ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Самото начало

Go down 
АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Самото начало Empty
ПисанеЗаглавие: Самото начало   Самото начало Icon_minitimeНед Юли 14, 2013 9:25 am

Това е най-дългата и прашна улица, която преминава през града. Тя е свързана централно с Пътят на Смъртта и привлича всеки новодошъл, към себе си. Широка около петдесет метра и обсипана с малки камъчета. От двете и страни се издигат първите дървени постройки, които все още не са заселени с хора.

_________________
Самото начало Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Самото начало Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Самото начало   Самото начало Icon_minitimeНед Юли 14, 2013 10:32 am

Ако можеше така да се изразим - в този момент беше една прекрасна, неделна утрин. Слънцето се бе показало на небосвода преди броени часове и огряваше силно небесният череп, който приветстваше новодошлите души по тези земи. Въпреки, че повечето хора, които населяваха тези територии не се интересуваха, кой ден сме или колко е часа, неделята беше ден, в който, някой хора предпочитаха почивката, пред тежката работа.
Но тук, не се случваше това, ами точно обратното. На няколкостотин метра от самият път кипеше живот. Ако човек преминеше по прашният асфалт, можеше да забележи малката се насъбрала група от хора, които усилено се трудеха.
Наброяваха около двадесетина човека, всеки заел се с различна дейност. Първите - които яздеха доста едри на телосложение коне, влачеха тежки дървени трупи след себе си, като ги оставяха на други, които ги отделяха и разфасоваха. Други пък, се бяха заели с копаенето на ями, в които после вкопаваха дървените трупи, сочещи право към небето.
В цялата тълпа от трудещ се народ, се отличаваха ясно две фигури. Двама дългокоси мъже, носещи единствено дрехи от кръста надолу. Единият - едноок, с интересна препаска и малка чантичка, върху която се виждаше светещ череп. Вторият, имаше изрисувани татуировки по тялото си, които го отличаваха от останалите.

- Кога ще пристигнат останалите? - заговори едноокия.
- Скоро. Много скоро. Оставих ги зад себе си, само и само за да те предупредя, че всичко върви по план.
- Идеално - изрече мъжа, след което се усмихна леко.
Двамата се приближиха до работещите мъже и огледаха ситуацията. Пред тях се издигаха основите на първата къща, която щеше да бъде построена на този път. Мъжете се трудеха усърдно, а работата им идваше отръки.

- Момчета! - провикна се първият некромансър.Неколцина мрачни господа извърнаха запотените си лица към него и го изгледаха с недоумение. - Време е за почивка! Взимайте по няколко бири и хапнете нещо. Ще продължим по-късно!

Чуха се радостни възгласи. Няколко мъже веднага захвърлиха тежките лопати и се запътиха право към конете, където се намираше разхладителната течност и храната.
Преди да са стигнали до там, в далечината се появиха четири малки фигурки. С всяка изминала минута, фигурите започнаха да стават все по-големи и по-големи, докато не започнаха ясно да се виждат. Двамата мъже гледаха право към тях, като всеки един се усмихваше самодоволно.

- Чудесно! - възкликна едноокия, като потърка ръцете си една в друга.
Двамата изчакаха новопристигащите, които току що свиха по малкият прашен път, който водеше към тях. Конете препускаха бясно по пътя, като вдигаха пушилка след себе си. Щом животните приближиха целта си, спряха на няколко метра от некромансърите, а ездачите им скочиха право на земята.
До едноокия се приближиха четирима души - двама мъже и две жени. Единствено от тях се отличаваше едната дама, чиято раса бе далечна от тези земи.

- Белинда! - провикна се татуирания некромансър.
Чернокосата дама се усмихна и се приближи до мъжете. Поклони се в поздрав и застана точно до тях, поглеждайки към едноокия.
- Господарю, Боунс!
Последва лек поглед на самодоволство и отново една усмивка по лицето на мъжа.
- Моля те, не ме лигави! Къде е момичето?
- Водим я. Здраво завързано, както пожелахте.
Малката групичка тръгна към конете, преминавайки към задната им част. Щом достигнаха до мястото, Боунс видя пред себе си малък дървен "сал", върху който лежеше завързано крехкото създание, което търсеше. Момичето не можеше да помръдне под натиска на дебелите въжета, а крилата и бяха притиснати здраво, за да не реши да избяга.

- Освободете я! - заповяда едноокия.
Двете момичета послушаха думите му и се запътиха право към пленницата. След тях ги последваха и придружителите им, които в този момент захвърлиха дрехите си и се превърнаха в нещо, което рядко можеше да се види. Единият се преобрази в черна пантера, а другият прие формата на едър мечок. Явно, те двамата бяха шифтъри, както и едното момиче, а чернокосата Белинда (за незапознати с историята и), бе Маршъл.
Дамите се захванаха с пленницата, като развързаха внимателно въжетата от нея. Под зоркият поглед на двата звяра, те я освободиха бързо, като я хванаха за двете ръце и я повдигнаха пред двамата некромансъри.
Боунс и приятелчето му се приближиха до нея, като я огледаха внимателно. Едноокия извади от чантичката си малка манерка с вода, отвори я и я подаде към напуканите устни на създанието.

- Хайде, Лука. Пий, момичето ми! - почти и заповяда той, като постави отвора на манерката върху устните и.

Щом повдигна шишето, течността се разля върху лицето на девойката. Тя с последни сили отпи няколко малки глътки от течността, които сякаш щяха да я спасят. Но след първите глътки, Лука извърна глава в страни, осъзнавайки какво се случва с нея. Очите и гледаха право в далечината. Насълзени и тъжни. Погледа и бе блуждаещ, незаинтересован и далечен.
Боунс погледна към двете момичета, които държаха здраво демона.
- Имахте ли някакви затруднения?
- С нея, не. Бореше се, но не за дълго.
- Идеално. А ти, Белинда...всичко ли бе по план, както ти заръчах?
- Почти...- отвърна неуверено момичето. - ...без малко да ни хванат и да провалят всичко. Онази малка кучка, за която ми казахте, е виновна за всичко. Твърде хитра е!
Боунс се засмя.
- Тя е най-добрата! Сигурно ви е създала много проблеми...
- Доста. Ако не бяха идиотите около нея за да я разсейват, бяхме загубени.
Вторият некромансър се приближи до пленницата. Оглеждаше я внимателно от глава, до пети. Очите му шареха с интерес по крехкото и тяло, оглеждайки всяка малка подробност. Заставайки зад гърба и, дори той дръзна да докосне крилата и, които някак си, подсъзнателно го привличаха.

- До сега, не бях виждал истински демон. Прекрасна е!
Ръката на некромансъра се протегна и той докосна дясното и крило. Момичето потръпна от погнуса и дръзна да се отдръпне в страни, но силните ръце на жените не я пускаха.
- Грим, внимавай с нея! Може да бъде много опасна! - посъветва го некромансъра.
Белокосия се отдръпна назад, вслушвайки се в предупреждението на приятеля си. В този момент, Боунс се приближи до нея. Застана на по-малко от метър и протегна ръка към лицето и. Докосна леко брадичката и с пръсти и извърна главата и към себе си. Но, Лука не го погледна. Очите и все така гледаха в далечината, нейде в страни, следващи посоката на пътят, по който дойдоха.

- Не се бой, момичето ми. Нищо няма да ти направя. Не ти мисля злото...
Лука примигна един път и погледна злобно към некромансъра. Очите и сякаш се впиха в него и му казаха всичко, което мислеше демона в момента. Искаше да го разкъса и да остави след себе си само разчлененият му труп. Спираше я само това, че бе изнемощяла, а без силите си, не можеше да направи нищо срещу хората, които я бяха пленили.
- Какво искаш от мен? - просъска създанието със сетни сили.
Некромансъра се усмихна широко. С една ръка отмести назад падащите пред лицето си коси, а с другата продължи да държи лицето на момичето, като леко я милваше.
- Ето, че си дойдохме на думата. Искам, да работиш за мен.
Настана тишина. Лука продължаваше да гледа некромансъра в очите с презрение, което не бе изпитвала до този момент. Но, некромансъра бе непоколебим. Той искаше своето и щеше да го постигне. Дори, с цената на всичко.
- Ако го направиш, обещавам ти, че косъм няма да падне от красивата ти глава. Ще бъдеш в безопасност тук при нас.
Очите на демона присветнаха за миг. Силата и сякаш се завърна в крехкото и тяло и тя се опита да отскочи напред, като разтвори леко крилата си. Една сочна и слузеста слюнка излетя измежду напуканите и устни, като се стовари право върху лицето на мъжа.
- Никога! - изкрещя през писък съществото - Заклела съм се в името на баща си, че ще служа на чистите раси! Вие не сте достойни, да притежавате тези сили!
Гласът и раздираше околията. В него се усещаше такава сила, че дори мъжете, които се хранеха в далечината, се обърнаха в тяхната посока и с интерес започнаха да наблюдават случващото се.
Породено от внезапната и реакция, двамата шифтъри се спуснаха към демона, ръмжейки заплашително. Но, бе достатъчен само един знак от страна на Боунс, за да се укроти зверовете. Некромансъра избърза стичащото се петно от лицето си и отново погледна с миловидно изражение към демона.
- Никога?!?
Последва звучна плесница с опакото на ръката, която се стовари върху крехкото лице на демона. Силният удар накара лицето на Лука да се извърне рязко в страни, като едната и устна се сцепи и започна леко да кърви.
- Заключете я! - заповяда той, като визира шифтърите, които трябваше да свършат тази работа.
Двете същества се преобразиха отново в човешката си форма и се приближиха до демона. Хванаха я здраво за двете ръце и я поведоха по пътя. На стотина метра по-надолу, те я свлякоха на земята, като я удариха няколко пъти право в главата, за да сломят духа и.
До некромансърите се приближи чернокосата Маршал-ка. В очите и се четеше един вид покорство и уважение, което тя изпитваше към мъжете.
- Добра работа, момичето ми! - похвали я Боунс.
Той отново бръкна в кожената си чантичка, от където извади едра кесия, пълна с жълтици. Подхвърли я към момичето, а тя я улови ловко.
- Мисля, че пет хиляди ще бъдат достатъчни.
- Да, господарю! - отвърна момичето, като прибра парите в дрехите си, като доверчиво дори не дръзна да ги преброи.
В този момент, се намеси Грим :
- Какво ще правим с демона
- Не се притеснявай. Няколко дни глад ще я свалят на земята.
- Ами ако не успеем?
- Не мога да си го позволя. Вложил съм твърде много, в идеите си. След като не мога да привлека онзи кучи син на своя страна, ще си намеря друг да свърши тази работа. Лука е идеална! Тя знае най-добре как да направи оръжията, от които имаме нужда!
В следващият миг, Боунс извърна глава назад, поглеждайки към работниците си. Те все още ги наблюдаваха с интерес, чудейки се какво ще стане оттук, нататък. Щом видяха погледа на некромансъра, неколцина от тях захвърлиха алкохола и скочиха на крака.
- Хайде, момчета! Нямаме време за губене! Чака ни строеж!
Мъжете грабнаха кирки и лопати, като се насочиха отново към ямата, в която поставаха първите основи. Оставаше им по-малко от ден, докато първата къща щеше да е довършена. После щеше да последва втора, трета...а с изминаването на всеки ден, мечтите на Боунс все повече и повече щяха да се сбъдват. Мечтите на един налудничав учител, който до скоро не знаеше какво да прави, дори със самият себе си. А сега, велики мисли се зараждаха в главата му. Дори, понякога по-велики, от смият него. Дали щеше да изпълни това, което искаше - само времето щеше да покаже.
В следващите минути, двамата некромансъри продължиха да надзирават работниците. Шифтърите кротко стояха около сломеният труп на демона и я наблюдаваха зорко. Белинда и шифтърката се излегнаха кротко до конете на сянка, използвайки заслужената си почивка.
Така щеше да премине целят им ден. Както и следващият, докато не се случеше нещо по-значимо. Жаркото слънце щеше да продължава да огрява телата им, докато работниците се трудеха неуморно. А Боунс и Грим, нямаше да се откажат от идеите си.

Грим :
Самото начало 1d2k

Боунс :
Самото начало 2o1x
Белинда :
Самото начало At6h

_________________
Самото начало Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Самото начало
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Пътят на Смъртта :: Мъртвия град-
Идете на: