ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Стая 10

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 12:20 pm

Стаите са за двама. Има всичко необходимо за удобството на ученика - две легла, в двата края на стаята, два гардероба, полица за личните вещи, маса с три стола и малка тераска, гледаща към градината. Банята е средна на големина с душ и средно голямо огледало.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 4:51 pm

След като си взех багажа от стаята и върнах ключа на домакинката, поех към новият си дом. Отключих и когато влязох вътре, останах леко разочарован. Каква бе причината? Стаята бе абсолютно същата, само че в обратен ред. Леглата в миналата стояха в десния край на помещението, а тук бяха в левия. Банята бе в дясно и ...да... всичко на обратно. Точно клонирано копие, на предишната. Ужас!
Дали бе достатъчно добра идея да се преместя тук? Може би да. Да речем, че късмета ми ще се обърне към по-добра насока...надявах се.
Разопаковах багажа си и го подредих в гардероба. Няколко тениски, три панталона, два чифта обувки, от които едните сандали. Забелязах, че доста от нещата, които трябва да имам - липсват. Интересно...май днес ще се ходи на пазар. Бръкнах в джоба си и извадих кесията. Установих че цялото ми злато е тук. А до колкото си спомням, на трезва глава оставих 500 на бармана в заведението. Да не би да ми ги е върнал? Луд човек!
Оправих се за излизане. Всъщност, само оставих торбите на земята и поех право навън. Ще се харчат кинти...най-накрая!

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПет Яну 18, 2013 5:05 pm

Бях изгубил представа за времето, докато се прибирам. Даже, на няколко пъти обърках посоката по която трябваше да се прибирам. Нямах особено голямо желание да се изгубя, за това попитах няколко човека за по-сигурно, как да стигна до сградата.
Ама че съм и аз! От толкова време бях тук, а все още се губех като дете.
Накрая когато се прибрах, оставих каруцата пред сградата и се качих нагоре. Стълбищата бяха дълги и ми се струваше, че са безкрайни. Качвах се бавно, без да обръщам внимание на никой. Да, изхарчих куп пари. Но, това не ме направи щастлив. Вървейки по стълбите, започнах да чувствам прималяване. Усещах как ми се виеше свят и за малко не припаднах още, преди да съм се прибрал в стаята си. Но, това беше от глад. Преди да се кача до последната стая в общежитията, се върнах до Гостилницата за да си набавя храна. Всъщност, не усещах глад, но тялото ми копнееше за нещо, което да го успокои. Взех си два сандвича с се върнах към коридорите. Онези, дългите...които дори не успях да изкача. Поех по стълбището отново нагоре, нарамил всичките си дисаги. Този път, пътят ми бе двойно по-дълъг. Докато се изкачвах, вече бях преполовил първият сандвич, надявайки се да утоля глада. До горе, вече него го нямаше.
Влизайки в стаята си, ме приветства самотата. Беше ми някак...чужда. Не беше онази тъжна стая със спомените, но не беше и моят дом. Онзи, от който дойдох до тук. Далечният...в който, нямаше да се върна повече. Там бяха истинските ми спомени, които понякога ми липсват. Но, вече нямах правото да бъда там. Това тук, бе моето начало. За жалост, човека с който го започнах, го нямаше. Бях сам. Така, както се и чувствах.
Захвърлих багажите до вратата и седнах на леглото си. Облегнат на стената и със замислен поглед в тавана. Мислех, планувах...но краят не идваше. В главата ми бе пълна бъркотия. Като разтурена стая, след грабеж. Не знаех накъде да поема и по кой път да започна. Бях решил да дойда тук, за да започна нещо ново. Хареса ми в началото, но след време, не получих това от което имам нужда. Пренебрежителни погледи, загубени хора и накрая стигнал до тук. Самотен, облегнат на стената.
Станах от мястото си и взех наргилето. По смътен спомен го нагласих така, че да го разпаля. Всъщност, не бях пушил от много време. Единствените няколко пъти, ми бяха тук. А когато бях в бащиният дом, не смеех да докосна тютюн. Запалих го. Ядно дръпнах няколко пъти от дима и усетих вкуса му. Мента...
Закашлях се силно. Бях забравил как се прави. Изкарах неприятното усещане от дробовете си и пробвах втори път. Този път, аромата се усещаше повече. Дори, мога да кажа че ми бе приятно. Въпреки че не изпитвах удоволствие от това, някак си ме успокояваше. Внушавах си го че е така. Разпалих въглена отново, като поддържа малка кибритена клечица до него. Така останах може би около час, преди да заспя. Оставих се на спокойствието и тишината да ме завладеят, докато се успокоя. Когато наргилето ми привърши, се изправих и отидох до багажа си. Бръкнах в провизиите си и изкарах втория сандвич. Изядох го на няколко по-големи хапки и се захванах със същинската част на вечерта ми. А тя бе, украса на стаята.
Извадих от чантите няколко от саксиите, които бях взел от пазара. Преброих ги и им намерих места. Една оставих до леглото си, две на прозореца и последните две, които бяха най-големите (разбирайте около 50 сантиметра високи), оставих от двата края на вратата. Сложих почва в тях и се отдръпнах на няколко метра. Реших да започна от саксиите до вратата. Освободих към тях няколко снопа енергия, които ги обгърнаха. Тя проникна в почвата и си намери удобно място, на което да "заспи". Малко по-късно, от почвата се появи стъбълце. То започна да се извива нагоре, докато не достигна височината на дръжката на вратата. На върха му се появи малка пъпчица, която след време щеше да се разпука. В другата саксия, се появи подобно цвете, но малко по-малко от първото. До прозореца, дадох живот на два кактуса, които щяха да се любуват на светлината. С едри стебла и малки цветчета на върховете, които надали скоро щяха да се излюпят от пъшкулите си. Саксията до леглото, оставих последна, преди да привърша с украсяването. В нея, посадих малко подобие на дръвче, с енергията си. Малко стебло и дълги падащи клони по краищата. Беше като декоративна "Плачеща върба", която всъщност не можеше да бъде намерена никъде. Но, исках да имам такова цвете в стаята. Когато то разлисти листата си, се приближих до него. Наведох се и го целунах.
Последното нещо, което направих с магията си, бе да украся стената до леглото си. Тя бе доста обширна и имаше доста място. Прокарах ръцете си по дължината и, оставяйки енергия навсякъде. Тя я покри и след няколко секунди изчезна, като се пропи в нея. Няколко минути по-късно, от стената започнаха да поникват малки пъпчици. Те се пропукваха, а от тях излизаха малки стъбълца, които се свързваха едно с друго. Не мина много време, докато цялата стена се покри с нещо като мозайка, от листа. Изглеждаше красиво и някак си успокояващо.
Доволен от всичко, спрях енергията си и легнах в леглото. Погледнах към цветята до вратата и затворих очи. Поех си дълбоко въздух, искайки да усетя аромата им. Всъщност, това което усетих бе аромата от наргилето и мириса на природа, която бе примесена с лекия вкус на ментата. Беше приятно. Отпуснах тялото си и след няколко минути заспах неусетно...

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 12:53 pm

След може би около час, пристигнахме и в Гилдията. Промъкнахме се тихо по коридорите, за да не сме прекалено шумни и се отправихме право към стаята. По пътя, с Роза ме бе обхванала лиготията и се чудех, каква пакост да направя. Но, все още не ми идваше нищо на ум, което да разсмее достатъчно и двамата.
Преди да влезем в стаята, се обърнах към дребосъка.
- Тъкмо, ще видиш как съм си я украсил. Дано ти хареса, много се постарах.
- Сигурна съм.
Когато навлязохме в стаята, Роза припна първа и започна да оглежда с любопитство цветята които бях наслагал навсякъде. А докато го правеше, аз реших да направя друго.
- Ей...аз ще отида до банята.
Тя така и не ми отговори, а аз така и не казах нищо друго. Взех си една хавлиена кърпа и се запътих към моят храм на усамотението.
Не се задържах дълго там. Може би след пет минути, вече бях готов и излязох през малката врата, увит само с хавлиената кърпа през кръста. Когато влязох в стаята, заварих Роза да стои на леглото ми и да гледа право в стената.
- Ей...-подвикнах аз, но тя не ми обърна внимание.
Може би, не ме е видяла. За това, се приближих от единия и край, взех възглавницата от другото легло и я метнах право по нея. Удара не бе много силен, но поне привлякох вниманието и.
- Какво си се умислила толкова...съквартирантке?
Гледах я отново с усмивка на лице. Обичах да го правя, особено когато съм покрай нея. Самата тя ме караше неусетно да се усмихвам.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 1:28 pm

Пухената възглавница се заби в сладкото лициче на Роза и тя падна на страни, като котка от пейка, която се е отпуснала прекалено много.
-Ейй...
-Какво си се умислила толкова...съквартирантке?
Хах, съквартирантка ще я нарича. Е да, за тази нощ поне защо да не. Всъщност детето нямаше против от време на време да спи при него. Щеше да е весело. щяха да си говорят и смеят по цяла нощ. Да пият мляко с какао или карамел. Ох, ама това беше прекалено инфантилно. Поне за Аш. Всъщност....не, за него нямаше такова нещо като инфантилност. В душата си той бе едно голямо дете, само където вършеше неща и за възрастни.
-Ами мислех си.... - малко неловко и срамежливо поде принцесата - за онова, което каза преди.
-Кое?
-За гаджетата.
Бузите й се изчервиха и цялото й лице пламна като домат.
-Аз наистина съзрявам доста бавно, което е нормално, но....
Надигна глава и заби сладките си кафеви очи право в него.
-Как някой изобщо може да ме хареса. Имам предвид, аз съм толкова неоформена. Виж, виж.
И преди Аш да може да я спре, тя повдигна блузката си. Младежът закри очи, но твърде късно. Пред тях се показа голият торс на приятелката му и той се облещи. Майко, наистина беше много плоска. Като момченце.
-Видя ли? - свали плата тя и отново се покри. -Няма никакъв начин момчетата да ме харесат. Не и в следващите десет години, сигурно.
-Но нали сама каза, че не искаш такива неща?
-Да, но....само си мислех....
И пак се изчерви до припадък.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 2:11 pm

Отидох право до леглото, сядайки от едната и страна. Положих едната си ръка върху главата и, като я погалих право през косата.
- Хич не са ти и трябвали. Нали ти казах, одеве нещо. Най-много, да те хареса някой, чийто нос после трябва да счупя. Не са ти притрябвали изобщо. Аз като си намерих, какво? Да виждаш някоя покрай мен в момента? Не. Нали? Защото не ми и трябват. Утре ще вземе да ми вдига нервите, да не мога да ходя навреме да се уча, пък ако тръгне да ми забранява да се виждам с теб...
- С мен? Защо пък с мен?
-...Знае ли човек? То, жените не можеш да ги разбереш, колкото и да се опитваш.
- Ей! - ядосано ми подвикна малката русокоска.
- Чакай, чакай! Нищо не съм казал за теб. Говоря, за тези, на моите години. Те самите не могат да се разберат какво искат, камо ли някой друг да го направи. По-скоро, ще се науча да летя, отколкото да знам какво иска една жена.
- Така ли? Хмм. Тогава, аз какво искам?
Обърнах се към нея и я погледнах право в очите. Примижих с моите и започнах да я гледам втренчено. Изведнъж, проговорих :
- Знам какво искаш!
Скочих от мястото си и излязох от стаята, като оставих малкото русокосо слънчице, самичко. За няколко минути отидох при г-н Бишъп, който все още си бе в кабинета. От него разбрах, коя е стаята на Роза и отидох направо там. За мой късмет, бе отключено. Влязох вътре и намерих малката Доби, свита на кълбо върху леглото и.
- Пст, Доби. Хайде, ела момче!
Подвикнах на малкото драконче, а то когато ме видя, скочи от леглото и дотърча до мен. Положи предните си лапички на коленете ми и измърка по свой си начин.
Следващото нещо, което направих заедно с малкото драконче, бе да отида до Гостилницата. От там взех две чаши топло мляко, поръсено отгоре с какао, а за дракончето една купичка с прясно мляко. Надявах се да го изпит. Ако ли не, щях да полея с него цветята.
Запътихме се право към стаята ми. Но, този път не нахълтах вътре, а я ритнах няколко пъти здраво, за да дам знак на Роза, че съм пристигнал.
- Съквартиранткееее, отворииии - провикнах се силно, докато държах в ръцете си чашите с мляко и купичката за Доби.
Дракончето ми отвърна, като започна да ръмжи, заедно с моите викове.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 3:02 pm

Когато Роза чу гласът на Аш и ръмженето на дракона си, веднага скочи от леглото и хукна към вратата. Отвори я и видя приятелят си с няколко чаши и купичка, а Доби държеше едвам едвам в една от тях.
-Добииии.... - извика тя и го гушна, като го стисна толкова силно, че на момчето му се стори, че очните ябълки на животното ще изскочат всеки един момент.
-Ъъъ...мислиш ли, че това е здравословно за него?
-Какво? А, нищо му няма. Той е здраво куче....така де, дракон.
-Хаха, щом казваш.
Двамата седнаха на леглата и момичето пое една от чашите. Вдиша аромата й блажено, като малките ноздри леко се разширяваха и въздъхна доволно.
-Ммм....няма нищо по-хубаво от мирисът на топло мляко.
И после това момиче говори за гаджета. С какво щяха да я черпят? С какао? Беше толкова невинна и неопитна, че когато дойде този момент, Аш по-скоро щеше да им се смее, отколкото да изревнува, както би направил всеки по-голям батко.
-Видя ли, че знаеш какво искат жените.
-Ти ако си жена.
-Ти пък щото си големият мъж, хахха.
-Добре де признавам. Не съм най-големият мъжкар.
-За мен си идеален.
Аш се изчерви от думите й и отпи от топлата течност, за да не си проличи. Е, тя го видя, но нямаше да го гаври за това. Самата тя преди минути се червеше и то много повече.
Следващият половин-един час премина във веселие, сладки приказки между близки приятели и смях. Роза караше Доби да покаже дресурата си и той летеше по тавана като правеше фигури във въздуха, палеше свещите с пламъкът си и се въртеше като пумпал. След всичко това бе време за сън. Минаваше един през нощта, а явно двамата ни герой смятаха утре да се отдадат на здрави тренировки.
Принцесата и драконът се настаниха на едното легло, а земният маг на другото.
-Лека нощ, Аши.
-Лека нощ, дивчо. Спи в кош и...
-Сънувай златен грош. - изпревари го тя и двамата заспаха с усмивки.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 8:31 am

Сутринта ме събуди нещо грапаво, мокро и много хлъзгаво. Когато отворих очи, срещу мен стоеше онова малко, златно създание, което вчера намерих.
- Добииии... - измънках в просъница, а дракончето изръмжа по свой си начин.
Станах от леглото и погледнах към Роза, която все още спеше сладко. Приближих се до нея и когато се надвесих над леглото и, видях колко сладко се е свила на кълбо, като малко котенце. Само и липсваха мустачките и щеше да е досущ като един мъркащ дребосък.
Изтичах до банята за да се оправя. Защо тичах ли? Доби не спираше да се вре в краката ми и да се закача. Драпаше с нокти по краката ми, хапеше ме...общо взето - искаше да си играе с някой. Когато започнах да си мия зъбите, отново дребосъка довтаса зад мен.
- Доби, не! - скарах му се, а той, все едно нарочно скочи напред и ме гризна за крака.
Не беше силно, но ме накара да подскоча.
- Ау, лошо ку...аа...лош дракон! Лош!
В крайна сметка, успях да си измия зъбите. Когато се върнах в стаята, Роза отново спеше. Толкова мило ми стана, че не исках дори да я будя. За това, реших да я оставя да поспи и се приготвих набързо за излизане.
След около пет минути, вече тичах по коридорите, за да не закъснея за поредния си урок.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 6:12 pm

Нямах търпение да се прибера в стаята си. Чувствах такава голяма умора в тялото си, че по пътя, вървейки към Гостилницата и обратно, можех да заспя. Всичко ме болеше. Най-много главата. Може би от напрежението на тренировките или новите неща които научих. Надявах се поне косата ми да е непокътната, защото тя не можеше да се излекува.
От гостилницата взех в една кутия току що направена топла пилешка супа. Половин хляб, бучка сирене и малко варени картофи, омесени с лук и подправки. Текоха ми лигите като гледах храната, но не я докоснах през целият път. Е, добре де...ще си призная. Няколко пъти си взех от картофите и един път си потопих пръста в супата, като после го облизах старателно, но само това. И моля ви, не казвайте на Роза, че ще ме бие!
На връщане, видях няколко хлапета в коридорите, които стояха около една саксия. Мъчеха се да направят нещо с нея. Святкаха, използваха енергията си, ама не им се получаваше. Засмях им се. Сигурно бяха нови.
Преди да отклоня погледа си от тях, незабележимо трепнах със свободната си ръка и от саксията с която си играеха, се подаде малко стебло. То се заиздига на около десетина сантиметра, а на върха му имаше малка пъпчица неотворен все още цвят. Хлапетата изпищяха от радост и скочиха от местата си. Ама че глупачета!
Скоро се прибрах и в стаята си. Отворих нетърпеливо вратата и нахълтах вътре. А там, заварих Роза и Доби, които в момента се боричкаха.
- Ей, дребосъциии!
- Ашиии! - извика малката русокоска и скочи от мястото си.
А малкото и драконче, се затича към мен и от радост или злоба захапа крака ми.
- Ау, ти... - за малко да изпсувам, но се усетих навреме и млъкнах -...да де. Сладур такъв! Но, това че си сладък, не значи че трябва да ми гризеш гащите!
Но, дребосъка не спираше. Дори, докато вървях към леглото си, за да извадя няколко купички от шкафа. Доби бе впил зъбите си здраво в дрехата ми и се суркаше след мен по земята.
- Донесох малко супа. Дано си гладна.
- И питаш!
Сложих за Роза и за мен. Скочих в леглото и след малко и тя се настани на другото.
- Аши, мисля че трябва да ходиш да се храниш в гостилницата. По...хигиенично е.
- Знам. Но, в момента ме мързи. А и обичам да си ям в леглото. По-удобно е. Пък и след случката с тигъра на бившата ми съквартирантка, не! Побърка хората там, а после аз излязох виновен.
- Ами ти си беше виновен, глупчо.
- Ти пък от къде знаеш?
- Всички знаят, Аши. Цялата сграда разбра за тая пакост, която бе сътворил. Да вкараш тигър в гостилницата. Ама, понякога наистина си много глупав. Знаеш ли?
- Сигурно е така. Щом всички сте на това мнение...
- Ей! - сопна ми се русокоската - Не искам да те обидя, нали знаеш?
- Знам, спокойно. Но понякога, когато някой ти повтаря нещо постоянно, започваш да вярваш в него.
- Аши, ти не си глупав. Просто понякога се държиш странно. Понякога си по-голямо дете и от мен!
Е, признавам си че това ме разсмя. За малко да разплискам супа по леглото си, докато се хилех.
- Добре, добре. Приемам че съм сладко глупав. Хайде, сърбай си супата преди да е изстинала!

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 6:44 pm

Двамата почнаха да се хранят необезпокоявани от никой, освен от Доби, който от време на време захапваше крачола на Аш, той го пъдеше, като се освобождаваше за известно време, а после пак го захапваше.
-Да не е бил куче в предишният си живот?
-Ха-ха, много смешно. И като заговорихме за животни и за Шейн, къде е той?
Въпросът се сгромоляса като мълния върху главата на земният маг. Наистина вече три дни откакто се е прибрал и все още не си го беше взел от Скай. Но бе спокоен, защото го остави на неговите грижи.
-С, споко. Дадох го на Скай да го гледа докато се върна. май малко го позабравих, но съм сигурен, че го храни редовно и го разхожда поне по два пъти на ден.
Роза повдигна скептично едната си вежда и придоби сериозен тон.
-Аш....не знам дали си му го давал или не, но....
-Какво?
-През последните дни няколко пъти видях Скай и нито веднъж тигъра не беше с него.
-Как така?
-Така. Все беше сам или с приятели, но не и с Шейн.
-Може да го е държал в стаята си.
-Аш, това е цял тигър. Голям при това. Мислиш ли, че учителя е толкова глупав, че да го държи на затворено? Даже Доби създава проблеми, когато е затворен за дълго, а той още не е пораснал.
-Не, но....Тогава какво може да е?
-Не знам. Не питай мен, но няма да е лошо да го провериш, а и не може да му го оставиш за винаги. Съквартирантката ти, го е поверила на теб, нали? Значи отговорността е твоя. Знам, че ти е трудно и не си свикнал да носиш такава, но все пак си я поел. Би било безразсъдно и обидно, да я зарежеш просто така.
Момичето постави купата си на земята, в която все още имаше половин топла супа и драконът й почна да се храни, а тя си сипа половината от картофите, които бяха доста добре приготвени.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСъб Фев 09, 2013 3:09 pm

- Всъщност - започнах аз - до колкото си спомням, тя не ми го повери, ами си го забрави. Тъй че, вината си е нейна. Да знаеш, това момиче би ме убило за тигъра си, преди да ми го подари да се грижа за нея. Въпреки че всеки път го забравяше, трябваше аз да го храня. Много е нескопосана, да знаеш.
- Добре де, добре. Както и да е. Но, трябва да провериш как е. Щом ти се грижиш в момента за него, значи си поел отговорност.
Прозях се дълго и продължително. Оставих празната си купа на шкафчето и се обърнах към русокоската.
- Отговорностите, утре. А сега, мисля да подремна.
Още преди да съм се завил със завивките, Роза ме скастри.
- Аши!
- Мхм?
- Шейн!
- А? Къде? Прибрал ли се е? - обърнах се назад, поглеждайки през рамо и се захилих. - Шегувам сеее. Добре де, ще видя утре. Спокойно.
Усетих как нещо ме цапна по главата. Не беше тежко, а по-скоро малко.
- Ей!
Обърнах се и...какво да гледам. Един варен картоф на завивките ми отгоре.
- Целиш ме с картофи?!
Роза ми се захили насреща.
- Ти, гледай да не ти метна супата на цветната перука! Ами ако аз ти оставя Доби? А? Така ли ще го гледаш?
Погледнах към малкото изгладняло животинче.
- Е, Доби е друго. А и ти не си като бившата ми съквартирантка, да се отнасяш безотговорно към животните си. Знаеш ли каква беше в началото?
- Не...
- Сега ще ти кажа. Като я заварих за първи път в стаята си, бе голяма еуфория. "т'ва е моя тигър, бля-бля-бля"...беше много горда с него. След седмица, почна да го забравя в стаята. След две, забравяше и да го храни. Знаеш ли колко пъти съм си намирал багажа разръфан и храната, която съм си складирал в него..изядена? Много пъти! И накрая какво, тръгна си от тук, както се и появи. Ненадейно! А после, "Аши, гледай тигъра". Да! Добре дошли в сиропиталището "Аш Неземний"!
Не знам какво ме прихвана. Може би от това, че ми се спеше и че Роза ми се караше заради тигъра, който трябваше да гледам, главата ми изпуши.
- Да дойде онази русолявата и да си го гледа! Мен ми се спи! Лека нощ!
В следващите минути, доста пъти чух името си. Май усетих и ще няколко летящи картофа, които ме цапнаха по косата, но не им обърнах внимание. И без това имах нужда от душ, но повече имах нужда от сън. За това се направих на луд и не се опитах да не обръщам повече внимание на Роза.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСъб Фев 09, 2013 7:09 pm

Когато човек е уморен няма нищо, което да му попречи да си набави нужния сън.Било то картофи, пискащи малки деца или катерици свирещи на мандолина.Аш се излегна на удобното си легло, опъна крака, сложи ръце зад главата си и се унесе в сладка дрямка, която прерасна в тежък сън.Роза постоя известно време при него, след което разбра, че наистина е уморен и легна на другото легло с надеждата сънят да невести и нея.
А там където се бе отнесал нашия герои се случваха интересни работи.
Беше отново в стаята си, седеше на леглото си загледан през прозореца, вратата се отвори и през нея въпросната безотговорна блондинка Арадел, следвана от сибирския тигър Шейн.В съня му тя бе облечена единствено по бански и носеше купичка с котешка храна и консервена кутия.Застана по средата на стаята в разчупена поза и започна бавно и предизвикателно да отваря кутията.Младежът бе удобно облегнат назад и се наслаждаваше на сбърканата гледка.Блондинката отвори кутията с храна и мушна два от пръстите си в нея и загреба малко от количеството.След това клекна и привика питомника си:
-Хайде, момче ела да похапнеш!-каза тя с дрезгав глас.
Но все пак това бе сън и в един кратък момент, Аш осъзна, че той е застанал на мястото на тигъра.На четири крака, само по боксерки и нашийник на врата, сега той бе домашния любимец.Започна да лази към стопанката си и да се храни от пръстите и като ги облизваше обстойно.Доза след доза, а храната не свършваше, Арадел му се усмихваше и му намигаше, понякога го поощряваше:
-Добро момче!
След малко в стаята влезе истинския тигър и тя се усмихна насреща му:
-Ела и ти да похапнеш!-подкани го тя.
Лентата пак се смени и сега Аш лежеше гол на леглото си със завързани ръце, а достойнството му бе намазано с котешка храна.Една голяма глава на тигър стоеше точно над него и гладно се облизваше.Паста се отвори, чу се щракане на зъби и БАМ.
Изкара късмет, че точно тогава се събуди....
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 10:39 am

Събудих се със силно биещо сърце. В стаята все още бе тъмно и не виждах нищо около себе си. Беше непрогледна тъмнина, която усилваше ефекта на уплаха, който усещах в тялото си. Дишах тежко. Допирайки ръка до сърцето си, дори не усетих пулс. Адреналина толкова силно бе избил в тялото ми, че бе притъпил усещанията ми.
Инстинктивно повдигнах завивката и погледнах под нея, но тъмнината не ми позволяваше да видя нищо. Тогава, приплъзнах ръка надолу по тялото си и...се успокоих. Всичко си бе на мястото, където трябваше да е.
Огледах се около себе си и чух лекото мънкане на Роза, която все още спеше. Доби бе легнал на завивките до нея и тихо ръмжеше в просъница. Слава на Елисандра, че Шейн не бе тук в момента, защото щях да се побъркам.
Отпуснах тялото си назад, лягайки отново върху възглавницата. Превъртах този извратен сън в главата си, отново и отново, като се опитвах да разбера смисъла му. Но, не успях. За това, реших най-простичко, да почна да си мисля други глупости.
Всъщност, когато започна съня, си мислех че ще наклони везните в съвсем друга посока. Като се имаше на предвид, кръшните движения на Арадел, екзотичните дрехи и начина по който отвори консервата с храна, първоначално си помислих че тя ще налапа пръстчето си, а после ще започне някой извратен танц, с който иска да ме прелъсти. Но, не! Мозъка ми явно се бе извратил дотолкова, от това че я бях видял гола, първият път в стаята, че явно искаше да се пошегува с мен. Е, признавам си - уплаши ме. В следващите минути се въртях в леглото си, търсейки отново съня.
За жалост, го намерих. Но, не съня, ами Шейн. Така започна всичко...
Бях в стаята си, отново застанал на вратата. Усещах в себе си онова чувство, когато видях за първи път Ари пред себе си. Сърцето ми биеше, а стомаха ме свиваше от някакво леко притеснение. Внезапно, чух екот, идващ сякаш от далечните планини:
- Коя си тииии...
А пред мен, стоеше не Ари, ами нещо, което не знаех как да опиша. Всъщност, в тялото приличаше на нея. Слабичка, дори мога да кажа прекалено. Но, лицето и липсваше. Вместо красивите руси коси и малко чипо носле, на тяхно имаше издължена космата муцуна, мустачки и малки остри уши. Изглеждаше като създание, получило се след извратената игра на някой човек и някоя горска катерица. Като кентавър, но който обича жълъди и дупки в дърветата.
Тя се обърна към мен и измяука. Застана на четири лапи и тръгна към мен. Колкото повече се приближаваше, толкова повече се смаляваше. Тялото и засия и след малко голата гръд започна да изчезва. Малко по малко заприлича на момче в тялото, докато не се смали до толкова, че можеше да се побере в двете ми ръце. Примигнах уплашено, докато гледах странното създание в краката си. А когато отворих очи, него го нямаше. На негово място стоеше малък сив гълъб, който ме гледаше с дребните си очи. Той започна да крачи между краката ми и да ми се гали като коте. Същевременно, поклащаше главата си напред-назад като истинска птица. Отново се чу онова мяукане, което така и не разбрах от гълъба ли беше или в стаята имаше котка. Огледах се, но котка не видях.
Наведох се и погледнах птицата която стоеше в краката ми.
- Ари...?
Птицата отново измяука. Застана пред мен на около две крачки, разпери крилете си и ги разтърси. После, побягна към другия край на стаята. Застана до някакво корито и погледна вътре в него. Надвеси глава и започна да кълве. Приближих се към гълъба и погледнах в коритото, след което останах ужасен. Отдръпнах се на няколко крачки и хванах устата си с ръка. Вътре лежеше мъртво коте, покрито с вода. А гадният гълъб го кълвеше. Погледнах птицата и ме обзе яд. Замахнах с крак и с един шут я пратих направо на леглото. Тя се опита да полети, но крака ми бе по-бърз от нейните крила. Пернатото тупна на леглото и измяука за последно.
- Ужас! - извиках в съня си и се обърнах отново към мъртвото коте.
Наведох се до легена и потопих ръцете си във водата. Положих ги под мъртвото тяло и го извадих от водата. Приближих го до лицето си и го огледах внимателно. Нямаше наранявания или рани по тялото. Стомахчето му се бе подуло, сякаш някой го бе удавил и то се бе нагълтало с вода. Горкото...
Усещах лекият аромат на смъртта, идващ от ръцете ми. Уплаших се. Не знаех какво да направя или как да реагирам. Обърнах се назад и съзрях онази малка купичка, от която Арадел ме хранеше. А зад нея, гордо стоеше Шейн. Той ме гледаше с големите си красиви очи, сякаш искаше да ми каже нещо. Тигъра легна на земята, полагайки предните си лапи до купичката и я побутна леко с муцуна. Тогава, аз отидох до него и се наведох. Оставих мъртвото коте до купичката, като внимателно го положих на земята. Седнах на земята и погледнах към Шейн. Той не помръдваше. Бе вперил поглед в малкото телце на мъртвото животно и не смееше да помръдне. Отново чух онова тихо мяукане.
- Скапан гълъб! - извиках ядно, заради животинката.
Но, когато погледнах към нея, останах изненадан. Малкото и езиче се подаваше от муцунката и леко облизваше устните си. После лапичките се размърдаха и започнаха да галят малката муцунка на котенцето, като я почистваха старателно. Стомахчето му постепенно се смали и котенцето се изправи, като под него остана единствено мокро петно, от стичащата се до скоро вода. Животинката се приближи до купичката с храна и погледна в нея. После потопи муцунката си и сладко започна да се храни от нея. Няколко минути по-късно, храната бе изядена, а котенцето нагостено. То се извърна към мен, направи няколко крачки като се доближи в краката ми и ме погледна. Наддаде едно жалостно мяукане и ме перна с лапичката по крака. После се обърна назад и със все още залитащи движения, се приближи до тигъра. Застана между двете му големи лапи и се сви на топка, като заспа с облегната глава на ръката му.
Оставих двете животинки сами. Отидох до леглото си и повдигнах завивките. Търсех онзи смотан гълъб, чийто пера толкова много исках да оскубя в момента. Но, него го нямаше. Взимайки завивките в ръце, не го намерих под леглото. Разочарован се съблякох, скочих върху чистите чаршафи. Завих се с одеялото и заспах. Сън в съня. Няколко минути след като очите ми се затвориха, до мен се появи гълъба. Той си проправи път, като избута одеялото и се промуши през ръцете ми. Обърна се на една страна и положи глава на едната ми ръка. Изпърха леко с криле и затвори малките си очи. И изведнъж, гълъба започна да се променя. Този път, тялото му започна да се издължава, а завивките под него да се повдигат. Малко по-късно, когато този процес свърши, в ръцете ми лежеше не птицата, а самата Арадел. Сгушила се в прегръдките ми, тя бе опряла голото си тяло в мен и леко се отъркваше като малко котенце. Малко преди да се събудя, тя измяука тихо и затвори очите си...


Отворих очи рязко. Погледнах пред себе си, но нямаше следа нито от Ари, нито от гълъба или тигъра. Дори малкото котенце от легена липсваше. Бяхме само аз, Роза и Доби. Погледнах към часовника на шкафчето си. Показваше девет и петнадесет. Време беше да се събуждаме. Станах, облякох се набързо и събрах мръсните съдове от среднощното хапване. Измих ги набързо в банята (тъй като кухня липсваше в малката ми кочина...ИРОНИЯ :D) и ги оставих да изсъхнат. Връщайки се в стаята, отидох до леглото на Роза. Наведох се над малката русокоска и я целунах по челото.
- Събуди се, ангел мой... - прошепнах тихо в ухото и.
Доби се събуди пръв, чувайки думите ми. Скочи от завивката и се приближи от другия край на момичето. Той тихо започна да ръмжи, а аз леко започнах да прокарвам ръката си по нежното детско чело. Не исках да я будя рязко, за да не я изплаша. Изглеждаше толкова сладко, когато спеше. Като малък ангел.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 11:18 am

Някой беше казал, че децата се целуват единствено когато спят.Каква глупост бих се осмелила да кажа аз, как изобщо някой би устоял на ангел като Роза да не го размачка и нацелува.Дали най-безкомпромисния и твърд човек размекваше чертите си пред нея.Едно квадратче от чистата и детска усмивка, бе достатъчна да оправи деня ти.
Аш стоеше над нея и милваше челото и в очакване тя да отвори очи и да се събуди.Детето протегна ръце, прозя се и , ето че сега го гледаше с големите си очи:
-Добро утро, Аши!-изчурулика тя.
-Здравей, слънчице!-допря той устни до челото и.-Наспа ли се?
-Мхм!-изправи се тя в седнало положение като милваше Доби.-Няма да повярваш, но сънувах най-прекрасния сън.Даже не исках да свършва...
Младежът направи навъсена физиономия:
-Говори ми..аз се радвам, че съм буден и изобщо, че съм жив след това, което сънувах.
-Защо?Кошмар ли имаше, Аши?-попита Роза, докато се изправяше.
-И аз не знам какво точно беше, но определено бе нещо сбъркано.Нещо от снощния ни разговор ми повлия и кака ти Арадел реши да ме навести в съня ми.
-Ооо, значи си имал розови сънища.-изхихика се момиченцето и сложи ръка пред устата си.
-Де да беше..де да беше.Както и да е, минало.Какви са плановете за днес?
От банята се чу течаща вода, миене на зъби и гаргара.След малко девойчето излезе пременено и сложи ръце на кръста си:
-Абе ти май си голям забраван?Я кажи сега за какво си говорихме снощи и какво исках от теб?
Той се почеса по главата замислено:
-За Шейн?-попита той несигурно.
-Точно така!Сега вече не приемам не за отговор!Наспан си, отпочинал си , така, че излизаме и отиваме да проверим какво се случва с горкото коте!Имаш пет минути да се оправиш!
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 3:07 pm

За мое учудване, се прибрахме по-бързо, отколкото стигнахме в града. С Тес се разделихме още в градината, докато аз отивах да завържа кончето там, където го намерих.
Когато свърших с това, изтичах бързо по коридорите, носейки багажа си в ръце. Стараех се никой да не ме забележи, докато не стигна стаята си.
А когато застанах пред нея, спрях на няколко метра и се ослушах. Стоях неподвижно, докато тишината не ме обгърна. Почти сигурен бях, че няма никой в стаята. Приближих се до вратата, бръкнах бързо в джоба си и извадих ключа. Пъхнах го в ключалката и съвсем леко го завъртях. Ключалката изпука под натиска ми, колкото и лек да бе той.
- Mамка ти... - изругах колкото се може по-тихо.
Влизайки в стаята, останах очарован. Нямаше никой в леглата. Стаята бе тъмна, банята също. Явно бях сам.
- Кеф!
Извиках доволен и хвърлих багажа на леглото си. Събух се набързо и скрих книгата под възглавницата си. Взех костюма, отворих гардероба и се постарах така да го скрия, че Роза ако случайно провери вътре, да не го види. А именно, сложих го в един от юрганите, поставени вътре.
Вече бях подготвил почвата за утре и се чувствах доволен. Да се къпя - нямаше смисъл - бях си чист. Да ям, нямаше нужда поне за сега. Но да почета малко мръсотии, за това винаги имаше време.
Всъщност, не обичах книгите. Изобщо даже. Но заради Тес, нещо ме нави и си взех тази. Добре де...заради корицата си я взех. Точно за това и я погледах няколко минути, преди да прелистя първата страница.
Първоначално зачетох с интерес, надявайки се по-скоро да стигна с частта, в която девойката се къпеше в басейна...

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 8:24 am

Докато Аш четеше напълно необезпокояван и концентриран, кога най-накрая ще дойде мястото за голото момиче, на вратата му се потропа.
-Чук-чук...тук ли си?
Позна гласът на Роза и веднага затвори книгата, слагайки я на нощното си шкафче.
-Тук съм, сладък. Влизай!
Тя открехна вратата и нахлу с голяма усмивка в стаята му. Доби не беше с нея Само в ръцете си държеше една торба, вързана от половината надолу, а в нея някаква купа с похлупак. Явно торбата беше завързана, за да не се разлее течността в купата.
-Привет.
-Здравей, слънчице. Настанявай се.
-А, не, аз за малко идвам. После се прибирам в стаята си.
-Ама нали щяхме да ставаме съквартиранти.
-Хаха, Аш, не мога да ти го причиня. Знам колко важно е личното пространство за един млад и хубав ерген.
-Значи ще ме оставиш сам? - леко натъжено продума магът.
-Е, ще спя тук от време на време, но не всяка нощ. Но не за това съм дошла.
-А за какво?
-Та-дамммм. Нося ти вечеря. Пилешка супа с три филии хляб. Дано ти хареса, не съм я правила аз този път.
-Хахаха, ти си невероятна, знаеш ли?
Момиченцето сви клепачи и се ухили широко.
-Знам....хихи....А и Аш, да питам какво стана с Шейн.
Нашият герой малко се намуси като сърдито дете, но все пак й разказа историята на Скай, че Арадел дошла и си го взела и пак си отишла, а той нямало как да й откаже, защото тигъра си бил по право нейн,
-Е.....значи всичко е наред, тогава. - поде внимателно принцесата, но Аш така и не спря да се муси.
-Предполагам....
-Хайде стига се меси. Чакай да ти оставя супата.
Тя се запъти към малкият шкаф и положи торбичката на него, а очите й моментално се застопориха върху книгата, която приятелят й си беше взел.
-Каква е? - с любопитство попита русото съкровище.
-Аааа......някакваааа...... - чудеше се как да се измъкне Аш -.....ужаси. Да, ужаси някакви. Разни хора ги убиват в разни басейни. Няма да ти хареса....
Той се опита да й я отнеме, но момичето се мръдна ловко и го погледна изпитателно. Хора да ги убиват в басейни? Не й се вярваше. Тя разлисти книгата някъде по средата и се зачете. Вътрешно в този момент младежът си удряше главата в стената, а външно само си бе разширил устата в неловка усмивка, а очите му блуждаеха в очакване за най-лошото.
Колкото повече принцесата четеше, толкова повече веждите й се сключваха към началото на носа. С други думи, след всеки следващ ред се мръщеше повече и повече и повече докато накрая очите й не се разшириха рязко и драстично, ръцете й леко почнаха да треперят и последва едно.
-Аууууу...... - а след него и захвърляне на книгата по главата на зеленоокия - Ашшшшш....ужасен сииии. Тя е ужаснааа....оооо как може да има такива неща?
Малката Роза направо бе отвратена от прочетеното. Аш само можеше да гадае, че е улучила някоя гореща сексуална сцена, от която й се повдигна. Тя все още го гледаше осъдително. Сега повече от всякога бе сигурна, че младите ергени имат нужда от собственото си пространство.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 3:32 pm

Да си призная, от една страна Роза бе права. Явно бе попаднала на някоя страница по-напред в книгата, където нещата ставаха по-вулгарни, отколкото са. Аз, явно за мой късмет бях прочел само малко от забежките на писателя, желаещ да си поиграе със съзнанието на читателя. Добре де. Всъщност, единственото което по-фрапиращо намерих в книгата до сега, бе това, че се разказваше за жена, която постъпва на работа при някакъв месар. А той, постоянно и правеше сексуални намеци. Не знам колко е нормално това според Роза, но за мен си бе съвсем истинско. Мъжете сме си такива. Има ли начин да изразим желанието си, правим го. Също като яденето. Като сме гладни - мрънкаме на жената до себе си да ни сготви. За другото...пак така. А като няма жена, ставаме още по-зле. Като коне с капаци, мислим само за едно.
Взех книгата и я сложих в скута си, при което се обърнах към русокоската. Опитах се да и обясня с по-благ тон, че това не е нещо особено.
- Виж, знам че не ти харесва. Нормално е. Но, просто ми стана интересно за какво се разказва в тази книга. Няма да ти се оправдавам, хареса ми корицата. Ама, нали заради такива като мен ги слагат? Ако не беше с тази корица, сигурно нямаше да се продава никога. Това което прочетох, не ми хареса, но се надявам по-напред да е малко по-интересна, отколкото до сега.
- О, повявай ми, Аши...ще ти е много интересна! - отвърна нацупена русокоската.
- Стига де! Стар съм вече, да чета за леприкони, джуджета и всякакви такива чудати неща.
Роза ме погледна и сбръчка вежди.
- Какво искаш да ми кажеш? Че не вярваш в тях ли?
- Ами...не точно.
- Ами?! Ами какво? И в елфите ли не вярваш? Аз сигурно съм привидение, нали?
- Неее! Напротив! Просто съм твърде голям, за да чета детски книги!
Миг по-късно, разбрах, че май бях ядосал Роза. Тя скочи върху леглото и грабна възглавницата ми.
- Детскиии?! Аши, ти дете ли ме наричаааш?
И изведнъж, малката започна да ме налага с пухената топка, докато крещеше името ми, а след него и думи като "неблагодарник", "говедо", "цветен плужек" и т.н. Разбира се, не усещах болка. Това бе Роза, която единствено можеше да те нарани с магия, но не и с удари. Ръцете и бяха толкова нежни, че с ударите с възглавницата все едно ме масажираше по главата, отколкото да ме удряше истински. Напуши ме смях и накрая не издържах. Паднах на леглото и започнах да се хиля неистово, докато Роза продължаваше да ме налага отгоре.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПон Фев 18, 2013 10:35 am

Импровизирания бой се превърна по-скоро в детска игра. Колкото и да се опитваше, Роза не можеше да го нарани. Мускулите й не бяха заякнали и оформени все още, така че възглавницата просто го тупаше по главата, без да ми нанася някакви щети. Но нашият земен маг реши да не оставя нещата така. Той щеше да се позабавлява също. Докато принцесата го налагаше, той я хвана за глезена и я преобърна. Веднъж паднала, включи пъкления си план в действие. А именно - голямото гъделичкане. Почна да обхожда малкото й тяло с пръсти, а момичето почна да се привива, държейки се за корема. Крясъците й, смесени с неистов смях, бяха толкова сладки, че вместо да го хване жал и да престане, Аш продължаваше все повече и повече с атаката си. На русокоската й бяха нужни поне пет минути, докато успее да излази от хватката му, да се завлече на земята и чак тогава, свободна, да се изправи.
-Аш глупак такъв. - смееше се и обиждаше едновременно. -Ще ти го върна някой ден, да знаеш.
-Хаха, нямам търпение, ваше величество.
Тя се намуси, грабна падналата възглавница и я заби централно в лицето му. Пое си дълбоко въздух, за да успокои нервите си и се отправи към изхода.
-Е, аз ще изчезвам.
-Чакай бе, за къде бързаш?
-Утре е бала. Искам да се наспя добре. Трябва да съм свежа.
-Ами аз...какво да правя?
-Тииии....може да си четеш книжката. - намигна иронично Роза, завъртя се и изчезна.
Младежът въздъхна и погледна към четивото, от чието корица го наблюдаваше съблазнително и може би малко плашещо жената в басейна, приканваща го да отвори на следващата страница и да се впусне в тайнствените мръсотии на историята й.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeВто Фев 19, 2013 2:33 pm

Стиснах книгата здраво и я погледах още няколко секунди. В следващият момент я захвърлих на другото легло и се проснах по гръб върху своето. Вгледах се в тавана и се замислих за следващият ден. Ден, в който щеше да ни очаква едно голямо и странно забавление. Нещо, на което не бях присъствал до сега.
Може би от очакваната еуфория или от твърде многото блъскащи се мисли в главата ми, заспах трудно. Въртях се в продължение на поне двадесет минути в леглото си, в които така и не си намерих удобно място. Исках да заспя, но не можех. Стисках очите си, броях стотици пъти овце, катерици, мишки, мравки и какво ли още не, но и това не ми помогна.
Накрая, съня дойде толкова бързо, че дори не усетих кога дойде утрото. Първите слънчеви лъчи се забиха в лицето ми и се опитаха да ме събудят. Но, аз се борех! Със зъби и нокти мислено драсках по клепачите си, опитвайки се да ги задържа отворени. Не издържах дълго! Утрото и прохладният въздух ме събудиха рязко и аз скочих от леглото си. Огледах стаята и разтърках сънено очи. Последва голяма и ръмжаща прозявка, която бе предвестник на хубавия ден.
Влязох в банята за около половин час, в който не ми се искаше да мръдна от вътре. Мих зъби, лице, коса, тяло...а накрая озовал се под топлата вода, се опитвах да я прегърна и да не я пусна да си тръгне. Но тя безмилостно се стичаше по тялото ми и отлиташе в канала на банята.
Излязох подгизнал, с хавлия около врата. Избърсах набързо тялото си и се подготвих за излизане. Днес, щях да нося обикновени дрехи. Но вечерта, щях да се върна до тук, за да сменя костюма си, с който щях да бъда на бала.


Дрехите ми за днес:
 
Сложих нещо леко, спортно с което да ми е удобно през целия ден. Оправих косата си, като я разроших леко и тръгнах по коридорите на сградата.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeСъб Фев 23, 2013 4:45 pm

Прибрах се в стаята за да почина преди да настъпи великата вечер. От толкова време тръпнахме в очакване, че сега не ми се вярваше, че оставаха няколко часа до нея. Леглото ми ме чакаше кротко и меко, а слънцето вече се бе преместило и не осветяваше всичко в помещението - идеално за дрямка. Разопаковах костюма си като го закачих върху гардероба за да е готов, махнах и своите дрехи, исках да спя чисто гол, да усетя меките чаршафи как ме милват по кожата. Или просто имах нужда от нечия прегръдка..но нека не изпадаме в подробности. След всяка крачка падаше част от мен, блуза, дънки..бельо. Гмурнах се в този така приятен свят на почивката и мечтите.
Излегнах се по гръб, като бях завил единствено интимните си части , крайниците ми хвърчаха във всевъзможни посоки. Загледах се в тавана и очите ми започнаха сами да си обрисуват чудати форми по него. Май беше нещо като хвърчило или малък облак запътил се за незнайни земи или пък гъсеница. Нещото лазеше по бялата мазилка и се прегъваше гъвкаво като умел танцьор. Наблюдавах внимателно танца му, беше някак си успокояващ и не след дълго се отнесох. Не ми трябваше някаква аларма за да ме събуди, вълнението щеше да го направи.
Не помня да съм сънувал нещо, просто отделни несвързани картини се меняха пред очите ми. Дори не мога да си спомня нещо конкретно...Отворих очи сънено и ги разтърках. Надигнах се и се запътих към банята за да се изкъпя, топлата вода след сън понякога влияе по-разбуждащо и от най-силното кафе. Навлякох си ежедневни дрехи и се запътих към балната зала да проверя как вървят приготовленията, беше към пет часа, така че най-вероятно целия колектив беше там.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 7:45 pm

Отне ни само няколко минути, да се доберем до стаята ми. Малко трудно ми бе да накарам Ив да дойде в стаята ми, но с малко молби и мили (по-скоро лигави) физиономии, не можеше да ми възрази. А и не исках да я оставям да се разхожда така из сградата, цялата омазана във торти и пасти.
Когато отворих вратата, я заварих съвсем същата каквато си я спомнях. Тиха и подредена. Цветята по стените които бях направил първият ден си стояха кротко и ме очакваха. Въпреки че ми бе приятно преди да живея в една стая с Арадел, се чувствах много по-приятно когато всичко бе подредено, нямаше разхвърляни или разкъсани дрехи навсякъде или пък най-вече храна по пода.
Навлизайки в стаята, прегърнах Ив през кръста, като я съпроводих вътре.
- Добре дошла в малката ми кочина.
- Не е толкова зле. Въпреки, че не е старата ти стая.
- Знам. Но, тук ми е по-добре. Какво ще кажеш, да измием тази всичката мръсотия от телата си?
Ив извърна глава и ме погледна леко.
- Не си го и помисляй!
- А, не-не. Не се притеснявай. Имам предвид, само да измием всичко. Все пак, ти обещах че няма да бъда нахален!
Прокарах устните си по врата и, въпреки че можеше да възрази. Все пак и двамата все още бяхме старателно омърсени със сладко и лепнехме. Усетих по устните си различни видове вкус. Рецепторите ми сякаш бяха погъделичкани от ангели.
- Е, аз ще скоча в банята. Надявам се, като се върна да си все още тук.
- Ще видим. - отвърна ми шеговито предводителката.
Ив се настани на леглото, а аз грабнах първата попаднала в ръце ми хавлия от шкафа. Насочих се към банята, където старателно щях да изтрия всичката храна от себе си.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 8:13 pm

Аш бързо се шмугна в банята и свали всички мръсни дрехи от себе си, като ги хвърли в коша за пране. Следващата стъпка бе да се мушне под душа. Заради винаги загрятия бойлер, топла вода имаше вечно. Кранчето се завъртя и топлата струйка почна да мие тялото му, а младежът старателно го търкаше, за да махне всичката паста, като обръщаше допълнително внимание на всяка гънка между пръстите на краката си, мишниците, ушната мида и подобни по-трудно достъпни места. Точно поради тази причина на Аш му отне повече от обикновените пет минути, за да се изкъпе. Когато най-накрая бе напълно готов, той спря крана и се загърна с една дълга до коленете кърпа, започваща от кръста му, така че стегнатия му торс остана на показ.
Магът очакваше когато излезе да свари чакащата го с нетърпение за баня гилдмайсторка, но плановете на жената или може би на съдбата бяха малко по-различни от очакваните.
Нека женската част излезе от стаята , а мъжката детайлно да си представи следната картинка:пищна блондинка, излегнала се върху бели чаршафи, гола голеничка, цялата омазана в торта.Какъв по-добър десерт от този бих добавила аз.
При тази гледка Аш леко се стъписа, понеже не го очакваше, по-скоро мислеше, че като се върне само щурците ще обитават стаята му, но не и такъв подарък.От изненадан погледа му стана леко перверзен с нотка на похотлив, плъзна го по извивките на Ив и прехвърли през ума си, всички онези неща, които искаше да и причини.Тя на свой ред плъзна показалеца си по дължината на корема като по него остана солидна доза сметана и го осмука еротично:
-Няма да се справя сама с цялата тази захар, защо не ми помогнеш?
Красивата предводителка изпъна ръката си с чупка в китката, същата онази, която преди малко облиза и го привика съблазнително, сигурна, че той няма да откаже. Знаем, че самият Аш бе казал, че няма да е нахален, но в действителност Севентийл искаше точно това. Всяко тяхно сексуално приключение бе плод на пиянски изцепки и сега за първи път желаеше двамата да се слеят в едно, напълно незасегнати от алкохолен делириум. Дали щеше да поеме към нея или срамежливо да я покрие, с клишираните думи "Мисля, че е по-добре да изчакаме"? Само след минута ще разберем.


Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 9:14 am

Първоначално когато видях голото тяло на прелестната Ив, не можах да повярвам. Срещу мен стоеше не ангел, ами...нещо по-добро. Но какво по-добро от това което харесваш?!
- Уау...изненада...-прошепнах тихо, като преглътнах слюнката насъбрала се в устата ми.
Да. Потекоха ми лигите, щом видях апетитните форми на тялото и. Приближих се до леглото увит все още в хавлиената си кърпа. Не свалях поглед от тялото и.
- Няма ли да дойдеш? - попита уж свенливо красавицата.
Не изчаках втора покана. Спрях се право до нея и седнах върху завивките. Развързах хавлията си и я оставих да падне сама, без да се старая да я махам предварително. Насочих вниманието си към сметаната, намираща се на коремчето и. Наведох се и докоснах устните си малко над пъпа. Изкарах език измежду устните си и го прокарах по сметаната като я обрах до последната капка. Беше вкусно. В устата си усещах примес от сладък и натрапчив вкус, който ми напомняше за аромата на кожата и. Продължих да я целувам изпиващо. Обирах всяка троха или част от храна, която Ив имаше върху тялото си. Бях като звяр, хранещ се със захар. Но всъщност, моята храна бе самата русокоска. Основното ястие за вечерта, което толкова много ме привличаше.
Доволен от десерта който опитах предварително, се надвесих над тялото и. Лицето ми се спря близо до нейното. Погледнах я жадно в очите и се наведох към нея. Двамата впихме устни едни в други и ги сляхме за момент. Тогава, времето спря. Не исках тази целувка да свършва. Тялото ми започна да потръпва от възбуда, а кожата ми да настръхва. Целувах я с отворени очи. Исках да я гледам докато го прави. Харесваше ми начина по който леко присвиваше очи, как отваря леко устните си и простенва желанията си през тях.
- Желая те... - прошепнах тихо в ухото и, след което леко го захапах в долната му част.
Допрях тялото си в това на Ив, за да усетя топлината и. Все още се държах на разстояние от нея, без да пристъпвам към същинската част на удоволствието. Но, това не бе за дълго. С едно леко подхващане през кръста, Ив ме накара да отпусна тялото си леко върху нейното. Един лек тласък ни подкани да слеем телата си. Последва втори, трети...докато не усетих топлината на тялото и да обгръща моето. Харесваше ми когато усещах силната и възбуда. Това ме настървяваше още повече. Чувствах се като хищник, който усеща кръвта на жертвата си полепнала по лапите му. Ето го и първият стон на устните и. Предизвикан от леката болка, той се изля от устните на Ив, погалвайки леко лицето ми. Отговорих със леко охкане. Знам че звучи глупаво, но не се сдържах. По принцип не бях от ръмжащите мъже по време на креватни удоволствия, но този път изявих желание не само да ръмжа, но да хапя, драскам, целувам...
Оставих се на чувствата си. Тези, които обливаха тялото ми след всяко мое движение. Преминавах от по-грубо и настъпателно, към нежно и бавно отблъскване от тялото и. В един момент, Ив ме хвана за косите и ги дръпна назад. Не осъзнах дори, как се бях озовал по гръб. Притиснат върху завивките, с красива жена върху мен, която ме измъчваше. О, да! Измъчваше ме като жертва, завързана с въжета. Но, тя нямаше нужда от такива. Здравите и ръце умело ме бяха притиснали към леглото, като не ми даваха шанс да се измъкна. Опитах се, повярвайте ми. Но, не успях. Усещах движението на тялото и върху мен. Дупето и леко се удряше в бедрата ми, докато Ив въртеше таза си във всички възможни посоки. Накара ме, дори да и се моля като на богиня. Усещайки конвулсиите на собственото си тяло, наддадох стон на удоволствие, който предвещаваше сладкият край. Ив се усмихна доволна, поглеждайки ме право в очите.
- Какво има, красавецо?
- Сп-ри... - изстенах едва-едва.
- Искаш да спра ли?
Усмивката и ставаше все по-широка, а очите и засветиха сякаш в лекият мрак.
- Помоли ме...
- Стига...моля те...спри...
Молех и се като същество изпаднало в безпомощно състояние. Но, Ив се възползваше от това. Колкото повече я умолявах да спре, тя толкова повече продължаваше да си играе с тялото ми. Забързваше движенията на тялото си така, че ме докарваше до границата на собственото ми отчаяние. Стигнах дотам, че едва не крещях от удоволствие, но го правех само умствено за да не се проявя като жертва. Дори се опитах да помръдна така, че да докарам тялото си до край, но не успявах. Ив контролираше целият акт в този момент и не ми даваше мира. Накара ме да треперя от удоволствие. Не чувствах нито ръцете си, нито лицето. Долната ми устна потрепваше рязко, удряйки се бързо в горната. Очите ми тежаха, а в мозъка ми сякаш се блъскаха големи дози кръв, които подлудяваха тялото ми. Тормозеше ме доста дълго. До тогава, докато изгубих контрола над собственото си тяло и единствено тя знаеше до къде мога да стигна. В момент в който дори не очаквах че ще ме довърши, тя го направи. Безмилостно и властно ми показа, че всъщност тя може да си играе с мен когато си поиска. Последните и няколко тласъка бяха толкова изпиващи, че впих устните си в нейната гръд само и само за да не изкрещя.
Тогава усетих студа между краката си. Ив се бе отместила в последният момент така, че членът ми се озова между нейното и собственото ми тяло. Насочен към мен, той изливаше насъбралата се сперма право върху корема ми. През това време, Ив игриво движеше дупето, отърквайки го игриво в мен. Докато потрепвах от последните ударни дози удоволствие, усещах как леко боцкащите и косъмчета се впиваха в мен. Стиснах устни и за последно засмуках сочната и гръд, преди да се стоваря безпомощно на леглото.
Гледах в тавана, като не смеех да изрека и дума. Над себе си виждах красивото и лице и доволната усмивка на него. Аз също се ухилих, като дори се разсмях в този момент. Не можех да контролирам не само тялото си, но и собственият си смях. Извърнах се леко в страни и я прегърнах. Впих устните си отново в тези на Ив. Тези така сочни устни, които ме побъркваха. Отпуснах се напълно и прегърнах гилдмайсторката силно до себе си, като не отлепях устни от нейните.

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 11:35 am

Екстазът съчетан с истински емоции прави сексуалния акт в любовен. Не само онова телесно, животинско желание, но и умствено отдаване на всичките си сетива, на душата и мислите. Не просто едно движение на таза накара Аш да моли за пощада, а огънят, който се излъчваше скътан някъде дълбоко. Точно за това нашите герои се бяха обвили в една непристанна прегръдка, независимо от това, че отдавна бяха достигнали, че и минали върховния завършек на плътското удоволствие. Аш държеше Ив в обятията си и се чувстваше наистина щастлив, запълнен, пълноценен и значим. Една жена може да даде много на един мъж стига да поиска. А тя искаше. За първи път бе напълно трезва в решенията си спрямо него и сега сърцето й все още биеше лудо, чакащо, надяващо се този тънтеж на емоциите да се заглуши, за да може да си поеме нормално въздух. Той галеше косите й и милваше лицето, а тези милувки бяха равностойни на целувките му. Нито за миг не изглеждаха по-ненужни и нежелани. Напротив, кожата й ги приемаше с отворени обятия, а очите й говореха вместо устните.
Лежащи така, един върху друг, това бе перфектния завършек на една перфектна вечер. А на сутринта нямаше да има тръгнал си предварително партньор, криещ тази тайна. Против очакванията на младият мъж всички приеха връзката им. Всички, които му бяха близки. Другите нямаха значение. Това го радваше. Радваше се, че приятелите му не го скастриха, не се мусеха или чудеха. Е, да учудване имаше, но как иначе да реагират при тази новина. Тази жена не бе която и да е. Трябва да му се признае на Аш - винаги се цели високо. Първо истинска принцеса, а сега и предводителка на цяла една гилдия. Как ли успяваше да ги спечели? Сигурно имаше нещо в него, едно голямо съкровище, чакащо само да бъде открито. Да, въпреки всичко, той раздаваше цялата си душа за жената с която е, ако тя си заслужава. А Ив...тя си заслужаваше всяко едно усилие. И в този момент, земният маг си обеща, че няма да й позволи да си отиде или да му бъде отнета. Ако направи тази грешка с Лаура, нямаше да я направи отново. Нямаше да си позволи да закъснее, да не е достатъчно добър или силен. Щеше да се стреми към извисяването нависоко, заради нея....и заради себе си.
Двамата заспаха неусетно. Не си казаха дори лека нощ. Нямаше нужда, нощта бе по-лека и спокойна от когато и да е било. Колко малко му трябва на човек - само да се чувства важен за някой друг. Когато сърцето обича и е обичано, то закрепва, става много по-силно и готово за всичко, което този понякога коварен свят може да му поднесе. Когато то бие в унисон с още едно близко до него, приема неопределена мощ. Точно това се случи и с нашия Аш. В едни червеникави очи, в една руса коса, той укрепна емоционално, телесно, върна се надеждата му. А тази на лидерката се пробуди от пепелта.
Сутринта дойде с първите си лъчи, но любовниците не бързаха да се събуждат. Оставиха слънчевите снопове да галят лицата им чак докато песните на птиците не станаха прекалено настоятелни. Когато отвориха клепачи осъзнаха, че не са помръднали нито милиметър. Все така вплети един в друг, голи и най-важното - заедно. Зеленокосия не можа да отрече, че даже сутрин, чорлява и сънена, блондинката изглеждаше все така красива, а кожата й миришеше на бебе.
-Добро утро! - усмихна му се тя.
-Добро утро! - отвърна й той и я целуна по устните.
Когато най-накрая решиха да станат се забиха в банята. Ив все още трябваше да измие остатъците от храна по тялото си, а Аш просто искаше да й прави компания. Нежно и умело, отмиваше гърба й като повече го фалеше, отколкото да го търка. Усещаше как почва да се възбужда за пореден път, но нямаше да я докосне по този начин. Не искаше да става твърде нахален и взискателен с мъжките си прищявки. На вместо това я зави с две хавлии, едната за косата й и почна да я подсушава, досущ като дете.
-Хахаха, не знам какво съм си намерила - мъж или баща.
Той се усмихна на закачката й, но не спря да търка косите й.
-Е, и ти понякога си като майка.
-Искаш да кажеш, че съм стара? - престорено се намръщи тя.
-Ако имах такава майка щях да развия едипов комплекс.
Жената искрено се засмя на висок глас от последните му думи.
-Голям си перко.
-Такъв съм си.
Вече облечени, сухи и готови за нови приключения и премеждия те застанаха на прага на вратата, един до друг.
-Какво мислиш да правиш днес?
-Обещах на Еван, че ще го видя преди да тръгнат. Снощи не можах да му обърна много внимание.
Младокът наведе леко виновно глава.
-Май до някъде аз съм причината.
-Спокойно, обичам Елрон, но той ме разбира напълно. Не би ми се разсърдил, особено ако знае, че причината е важна.
-Значи аз съм важен? - повдигна леко поглед Аш.
-Хаха, да важен си.
Ив го целуна за последен път и потегли по коридорите, като обеща, по-късно по някое време да се видят. Тя наистина щеше да се отбие при приятеля си от съседните страни, но не само. Имаше още едно място, което трябваше да посети. Нямаше да е най-приятното преживяване, но беше наложително.
Самият земен маг пое в незнайна посока. Мислеше дали да отиде да намери Роза, но предполагаше, че тя ще е из града с братовчед си, затова щеше да реши какво да прави по пътя.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 4:19 pm

Повъртях се из коридорите може би около час. Къде да отида? Не ми се пиеше, бях се нахранил достатъчно, но пък бих си починал...едно хубаво.
Не си намирах място на което да ходя. В градината - скука. В стаята ми - също. Но...като се замисля, може би щях да правя нещо по-интересно в стаята си, отколкото ако тръгна да обикалям.
Това и реших да правя. Тръгнах по коридора нагоре, право към спалните помещения. Стигайки до стаята си, сякаш отворих вратата с нетърпение. И, всъщност си бе така. Исках малко самотен релакс за кратко време, без никой да ме притеснява.
Влязох вътре и бръкнах в шкафа си. Извадих от него малка платнена торба, с която отидох направо на терасата. Седнах на малкото столче което се намираше на нея и я разтворих.
Отвътре ме удари ударна доза аромат на мента, който бързо-бързо ме събуди. Това бе онзи хубав тютюн, който бях забравил. Но, сега щях да го използвам.
Извадих и наргилето от торбичката, като го подготвих. Сложих вода, тютюн, нагласих мундщука и запалих първият въглен с помощта на кибрит. Сложих го под малкото капаче на върха на наргилето и го затворих. Тогава взех наргилето в ръце, поставих го между краката си, а маркуча захапах леко. Дръпнах си няколко пъти от него, но все още не усещах разпаленият аромат на ментата. Последваха още десетина дръпвания, докато първите дръпки дим не дойдоха до гърлото ми. Издишах лек дим и се усмихнах.

- Ох, че якооО! - извиках, след което се облегнах блажено на стола и задърпах от наргилето.
Слънцето навън напичаше силно и огряваше целите околия. Виждах по-голямата част от градината пред себе си, но не и обръщах много внимание. Бях се оставил на приятното усещане да вдишвам от мекият дим, а после да изпускам кръгче след кръгче в посока на дърветата пред мен. Не бях вярвал, че някой ден ще пропуша. Но сега, наистина ми харесваше да го правя. Смятах следващите няколко часа да прекарам така - с наргиле в ръка и усмивка на лицето си. Само трябваше да внимавам да не прекаля с количеството, че да не припадна в несвяст...

_________________
Стая 10      Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Стая 10      Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 10    Стая 10      Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Стая 10
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Сто слънца :: Личните покои-
Идете на: