ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Порталът

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Порталът     Empty
ПисанеЗаглавие: Порталът    Порталът     Icon_minitimeНед Фев 09, 2014 6:05 pm

Това е централния вход и изход за обитателите и посетителите. Не се охранява, има само един портиер, който известява господаря за новодошлите. Представлява голяма метална порта, изографисана със сребърни орнаменти, през която спокойно могат да преминат няколко коня наредени един до друг.

_________________
Порталът     Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Порталът     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Порталът    Порталът     Icon_minitimeНед Фев 09, 2014 6:29 pm

Жената обхвана лицето му в шепи и се усмихна. За първи път усмивката й бе някак си искрена, дори леко майчинска. Долепи чело у неговото и заговори меко и топло:
-Надявах се да го кажеш. Хайде, да вървим!
Бързо напусна калния басейн, а Талън я последва. Не им трябваше много време, за да се изкъпят, да се облекат, разплатят и да напуснат сградата. Първо минаха през пазара, за да наемат коне. Ясмин разполагаше с голямо количество богатство и можеше да си позволи каквото желае. Мислено убиеца си обеща, че един ден ще й върне парите. Нямаше да забрави щедростта й и щеше да й се отплати. На всяка цена! Не знаеше къде го води, самата тя не му бе дала обяснения, само да я последва, а той го правеше. Имаше й вяра, сякаш тя е негова закрилница  вместо обратното. Макар израснал в пустинята, мъжът не познаваше много хора и нямаше никакви връзки, за разлика от нея. А от тези връзки винаги имаше полза и тя смяташе да се възползва от тях. Обратно на очакванията му, напуснаха града, а веднъж добичетата стъпили на рохкав пясък, Фокс подкара своето с още по-голяма скорост. Препускаха така може би половин час, поемайки по краткия път. Усещаха лекия бриз в лицата си, образуван от сцеплението, пясъците се нижеха като бежова и златиста коприна покрай им, сякаш отброяваше изминалите минути, по-добре от който и да е часовник. Минавайки през дюни и оазиси не спряха никъде. Нямаха нужда от почивка, а животните бяха напоени преди да тръгнат. Не говореха. Нямаха нужда от думи, пустинята шептеше вместо тях. Комуникираше с мозъците им на едно подсъзнателно ниво и за пореден път разкриваше красотите си. Да, тя бе толкова красива. По-прелестна и от най-привлекателната жена и по-опасна от най-опитния убиец. Предоставяше съкровища материални или не от неизброим род и пленяваше със своята бляскавост, резултат от отразяващото се слънце. Най-накрая, в далечината пред очите им се очертаха овалите на замъкът Уйндор, за който Талън само бе чувал и шестото му чувство му подсказа, че точно това е тяхната дестинация. Какво можеха да търсят там? Нямаше представа, но съвсем скоро щеше да разбере....

-Е...съгласен ли си?
Ясмин стоеше все така държаща юздата на коня си, за да не избяга. Бе впила очите си в тези на Естен. Бялата му коса сребрееше на светлината, а мускулите му лъщяха. Само преди по-малко от десет минути портиерът бе известил за пристигането им и сега собственика на имението и наследника на починалия господар изслуша молбата й да тренира младия, но не без грам опит асасин. Не му предложи пари! От тях нямаше изгода, нито му трябваха. Можеше да купи всичко, което поиска и златото не го блазнеше. Но тя му предложи нещо, което не можеше да откаже - правото да се нарече учител и да бъде признат като майстор. Самият той не преди време търсеше помощ от по-висшестоящите и макар още да не бе достигнал нивото на най-силните, спокойно можеше да влезне в техните редици. Оборудването му бе едно от най-доброто в околията, а и бе единствения достатъчно добър в околността, който е извън пределите на подземната база. 
Мъжът изгледа новака от главата до петите. Имаше добра физика, подходяща мускулатура и поглед, изразяващ сериозност. Личеше си, че не е лентяй и няма да се оплаква. А и имаше основа, за което не пропуснаха да отбележат, така че нямаше да се тормози да го учи на първичните правила, които всеки от бранша трябваше да знае. 
-Готов ли си за това? - попита героят ни и той без да отговаря кимна твърдо и сигурно. -Последвайте ме!
Портата се отвори широко, така че да преминат, а веднъж озовали се от другата страна, портиерът пое юздите и отстрани конете, като щеше да се погрижи за тях. Вътрешната градина изуми Талън! Никъде другаде в пустинята не бе виждал такава богата растителност и се попита дали аристократа без синя кръв не е наел някой земен маг да я поддържа. Изобщо нямаше да се учуди затова не застоя вниманието си много над този въпрос. Сега двамата го следваха по петите, а адреналинът, любопитството и желанието му за битка се увеличаваха застрашително.

_________________
Порталът     Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
 
Порталът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Захрид :: Замъкът Уиндор-
Идете на: