Име: Катрин Пиърс
Години: 24
Раса: асасин
Външен вид:
Настанил си се в удобния си стол в очакване на поредната история. Съзнанието ти е жадно, готово да погълне всичко, което му поднеса, душата ти стене, като блудница, искаща, молеща да поеме още една изповед. Обичаш да гледаш , нали? Воайор, на голи съдби, поредната житейска порнография. Ще те накара ли да се почувстваш по-добре, когато чуеш всичко? Мизерния ти живот ще ти се струва една идея по-добър? Сутрин когато ставаш за работа няма да се самосъжаляваш и ще си казваш, че на тази земя има и по-зле от теб.
Жал ми е за такива, като теб. Душевни отпадъци, празни опаковки от емоции, захвърлени на сметището наречено битие.
Ставаш точно в осем сутринта, по клепачите ти има залепнала еротика от несбъднати сънища, трудиш се здраво, но за малко пари...за да оцеляваш. Вечер се прибираш, скапан и кълнящ, душа отмива срамът ти, че не си сбъднал идеала на родителите си. Храниш се, но не тялото си, а срамът, с който всъщност съжителстваш. Заспиваш и единствено тогава си пълноценен. Тогава спиш с красиви жени или мъже, мечтаеш, пиеш в лъскави клубове. Докато лъчите на утрото не разкъсат идеалният остров, който не съществува.
Но забравих, не сме тук да говорим за теб, нали? Ако ме видиш нощем да те чакам пред прага ти, то вероятно съм дошла да сложа край на мъките ти. Не, не те мразя, просто това ми е работата. Да отървавам мишки, като теб от срамът им. Правя го бързо и безболезнено, болката е само приживе. "Тази кучка е имала кофти детство" казваш си. Да, имах. За родители ми се паднаха възможно най-големите боклуци.
Майка ми, ревеше всяка вечер, защото баща ми я спукваше от бой, а през деня ревеше, защото баща ми го няма да я спуква от бой. И тя не знаеше какво иска. Беше слаба жена, мек характер, мазохистично мекотело. А баща ми, комплексар, садистичен идиот, чийто най-голямо постижение в жалкия му живот бе да си купи по-скъпа бутилка с уиски. Тогава бях на 14, мисля. Повечето тинейджъри биха си грабнали чукалата и да заживеят на улицата, но това ми се струваше прекалено лесно. Тези двамата щяха да продължат да водят жалкия си живот, единия да умре от цироза, а другия с разцепена глава в кухнята.
Все пак ми бяха родители, не исках да свършват по този начин, затова... ги убих. Майка ми не заслужаваше да страда, затова с нея свърших бързо, но виж баща ми....той беше десерт. Завързах го на стол и започнах да дера кожата му..след това..всъщност няма значение, ако ти споделя всички детайли няма да бъде толкова специална история. Тръпката да усещам топлота им кръв по дланите си бе опияняваща. Какво ме беше направило такава? Насилието в къщи? Или просто си бях изрод от момента в който днк-ато ми се е образувало. Нямах против. Родена съм в Корнор...земята на леда, каква ирония. Обичам да пуша, може би това е единственото нещо в което използвам този така наивен глагол "обичам". Цигара след добре свършена работа е много по-насищаща от тази след секс. Да и аз имам нужди, но досега никой от мъжете с които съм била не ми е доказал, че става за нещо повече. Не че и търся нещо такова.
Скитах се няколко години из замръзналите му улици, работих за един двама човека, вършех мръсната работа на висшето общество.
Така хем получавах пари, хем подхранвах извратения си фетиш. Когато ми писна да избивам пияници и прости занаятчии тръгнах на юг към пустините.
Нямаше какво да изоставя в Корнор, нито дом, нито кой знае какви ценни за мен хора. Никога не ме е бивало във връзките...под каквато и да е форма. Не ме разбирай погрешно и аз чувствам. Виждаш ли хъскито лежащо до мен? То е единственото доказателство, че в мен е останала капка човечност. Казва се Дух и ми е...май го наричате приятел. Пък и ме приема такава каквато съм.
Впрочем имаше един човек, живееше малко извън града , нямаше жена или деца, просто явно не го смяташе за нужно.
Веднъж или два пъти седмично ходех при него за да ме обучава. Стария Ник...почти не си говорихме , той не беше любопитен като теб, не искаше да знае историята ми за да ме приеме. Това беше работа, бизнес, а той ме учеше как да я върша по-добре. Помня деня в който ми подари Дух, пусна невероятна шега " Ето ти това куче да те пази". Мен?
Хората са търсачи, обичат да се оглеждат за нещо по-добро, било то храна или...човек, работа...като кутрета са. Е, и аз тръгнах насам за да търся. Но интересното е, че не знам какво. Тръгнах без никакви очаквания за да ми е по-интересно.
Май това ти стига засега, казах неща, които не съм казвала на никого. Май се досещаш какво значи това, нали? Не преглъщай тежко, просто се отпусни и се остави на болката да ти покаже, че си бил..жив.
Спътник: Куче (Дух)
Сила: 20, Ловкост:15, Интелект: 10, Воля:5
Заглавие: Катрин Пиърс 
Нед Юни 29, 2014 10:05 pm