ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Трапезарията

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 11:32 am

Тук се хранят членовете на семейството - братята Гин и Хоши, сестра им Лин и майка им Хикари, както и гостите и приятелите им. Трапезарията е огромна, използва се също така и за балове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeПет Яну 27, 2012 2:31 pm

Двамата влезнаха в трапезарията. Тя не отстъпваше по изящество на спалнята, в която бяха преди малко. Даже напротив. Всичко тук бе дървена резба в класически стил. Със златни орнаменти без да са излишни или шикозни. Светлината беше леко притъмнена, от един стар грамофон се чуваше лека музика на цигулка и пияно. Братята станаха и веднага се нахвърлиха върху Тес като почнаха да го мачкат, да го ръчкат и да му се радват по всевъзможни начини, а той им отвръщаше със същото. Хвана Хоши за врата, наведе го малко напред и почна да търка косата му с пръст. Малко по-младото от него момче се дразнеше под тази наивна гавра. Накрая се отскубна, а майка им и Арадел се смееха топло на тази момчешка игра.
-Хайде, хайде, оставете го да диша. - скара се Хикари на синовете си. - Сигурно сте умрели от глад. Заповядайте, правете ни компания докато вечеряме.
Тя хвана Арадел под ръка и я положи на един от меките, удобни столове.
-Хикари, къде е Лин. - попита я гостът й.
-Няма я, очакваме да се прибере скоро. Много ще ти се зарадва.
-Многоооо..... - подсмихна се Гин на брат си Хоши и двамата си намигнаха.
Жената взе едно звънче и почна да звъни с него. След минута в трапезарията завлизаха слуги и наредиха масата. Имаше най-различна храна - от морска кухня, през ориз със зеленчуци до печено крехко агнешко със задушени броколи във сос. За пиене имаше сок от пресен касис и червено вино.
-Слагайте си каквото искате. - усмихнато подкани собственичката на дома.
Тес си сложи порция скариди, наля си чаша вино, наля и на Арадел, но я остави този път сама да избере храната си. Почна се весел, небрежен разговор.
-Е, Арадел. - обърна се към нея Гин. - Разкажи ни нещо за себе си и как изобщо се запозна с този идиот до теб?
Всички почнаха да се смеят и зачакаха културно отговора й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 9:46 am

Бях виждала толкова отрупана маса от изобилие , единствено за някой празник.Миризмата която започна да се разнася изкусно си играеше със сетивата ми.Посегнах към ориза със зеленчуци и си сипах толкова колкото в чинията ми да има нещо , не исках да излглеждам лакома.Малко бях притеснена , защото знаех , че не разговарям с кого да е , а с хора които заемат висш статус в това общество.Но пък държанието им по нищо не подсказваше аристократския им произход , бяха толкова мили и земни.
-Е, Арадел. - обърна се към мен едно от момчетата. - Разкажи ни нещо за себе си и как изобщо се запозна с този идиот до теб?
-Една мила дама на име случайност го доведе при мен.Но истината е , че Тес дойде точно на време , защото тогава имах нужда от приятел и човек с когото да говоря.За което съм му много благодарна , защото явно има способността за отрицателно време да преобразява живота на човек.-усмихнах му се аз и посегнах да уловя ръката му , лежаща кротко на масата.-Но стига за него , че ще вземе да се възгордее.А от мен не очаквайте история достойна да бъде описана в някоя книга , аз съм обикновено момиче идващо от един друг свят...мога да ви разкажа за него , но не смятам , че ще сте очаровани.Имате прекрасен дом!-опитах се да сменя темата.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 11:51 am

Тес потръпна от допира й и на свой ред й отвърна също със усмивка. Говореше искрено, непринудено, макар и малко притеснено. Това му се понрави.
-А от мен не очаквайте история достойна да бъде описана в някоя книга , аз съм обикновено момиче идващо от един друг свят...мога да ви разкажа за него , но не смятам , че ще сте очаровани.Имате прекрасен дом!
-Благодаря ти, мила. - подзе Хикари. -Но не съм съгласна. Точно най-хубавите истории почват с едно обикновено момиче или едно обикновено момче, които след време се превръщат в необикновени.
Това до някъде поласка Арадел и я накара да се изчерви. Малко по малко усещаше как е отпуска и не усещаше толкова голямо неудобство от богатото семейство. Разговора течеше леко, храната и виното бяха първо качество. След около половин час вратата се отвори широко и през нея влезе и малката дъщеря на Хикари Хай - Лин. Момиче на петнайсет години нежно като роса и сладко като изгрев. Когато видя Тес тя се сепна и се изчерви като домат. Невинността й накара страните й да поруменеят. Той се изправи и разтвори ръце за прегръдка. Лин се усмихна широко, лицето й се озари и след малко замисляне тя се втурна към мъжа. Скочи в обятията му и той я завъртя във въздуха.
-Тес... - извика радостно момичето. -Не мога да повярвам, че си тук. Толкова ми липсваше.
-И ти на мен, дребосък.
Той я пусна и тя веднага зае свободното място от другата му страна. Братята й се подсмихваха.
-Лин искам да те запозная с моята приятелка Арадел. Арадел това е Лин - най-слънчевото дете, което познавам.
Малката пое несигурно ръката на тази красива жена, която явно имаше нещо общо със едновремешния й спасител. Русокосата магьосница можеше да се закълне, че вижда в погледа й лек неприязън, едвам забележима искрица на моминска, неосъзната ревност.
-Приятно ми е. - каза леко сухо девойчето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 10:08 am

Поех ръката на младата девойка, но за разлика от нея с по-голяма топлота.
-На мен също ми е приятно , Лин!- усмихнах се аз.
След което се върнахме на темата на която разговаряхме преди идването й. И все пак с периферията на окото си наблюдавах всяка една нейна мимика и жест. На тази възраст децата като са влюбени са толкова сладки, правят всичко с такава чистота и висш оптимизъм. Сега тя стоеше на стола, почти изкривила тялото си на 80 градуса, за да може да гледа към Тес и се опитваше да имитира действията на зряла прелъстителка като увиваше косата в пръстите си. Гледайки я си припомних случка от времето когато и аз бях на нейните години и главата ми бе замяна от , разбира се хулигана на училището - Патрик.Беше ми достатъчно да пълзя след него по коридорите и да го зяпам, а погледнеше ли към мен, това бе висша форма на близост. Един ден се осмелих да дам глас на чувствата си, взех една малка дървена кутийка с медни орнаменти по нея и при зори се качих на покрива си.Първите лъчи на слънцето галеха небето. Идеята ми беше да му подаря изгрева , новото начало и духовната чистота. Когато наполовина бе излязло , разтворих кутията с идеята ,че събирам лъчите му.
Когато отидох в училище , изчаках да дойде голямото междучасие. Стоях пред вратата и гледах излизащите деца, докато не го забелязох:
-Патриик - извиках аз. Той започна да върти глава , търсейки от къде го викат. Отидох до него и го дръпнах за ръкава в страни от тълпата.
-Вероятно не ме познаваш...така де...аз съм Арадел...- след което бях грубо прекъсната.
-Ааа , да! Сетих се коя си , ти си психопатката която ме следи по коридорите.Веднъж си направих експеримент дали ще влезеш с мен в мъжката , ма неуспешно. Е м к'во искаш?
-Ами , аз просто исках да ти дам този подарък в знак на моите чувства към теб. Аз ти подарявам зората. - цялата бях изтръпнала.
Той пое кутията в ръцете си и започна да я разглежда подробно от всички страни , но някак си без нужното уважение което се проявява когато ти дадат подарък. Отвори я и като видя, че е празна я хвърли по мен:
-Ти нормална ли си? С право те наричат психарката на даскалото.Изроод, изроод.- започна той, а след него и половината училищен двор.
Бях безкрайно унизена. От тогава нямам такова доверие на мъжете , нямам и смелост да предприема каквото и да е спямо мъж. За това ми беше , а и още ми е толкова трудно с Тес. Защото липсата на смелост в мен караше момчетата да си тръгват от мен с идеята, че не споделям чувствата им , а мен просто ме беше страх. Сигурно с това бях отблъснала и Лезандър и за това не ме потърси повече...а сега и Тес щеше да го последва. Хвана ме яд над мене си ...
-Патрик....- казах през стиснати зъби , колкото да не ме чуят останалите.
Погледнах отново към Лин и вече знаех какво трябва да направя
-Извинявай , Лин...би ли ми отделила няколкото минутки?
Момичето ме изгледа с очакваното презрение, но все пак ме последва до големия прозорец , който гледаше към градината.
-Знам, че не ме харесваш особено, знам и защо...но просто искам да ме изслушаш.- след което и разказах историята за Патрик. - Това се опитвам да ти кажа...не крий тези чувства вътре в теб, защото това е нещо на което трябва да се даде крила независимо какъв ще е края. А и малко или много и двете познаваме Тес и много добре знаеш , че той няма да реагира така. Не се опитвам да те поучавам, просто се опитвам те предпазя от нещо много неприятно.Е?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 10:39 am

Малкото момиче я гледаше и слушаше внимателно и изненадано. Как беше разбрала? Толкова се стараеше да не го показва на никой. Но истината беше, че тя беше влюбена в него още от момента когато защити тялото й с неговото и я избави от смъртта. Тогава той се превърна в нейн герой. Знаеше, че въпреки произхода си не може да има мъж като Тес. Да точно затова. Той е мъж, а тя неузряло все още дете. Искаше й се да вярва, че той би я чакал докато стане жена, но. Та той дори не подозираше за чувствата й. Тя сви болезнено очи. Две сълзи се стекоха по бузите й:
-Какво разбираш ти? - каза накрая с невинна болка - Виж се! Толкова си красива и магнетична. Той никога не и ме възприел по начина, по който възприема теб. Нали виждам как те гледа. За него аз ще съм просто онова малко момиченце, което спаси преди три години. Знам, че ме обича много, но колкото и голяма да е тази обич тя не е както един мъж обича една жена. По-скоро както се обича малка сестра.
Тя стисна юмруците си и въздъхна тежко:
-Ти не си виновна, той също. Аз просто....просто....
Момичето замлъкна незнаещо какво повече да каже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 6:13 pm

Стоях и я гледах и имах чувството, че слушам себе си.Думите в този момент бяха просто излишни , за това я притиснах силно до себе си...това в нея трябваше да излезе по един или по друг начин.В една прегръдка се крият толкова много недоизказани неща , които не могат да бъдат облечени в думи...когато прегръщаш някого , също е и висша форма на доверие , защото по този начин допускаш този някой в твоя свят.Сякаш се отваря порта и настъпва миг в който си най-уязвим.А нейната прегръдка ми разказа толкова много неща...почувствах я адски близка. Целунах я по челото и й казах:
-Сега си едно прекрасно дете, но вътре в теб расте една бъдеща жена.Ти си спечелила неговата обич , тя не ти е дадена даром и това говори колко достойна си.Независимо под каква форма е тя , човек трябва да бъде благодарен и на малкото което има!Представи си един живот без Тес , как би се чувставала , ако дори не познаваше този човек?!Просто трябва да дадеш глас на това в теб , и аз не съм човека, който трябва да го чуе.Човека, който може да ти помогне сто....идва точно към нас.Бъди честна пред себе си , а и пред него...защото тези чувства могат да объркат сегашните ви взаимоотношения.- усмихнах й се широко и я прегърнах още веднъж за да й вдъхна нужния кураж.
Тес бавно приближаваше, носейки една от слънчевите си усмивки.Наистина бе прекрасен, щом усетих погледа му върху мен, краката ми омекнаха и имах чувството, че на тяхно място имам пипала на медуза.
-Аз смятам да се разходя до тоалетната- и й намигнах съзаклятнически.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 6:47 pm

-Какви интриги заплитате вие дами? - пошегува се Тес с тях, след което Арадел се отдели под претекст да отиде до тоалетната. Малката Лин го дръпна на страна и между тях почна разговор, който накара усмивката да изчезне от хубавото лице на мъжа. Когато Арадел се върна видя как момичето плаче тихо и смирено , а Тес нежно и топло я прегърна като се опитваше да изтрие сълзите й.
-Обичаш ли я?
Той поклати глава:
-Не знам. Познавам я от съвсем скоро, но... но определено искам да я опозная. Да влезна в света й и да го изуча.
Девойчето изхрипа още няколко пъти и накрая реши да е силна емоционално за крехката си възраст.
-Тогава не я наранявай. Наистина е добра.
-Така е. Няма да е нараня, обещавам ти. - той й се усмихна лъчезарно. -Знаеш, че никой не може да те измести нали? Ти винаги ще си останеш малката ми фейчка. И докато съм жив ще те защитавам.
-Знам! - засмя се Лин и го прегърна невинно.
Двамата се върнаха при другите. Момичето усети, че камък е паднал от плещите й и се чувстваше много по-добре сега, въпреки че знаеше, че Тес никога няма да е нейн. Разговора започна наново изпълнен с приятни и закачливи теми. След още половин час беше време да се оттеглят. Арадел и Тес поеха към стаята за гости.

/Гери пиши в стаята за гости/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Трапезарията  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията    Трапезарията  Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Трапезарията
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Летящият град :: Имението Хей-
Идете на: