ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Конюшнята

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Конюшнята         Empty
ПисанеЗаглавие: Конюшнята    Конюшнята         Icon_minitimeНед Юли 07, 2013 5:11 pm

Всеки себеуважаващ се кореняк, който има достатъчно средства, че да си позволи удобство има по една такава в дома си. Представляваше каменна постройка, прилепена към дясната фасада на замъка, а броят на жребците, които я обитаваха бе дванадесет. Великолепната дузина, ги наричаше покойния Зигмунд, а сега всеки от тях, бе оставен за лична употреба от Тинрод. За тях, както за всичко останало се грижеше един от слугите, който винаги следеше дали расовите животни са добре подстригани, напоени и нахранени. Подковите им се сменяха на всеки три месеца, а гривите се решеха със специална за случая четка. Интересен факт бе, че в цялото стадо нямаше нито една женска.

_________________
Конюшнята         Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
-renekton

-renekton

Брой мнения : 16
Join date : 07.01.2014

Конюшнята         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Конюшнята    Конюшнята         Icon_minitimeПон Апр 07, 2014 2:31 pm

Талън прекарваше един невероятен следобед с любимата си. Беше свикнал с нея и момичетата. Беше свикнал да е близо до тях, но след това последва и промяната. Начина му на говорене, на мислене. Всичките тренировки му се отразяваха. Нима от един обикновен асасин се беше превърнал в.. човек. Той имаше хора, на които да разчита. Това беше ново за него. А чувствата. Не беше свикнал с тях. Всеки път щом видеше своята Ясмин мислите му секваха. Сега мислеше само за нея, докато не ги разделиха. Трябваше да отиде при своят нов учител, защото го викал. Облече в новото си облекло от гърба му висеше наметало, което завършваше с ножове. На дясната му ръка беше драконовото му острие и самият той беше прикрил лицето си с червен шал. Косата му беше адски дълга и изглеждаше различно от преди. Нямаше я лилавата качулка и скритото лице. Очите му се виждаха ясно. Той излезе от стаята, като остави двете жени на спокойствие. Усещаше метала на кръста си. Там държеше кинжал. Усещаше метала на дясната си ръка. Цялата беше покрита с острие. На гърдите си имаше сива на цвят ризница. Външният му вид беше променен от както беше с Ясмин и смяташе, че така самият той й се харесва повече. Все още не беше изпитал чувството да се сбие с някого и да победи, от както беше дошъл в градът. Работата му като асасин беше спряна временно и сега просто работеше в клупа или по-точно беше охрана там, за да е по-близко до своята любима. Огледа се. Коридора беше празен. Чудеше се как това семейство живее толкова самотно тук. След като излезе на двора усети аромата на пролетта. Цветята цъфтяха, слънцето печеше... всичко се променяше, както и той. Спря се за секунда и си пое въздух. Хареса му. След това отново продължи. Не изпитваше голямо удоволствие от това да се наслаждава на природата и за това просто не й отдаде повече време. Продължи да крачи тихо, както винаги. Стъпките му сякаш не съществуваха. Все едно летеше, а не се движеше и чак когато стигна до конюшната почука с кокалчетата на ръката си по една дървена платформа, за да може собственика на имението да го забележи. Прокашля се и каза кратко и ясно:
-Викал си ме! - след това се доближи и зачака, за да разбере за какво го е повикал учителя му.

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Конюшнята         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Конюшнята    Конюшнята         Icon_minitimeНед Апр 27, 2014 9:18 am

Тинрод решеше гривата на един от любимите си жребци, неговият бял мъжки екземпляр, за когото на времето бе дал торби злато, само и само да го притежава. Това животно бе по-лоялно от куче, по-хитро от леопард и по-смело от мечка. Слънчевите лъчи влизаха през малката врата и озаряваха цветовете на добичетата, смесващи се в петнисти нюанси. Изражението му бе в покой, погледа изглеждаше спокоен, но Талън добре познаваше мимиките на лицето му и усещаше, че нещо не е наред, че под тази фасада от професионално фарсово изпълнение се крие нещо, което най-вероятно няма да му се хареса. Умерените движения, с които вършеше процедурата му подсказваха, че господарят обмисля добре следващите си думи, как да ги подбере, така че да го разберат. 
-Викал си ме!
-Да! Трябва да поговорим!
"Трябва да поговорим"! Подобно изявление никога не предвещаваше нещо добро. Самото то съдържаше в себе си последствия, отразяващи се най-вече на отсрещния, които включваха бъдещето или миналото му. В случая убиецът не разчиташе много на второто, което го накара сдържано да свие юмруци в очакване на кой знае какво.
-Слушам те!
Естен се извърна от жребецът и остави гребена на сложената за тази цел поставка. Чак тогава се обърна пряко към ученика си със същия този спокоен поглед.
-Положението в държавата е лошо, вероятно знаеш това!
-Какво толкова? Че ковачката на подземния град е изчезнала? Ако е за това....
-Не само! Подобно изчезване не е случайно. Лука винаги е била част от страната и неговата структура, но не за това съм те извикал. Търговията залязва, връзките между народите се пропукват и всички от висшето общество усещаме това. Ти си член на стар клан, забелязал си.
-Не намирам връзката....
-Не си мислиш, че винаги ще си един прост телоохранител, нали? Всички сме зависими, както аз, така и ти, дори Ясмин. 
-И какво очакваш да направя?
-Нищо! За сега управата си трае. Ако нещата се развият ще очаквам твоето съдействие.
-Ще го имаш!
-Но искам нещо друго от теб.
-Какво?
-Слез долу, отиди при Ерик Чосър! Ще вземеш нещо за мен, което ми е обещал от много време.
-В базата?
-В базата! Ще му дадеш това!
Мъжът извади от джоба си една кесия, пълна до горе с жълтици. Пукаше се по шевовете и Талън само можеше да предположи стойността й. 
-Ще му кажеш, че аз те изпращам и ще му напомниш за сключената помежду ни сделка. Каквото ти даде, не го отваряй. Прибери го и веднага ми го донеси. Не ти трябва да знаеш какво е! Нали така правят истинските убийци? Изпълняват без да задават въпроси.
-Ще си изпатя ли?
-Не мисля!
-Кога тръгвам?
-Още сега! Сутрин е в крепостта, после може да го изпуснеш. Аз ще изпратя Фокс, не се притеснявай за нея.
-Не се притеснявам, тя може да се грижи за себе си.
-Прав си! Е, договорихме ли се?
Белокосият изпъна напред ръка в здрависване и ученикът му я стисна силно, с което показваше, че е съгласен и ще изпълни заръката.
-Вземи който кон искаш. Ще те чакам по залез слънце. 
С това, господарят на имението напусна конюшнята оставайки изборът на Талън. Той не трябваше да греши, дори най-малката грешка можеше да му коства много, макар че още не го разбираше. 

/Златине, знаеш къде трябва да отидеш, ако нещо не ти е ясно питай./

_________________
Конюшнята         Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Конюшнята         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Конюшнята    Конюшнята         Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Конюшнята
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Захрид :: Замъкът Уиндор-
Идете на: