ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Ноксиа Дракконис

Go down 
АвторСъобщение
Ноксиа Дракконис

Ноксиа Дракконис

Брой мнения : 27
Join date : 23.08.2013

Ноксиа Дракконис Empty
ПисанеЗаглавие: Ноксиа Дракконис   Ноксиа Дракконис Icon_minitimeСъб Сеп 07, 2013 4:09 pm

Име на героя: Ноксиа Дракконис

Години: 20

История: Град Маджестик, изпълнен със своята величественост и перфектност. Градът мечта, но не за всички.. Прекалената красота, прекаленото съвършенство криеше дълбоко в себе си едни от най неочакваните неща. Всеки толкова перфектен на пръв поглед град имаше своите тъмни улички, които оставаха повечето пъти в сянка за останалата част от града.
Ноксиа не знаеше нищо за себе си и семейството си. Тя бе намерена още като бебе на улицата, захвърлена като нежелан предмет в ръцете на съдбата, които и без това бяха пълни с нещастието на още хиляди хора по света. Дали случилото се този ден, когато тя бе намерена от възрастния мъж на име Хато бе късмет или просто след време щеше да и се изиграе лоша шега само времето щеше да покаже, но за сега изглеждаше като чист късмет. Хато живееше в една малка къща или може би по-точното определение щеше да е колиба със своят внук, който бе пет години по-голям от Ноксиа на име Айдън Дракконис. Двамата бяха пиро магове, което беше перфектно за малкото момиче, защото в нейните вени също гореше огнена кръв. За разлика от нея обаче, те по нищо не приличаха на описанието на огнените магове. Бяха сдържани, доста спокойни, не говореха излишно, докато Ноксиа бе доста енергична и импулсивна, обаждаше се не на място, дърдореше много, ядосваше се от малко, правеше глупости, не я интересуваше за мнението на другите и когато не харесваше някой му го показваше. Но имаше и добри черти - обичаше да се весели, беше душата на компанията, почти винаги бе усмихната, бе честен, добър и лоялен приятел, а за собствените си приятели би дала живота си. Доста често бе патила заради характера си, но никога не изневеряваше на себе си и принципите си.
Въпреки, че Ноксиа се намираше в семейство от пиро магове Хато обаче никога не бе разчитал единствено на огнените си магии. Смяташе, че човек трябваше да бъде добър в поне две неща. В нещото, което ти бе отредено и в това, което си избрал по собствена воля, затова всеки ден той тренираше с катаната си, като смесваше магията и бойният стил с меч в едно. Обучаваше Айдън и след време когато поотрасна достатъчно започна да тренира Ноксиа. Момичето виждаше в него огромна сила, но не разбираше защо щом беше толкова силен живееха толкова бедно. Струваше и се сякаш цялата величественост на този град хвърляше в сянка всички тези животи, които не живееха толкова охолно, както останалите. Хато въпреки възрастта си бе висок и едър мъж. Тялото му показваше, че определено бе тренирал само умствените си и магически възможности, сякаш би могло да надвие доста опоненти. Той доста често липсваше от вкъщи, но винаги след като се върнеше живота им за няколко седмици ставаше по-лек, мислите за това с какво ще преживяват на следващия ден оставаха някъде назад. Въпреки парите и спокойствието, което носеше Хато, със себе си или по-точно на себе си той носеше и последствията от охолството - почти винаги беше наранен, а няколко пъти доста сериозно. Момичето не знаеше какво правеше, а явно бе прекалено малка, за да узнае. Ноксиа бе вече на 15години когато Хато започна да взима със себе си и Айдън, който тогава беше на 20. Двамата оставяха Ноксиа за доста време сама без никаква информация къде отиват и кога ще се върнат. Годините отминаваха по един и същ начин. Момичето оставяше само, грижеше се за себе си, дядо и брат и както ги наричаше тя се връщаха, понякога доста по-наранени от обикновени, застояваха се за известно време, което Ноксиа ценеше и обичаше толкова много, колкото собствения си живот. През времето, което бяха заедно тя се опитваше да вземе най-хубавото от всеки момент, сякаш грабеше с пълни шепи от престоя си с тях, а когато отново заминеха тя ги очакваше с нетърпение и се надяваше да се завърнат живи и здрави, като заедно с това се опитваше да се издържа и сама, защото единственото което оставяха след себе си беше недостатъчно пари, които след време Ноксиа започна да пилее по пороци като алкохол, цигари и други необщоприети неща. Може би тяхното постоянно отсъствие и липсата на здрава ръка накара момичето да се забърка с лоша компания, но пък припечелваше допълнително пари с продажба "на черно", с които се издържаше и помагаше на хората, които наричаше семейство. Времето продължаваше да си отминава по същия начин и сякаш нищо не се бе променило. Един запомнящ се ден Ноксиа очакваше Хато и Айдън да се завърнат след дългото си отсъствие. Бе подготвила всичко, за да се чувстват добре и сити, сякаш по този начин се отплащаше за това, че са и дали шанс да живее. Момичето ги очакваше, не ги беше виждала от доста време и определено и липсваха, както всеки път. Вратата на малката им къща се отвори отново, като момичето разтвори очите си в очакваше и се усмихна широко, като знаеше, че отново ще ги види. През нея обаче премина само Айдън. От тогава насам никога повече Хато не прекрачи прага на тяхната къща.
Смъртта на Хато разтърси до основи Ноксиа. Тайно в себе си тя знаеше, че рано или късно нещо такова щеше да се случи, но го отричаше с цялото си съществуване. Сега, когато нямаше нищо за отричане, а единствено факти момичето нямаше избор, освен да ги приеме и продължи напред. Айдън, който бе останал единственото и семейство продължаваше по пътят на Хато, колкото и това да не се харесваше на Ноксиа. Тя знаеше, че бе въпрос на време, когато вратата нямаше да се отвори повече и за него. Той и бе обяснил с какво се издържаха, а именно убиването за пари.  Красивият град, който всички виждаха криеше своите тайни, а семейството и явно беше част от тях. Преди отново да замине Айдън и бе дал две къси катани, като и бе казал, че щяха да и бъдат дадени от Хато малко по-напред в бъдещето, но сега обстоятелствата бяха различни и трябваше да ги има по-рано. Това сякаш звучеше като предупреждение и Ноксиа очакваше момента, в който щеше да остане напълно сама с катаните, които бяха единственото нещо, което щеше да я свързва със семейството и.
Беше поредната вечер, в която Айдън отсъстваше. Тази вечер беше някак си потискаща. Току що се бе пролял силен дъжд, навън бе хладно и мокро, а след малко по улиците се бе разстлала гъста мъгла. Въпреки пълната луна, грееща високо в небето, нощта беше черна и тъмна, сякаш поглъщаше живеца на всяка светлина. Момичето се намираше в домът си, не знайно защо тази нощ бе решила да не броди по улиците. Внезапно входната врата се отвори с гръм и трясък, а от там влетя Айдън, който я хвана за ръката. Единственото, което Ноксия чу беше "Взимай катаните и бягай!". Момичето не знаеше как да реагира в първия момент, но на лицето на брат и се бе изписала огромна тревожност, която накара момичето просто да слуша и изпълнява. Взе катаните в ръцете си и хукна през задната врата, като от прозорците видя, че няколко човека влетяха в къщата, където бе останал брат и. Ноксиа продължи да бяга напред, когато силен гръм огласи тихите улички. Тя се обърна само за да види как къщата им бе погълната от огън, който осветяваше всичко наоколо. Момичето се спря на едно място и падна на коленете си, като в главата и се описаха картинките на случилото се вътре в къщата. Огънят продължаваше да поглъща къщата им, като ставаше все по-голям и по-голям, а огньовете му танцуваха сякаш подигравателно над случващото се. Всичко, което Ноксиа някога обичаше бе останало в тази горяща и разпадаща се къща, която огъня обгръщаше с прегръдката на смъртта. Точно тогава Ноксиа не успя да сдържи сълзите си, които се стекоха по бузите и, сякаш до сега бяха чакали да бъда пуснати на свобода. Точно в този миг си помисли, че щеше да е много по-добре да я бяха оставили на произвола на съдбата, което щеше да я отведе със сигурност до фатален край, отколкото да скърби за тях.,
Ноксиа бе останала напълно сама, единственото, което успяваше да я държи все още близо до мъртвото и семейство бяха двете къси катани, които тя ценеше изключително много. Дните след тази съдбовна случка отминаваха и сякаш всичко, което се случваше преминаваше през нея, без да го забелязва. Въпреки случилото се тя се опитваше да се вземе в ръце и успяваше. Момичето не знаеше какво да прави, затова продължаваше с това, което се бе занимавала, но знаеше, че с подобно нещо нямаше бъдеще пред нея.
Няколко месеца след това, когато Ноксиа навърши 20 тя бе решила да продължи да тренира и да се учи, за да набере сила и в името на семейството си да отмъсти на хората, които посегнаха над него.

Външен вид:
Ноксиа Дракконис 82ve
Раса: пиро маг

Спътник: няма

Статистики:
Сила: 10
Ловкост: 10
Интелект:15
Воля: 15


Последната промяна е направена от Ноксиа Дракконис на Сря Сеп 18, 2013 7:38 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ноксиа Дракконис Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ноксиа Дракконис   Ноксиа Дракконис Icon_minitimeСъб Сеп 07, 2013 4:20 pm

Нокси, мила, повярвай ми, каквото и да си преживяла в миналото, най-лошото те първа те очаква. Събери сила и кураж, за да продължиш към основната част от живота ти. Не губи воля и внимавай, на кого се доверяваш.

Играта ти започва от Братска Любов , където поне за миг можеш да оставиш настрана болезнените спомени и да се отдадеш на заслужено веселие. Късмет!

_________________
Ноксиа Дракконис Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Ноксиа Дракконис
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Създаване на герой-
Идете на: