Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 "Наргиле"

Go down 
3 posters
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 10:12 am

First topic message reminder :

Името говори само за себе си. Клубът за пушене на наргиле. Винаги пълен, по всяко време на деня. Има няколко неща, които привличат клиентите. Едно - добрия интериор. Стените са смесица от тъмно и светло, няма столове, сяда се на земята на големи пухени възглавници, а наргилето се доставя от симпатично момиче. И две - собственикът. Харизматичният Веларион Ашманте е изискан, с добри обноски и знае как да ласкае. Сам забърква тютюна, а той варира от най-различни смесици. Другата функция на мястото е Чаена Къща. С чайовете е същото - интересна смесица от билки, плодове и аромати.

Меню за наргиле:                                                                                                            

Ябълка - 6 злато                                                                                                                
Праскова - 5 злато                                                                                                              
Шоколад - 7 злато                                                                                                              
Карамел - 7 злато                                                                                                                
Грозде - 6 злато                                                                                                                  
Пъпеш - 8 злато                                                                                                                  
Мента - 8 злато                                                                                                                    
Дуо блак ( кафе+черен шоколад) - 10 злато                                                                        
Арома (розови листа+черешови пъпки) - 10 злато                                                                
Фрути (смесица от плодове) - 10 злато                                                                                  



Меню за чай:

Билков - 3 злато
Черен - 3 злато
Плодов - 3 злато
Черен+зелен - 4 злато
Амброзия - 5 злато
Слънчоглед (смесица от ядки) - 5 злато
Лимонада (лимон+сметана+ соя) - 5 злато
Шоко ( какао+черен чай+канела) -6 злато
Цветен (смесица от цветя) - 5 злато
Кенди (захаросана ябълка) - 6 злато



Веларион Ашманте
"Наргиле"     - Page 2 Velarionashmantlebydarc


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 9:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 10, 2012 1:58 pm

Опънах си силно, признавам си. Даже, прекалено! Докато издърпвах дима от маркуча всичко си бе наред, но нахлувайки в дробовете ми той ги изпълни за секунди.Усетих тежест в стомаха си която исках да изкарам на мига! Хвърлих маркуча на масата и се ударих с ръка в гърдите, колкото сила имах.От силният удар се закашлях, подпирайки се с другата си ръка на масата.Издишах дима възможно най-бързо, а той се разстла пред очите ми.Не стига че не можех да дишам в момента, ами и от гъстият дим очите ми бавно започнаха да сълзят.Изправих се на стола си като продължавам все още да се тупам в гърдите, надявайки се да се оправя и се обърнах към хората около мен които в този момент се заливаха от смях.

- Мисля че се престарах... - засмях се вкупом с хората около мен, опитвайки се да избегна неловката ситуация в която бях попаднал. Погледнах към масата и зърнах чашата с приятното питие което си бях поръчал.Взех го в ръце и пресуших чашата за няколко секунди.Уви, не успокои дишането ми, за това се обърнах към момичето което продължаваше да ми се смее :

- Ох, ох... миличка, ще те помоля за чаша вода, преди да съм пукнал на стола.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 10, 2012 6:25 pm

Момичето се изкикоти и бързо хукна към бара. Наля една голяма халба с вода, даже сложи и две кубчета лед и също толкова бързо се върна при тях. Поднесе внимателно чашата пред Аш, който я грабна и я изпи до половината на един дъх. Още малко дим излезе от устата му и го направи да изглежда като изригващ дракон. Още една спонтанна реакция на смях последва.
-Къде го намери този образ? - попита Веларион.
-Че как, не си ли личи? Ученик ми е. Един от обещаващите при това.
-Личи му.
Луничатата сервитьорка се врътна на пети и тупна на възглавниците до тях. Ококори големите си кафеви очи към Аш.
-Сладък си. В петък е почивният ми ден. Какво ще кажеш да ме изведеш на среща?
Младокът доста се учуди от това продължение, но колкото повече наблюдаваше девойчето толкова повече осъзнаваше, че тя не се шегува, въпреки кокетната си усмивка.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПон Май 14, 2012 7:20 pm

Усмихваше ми се.Ту загадъчно, ала и същевременно много игриво.Предложението и наистина ми допадна, но не мислех че бих да излизам с някаква си... сервитьорка.
Не че нямаше да ми е интересно, напротив.Момичето беше симпатично, а и луничките по лицето и придаваха един такъв привлекателен вид.Абе всъщност.. не, не! Няма да стане тая!
В главата ми се въртяха мисъл след мисъл, борейки се като свирепи тигри в пустинята.Да, в пустините няма тигри, но и мислите ми не бяха достатъчно добре сътворени.Момичето продължаваше да ме гледа с любопитният си поглед, очаквайки явно моето съгласие.

- Ами може, не знам...може.До петък има много време нали така?А и трябва да уча... -нелогично се опитвах да избегна поканата, без да я обидя по някакъв начин.
Маркуча на наргилето отново премина покрай мен, появявайки се изненадващо през лицето ми.Този път реших по-смело да се възползвам от приетата покана и го хванах здраво с една ръка.Отдръпнах силно като вдишах рязко дима който нахлу в устата ми, а после го издишах навън.Този път ми се получи по-добре от предишният, като не ми се налагаше да си изкашлям вътрешностите на масата ...поне този път.
Обърнах се към момичето което вече блуждаеше с поглед из заведението, недоволна от опита ми за измъкване:

- Наистина, ще трябва да седна да се упражнявам тези дни и не знам дали ще съм свободен.Напоследък доста се занемарих като пропуках тренировки...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 4:25 pm

Е не. Писна ми от тази. За момент се чудех дали да не й метна някоя кама по главата или пък да я задуша с магия. Но естествено Дрейк не можеше да нарани невинен човек и трябваше да бягаме като някакви мишки. Всъщност какво пък. Това си имаше своята смешна страна. Хукнахме колкото ни държат краката. Не познавах добре този град. Все пак бях тук само един път, но що годе поня кое къде се намираше. По пътя видях "Братска любов". При спомена само, хванах Дрейк за ръката, спрях рязко, като вдигнах пушилка зад себе си и завих също така рязко в обратната посока.
-По дяволите не! - изпсувах и продължих.
След още малко видях друга врата, която ми се стори доста по-безопасна от среща на "стари познати". Даже не прочетох какво пишеше. Просто нахлух като хала, а зад мен и ковача.
Мястото беше голямо, претъпкано. Музика звучеше, а димът ти премрежваше погледа. Вдишах благоухайния аромат и веднага се почувствах по-добре.
-Мммм... - имънках със задоволство.
-Къде сме?
-Никаква идея, но ми харесва.
Тъкмо изрекла тези думи видях нещо или по-точно някой, от който ми потекоха гемийте. На една от масите в дъното седеше Хейз.....Сякаш главата ми се тресеше. Защоооо? Защо? Защо съдбата бе толкова жестока с мен? Преди Туул да успее да реагира, аз светкавично сякаш се сринах със земята. Всъщност просто се наведох моментално и се озовах на пода на четири крака.
-До...?
Но вместо да му отговоря го хванах за крачола и го дръпнах при мен. Сега определено приличахме на кучета. Тръгнах да се провирам през хорските крака, като благодарях на природата, че не съм кой знае колко висока и лесно се превивах около тях. Така одимени си преправяхме път, а от време на време се чуваше някое друго женско възклицание. Какво да ви кажа, май на няколко пъти се промуших под полите на няколко дами.
Изведнъж някъде по средата на заведението усетих остра болка от подметка на ботуш. Някаква гад ме настъпи по пръстите. Извиках и инстинктивно скочих на крака. Сблъсках се с мъжа пред мен, а той бе още по-учуден от мен. Беше с къса светлозелена коса, очи в същия цвят, флеш на едното ухо и обеца на устата. Очите ни се срещнаха. Искаше ми се да му изкрещя в лицето "Мръдни се бе!", но в този момент забелязах, че на няколко метра зад гърба му стои Бишъп.
-Ъъъъ....
И с целият си акъл го хванах за ръцете, придърпах го малко назад и почнах да танцувам с него, като умело прикривах лицето си от земния маг.

/Музиката, която звучи https://www.youtube.com/watch?v=S18UJFulIGA/
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 5:50 pm

Опитах се да се измъкна от масата, тъй като сервитьорката продължаваше настоятелно да стои на мястото си, очаквайки явно че ще си променя мнението.Дочух някаква приятна и доста дивашка песен да се носи из залата и сърцето ми затуптя в ритъма ѝ.По принцип такава музика нямаше как да ми хареса, но явно наргилето от което си дръпнах няколко пъти ми бе промило мозъка.Усещах всеки удар на барабаните вътре в себе си, все едно сърцето ми бе разкъсало вените си и в момента ме блъскаше отвътре, искайки да избяга бликайки кръв по пода.Избутах стола си назад, изправих се и се поклоних на компанията в която бях до сега.

- Моля да ме извините, но мисля че трябва да се освежа.
Докоснах с длан сърцето си в знак на уважение и кимнах отново с глава, в знак на уважение.Отстъпих няколко крачки назад без да се оглеждам и...настъпих нещо което изхрупа под краката ми!Първата мисъл в главата ми бе :

- "Хлебарки"!
Ужас! Толкова ги мразех тези малки гадини, въпреки че бяха деца на Майката Природа.Подскочих сякаш от страх да няма още стотици от тях под краката ми и се извъртях почти готов в позиция да побегна извън заведението, когато пред мен се появи някакво момиче.Придържаше другата си ръка, върху която ясно си личеше отпечатък от обувка, досущ като този който се намираше под крака ми.Ясно!Сега загрях какво бях настъпил...

- А... - жалкият ми опит да скалъпя бързо извинение преди да изчезна, бе прекъснат от момичето което ме грабна за ръцете, дръпна ме към себе си и започна да движи тялото си в ритъма с музиката.
Всъщност, правеше го много добре! Докато аз стоях като изгубен пред нея, имах време да я огледам хубаво.Kосата и странно синееше, правейки лицето и искрящо бяло.Беше красива, определено!Отново усетих онова бумтене в гърдите, което следваше ритъма на музиката.Не успявах да проследя думите в песента които бяха на неразбираем език, но се опитвах да ги повтарям като се вслушвах внимателно.Докато синекосата госпожица стоеше пред мен и разхвърляше крайниците си в различни посоки, последвах нейният пример.Изчаках удобен момент от песента в който да се включа, когато песента придобиваше най-ориенталският си вид и се отпуснах напълно.Присвих леко крака в коленете, сложих ръце от страните на стомаха си, като ги опирах в двете издадени костици.Изпънах пръстите си настрани сякаш бяха малки патешки крилца и в тази леко приклекнала поза, започнах да движа таза си нагоре-надолу, подрусвайки го в такт с музиката.Знаех че изглеждам адски глупаво в момента, но не ми пукаше!Нито познавах момичето, а пък и сърцето ми биеше толкова силно, а кръвта ми кипеше толкова буйно, че и да исках не можех да спра.Приближавах се към нея със смешните си движения, когато започнах да я имитирам.Вдигнах ръце над главата си имитирайки всяко нейно движение и кълчейки се наляво-надясно, обикалях около нея.Най-вероятно приличахме отстрани на пауни които са в размножителният си период, а аз се опитвах да разперя красивите си пера за да я омая.
Наведох се леко напред и доволно и подвикнах :

- В началото си помислих че е хлебарка, но...се радвам че те настъпих...

Продължавах да се движа около нея пърхайки с ръцете си.Въртях се, ръкомахах, подскачах и лудувах, сякаш това бе последната ми вечер на забавление,а от утре щях да бъда изгонен на заточение в някоя далечна земя.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 6:19 pm

Оказа се, че цветнокосото откликна на закачката ми и почна да се движи в ритъма на музиката. Отначало го наблюдавах и да стигнах до едно единствено заключение - този беше бавно развиващ. Как успях да попадна на най-големият балък? Така определено нямаше да се скрия, а напротив, щях да привлека още повече внимание.
Врътнах се с танцувални движения и подадох ръка на Дрейк. Той се изправи, а аз му дадох знак да отиде на бара. Личеше си, че не сме тукашни от километри. Няма нищо, маговете са приветливи, но определено не исках Хейз да ме види. Веднага щеше да съобщи на Боунс, че съм тук, а не искахме това, нали? Не, не искахме!
Продължих да танцувам, а перкото се кършеше със странни чупки в кръста около мен като някаква птица иглу. Вниманието ми бе насочено зад него, към масата на зеленокосия ментор. От време на време обръщаше погледа си към сърцевината на заведението. В тези моменти аз навеждах глава с нечута скорост и я вдигах на различно място. Веднъж от страни на партньора ми, в следващия момент до рамото му, в друг точно пред лицето му. Явно доста се забавляваше, за разлика от мен, която изчезвах и се появявах отново и отново, но винаги зорко следях.
- В началото си помислих че е хлебарка, но...се радвам че те настъпих...
Моля? Хлебарка?! Тоя ме сравни с насекомо току що ли? Изгледах го учудено, после злобно.
-Що не си ебе..... - почнах, но точно тогава видях, че Бишъп става от масата си и се запътва насам. Сепнах се, ухилих се престорено, хванах го и се обърнах с гръб към него, като притиснах тялото си в торса му. Хванах ханша му и почнах да го клатя в темпото на моят собствен. За моя радост земния маг ни подмина без да ме види, благодарение на прикритието ми и се запъти към явно тоалетната. Въздъхнах. Това беше на косъм.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 8:27 pm

Уау! Тази мадама наистина си я биваше!Правеше едни такива движения, които не можех да опиша с думи.Движеше се като пъргаво водно конче което се опитва да кацне на някое листо.Продължавах да се движа около нея безспир и задоволен от приятната музика.Отново кръвта блъскаше из тялото ми, опитвайки се да го взриви. Приближих се до момичето като не спирах да се клатушкам и подвикнах леко:

- Трябва да те запозная с един човек.
Всъщност, исках да я представя на учителя си.Може би, щеше да я хареса.Прегърнах я през рамо и я обърнах заедно със себе си към масата.Oгледах се, но г-н Бишъп явно бе изчезнал.На масата стоеше само собственика на заведението, който като се обърнахме ни изгледа с малките си очи, а после продължи да си говори с някакво момче, което стоеше на масата до него.
Пeсента след секунди спря и се обърнах към новата си събеседничка:

- Е, явно го няма...Аз съм Аш - подадох ръката си към нея, искайки да разбера името и.Дали не се казваше Синекоска? Надявах се да разбера по-скоро...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 8:41 pm

Какво правеше този малоумник? Искаше да ме погуби ли? Как така реши точно на Хейз да ме представя? Добре, че го нямаше в момента, но когато се върнеше.....
Музиката спря и той ми се представи.
- Е, явно го няма...Аз съм Аш.
Аш а? Прекалено лесно за запомняне и непретенциозно. Тъкмо щях да подам ръката си за здрависване и да му кажа името си, когато с периферното си зрение забелязах, че Бишъп се връща. Сега я втасах. Нямах много време за реагиране. Трябваше да се махна колкото се може по-бързо преди да са ме хванали. Ухилих се насреща му с широка усмивка.
-Ъъхххъъъхъъъххъъъ..... е Аш. Аз....аз...Джа!
Вдигнах пръстите си и пак се потопих в навалицата крака. Той се ококори, но преди да успее да ме намери аз вече бях на бара при Дрейк.
-Натанцува ли се?
-Хаха, колко си смешен. Да не те накарам другия път теб да танцуваш.
Погледнах към младока, до който вече беше пристигнал мага. Не знаех от къде се познават и не ме интересуваше, но беше ясно, че е по-добре да не се навъртам тук. Бишъп си размени няколко думи с него и се обърна по посока на нас. Но преди да успее да ни забележи с Дрейк се бяхме слели с тълпата и се отправяхме към изхода. Само след секунди вече бяхме на улицата и завихме в една пресечка, за да си отдъхнем.
-Това беше....интересно. - констатирах аз с голяма доза самоирония.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПет Май 18, 2012 7:26 am

-Ъъхххъъъхъъъххъъъ..... е Аш. Аз....аз...Джа! - продума тя, след което изчезна.

Джа? Да не би родителите и да са имали говорни дефекти когато са я кръщавали? Това вече нямаше значение, защото след като изрече странното си име изчезна в тълпата така, както и се появи.Заоглеждах се трескаво за да я зърна, но нея я нямаше.Единствено Учителя се връщаше от там където бе се скрил, бавно преминавайки измежду хората.Когато той се приближи до мен му помахах.

- Видя ли момичето което беше тук?
По погледа му разбрах че не разбира за какво говоря изобщо.Гледаше ме сякаш виждаше пред себе си някой луд избягал от лудницата, който се опитва да му каже нещо което само той си разбира.

- Едно такова... бледо.Със синкава коса до раменете, ей сега беше тук, но изчезна между хората.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПет Май 18, 2012 7:42 am

Момиче? Какво момиче? Нима нашият малък Аш пак да е почнал със свалките?
- Едно такова... бледо.Със синкава коса до раменете, ей сега беше тук, но изчезна между хората.
Бишъп се сепна леко стреснато. Бледо, със синкава коса! Дали...? Не, не. Това е невъзможно! Тя не можеше да е тук. Тя беше в Роузкилл под строгия надзор на Боунс. Сигурно не я изпускаше от очите си нито за миг. Трябва да е просто някакво съвпадение. Така де, тя не беше единствената синекоса. Вярно рядък цвят, но все пак срещан. Сигурно е някоя водна магьосница. Те често са бледи, а и самият му колега Магнус имаше синкава коса. Така че да, просто съвпадение.
Но ученикът му говореше доста несвързано - появила се, после пък изчезнала.
-Аш, сигурен ли си, че си добре? Май тютюнът ти дойде в повече. Защо не се прибереш да си починеш? Като гледам имаш нужда.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПет Май 18, 2012 8:28 am

Доста се задъхах.Г-н Бишъп нетактично направо си ми каза в очите да му се махна от очите, а щом не ме искаше в компанията си, реших да не му преча.

- Няма проблеми, ще си почина.И без това тук не ми е мястото.Тютюнев дим, пияници..блаа.
Мъжете на масата ме изгледаха странно, ала не им обърнах внимание.Махнах им, след което се обърнах и се отправих към изхода на заведението.Проправях си с ръце път през хората, като се опитвах да стигна вратата.По едно време мернах отново малката сервитьорка която ме покани на среща и се усмихнах.Забеляза ме, но не благоволи да отвърне на поздрава.
След като излязох от заведението, се опитах да се ориентирам за правилната посока.Не бях идвал в тази част на Маджестик и ми бе малко трудно да се ориентирам точно къде се намирам.Поогледах сградите и видях няколко познати магазинчета, покрай които си мисля че минахме когато идвахме насам.Поех по пътя си към Общежитията, необезпокояван от мнението на когото и да е било.
В главата ми все още се въртеше мисъл за момичето със синята коса.Коя ли беше тя и защо се появи така внезапно в живота ми?Надявах се някой ден да разбера...
Върнете се в началото Go down
????
Гост




"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: ю   "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 3:55 pm

Въведох го в кафето и още с влизането в главата ме удариха спомените от едно отминало време.Колко беше изминало от тогава, не исках да броя защото с отмерването му, тежестта от липсата на старите ми приятели ме задушаваше все повече и повече."Наргиле" бе обвито от характерния за него дим, смесен с аромата на чисто кафе и топли мъфини.Този път странния му съдържател отсъстваше, сигурно бе някъде по дела, но пък онази сладка сервитьорка бе още тук с лъчезарното си излъчване.Настанихме се на една ниска маса с големи възглавници за сядане.Още не бях оставила чантата си и келнерката дойде да ни вземе поръчките:
-Добро утро!какво ще желаете?-изчурулика тя усмихнато.
-За мен едно мокачино и гооолям шоколадов мъфин.О и чаша вода ако може.
-Мдообреее, а за вас господине?-обърна се тя към брат ми като му хвърли един от онези женски погледи.
-Аз искам едно дълго кафе с мляко, благодаря.-отвърна и любезно той.
Когато момичето се отдалечи се обърнах към него:
-Теб всички ли те свалят?-сбръчих вежди.
-Като изключим теб понеже си ми сестраа...да!-после се засмя.-Шегувам се, нямам такова мнение за себе си, не обръщам внимание на погледи, въздишки и тям подобни.
-Да, но снощи видях друго...Имаш ли нещо да ми кажеш за това?
Той сключи пръсти и ми отговори:
-Ари, преди всичко аз съм мъж, как искаш да извърна глава след като една красива жена ми се предлага.И не че се оправдавам, но бях и пил.Каква всъщност е историята ви с тази жена?
Сервитьорката дойде и ни сервира поръчките, млъкнах докато не отмине, след което му разказах всичко, за убииството на майка ни и в частност моето, за съперничеството ни за Лезандър в началото...всичко.Арманд стисна юмруците си в отговор:
-И ми казваш всичко чак сега?
-Не исках да развалям вечерта ни снощи, та аз едва те виждам от толкова години.Имаш си свой грижи, не исках да те товара с моите, пък и от къде да знам, че ще стане така.
-Ари, ако не се оплачеш на мен, то на кого?Искам да разчиташ на мен, на колкото и километра да съм..-прегърна ме той през рамо.-Ти си моята малка сестричка все пак.-добави накрая и ме целуна по челото.
-Ооо, липсваше ми толкова много!-облегнах глава на рамото му и тогава се сетих.-Знаеш ли, видях се с баща ни.
При тази вест, лицето на брат ми придоби съвсем друго изражение.Той го ненавиждаше, затова което причини на семейството ни, когато отиде да работи в друга територия и единствената му връзка с нас бе да ни праща пари.Аз за разлика от Арманд не бях толкова злопаметна и държах на семейството си, в който и да е край на света да се намираше:
-Така ли...и как е.Върви ли му бизнеса.-попита той студено.-Не, всъщност не искам да знам, този човек спря да съществува още преди петнадесет години.От доста време насам живея с мисълта, че ти си моето семейство.Нека не се лъжем, родителите ни не струват.Аз имам коренно различна представа за семейство.
-И ти си прав, но аз мисля, че след толкова години е време да заровим томахавката.Даже си мислех да се срещнем тримата, ще е хубаво.
-А аз не мисля така!Ако искаш да стоиш и да ни гледаш как се караме, давай.Но мълчанието в случая е най-добрата стратегия от моя страна.Думите могат да погубят и малкото хубави спомени, които са ми останали за него.
Млъкнахме за момент, нямаше смисъл да продължавам да го склонява,, бе същия инат като мен.Смених темата на разговор, като му разказах за Лезандър с известна доза трепет.А той на мен за Лиза, от разказа му установих, че е била красавица с железен темперамент, красиви очи и голямата му любов.Същата онази избягала с парите му...След като изпихме кафетата си и закусихме, оставих сметката на масата и тръгнахме към пазара.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 5:00 pm

Час по-късно, се озовах отново в Маджестик. Този град щеше да ме приюти скоро време, ако продължавах да идвам тук. Как сигнах толкова бързо ли? С каруцата...явно щях да си я ползвам само аз, докато някой не се сети че трябва да си я прибере. Тя си стоеше кротко пред сградата, явно чакайки истинския си собственик. Но докато той не се появеше, щях да си се возя безплатно!
Когато пристигнах в града, поех право към пазара. Първата сграда която видях там, ми направи впечатление. Малък, схлупен хлуб, на който бе написано "Наргиле". Първият човек, за който се сетих, като прочетох думата, бе Домакинката. Реших да и взема нещо качествено, заменяйки оня боклук, от който опъваше по цял ден.
Влязох вътре, с надеждата някой да ми продаде тютюн за лична употреба. Интериора бе интересен. Докато вървях към подобието на барплот, оглеждах стените, интересните маси, местата за сядане и най-всече, наргилетата които бяха навсякъде.
Когато отидох до бара, зад него стоеше много странен тип. Приличаше досущ на онези карикатури, в които изобразяват Дантес. С рога, но пък лицето му бе хубаво. Пушеше с някаква мацка до себе си и се наслаждаваше на обстановката.
Приближих се до тях, като се облегнах на бара. Усмихнах им се и когато ме забелязаха, започнах разговора.

- Здравейте.... Случайно да продавате тютюн в по-големи количества? Трябва ми за лична употреба, поне около едно чувалче. Килограм или два, предполагам че ще стигнат. А...може и наргиле да си харесам, ако се продават разбира се. Ще ми дойде добре за интериора, да си взема едно.
Всъщност, идеята не бе никак лоша. След като бях в Найтмер при онзи луд ковач, нещо любовта към цигарите се обади в мен. Но, не мислех да се тровя с тях. Имаха тежък и неприятен аромат. За себе си, предпочитах нещо с аромат на...гора... Надявах се само, собствениците тук да откликнат на молбата ми.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 6:03 pm

Веларион Ашманте се обърна към новопостъпилият си клиент. Можеше да се закълне, че го е виждал и преди. Тази отличителна външност е доста трудна за забравяне. Замисли се кога точно е бил в заведението му. Връщаше спомените назад във времето, когато най-накрая му се проясни. Ами, че да. Той бе един от учениците на Бишъп. Беше ги запознал преди време. Симпатично момче наистина. Окраската му бе впечатляваща. Виж за името му не можеше да се сети, колкото и да се напряга, но това не бе най-важното в момента, а именно да го услужи по най-достойният начин.
- Здравейте.... Случайно да продавате тютюн в по-големи количества? Трябва ми за лична употреба, поне около едно чувалче. Килограм или два, предполагам че ще стигнат. А...може и наргиле да си харесам, ако се продават разбира се. Ще ми дойде добре за интериора, да си взема едно.
Собственикът се усмихна благо.
-Разбира се, че продаваме. Не сте единственият, който търси тютюн в едри количества.
И сякаш прочел индивидуалният вкус на Аш в очите му, мъжът се обърна и почна да тършува по рафтовете. Може би горски плодове! Не. Трябваше да е нещо също толкова свежо, но не и толкова сладникаво. Обърна се на няколко пъти обратно към младежа, преценявайки го и пак по няколко към рафтовете. Явно обичаше зеленото. Тогава нека бъде зелено.
Накрая странно изглеждащият господин, извади един голям плик и измери в друг, по-малък два килограма от ухайната билка. Остави го пред Аш и уточни:
-Мента. Много разтоварващо и освежаващо. Вдъхнете го, за да видите дали ви допада.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 7:12 pm

Вдишах от аромата на тютюна вътре. Всъщност, имаше аромат не на цигарен треволяк, ами на чиста мента. Силна, убиваща всяка бактерия в носа ми.

- Страхотен е - възкликнах доволен - Ще взема два килограма. Или не... Три килограма, но единият да бъде в отделно чувалче.
Мъжа ме изгледа въпросително, но нямаше друг избор. Кой не би ми взел парите, при такова желание за покупки?
-А...наргиле? Бихте ли ми препоръчали?
Рогатия се усмихна и ми махна с ръка да изчакам. Изчезна някъде из залата за няколко минути, след като се върна при мен с две наргилета. Явно си разбираше от работата, щом толкова бързо се върна. Остави ги на бара и ме попита дали ми харесват. Огледах ги. Не разбирах толкова, да не кажа че хич не схващах кое за какво се използва. Но, се надявах Джасра да ме научи, а аз от благодарност, ще и предложа малко тютюнец.
Двете наргилета бяха доста различни едно от друго. Едното, малко но доста украсено. Напомняше ми за Найтмер, с всичките рисунки на черепи и дракони по себе си. Имаше си маркуч, щипка за лед и чашка отгоре. Изглеждаше интересно, но по някакъв начин ме отблъскваше. Вторто изглеждаше точно като за мен - доста разглезено! Долната му част бе оцветена в красив син цвят и прозираше. Вътре нямаше нищо, което да се вижда. Маркуча от който се дърпаше не бе гумен, а от някакъв доста приятен на пипане плат. Отгоре си нямаше чашка, а нещо, подобно на малка сфера, която се отваряше. Като го видях първоначално, не му обърнах внимание заради размерите. Но когато го разгледах по-отблизо, едва не подскочих от кеф.

- Взимам го, взимам го... - побързах да му кажа, преди някой друг да ми го бе отмъкнал.
Най-много в него ми хареса това, че бе с един маркуч. Да си го пафкам сам, без някой друг да ми досажда. А пък и с два килограма тютюн, щях да се натровя от кеф!
- Колко ще ми струва всичко?
- Ами, нека сметна. Тютюна е по 40 злато килограма, но ще ти дам и трите килограма за 100 злато. Добави още 130 злато за наргилето, значи стават 230 злато общо.
Бръкнах в джоба си и започнах да отброявам монетите. В момента в който почти бях готов, мъжа се прокашля и погледнах към него.
- Не забравяш ли нещо?
- Какво?
- Мхм... май си забравил как се пали наргиле, а?
Лицето ми придоби леко срамежливо изражение. Всъщност, ако излезех сега навън, целият сигурно щях да бъда червен като домат.
- Ами...
- Трябват ти въглени. Без тях, ще държиш наргилето само за украса.
- Аха. Добре. И въглени ще взема. Значи трябва да дам....
- 250.
Изброих монетите на бара, а през това време рогатия мъж ми опакова покупките. Стиснахме си ръцете и прибрах всичко в една голяма чанта. С дрънкащи движения, поех право към градския пазар, където се надявах да си взема някой неща за стаята.

Поли, спокойно най-накрая можеш да ми вземеш 250 злато + злато за бутилката уиски в бара :D
Нека джобът ми олекне, СЕГА! <3

Наргилето:
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeВто Авг 20, 2013 9:44 am

Отне ни около половин час езда, за да стигнем до Маджестик. Отдавна не бях идвал в този град. А един от последните пъти, когато бях стъпвал по неговите земи, си прекарах изключително добре. За сега имах същите планове и се надявах това да е случи точно така.
Пристъпвайки през първите сгради на града, поехме право към центъра му.Тес яздеше редом до мен, а зад мен се бе настанила Роза, която силно бе притиснала крехкото си тяло в гърба ми. През целият път така се бе залепила за мен, че имах чувството, че сме се сляли в едно цяло. Изведнъж, чух гласът на Тес:

- Добре, сега на къде?!
- Не знам още. Ще го намерим или по-скоро, то ще ни намери. Мястото!
- Добре.. какво ще кажеш за...

Тес започна да се оглежда по улицата, търсейки някакво място на което да отседнем. Щом видя първата сграда, веднага се провикна, след което започнахме ожесточен спор за това, къде ще е най-добре да отидем :

-...ресторант "Маджестик"?
Погледнах го презрително.
- Ти луд ли си? Твърде скъпо е там. Не е за нас!
- Добре. Ами тогава... "Магазинът за костюми на Дазлин"?
- Тес..ти сериозно ли?! Какво мислиш да правим там?
- Можеш да си купиш костюм примерно, ще ти отива на паунската прическа...
- Ей! - провикнах се, като почти спрях хода на коня си - Като не ме харесваш, не ме гледай!
- Добре де, добре. Ами тогава..."Братска любов"?
Свъсих вежди и погледнах настрани към мага.
- Това място ми звучи, като някоя сбирщина за...еее...нали знаеш...
За да предпазя Роза от думите, които щях да кажа, направих едно въртеливо движение с китката си към Тес, като я "пречупих" в едната и страна. Роза, обаче не ни остана длъжна и се включи в разговора:
- Да, точно като някакво педалско място...
Извърнах се назад, поглеждайки я злобно.
- Ей, момиченце! Внимавай с езика!
Русокоската се ухили и ме погледна миловидно.
- Добре де, ще го наречем "място за самотни мъже"...
С Тес прихнахме да се смеем в един глас.
- Да, сигурно там ходят само някакви изпаднали.
- Или бездомници, които никой не харесва.
Изведнъж, дръпнах юздите на коня си, сещайки се за точното място, на което трябваше да идем.
- Ей, следвайте ме!
Пришпорих добичето и свих в първата пряка, което се намираше пред нас. На може би десетина метра от завоя стигнах до мястото, за което се сетих. Малка дървена табела висеше над входа, където бе изписана думата "Наргиле".
Усмихнах се и спрях коня си малко по-надолу. Скочих от него, помогнах на Роза да слезе и изчакахме Тес да направи същото. Когато двамата завързахме конете се поизтупахме за да изглеждаме по-прилежно и се насочихме право към входа.
Когато влязохме, се уверихме че е пълно. Почти нямаше свободни места, освен една маса в ъгъла, която бе предназначена за шестима човека.
- Идеално! - провикнах се и се насочих право към нея.
Когато стигнах до там, скочих в един от меките столове и се изтегнах в него. Роза, Доби и Тес ме последваха, като всеки си намери място. Доби обаче се скри под масата, защото все пак бе дракон.
От някъде се появи едно въз-нисичко момиче, което държеше в ръцете си няколко менюта. То се приближи до нас и ни "сервира" доста неприятна новина:
- Извинете, но сепарето е заето...
Двамата с Тес се спогледахме сконфузно. Тъкмо си бяхме намерили добро място и сега искаха да ни изгонят. Мамицата му..
- Но, не може ли да направим нещо по въпроса? - заяви мага, като се усмихна широко, опитвайки се по този начин да въздейства на момичето.
- Не, господине. Съжалявам. Масата е заета за...
Момичето замлъкна и погледна зад себе си. Там стоеше собственика на заведението, който се бе подпрял на рамото и. От къде знаех, че е той? Когато бях за последно тук се запознах с него. Дори си взех едно сладко наргиле, което някой ден щях да използвам отново...
- Остави ги, мила. Те са наши гости.
- Добре, господине...
Момичето се усмихна широко и се обърна към нас. Остави ни по едно меню, след което се отдалечи от масата.
- Чувствайте се като у дома си...
Собственика ни се поклони в поздрав и се отдалечи от масата, оставяйки ни да си изберем какво искаме.
Разгънах менюто и започнах да разглеждам. Имаше толкова много неща, които исках да опитам, но не знаех точно, какво да избера. За това спрях пръста си на първата страница, завъртях го няколко пъти и когато спря на една дума, я прочетох тихо. После направих същото и с напитката, която исках да пия и се обърнах към другите:
- Вие избрахте ли си?
- Да, готови сме.
- Добре...
Тес даде знак на момичето, което дотърча до нас. Те двамата си поръчаха, а аз за себе си избрах "Цветен" чай и наргиле "Арома", което в себе си съдържаше розови листа и черешови пъпки. Реших да смеся тези два природни вкуса, вместо да се спра само на плодов чай и плодово наргиле. Исках да експериментирам.
Когато момичето се отдалечи отново за да ни донесе поръчката, се обърнах към Тес.
- Ами ти, къде се загуби...нехранимайко?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСря Авг 21, 2013 8:42 am

Вечерта бе толкова приятна, че как да не излезеш да подишаш чист въздух. Е, чистия доста бързо бе заменен от тютюнев такъв, но пък и този бе благоухаен. Дъждовните капки плющяха нежно и леко по прозорците, камината бе запалена и заведението приличаше по-скоро на много богато украсен дом, в чийто кресла и меки възглавници да потънеш. А допълнението от ароматен чай само допълваше комфорта и спокойствието.
Тримата приятеля чакаха поръчките си, но не с нетърпение. Можеха да стоят така сигурно с часове и едва ли щеше да им писне. Най-накрая и чайниците бяха поднесени, Тес разля в на всеки чашата, а наргилето се запали и мъркучът се завъртя от единия на другия, като само Роза отказваше да го опита. Не се смяташе за достатъчно голяма и сама си налагаше някакви норми и граници.
-Какво правя ли? Какво ли не! Занимавам се само с глупости. Знаеш ли кой дойде тези дни в Сто слънца?
-Кой?
-Онази червенокосата елфа от Илион, с която се запознахме на бала. Сещаш ли се?
-Имам бегли спомени.
-А с нея да знаеш кой беше. Един...ъммм.... -Тес пак се замисли как да определи придружителя на Азии, все още не искаше да използва думата с П пред принцесата. -Мъж с обратна ориентация...
-Педераст? - извика силно блондинката, като дори няколко по-възрастни клиенти я чуха и се ококориха.
-Роза! - скастри я Аш.
-Каквооо?
-Ти кога изобщо се научи да псуваш?
-Не псувам!
Двамата мъже се разсмяха и дългокосия продължи с разказа си, като от време на време правеше паузи, за да дръпне от наргилето и да утоли жаждата си с вкусния чай.
-И ти казвам, този Томас като взе да ме сваля. Ужас! Даже ми предложи да ми реше косата всяка сутрин. Представяш ли си? Ти представяш ли си го?
-Не ми е много трудно да ти кажа! - изкиска се Аш.
-А? Я стига. Голяма работа стана и ти като тръгна с шефката.
-Еййй....я по-леко със злобата.
-Злоба? Не е злоба, много ви се радвам, ама не бъди така груб. Все още нежния пол ме привлича, не смятам да го оставям заради някакъв напудрен илионец, чиято кожа е по-чиста и от на Роза тук.
Разговорът продължаваше все в тази насока и мъжете направо се отплеснаха в темата за различната ориентация, като дори принцесата се включваше от време на време, учудваща и двамата с мнението си.
-Ма и те имат нужда от любов. - заявяваше тя, а те се пукаха да й се хилят.
-Да бе така е, но не може ли да си харесат някой друг? Това, че съм с дълга коса не значи че....
-Като Скай! И него му се смеят за обеците.
-Абе има нещо гнило с тези обеци ще знаете. И някой ден ще го изнудя да ми каже каква е работата.
-Хах, успех друже. Познавам Скай от години и все още не знам истината. Ти ли ще успееш да го накараш да каже?
-Естествено.
-Така ли? Любопитно ми е как.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСря Авг 21, 2013 9:00 am

Всъщност, Тес ми даде хубавата идея как и какво да направя. Не се бях замислял до сега, как мога да разбера, как да изкопча информацията от него. Наведох се леко напред и го привиках към мен, а Роза любопитно направи същото, облягайки малките си ръчички на масата.

- Мисля да му ги открадна!
Тес подскочи назад, а устата му зяпна от изненада.
- Ти луд ли си?
- Не, друже. Изобщо! Просто трябва да го издебнем някоя вечер и всичко ще бъде толкова лесно...
- А, как ще го направим?
Нещо светна в очите ми, щом чух въпроса на Тес.
- Направим? Значи...участваш?
Той се ухили насреща ми, подавайки ръката си напред с дланта надолу. Роза направи същото, като постави своята върху неговата и накрая бях аз.
- Но, за това ще говорим по-нататък. Ще издебна удобен момент в който да го направим и ще ви уведомя. Никой не трябва да разбира.Никой! Разбирате ли?
- Ай-ай, капитане! - подвикна русокоската, която стоеше до нас.
Спрях се за миг и отпих няколко глътки то чая, преди да продължа с идеята си. Приятният аромат на цветя се разля по гърлото ми, карайки го да настръхне от външната си страна. Толкова много харесвах това място, въпреки че не бях идвал от доста време. Кара те да се чувстваш така, сякаш не се намираш на земята, а се рееш нейде в облаците...
- Та, как ще го направим...-продължих отново, обяснявайки плана си на Тес и Роза - ...важното е да намерим стаята на Скай. Първо трябва няколко вечери да го шпионираме и да разберем всичко за него - какво прави, къде ходи, с кого си ляга и кога го прави. Също така, дали сънят му е дълбок или лек. Ако е първото - добре. По-лесно ще ни е. Но, ако скача при всяко подухване на ветреца - лошо! Накрая ни остава само едно - да използваме магията си. Все пак сме магове, а не асасини и не може да се прокрадваме. Но може да създаваме растения, които да ни помогнат в този случай. Та, от вас искам само да си траете за да не разбере никой. Другото ще си е чисто забавление...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСря Авг 21, 2013 10:53 am

Идеята на Аш се понрави на останалите и вече и тримата предвкусваха едно забавно приключение, игра на котка и мишк, където те, трите персийски котки следят бялата лабораторна мишчица и научават всичко за нея. От тази игра пострадали нямаше да има, което ги успокояваше и още повече надъхваше.
-Да го направим утре. - предложи Тес.
-Утре? Защо пък точно утре?
-Как защо? Защото нямам търпение. - ухили се красавецът и вътрешно всички се съгласиха. -Значи е решено, утре след сутришните тренировки ще се въплътим в ролята на детективи.
И като стана въпрос за въплъщаване, оказа се, че тази вечер е специална. Младежите не знаеха това, но всеки вторник в "Наргиле" се състоеше литературно четене. Можете да се досетите какво е това, нали? Група хора, един по един излизат по средата на помещението и почват да рецитират или четат поеми, стихове или част от любимите им книги, като по този начин ги споделят с захласнатата публика. Точно сега се даде началото на това образователно пиршество и първият желаещ вече бе застанал на импровизираната сцена. А кой си мислите бе той? Познат на мнозина, но пък трудно запомнящ се, в кръга стоеше градския библиотекар, който дори Аш бе виждал веднъж, когато с Тес му търсеха книга в огромната библиотека в центъра на Маджестик - Гастон Люблан. Сивокосия чичка изобщо не бе човек на нощния живот и си личеше, че идва тук само в тези вечери, за да се полюбува на любимото си занимание - литературата!
-Това ще е интересно! - възкликна дългокосия, докато приятелят му не бе толкова сигурен.
За всичкото време от което познавам Аш, никога не съм го виждала с книга в ръка, но пък нищо не се знае, читанката може и да го завладее.
Библиотекаря се прозя, прочисти гърлото си с няколко изкашляния, подготви се за пред хората и почна да декламира стихотворения:

-Не си струва да се преструваш
на дивак и невротик.

Във всички 566 случая
живот в равновесие.

Когато разбираш че си приличат
знам какво си мислиш.

Каква по-лична ценност
от излишеството
което ражда по-добри идеи
от другите големи реалисти.

Някой ден ще се събудиш и ще си
благодариш
за кутиите цигари и за пропуснатите
плащания
които приятелите които не можеш
да имаш
са искали да им направиш.

Ти, човекът-число
0
сам от себе си.

Старецът завърши рециталът си и по-голямата част от тълпата му аплодира сдържано и тихо, за да не наруши ритъма на усещането. След като даде няколко минутна пауза се подготви отново и започна следващото поетично творение:

-Сънувах Борис от тютюн
стените започнаха да се мокрят с него
но в Никотиана никой не чувстваше това
защото не помнеше
той вървеше към складовете уморен и красив
и бледен и студен и сериозен.

Току-що Мария бе полудяла
току-що бе усетил че дробовете стават по-сухи и тежки
пред него бяха низините на постигнатото
целуваше му се
костюмът му прилягаше защото не прилепваше
не издаваше нарочно отмерения ритъм на походката
или скритата печал в дълбоко поставените очи
които пронизваха всеки.

Аз съм работник от интелигентните безработни
все още смяташе за себе си той
и мислеше за книгите които бе прочел за обработката
сондирането производството пласирането.

Освен мен
знаех още преди да спра да сънувам
че той нямаше да стигне до вратите
до разсилния и дори до стълбите
знаех знаех знаех
той никога нямаше да поеме писмо
да отвори бутилка да навлече
рокля да си събуе обувките преди вечеря
да се опита да свири на рояла
да прояви небрежността на сериозните мъже
които не притежаваха небрежност.

...А се събудих
около леглото си
две високи чаши водка ми се струваха
нахални жени
после решетки
после жени
после решетки
после жени...

А аз исках тютюн -
Борис от тютюн.

Когато и то приключи, мъжът се поклони почтително и се изниза почти незабелязано, за да допие чаят си.
-Дами и господа, това беше нашият добър приятел Гастон Люблан, заклет почитател на литературното четене. - поде собственика на заведението Ашманте с ниският си и топъл тембър, който сякаш бе създаден за разказвач.
-Ако има и други желаещи да се включат, моля нека заповядат на подиума.
Извъртяха се още двама-трима ентусиасти, след което на Тес му хрумна гениалната идея.
-Ей, Роза. Защо не пробваш и ти?
-Аз? - притесни се момичето. -Но аз не знам нищо наизуст.
Думите й достигнаха до Веларион, който стоеше близо до тях и веднага намери решение на проблема й.
-Не е нужно. Разполагаме с един рафт с книги. Може да си изберете каквото искате и да го прочетете.
Детето все още се дърпаха, но бе нужен само един поглед между приятелите й, за да я изтикат на показ, пък после да гледат сеир. Принцесата нямаше друг избор, бе добре позната на съсловието и ако се откажеше, щеше да запише черна точка в историята на рода си. Още повече, че собственикът бе член на тяхното обширно елфско общество. Русокосата се завъртя покрай книгите, прегледа заглавията и най-накрая издърпа една от тях. Върна се в средата, придърпа един стол и се настани на него, като нервно хрипаше и прелистваше страниците. Избра си един пасаж и леко несигурно почна да чете:

-"Котка в дъжда" от Хемингуей.

Публиката харесваше подобни произведения, защото авторите им, под влиянието на някакви забранени субстанции или пък поради огромното си въображение, създаваха персонажи, езици или предмети които реално не съществуваха в техния свят. Затова всички се облегнаха доволни от избора й и заслушаха.

-В хотела имаше само двама американци. Те не познаваха хората, които срещаха по стълбите към своята стая. Стаята им бе на втория етаж с изглед към морето. Тя гледаше също към обществената градина и военния паметник. В градината имаше високи палми и зелени скамейки. При хубаво време там винаги се появяваше художник с молберт. Художниците обичаха разположението на палмите и ярките фасади на хотелите с лице към градините и морето. Отдалече идваха италианци да погледат военния паметник. Той беше направен от бронз и лъщеше на дъжда. Валеше дъжд. Капки дъжд падаха от палмовите листа. На посипаните с дребен чакъл пътеки се образуваха локви. В дъжда вълните се разбиваха на дълги ивици, връщаха се назад и пак в дъжда на дълги ивици се устремяваха към брега. На площада до паметника не бе останал нито един автомобил. На отсрещната страна, на вратата на кафенето стоеше келнер и се взираше в пустия площад.
Американката стоеше на прозореца и гледаше. Точно под прозореца, под една от зелените маси, от които капеше вода, се бе скрила котка. За да не се намокри, тя се беше свила на кълбо.
— Ще сляза да взема котето — каза американката.
— Ще сляза аз — предложи мъжът от леглото.
— Не, ще го взема аз. Бедното котенце се мъчи да остане сухо под масата.
Мъжът продължи да чете, излегнат в долния край на леглото и подпрял глава с двете възглавници.
— Гледай да не се намокриш — каза той. Американката слезе по стълбите и когато минаваше през вестибюла, собственикът на хотела стана и се поклони. Бюрото му беше в другия край на вестибюла. Беше стар и много висок човек.
— И piove — каза американката. Собственикът й харесваше.
— Si, si, signora. Brutto tempo. Времето е много лошо. Той стоеше до бюрото в края на полутъмния вестибюл.
Американката го харесваше. Харесваше необикновената сериозност, с която изслушваше оплакванията. Харесваше достойнството му. Начина му на обслужване. Харесваше й как се отнася към положението си на собственик. Харесваше старото му масивно лице и големи ръце.
Когато отвори вратата и погледна навън, тя все още мислеше колко й харесва. Валеше по-силно. През празния площад минаваше човек, загърнат с гумено наметало, и бързаше към кафенето. Котката трябва да е някъде надясно. Може би ще успее да мине под корниза. Докато се колебаеше на входа, над главата й се отвори чадър. Зад гърба й стоеше прислужницата, която чистеше стаята им.
— Да не се намокрите — каза тя на италиански и се усмихна. Разбира се, изпратил я бе собственикът.
Заедно с прислужницата, която държеше чадъра над главата й, тя мина по пътеката и застана под прозореца. Масата беше там, яркозелена, измита от дъжда, но котката я нямаше. Изведнъж американката изпита разочарование. Прислужницата я погледна.
— На perduto qualque cosa, signora?
— Тук имаше котка — каза младата американка.
— Котка?
— Si, il gatto.
— Котка? — прислужницата се засмя. — Котка в дъжда?
— Да — каза тя. — Под масата. — И после: — О, как исках, как исках това котенце.
Когато говореше английски, прислужницата напрягаше лицето си.
— Хайде, синьора — каза тя. — Да влезем вътре. Ще се измокрите.
— Добре, да вървим — каза американката.
Те се върнаха по посипаната с чакъл пътека и влязоха в хотела. Прислужницата остана в преддверието да затвори чадъра. Когато американката мина през вестибюла, padrone й се поклони от бюрото си. Нещо в нея се изопна и се превърна в мъничка буца. Собственикът я правеше да се чувствува съвсем нищожна и в същото време наистина значителна. В този миг се почувствува необикновено значима. Изкачи стълбите. Отвори вратата на стаята. Джордж лежеше на кревата и четеше.
— Донесе ли котката? — попита той и остави книгата.
— Беше си отишла.
— Чудно къде е отишла — каза той, откъснал очи от книгата.
Тя седна на леглото.
— Така много я исках. Сама не знам защо я исках толкова много. Исках бедното коте. Лошо е да си бедно коте в дъжда.
Джордж отново зачете книгата.
Тя отиде до тоалетната масичка, седна пред огледалото и взе ръчното огледалце. Внимателно разгледа профила си от едната и сетне от другата страна. После изучи задната част на главата си и врата.
— Как мислиш, дали да оставя косата си да порасне? — попита тя и пак огледа профила си.
Джордж надигна глава и видя врата й с ниско остриганата като на момче коса.
— Харесва ми и така.
— Омръзна ми — каза тя. — Омръзна ми да приличам на момче.
Джордж промени позата си. Откакто заговори, той не бе свалил поглед от нея.
— Днес си много красива — каза той.
Тя остави огледалото на масичката, отиде до прозореца и погледна навън. Вече се стъмваше.
— Искам да опъна косата си назад, да бъде гладка, да си направя кок и да го усещам. Искам да имам котенце в скута си и да ми мърка, когато го милвам.
— Да? — каза Джордж от леглото.
— Искам да ям на маса, на която да има запалени свещи и сребърните прибори да са мои. Искам да бъде пролет, искам да реша косата си пред огледалото, искам котенце, искам и няколко нови рокли.
— Млъкни и вземи нещо да четеш — каза Джордж. Той отново се зачете.
Жена му гледаше през прозореца. Беше съвсем тъмно. Дъждът все още шумеше в палмите.
— Все пак искам котка — каза тя. — Искам котка. Искам я сега. Ако не мога да имам дълга коса и да ми бъде весело, поне мога да имам котка.
Джордж не чуваше. Той четеше своята книга. Жена му гледаше площада, където вече бяха запалили светлините.
Някой почука на вратата.
— Avanti — каза Джордж и свали очи от книгата. На прага стоеше прислужницата. Тя здраво притискаше към себе си голяма пъстра котка, която тежеше в ръцете й.
— Извинете — каза тя, — padrone изпраща това на синьората.

Когато разказът свърши, Роза си въздъхна облекчено и зачака някаква реакция. Тя се оказа по-добра отколкото мислеше и навсякъде виждаше одобрителни кимания, ръкопляскания и доволни погледи. Тя стана от мястото си и се върна при придружителите си.
-Видя ли, не беше страшно.
-Като сте такива смелчаци, защо вие не се пробвате, а? Хайде, Аш, бъди мъж и ти излез.
-А, не, аз не съм по тези неща... - опита се да възрази хубавеца, но елфката го издърпа напред, като буквално го избута и ще не ще, той се озова по средата на "прожекторите". Сега той се насади в пачи яйца и трябваше да измисли нещо, с което да ги забавлява.

/Тед, ти си. Време е за малко лирика ;)/
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeСря Авг 21, 2013 4:00 pm

Светлината на прожекторите. Надали няма човек на тази земя, който да не си е мечтал да бъде под тях. Дори и аз.
Да стана рано сутринта, излизайки от стаята си и да отида за поредната си чаша утринно кафе. Да седна в поредната закусвалня, да си поръчам вестник и отгръщайки първите му страници - да видя собственото си изражение. Отпечатано и изрисувано от незнаен художник. Усмихващо ми се от там, отсреща...от жълтите страници...

Да си призная, не обичах книгите. Такъв съм от дете. Когато започна да чета нещо, каквото и да е било то, малко започвам да завиждам на героите заради техният свят. Магически, приказен и някак си...измислен.
Не казвам, че не бих чел. Но, по-добре ли е да ревнувам от колкото да живея живота си спокойно?
Като се замисля, не съм го правил отдавна. А сега, ми се отдаваше такава възможност.
Пристъпих няколко крачки напред и погледнах към "публиката", която очакваше моят рецитал. Усмихнах се леко и помахах срамежливо с ръка. Наистина ме беше срам. Дори усетих, как кръвта нахлу в бузите ми.
Застанах пред рафта и погледнах редовете с книги. Погледа ми инстинктивно се спря там, където Роза бе оставила своята. Прочетох наум заглавието - "Котка в дъжда". Повторих си го няколко пъти, надявайки се да го запомня и някой ден да намеря тази книга. Историята която прочете малката госпожичка ми се стори доста интересна...
И така. Погледа ми отново зашари по рафтовете, търсейки някакво подходящо четиво. Честно казано, повечето ми бяха неизвестни. Бях чувал тук-там някой от авторите, но не знаех абсолютно нищичко за тях. Вярно, когато бях чувал имената им, думите които казваха за тях бяха "Величествени", "Легенди", "Безсмъртни писатели", но за мен си бяха просто имена.
"Ровейки" с поглед, се спрях на малка бяла книжка, която се отличаваше от другите. Прокарах пръсти по твърдата и корица и я издърпах навън, измежду другите четива. Разгърнах я с предната корица към мен и я огледах внимателно. Името на писателя...липсваше. Ей така, отпред си стоеше само огромното заглавие - : Безобразна поезия". Гениално, не мислите ли? Четиво, което никой да не знае, че самият ти си написал. Да ти рецитират собствените ти стихове, а ти да се правиш на луд и да се подсмихваш тихичко, как всички се радват на написаното от теб.
Стиснах книгата в ръка и се обърнах към хората, които ме гледаха с нетърпение. Насочих се към малкият стол, който бе предназначен за мен. Огледах публиката и направих същото, което правеха повечето от тях - кръстосах краката си един върху друг. Явно това бе някакъв техен величествен знак, с който се отличаваха от простолюдието.
Повдигнах поглед и огледах хората. Усмихнах се отново леко и се прокашлях няколко пъти, за да оправя гласа си. След което, разтворих книгата, търсейки това, което бих искал да прочета.
Разгледах заглавията, които бяха изписани на втората страница и си харесах три от тях. Мислех да ги прочета едно след друго, пък каквото ще да става. Прокашлях се отново и започнах да чета внимателно, като се стараех да не правя грешки и да следвам пунктуационните правила. О, Елисандра! Дали изобщо имаше такива правила? О, Аш...

Моята съседка поетесата

Тя средна е на ръст.
В очите живи
епохата се плиска неумело.
Краката й са малко криви,
но твърдо стъпва с тях по пътя,
осеят с лири и пегаси.

Обичам тази поетеса.

И не защото ми напомня
батални сцени от екрана,
и не защото са огромни
очите й зад очилата,
а затова че и когато
е клекнала в усамотение,
тя пак намира вдъхновение
и пише стих, макар и с пръст

по стената със
бели фаянсови плочки.

Докато го четях, на няколко пъти чух, как някой хора се захилиха. Наистина, имаше доста абсурдни думи, но пък беше интересно. За това тръгнах да чета второто стихотворение, надявайки се да се хареса на хората :

-НА ПРЪСТИ СЕ ПРОМЪКВАХА ЖИРАФИ,

докато кротко чаках своя ред
да хапна розов сладолед,
а някой в двора късаше чаршафи.

Изпъпли на балкона баба стара,
саксия с фикус хвърли тя по мен
и с чувство за осмислен ден
запали следваща цигара.

Един арапин, хванал под ръка
момичето, в което аз съм влюбен,
изгледа тази сцена с поглед муден
и ме подритна просто ей така.

След което, последва следващото, без да чакам много :

-СНОЩИ КЪСНО СЕ ПРИБРАХ

и потърсих под леглото
Мойта Муза.
Чудно нещо!
На талази лепкав страх
по гърба ми лази.
Тъй най мразя!
Вчера тука те оставих.
Вместо теб сега намирам:

а) осем фаса;
б) песен детска на три гласа;
в) половин чифт пантофи;
г) седем спенсърови строфи;
д) локва (като от дете);
е) “Да ти е….” (не се чете).

Чудно нещо!
Свойта Муза
не намерих под леглото.

След края му, останах в стола. Стиснал здраво малката книжка, като дете с бонбони в ръцете. Гледах хората с любопитство, а и те мен. Не знаех, дали тук трябва да кажа нещо или да стана от мястото си, за това и не помръднах, докато не се появи следващият кандидат или не бъда безмилостно изгонен от присмеха на тълпата...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 22, 2013 7:51 am

Аш все така стоеше на стола, само където краката му вече не бяха кръстосани, а готови или да станат и да си тръгнат или да продължат. Някои от присъстващите все още се подхилкваха сещайки се за творбите, които младия хубавец им предложи.
-Това беше една интересна интерпретация на стила но сенс, дами и господа. - намеси се Веларион.
-Много добра при това. - чу се глас от публиката и всички кимаха в съгласие.
В крайна сметка се оказа, че нашия приятел се е справил добре и бе доволен от себе си. До толкова, че чак се замисли дали да не почне да чете по-често. Една достолепна усмивка се залепи на лицето му и чак тогава той стана от мястото си и почтено се запъти към останалите от компанията. Седна до тях и пое маркучът, който го чакаше като награда за свършената работа.
-Браво бе. - посрещна го Тес. - Голямо чувство вкара, не си бил такъв буржоа за какъвто те мислех.
-Моля? Мислел си ме за префърцунен?
-Хехехе, мъничко.
-Идиот!
-Лентяй!
От страни Роза се смееше на закачливите им нападки и спокойно отпиваше от чаят си. Разговорът премина от литературна на всякаква друга вълна, а от време на време нови ентусиасти заставаха на почетното място на стола, подбутнати от техните изяви и ги заливаха с нова доза поезия или проза. Трудно е да си лирик, но когато се осланяш на някой велик творец всичко става една идея по-лесно.
А тримата ни другари се любуваха на случващото се, като за фон си пригласяха за утрешния паметен в тяхната история ден, в който щяха да разберат истината зад мистиката на Сините обици. Явно това щеше да господства над съзнанията им, щеше да е една възможност, за която мнозина са копнели, но само шепа смелчаци в лицата на нашите герои щяха да се престрашат да я приемат и разбулят тайната.

/Тед, свободно РП. Ако искаш прави още нещо, ако не се прибирайте. Както решиш./
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 22, 2013 1:58 pm

Минаха около двадесетина минути, в които и тримата продължавахме да отпиваме от чашите си. Аз и Тес си дърпахме понякога от наргилетата, които не издържаха много.
По едно време, Роза скочи от мястото си, хващайки се за главата.

- Елисандра! Забравих да нахраня Доби!
Двамата с Тес се спогледахме странно и неразбиращо. Но, доста бързо ни просветна за какво става дума.
Преди да тръгнем насам, се намирахме в "Музикалната стая". Там долетя и малкият и дракон, който си даде вид, че е доста гладен. Не знам защо, но явно от бързане бяхме забравили дребосъка там, а Роза чак сега се сети.
Протегнах се и хванах ръката и.

- Искаш ли да отидем?
Роза се обърна към мен,
- Мислиш ли, че ще го оставя така?!
И в следващият миг, тя тръгна към вратата на заведението. С Тес не изчакахме много и я последвахме.
А там, точно пред вратата ни посрещна г-н Ашманте. Той застана на пътя ни, сякаш искаше да ни забрани да си тръгнем. Ръцете му се протегнаха и застанаха на раменете на Роза.
- Тръгвате ли си млада госпожице?
- Да! - отвърна му категорично тя - Трябва да си нахраня дракона!
- Ооо, горкото то. Не може ли да изчака? Все още малката ни беседа не е свършила...
Застанах зад гърба на Роза и поставих ръцете си върху тези на рогатия господин и отсякох :

- Съжалявам господине, но трябва да го направим. Все пак това е животно, а не някой неодушевен предмет. Обещавам, че ще ви се реванширам.
Веларион ни изгледа и тримата, след което се отдръпна настрана и собственоръчно ни отвори вратата.
- Добре, така да е. Пожелавам ви хубава вечер...
Точно когато вратата се отвори пред нас, се сетих, че не бяхме платили сметката. Извърнах глава назад и понечих да тръгна към масата, като същевременно с това бръкнах в джоба си за да извадя малко жълтици.

- Аш, аз я оправих. Хайде, побързай! - чух гласа на Тес, който вече бе на прага на вратата.
Хукнах към тях, като поздравих собственика на "Наргиле" на излизане.
Веднъж озовали се на улицата, тръгнахме към конете, които бяхме спрели до заведението. Тес бързо скочи на неговия, а аз помогнах на Роза да се качи преди мен. После хванах юздите, увих ги около едната си ръка и се качих зад Роза, като опрях гърдите си в гърба и.
- Не се притеснявай, ще стигнем бързо.
- Моля те, Аши...не искам Доби да ми се сърди...
Засмях се съвсем леко, въпреки, че нямаше нищо смешно в цялата ситуация, която честно да си призная ми напомняше за бившата ми съквартирантка. Да, точно онази луда и непохватна русокоска, която редовно забравяше да го нахрани.
Дръпнах юздите и пришпорих коня напред. Добичето тичаше бясно напред, а този на Тес ни следваше неотлъчно. Пристигнахме до тук за по-малко от тридесет минути, а с този бърз ход, щяхме да преполовим това време...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





"Наргиле"     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: "Наргиле"    "Наргиле"     - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
"Наргиле"
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Град Маджeстик-
Идете на: