ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Шейд

Go down 
АвторСъобщение
Conflux

Conflux

Брой мнения : 13
Join date : 02.09.2013

Шейд           Empty
ПисанеЗаглавие: Шейд    Шейд           Icon_minitimeСря Сеп 04, 2013 4:14 pm

Име на героя: Шейд

Години: 21

История: Нощта отдавна бе стегнала стоят хват . Дрипав и мръсен , Шейд седеше подпрял кръста си на един стар мраморен мост ,който се издигаше над канала . Слушаше непрестанните, омагьосващи звуци на интензивно плацикащата се вода ,която извайваше постепенно гладките стени ограждащи канала . Със своя успокояващ и освобождаващ ефект , водата извършваше същинско неповторимо изкуство . С две думи бе подходящата обстановка нужна за един човек да изпадне в размисли . - "Животът е кратък, изкуството вечно " помисли си в един момент Шейд . Той отлично знаеше колко кратък точно бе живота и това обезателно го накара да стовари гърба си върху мраморната стена и да се свлече по нея . Е добре лакътя му също се измести и сякаш несъзнателно или по скоро безгрижно подпомогна  на краката му , за да не целуне камъните под него . Дрипльото прикри  със свободната си ръка очите си и се отдаде на спомените .

Един приятен летен ден две малки братчета играеха въодушевено из огромната градина на семейното им имение  , под строгия надзор на един ослепително красив папагал , който проявяваше истинска критика и вкус , ако се съдеше по мястото , на което се бе настанил . То бе едно огромно вишнево дърво , което бе единствено по рода си в тези земи и доста често се носеха странни слухове около съществуването му . Разбира се спокойствието на цялата приказна картинка нямаше как да бъде константна и бе озарена от детската забава :
-Хей Шейд да се надбягваме до вишневото дърво !
-Дадено Блейз няма да ти се дам  !
Последваха няколко доста болезнени за добре поддържаната трева секунди , но тя нямаше как да се насъди на няколко хлапета , които набиваха здраво в земята своите крака , което до някъде показваше силното желание да се изпреварят един друг .
-Както винаги си невероятен Блейз , де да можеше и аз да съм, като теб , да зарадвам мама теб и целият клан и никой да не гледа като "утайката" на мен . - Изрони няколко сълзи по-малкият от двамата братя Шейд веднага след , като бе сломен в съревнованието по тичане .  
- Не говори глупости ти си прекрасен ,обичаш да четеш ,  ученолюбив си и си надарен с огромна памет и прозорливост , е може да не съм от умен , като теб ,но смея да се закълна , че това бяха точните думи на мама .- Засмя се Блейз , който бе само с годинка по-голям от братчето си , като в същия момент протегна ръка и избърса сълзите му . В следващия момент папагалът издаде някакъв странен ,но някак си приятен звук разпери величествено криле и отлитна през градината , до една площадка . Двамата запленени от красотата му решиха да го последват тичешком . Когато Блейз  достигна папагала се обърна и видя брат си как се изправя с окървавени колена , остана безмълвен не искаше да вложи нещата за по малкото си братче .  Шейд се направи , че нищо не се е случило вплете дългата си черна коса в един ластик и  метна един на брат си . Той се зачуди ,защо му е ластика,  но след миг осъзна , че папагала ги е отвел на тренировъчната площадка , където те практикуваха своите бойни умения . Все пак не бяха от някакво случайно семейство натрупало парите си с измами . Те бяха нещо , като протектори или защитници , в превод обратното на наемните убийци .  След , като Блейз също подготви своята наситено червена коса  двамата се впуснаха в дуели без много много говорене . Червенокосата фурия доминираше , беше , като някакъв странен художник размахваше , копието  си , като някаква четка за рисуване , същински роден талант . По всичко си личеше , че  чернокосото момче дава всичко от себе си , но просто не издържаше , падаше и падаше безброй пъти , на края просто нервите не му издържаха захвърли копието по останалите оръжие из площадката и се чу издрънчаване три , четири пъти .  На малкия му бе писнало всички да го побеждават , да му се подиграват , постоянно да другите от семейството да му натякват , че е най - голямата издънка в цялата история на клана им . Шейд прекоси на тичане двора и се отправи към единственият човек , който можеше да го дари с топла , излъчваща сигурност прегръдка , неговата майка .  Чернокоското ,бе израснал без баща , но пък притежаваше майка , която да го обича за двама  . Скоро вече малчугана бе влязъл в имението и стоеше пред стаята на майка му и тъкмо се канеше да нахлуе вътре разплакан , когато  долови мъжки глас . Гласът му бе познат и беше сигурен , че това е от тези разговори , които не бива да чува , точно тези , разговори , които се водеха навсякъде , след като си тръгне  и бе познал :
- Колко още ще се примиряваме , с този изрод ! - Извика се грубо мъжът , и последва шамар , разбира се бе зашлевен от бранещата рожбата си майка .
-Този изрод е мой син и пълноправен член на този клан , носи моят , НАШИЯТ ген и гарантирам с живота си , че ще бъде велик !
- Ха велик може да бъде велик единствено в някоя библиотека , като книжен плъх , няма да допусна такова унижение за рода ни  .Ще бъде изгонен .
- Единствено , ако бъда изгонена и аз , а всички знаем , че това също ще окаже пагубно въздействие върху авторитета ни .
Последва  кисела гримаса , явно мъжа знаеше ,че е загубил словесния двубой с жената и преди на напусне стаята с бавен ход отсече сопнато :
- Добре ще видим , след сеанс при гадателката , за който аз Редрик настоявам , като пълноправен член на съюза на старейшините в клана .
Дамата го изпрати с евтина усмивка и легна притеснена на покритото с кожи легло .
След миг изплашеният Шейд , връхлетя в стаята при майка си и обсипа пазвата и със сълзи . По големият му брат го бе настигнал , но се спря още на вратата , знаеше че брат му отново е в момент на слабост и реши да ги остави насаме , беше наясно , че Шейд се чувстваше най-сигурен в обятията на тяхната майка . За Шейд и майка му Арина последва поредната нощ в успокоения , които отдавна бяха ежедневие .  
Не след дълго Ред изпълни заканата си и Шейд бе привикан  при Хара , която бе нещо като семейната им  гадателка .Допитваха се доста често до нея , а тя дори не искаше възнаграждение твърдеше , че нишките на съдбите им са преплетени и е важно на този етап да се възползват от нейните умения  .  
Разбира се малкия Шейд бе придружаван от грижовните му майка и брат  . Докато тримата вървяха ентусиазирани от това  , което им предстои , изведнъж  една карета , която спря на средата на  оживената  улица привлече вниманието им . Каретата блестеше от всяко едно кътче и частица , беше обсипана с бог знае какви скъпоценни камъни .Същинско съкровище или по скоро - проявление на нечия лудост . Подобно нещо си е магнит за опасности . Собствениците най - вероятно са се напълно прежалили , за да се возят в нещо подобно  . И тъкмо , когато тримата споделяха как самата идея за създаването на нещо подобно им е адски налудничава каретата се отвори . От нея се показа една сладурана , на възраста на Шейд .Тя мигом забеляза втренчените в нея господа и се усмихна весело , поради което нейните и бузки се изпънаха , а чудните и сапфирни очи , леко се присвиха и разкриха екзотичните и черти .  
-Шейд затвори си устата не е възпитано .-Леко смутено го подкани майка му , а  малко след това и последва реакцията на дребосъка .
- Мамо това Ангел ли е ?!  
По  захласнатото му изражение човек нямаше как да сгреши , че той е напълно сериозен във въпроса си .
Майка му просто му се усмихна радушно , а за отговор Шейд получи божествения кикот на малката хубавица .
Тя нежно му махна с ръка и продължи с родителите си, които странно бяха облечени досущ , като старейшините от неговото семейство . Чернокосия младеж не обърна голямо внимание на дрехите им цялото му съзнание бе изпито от  ангелчето . Дори не усети как мигновено са стигнали пред шатрата на Хара , докато Блейз не го подбутна  .
- Хей влюбения , време е да влизаме !
Едва успя да се изчерви и бе натикан в помещението  . За негова изненада там бяха много повече хора от очакваното . Бяха се наредили в кръг , а в центъра имаше една широка маса от слонови кости  , с два стола изработени от бивните им . Не единия стол седеше забулена Хара , човек нямаше как да я сбърка с това  кърваво червено наметало , изострения маникюр , броеницата и специфичните и очи , които сякаш виждаха през теб . В момента , в който малчугана пристъпи към нея той се почувства някак омагьосан , беше абстрахиран от всичко друго наоколо и бе изцяло фокусиран в Хара , белегът му запулсира и засия , нейният му отвърна , сякаш си говореха някакъв техен древен език . След миг Шейд вече беше върху стола срещу нея вторачен в очите и , тя докосна с длан плавно белегът му и някак механично двамата затвориха очи и доближиха лицата си . Бавно Хара впи сочните си устни в тези на Шейд , едно затвориха очите си и малчугана се почувства сякаш се разлагаше от удоволствие на специфичния "слонов" стол .....Отвориха , очи и осъзнаха че в този момент са сложили край на целувка , която си нямат и ни най - малка представа , колко дълго е продължила .Гадателката сложи плавно показалеца си върху устните на Шейд, за да предотврати предстоящи въпроси .Малкия се огледа и освен , че всичко му се струваше разкошно осъзна , че всички наоколо са без думи . Имаше изплашени , удивени дори погнусени наблюдатели .
В този миг някои наруши хармонията в помещението и Шейд нямаше и нужда да предполага , кой е беше ясно , че е Ред , който извадил сабята си  готов да замахне, изруга :
- По дяволите , това някаква  подигравка ли е Хара , гавриш се с нас ли , не разбирам !
Гадателката просто замахна с ръка и го запрати мигновено в една от укрепващите греди . Беше се вцепил достатъчно здраво , че да не помръдне дълго време  . Тя не беше от хората , които отделят внимание на глупости или поне в случая правеше такова впечатление .
- На това дете му е предначертана особена съдба , то не е като вас ,и помнете  вие сте жабата , а той скорпиона . Внимавайте !- Отсече гадателката след , което изчезна , без ясно да се разбира предупреждението , как точно да го възприемат , като заплаха или като  съвет  . След като Хара ги остави Шейд започна да се осъзнава . Едва сега забеляза прелестното момиче , което на идване забеляза да слиза от карета . Веднага си обясни , защо дрехите на баща и му се сториха познати . Не знаеше дали да се радва , че толкова изящно творение на природата е негова роднина или да съжалява и да си скубе косите , защото той знаеше от майка си , че хората от едно семейство не бива да са двойка . Дилемата бързо напусна главата му , когато  забеляза момиченцето придружавана от баща си да се отправят към него .Малкия юнак усети ръка върху рамото си и с крайчеца на окото си долови прекрасно изрисувания маникюр на майчините ръце . Успокои се , че няма да се получи нещо неловко .
- За мен е удоволствие да ви видя моя прекрасна Арина .  Разбира се в присъствието на интересния ви син. - Каза мъжът , като протегна ръка след плавен и елегантен реверанс .
- За мен също Седрик . Виждам , че и твоята прекрасна дъщеря не пести от чара си . - Отвърна Арина и величествено подложи ръката си върху неговата . Докато Седрик целуваше ръката и както подобаваше етикета , Арина леко бутна Шейд с лакът . Малчугана разбира се разгада ръчканията на майка си и последва примера на Сед . Поклони се демонстративно , сведе едната си ръка близо до корема , а другата протегна грациозно напред .
- Позволете ми да представя , моята скромна особа . Аз съм Шейд ! - Започна леко сковано момчето .
- Аз съм  Амбър .- Отвърна с тих кикот и усмивка момичето и също с лек поклон подаде нежната си ръчичка
Леко изчервен Шейд докосна с устни меката и ръка  ,а после се надигна и пусна една лека срамежлива усмивчица . Четиримата напуснаха заедно шатрата унесени в разговори , с главна цел опознаване .

Откакто гадателката Хара накара целият клан  да се чешат по главите , относно казусът " Шейд" , хората гледаха малчугана , като някаква загадка ,но разбирасе огромната доза пренебрежение не липсваше , макар и да ме частично смекчена . Времето си минаваше , а Шейд растеше и  все по - малко започваше да се впряга на ругатните  . С него разбира се растяха и брат му , както и ангелчето , в което той бе хлътнал от доста време , а именно Амбър , която бе станала още по ослепителна . Е само до толкова , че да караше лигите на хората да течат , само с един поглед от онзи тип "уж без да иска " , което доста често караше Шейд да си скубе косите от ревност . Палавницата  беше същинска лисичка и притежаваше доста игрив нрав , на който трудно се устояваше . Макар и често да загатваше за приключение с тоя и оня , тя макар и добре прикривайки го , беше абсолютно обсебена  от идеята да е с братовчед си Шейд . Все пак забраненото е по - сладко ,  а тя обожаваше  предизвикателствата . Една дъждовна вечер разбира се , двамата най - накрая консумираха чувствата , които от много време имаха един към друг . Това "осквернение" подпали  омразата на семейството към Шейд  и те решиха да го ликвидират веднъж за винаги и да се отърват от това срамно за родът им изчадие . Един ден докато  Шейд се придвижваше през коридорите в имението им на път за книжарницата , белегът му започна буйно да пулсира . Изведнъж той усети някакъв странен полъх откъм гърбът си обърна се и видя как Амбър се стоварва на земята със забито копие в корема .
- Проследих те . - промълви едвам едвам с насълзени очи тя и го дари с една измъчена тънка усмивчица , която може би бе последна .
Белязаният младеж беше в шок , не знаеше какво точно да направи  , но  знаеше много добре в каква ситуация се намира  беше сигурен , че  най - накрая омразата на семейството му е ескалирала и сега се опитват да се отърват от него . Секундите му се струваха , цяла вечност , докато безчувствените му очи не бяха подразнени от движението в дъното на коридора . Шейд механично  хукна по тях  .  Беше обладан от отмъщението до толкова , че забрави  умиращата си братовчедка на пода . След миг нападателите спряха и се обърнаха срещу него , може би осъзнаха  , че няма защо да бягат та срещу тях стоеше бездарният изрод . Бягащият право срещу тях Шейд стигна достатъчно близо до тях , че да види лицата им , когато гледката го ужаси дотолкова , че да се вкамени на място .
- И-и-и ти-и-и ли , Блейз . - промълви той сякаш , всяка буква бе  игла под ноктите му .
После докато се огледа и целият коридор бе препълнен от "враговете" , явно бяха решили да направят нещо , като публична екзекуция .
Те започнаха бавно да се приближават , но се спряха , когато нещо кървящо ги връхлетя . Беше сърце .
- Знаете какво значи това копелдаци . - изруга майката на Шейд и се стовари мъртва на земята .
Тялото на обграденото момче , започна внезапно да се гърчи , а лицето му придоби някакво лунатично изражение . Леко прегърбен Шейд  се извърна и им се усмихна дяволито с кама в уста . Беше като обладан от демон . Следващия миг можеше да бъде описан единствено с думата "касапница" , за по малко от четири секунди целият им клан бе погребан върху плочките на този коридор .  Настана тишина , която бе обезпокоявана единствено от тропота на сандалите на Блейз , който бе единствения избягал или по - скоро пощаден .
- Ще си способен да достигнеш пълния си потенциал , едва когато сам довършиш , започнатото . - лаконично промълви женски глас , който се промъкна , зад обладаният Шейд , чието изражение постепенно започна да се нормализира .
Целият в кръв , той се огледа и беше още по - объркан  и ужасен попита плахо :
- Кккак станна това ?
- С малко помощ от мен .-  Хвърли му една вуду кукла жената , която вече бе пред него и той можеше ясно да разпознае . Беше Хара гадателката .
- Защо ми помагаш ? - продължи леко по уравновесен Шейд .
- Вече съм отговаряла , "съдба" . - отвърна му мистериозната жена , след което  се доближи към един парапет , изтупа го с ръка , смъкна един свещник висящ от стената седна и продължи .- Ти не си различен случайно . Във вашето семейство се раждат от векове едни от най - храбрите войни  , които служат според своите кодекси в кръвта ви е заложено . Ти си единственото изключение , което за съжаление те не приеха . Може би не знаеш , но основателят на вашият род  първоначално  е бил асасин , тоест нещо , като наемен убиец . Подробностите около него , за сега не те интересуват , но камата , която ти материализира преди малко е неговата , тя  може да се каже , че носи душа и е обладана от мистериозна енергия . Би трябвало да си усещал странното присъствие на белегът ти , оставен от същата тази кама . Накратко ти си истински предшественик на вашият първи баща . А това около теб го доказва , записано е в стари папироси  , че единственият истински наследник на душата на "първия" ще донесе унищожение на клана .
Хара завърши краткия си разказ изправи се , върна свещника на място  и се доближи до Шейд , за да го целуне , след което изчезна безследно .  Момчето остана неподвижно още около половин час , за да осмисли всичко . После тревожната мисъл за Амбър го сполетя и той тичешком се върна по коридора , за да търси  трупът на първата си любов . Не го откри !


Точно толкова е кратък живота , прошепна Шейд на камъните под него .
- В единия момент играеш на двора с брат си , а в следващия лежиш в море от трупове . Ако има богове и ако те направляват животите ни и определят съдбите ни , то определено имат много специфично чувство за хумор .
Една сълза се спусна по белега му , после той се изправи  лишен от всякакъв живот приближи се до един мрачен ъгъл и се отпусна в прегръдката на сенките



Външен вид:
Снимка:
 
 Шейд бе от онези мъже с особен чар . Беше  отблъскващ и плашещ , а същевременно и привлекателен омагьосващ с някаква мистериозна харизма . Погледнеше ли го някой обезателно го навяваха опасения , че може да бъде убит . Едновременно с това , биваше някак странно завладян , сякаш страхът не беше от опасността , която излъчва , а по скоро от опасенията , че в негово лице виждат много страст , за каквато тайничко изгарят от копнеж  . С други думи сладострастието изпиваше лицето му точно толкова , колкото и изражението на някакъв изтрещял лунатик  ."Можеше да бутилира секс в шишенце" , особено когато в кратката увертюра са намесени от онзи тип дами , които изгарят да изобразят всякакви часове с краката си , за да усетят и нотка на опасност от обладаващия ги жребец . А какъв жребец бе само Шейд , когато човек остави на страна ефекта и цялостното му излъчване и се вкочани в детайлите , можеше да надникне в една "Мона Лиза ", с други думи същински шедьовър ,  сложен , но уникален . Най-добре описанието започваше от устните му , които крещяха за  някаква неповторима мистика и не случайно напомняха за сравнението от преди малко . Освен това те изглеждаха и някак "отровни" , от онези отрови , които човек въпреки всичко иска да опита . Тоест знаеш , че най - вероятно причиняват буря ,но в същото време и издават топлина , в която човек се нуждае , да се потопи . Като се спомена мистика , нямаше как да не се отбележи и изчистената му бяла кожа , която допълнително подчертаваше демоничните му очи . Демонични или по - скоро змийски . Тънките му вежди , агресивния поглед , странният зеленикаво-жълт цвят , човек просто нямаше как да сгреши с подобно сравнения, макар , че понякога , ако някой успее да се вгледа по на дълбоко , може би имаше и някакви бегли признаци на тъга . Освен очи , като на звяр той притежаваше и дълга коса черна , като гарван  , макар че тук таме се мяркаха и кичури , бели и червени , които понякога прикриваха частично неговият белег , за който той на никого нищо не споменаваше . Безспорно това , бе най - голямата загадка , в неговата така или иначе достатъчно тайнствена фигура . Хиляди въпроси , хиляди желания , хиляди емоции и пориви , а отсреща само едно единствено загадъчно лице - Шейд  !  

Раса: Асасин

Спътник : Скар - Белега му

Статистики:  
Сила- 9 , Ловкост - 23 , Интелект - 9 , Воля - 9

Без Поправка
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Шейд           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Шейд    Шейд           Icon_minitimeЧет Сеп 12, 2013 7:44 pm

Обширна история, подобаваща за обширната пустиня. Да видим дали тя ще се превърне в твоя закрилница или съдница. На мен лично ми е много интересно. Първият ти пост нека бъде при добрата ти позната Хара, а от там нататък...времето ще покаже. Успех и приятна игра!

_________________
Шейд           Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Шейд
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Създаване на герой-
Идете на: