Това е една стая в дъното на втория етаж на къщата. Тя е собственост на Юрик - разглезено богаташче, което избягало от вкъщи защото му доскучало. Как е попаднал тук никой не знае, а и никой не го интересува защото Юрик е нещо като спонсора на братството. Трябва да му се признае обаче, че от лигаво хлапе се е издигнал, сраснал се е с тази къща и без него нещо щеше да липсва.

Свещта в стаята беше изгасена и само нощната светлина от луната и звездите позволяваха на фигурите вътре да бъдат разпознати. На леглото се излежаваше млад чернокос мъж с обица на долната устна. Беше облегнал главата си на ръката, която стоеше зад нея и гледаше към една жена. Беше в началото на своите четиредесет години, но времето не беше оставило голям отпечатък върху тялото й. Макар и вече в напреднала възраст все още имаше визията и физиката на хубава стока. Като отлежало вино. Тя стоеше на прозореца и гледаше към града.
Вратата се открехна и вътре влезе закачулен мъж. Ейвъл погледна към Юрик колкото да го отрази и после се обърна към нея.
-Дъщеря ти почва да се раздвижва.
-Нима? - незаинтересувано отвърна жената.
-Ще ни създаде проблеми. Няма да отнеме много време докато разнищи истината.
Дамата стана от стола с бавни крачки. Отиде до полуразтопената свещ, протърка два от пръстите си и те пламнаха. Приближи ги към фитила и го запали. Известно време се вглеждаше в пламъка в мълчание.
-Пораснала ли е? - попита накрая тя.
-Да. Красива е. Прилича на теб.
-В това мили ми Фрийк, не се и съмнявам.
Юрик наблюдаваше внимателно и двамата от мястото си, не смееше да се намеси.
-Може би е време да се намесим в живота на малката ми щерка.
-Така е! - отсече остро Ейвъл. -Знам какво да сторя.
Той се обърна и излезе.
-Какво мислиш да правиш? - попита я младия мъж веднъж когато останаха сами. Той протегна ръката си към нея. Тя се изправи отиде до него и я хвана. Юрик я дръпна към себе си и тя се озова легнала до него на голямото легло.
-Ще се събера с детето си.
Младокът се навдигна над нея и я целуна по врата.
-Красива си....Мислиш ли, че ще се присъедини към нас?
-Разбира се, мили, разбира се. Няма друг избор.
-А, ако откаже?
Кротките й очи се впиха в тези на любовника си.
-Няма да откаже.
Лукава, доволна усмивка се прокара по лицето на мъжа. Такава я харесваше - жестока и решителна. Прокара пръстите си по едрия й бюст и плавно отвърза връзките на корсета, който го стягаше и правеше да изглежда още по-голям. Устните им се сляха. Нощта беше тяхна и те щяха да й се отдадат безпрекословно....