Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Голямата Бална Зала

Go down 
4 posters
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 8:50 am

First topic message reminder :

По време на празник или в края на годината всички членове на гилдията се събират и организират балове в различни стилове и тематики. Самата зала е огромна, в бели и кремави цветове. В краят й има бял роял от слонова кост. От тавана се спуска кристален полилей, а по белите стени са гравирани сребърни нишки. Балната зала показва величието на това общество в сравнение с другите.


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Фев 25, 2013 1:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeНед Мар 10, 2013 11:16 am

Направо не е за вярване, нали?Но след толкова време отсъствие нормално бе да са се случили някой промени.Но, главно ми бе трудно да повярвам понеже познавах Аш, перко и ценител на съществата от женски пол.Но за всеки влак си има пътници са казали хората и след тази вечер съм склонна да вярвам.Радвам се искрено на такива неща, на хорското щастие и любов, понеже света може да стане едно по-добро място ако оставим битовите томахавки настрани и се отдадем на ближния.
А за настроението в залата ще попитате вие, сега вече наистина бе приповдигнато, всички танцуваха, малко бяха тези, които се скатаваха.Лееше се вино и шампанско на поразия, смеховете не стихваха и доброто настроение бе налице.А постъпката на илионеца, ми дойде освежаващо, да оставя предразсъдъците на онази тераса и заедно с него да се впуснем в нещо необмислено и спонтанно.Сега вече не търсех хорските погледи за одобрение, не се вслушвах в шушуканията на разни жени, сега бях свободна и толкова щастлива.Подскачах весело с различни хора редом до мен, а краката ми едва докосваха мраморния под.
Мисля, че постъпката ни привлече вниманието на останалите по скоро към кавалера ми, понеже подразбрах, че е някаква важна клечка и явно не се бе очаквало подобно своеволие от негова страна.Но той сега бе толкова усмихнат и безгрижен , можех да го прочета в очите му.В един момент, в който отново бях в ръцете му и се въртяхме му казах:
-Благодаря ти!
-Не благодари на мен, а на себе си.-кратко точно и ясно.
Прав беше, колкото и да претендирах за разни неща, ако не се освободя от всичките си задни мисли, нямаше да бъда истински щастлива.
Песента свърши и започна друга още по-ритмична, мелодията наподобяваше на миналата, но бе някак си още жизнерадостна.Евен тръгна да се оттегля, но аз го хванах за ръката и го помъкнах по средата на дансинга:
-Да видим как се справяш без чужда помощ.-понеже този път около нас нямаше толкова танцуващи.
Повдигнах роклята си и направих реверанс, след което започнах да се движа около него в такт с музиката.Голите ми крака галеха пода, а аз се извивах по изтънчените звуци.Въртяхме се, покланяхме се , без да мислим кой ни гледа и кой не... Двама боси, се бяха отдали на вихъра на танца...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 12:59 pm

А Евен се справяше много добре. Едно от задълженията му като гилдмайстор. Мислите, че за един предводител е достатъчно да размята меча професионално и да побеждава в битки? Да, може би за края на Корнор или за шефа на Роузкилл, но не и за този на Илион. Предводителя на елфи и гладиатори трябва да е както изкусен мечмайстор, уникален пълководец и стратег, така и истински кавалер, който е обучен подобаващо по етикета на рицарството, умее да се държи на висота, да танцува, да свири, да е интелигентен, разумен и мъдър. Изобщо да съчетава всичко най-добро в себе си. А Евенстийл Елрон бе именно такъв. Точно затова и преди месец и нещо му предложиха поста на крал, след като бащата на Роза се оттегли. Но така или иначе той не прие, а отдаде силите си на още по-голямо протекторство на учениците си.
Затова сега за никой не бе изненада, че се движеше забележително, все едно е взимал частни уроци по танци от пет годишен. Арадел не му отстъпваше по нищо и двойката им се превърна в един от най-добрите танцови дуети. Мъжът я въртеше като балерина. Дори самото момиче не вярваше, че умее някои от стъпките или поддръжките, които правеше, но явно си зависи и от партньора. Ако можеш да му имаш вяра, то тогава всичко е по-лесно.
Когато музиката спря, оркестъра обяви почивка от половин час. Идеалното време за хапване. Картие искаше да прекара още малко време в компанията на илионеца, но Валантайн, един от най-добрите му учители се намеси, помоли да ги извини и отне кавалера й. Искаше да обсъдят нещо, а девойката нямаше намерение да им се бърка. Затова за част от минутата остана сама в центъра на залата. Но само за част, защото ненадейно усети как някой я дърпа. Когато погледна пред себе си видя шутовата шапка, чийто камбанки тракаха и целият костюм, който я предвождаше. Русата коса се вееше под шапката, а когато индивида се обърна, магьосницата позна Джей, който й се хилеше глупашки.
-Хайде, хайде.
-Джей. Какво? Какво има?
-Нищо. Ела.
Той я дотика до една от масите, взе чиния, наряза парче чийз кейк и го пъхна най-нахално в едната й ръка, а в другата сложи вилица.
-Яж!
-А?
-Яж, яж. Не съм опитвал по-вкусно нещо. Невероятно еее....
Дворцовият шут, какъвто каза, че ще е, наистина държеше на амплоато си, а може би и не толкова, колкото си мислим. Всички знаем, че е перко и половина и дори в сегашния момент не се различаваше. Но пък ако не друго му отиваше.

Роза изпълни обещанието си и в момента, в който музиката свърши, грабна Аш и го затика в единия ъгъл, точно до сцената, на която сега нямаше никой.
-Е, разправяй. Как стана, кога стана? Защо не ми каза?
Към тях се присъедини Тес, който бе не по-малко изненадан от видяното.
-Аш, мръснико. - удари го по рамото той. -Кой да предположи, че точно ти ще омаеш гилдмайсторката. Браво бе, мислех, че си идиот.
-Еййй.....
-Е, готин идиот де, но не знаех, че си способен да укротиш дивата Ив. Понякога е толкова бясна, че чак ме плаши. Не знам как се справяш с нея.
-Точно това ще разбера, ако ваше паунство реши да млъкне за малко, глупак такъв.... - извика се принцесата на другия земен маг.
-Е, добре де. Ужас! И ти ще станеш като нея като пораснеш.
Детето се обърна към него, повдигна показалеца си и го прикани да се наведе. Когато чернокосия го направи, тя го перна зад врата, а той изохка.
-Ауу....това за какво беше?
-Че си смотан.
-Пххх...напаст.
Тези тримата определено бяха едни от най-колоритните приятели съществували някога. Умееха да се дразнят, да се карат, да се бият по между си, а в следващият момент да се смеят, да пият, веселят и споделят всичко. Невероятна компания, която нямаше как да не обикнеш.
-А ти не си мисли, че сме те забравили. Хайде, изплюй камъчето.
Двамата се вторачиха в горкия Аш с погледи, които казваха, че ако не проговори няма да го пуснат, дори да се наложи да го вържат за някой стълб и да го бичуват, докато не изпее всичко, що е крил до сега.
Върнете се в началото Go down
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 4:00 pm

Еван трябваше да отиде някъде с някакъв колега предполагам и аз останах сама на дансинга.Но не за дълго, изведнъж една ръка ме дръпна, разнесе се звук на звънчета и ето, че пред мен се появи Джей с поредната си щура идея.Харесвах го този човек и искрено му се зарадвах, като го видях.Поведе ме към дългата маса отрупана с всякакви вкусотии , но честно казано от всичките тези танци и вълнение в момента не бях особено гладна.
Ръката му грабна един чиизкейк, сложи го в една чиния и ми го подаде, като ми връчи и вилица:
-Яж, яж. Не съм опитвал по-вкусно нещо. Невероятно еее....-каза той с пълна уста и премрежен поглед.
Погледнах към десерта, бях яла и преди такова нещо, наистина си го биваше, но точно сега:
-Джей, хайде да е по-късно, корема ми е на топка, ще повърна ако хапна нещо.
Той се намръщи:
-Ти не вярваш на вкуса на Джей?Щом ти казвам, че е божествено значи е така, аз разбирам от сладки неща.Като малък имах малка маймунка, намерих си я и я научих да краде от близката сладкарница.Двамата си поделяхме плячката, но най-много обичахме чиизкейк!
-И какво стана с нея?
-Умря от диабет.Милата, но поне станах голям ценител на това малко съкровище.Хайде, Ари, опитай...заради маймунката ми.-направи тъжна физиономия той.
Вдигнах рамене:
-Щом е за нея, ще го опитам.-и сложих един залък в устата си.
Беше наистина невероятно, никъде не бях опитвала подобно нещо.Наистина се бяха постарали:
-О, Джей, наистина е толкова вкусно!Прав беше!
-Видя ли...казах ти.Искаш ли да откраднем целия поднос, никой няма да забележи.Ще има да ядем цяла седмица, няма да даваме на другите.
-Примамливо, но не е добра идея.Нищо няма да крадем.
-Липсва ми маймунката ми, досега да сме изнесли половината маса...-натъжи се той като продължаваше да се тъпче.
Аз на свой ред вече бях довършила своето парче и сега си наливах сок в една чаша:
-Аз ще ида до терасата да си взема обувките, не мога да стоя вече боса.
Тръгнах да се обръщам, но точно тогава се сблъсках с един господин и целия сок отиде по белия му костюм.Лицето му почервеня, а аз започнах да се извинявам:
-Толкова съжалявам, не ви видях ...дайте тук има кърпички.
-Толкова ли си нескопосана?Кой изобщо ви кани по такива събития, виж..даже си боса.Развали ми костюма, а толкова пари хвърлих по него.Идиотка.
Явно този пъпеш бе някой с положение, личеше му по високомерието и начина по който ми говореше.Изобщо не ми хареса:
-Моля?!Виж какво, извиних ти се, нямаш никакво право да ме обиждаш, а ти не гледаш ли къде ходиш или егото ти пречи да виждаш накъде отиваш?
–Не смей да ми говориш така, малката.Не знаеш с кого разговаряш!
-Не ме интересува какъв си, с това държание дори да си Бог, не заслужаваш уважението ми.-тръгнах да го заобикалям, но той ме хвана за ръката.
-Къде тръгна?Няма да ходиш никъде докато не ми го платиш!Селянка!
Сега е втасах, нито имах пари, нито нерви да се разправям.Не исках да викам, за да не привличам внимание, но този тук не го интересуваше и си кряскаше като паун на воля.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 5:20 pm

Приклещен в ъгъла от две що годе влиятелни личности в тези среди. Какво можех да направя, освен да си призная всичко? А и на тях, нямаше как да им откажа. Особено на Роза.

- Добре, добре. Но, дайте да отидем някъде, където няма да ни слушат всички.
Те се съгласиха с мен и тръгнахме към терасата. "Забихме" се в единия и край, намирайки си добро място за усамотен разговор. Аз се облегнах на парапета, Тес ме последва като направи същото а Роза застана пред нас, гледайки ни с любопитната си сладка физиономия.

- Хайде, Аш...разказвай! Как така станаха нещата? Кога?
- Да! И защо, мамка му не си ми казал! - изруга малката русокоска.
- Оууу! Това болеше! - засмя се на свой ред Тес.
- Добре де, добре. Ще ви кажа всичко. Но, не искам да го споделяте на всички. Става ли?
- Защо? Да не би да има някой, който все още не е видял, че гаджето ти е най-влиятелната мацка в Сто Слънца?!
- Е...не ама...не искам всички да знаят. Стана случайно.
- Да бе. Знаем ги тези неща, как случайно стават! - захили се перкото до мен - Сигурно ще кажеш, че си си легнал в леглото и тя случайно се е озовала там. И ти...какво да правиш, нали си добра душа, взел си че си и помогнал да "отпусне напрежението"...
- Хаха! - тук, наистина не успях да се сдържа. - Всъщност, стана взаимно. Стана така, че след един лек запой, на сутринта се събудихме заедно...
- И какво? Тя бе толкова въодушевена да те види в леглото си, че се влюби в теб?
- Не. Първото което направи, бе да избяга панически.
- Е....как тогава?
- Не питай. След време пак се видяхме. Бар, пиене, и отново стигнахме до там.
- И...?
- И...всичко оплесках. Тя пак си тръгна, но този път заради мен.
- Аши, много си глупав. В крайна сметка, как стигнахте до тук?
- Просто си поговорихме, което бе най-доброто решение. И двамата си казахме какво искаме и тя взе че прие.
Видях лицето на Роза. Може би беше щастлива за мен, но не и личеше толкова. Приклекнах, като я погледнах в очите.
- Виж, Роза. Знаеш, че много харесвах Лаура. Дори ако тя беше тук, никога нямаше да се случи това. Нали ме разбираш?
- Аши, стига си говорил глупости. Разбирам те...
Докато се опитвах да обясня на Роза, зад нея видях интересна гледка. Точно на няколко метра от нас, Арадел се бе присламчила в компанията на някакъв русоляв индивид. Не щеш ли, непохватната девойка се стовари върху един доста снажен костюмар, който се изпречи на пътя и. Най-точната дума с която можех да опиша гледката бе "МАЗАЛО". Целият му костюм бе олят, а той, милия се бе облякъл в бяло. Последваха разправия, която реших да изслушам. В началото, добре. Но когато господина дръзна да обсипе малкото същество с ругатни, ми дойде малко в повече. Станах от мястото си и се запътих към нея. Роза и Тес явно ме последваха, защото ги чух да коментират случващото се.
Около Арадел се бе събрала и малка тълпа от онези "зяпачи", които разбираха от всичко.
Застанах от едната страна на господина и щом той реши да изрече поредната псувня по неин адрес, го хванах за рамото.
- Извинете...
Той се обърна рязко назад и ме изгледа.
- Какво искаш, пък ти?
- Да разбера какъв е проблема.
Непознатия навъси вежди, гледайки ме като малоумен.
- Ти...сериозно ли? Да не си сляп? Или може би, тази идиотка трябва и теб да олее, за да разбереш колко е непохватна?
Арадел се нацупи още повече.
- Не ме гледай така, патко! Вади парите, иначе изхвърчаш от тук!
Застанах между тях двамата, опитвайки се да овладея положението. Не че той щеше да и посегне, но не исках да се случва това. Погледнах към Ари, която в момента изглеждаше отчайващо. Колкото и да ме дразнеше понякога това момиче, с постъпките си към Шейн и мен, не можех да я оставя някой да я унижава така.
- Искаш ли аз да се оправя с него?
Трябваше ми само думичка и всичко щеше да е точно. Но, исках да го чуя от нея.
Върнете се в началото Go down
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 8:05 pm

Исках само този идиот да млъкне и да ме остави на мира, за жалост нямах парите, които той искаше.Последните ми стояха закачени на една закачалка в гардероба ми, добро вложение, за което не съжалявах.Но както и да е, да се върнем към нахалния и нагъл пъпеш.За моя радост и спасение се намеси Аш, наистина откровено мил жест, който ме стопли вътрешно и попита какъв е проблема.Но колкото и приятеля ми да бе тактичен и дипломатичен, простотията си казваше своето.Само това ни трябваше, да привлечем вниманието на всички със един хубав скандал, но такива хора не бива да се измъкват безнаказано, трябва някой да ги сложи на място:
- Не ме гледай така, патко! Вади парите, иначе изхвърчаш от тук! -обиди ме за пореден път той.
Е, вече нервичките ми не издържаха:
-Ти на кого викаш патка бе?!!Гнусар долен , как не те е срам да ставаш за смях пред толкова хора с глупостта си!Чудя се изобщо кой теб те е поканил..-каних се аз, и почти бях готова да му се нахвърля.
- Искаш ли аз да се оправя с него?-застана пред мен Аш, усетил че си изпускам нервите.
Гледах към непознатия с чиста доза ненавист, отвращаваха ме такива хора, затова отвърнах кратко:
-Да!Но нека отидем на балкона.Достатъчно шоу направихме.
Зеленокосия положи ръката си на гърба на нагляра и всички тръгнахме навън и всичко това заради малко сок.Разбира се на тълпата около нас им беше много интересно какво ще е продълженито затова ни последваха.
Когато вече бяхме на терасата двамата с Аш застанахме пред въпросния човек.Първа започнах аз:
-Виж какво, нека не правим панаири, свали си сакото и по живо по здраво си ни остави.Това не е събитие, на което трябва да се държим по такъв начин, бъди поне малко достоен.
Добитъка явно не хващаше от дума:
-Аз ли да съм достоен?Плащаш ми костюма и забравям всичко, веднага!Иначе те хващам за врата и ще те изритам от тук като мръсна котка, каквато всъщност си.Дрипла!
И тогава онази малка пластинка в главата ми изщрака, До ме бе учила в такива ситуации да не бъда длъжна, опитах с мило, но този тук не разбираше.Хвърлих се към него и му забих един юмрук в противното лице, той тъкмо тръгна да ми отвръща, но Тес ме хвана и ме дръпна настрани и Аш отново застана между нас:
-Оставете ме!-искам да кажа само, че не виках, бях достатъчно тактична, че да не се излагам дотам с крясъци.-Не виждате ли, че този тук не разбира от дума.Глупак!Тес, пусни ме!
-Ари, остави не мен.-каза тихо бившия ми съквартирант.
Беше ми интересно как щеше да овладее положението , при положение, че имаше толкова примитивен човек срещу себе си.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 2:09 pm

Явно се бяхме върнали на село. Далеч от големият град. В примитивната страна на отчаянието и простащината.
Арадел бе твърдо решена да не си признае вината, а да се направи на "мъж", поради факта че имаше кой да я пази. Да, ама не. Нямах намерението да си цапам ръцете с чуждата работа. Щом мислеше да се оправи с мъжа, да го направи сама.
Въпреки нежеланието ми да се занимавам с този субект, реших поне да оправя дълга на русокоската. Бръкнах в панталона си и намерих кесията с пари. Извадих шепа жълтици и ги преброих. Бяха малко над хиляда. Събрах ги в едната си шепа и ги подадох на непознатия.
- Дано стигнат за костюма ви.
Обърнах се назад към Арадел и я прегърнах през рамо. Дръпнах и Тес към нас и вкупом се запътихме към залата.
- Нужно ли е да правим сцени? Не.Нали? Поне на мен не ми се занимава. Ако някой иска да отиде да го натупа, да отива. Ама после си искам парите обратно!
Арадел се дръпна рязко в страни и ме погледна злобно.
- Няма ли да го набиеш?!
- Виж, няма смисъл. Ти го оля, нали? Вече всичко е оправено. Зарежи.
- Да го зарежа? Ей сега ще го...
Още преди да съм направил каквото и да е, тя хукна към терасата, а двамата с Тес се спогледахме глупаво.
- Познаваш ли я?! Защото, е пълно ку-ку...
Хукнах след бившата си съквартирантка, без да се замислям. Предполагах на какво е способна, за това трябваше да се намеся навреме.
Ей това най-много мразех у жените. Като тръгнат да се правят на мъже, никога не мислят предварително. После, оправяй им кашите...
Почти я настигнах, когато русокоска застана зад господина с олятия костюм и се провикна.
- Ей, господин Тъпак!
Непознатия се извърна рязко, оглеждайки се учудено. Когато съзря малката девойка до себе си, той се озъби и бе готов да изрече поредната псувня, но бе прекъснат. Арадел замахна бързо и му цапардоса един тукат право в носа. Мъжа изруга, понечи да отвърне и когато замахна с ръка към сладкото и личице, тя се отдръпна. За мое нещастие, в този момент се опитвах да я дръпна в страни, за да не го удари. Силният му юмрук се стовари върху лицето ми с хирургическа точност. Усетих всяко кокалче на ръката му как се заби в мен. Болка, имаше...но срамът беше по-голям. Изискан бал ли? В следващите минути рискувахме тук да се превърне в погребално бюро, ако някой не се намесеше.
Отметнах глава още при първият удар. Погледнах мъжа, а той явно нямаше желание да ми се извини за нанесения удар. Нехранимайкото се хилеше насреща ми най-нагло, държейки се за корема.
- Смешно ли ти е?!
Той не ми отговори. Тогава, реших да използвам малко "груба сила". Засилих се напред и вкопчих ръце в костюма му. Стиснах го здраво и започнах да го бутам рязко назад, крещейки право в лицето му.
- Смешно ли ти е, бе...богаташче? А? Смешничко ли ти е?
А мъжа продължаваше да ми се хили най-нагло. Не се сдържах и го избутах толкова рязко назад, че след секунда той се стовари върху парапета на терасата. Натиснах по-силно с ръце и извих кръста му така, че той леко се надвеси от другата страна на преграждането. Включвайки и малко магия, успях да го преобърна право през парапета, провесвайки го към земята. Че се разкрещя, разкрещя се. Но не му оставих много време да мрънка. Все ми беше тая кой е и какво ще ми направи. Докато го държах с двете си ръце, преместих дрехата му в едната, а с другата успях да бръкна в джоба на сакото му, където си личеше че бе оставил златните монети. Събрах ги в шепата си и ги пуснах в джоба си.
- Това май е мое...
В следващият миг, пуснах няколко снопа енергия право по ръцете си. Тя се наслои, абсорбира се в кожата ми. Секунда по-късно, от дланите ми се извика две жилави стебла, които се увиха около ръцете на мъжа. Стиснаха го здраво и в този момент аз освободих хвата на ръцете си, но стеблата продължих да контролирам чрез магията си. Оставих ги да станат достатъчно дълги, че да провеся мъжа на безопасно разстояние от земята. Когато прецених че мога да го пусна, спрях притока на магия към тялото си и стеблата изчезнаха, разпръсвайки се във въздуха. Мъжа полетя стремглаво надолу, стоварвайки се в един храст, намиращ се точно под балкона.
Чух смеха на Тес покрай себе си. Все още не смеех да се обърна, очаквайки да видя дали господина долу бе оцелял.
Върнете се в началото Go down
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 3:31 pm

Определено нещата завършиха по начин който бе предпочитан пред боя и използването на сила.Признавам, че не реагирах адекватно, но когато ми падне пердето и действам...абе да си го кажем глупаво.Но Аш даде урок на костюмара, много по ценен от един тукат, направи го за смях пред тълпата зяпачи, която се бе навъдила.Стоях отстрани и наблюдавах ставащото като от време на време се присмивах на тъпака.
Някой хора просто трябва да си знаят мястото.Сега вече можех да бъда спокойна и да се надявам, че през остатъка от вечерта този няма да ми създава повече проблеми.Така и така бях тук, отидох, взех обувките си и ги обух отново като се върнах на мястото си за да изчакам Аш.Той се приближи като тупаше ръцете си все едно току що бе изхвърлил боклук:
-Благодаря, Аш.-казах.
-Ти да не мислиш, че го направих за теб, този пуяк ме удари и вече стана лично.
-Въпреки всичко му даде хубав урок.
До нас стоеше едно прекрасно малко създание със златисто руса коса и лъчезарно лице.Бях я виждала и преди това, но си нямах и понятие коя е:
-Няма ли да ме запознаеш с малката си приятелка?-попитах и погледнах към момиченцето.
Но още преди той да е казал нещо, малката пристъпи крачка напред и ми подаде ръката си:
-Аз съм Роза, приятно ми е.
-И на мен ми е много приятно Роза...аз съм...-реших, че такова чисто създание не заслужава да бъде лъгано.-Аз съм стара приятелка на Аш.
-Така ли?И преди ли е бил толкова вятърничав?
-Хаха, може да се каже, но в това му е чара, не мислиш ли?
-Той е страхотен приятел , като оставим, че е идиот.
-Виждаш ли, Аш...дори детето те е усетило.
Той направи тъпа физиономия:
-Така говориш за човека, който ти спаси задника току що...Помни, че трябва да си ми благодарна за доста неща.
-Гледам да го показвам по свой си начин...
-Да, като ме забъркваш в откачените си каши...голяма благодарност.
-Абе човек да не каже една добра приказка за теб.А ти защо не го удари като си толкова специален и мъжествен, а?Случайно да не ти омекнат китките..
-Аз за всеки случай не действам като перачка, за разлика от теб.Ти последно мъж или жена си..
-Ми в приятелството ни трябва да има поне един мъж, не мислиш ли?
Роза и Тес стояха и наблюдаваха малката ни свада, без да знаят, че това си е нашето обичайно отношение един към друг.Накрая малката се осмели да се намеси:
-Вие винаги ли се държите по този начин?
-Да!-отвърнахме в един глас и двамата.
-Аха...странни отношения имате.Но ти определено не се държиш като дама....
-Дамите са скучни...както и да е, опитах се да спазвам добрия тон с въпросния господин, но той не разбра.
-Минало...-отвърна малката.-Аши искаш ли да отидем вътре да проверим дали случайно Доби не е направил някоя пакост.
-Отиваме....
Двамата се обърнаха и влезнаха навътре като останах сама.Един келнер тъкмо мина и си взех още една чаша вино.Мисля, че беше време за първата ми цигара за тази вечер.Отворих малката си чантичка и извадих кутията и запалих една, беше като глътка свеж въздух, определено успокои нервите ми.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 5:18 pm

Ей това е. Колкото и човек да се опитва да направи аристократична галавечеря от високо ниво, все нещо ще се случи и ще преобърне събитията със сто и осемдесет градуса. Може би не трябва да се учудвам, имайки предвид кои са играчите ми, но шанс. Така или иначе вечерта продължи сама по себе си, развалена или не.
Аш и приятелите му се върнаха, за да проверят за поредните поражения, но слава богу, такива нямаше. Докато се оглеждаха за малкия дракон, Ив се приближи към младежът със сериозно и леко осъдително изражение.
-Какво беше всичко това?
-Този идиот ни ядоса.
-Този Идиот, както го нарече е заместник кмета на Маджестик.
-Моля? - възкликна високо Аш.
-Да, представи си. А ти го изхвърли през терасата. Утре ще се налага да ходя да му се извинявам.
-Ама аз не знаех, не исках, смисъл исках, но...
-Но не си знаел.
-Как може такъв плужек да е кмет?
-Заместник кмет. - поправи го гилдмайсторката.
-Все тая. Той е пълно леке.
-Така е. Леке с много пари.
-Ще ти създаде ли проблеми?
-Кой знае. Ще видим. Няма с какво да ме сплаши, така или иначе. Ако искам мога да го убия.
-Ъ?! Няма да го направиш, нали?
Севентийл не отговори за момент, прехвърляйки тази идея в главата си. Забеляза, че зеленокосия я гледа настъпателно.
-Ив?
-Не. Разбира се, че не. - успокои го тя, но някак си младия маг не беше напълно сигурен.
Познаваше я. Знаеше колко темпераментна е по принцип. Ако онзи направи грешката да я заплаши или нещо подобно, бе сигурен, че главата му ще падне от раменете. И всичко това заради един залят костюм. Проклета Арадел.

Колкото до нея. Тя седеше все още на терасата пушейки цигара след цигара в съчетание с виното си и се опитваше да успокои нервите си. Напредваше доста добре, щом почна да си мисли за хубави неща, но все пак не смееше да се отпусне напълно все още.
От градината се чу шум, който привлече вниманието й. Храстът, в който бе хвърлен неуважителния господин се размърда и след няколко секунди въпросния се показа от него. Повдигна глава нагоре и я съзря. Вдигна показалец заплашително и се провикна така, че момичето да го чуе ясно.
-Ще си платите за това.
Непукизма толкова я бе обхванал, че без изобщо да му мисли наклони чашата си с вино и я обърна надолу. Течността се изсипа право върху главата му, което само допълнително го разяри. След като изпсува няколко пъти и нареди още няколко закани, се обърна и си тръгна ядосан от тъпия бал, на когото така се изгавриха с него. Нямаше да остави нещата просто така. Тази пикла, онзи плужек, даже самата Севентийл щяха да си понесат последствията, че се подиграха така с него. Щеше да се оплаче, да подаде жалба, каквото и да е, но не и да си кротува.
Картие го проследи докато напуска градината и само повдигна незаинтересувано рамене. Без това вече си беше мокър. Една чаша вино повече или по-малко не е голяма разлика. След още няколко минути на привидно спокойствие, на терасата безшумно дойдоха няколко от нейните другари. Клайд, Чан и Силвия застанаха зад гърба й и привлякоха вниманието й.
-Вече свободна ли си или има още някой когото мислиш да набиеш? - попита я чернокосия лидер.
-Хайде не и вие. Нали уж се борим срещу несправедливостта?
Валето само вдигна длани, показвайки, че не иска да знае и не го интересува. Станалото станало, няма връщане назад.
-Тогава да вървим. Време е да ни покажеш скритите входове.
-А останалите?
-Не можем да се изтапанчим цялата група. Те ще останат тук и ще наблюдават. Ако нещо стане ще ни предупредят.
Питате как подбраха точно тях? Много просто. Силвия щеше да дебне. Точността й на котка винаги е била от полза. Погледа й бе прекалено зорък и нямаше човек, който да не може да омая и отстрани ако се наложи. Казаки бе мозъка в цялата операция. Заради силната му фотографска памет нямаше да има нужда дори да си водят записки. Той щеше да запомни всяка една малка подробност в главата си, а после да я нанесе допълнително в скиците и плановете на имението. Колкото до Клайд, той бе най-връхната точка на лидерството, така че нямаше как да пропусне да ги наблюдава. А и ако нещо стане, можеше да ги озапти, защото честно да си говорим - познаваше си стоката. Знаеше, че нито Куклата, нито Чан ще се стърпят ако срещу им се изпречи неочаквана пречка.
Така четиримата тръгнаха към изхода на балната зала, преминавайки разстоянието без да будят подозрение. За това до някъде се грижеха и някои от техните колеги, които в момента развличаха доста голяма част от гостите. Ерик се правеше на кавалер пред две млади момичета, които се кикотиха в компанията му, Джей се държеше като шут разсмивайки голяма компания от мъже и жени, Лезандър разпитваше Илионските учители за начина им на работа, защото искал да праща синът си за гладиатор, а Крис бе събрала една малка групичка от дами и обсъждаше с тях новите модни тенденции. Доста добро прикритие, което им осигури незабелязано измъкване от обширното помещение.

/Аш свободно РП. Гери ти поемаш коридорите, реши къде ги водиш и какво им показваш./
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 6:12 pm

С Роза намерихме Доби, който кротко се бе свил близо до масата с храна. Удобно се бе настанил под единият от краката й, очаквайки някой да му подаде нещо за хапване, или просто си стоеше почивайки си.
- Добиии! - провикна се русокоската, а малкия дракон щом чу гласа и, скочи от мястото си и се затича с малките си лапи към нас.
Когато приближи, застана в краката на Роза и се отърка в тях гальовно.
Доби бе красиво животно. Диво, но много мило. Радваше ме всеки път, когато направи някоя простотия. Малко ми напомняше на самият мен, когато си наумя някоя глупост, която трябва да свърша.
Обърнах се към Ив, която стоеше близо до мен. Още преди да кажа нещо, тя ми се засмя и понечи да погали лицето ми.
- Добре те е халосал.
- Личи ли си?!?
- Малко...синее...
- Синее?! - извиках изненадан, като хванах с ръце бузата си.
Тръгнах да търся огледало в което да се огледам а Роза и Ив ми се смееха отзад. Даже, мога да се закълна, че чух смеха и на Тес, който се бе изгубил преди малко.
Огледало не намерих. Или по-скоро, свободно такова. Пред повечето истински огледала в залата имаше по някоя кокона или две, че и повече, които се оглеждаха в този момент. Тогава, ми хрумна идея.
Запътих се към масата с храна. Взех си една чиния и се приближих до сладките неща. Грабнах една щипка и започнах да слагам в чинията си от сладките, които бяха предназначени за всички гости. Сложих пет, десет, двадесет...докато в чинията не се образува един голям куп от въглехидрати.
Някъде зад себе си, чух глас:
- Аши, какво ти има? Пак ли си гладен?!
Обърнах се и видях красивата руса принцеса, която стоеше до мен.
- Хах. Не....исках да се огледам.
- Но тук, не виждам огледало....
- Именно - отвърнах аз, след което взех вече опразнената метална чиния.
Тя лъщеше достатъчно, че да отрази лицето ми в този момент. Само че, имаше една пречка - бе омазана със сладко. Заех се с мръсотията, като успях старателно да я премахна, като я обирах с пръст и после го облизвам с удоволствие. Когато чинията лъсна като нова, я поставих пред лицето си, поглеждайки синината на бузата си. Не бе голяма, но определено се забелязваше.
- Този кучи.... -и замлъкнах веднага, щом видях отново Ив, която стоеше на няколко метра от мен, придружавана от Тес. Засмях им се и оставих чинията на мястото и, обаче взех другата със сладкото. Приближих се до тях и им я подадох.
- Сладко?
- Не, благодаря - почти едновременно отговориха и двамата.
- Е, ще хапна и за вас.
Взех си виличка от масата и започнах да лапам парче по парче, от вкусотиите. Бях напълнил цял куп с чийзкейк, а отгоре бухтички...вкусотия! Започнах да лапам лакомо, докато другите ме гледаха учудено.
- Всичко ли ще изядеш?
- Мхм...
- Сигурен ли си?
- Мхм...
- Да не ти стане лошо?
- Аааа...тц..тц... - опитах се да възразя, след което пак се заех да хапвам сладко.
Отне ми около десет минути в които натъпках всичко в бузите си и вкусотиите потеглиха към корема ми. Забърсах устата си, облизах няколкото зацапани пръсти от вкусотиите и се обърнах към останалите.
- Някакви идеи какво ще правим?
- Не. Пробвай ти.
- Ами, не знам. Така хапнах, че ми е все тая какво ще правим. Може да легна и да спя. А и този бал, доста бързо утихна...малко танци и после...нищо. Няма ли да има някакво забавление още?
Всъщност, искаше ми се. Не можех да пея, но можех да се опитам да заграча като стара врана и да изгоня повечето от клиентите. Но ако купона свършеше тук, щяхме да се принесем нейде другаде.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 7:26 pm

Но балът беше далеч от привършване, а щом някой си пожелае нещо, то той го получаваше. Недоволството му относно затишието, даде на русокосата красавица една гениална или пагубна, но определено смешна идея. Искаше музика, добре нека бъде така.
Тя остави компанията без да дава обяснения и се запъти право към сцената, където музикалните инструменти все още седяха, чакащи своите изпълнители да се завърнат. Но те имаха още малко време, в което да си починат, да се нахранят и напоят. Гилдмайсторката се качи на сцената и взе един от оставените микрофони. Чукна с пръста си по него и така създаде какофония, която привлече присъстващите.
-Добър вечер, дами и господа. - започна своята реч тя. -Надявам се, че всички си прекарвате добре. Тази година ще направим нещо ново и различно. Един от собствените ни ученици изяви желание да изпълни един музикален поздрав към гостите ни от близко и далеч. Моля аплодирайте силно Аш, земен маг второ ниво.
Овациите закипяха бурно, а младокът опули очите си. Всъщност той се шегуваше. Не искаше реално да пее пред всичките тези хора, повечето от които непознати. Да не говорим, че той хич ама хич не можеше да пее. Ив много добре знаеше това. Правеше го нарочно.
Младежът я погледна ядно, а тя само му се усмихна заканително. И за да засили ефекта пак заговори на всеослушание.
-Май някой се притеснява малко. Нека го подкрепим заедно.
Първа се отзова Роза. Тя почна да скандира името на приятеля си, а като ехо към нея се включи и Тес. Принцесата сръчка дори братовчед си в ребрата, който разбра намека й и също почна да повтаря продължително името на Аш. Зеленоокия усети как почва да се поти от срам. Хвана яката си и почна да я върти, чувствайки, че губи въздух. Не щеш ли самият Скай застана зад гърба му, положи дланите си на него и го избута напред, недавайки му да се откаже.
-Хайде, моето момче. - подкани го през смях той. -Изпей ни нещо.
Ще не ще, нещата бяха на лице. Мъжът отиде на сцената, а любовницата му му връчи микрофона и след поредната усмивка слезе, заставайки редом до останалите. Сега всички очи бяха вперени в него. Аш оглеждаше присъстващите, в опит да срещне някой, който евентуално може да го успокои. Но не знаеше кой. Откри това, което търси в лицето на собственият си учител, който го наблюдаваше от далече и му кимаше успокоително. Този човек винаги можеше да му вдъхне поне малко смелост. Но смелостта е най-лесното. Остава си въпроса професионализма на изпълнението или по-скоро липсата на такъв.

/Теди давай сладък. Сам си го набута./
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 8:23 am

- Добре деее, добре! - провикнах се на огромната тълпа, вперила погледите си в мен. - Ще пея за вас!
Няколко души се провикнаха доволни от това, което трябваше да се случи. Ив се хилеше насреща ми, предвкусвайки малката гавра към мен.
Да си призная, не можех да пея. Изобщо. Нито лигави любовни песни, нито пък някакви префърцунени оперети. Даже в банята ме беше срам да пея, да не ме чуе някой от съседната стая. Но, сега трябваше да го направя.
Трябваше ми музика. Докато все още стисках уплашено микрофона в ръка, отидох до музикантите, за да се посъветвам с тях.
Опитах се да им обясня, какво е желанието ми и каква песен точно искам. Мисля, че единият от тях ме разбра правилно, защото до колкото той ми обясни бил "върл почитател на тази музика и много щял да се изкефи, ако я изпълнят тук и сега". Изкефи?! Какъв странен начин на говорене...
Е, музиката бе готова. Сега, трябваше да наддам глас. Отидох пак в средата на стаята, от където можех да виждам почти всички хора в залата.

- Надявам се, да сте готови за това което ще последва - провикнах се силно на микрофона, като след мен се чуха шепа овации и двойно повече подхилвания от страна на гостите. - Смешно ви е, но на мен ми се плаче. Въпреки това, искам да благодаря на момчетата, които ще изпълнят сложното ми желание за песен. Нека ги аплодираме!
Откраднах си още минута спокойствие, през която овациите бяха за музикантите. Те тъкмо се бяха настанили до инструментите които щяха да им трябват в този момент и бяха привършили с храната. Обраха овациите за себе си, на мен оставиха най-трудното - да пея.
Музиката започна веднага, щом всичко в залата утихна. Е, звука не бе същият, както си го представях, но мелодията много напомняше оригиналната. Насочих вниманието си към по-непознатите ми хора в "публиката", от които нямаше да се притеснявам. Хванах микрофона здраво в ръка, поставих го пред устата си по малко по-различен начин, от който го държат повечето хора когато пеят и разкрачих леко краката си. Отпуснах тялото, концентрирах се мислейки за текста на песента и започнах да пея, точно пред лицето на някакъв ученик, който ме гледаше доста странно...

- Ъхъ...нещо ново...Спри, пусни, разстреляй ги, магазина отвори! Оооо, Неее. Ето така го правят маговетеее! - повторих думите два пъти срещу лицето на малкия сладур, след което насочих вниманието си в страни. Намерих си нова жертва в чийто лице да крещя и се заех :
- Всичко, което знам е болка. Всичко, което чувствам е дъжд. Как мога да продължа, с откачени простотии в мозъка си?!
След дамата до мен, последва някакъв господин. Него го пропуснах, защото забелязах точно една личност, която ми бе направила доста голямо впечатление, с вперения си поглед в мен. Лилавите му очи не можех да сбъркам, за това реших да си го излея пред него:

- Аз прибягвам до насилие, моите магове се движат в тишината, сякаш ти не знаеш какъв е нашият стил - Маговете от Сто Слънца - най-дивите!Моите магове са готови! Искаш ли го? Ела и го вземи! Взимаме ги, след това гърмим! Какво, по дяволите ще направиш, когато скочим върху теб? Ебаваш се с погрешната банда! Не знаеш през какво минаваме!Това, което не можем да удържим - разбиваме и разфасоваме! Палим го като свещ! Просто, не мога да те дишам!
След всяко изречение, се стараех да казвам едно "какво?!", сякаш тълпа от магове стоеше зад гърба ми и ми акомпанираше за песента. Наистина не знаех какво ще се получи, но се стараех. Не знам защо избрах точно този господин, в чийто лице да пея. Може би, защото днес той дръзна да ме гледа доста злобно. По този начин, някак си в мен запали някаква агресия, която се изля чрез песента. Следващите няколко куплета завърших в центъра на залата, където всички ме гледаха учудено. Знам че не бяха свикнали на такава музика, дори и аз, но това бе единственият начин да изпея нещо, без дори да го правя. За реденето на думи не ми трябваше особен талант, но се надявах да се справям. За последно се обърнах към всички, изпявайки за последен път куплета на песента, който леко промених във възхвала на маговете в Сто Слънца:

- Спри, пусни, разстреляй ги, магазина отвори! Оооо, Неее. Ето така го правят маговетеее!
През цялото време, пеех от душа. Не ми пукаше какво щяха да кажат останалите, защото, важното бе да се забавляваме. А аз, наистина го направих. Пеех срещу хората, между тях, дори някой дръзнаха да повтарят думите ми. Но в края на песента, докато размахвах ритмично ръка над главата си и повтарях куплета за последен път, всички седяха и ме наблюдаваха, без да издават реакцията си. Тук или щеше да последва грандиозен финал, или още по-грандиозен смях. Музиката започна да утихва, предвещавайки края на моето изпълнение...


песента:
Върнете се в началото Go down
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 9:06 am

Влязох в залата точно когато Аш стоеше по средата на цената, май се готвеше да изнася някаква реч?Започнах да се приближавам към тълпата която го бе наобиколила, минах и през Ерик, но Лезандър бе точно срещу мен, пък и цяла вечер не съм му обръщаха кой знае какво внимание, затова трябваше да ида при него.
Аш все още насочваше вниманието на публиката към оркестъра, но вече започвах да имам известни съмнения от към това какво искаше да направи.Този да не смяташе да пее?Той не може да говори, пък ще пее, с извинение.Казвам го с дълбоки приятелски чувства, но явно момчето е решило да прави смях.
И ето, че първите рими се изсипаха от устата му, заслушах се и мога да кажа, че не беше толкова зле.Не пееше правилно, но желанието с което го правеше и сърцето, което влагаше, караха песента да звучи приятна.
Явно беше решил да пее за нас маговете, нямах представа дали тези рими сега си ги измисля или действително такава песен съществува.Започнах да си тактувам с единия крак и някъде по средата като стана малко по-ритмична, започнах да пляскам и с ръце, около мен хората последваха примера ми и ето сега му правехме чудесен фон.
Само Лезандър на пляскаше ами го гледаше със студен поглед.Какво му ставаше на този човек, никой ли не харесваше?!Но точно тогава Аш се приближи към него и започна да рапира, наблюдавах много внимателно белокосия, първо защото Аш ми беше приятел и заслужаваше нужното уважение като такъв и второ, защото не исках да възникне някакъв проблем между двамата, понеже бяха като наежени петли.
Но ако се стигнеше до груба сила, щях да застана между двамата, дори това да значеше, че ще изям и някое друго круше .
Когато песента свърши, започнах да ръкопляскам горещо и да подвиквам:
-Ашш, ти си номер едноо!-след което нахъсах и публиката.-Бис!Бис!Бис!
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 3:27 pm

Когато песента свърши, в залата сякаш се възцари гробна тишина. Беше толкова тихо, че чак щурците от градината се чуваха. И какъв странен избор на репертоар. Всички мълчаха. Само едно русо момиче с голяма рокля седеше и пляскаше с ръце.
-Ашш, ти си номер едноо!
Чак когато видяха нейната реакция другите посмяха да се отприщат и момчето бе залято от вълна на бурни аплодисменти. Пееше ужасно, текста бе абсурден, но направи истинско шоу - комично и забавно. Точно това очакваше да се случи Ив и малката й изгора не я опроверга. Дори Роза скачаше като пумпал нагоре надолу и се мяташе в ръцете ту на Раян, ту на Тайлър, като ги надъхваше да не спират да ръкопляскат. Подхванати от това настроение музикантите почнаха да свирят поредната песен.
-Искате ли още? - провикна се ентусиазирано Аш.
-Неее..... - отвърнаха му гостите и всички почнаха да се смеят, дори и той.
Вечерта напредваше вероломно и по-добре от очакването, а някои гости вече се бяха оттеглили, връщайки се към нормалният си ритъм на живот. Но в балната зала все още имаше хора и единствено те решаваха кога ще напуснат празничното събитие и дали ще останат още. И все пак по-голямата част от тържеството бе отминала и страстите позаглъхнали. Освен ако някой не реши да ги запали отново. А дали имаше такива желаещи или се очертаваше края на ежегодния летен бал на Сто слънца? Нека видим!

/Имам нужда от малко помощ слънца. Ако можете да измислите ситуации давайте, ако не да привършваме малко по малко./
Върнете се в началото Go down
aradel

aradel


Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 32
Местожителство : Пловдив

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 1:13 pm

Нямаше да пее, Аш свенливо се присламчи към тълпата от приятели и познати, които сега го приветстваха.Направи шоу, определено и една едва доловима усмивка изгря на лицето ми.Усмивка, чиито почерк единствено аз познавах, чиито емоции щях да запазя за себе си.Носталгия като капка побрана в единия ъгъл на устните ми и печал в другия..не се знаеше по какъв повод щеше да е следващата ни среща, дали в ръцете си щяхме да държим цветя или оръжия.По вероятно бе второто и от тази случка ни делеше една безразсъдна крачка, но не исках да мисля за това е момента, твърде много болеше.
Единствено знаех, че не ми се стоеше повече на този бал, исках да си легна и да заспя, емоциите бяха заели своя връх и трябваше да ги потуша в съня си.Приближих се към Аш, а до него беше и Скай, помолих ги да се отдръпнем настрани за да си кажем довиждане:
-Момчета, радвам се, че бяхме заедно.Не можете да си представите колко щастлива ме направи срещата ни.И ако се видим отново , независимо поради какви причини, моля ви сещайте се за тези моменти в които сме били заедно...
-Още предния път ти казах, че можеш да разчиташ на нас.Ако това, в което си се забъркала е толкова сериозно, ще оправим нещата.Ти си една от нас, Ари.-каза Скай.
-Да, а и сме свикнали да ти оправяме кашите които си забъркала, няма да е нещо ново.
-Благодаря ви, но мисля, че е малко късно за това.-пресегнах се и ги прегърнах двамата, една сълза изплува в очите ми.-Радвам се, че ви има.
обърнах се и се отдалечих без да им позволявам да задълбават темата, нямаше да издържа на въпросите им.Докато прекосявах залата попаднах на Еван, този изключителен мъж, също щеше да владее спомените ми известно време.Направих реверанс, след което се надигнах и подадох ръката си:
-Срещата ни бе изключително приятна, прекарах си чудесно.
-Да не би да си тръгвате?-попита той.
-Да, уморена съм.Изчерпах всичките си запаси от сили в танци и забавление.
-И на мен ми беше приятно.Винаги можете да заповядате в Илион, да ви покажа базата ни пък и отново да походим боси.
Това ме накара да се разсмея искрено:
-Ще се възползвам.Лека вечер.-прегърнахме се леко, след което продължих към моите хора.
Бяха се събрали заедно и допиваха последните глътки от питиетата си.Застанах измежду тях, като се опитвах да демонстрирам ведро настроение:
-Прекарахте ли добре?-попитах.
-Пълна скука, тези хора не знаят как да се забавляват.-отвърна Силвия.
Но пък другите бяха единодушни за хубавото преживяване:
-Добре, ако нямаме някаква друга работа за вършене, предлагам да си ходим.И без това стана доста късно.
-Съгласен съм.-проговори Валето.-И без това утре ще трябва да обсъждаме разни стратегии въз основа на информацията, която ни даде Арадел.
-Ми тогава да си ходим.-прибави развеселен Ерик.
Без излишни приказки отново се нагласихме по двойки и бавно се изнизахме от залата.Бях хванала под ръка Лезандър и някъде преди изхода се разминах с Тес.Погледите ни се срещнаха за части от секундата и вежливо му кимнах, точно като непознати.
На изхода ни чакаше файтона с който дойдохме, от възбудата с която пристигнах нямаше и следа, беше я заместило някакво странно чувство на пустота.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 5:08 pm

Стоварих се на няколко метра от компанията на Ив. Тя се бе събрала на едно с Хейз, Скай също бе при тях, а сега и аз малко по малко се внедрих сред височайшите особи на вечерта.

- Купона май умира, а?
- Е, време е - обади се Скай. - Не може да продължи цяла вечер. Все пак, това е бал, а не селско надпиване.
И наистина, всички започнаха да се изнизват един по един. Останахме само с учителите и няколко човека от персонала, които довършваха работата си и почистваха покрай нас. Приближих се зад Ив, скръчквайки я леко с пръст в ребрата, за да привлека вниманието и. Тя се обърна рязко назад и виждайки ме, се усмихна широко.

- Ей!
- Еййй! - подвикнах на свой ред, като обгърнах врата и с ръце. Приближих се достатъчно че да мога да долепя устните си в нейните и я целунах нежно. - Искаш ли след малко да си ходим?
- Може. Няма да откажа. А и всичко примря вече.
- Ей, любовнико!
Чух гласа на учителя си. Когато го погледнах, г-н Бишъп ме гледаше ухилено.
- А...да?
- Утре на урок, нали знаеш?
- Слушам, шефе!
- Хаха. Хайде, лека вечер. Ние се прибираме...
В момента в който Хейз се обърна за да си тръгне, иззад мен се чу нов вой, този път наддаден от онзи лигльо Тес.
- Ашче-башчееее!
Гласът му чак ме стресна. Така силно се извика, че подскочих. Обърнах се назад за да го видя и *ПРАС*...в лицето ми се стовари парче еклерова торта.
- Хахахах! Аши-еклера! - провикна се мага, като се захили насреща ми.
Опитах се да отворя очи изненадано, но храната полепнала по лицето ми пречеше. Забърсах я с ръка, облизах няколкото си омазани с крем пръста и се огледах. Тес бе нарамил няколко парчета в ръцете си и започна да ги мята по всички ни. Следващият уцелен бе Хейз, който бе с гръб към всички. Едно парче залепна право върху гъстите му коси, вплитайки се в него. Даскала се извърна рязко назад, ухилвайки се злорадо.
- Ей сега ще ви науча, келеши!
Той плесна с ръце и след миг се телепортира до масата. Въоръжи се с няколко чинии чийзкейк които нареди една върху друга и се затича към нас, почвайки да ги мята. Успях да избегна няколко от хвърлените ястия към лицето си, но при едно от навежданията си, забравих че Ив стои зад мен. Чийзкейка на Бишъп я прасна право в циците, карайки ги да се разклатят като камбани. Момчетата се засмяха, а пък аз, каръка, не успях да видя нищо!
- Ей! Няма да закачате Ив! - извиках ядосано.
- Ооо! Не искаш да ти закачаме гаджето ли, Аши-баши?! - провикна се Роза, която бе възседнала Доби и чрез магията си бе успяла да го накара да полети във въздуха, от където ни атакуваше. Отгоре ни се посипаха няколко сладоледени торти, които изцапаха целите ни дрехи. Ама че гадина беше тази малката! Усетих ръката на Ив, да докосва рамото ми.
- Остави ги на мен!
Гилдмайсторката протегна ръце напред и изстреля магията си между всички. Тя се процеди покрай Тес, мина право между краката на Бишъп и се заби под масата. В другия и край се появиха четири огромни цветя. Но не от онези красиви цветни щуротии които можеше да видиш в гората, ами големи и месоядни създания с остри зъбци. Бяха по-високи дори от човек. Ив успяваше с лекота да ги контролира, като ги накара да излапат почти всичките лакомства от безплатната храна. Смляха ги на няколко хапки и с невероятна точност, започнаха да стрелят по "воюващите". С един истрел Доби бе омацан целият в храна, което го накара да се стовари върху земята, а Роза да падне по дупе. Хейз бе "нокаутиран" с топка смлени мръвки които отнесоха половината му дрехи на земята. Тес, обаче остана за мен. Докато всички се суетяха по цветята и се опитваха да се скрият, аз се промъкнах покрай тях и взех една голяма купа с пунш. Промъкнах се до помещението в което държаха продуктите, намерих няколко пакета брашно и ги изсипах вътре. После се затичах в залата и затърсих Тес. Той се бе прикрил зад една колона, държащ малка торта в ръцете си, чакайки някой който да омаже. Обаче, аз го изненадах. Промъкнах се от едната му страна, потупах го по рамото и щом се обърна към мен, стоварих купата върху главата му. Брашното полепна по целият му костюм и най-вече лицето, а течността от пунша омаза всичко така, че трудно да бъде измито след това.
- На ти сега, едно Ашче-башче!
Завоювал победата си в боя с храна, се обърнах към Ив. Тя с доволна усмивка се приближаваше към мен, като през това време избърсваше храната от лицето си. Приближих се до нея и отместих парченцето торта, което бе залепнало до устните и. Пригладих косата и назад и я прегърнах, като долепих тялото и до своето.
- Да се прибираме?
- Съгласна...
Целувка по случай победата и двамата се изнизахме от стаята, като оставихме "враговете" си да почистят храната от телата си. Мога да не пея като крал, но си тръгвам като победител!
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 5:39 pm

И ето така завърши поредния бал на Сто слънца. С много смях, танци, песни, веселие, любов, приятелство и още нещо, което остана скрито в коридорите на огромната сграда.
Малко по малко хората се разотидоха, сбогувайки се едни с други. Евенстийл обеща утре да не бърза да си отива, за да се види още веднъж с Ив преди да заминат, а Роза с братовчед си, когото не беше виждала от цяла година. Илионската компания напусна залата преди да се превърне в бой с храна, който само допринесе за последните забавни емоции за вечерта. След като и това отшумя учители и ученици се оттеглиха, оставяйки чистенето на поддръжния персонал. Всичко утихна, лампите изгаснаха, пияното се забърса, масите се раздигнаха. Цялата бална зала потъна в забвение до другата година по това време, а за някои от обитателите, тя винаги щеше да отвори вратите си, но само за малко.
Надявам се приключението да ви е харесало и до година да ви видим отново. До тогава помнете ни с добро и запазете този спомен като съкровен в душите ви, защото всичко, което направихме бе само и единствено за ваш интерес. Благодарим и лека нощ от Сто слънца. До нови срещи....
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Голямата Бална Зала - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Голямата Бална Зала   Голямата Бална Зала - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Голямата Бална Зала
Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3
 Similar topics
-
» Приемната зала
» Общата зала
» Балната зала
» Тронната зала
» Приемната зала

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Сто слънца-
Идете на: