ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Крайпътният Бар

Go down 
АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Крайпътният Бар Empty
ПисанеЗаглавие: Крайпътният Бар   Крайпътният Бар Icon_minitimeПет Юли 26, 2013 7:01 am

Първата сграда създадена в града. Мястото вътре е просторно, а около бара има наредени столове за клиентите, които искат да се отпуснат в приятна компания. Масите са дървени с по четири стола, а обстановката е оскъдна - малък джубокс, който се нуждае по някой ритник за да тръгне, стара билярдна маса и диско топка на тавана, която отдавна нито се върти, нито свети...
Зад бара стои красива двадесетина годишна девойка, която всички наричат Шайен.
Груба и дръзка, тя не оставя никой да се подиграва с нея. Драска по-лошо и от тигър, а характера и е избухлив. Така че, или бъдете на нейна страна или не се закачайте без причина.



Крайпътният Бар Azo6

_________________
Крайпътният Бар Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Крайпътният Бар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Крайпътният Бар   Крайпътният Бар Icon_minitimeВто Яну 28, 2014 7:56 am

Поредният скучен ден в града. Сякаш, тук времето бе спряло. Никой не знаеше, кой ден е или колко е часа. Всеки вършеше своята работа, но тя бе толкова малко, че нямаше нужда някой да си дава зор.
Единствените клиенти в бара бяха Боунс и неговият белокос другар. Работниците също идваха тук, но цените не им се виждаха приемливи и често пропускаха тази сграда, като предпочитаха да се напият нейде из сухите улици. Шайен се бе постарала да отсее клиентите си, като бе надула неколкократно цените на напитките в заведението. Е, всичко бе умишлено - само хубави клиенти щяха да идват при нея, а пък и работата щеше да е по-малко. А на една двадесет годишна девойка, намираща се в средата на нищото...какво и трябваше? Точно така - нищо. Нито бални рокли, нито скъпи парфюми. Една бутилка студена вода би я направила по-щастлива, отколкото хиляда златни монети. Но, всичко си бе до човек...
Изведнъж, звънчето на вратата наддаде вой. Прага за пореден път бе прескочен от онзи белокос странник - Грим, който бе съпровождан от чернокосата му спътница Белинда. Двамата се запътиха право към бара, където се намираше старият некромансър. Когато стигнаха до него, Грим се приближи зад гърба му и положи ръка на рамото му. На свой ред, Белинда стоеше на безопасно разстояние от мъжете, като единствено държеше ръка върху дръжката на меча, за всеки случай.

- Боунс, хайде! Нека отидем в катакомбите.
Но, некромансъра не му отговори. Погледа му бе вперен в редовете бутилки, които се намираха пред него.
- Чуваш ли ме? Хайде! Не ти е нужно да пиеш. Не си спрял от седмица!
Тогава, едноокия извъртя глава в страни, поглеждайки го.
- А какво искаш да правя? Всички ме изоставят. Знаеш ли, какво беше преди? Знаеш, разбира се! Идвал си в Найтмер! Виждал си, над какво имах власт и какво правех всекидневно. Това е животът ми. Разбираш ли? Когато ръцете ми не помагат и не вършат това, което обичам - нищо няма смисъл. Нищо...

Боунс отсече изречението си още в началото, очаквайки някакъв отговор. Но, Грим също криеше някой коз в ръкава си. Наистина той познаваше най-добре некромансъра, с който години наред бяха делели тежко и истинско приятелство.

- Ако ме послушаш, утре сутринта ще отидем да свършим малко работа.
Едноокия погледна недоверчиво към другаря си.
- Работа?
- Да, хайде. Тръгвай с мен...
- Забрави! - извика Боунс - Не ми е нужен сън, особено пък сега. Слънцето още не се е скрило, а искаш да спя.
- Боунс, пиян си... - започна да нервничи белокосия.
- А ти си глупав, ако си мислиш, че не съм добре. Мен алкохола не ми пречи! Ето, даже ще ти докажа. Искаш да спя? Добре...ще спя! И ще стигна до смотаните катакомби сам, дори без да ми помагаш...
Некромансъра се извъртя на стола и се хвана с една ръка за дръжката му, а другата постави отгоре на бара. Миг по-късно, скочи на земята и смело закрачи към изхода. Понякога тялото му се олюляваше, но той все пак успя да се справи сам.
Грим и Белинда тръгнаха по петите му, като слушаха непрестанните му бръщолевения по пътя към спалните помещения. Преди да стигнат до там, те се спогледаха един друг, като си "хвърлиха" по една едва забележима усмивка, в знак на победа.
Много скоро, некромансъра вече бе в килията си. Белокосия също бе последвал примера му, като се бе оттеглил за почивка, а чернокосата красавица остана навън, за да наглежда пътя, по който се надяваха все пак, някой да дойде.
А утре, утре щеше да бъде интригуващ ден...

_________________
Крайпътният Бар Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
 
Крайпътният Бар
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Пътят на Смъртта :: Мъртвия град-
Идете на: