ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Крилото за гости

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Крилото за гости Empty
ПисанеЗаглавие: Крилото за гости   Крилото за гости Icon_minitimeНед Фев 09, 2014 6:09 pm

То бе напълно самостоятелно и напълно в състояние на гостите. Имаше всичко, което бе необходимо те да се чувстват удобно. Малка кухня, две бани, джакузи и две спални, средно голям хол, стая за игри и отдих. Беше украсена с много растения, които придаваха уют. Даже имаше място, на което гостите можеха да настанят и домашните си любимци ако имаха такива. Всяко едно нещо, необходимо на човек бе там, като започнем от малките неща и не стигнем до по-големите.

_________________
Крилото за гости Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
-renekton

-renekton

Брой мнения : 16
Join date : 07.01.2014

Крилото за гости Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Крилото за гости   Крилото за гости Icon_minitimeВто Мар 18, 2014 9:56 am

Талън бавно излезе от ваната. Беше се изкъпал, след приятната любовна игра с Ясмин. Той взе малката кърпа, която сложи на главата си, а голямата обви около кръста си и прикри тялото си. Погледна тялото си и забелязваше разликата. Сега поне си личеше, че тренира редовно. Излезе от банята и видя любовта си как лежи на леглото, тялото й беше прикрито само по интимните части или по-точно само дупето, а тя си лежеше по очи и се наслаждаваше на почивката си. Той се доближи до нея и я целуна по бузата, а след това взе долнището от облеклото си. Беше му трудно да свикне да няма гардероб, където да държи дрехите си, а вместо това да има една малка стаичка, където имаше дрехи на някакъв богаташ. След като свали кърпите от себе си и реши да тренира, но нямаше да го прави в стаята, за да не я събуди. Бавно излезе от стаята и тръгна по коридора, докато не стигна любимото помещение за това действие. Имаше една огромна стая, която се водеше за Хол. Там имаше достатъчно пространство за една обикновена тренировка. Започна с коремните преси. Просто се излегна на земята и започна да свива тялото си. Дори не сложи ръце зад главата си. Беше свикнал с това да се движи бързо и яростно от легнало в седнало положение. Тялото му се свиваше, а той броеше. Едно-две-три... и така. Беше си избрал да направи сто. Усещаше как стомаха му, който беше празен нямаше нищо против с това. Не се противеше и не му беше тежко. Тялото му отново щеше да се изпоти, но този път щеше да се изкъпи заедно със своята красавица. Бързо стигна петдесетте, докато самият той не усещаше умора. Тялото му свикваше с редовните тренировки. Някак си беше странно обаче просто да се движи нагоре надолу. И то само горната част на тялото. Понякога избираше добавки към дадена тренировка. Примерно, когато се изправеше в напълно седнало положение, след това свиваше краката си пред тялото и ставаше една малка топка от човек. След това отново се изпъваше до напълно легнало положение. След като удари стотака на малкото си загряване се изправи. Огледа се. Нямаше никого, а и не му трябваше никого. Застана в поза, леко разкрачен. Едната ръка пред гърдите, а другата изпъната пред тялото. Позиция за бой. Щеше да тренира в бой със сянка. Бавно плъзна единият си крак, като смени позициите на ръцете, а тялото му се завъртя на сто и осемдесет градуса и зае същата позиция, но просто беше огледално на преди. Повтори това действие няколко пъти, като движенията бяха плавни. Това не беше тактика нанеси най-силният удар. Точно обратното. Това, което се опитваше да научи сам, както беше правил до сега беше да може да се защитава. Не говореше за защита от типа, вземи щит и го дръж пред себе си, в момента учеше онзи стил на спокойствие на тялото, който го караше да се чувства лек като перце и да може да отбягва всяка атака внимателно. Сега просто обикаляше, като тъпанар в стаята, но когато имаше време отиваше в тренировъчната зала и тренираше с бойтните кукли. Там се движеше много по-бързо и отбягваше техните "замахвания", но.. това беше различно. Сега просто танцуваше с тялото си. Както той самият смяташе битката е изкуство. Това си беше неговото изкуство. Той искаше да е елегантен, докато убива. Искаше да го прави с финес и да показва красотата на това да разрежеш нечие гърло. Точно за това сега тренираше най-голямото оръжие на човека. Тялото и мозъка си. Разбира се сега тренираше само тялото. След обиколката на стаята около десетина пъти, в тази поза той отпусна ръцете до тялото си. Отиде в кухнята, където си свари едно яйце. Сипа си купичка с мляко и добави лъжица мед. След това се нахрани с това. Приятна и лека закуска. Изчисти си приборите, който използва и след това направи закуска за Ясмин. За разлика от него тя обичаше да си похапва и въпреки всичко пазеше тази фигура. Той просто й направи яйца с бекон, препече й филийки и й наля чаша сок. Закрачи обратно по коридора и се върна в стаята им. Отново беше целият потен, но знаеше, че това някак си я възбуждаше. Не знаеше, как това я привлича, но не го и интересуваше много. Просто влезе тихо. Остави подноса с храна на близкото шкафче и седна до нея. Погали я нежно по гърба, а след пръстите му последваха и устните му, който я целуваха от кръстчето нагоре по гръбначния стълб. Стигна до рамото й и нежно впи устни в него, докато тя отваряше бавно очи. Щом ги видя.. онези красиви очи на неговият скорпион просто нямаше търпение да впие устни в нейните и го направи. След като се отдръпна надвесената му над нея глава получи една усмивка, която изглеждаше странно от ъгъла от който го гледаше тя, но той просто я погали по косата и й каза:
-Направил съм ти закуска, а след това.. ами.. имам едно предложение за теб! - усмихна се доволно и допълни:
-Какво ще кажеш да те занеса в банята и да се изкъпем заедно! - и след това се доближи и прошепна в ушето й:
-А ако си послушна може да получиш и специални грижи за дадени места от тялото ти! - беше нахален, но знаеше, че тя го обича такъв. Отново се отдръпна и просто започна с пръстчета нежно да я гали по меката кожа. Беше толкова гладка и приятна на допир. Можеше да прекара остатъка от живота си така. Застанал над нея, галещ я и просто наслаждаващ се на гледката на красавицата си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Крилото за гости Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Крилото за гости   Крилото за гости Icon_minitimeСъб Мар 22, 2014 4:02 pm

Влюбените казват, че тяхното чувство е най-главното, това, което върти земята и я кара да функционира. Те пренебрегват всичко останало само в името и заради любовта си. Няма друга висша сила, която да измести тази първична емоция в тях. За нея са готови да излъжат, предадат, убият, дори умрат. Заслепените им очи са готови на всякакви жертви, всякакви изпитания, само и само да я спасят и съхранят. Водени от сърцето, което нашепва правилните за тях слова, показва правилните стъпки, води към правилната пропаст, те изпадат в летаргията на собственото си опиянено съзнание. Както и да прекарат ежедневието си в дъното винаги е тя - Любовта, извисила се като богиня на пиедестала на битието. 
Но дали тази така чиста представа може да се съюзи с живота на убиеца, по принцип лишен от скрупули, както и нужда от близост? Нима двете не са взаимно изключващи се? Как е възможно да обичаш и в същото време непоколебимо да размахваш ножа, с който промушваш далака, отрязваш главата или пробиваш корема? Убийците са хора, които нарочно и целенасочено не създават връзки, по-дълбоки от формалните. Защото знаят, че един ден човекът, който обичат ще бъде използван да ги сломи....
Водата бързо, но меко се стичаше по телата, затопляща сърцевината им. Дори в жегата нямаше нищо по-хубаво от една топла баня. Чудно как кореняците намираха подпочвени води, до които прокарваха тръби за мивките и баните в населените градове, а напуснеш ли ги, пустинята ще те погълне със своята пустош и колкото и да се мъчиш, пясъка няма да отвори дебрите си заради твоето оцеляване. Една от причините много от тукашните да не напускат градовете бе точно тази, другите смело поемаха по пътя на приключението или силно уверени, че ще пребъдат, или заблудени от илюзията, че "на тях ще им се размине". Пустинята е като душата - неразгадана и неспирна. Няма как обикновено око да я обхване цялата, тя винаги ще продължи още, винаги ще те изненада с още и ти няма да я опознаеш, колкото и да се стараеш, колкото и животи да живееш. 
Нежната женска ръка галеше лицето му и допирът й му се стори като допира на коприна - толкова ефирен, едва осезаем и в същото време пропукващ бариерата на разсъдъка. Бе изминал повече от месец от запознанството им и въпреки всичко, въпреки непостоянството на асасините, явно Талън бе едно огромно изключение от общото цяло. Той изпълни заръката си и няколко вечери седмично пазеше както любимата си, така и момичетата, които неусетно се превърнаха в негово семейство. Погледнато от страни сигурно приличаше на харем, но тук имаше само една царица и само един цар и той не споделяше подчинените й. Положението бе спокойно и все пак човек с неговия занаят никога не живееше напълно непритеснено. Винаги бе нащрек, винаги очакваше някоя ненадейна атака или някоя поръчка. Малко по малко си извоюва име в Захрид и все пак то стигаше до толкова, колкото да го смятат за един добър телоохранител. Имаше още много вода да изтече докато някой пожелае да използва услугите му, а през това време той не го губеше. Във всеки свободен момент тренираше тялото и духът си, а посещенията при Естен се увеличиха до пет на седмица. Понякога двамата окъсняваха и на младия мъж се налагаше да преспи в замъка. Нямаше против! В разрез с очакванията намери общ език с "учителя" си и често обсъждаха теми от общи интереси. Запозна се и с господарката на имението, Ериа Торак, която учудващо или не, излезе по-мъдра и разсъдлива от сина си. С часове Талън разговаряше с нея по политически или всякакви други теми, обхващащи висшата класа. Без да е префърцунена, нито грам надменна, жената го учеше за останалия свят, споделяше мнението си, както и изслушваше неговото. Може да се каже, че в нейно лице намери един добър събеседник, с който си отдъхваше когато се преуморяваше. Тази близост с аристократичната фамилия също би се сторила нетипична на повечето от бранша, но това сякаш не притесняваше нашият герой. Той бе построил своята лична крепост, която го заобикаляше и правеше всичко по силите си, за да я брани. 
-Какво си мислиш?
Устните й изрекоха въпроса неглижиращо и в същото време любопитно, докато дланите му галеха мокрия й гръб.
-Че мога да стоя под тази струя цял ден.
-Водата не е безплатна, Талън. - подсмихна се красавицата и за да докаже правотата на думите си, а и може би малко да му натърка носа, спря кранчето и душът секна така ненадейно, както се бе пуснал.
-Не забравяй, че сме на гости. Нека не прекаляваме с оказаното ни гостоприемство. 
-Да, да....знам....
Не му се искаше да признае, но бе права. Не можеше да кисне цял ден под така или иначе изключително скъпата тук вода, при положение, че не си бе у дома. И макар, че снощи всички се бяха събрали на вечеря в голямата, скъпо обзаведена трапезария, макар че се смееха и шегуваха, знаеше, че тук бе главно по работа и все още не смееше да се отпусне напълно. В него се зароди уважението към тези хора и то никога не го напусна. Дори сега подбираше думите си внимателно, прецизно, да не би да обиди някой или да не се изкаже на ниво. Чувстваше, че покрай тях, покрай всички тях - Ясмин, Тинрод, момичетата, Ериа, се променя. Те го изменяха неусетно, но му харесваше. Чувстваше се добре и на място. Колкото повече кланът се заличаваше от спомените и същността му, толкова по-коректен и здравомислещ се намираше. 
Малко след като се облякоха, на вратата се почука и Фокс отвърна на тропането с краткото "Влез"! Когато портата се отвори, младежите видяха на прага стопанката на къщата, преоблечена с дълга кадифена синя рокля. Сапфирните й очи блестяха на слънчевата светлина, а любимите й рубини, с които не се разделяше, неотлъчно красяха шията й. 
-Добър ден!
-Добър ден, мили мои. Талън, съжалявам, че ще те отнема от любимата ти, но Тинрод те вика. Иска да е види и те чака в конюшните.
-Разбира се!
Асасинът се поклони леко, изказвайки почтителността си и напусна стаята.
-През това време ние можем да се разходим в градината. Какво ще кажеш, скъпа?
-С най-голямо удоволствие.
Възрастната дама подхвана красавицата под ръка и я поведе към изхода на източното крило, за да се прехвърлят в малкото, но богато на растителност китно кътче. Докато мъжът слизаше по стълбите не спираше да се пита за какво ли го търси Естен толкова рано сутрин и кое е толкова спешно, че не може да почака до обяд....

/Злати пиши как отиваш в конюшните. Тинрод е сам, може да опишеш как го сварваш и т.н и после поемам аз./

_________________
Крилото за гости Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Крилото за гости Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Крилото за гости   Крилото за гости Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Крилото за гости
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Захрид :: Замъкът Уиндор-
Идете на: