong and I learned how to get along

После излезе Норис и също запя:

And so you're back from outer space
I just walked in to find you here with that sad look upon your face
I should have changed that stupid lock
I should have made you leave your key
If I'd known for just one second you'd be back to bother me

А след него и Дорис:

Go on now, go, walk out the door, just turn around now
'Cause you're not welcome anymore
Weren't you the one, who tried to hurt me with goodbye?
Did you think I'd crumble? Did you think I'd lay down and die?

А накрая и тримата, като въртяха леко дупета в такт и кършеха кълки. Дори се бяха подготвили със смешни бухнали фризури.След като песента свърши обаче , тримата не спряха да пеят , ами започнаха да теглят Мортем:
-Айде, ела да попееш малко! Ние ще сме твоят балет!
Девойката искрено се забавляваше , но това дали щеше да приеме ще ни го каже тя лично..

Песента, която пеят тризнаците: https://www.youtube.com/watch?v=ZBR2G-iI3-I


Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeВто Авг 20, 2013 4:04 pm

Гледали ли сте пародии? Разбира се, че сте. Та що за хора сте ако не, но нищо не можеше да се сравнява с това тук. Ако тези тримата бяха такива дебили, че да накарат и щастливия Ханс да изпищи и да избяга в другата стая то можете да си представите колко са смешни в момента. С перуките, с всичко останало и накрая поведението можеха да накарат дори мен в съсипаното ми състояние да се усмихна и да забравя за момент всичко гадно.
-Предпочитам нещо друго, а не да пея.
Казах рязко дърпайки се. Тя се спогледаха, но явно нищо не им хрумваше.
-Какво ...
- .. ти се ...
-... прави.
Замислих се и изведнъж ми хрумна нещо ... малко необичайно за мен.
-Да играем белот?
Те само се облещиха срещу мен, но после кимнаха несигурно. Изправих се от мястото си и извадих един карти от нощното шкафче. Сложих ги на масичката и наредих столовете. После подадох главата си от вратата и се огледах. Видях една прислуга и и казах нещо набързо. После се върнах на мястото си. Погледнах ги и раздадох картите. Започнахме бавно и сигурно. Никой не правеше щуротии, че дори музиката се смени.
Изиграхме ние една игра и се почука на вратата. Отидох и отворих а онази прислужница се появи с една количка и много алкохол на нея. Също и някакви сладкиши и като за край листчета и едно пликче с нещо съмнително. Когато тя си излезе внесох количката и я сложих до масата.
-И така момчета. Белота е скучен така. Затова предлагам по една дръпка и после да му мислим.
Така и така пропадах, нека е в пълния смисъл. Свих една набързо и я подадох на един от тризнаците. Той я запали и си дръпна малко, после и другия и третия, и дойде време за мен. Можете да си представите, че след половин час вече летях. Не буквално, но сякаш летях. Единия от тризнаците пък нагъваше сладко. Единия заспа без време, а последния ме прегръщаше и викаше нещо странно.
-Йей, виж мостче.
-И много светлинки.
-Ооооо да ... светлинки. Я мама. Мамо каде се криеш?
Както си стояхме той започна да се буйства и да размахва крайници.
-Ама той твоя много тап. Тап, тап по целата кратуна.
-И ти си тап, тап, тап.
-Ама не беше хубав. Виж ме мен. Аз сам хубав. Виж него. - и посочи стола. - той хубав. Виж и онзи. - и последва тавана. - хубав.
Изведнъж онзи със сладкишите се изправи и тупна при нас. Започна да ме гледа и гледа. И зениците му се разшириха. Приближи се още повече и ме оближа по бузата.
-Бяла близалка. Има вкус на диня.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata


Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitimeЧет Авг 22, 2013 10:34 am

В началото беше малко трудно за вярване, но след като се появиха златите бутилки с алкохол, Мортем осъзна , че всъщност тризнаците не са толкова лоша компания. Дали се дължеше на тревата или алкохола бе спорно, но важното бе, че за пръв път от доста време тя се забавляваше. Всички знаем как въздейства популярното зелено растение, крайниците се отпускат, мозъкът прихваща честоти, които в ежедневието не долавя и общуването е в основата на примитивното.Всеки един от нас има поне по една такава история, но трябва да си пълен гений за да се съсредоточиш в подобно състояние върху някакви си карти, затова сега те лежаха ненужни на пода, а нашата героиня се бе облегнала на леглото, като гледаше в една точка.
Можеше да се закълне, че по стената се движи еднорог, танцуващ ча-ча, но не беше сигурна дали само тя го вижда , затова си мълчеше.Норис се доближи до нея и се облегна на рамото и:
-Ще станеш ли наша майка?
-Не мога да казвам "р"...пък и няма да имате баща...детските надбавки няма да стигнат.
-Това е толкова тъжно...-проплака Норис.
Всички млъкнаха и се замислиха за тъжното си бъдеще, когато изведнъж Дорис подскочи като опарен ,грабна бутилката и няколко шота и се извика:
-Време е за малко горивооооо....
Тропна ги на една малка масичка и отправи поглед изпълнен с очакване към Мо, не бяха нужни за да се разберат. Тя се изправи, седна пред него и изпука пръстите на ръцете си:
-В тази игра съм ненадмината.
Без да проговори той напълни чашките и се чукнаха за "наздраве". И оттам започна обратното броене, двамата приличаха на герои излязли от уестърн, каубой въоръжени единствено с шотовете си.
ДВАДЕСЕТ МИНУТИ ПО-КЪСНО:
Те се търкаляха на земята заливайки се от смях , а бутилката беше празна:
-Представи си Себи облечен, като балерина хахахаха.
-Даа....а Грегъри пременен в клин и двамата правят пируети.-закиска се Мо.
Морис отиде при тях и ги разбута, а лицето му изглеждаше налудничаво:
-Хора, хора, хора..
-Къде вия хора бее...ние сме демони. След малко и ангели ще започнеш да бълнуваш.-каза девойката.
-Имам идея...нека си направим малък маскен бал и отидем така в Тронната зала и да правим глупости.
-Ама..аз нямам такава рокля...
-Кой е казал, че ще си с рокля?!
Той направи едно бързо движение с пръста си и премени Мортем в костюм на....еднорог. А тризнаците се облякоха , като...малки, ниски , жълти човечета със сини гащиризони и странни очила, говорещи на странен език:
-Папооооой..Миа миа миа ънъруеар.
Дорис обикаляше весело около тях с червена крушка на главата:
-Бидоо, бидоо, бидооо..
Девойката ги гледаше странно и вдигна рамене:
-Това няма да има добър край..-поклати глава тя преди да излязат.

/Мо, свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Покоите на Мортем Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Покоите на Мортем   Покоите на Мортем Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Покоите на Мортем
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Мортем Хелските
» Покоите на Гин
» Покоите на Елисандра
» Покоите на Хоши
» Покоите на Скай

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Царството на смъртта :: Двореца на Себастиан Дантес-
Идете на: