ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Странноприемница "Брадва и чук"

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Admin
Admin


Брой мнения : 66
Join date : 16.01.2011

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 2:30 pm

Кръчмата е едно уютно, малко, тихо местенце. Тихо? Тук е всичко, но не и тихо. Престоят е евтин, пивото се лее из ведро, споровете и високият говор са част от интериора. Тук се събират най-силните хора от околността. Сервира се само бира и твърд алкохол, а водата е забранена. Собственичка е Амброзия Хийт. Тя е мъж и половина... Надпива всеки, бие на канадска борба и напълно сама управлява това място. Въпреки мъжкия й характер, тя е много красива и сексапилна жена. Всеки в града би дал главата си за една нощ с нея, но малцина са успявали.

Странноприемница "Брадва и чук" WIP_Detail_Preview_by_Anathematixs
Върнете се в началото Go down
http://fatecry.bulgarianforum.net
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСря Авг 22, 2012 1:04 pm

Не яздеха много докато стигнат града. Не повече от десет минути, а той беше по-пуст и от пустините. Не разполагаше с почти нищо. Повечето преобладаващи къщи бяха едноетажни, изградени от масивни камъни, добити от планината, с подземен хамбар. Нямаше блокове или високи сгради, нямаше паркове, поляни, както и много магазини и заведения. Една от причините защо народът тук е толкова кален бе, че всичко се придобиваше със собствени ръце, климата никога не се променяше, а физическата сила най-скъпата обменна единица.

Д'Арвил спря Шугър пред една дървена врата, над която стоеше табела от същия материал. На нея не бе изписано нищо. Само една брадва и един чук кръстосани в емблематичен знак, гравирани в сърцевината на дървото. Той помогна на Арадел да слезе, отвори портата и двамата навлязоха в помещението, което представляваше заведение от най-първобитен тип. Мебелировката бе от дърво и то не от най-красиво изработените. Мъжът и жената бяха напълно непознати за останалите клиенти, които не изпуснаха шанса си да ги огледат обстойно, но за сега никой не им създаваше проблеми.
Те се настаниха на една от малкото свободни маси, а Арадел стискаше шинела около все още вкочаненото си тяло.
-Моля те само, опитай се да не привличаш много внимание. Не ни трябват проблеми с тълпа като тази.
Девойката само кимна, защото и беше леко трудно да говори.

Облегната на външната част на бара, Амброзия пиеше някакво почти черно питие от една чаша и ги наблюдаваше, докато леко подпийнал, леко грозноват мъж, прехвърлил първата си младост й обясняваше най-добрия метод, според него за изработване на подкови.
-Ако сложиш пясъчни песъчинки вътре ще станат много по-здрави. Жена като теб трябва да се грижи за коня си. А твоя е най-хубавия в града....

През това време Арадел извади с треперещи пръсти кутията си с цигари и запали една, като блажено вдиша първата дръпка. Димът навлезе в дробовете й и съвсем леко ги сгря.
-Трябва да призная, че се справи добре.
Тя се усмихна от изненадващия комплимент, но все още не продума. Една цигара не беше достатъчна да отпусне челюстите й.

-....какво ще кажеш? Това е добра цена. Ще можеш да си купиш два коня на негово място. Даже ще ти ги подковя....
-Тъндър не е за продан. - отряза го грубо тя с леко дрезгавият си глас.
-Хайде бе Хийт. Парите са ти нужни, трябва ти помощ за стягането на тази дупка....
Преди да е успял да довърши тя се обърна рязко и бързо към него и впи ръката си в чатала му. Стисна толкова силно, че мъжът се преви на две, така че лицето му се наклони точно срещу нейното.
-Както казах....Тъндър не е за продан. Ясна ли съм?
-Дааа.... - изскимтя мъжът.
-Добре. А сега се разкарай от тук преди да съм го откъснала.
Красавицата го пусна и той се изниза колкото се може по-бързо.
Грабна чашата си и изпи съдържанието й на екс. Трясна я в бара и се отправи към новодошлите. Изобщо не й пукаше, че са чужденци. Важното е да си плащат.
Стигна до тях и се облегна с една ръка на облегалката на стола, върху който седеше Лезандър.
-Какво ще бъде, друже?
Те се обърнаха към нея и сега за първи път я видяха. Беше висока, не прекалено слаба, но изключително стегната. Още от пръв поглед, можеше да забележиш леко изваялите се мускули на ръцете й и плоския корем с малки плочки, който беше оголен почти до бюста.
-Бърбън с билков чай за мен. - отвърна белокосия непознат.
-Дадено. А за теб, сладкишче?
Върнете се в началото Go down
????
Гост



Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСря Авг 22, 2012 2:26 pm

Не бих могла да опиша с някакви подробности мястото на което бяхме, защото просто такива липсваха.Съвсем формална и безлична староприемница.Но имаше много хора, само три маси бяха свободни, а останалите пълни със съмнително изглеждащи типове и двама човека на бара.Все още стъпвах малко сковано заради колапса на който бях изложила тялото си.Мислех, че ароматното огънче на цигарата ми би могла да оправо положението, но явно трябваше да е в компанията на топла напитка за да има ефект.

Когато седнахме на бара, мъж на средна възраст ни подмина и ни хвърли яден поглед.Лезандър ме бе предопредил да не създавам неприятности , за това гледах не си задържам моя достатъчно дълго:
-Дадено. А за теб, сладкишче?-изведнъж до мен достигна гласа на съдържателката на мястото.Стегната мадама с резки, но прави и пропорционални черти.Беше първото красиво нещо, което виждах в този град:
-З-а мен един плодов чай с ром, моля.-вече бях овладяла заекването си и не звучах толкова кретенски.

В другия край на хана гореше камина и пръщенето на дървата създава известен уют.Въпреки "хладните" премеждия през тези три часа , все още бях малко сърдита на Лезо, като се замисля това по-скоро женски фасон отколкото действителен яд.Не можехме да стоим и просто да си мълчим:
-Благодаря за топлия кожух.-казах почти делово.-Идвал ли си и преди тук?Защото хората ми се виждат особено съмнителни, като изключим жената зад бара...да не се забъркаме в някоя каша само защото сме новодошли.Вече преживях нещо подобно с Ерик в пустинята.

Съблякох кожуха си, защото усетих, че кожата ми започва да придобива естествения си цвят.Малко преди да получа отговор, вратата на староприемницата се отвори с известен трясък и в нея нахлу мъжа , който си бе тръгнал преди малко.Помислих, че е забравил нещо и затова се връща, но след като забелязах, че се насочва с решителна крачка към нас, не мислех вече така.Направих се, че не го забелязвам и погледнах Лезандър, но след малко усетих нервно потупване по рамото си:

-Не съм виждал този кон в градчето и предположих, че е твой.Искам да го купя!-каза той твърдо.
Изгледах го от горе до долу.Приличаше на коват с криминално минало:
-Съжалявам господине, но конят не се продава!-отвърнах без колебание в гласа.
-За какво й е на хърба като теб такъв хубав, здрав и расов кон.При мен поне ще върши някаква работа, ако остане при теб сигурно подковите му ще се сраснат за копитата..
-Моля?!Много се извинявам, но не ми харесва какъв език ми държите.Обясних ви, че не се продава!Смятам, че нищо му няма на коня ми и че е в идеално състояние.
Лезандър усетил искрите във въздуха се намести неспокойно на масата.

Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСря Авг 22, 2012 3:21 pm

-За какво изобщо ви е коня? - попита Лезандър, уж заинтересувано, за да не се стигне до скандал.
-Аз съм търговец на коне. Водя ги в пустините за продан. Избирам най-доброто от най-доброто. Този бял красавец, не е толкова хубав като Тъндър, но пак е добра раса.
-За съжаление госпожицата ви каза, че животното не се продава.
Непознатия бръкна във вътрешния джоб на рoгозката си и извади две кожени кесии пълни със сребърни монети и ги хвърли на масата.
-Осемстотин сребро. Офертата е добра, предлагам ви да я приемете.
-А аз ви предлагам да си вземете парите обратно и да си отидете по живо по здраво.
Корнорецът се намръщи недоволен от отказа и пак бръкна в дрехата си. Но този път от там извад една извита кама и я посочи към тях заплашително.
-Виж какво магче. Този кон ми трябва, ще го взема по един или друг начин.
Лезандър се изправи в спокойна поза, но готов за действие ако се наложи. Арадел също се изправи, но притеснено. Не искаше ситуацията от пустинята да се повтори и тук. Особено когато си стояха кротко без да пречат на никой.
-Не искам да съм неучтив, но не обичам да заплашват мен и приятелката ми. Искаме само да си изпием поръчаното и да сe приберем.
-Няма проблем за мен. Стига да си тръгнете пеша.
-Не! - отвърна твърдо блондинката, решила да се намеси. Все пак си беше казала, че няма все да стои зад нечии чужд гръб.
-Тогава ще действам по различен начин. - злобно изсъска мъжа и тръгна към тях готов да ги посече.
Д'Арвил вече беше освободил магията си готов да се защитава, а момичето беше свило юмруците си. Тъкмо когато търговецът повдигна ножа високо за замах нещо тежко го удари в задната част на главата. Чу се шум от счупено стъкло, а след секунда самият той се строполи на земята в безсъзнание.
Зад него със строго, ядосано изражение стоеше собственичката на староприемницата. В едната си длан държеше гърлото на вече счупена бутилка, а в другата поднос с поръчките на клиентите си.
-Мисля, че изхвърлих косматия ти задник от тук.
Тя го изрита в корема с крак, макар че нямаше опасност да се изправи.
-Отрепка! Ей, Айк. - викна тя към един едър берсерк.
-Кажи душицо.
-Ще изхвърлиш ли боклука вместо мен?
-Разбира се.
Бабаита стана от мястото си, хвана лежащия под мишците и го завлачи по пода. След няма и минута го изхвърли вън на студа.
Хийт погледна към маговете и с лека усмивка на непукизъм постави чашите им на масата.
-Бърбън и ром с два чая. Да ви е сладко.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСря Авг 22, 2012 6:48 pm

-Бърбън и ром с два чая. Да ви е сладко.-сервира ни любезната съдържателка.
Огледах я с известно любопитство.Наистина приличаше на жена ,която знае как да се справя в кризисни ситуации.Беше силна , с перфектна физика, а явно и интелекта й не оставаше по-назад.Определено имаше какво да се научи от нея, щеше да ми от полза като и аз исках да се превърна в нещо подобно.Тя тръгна да се отдалечава за да не ни притеснява с присъствието си, но точно тогaва се провикнах плахо подир нея:
-Извинявай...Би ли желала да се присъединиш към нас?Поне за по едно наздраве за това, че изгони този нахалник.-усмихнах й се мило аз.
Жената направи замислена гримаса за момент и после отвърна:
-Защо не...изглеждате свестни.-и дръпна стола до Лезандър.-Е, сладури, какво ви води в този пущиняк?
Двамата с графа се спогледахме сякаш се питахме кой да отговори.Аз взех думата:
-Ами той ми е учител и бяхме да тренираме волята ми в една от вашите пещери.Красиво е, но не можеш да се насладиш пълноценно на сталактите в този кучи студ.
-Да, ти кажа честно аз не го забелязвам, до толкова съм привикнала вече...съди по облеклото ми скъпа.А относно тренировката..мдаа още си много крехка.Корнорските жени ще те смачкат като малка винарка хаха.-засмя се тя.
-И ти си права...-наистина беше приятна компания.
В този момент вратата на кръчмата се отвори за пореден път.Но за щастие не беше онзи, който искаше да купи Шугър.През прага й влезе младеж на моята възраст.Набит с обло лице, тъмно кестенява коса и светло кафяви очи като на сърна.Спусна погледа по масите и накрая се спря на нашата.Нещо в нас го привлече и той тръгна към масата ни с нетърпелива походка, като не изпускаше от поглед мен.Застана над мен и разтвори големите си очи сякаш всеки момент щеше да изпищи като момиче или да се пръсне:
-О Бо-же мооой...Кого виждат очите миии!Ариии, това ти ли си?Арадел Картие не си се променила изобщо!-той дръпна един стол от съседната маса и седна до мен без да иска разрешение.Всички от масата го гледаха слисано.
-Момичее, бяхме приятели цели десет години и един ден просто се изпари.Заради мъж е нали...така си и мислех.Този белокосия, нали!-той сложи ръка до ухото ми и прошепна така ,че всички да го чуят.-Е, поне си струва...
-Извинявай...-прекъснах го аз.-Разбирам ,че сме някакви добри приятели или поне сме били, но наскоро претърпях инцидент и си загубих паметта.
-Трябваше да дойдеш в моя кабинееет.Като малък исках да стана лечител...е, успях.Малко е глупаво, но аз съм Кристиан.О, моя милейди, така те наричах като се движехме заедно.Кажи ми поне помниш ли онази случка когато твоята безмилостна личност накара моя милост да се мисля в продължение на часове за хамстер?
-Ммм, не мисля.Но звучи като мен.-отвърнах смеейки се аз.
-О путаа...няколко часа с мен и ти гарантирам че всичко ще си спомниш...Особено когато включим и Мария...ако ме разбираш.-наведе се леко към мен съучастнически.
-Определено ще ми е интересно какво имаш да ми казваш, скъпи ми Кристиан.-отвърнах приветливо аз.-Но първо се запознай, това са Лезандър моя учител и собственичката на тази кръчма, чието име още не знам.
-Амброзия.-отвърна тя и подаде ръка.
Лезандър само кимна, като нещо в погледа му излъчваше неодобрение:
-Учитееел?!Сериозно?Това звучи все по-перверзно....И къде сте учител г-н ммм Лезондър?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Авг 24, 2012 7:26 am

-Учитееел?!Сериозно?Това звучи все по-перверзно....И къде сте учител г-н ммм Лезондър?
-Лезандър! - поправи го сопнато мъжа.
-Ауууу, май не е от лесните, а?
-На мен ли го казваш? - засмя се Арадел.
-Та какво преподавате г-н Лезандър?
-Приложна лингвистика.
-Сериозно лиии?
-Не, лъже те. Не го слушай, малко е ядосан днес.
-Чудя се защо ли? - отвърна ментора й.
Блондинката не обърна внимание на забележката и се обърна към приятеля си от детинство.
Амброзия на свой ред отиде зад бара да обслужи няколко новодошли. През това време вече Кристиан пълнеше главата на Ари с всевъзможни спомени, които тя попиваше като гъба. Беше й интересно да чуе каква е била като дете.
-Извинете ме. - изправи се Д'Арвил и отиде на бара, като ги остави да си говорят. Облегна се на старото дърво и се надвеси така, че Хийт да го чува.
-Благодаря за намесата преди малко. Не искахме да създаваме неприятности. Ако не беше ти щеше да стане кървава баня.
-Няма проблем. Тук неприятностите са ежедневие. Както виждаш не сме от най-кротките нации.
-Забелязах. Мога ли да ти се отплатя по някакъв начин?
Тя го огледа от главата до петите. Не търсеше изгода, но когато очите й попаднаха на нещо, което й направи силно впечатление реши да се възползва.
-Може да ми дадеш това.
Тя посочи към гърдите му или по-точно към лявата им част. Д'Арвил извади от там прекрасен сребърен нож, гравиран с титан, а по дръжката имаше миниатюри от черен графит. Подаде й го.
-Заслужи си го.
-Благодаря. - усмихна се доволна красавицата.
-За нищо. Един нож не е важен.
-Май ти е писнало да се биеш.
-Не, но....няма да те лъжа. Понякога малко почивка няма да ми е излишна.
-По наше време почивката е лукс.
-За жалост....
-Или за радост....
Двамата се отдадоха на разговор все в тази насока, а на отсрещната маса двете "деца" се смееха весело.

/Ари опиши някакъв разговор с Кристиан и каквото още искаш/
Върнете се в началото Go down
????
Гост



Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Авг 24, 2012 8:39 pm

-Боже...не мога да повярвам, че така съм постъпила с горкото момче...сигурен ли си, че не преовеличаваш?-гледах смаяно стария си/нов приятел.
-Ти го направи за пет стотинки, направо как не ти беше жал...не знам.И след като скъсахте не съм го чувал изобщо, предполагам, че се е самоубил.-леко се изсмя Кристиан.
-Тези неща не са смешни...И само за протокола, аз нямам нищо общо с "учителя" си.Просто..абе нищо...то наистина си е едно нищо.
-Ооо може да не сме се виждали от супер много време, но все още мога да разчитам изражението ти..А твоето носи отпечатъка на несподеленат любов, мон шери.Но стига сме говорили за мъже...все пак света не се върти около тях.С какво се занимаваш в момента?Успя ли да станеш лечител на животни?
-Искала съм да ствам лечител на животни?Даа, това звучи толкова като мен.Не, сега единствено се опитвам да осъвършенствам силите си, да се науча как да работя в синхрон с тях.Аз дори не живя в тази територия.
-Разбирам!-кимна той.-Надявам се един ден да станеш велик маг.-продължи с усмивка той.
-Не ми се вярва, че ще стана точно велик....но се надявам поне да е добър.
Докато водехме разговора хвърлях по някой друг поглед към Лезандър и неговата събеседничка.Понякога погледите ни се срещаха, а после всеки извърташе глава настрани.Явно още продължавахме с цупните.
С Кристиан довършихме питиетата си когат той стана и приглади тюления си панталон:
-Ари, аз трябва да вървя.В съседната къща ме чака една родилка и се опасявам, че контракциите вече са започнали, пък корнорските жени са много прями и се сещаш...
-Благородна професия си имаш ти.Беше ми приятно, че си побъбрихме и наистина ти благодаря, че ми помогна поне мъничко със спомените ми.-станах и се прегърнахме сърдечно.-Надявам се пак да се видим някой път и до тогава вече да съм оправила бъркотията в главата си.
-Пожелавам ти го!Хайде, аз ще бързам.До скоро!
-Чао, Крис!
Постоях още няколко минутки на масата, Лезандър все така стоеше и си бъбреше със собственичката.Ставаше късно и определено не ми се стоеше още в тази скована от ледове територия.Станах и се запътих към бара:
-Амброзия, съжалявам, че ще трябва да ви проваля разговора, но смятам ,че стана време да си ходим.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 5:11 pm

Знаете ли какво най-мразя? Жегата. Заради нея ми причернява пред очите. Чувствам се слаба, не мога да си поема въздух, на кратко ... жегата не е за мен, но още по-гадно е когато от адската жега отидеш в ледения студ. Колко забавни определения нали "адска" и "леден". Двете противоположности. Като смъртта и живота. Като небето и земята. Но в двете имаше някакъв чар. Нещо магическо и невиждано. Нещо, което те кара да чувстваш топлота докато ги изпитваш.
"Адската" жега може най-лесно да ни се представи като плаж, слънце защитен крем, сладолед, кубчета лед в напитките. Просто страхотно нали? Даже на мен ми се дояде сладолед като се сетих. А "ледения" студ - е той може да се опише като огъня в камината в някоя къща, ти си сгушен под одеялото и пиеш топъл шоколад със сметана и канела. Празниците също са през този студ.
Но при Мо нямаше да има нито сладоледчета, нито пък шоколад. От бързата смяна на топло и студено не просто и се зави свят, но май вдигна и температура. Не беше нещо ново, поне за хората, но демон да вдигне температура. Това е нелепо. Уж раните бързо заздравяват, а да не говорим за това, че и с откъсната глава пак ще оживее и хоп ... грип да я тръшне. Просто комедия.
Е няма сега да ви обяснявам за симптомите на една проста изстинка, а за това как е пътуването на това момиче.
И ето ни вече залеж слънце биене път за едното нищо, или по-точно за главата на един ... падащ си по далеч по-малки момичета от него. Може пък да поиска от Дантес да стане ловец на глави, щеше да я бива в това, ако всички са с огромно либидо.
И ето поредния път в който копитата на коня започнаха да поддават под заледените улички, което си беше просто чист намек, че трябва да спре някъде. А за нейн късмет точно пред очите и се появи малка къща, пред която имаше много коне и такива неща. А от нея се чуваха шумове, явно тук ще спре за малко. И без това през нощта не беше разумно да се пътува, особено когато пътищата са заледени. От чисто безопасна гледна точка, за коня, не за друг.
Мортем остави добичето под навеса и го завърза. Сложи пред него един от чувалите с моркови, който беше купила по-рано и влезе вътре. И да сбирка на бабаити. Навсякъде мъжки гласове. Ама и тя има един късмет.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeВто Яну 29, 2013 8:34 am

В една шайка от мъжаги, приличащи повече на главорези, отколкото на миролюбиви селяни и търговци, винаги има място и за една жена. Точно една, която да ги държи под контрол, защото както се казва "Зад всеки силен мъж седи една жена". Тази, която дърпа конците, манипулира те до превъзходство, без да се усетиш и може да постигне много, с малко усилия.
В случая тази жена не е Мортем. Ами първо, тя даже не е жена. Имаше поне още няколко годинки, докато влезе в категорията на възрастните, а и не умееше изкуството на манипулация до толкова. Точно затова и кротко се настани на една от малкото свободни маси, надявайки се да не привлича ненужно внимание и да не попадне пак в една от тези ситуации, в които трябваше да отбранява живота или пък сексуалността си.
Е, това нямаше как да стане. Привличането на внимание, не останалото. Просто както казахме сред цялата тази тълпа, едно момиче се открояваше.
-Охо....свежа мръвка. - подвикна един берсерк на съратниците си и те се обърнаха към нея.
Нямаше как да не ги чуе. Тъкмо почна да проклина съдбата си, когато зад телата на мъжете чу и друг глас, силно отличаващ се от техният с мекият си, леко дрезгав, но женствен тембър.
-Остави я на мира, Бъч!
Бабаитите се извърнаха така, че в пролуките, Хелските успя да види на кого принадлежи забраната за нейното докосване. И за нейна най-голяма изненада се оказа не само жена, ами жена и половина. Дълга лъскава черна коса, не много високо, стегнато тяло, с привлекателни плочки по корема, разголена гръд и един такъв поглед, от който може да те достраши. Поглед, който не приемаше Не за отговор. Точно за тази жена говорех по-рано.
-Че аз нищо не съм й направил.
-Гледай така да си остане. - стрелна го красавицата и мъжът само изкриви долната си устна, но не посмя да й възрази. Това бе нейното царство и тя командваше тук.
Отдели се от мускулестите персони, премина през бара и се отправи право към новодошлата. Спря се точно пред нея и тогава Мо успя да я огледа напълно. Наистина вдъхваше респект. Демонът от друга страна си личеше, че е чужда от километри. Нямаше как това крехко тяло, бледо лице и слаби крайници да се сбърка за берсерк. Трябва да си пълен идиот, за да си го помислиш. А Корнорци не бяха толкова глупави, за колкото ги смятаха. Здрави като добичета, но не и глупави.
-Какво ще бъде малката?
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeВто Яну 29, 2013 12:46 pm

Защо ли навсякъде където ходеше привличаше чуждото внимание? Не беше само в Захрид, което и изигра доста лоша шега, но и тук. Май наистина тия хора не са виждали такова нещо като нея. Така де, какво и е толкова различното. Вярно нямаше силно тяло, даже беше доста мършава, но това е просто защото не се храни според човешките стандарти. Просто ако един човек трябва да се храни пет пъти на ден, то при нея ще са пет пъти на седмица.
-Охо....свежа мръвка.
Чу момичето и веднага изтръпна. Сви се на място и започна да се моли на Дантес да не я закачат, не че ще има тоя шанс да стане това. Но поне да си каже молитвите към боговете, така и така живееше с един такъв. Поне тя трябваше да знае, че боговете съществуват.
И ето и нейното спасение. Точно след частта с „Моля те, о господарю Дантес, не позволявай на тези да ме докосват и нека ако го направят ръцете им изсъхнат…” чу как женски глас я защитава. А през процепите различни части на тялото успя да види една ослепителна, здрава и силна жена.
Тя се приближи до момичето и я попита какво иска, а тук Мо не знаеше. До толкова бе намразила алкохола, че не знаеше дали иска такова, но щеше да се жертва.
-Една бира, ако обичате.
Каза толкова тихо и неуверено, че не беше сигурно дали изобщо го е казала или просто го измрънка. Когато жената се отдалечи и после и донесе поръчката Мо извади от раницата си едно тесте с карти и започна да ги разглежда. Бяха малко по-различни от нормалните, само защото бяха черни, а боите бяха с различни цветове. Купата си беше червена. Спатията – зелена, пиката – синя, а карото – жълто. Отдели асата и ги обърна с лице към масата. Затвори очи и дръпна една карта. После я погледна и видя пика. Е не че вярваше, че се асоциира със смърт, но сега се надяваше да не е .
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 5:05 pm

И наистина, послушали заръките на Хийт, никой не посмя да докосне новодошлото, непознато момиче. То спокойно седеше на масата си, като от време на време хвърляше по някой друг поглед на присъстващите, за да е сигурна, че никой от тях не й мисли злото. Но не я закачаха, даже се опитваха да не гледат към нея. Пиеха си питиетата и си водеха ожесточените разговори, които от време на време се превръщаха в бурни псувни, но това бе нещо напълно нормално за Корнор.
Докато Мортем редеше картите си, Амброзия обикаляше около масите и погледът й нямаше как да не попадне върху странно изглеждащото тесте. Тя наведе глава през рамото на розавокосата и се загледа. Девойката се почувства леко неудобно, защото не знаеше какво да очаква от тази жена и се извърна изнервено. Сякаш разбрала мислите й, красавицата се усмихна твърдо като истинска жена от ледена страна.
-Спокойно дете. Няма да те нараня. Просто никога до сега не съм виждала такива. Какви са?
Неволно или не Хелските повярва в думите й. Ако искаше можеше още в началото да я хвърли в ръцете на берсерките или самата тя да й направи нещо. Но начинът, по който се държеше беше някак си небрежен и Мо не можа да забележи наченки на актьорска игра в нея. Затова й посочи свободното място до нея и собственичката на странноприемницата се настани в очакване да чуе нещо ново, непознато и надяваше се интересно.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 5:20 pm

Мо се почувства наистина неловко. Не очакваше изобщо някой да забележи картите, с които си играеше. Но и някак си трогна от това, че жената все пак я заговори. Нямаше я Таня, която да я разсейва от мислите и, затова може би разговора за черното тесте щеше да и помогне, малко.
-Ами това е подарък от един ...
Тук вече розовокоската не знаеше какво да каже. Как се определя човека, който и ги даде? Онзи, заради който е още жива, но не и напълно. Е когато подбра думите си се усмихна и погледна една от картите.
- ... скъп човек.
После ги подреди внимателно така, че да си вижда всяка една от тях и чак сега собственичката можеше да види, че на тях са изобразени хора. Да имаше дефактно хора. С уплашени лица, помръкнали и сякаш стоящи в клетка или килия. И само на една още нямаше нищо. А според подредбата това би трябвало да е Дава Купа.
-Според човека, който ми ги даде в тях трябва да има 51 души. А 52-та карта е за собственика на тестето. Също така според упътването картите представляват затвор за душите на различни хора. Но не някой мелничар или нещо такова, а такива, който са се отказали от вярата си. Когато тестето реши, че собственика му е напълно верен на себе си и своя бог, е то тогава ще си намери друг и така докато не се запълни и последната карта.
Мо леко се засмя след тези си думи и започна да маха пред лицето си сякаш искаше да махне някаква муха или нещо такова.
-Но това са само глупости.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 5:29 pm

Красивата собственичка слушаше с интерес и нескрито любопитство обясненията на Мортем. От време на време клатеше глава в разбиране, попивайки всяка дума. Вяра в бог и в себе си? Самата тя вярваше само в един бог и той не фигурираше в списъка на реалните. Но берсерките си бяха такива. Вярваха силно, но в същество, което не съществуваше реално. И все пак вярваха. Валхала за тях бе рая и всеки един от тях би дал на драго сърце живота си, ако знае, че ще попадне там. А това въпреки общоприетите стандарти и закони и въпреки неприязънта на Дантесови си бе достойно за похвала.
-Абиииии.... - чу се силно провикване от бара. - Искам бира.
Хийт се обърна по посока на викът и сама на свой ред се провикна толкова силно, че цялата кръчма да я чуе.
-След малко. Заета съм.
-Ама аз съм жаден.
-След малко, казах. Вземи си сам, като не можеш да чакаш.
Мъжът така и направи. Присегна се през барплота и си наля една студена халба, отпивайки доволен, че все пак е бил обслужен, ако ще и от самият себе си.
Когато умът й отново бе бистър, тя се обърна към момичето.
-Но ти каза, че щом тестето реши, че собственикът му е верен на себе си и на своя....ъхх...бог....то тогава то продължава своя път в нечии чужди ръце.
-Точно така.
-Щом е още в теб, това означава ли, че ти не вярваш? Ти трябва да си празната карта, нали?
Във въпросът й нямаше упрек, заяждане или нещо подобно. Просто чисто женско любопитство, а и самата идея й допадна. По нейните територии не бяха чували за подобно нещо, което само затвърди мнението й, че това момиче не е тукашно. И не само това, но вече бе напълно сигурна и от къде идва. Само на едно място вярваха във вуду, фентъзи истории и мистика, запълнена от тъмното изкуство.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 5:51 pm

Мо погледна празната карта и я вдигна. Втренчи се в нея, но накрая просто е засмя. Погледна собственичката и се усмихна съвсем приятелски.
-Не, моята вяра е неколеблива.
Ами и вие да сте живеели с един бог щеше да е така, но затова се казва вяра в бог и в себе си. А точно второто е проблема на Мортем. Може би никога нямаше да повярва в себе си, но и затова си имаше просто обяснение. Когато знаеш, че не можеш да умреш, че ако ти отсекат главата тя ще си се върне на мястото. Когато няма онзи трепет за живот като никога. И всеки ден да е последният и то тогава ти просто се отчайваш. Спираш да вярваш в себе си, защото няма за какво да се бориш. Силата и властта не я заслепяваха. Нито пък искаше някой от седемте смъртни гряха да я управляват. Но тук идва и въпроса, защо? Защо не иска да живее с трепет в сърцето?
Е Мортем е просто славей в златна клетка и трябваше да живее по други правила, наложени и от създателя и. Каже ли той отиваш да учиш, тя ще го направи. Каже ли и да отиде при хората. И това ще направи. Буквално всичко.
-По-скоро не вярвам в себе си. Така де, нямам увереност.
И с много нисък тон.
-Която би трябвало да имам, за да може господарят да се гордее с мен.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 6:53 pm

-Това е доста жалко, не мислиш ли?
Мортем я погледна с уголемени очи.
-В какъв смисъл?
-Да не вярваш в себе си. Вярно, твоят бог те е създал ниска, доста крехки и с малки ръчички. Но за теб не трябва да се грижи той, а самата ти. Какво ще оставиш след себе си някой ден? Тази несигурност? За себе си трябва да се погрижиш самата ти, за да може да се гордееш и да не склоняваш глава. А не някоя непозната да заповядва на шайка хулигани да не те закачат, за да не те наранят.
Амброзия привърши с малката си лекция, която може би не беше точно на място, но чувстваше, че трябва да сподели възгледите си с девойката. Тя бе свободолюбива и силна жена и харесваше подобни жени като нея, които могат да се грижат за себе си, да са горди, оправни и независими.

/Сори за късия пост, ма като е само диалог и се получава по-кратко/
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 7:25 pm

Мортем слушаше внимателно всичките думи. Вярно, беше несигурна, а за дъщеря на бог това беше смешно. Вместо да излъчва гордост, сигурност и уважение, тя се самосъжаляваше постоянно. А думите на непознатата жена буквално пронизваха душата и като затъпял, но още режещ нож. Крайно ненужна болка от това се получи.
-Сигурно си права.
Каза тихо момичето и се огледа. Тия бабаити вече спря да и хвърлят по един поглед от време на време, което беше добре.
-Но като цяло моя господар е доста … властен и е трудно да имаш собствено мнение покрай него, но ще се опитам да те послушам.

/Познато, и спокойно /
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 1:08 pm

Амброзия се усмихна и потупа Мортем приятелски по рамото.
-Господарите са досадна работа.
Тя се изправи и се обърна по посока на бара си. Тъкмо направила няколко крачки се спря и се обърна отново към момичето. Като я гледаше така сама, направо я дожаля. Вярно, че се беше разпоредила да не я закачат, но чак пък никой да не й обръща внимание.
-Защо не се присъединиш на бара.
Демонът хвърли един подозрителен поглед към бабаитите и Хийт се засмя.
-Спокойно, нищо няма да ти направят.
Хелските се довери на собственичката и след минута-две се озоваха на бара. Едната зад него, а другата настанила се на един от свободните столове, заобиколена от няколко здрави мъжаги. Изглеждаха като исполини в сравнение с нея, и тя се губеше в тяхната компания.
-О, розавокоске. Ти реши да се присъединиш. - заговори я единият от тях.
-Ами да....
-Споко моме, тук си в безопасност. - намеси се и втори и Мортем не можа да разбере кога се оказа в центъра на вниманието. Всички й говореха разни неща, смеещи или зъбещи се. Единият даже й показа колекцията си от собственоръчно изработени кунаи, с които изключително се гордееше. Амброзия я наблюдаваше и доволно се усмихваше на приобщаването й. От самотница, тя се превърна в приятна компания.
-Хахаха, Мортем, много си забавна момиче. Не можехме да разберем, като се беше сгушила сама там. Кажи какво те води в малкото ни, студено градче. Смяташ ли да останеш?
-Ако останеш мога да ти намеря работа.
-Абе ще й намираш ти. Виж я каква е сладка, не е за ринене на тор.
-Може да се ожени за мен. - пошегува се един по-дърт берсерк с няколко липсващи вече зъби.
-Стив, за теб и кон не би се оженил.
Всички избухнаха в див смях, даже Мортем неволно се засмя. Отдавна не го беше правила. Тези хора не се оказаха толкова лоши, колкото си мислеше.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 2:01 pm

Наистина тези хора беше забавни, не като ония от онова твърде топло място, които сигурно сега търсеха Джим Картър под камък и дърво. Онези си бяха чисти гадняри. Но защо докато седеше между тези мъже толкова се губеше. Не беше чак толкова дребничка. Все пак 170 без високи токове си беше, но явно тези хора са огромни. Може би са предци на Голиат.
-Хахаха, Мортем, много си забавна момиче. Не можехме да разберем, като се беше сгушила сама там. Кажи какво те води в малкото ни, студено градче. Смяташ ли да останеш?
-Ами, бях по работа в друг град и просто минавах от тук.
После погледна другия
-Ако останеш мога да ти намеря работа.
-Благодаря за предложението но …
И последва друг
-Абе ще й намираш ти. Виж я каква е сладка, не е за ринене на тор.
-Може и да сте прав.
Отговори тя, но тогава:
-Може да се ожени за мен.
Докато ги слушаше и се опитваше да отговори на всички подобава накрая последното с женитбата едва не я накара да падне от стола.
-Стив, за теб и кон не би се оженил.
Тя погледна към човека, който и предложи женитбата и се усмихна добронамерено, не искаше да го обижда или нещо такова.
-Съжалявам, но от града, от който идвам не е прието да се женя преди да стана пълнолетна.
И май не очакваха това момиче да не е на 18 поне, защото единия веднага я попита на колко е, а като чуха, че е на 17 всички имаха онази типична физиономия от сорта на „НЕЕЕЕЕ”.
Тя на свой ред се изчерви и се сви още повече на мястото си.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 5:35 pm

-Съжалявам, но от града, от който идвам не е прието да се женя преди да стана пълнолетна.
Мортем не се лъжеше. Реакцията им наистина се доближаваше до тази, която самата тя описа. Един по-възрастен мъж с голяма брада и набръчкано от годините вече лице, даже се изправи и тропна силно с брадвата си по бара.
-Как може? Срамота! Да забраняват на момичето да се жени когато си иска.
Повечето се засмяха на думите му, включително девойката. Тя чисто и просто си ги излъга, за да не засегне някой, но наистина се получи смешно.
-Не можем да се месим в чуждите закони, Джин. - обади се развеселено Амброзия.
-Така е, в името на Валхала. Ако искаш можеш да се преселиш в нашият град. Тук ще имаш цялата свобода, която желаеш.
Собственичката сбърчи вежди. Тези идиоти. Още не се бяха усетили точно от къде идва демона. Ако знаеха, нямаше да говорят така. Пак нямаше да я наранят, но....
-Стига глупости. Момичето си има дом и ще се върне в него. Сигурно й липсва, нали така?
-Да, така е. - съгласи се Мортем, схващайки какво й намеква красавицата.
-Даже вече е късно, а нея я чака дълъг път. Мортем, защо не дойдеш да ти покажа стаята ти, за да си починеш.
Чернокосата я подхвана под ръка и я поведе нагоре по стълбите.
-По-добре ще е да не споменаваш, че си от тъмните земи. Хората тук много не обичат народа ви. И въпреки, че сега ти се радват, ще го забравят веднага щом разберат.
Мо я изгледа с поглед, показващ неразбиране. Не разбираше защо ги мразеха.
-Не можеш да ги виниш. - почна да й обяснява хийт. - Все пак вашият народ е причинил много страдание на останалите свободни страни. Себастиан Дантес е жесток бог и обича да взима това, което си иска, когато си поиска.
Спокойно, тайната ти е скрита с мен. Сега се наспи, а на сутринта ще ти направя един силен чай, макар че не сервирам такъв в странноприемницата си. После ще ти покажа пътя за обратно и всичко ще си тръгне по старо му.
Така, Амброзия отключи една от свободните стаи, като я увери, че никой няма да я закача през нощта и се отправи надолу при останалите си клиенти.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 5:50 pm

Мортем остана сама в стаята и легна на леглото. Сложи ръцете си на корема си, едната върху другата. Замисли се над думите на Амброзия. Че ако тези хора разберат, че тя е от тъмните земи ще стане страшно, но защо ли толкова се притесняваше. Технически погледнато Мортем не беше от тъмните страни, а от място, на което не искаше да попадат хората долу.
И изведнъж се сети за нещо. Онзи път, когато беше при Грегъри и дойде една жена. Тя беше като тях. От тяхната раса. Това я накара да се надигне и слезе от леглото. Застана до него на колене, а ръцете и бяха свити една в друга. Лактите и пък бяха на леглото. Момичето започна да се моли на Себастиян да не ги наранява, тоест да не им взима живота, защото Амброзия може и да вярваше в друг бог, но беше права. Настойника и може да е жесток и безскрупулен, макар с нея да е по-скоро отвеян и напълно незаинтересован от това, което става около нея.
Когато свърши с молитвите си отново легна на леглото и затвори очи. А тази нощ сънуваше Грегъри и неговото разочарование. Как го нарани. След това образа се промени и се появи онова, което се намираше в другия край на същността и. Демона, който я различаваше от другите, караше раните и да заздравяват все по-бързо. Да не се нуждае от сън или от храна всеки ден. Този път демона и говореше не за болката, а за омразата. Как тя изграждала характера, и как чрез омразата ще може да продължи. Може би демоните наистина не трябва да се влюбват.
На сутринта Мо стана и първото, което направи е да падне от леглото, но после се изправи. Разтегна се малко. Оправи леглото, изми си лицето и слезе долу при Амброзия. За нейно учудване цялото място беше пълно с чаши, а Амброзия още я нямаше, затова Мортем реши да и помогне малко, все пак добрината се отплащаше с добрина. Едно благодаря, че я спаси от хората първоначално не стигаше. И така Мортем започна да събира чашите върху един поднос и да ги трупа без изобщо да и натежават. Скоро подноса имаше четири кули с по 5 чаши на всяка. Принципно би било странно, толкова слаботелесно момиче да носи всичките чаши на веднъж, но на Мо сега не и правеше впечатление.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 7:32 pm

Мортем се оказа доста сръчна що се отнася до домакинската работа. Но ние и друг път сме я виждали в тази светлина. Както когато например правеше чай за Грегъри или когато миеше чиниите след обилните му закуски. Това си бе нашата Мортем - можеше да постигне всичко, стига да намираше причина в него. А сега причина имаше - да се отблагодари на една жена, която й помогна. Въпреки демон, тя дълбоко в себе си имаше добро сърце. А доброто сърце е най-важно, нали? После казва, че демоните не заслужавали да се влюбват. Ако питате мен, това не е истина. Те заслужават всичко, което заслужават и обикновените хора. Единствената разлика е, че едните живеят с години, а другите вечно. Но чувствата и емоциите не подлежат на никакъв временен континиум или измерение.
Сега тя с голяма доза желание и удоволствие, подреждаше измитите чаши и се чудеше с какво още да се захване, докато самотата й не бе прекъсната от първият събудил се гост. Беше Стив, същият онзи, който й предложи брак, макар и на шега.
-А, Мортем. Рано си станала. - поздрави я той и показа липсващите си на места зъби, което трябваше да се счита за усмивка. - Липсваше ни снощи. Изпусна голямо веселие.
-Бях изморена. - замаскира ранното си напускане, момичето.
-Е да де, изморена. Все пак много си пътувала. Гладна ли си? Нося закуска.
Грубоватият, но някак си безобиден мъж пльосна една паница пред нея пълна с някаква неопределена каша и тук таме подаващи се късове месо. Миришеше лошо, изглеждаше още по-лошо и на Хелските леко й се заповдига.
-Какво е това?
-Кавърма от дреболии. Езичета, зурла, пача....мммм....вкусотия.
Момичето запуши нос и извърна глава, но не каза нищо, с което да го обиди.
-Не, благодаря. Не съм гладна.
-Както желаеш. - отвърна Стив, плесна ръце една в друга като ги разтърка и с охота почна да се храни, като най-грубо казано, мляскаше и издаваше звуци на задоволство.
Мортем можеше само да се усмихне докато го гледа. Тези хора наистина не бяха толкова лоши и ако живееше тук сигурно щеше да е като кралица с крехката си фигура.
След още няколко минути по стълбите слезе и Амброзия, все още сънена, търкаща очите си. Бе станала по-рано, за да вкара странноприемницата си в ред за посетителите, но каква бе изненадата й, когато видя, че всичко вече е оправено.
-Да не сънувам? Или през нощта са дошли феи и са омагьосали мястото?
Мо само я поздрави, което веднага я наведе на мисълта, че тя е виновницата за чистенето.
-Нямаше нужда. - усмихна й се тя.
-С това ти благодаря.
-Не си ли мила?! Хайде, ти изми, аз ще ти направя чай, както обещах.
В рамките на десетина минути, пред розавокосата бе поставена порцеланова, проста откъм окраски чаша, пълна с горещата, ароматна течност.
-Ще искаш ли нещо за закуска?
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 7:50 pm

Докато си чистеше и се правеше на домакиня дойде онзи с брака. Честно да си кажа щеше да е смешно. Някой толкова огромен като него, до момиченце като нея. Дали и когато е близо до другите така ще изглежда. Веднага в мислите и започнаха да изкачат останалите, които познаваше и за жалост да. Пред всички беше като някаква играчка. Може пък да почне да носи онези натруфени роклички, точно като някоя кукла и да бъде мила с всички.
Представяте ли си само? Да носи сутрин моркови на Зайо Байо, после чай и торти на Лушиъс, за да не е толкова кисел цял ден, а после да отиде при Корнелиус и да му покаже, че следва съвета му за мега натруфената мода. Ааа, ама не. Щеше да пропусне това, но това, за което сериозно се замисли е дали да не се премести в Корнор за известно време. Да започне работа и да открадне някоя книга от Роузкил, за да изостави обучението си, но в същото време да заякне физически, като тези хора тук.

-Ще искаш ли нещо за закуска?
Мортем погледна още сънената собственичка и се усмихна.
-Не благодаря, чая ще ми стигне.
После отпи от него и със задоволство откри, че е просто божествен. Наистина добър.
-Много е хубав, благодаря.
Изведнъж се сети за нещо докато си пиеше чая. И то беше толкова просто, направо нямаше как да не се беше сетила по-рано. Ако не искаше да стават гафове по пътя на връщане и трябваше някакво оръжие. То и трябваше такова още когато тръгна, но надали декоративна кама щеше да свърши работа, а така и не мина през оръжейната в прокълнатите земи.
-Всъщност ...
Започна тя и леко се изчерви пред Амброзия.
-Ще може ли попитам дали има някъде място ...
И ставаше все по-червена.
- .. да мога да си купя някакво оръжие? Имам навика да си навличам много неприятности. И мисля, че ще е добре да имам нещо, с което да се защитавам.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 1:02 pm

След като малката ни мъртвородна се запаси с изящно острие, което сякаш бе създадено точно за нея, Амброзия се сбогува с роднината си и двете напуснаха ковачницата. Пообиколиха малко из града, като Мортем разглеждаше тукашния външен интериор, ако можем да го наречем така. Така и така беше тук, защо да не поразгледа малко. Хладът й понасяше, но като цяло градчето беше доста пусто. Изобилстваше с домове, заведения и магазини от рода на хлебарница, ковачници и всякакви селски и търговски отрасли. Тук явно с това се занимаваха най-главно. Развъдник на коне и други чифтокопитни, както и една-две месарници. Наистина суров, планински живот на варвари. Но във всичко това си имаше своя скрит чар. Народът тук бе първичен, но поне изяснен.
Двете дами се върнаха в странноприемницата, където Хелските почна да събира багажа си. Беше време да се прибира у дома. На мрачно, влажно и потискащо, но все пак дом. Амброзия й даде малко сено за конят и и след като го нахраниха, Мортем се разплати с гостоприемната домакиня, от парите, които Корнелиус й бе дал за пътя.
Чернокосата красавица я изпрати чак до вън и й помогна да се качи на коня си, а главата на Картър, все още висеше в старателно увита, в една от дисагите, закачена за седлото.
-Мо... - почна Хийт - Ти минаваш през Найтмер, нали? Имам предвид, все пак там живееш.
-Да, минавам.
-Би ли ми направила една услуга?
-Разбира се.
Нямаше как да й откаже, след всичко, което тя бе направила за нея.
-Ще минеш ли през ковачницата на Дрейк Туул? Искам само да го поздравиш. Той ми е....стар приятел.
Момичето се замисли за момент. Доста време живееше в Роузкилл, но до сега не се беше запознавала с въпросният Туул. Все пак знаеше къде е магазинът му. Беше минавала покрай него и това нямаше да я затрудни или отклони. Беше й по път.
-Ще му предам. - съгласи се девойката и Амби се усмихна.
-Благодаря.
-Аз също ти благодаря. За всичко.
-Не го споменавай. Ако имаш път насам, се отбивай.
-Обещавам.
Така Мортем впрегна коня, издърпа юздите и животното се обърна и тръгна в галоп, бързащо да пристигне в собствената си територия. Розовата й коса все повече се отдалечаваше от погледа на собственичката, докато не изчезна напълно в хоризонта.

/Мо, ако искаш пиши някъде другаде как спираш да си почиваш, ако искаш направо в улиците в Найтмер. От покупката на оръжието си -400 злато от твоите собствени./
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 3:02 pm

Улиците не се открояваха особено от снежната гробница. Заледени, напукани павета, на които се хлъзгаш ако не разполагаш с обувки с подходящи подметки, стари, излющени на места сгради, показващи културата на тази страна, пусти паважи, нито едно дърво. Минувачите крачеха бързо, без да спират да се здрависат или да се поздравят. Просто подминаваха с дебелите си одежди, свиваха в някоя пресечка и се губеха от полезрението. На фона на целият този бит аз и компаньонът ми се отличавахме главоломно. Един мъж, който си личи, че никога не е захващал суров труд в ръцете си, прекалено изкипрен за тукашните стандарти и едно момиче, бледо като самият сняг, с къса пола, стигаща почти до дупето, приличаща по-скоро на проститутка, отколкото на човек със здравомислеща глава на врата си. Естествено нямаше да си губя времето да обяснявам на околността, че за всичко това си има причина. Тя не бе важна. Нито за нас, нито за тях. Така или иначе никой не грабваше вниманието ни, че да се спрем и да завържем контакти. Просто искахме малко почивка, а после да продължим по пътя си. Нищо повече, нищо по-малко.
Стигнахме до въпросната странноприемница и Оар най-накрая реши да смъкне сбръчканият си задник от седлото. Вързахме ги за един стълб, а аз се загърнах с палтото. Не исках да правя впечатление. Стига ми толкова за едно денонощие. Открехнахме вратата и влезнахме в помещението. Поне беше топло. Камината, зазидана в едната стена отопляваше пространството, а огънчетата в нея игриво подскачаха, дървата пукаха от горенето и извличаха онзи аромат на старо горящо дърво, който лично аз намирам за приятен. В заведението нямаше много хора. Един-двама берсерки насядали по бара и още толкова на една от масите. Явно през деня не е толкова оживено, колкото съм сигурна, че става нощем.
-Тук трябва да внимаваме. - предупреди ме придружителят ми. -Не си отваряй устата много и за бога, каквото и да правиш, не се заяждай с никой.
-Защо си мислиш, че ще го направя?
Той счупи едната си вежда.
-Може да те познавам от скоро, но ми е напълно достатъчно да преценя, че не можеш да си държиш езика зад зъбите. А и не само него.
-Езикът ми и кое си държа скрито, не са твоя работа.
Махнах му нехайно, все едно гонех дразнеща муха и се отправих към една от свободните маси. Тази, която беше най-близо до камината. Седнахме на нея, разтворих леко мантото, така че огънят да достига до тялото ми и протегнах ръце, за да ги стопля.
-Не ми харесва тук. Много е тихо, прекалено пусто. Като мъртвилник.
-Мислих си, че ти ще оцениш един мъртвилник.
-Може би, ако имаше какво да се умъртвява.
След близо минута, усетих чуждо присъствие зад гърба си, а и по погледа на Оар си личеше, че не бъркам. Очите му буквално щяха да изпадат от орбитата си. Оставих загряването на крайниците си и се обърнах. Пред нас стоеше една висока, чернокоса жена, с едвам открояващи се мускули, което само показваше, че е отроче на студената планина.
-Добър ден. - поздрави ни тя.
-Добър да е. - побърза да отвърне търговецът.
-Стая ли ще желаете?
-Не. - включих се аз. Не ми вдъхваше доверие тази. - Само малко храна, каквато имате. И нещо топло за пиене.
-Не предлагаме топли напитки тук.
Намръщих се.
-Дори чай....
Тя понечи да каже нещо на въпреки затова продължих преди да е успяла.
-С ром.
Така май повече й се хареса.
-Добре, ще направя изключение. А за вас?
-Същото. Благодаря ви.
Тя кимна и се отправи към бара, за да ни приготви поръчките. Бръкнах в джоба си и извадих цигара. Не бях пушила цяла нощ и абстиненцията ми почваше да се обажда. Запалих я на огъня и почнах да дръпвам блажено. В паузите забелязах, че мъжът все още точеше лиги по красивата, но някак си груба корнорка.
-Внимавай да не ти опадат зъбите от зяпане. Или онези бабаити да го направят вместо теб.
Наклоних се към него и се ухилих зловещо.
-Май не им се нрави, че заглеждаш така една от техните.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 4:21 pm

Оар се извърна, поглеждайки към масата, за която му говореше асасинката. А на нея, стояха няколко наистина недружелюбни люде, които в този момент бяха вперили погледите си в него. Външният вид много щеше да му попречи в тези земи, особено ако се намираше сред непознати. Дори, можеше да се каже че търговеца в момента бе сам повече от всичко. Дори, малката Ния не му бе чак толкова близка, че да тръгне да го спасява, ако онези бабаити тръгнат да му правят проблем.
- Мисля че си права.
Търговеца извърна глава и зачака поръчката си. Когато Амброзия дойде до масата им, остави двете напитки пред тях, чинийка с парченца лимони и сметката на едно място. Оар я грабна, като се стараеше да не поглежда към собственичката, но когато съзря написаното на бележката, не можеше да не реагира.
- Вие луди ли сте бе? - изкрещя търговеца, скачайки от мястото си.
Ния се учуди какво става, но продължи да стои кротка.
- Някакъв проблем ли има? - попита чернокосата.
- Сто злато, за два чая? Гледайте си работата!
Ядосан, търговеца хвърли бележката на масата и седна отново на мястото си. В този момент, един от мъжете на отсрещната маса се изправи и се приближи зад Амброзия. Тя едва се губеше зад едрото му телосложение, което бе поне няколко пъти колкото нея.
- Какво става.
- Явно не му харесва тук.
Мъжа застана пред масата и погледна право към Оар. Наведе се и взе бележката от масата. Погледна я, смачка я на малко топче и я хвърли в скута на търговеца.
- Ако до пет минути не видя парите на масата, ще си пиете чая отвън на студа.
Въпреки предупреждението, ясно се виждаше че Ния не би оставила нещата да се развият по този начин. Но Оар бръкна в джоба си, извади монетите които искаха от него и ги хвърли на масата. Чернокосата жена ги взе и се отдалечи с мъжа от мястото, където стояха двамата странници.
Отдръпвайки се от масата, Амброзия погледна към току що отварящата се врата. На прага и застана мъж на достолепна възраст, поне само на документи. Е, косата му бе побеляла и лицето сбръчкано, но с телосложението което имаше, можеше да накара всеки хлапак от долните земи да се срамува как изглежда. Още когато видя мъжа, тя промени изражението си и се затича към него. Двамата се хвърлиха един към друг и се вкопчиха в силна прегръдка.
- Смиит! - провикна се пискливо красавицата и обви ръце около врата му.
- Толкова време не бях идвал тук! За първи път от седмици, времето ми позволява да изляза от ковачницата.
- Хайде, ела при другите! Какво ще пиеш?
- Как какво! - сопна се едрият старец - Каквото пия винаги - кафе, с пяна до горе!
Момичето се разсмя и след като се отскубна от прегръдките на стареца, се отправи право към бара. В този момент, Оар я проследи с поглед. Това не остана незабелязано за новодошлия, но той реши да си замълчи за момента. Вместо да каже нещо, той се отправи право към масата на която стояха останалите берсерки. Взе си един стол и се настани при тях.
- Как сте момчета?
- Добре, Хукс.
- Не се оплакваме! - започнаха да изреждат един по един.
Амброзия се присъедини към компанията след няколко минути, носейки пет халби пълни догоре с бира. Остави пред всеки един от мъжете по една, а последната запази за себе си.
- Да пием за...
- За твоят ухажор! - прекъсна я едрият мъж, казвайки изречението си с достатъчно висок тон, че всички в заведението да го чуят.
Всички на масата се изсмяха в един глас. Дадоха си наздравица и навдигнаха халбите едновременно, докато не ги пресушиха до дъно. Първа, бе Амброзия, която тръшна халбата си на масата преди другите.
- Като гледам, все още не сте се научили да пиете!
- То, теб може ли да те стигне някой?
Жената се усмихна, без да отговаря нищо.
- Ей, почерпи зетя и сестра му по една бира. Че като гледам, май си им дала топла. А, донеси и на нас с момчетата по още една!
- Ти сериозно ли? - обърна се тя към ковача. Но, той бе непоколебим и собственичката нямаше друг избор.
Тя отиде отново до бара, наля няколко бири и се запъти право към масата на която стояха Ния и Оар. Застана пред нея, остави двете халби близо до все още топлите им напитки и се обърна към търговеца.
- Тези са от Смит. И бъдете спокойни. Няма нужда да ги плащате...
Амброзия се завъртя обратно и се запъти право към останалите, носейки им по още една бира. Още преди да ги е оставила на масата, момчетата награбиха халбите и си дадоха наздравица.
Докато другите пиеха, Хукс все още държеше своята халба в ръка. Обърна се назад, облягайки се на облегалката и навдигна чашата високо над главата си.
- Ей, вие там... До дъноо!
След като огласи половината зала, Смит навдигна отново халбата и я изпи толкова бързо, че дори нямаше време да остане пяна по белите му мустаци.

_________________
Странноприемница "Брадва и чук" Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Странноприемница "Брадва и чук" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Странноприемница "Брадва и чук"   Странноприемница "Брадва и чук" Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Странноприемница "Брадва и чук"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор-
Идете на: