ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Лотос

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 19, 2011 5:26 pm

First topic message reminder :

Кабинетът за обучението на земните магове, така наречените Друиди или Тера магове. Освен просторен той е изпълнен и с книги и учебници, за растенията и природата като цяло. Ментори са Хейз Бишъп и новопостъпилия, все още съвсем зелен като учител Аш Сайръс, протеже на Бишъп, който е обучавал в течение на година. Бързо схватлив, младежът спечели правото си да замести покойния Нейл Силвърмайнд. Огромната му лоялност към базата го прави перфектен и отзивчив ментор.


Хейз Бишъп
Лотос        - Page 2 2lww4k0


Аш Сайръс
Лотос        - Page 2 32532642


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Нед Юни 22, 2014 8:49 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeСъб Дек 24, 2011 11:08 am

Хейз наблюдаваше как портокаловото дърво се съживява малко по малко и възвръща предишния си вид. Плодовете се издуваха, сокът в тях се връщаше и ги изпълваше. Отне му известно време, но този път поне не падна задъхан и изтощен.
Бишъп отиде до дръвчето.
-Сега ще разберем дали си успял.
Той откъсна един портокалов плод, обели го, разчупи го на половина и подхвърли едната част на Аш. Самият Хейз опита от портокала. Очакваше да направи кофти гримаса, но остана приятно изненадан.
-Честито, имаме си сладък сорт. - усмихна се той на ученикът си. - А сега си свободен. Доста те поизмъчих днес. - засмя се доволен от манипулацията си Бишъп. Е, беше за негово добро все пак.

/Аш получаваш Съживяване на растения I ниво; Сила - 5, Ловкост - 7, Интелект - 5, Воля - 5; Опит-8/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeСъб Дек 24, 2011 2:29 pm

Думите на Хейз ме успокоиха.Имах нужда някой да ме окуражи.

-Благодаря! - изрекох с лека усмивка.Погледнах към вратата, после към учителят си изпитателно.Сякаш не знаех в каква посока да поема или какво да правя.Погледат ми се спря този път на прозореца.Светлината влизаше все така силно в стаята и озаряваше всичко, а полъхат на вятъра развя косите ми.Исках да се разходя из тази така хубава природа, за да си отпочина.

- До скоро, г-н Бишъп. - отвърнах към учителя си, след което поех към изхода.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 08, 2012 7:52 pm

Вървях из коридорите , обръщайки специално внимание на всяка една от картините окачени по тях , четях металните табелки закачени по внушителните дървени врати и си представях какво ли би могло да има зад тях.Но стигнах до една която грабна вниманието и любопитството ми.На нея с нежен , завъртян шрифт бе изписано " Лотус".Представих си зала , изпълнена цялата с малките , крехки растения...а може би и малко езерце по средата и водни кончета жужащи наоколо.В миг на умиление от вълшебната картина , бутнах вратата а зад нея се появи широката усмивка на неподозирана друга реалност.Може една от най-големите и просторни библиотеки които съм виждала , не бях и подозирала ,че има място което може да побере толкова много книги...И другото нещо което бе нетипично за която и да е било библиотека бяха групичките от хора , разпръснати в различните ъгли от залата.И не , те не четяха книги , нито пазеха тишина.От някъде долиташе шумът от лека експлозия , на няколко места имаше гневно мятащи се растения...но всичко бе обединено от един напевен шепот.Шепот сякаш на друг език , но всъщност смесица от различни заклинания.Магията струеше от това място като водопад.Усетих ,че все още стоя на прага на вратата ,за това тихо се промъкнах за да не разсейвам останалите.Движех се бавно по стените отрупани с книги , и наблюдавах действията и реакцийте на тези около мен.Имаше момиче което пресъздаваше малка пустинна буря върху масата си.А други съживяваха вече мъртви растения...Беше толкова светло , имах чувството ,че светлината вътре заглушава тази вънка.Огледах се , но никъде не видях лампи или каквито и да осветлителни тела...вгледах се по-добре и разбрах...тя идваше от самите хора.Строеше през пръстите им , създаваха разноцветни кълба...но всички те притежаваха ефирна , съвсем леко доловима светлина около себе си.Приличаше не толкова на аура , колкото на наметало , пазещо гърбовете им.А имаше вариант просто да съм се надишала с вековния прах от книгите и да ми се привижда.Значи това можем ние...а и сигурно още хиляди неща за които не знам и не съм и виждала.Вървееки измежду полиците натежели от книги , ми направи впечатление една изключително дебела , с автентичка кожена подбързия.Посегнах към нея и я извадих...на кожата бе издълбано сякаш със нож "Тера".Седнах на един от столовете , държееки книгата като живо същество.Имах чувството че усещам диханието й в ръцете си.Разтворих я и преди да видя за какво изобщо става въпрос в нея , я помирисах.Така правех с всяка стара книга и всяка имаше различен аромат.Тази тук , миришеше на почва , на прясно полята градина рано сутрин , а ако се вслушаш ще доловиш и песента на щурците.Що за книга бе това?!И унесена в нейната история , шумовете около мен бавно започнаха да стават все по-далечни и по-далечни , докато накрая не останахме само аз , тя и историята.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 11:18 am

Малки цветни пъпки се носеха във въздуха в кокетен танц. Прелетяха над главата на русокосата девойка и изпуснаха прашеца си върху нея. Същото сполетя и още няколко от учениците. Арадел както и другите почнаха да кихат, а малкото момиче с меко кафява коса, която бе накарала пъпките са летят се смееше чаровно и доволно от творението си. Едно младо момче, за да й го върне изстреля един стрък плевел към нея, като го уголеми и удължи. Плевелът се увъртя около глезена й и я вдигна във въздуха, а главата и ръцете й висяха на долу. Всичко беше като една голяма игра, в която всеки можеше да намери мястото си.
Те наблюдаваха цялата тази картина от прага на входа с леки усмивки. Никой даже не беше забелязал пристигането им. Цареше такава радост и ентусиазъм.
-Подобни моменти ме изпълват с надежда.
-Така е приятелю, така е. - отвърна топло Нийл.
Двамата постояха още малко така. Решили, че вече е време да поемат контрол, те се запътиха в двете различни посоки на залата. Силвърмайнд забра учениците си, или поне тези от тях които бяха в Лотус и се отправи към терасата.
Хейз даде по някоя друга задача и насока на своите и пристъпи с бавни крачки към новодошлата. Дългата му зелена коса плавно се вееше от лекият ветрец, който нахлуваше от терасата. Изучаваше я. Сравнително висока, стройна като плачеща върба и също толкова гъвкава. Красива, с дълга руса коса и чиста, нежна кожа - типичен представител на расата си. Не я познаваше, но можеше да види през нея - крехка, копнееща за самодоказване, объркана, в търсене на приключения и може би нещо друго.....
-Привет прекрасна Арадел! - поздрави я той - Да, знам коя си. Бях предупреден за приемането ти. Явно си направила някакво впечатление на скъпата ни Ив. Милото дете! А помня когато тепърва се качи на този пост. Колко уплашена бе само.
Бишъп говореше така за гилдмайсторката си, все едно и тя бе минала през неговото обучение, а всъщност той бе само няколко години по-възрастен от нея. Арадел усети от него някаква бащинска насока.
-Преди да започнем нека ти задам една гатанка. За мен е важно да проверя интелекта на учениците си. Все пак ние работим главно с мозъка си. И така: Имало едно време един крал, който ненавиждал принцът си и искал да сложи край на живота му. Обвинил принца в измяна, а присъдата била смърт. Но момъкът не се предал и поискал процес. В тази държава процеса бил прост. В една кожена торбичка се слагали две гроздови зърна- едно бяло и едно черно. Ако човек извади бялото значи е невинен, ако извади черното е виновен и ще бъде наказан за греховете си. Жестокият крал обаче сложил в торбичката две черни зърна, така че каквото и да изтегли синът му, краят все ще е гибелен за него. Но хитрият принц разбрал за действията на баща си и решил да се спаси. Въпросът, мила Арадел е как се е спасил принцът? Е имаш ли някакви идеи?
Зеленокосият мъж зачака кротко малкото мозъче на новата му ученичка да поче да работи на пълни обороти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 5:03 pm

Толкова бях погълната от книгата ,че ми трябваха няколко минути за да осъзная ,че висока мъжка фигура стои пред мен и е започнала разговор.Вдигнах поглед към красивия мъж и някакво вътрешно чувство ми подсказа ,че това е въпросния Хейз.В присъствието му се чувствах като малко момиченце насаме с баща си.Нетипично чувство като се има предвид младоликото му излъчване.
Привет прекрасна Арадел! - поздрави ме той - Да, знам коя си. Бях предупреден за приемането ти. Явно си направила някакво впечатление на скъпата ни Ив. Милото дете! А помня когато тепърва се качи на този пост. Колко уплашена бе само.
Вече ден от както съм тук и сигурно картините в коридорите знаеха името ми.Щом се спомена името на Ив се зачудих дали отношението му към мен ще преднамерено , повлияно от нейното мнение , което със сигурност няма да е положително като се има предвид малкия номер който й спретнах.Но честно казано не ме и интересуваше.Исках да чуя какво има да ми казва , затова просто стоях и го гледах втренчено , опитвайки се да си представя ,че мозъка ми е голяма гъба която трябва да попие всичко излезнало от устата му.
-Преди да започнем нека ти задам една гатанка. За мен е важно да проверя интелекта на учениците си. Все пак ние работим главно с мозъка си. И така: Имало едно време един крал, който ненавиждал принцът си и искал да сложи край на живота му. Обвинил принца в измяна, а присъдата била смърт. Но момъкът не се предал и поискал процес. В тази държава процеса бил прост. В една кожена торбичка се слагали две гроздови зърна- едно бяло и едно черно. Ако човек извади бялото значи е невинен, ако извади черното е виновен и ще бъде наказан за греховете си. Жестокият крал обаче сложил в торбичката две черни зърна, така че каквото и да изтегли синът му, краят все ще е гибелен за него. Но хитрият принц разбрал за действията на баща си и решил да се спаси. Въпросът, мила Арадел е как се е спасил принцът? Е имаш ли някакви идеи?
Наистина не си представях нещата точно по този начин.Мислех си ,че просто ще ме накара да му покажа какво умея и толкоз.А и точно гатанка ли трябваше да бъде?!Още от малка ги мразех , защото никога не съм била кой знае колко бърза с отговорите си и това ме караше да се притеснявам и да се чувствам тъпо.Но присъствието му ме караше да се чувствам спокойна а и времето сякаш забави своя ход.
-Приятно ми е да се запознаем г-н Хейз , вече съм чувала за вас.Таа към гатанката...ммм...признавам ,че сте доста изобретателен-челото ми се сбръчка и логиката започна да запълва всяка една от гънките на мозъка ми.По-принцип мислих по-добре на глас за това почнах да развивам всевъзможни фантасмагорий.-Значиии , принц и краал , гроздови зърна ,черни...хитрост.Възможно е принцът просто да е скрил едно бяло зърно в ръкава си и чрез зрителна измама да заблуди останалите.Не, не ,не...твърде просто е.А ако приемем че е бръкнал в торбата изял е едното зърно , скривайки цвета му и след това да накара останалите да видят кое е останало , защото е бил със затворени очии и те като видят другото черно зърно ще помислят ,че е изял бялото.Дам...или пък не, звучи твърде...не знам.Но по-скоро бих се спряла на това да.Е , това ли е?-прехапах устни аз в очакване на отговор.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 5:16 pm

Малката стоеше и се чудеше като бръщолевеше на глас.
-Бля, бля, бля - чуваше Хейз, готов всеки момент да я отпише. -А ако приемем че е бръкнал в торбата изял е едното зърно , скривайки цвета му и след това да накара останалите да видят кое е останало , защото е бил със затворени очии и те като видят другото черно зърно ще помислят ,че е изял бялото. Бля, бля, бля.
Чакай! Какво?! Мъжът се изненада приятно. Беше улучила, дали късмета и се усмихна или наистина мозъка й откри отговора, макар и не напълно сигурен, факта си беше факт и на лице.
-Много добре. - отвърна той - Има хляб в теб. Това ще направи работата ни по-лесна. Такива ученици обичам. Кажи ми,Арадел, наясно ли си с магията, която се намира в теб.
Тя гледаше в недоумение. Това бе достатъчно за Бишъп.
-Не ми отговаряй. - продължи леко разочаровано той. Защо повечето хора идваха тук неосъзнати? Може би е нормално и не трябваше да ги съди за това. Е, добре тогава, няма да е нещо, което прави за първи път. -Първо трябва да освободим заряда в теб, за да можеш да правиш каквото си искаш с него, нали. - усмихна се високият мъж, взе книгата и я затвори. -Това няма да ти трябва в момента. Искам да намериш магията в себе си и да я изкараш, да й позволиш да те завладее и ти да я завладееш. Трябва да се получи нещо като вътрешен бум. Аз за жалост не мога да ти помогна с това начинание. Всичко зависи от теб.

/Арадел опиши опита си и остави резултата на мен/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 6:17 pm

Че това възможно ли е , зачудих се аз.Но не исках да губя времето си в размисъл какво е възможно и какво не , трябваше да захвърля оковите на предрасъдаците , които бяха държали съзнанието и мечтите ми в плен толкова дълго.Не казах нищо на Хейз , дори не го погледнах , просто седнах на пода и затворих очи.Вдишах и издишах дълбоко , опитах се да поема в дробовете си възможно най-много от аурата на това място , вярвах ,че това ще помогне и ще ми вдъхне спокойствие.Така и стана , ненужните мисли запрепускаха като бесни кучета из главата ми , търсещи изход.Блъскаха се , настъпваха се...отново поех въздух и отново издишах , този път по-продължително , опитвайки се заедно с изкарания въздух да прогоня и тях.Мисля , че се получи , защото след малко в главата ми стана пусто и тихо.Сега единствено се чуваше неговата мелодия , като пътеводна пътека тя се извиваше , звучеше по-силно от обичайно.Започнах да я следвам , знаех ,че ме води на правилното място и й се доверих.Исках да стигна до душата си , да я разтворя като златно ковчеже и да извадя магията от него , след което да я разпръсна из целия свят или поне из стаята.
Изведнъж се озовах на една горка пътека , дърветата образуваха приказен тунел , клоните им бяха толкова гъсти ,че пропускаха само най-упоритите слънчеви лъчи.Стоях на прага на пътеката и се колебаех дали да тръгна , знаех ,че води към душата ми.изведнъж на помощ на моето колебание се дотекаха една мечка и един орел.Орел на има Воля и мечката Сила.Те щяха да бъдат мой спътници.
Поехме заедно по пътя , а зад дърветата надничаха странни същества с червени очи , съскаха и нашепваха нагрубяващи слова.Но погледа на животните до мен ме караха да продължа.Изведнъж пътя ми препречи гърбушко на име Страх и огласи пространството със злокобния си смях.Спях се онемяла , но Воля и Сила се спуснаха към него и го направиха на парченца.
Не след дълго стигнахме до голям бял храм , не ми трябваха отличителни знаци за да го разпозная , това бе моята душа.Тук трябваше да се справя сама , орелът и мечката изчезнаха сякаш никога се бяха появявали.Влязох , помещението бе изпълнено с пърхащи пеперуди , звукът от крилата им беше онази до болка позната мелодия , моята мелодия.По средата на храма , на пиедестал бе изложено златното ковчеже.Приближих се , имах чувството ,че съм в някакъв транс...колкото повече го приближавах , толкова повече се усилваше мелодията.Като бях вече до него , ръцете ми трепереха и бяха мокри от студена пот.Пресегнах се и бавно го отворих....следващото нещо което усетих беше странно и неописуемо.Съдържанието му ме заслепи и като могъща сила заля цялото пространство.Имах чувството че излизам от тялото си и се реех из стаята...видях тялото си , все така мирно стоящо на пода и от него един по един започнаха да избиват виолетови лъчи светлина.Като станаха толкова много ,че осветиха всяко едно кътче от залата , се оформиха в малко виолетово кълбо , което объркано се луташе покрай тялото ми.Това беше моята магия.
Усетих силен сблъсък след което отворих очи.Бях задъхана и цялата подгизнала , все едно върху мен се бе излял проливен дъжд.Чувствах се празна ,но някак си спокойна.Не ме беше страх , легнах на пода , а лицето ми се озари от блажена усмивка.Бяхме свободни , аз и моята малка магия.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 6:35 pm

Магията на Арадел заизлиза от всички части на тялото и под формата на виолетови вълни. Косата й се вееше от силата на енергията й. Справяше се чудесно, макар и хаотично. Но не за дълго. Всичко се абсорбира в голямо кълбо и озари залата, после послушно се прибра в нея и двете бяха в синхрон. Никога не бе чувствала толкова сладка умора. Хейз беше доволен и това си личеше.
-Браво, моето момиче. - окуражително й подаде ръка той и я вдигна на краката й.
Тъкмо щеше да продължи когато в "Лотус" влезе един мъж - млад и симпатичен в началото на своите двайсет. Отиде до терасата и каза нещо на ухото на Нийл. После се приближи и до Бишъп и тихо заговори:
-Майстор Севентийл ви вика в кабинета си. Неотложна работа, всички са привикани.
Погледа на учителя се помрачи, някои от учениците му, които бяха тук от по-дълго забелязаха промяната, но тя бе само за момент. После възвърна спокойното си изражение, с което бе известен. Той само кимна, после се обърна към Арадел, след това пак към мъжът.
-Тес...Това е Арадел. Тя е нова. Моля те погрижи се за нея.
-Няма проблем, г-н Бишъп.
-Научи я на нещо.....на нещо лесно. Изморена е.
-Така да бъде.
-Съжалявам, скъпа, ще трябва да те напусна. Ще се видим утре. Нямам търпение да видя напредъка ти.
След което той и Севентийл напуснаха залата, а повечето присъстващи последваха примера им и се разпръснаха. Младият мъж, чието име явно беше Тес се обърна към девойката.
-Привет! - добронамерено я поздрави той.
Лотос        - Page 2 Kairaihoshibyomupied


/Арадел получаваш Контрол на магия; Интелект -10, Воля - 10; Опит-8/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 6:48 pm

Стоях все още леко задъхана , малко бях дезориентирана за това не разбрах какво точно се случи.Всички се разпръснаха , Хеиз и другият учител бяха повикани някъде , а пред мен стоеше някакъв си Тес.Вдигнах небрежно рамене и се приближих към непознатия.
-Привет! - добронамерено ме поздрави той.
Личеше си ,че бяхме на едни години.Наистина красиво момче , с внушителна осанка и буйна , черна като нощта коса.Както винаги впечатление ми направиха очите му , рубинено червени , топли като кръвта.
-Ами , здрасти.Аз съм Арадел.-и подадох ръката си както изискваше етикета.-А ти си Тес.-изпреварих го аз.-Е, Тес...какво искаш да правим сега?-усмихнах му се , а белият ми кичур все така непослушно гъделичкаше носът ми.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 7:02 pm

-Хахаха....непринудена си. Това е добре. - пое ръката й той и я стисна леко, така че да не я нарани. -Е, Арадел бих ти предложил да те заведа на обяд в нашата уютна кухня, но преди това не мога да не изпълня заръката на г-н Бишъп. Все пак ме е научил на много.
Той я пусна и почна да обикаля в мисли какво точно да й възложи. Може би да я научи да се телепортира? Не, не, не, още беше рано за това. Или може би да спретне едно малко земетресение. Не.... Е, добре, нека го караме по протокол.
-Какво ще кажеш да те научим да съживяваш растения, а? Умението се получава в три нива, но мисля, че няма да имаш проблеми с първото.
При тези думи той посочи една южна палма при терасата. Пусна магията си в действие и палмата увехна и клюмна на една страна.
-Да вървим.
Те тръгнаха към огромната тераса, като Арадел вървеше с няколко крачки пред него. Тес не можа да не се загледа в стегнатите й, дълги крака и голият й кръст. Нямаше как, все пак бяха на показ.
-Методът е лесен. Общо взето вкарваш магията си в растението и чрез нея го връщаш към живот. Просто е. - усмихна се мъжът. Надяваше се момичето да се справи бързо защото наистина умираше от глад и искаше да се отдаде на заслужена почивка. А и ако имаше такава хубава компания щеше да е още по-доволен.

/Опиши опита си/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 7:30 pm

Тес обикаляше замислен около мен.Следях движенията му с крайчеца на окото си.Не ме попита нито дали имам силии , нито дали искам , явно не зависеше от мен.Беше ми интересно и наистина исках да опитам , но нямаше ли да е по-добре да ме научи как да възстановявам силите си чрез магия , примерно.
-Арадел-спасителката на палми.-изкикотих се аз.-Ще дам всичко от себе си , но след като спомена думата обяд не мисля ,че ще съм съсредоточена на сто процента.-наистина бях много гладна и в главата ми се въртяха изображенията на куп апетитни гозби.Устата ми се напълни със слюнка и малко преди да започна да се плюнча като бебе се опомних за какво съм тук.
Приближих се към безжизненото растение , живота го бе напуснал за секунди и сега то бе злочест дом на смъртта.Изцъках със съчувствие и хванах едно от листата му.Все едно държах безжизнената ръка на мъртвец , опитах се да усетя нещо , но без успех.Въздъхнах тежко и отново затворих очи.Случилото се с магията ми преди минути все още ме държеше за това не ми беше особено трудно да се съсредоточа.
Отново надникнах в дебрите на душата ми , светло-виолетовата ми кълбовидна енергия бе там и кротко жужеше.Призовах я с мислите си , след нея се включи съзнанието ми , тялото ми също оказа съдействие.Заповядах й да се разлее по нервните ми окончания и да се насочи към върха на пръстите ми.Първоначално само леко потрепна , но отказа да помръдне на където и да било.Напрегнах се още повече и включих волята ми в играта , аз бях нейн господар и трябваше да ме послуша.Отново я призовах и този път тя бавно и тромаво започна да се влачи.Това бе някакво начало , вече я усещах в корема си , хиляди пърхащи пеперудени крила.Насочи се към сърцето ми и кръвта ми започна да я напътства към ръцете ми и не след дълго усетих сладък гъдел по върха на пръстите си.След малко се разля по сухите капиляри на безжизнения труп..Позволих си да отворя очи , за да видя дали има някаква промяна с растението.Виждах само как малки светли нишки пъплят по вените на мъртвата твар.Магията бе поела от топлината ми и почти мисля ,че чувах как цвърчат опърлените му листенца.Сега аз и растението бяхме едно , като сиамски близнаци.Живота му беше буквално в моите ръце.Напрежението изби и през очите ми , сочна сълза се освободи от окото ми и започна да чертае скръбния си път.Нишките светлина вече бяха обвили цялото растение като топъл пъшкул.Още нищо не се знаеше , или щях да го убия или щях да го върна към живота.Погледът ми изпълнен с надежда , трептеше нервно в очакване нещо да се случи.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 7:47 pm

И ето, че дебелите, големи листа на палмата едно по едно възвръщаха зеленият си цвят, почнаха да се пълнят с "месо" и да щръкват върнати към първоначалното си състояние. За няколко дълги минути дръвчето беше живо. Някои части още бяха по-сухи от други, но все пак момичето се беше справило. Тес кимна доволно:
-Нищо, което малко вода не може да оправи. А сега, време е за обяд. - усмихна се той като я поведе към изхода. Видя, че беше отпаднала, а ако имаше нещо, което можеше да възвърне силите й, то това бе една вкусна, топла манджа и ухайна чаша кафе.

/Арадел получаваш Съживяване Iво ниво; Сила - 3, Ловкост -5, Интелект -7, Воля -5; Опит-7/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 2:36 pm

Нямах много време, за това дойдох направо в залата без да се размотавам.Нямаше все още никой, залата беше празна.Когато пристигнах, осъзнах че бях забравил двете торби с дрехи в бара.Е, сега нямах точно нужда от тях.
Седнах на един стол и зачаках Лаура да се появи.Докато чаках си спомних първото си пристигане тук, когато Лаура ме захвърли през врата пред учителя ми.Бях твърдо решен че ако днес ще се учи нещо. щях да с справя.

_________________
Лотос        - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 2:45 pm

Аш видя как част от една от дървените колони изпъква и заема някаква форма. Тя се изменяше докато накрая дървото не придоби форма на тяло и глава, а след още секунда това тяло се превърна в Лаура. Тя излезе от колоната и го изгледа строго:
-Закъсня!
Той я гледаше облещено. Не предполагаше, че един земен маг може и да минава през повърхностите.
-С това темпо няма да си от никаква полза. Трябва да увеличим скоростта ти.
Тя щракна с пръсти и няколко тежести за крака се материализираха пред Аш.
- Така, сложи най-малките на краката си и започни обиколки. На всеки 50 обиколки сменяш тежестите с по-големите. Когато успееш да надвиеш умората и направиш 300 обиколки, ще говорим пак.
Лаура се намести удобно на един от столовете и тихо загледа какво ще направи ентусиаста.

/Тед опиши обиколките си, като ти давам да успееш без проблем да направиш 200. За останалите 100 пиши, но остави аз да реша дали си ги избягал до край/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 6:49 pm

*Тичане?!" пробягна през ума ми. Не знаех какво общо имаше с правенето на магии и съживяване на цветя, но не мислех да споря с нея.Все пак представлението преди малко с каменната колона ми се стори доста впечатляващо и се надявах някой ден да мога същото.Щом трябваше да тичам, щях да тичам като пантера!
Грабнах малките тежести и ги огледах.Бяха около 1-2 килограмови, но ако тичах доста време с тях, щях да усетя тежестта им!

- Ще ми засичаш ли? - пошегувах се с Лаура, след което се наведох и поставих ръцете си на земята.Изпънах левият си крак назад, а десният присвих.Направих няколко подскока нпред-назад така, след което смених позицията на краката си.Трябваше ми хубава загрявка преди това, за да не се уморя лесно.След като усетих леко парене в мускулите на бедрата, раздвижих и ръцете си напред-назад с кръгови движения.След това последва врата, китките...

Когато бях готов, махнах на Лаура все едно се разделяме сред среща и тръгнах към изхода на залата.Когато приближих до него, свих рязко до стената и започнах да правя обиколките на залата.Не беше толкова голяма колкото ми се струваше, но трябваше доста да потичам.В началото не бързах изобщо, пестях си силите.Позволявах си единствено на всяка десета обиколка, да правя една бърза като тичам колкото сила имам.Броях ги една след друга.Първата, Втората, трета, пета... когато избягах първата си петдесета обиколка, спрях пред Лаура като свалих тежестите си набързо и поставих следващите които бяха малко по-големи от тях.Отново шеговитото махване и пак поех по пътя към изхода.
Умората се усещаше осезаемо, а и по-големите тежести дрънчаха на метал което много ме дразнеше в този случай.Преминах сто обиколки, след което пак смених тежестите.Не ми беше трудно за сега, за това преодолях още петдесет с което стигнах до средата на заветните 300 обиколки.Вече малко ми се виеше свят от постоянното въртене в залата, за това реших че ще започна да ги бягам на обратно.След като поставих още по-големите тежести, миг преди да завия на ляво преди изхода, свих в обратната посока.Лаура ме изгледа учудено какво правя, но аз само посочих главата си и после завъртях пръста пред себе си в кръг, за да и покажа че ми се вие малко свят.Дишането ми вече беше доста очестено и имах нужда от малко почивка...но не спрях.Намалих темпото при обиколките които карах на спринт и просто на всяка десета обиколка бях малко по-бърз от предишните.Не знаех колко време беше изминало, когато Лаура ми подвикна че съм пропуснал смяната на тежестите при 200-тата ми обиколка и бях избягал две-три отгоре.Стигнах до центъра с тежестите, свалих старите и поставих новите.Бяха големички.Кръгли, масивни, в двата края издути като свити юмруци от метал.Беше ми малко трудно да се движа с тях, но хубавото беше че заставаха на крака идеално че да не се влачат по земята.Преди да тръгна да тичам отново, си откраднах миг почивка като поставих ръка на коленете си и си поех няколко пъти дълбоко въздух.

Продължих.Бавно поех крачка по крачка, докато свикна с тежестта на металните окови.На няколко пъти докато тичах преплитах краката си от умора и метала се удряше един в друг, като с това и леко нараняваше краката ми.Болеше, но болката ме накара да се надъхам още повече за да успея.Докато правех обиколките и ги броях, се опитах да пресъздам първият си научен урок - контролирането на магия.Исках да се опитам по някакъв начин да раздвижа мускулите си, за да не изпитват умората и да мога да ги натоваря повече.Вече достатъчно обиколки бях направил, че дори можех да тичам със затворени очи.Отпуснах ръце в страни, като ги присвих в лактите насочени към гърдите ми.Просто така ми бе по-удобно да тичам.Съсредоточих се в това да освободя насъбралата се енергия в тялото ми, за да може да циркулира по всяка една част от него.По тялото ми бе избила отдавна пот, която започна малко по малко да се изпарява.Докато отпусках енергията през ръцете си, гръдният ми кош и краката, тя повишаваше температурата на тялото ми като загряваше мускулите и ги поддържаше в идеална форма, поне за сега.Когато тялото ми се загря до толкова че все едно имах температура, отпуснах ръцете си за да се разсее и леещата се магия в тялото ми.Стигнах заветните двеста и петдесет обиколки или поне толкова бях ги преброил, когато спрях пред Лаура.Погледнах я но нищо не ми каза.Замислих се дали не съм объркал бройката, но не я попитах.Свалих оковите като ги захвърлих на страни, а след това поставих най-тежките.Бяха ужасно груби на външен вид и изобщо не пасваха както другите.Това си беше истинско мъчение.

Беше ми трудно да поема отново из залата с тях, но с малко повече ентусиазъм успях.Опитах се да се разсея, като мисля за нещо друго.Трябваше да преодолея мислите за болката и умората, като ги препокрия с нещо по-възвишено и нереално.Докато тичах из пустата зала а Лаура стоеше на своя стол и ме наблюдаваше с безизразна физиономия, вглъбих в главата си мисъл как тичам като обезумял по дълга улица, бързайки към дома си.Тичайки на няколко пъти се блъсках в непознати хора, а един кон без малко да ме прегази незнайно от къде връхлетял.Създадох толкова хаос около себе си, воден единствено от мисълта за дома.В домът ми имаше някой, на който трябваше да помогна.Някой който щеше да пострада.И ето ме, бягащ като луд по горската пътека.Вече бе прекалено късно да намеря кой да ме закара или да ми помогне, за това разчитах на собствените си сили.Тичах по посока на залязващото слънце, сякаш исках да го достигна.Сякаш живеех там.В изгрева, в красотата.Щях да достигна края на света, където щях да извися своята стълба към небесното царство и щях да се докосна до голямото жълто кълбо.А там, щях да я спася.Не можех да си представя че съществува човек, който би я наранил.Та това беше дете.Кой изобщо би си помислил да направи такова нещо, което да я разплаче дори?
Гневът ми даваше сили и аз бягах.Бягах като луд, сякаш от това зависеше животът ми.За пръв път бягах така.Не можех да я оставя да плаче сама.Дишах забързано и едва успявах да си поема дъх.С последни сили отварях устните си и поемах глътка хладък живот и продължавах пак по прашната пътека.

Бях загубил представа за реалността.Бях самовглъбен до толкова, че не знаех до къде съм стигнал.Вече не усещах болката, нямаше ги тежките окови, а в очите ми се четеше само желанието да бъда с нея...

_________________
Лотос        - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 7:15 pm

Аш беше толкова вглъбен и настървен за успех, че почти успя. Направи цели 278 обиколки, макар и с малко шмекеруване и леки паузи. Но на 279-тата краката му се преплетоха, той се спъна и се стовари на земята, дишащ тежко като умиращ кон. Лаура се изправи и отиде до него. Истината е, че не очакваше, че реално ще се справи, но пък смяташе, че ще сдаде багажа много по-рано. Ако не друго, то поне беше упорит.
-Стани! - заповяда тя. -Нека проверим дали си подобрил физическото си състояние.
Момчето изморено махна тежестите от краката си и забеляза, че те са оставили червени, кръгообразни следи по глезените му. Колкото и да му се искаше обаче нямаше много време за почивка. Жената, която вече беше в единия край на залата, точно до терасата бързо изкара от ръцете си така типичните за нея смъртоносни лиани и ги изпрати към Аш. Те бяха бързи, много бързи. Момчето имаше няколко секунди на разположение да ги избегне преди да вплетат тялото му в задушна хватка.

/На базата на тренировката опиши само със скорост, без блокада или контраатака опита си да избягаш от растенията. Резултата остави на мен/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 8:47 pm

Нямах никакво време за мислене как или на къде да се хвърля, за това се оставих на момента и просто действах.Въпреки че най-логично е да побягна панически или да се защитавамс голите си ръце, аз не предприех нито едно от двете.Нито можех да избягам толкова бързо от перфектната атака на Лаура, нито можех да направя нещо с ръцете си.За това опитах нещо, което се надявах тя да не предвиди.Засилих се точно в обратната посока, към която бе логично да с насоча - към лианите.Очите ми фокусираха първите снопове и се засилих към тях.Надявах се да ми е останала все още някаква сила в краката, за да успея.Хвърлих се напред, като преди скока се опитах да извия странично тялото си, за да избегна челният удар с растението.Усетих го как протърка гърба ми.Усетих леко опарване, но го изключих от мислите си.Миг преди да падна на земята, се опитах да превъртя тялото си напред, като наведох главата си за да направя "кълбо" по земята.Единствено не знаех какво ще ме очаква, когато се изправя...

_________________
Лотос        - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 30, 2012 9:01 pm

Аш се изправи но веднага след това пак падна по дупе. Едната му ръка беше хваната в клопката. Лианата отпусна захвата си и освободи крайника му.
-Не е зле! - чу се глас идващ от вратата. В залата влезе Хейз Бишъп, до сега тайно наблюдавал действията на ученикът си. -Мога ли да попитам на какво се дължат тези извънредни часове? - обърна се към протежето си той.
-Аш иска да се включи в мисията. - каза студено Лаура.
-Нима! - привидно учуден възкликна учителят. -И знае ли нашият зелен Аш в какво точно се състои мисията.
-Не!
-Ти мислих ли, че за него има място в екипа.
-Разбира се, че не. Сам каза много е зелен.
-Да, така е и все пак почти успя да се измъкне от лианите ти. Не е най-красивото изпълнение, но все пак креативно.
-Сигурно се шегуваш. - почна да се ядосва Лаура. - Това не е игра.
-Знам. Но нека попитаме самият него. Е, драги Аш. Защо гориш от такова желание? Дали е за да прекараш малко повече време с прелестната дама или мислиш, че наистина ще бъдеш добър кадър. Тази задача е от най-високо ниво, не забравяй това.


/Аш получаваш скорост Iво ниво - Сила-5, Ловкост-5, Воля-10; Опит-10/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 2:25 pm

- Хехе... - изписуках под носа си, а бузите ми започнаха да поруменяват от само себе си, издавайки чувствата ми към Лаура.Нормално беше да искам да прекарам повече време с нея, но по-скоро за ме убие преди да ми позволи да я докосна.Мисията щеше да е добро прикритие за душата ми, а пък и добро изпитание за нещата които ще науча в последствие.

- Мисля че мога да се справя. - обърнах се към учителят си, който бе пристигнал преди малко.Знам че той бе длъжен да ме обучава и може би тази моя постъпка ще ме вкара в конфликт с него, но понякога практиката в действителност е по-ефективна от стоенето в затворена стая.
Г-н Бишъп ме изгледа учудено и ми се захили насреща.Явно не вярваше че ще се справя.

- Не, наистина - скочих аз от мястото си, на което бях тупнал преди малко. - Знам че мога!

_________________
Лотос        - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 9:40 pm

Влязох в залата като привидение.Чувствах се празна , всички емоций ме бяха напуснали и бяха дали път на една нова , но този път разрушителна енергия.Тъгата се бе преобразила в гняв.По пътя към залата не казах и думичка на Тес , мълчанието бе най-добрия лек в момента.
Залата както винаги бе препълнена , даже разгонения леприкон Аш беше там и препускаше в галоп , обикаляйки залата.Този път не се спотайвах край книгите , а имах точна цел.Подминавах хората и техните занимания , понякога се блъсках без да се обръщам за да се извиня.Високата мъжка фигура по средата на Лотус бе моята крайна цел. Не знаех дали Тес ме следва още или се е отклонил някъде по пътя.Бях вече достатъчно близко , че да грабна вниманието на Хейз:
-Искам задача.- казах с равен тон , но не до толкова ,че да звуча грубо.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 9:54 pm

-Хоо... - възкликна Хейз при вида на настървената си ученичка. Същото се отнасяше и за Аш. И двамата го изненадваха с решителността си. Това бе една от първите, но най-важни стъпки за успех.
-Нима наистина се замисляш? - извика ядосано Лаура.
-Стига. Да видим на какво са способни малките ентусиасти.
Бишъп разтвори ръце и от пода поникнаха по продължението на цялата зала купища лиани. Знаеше, че така могат и да впечатлят Лаура.
-Днес ще учим контрол на растения. Искам да накарате лианите да изпълняват каквото им заповядате. Използвайте магията си, концентрирайте се, накарайте ги да се движат, да променят размера си. Не искам
прости неща. Докажете, че сте готови за бойци. Започвайте.
Той се отдръпна на безопасно разстояние. Очакваше напредъка на учениците си.


/Опишете опитите си. Първо Аш, след това Арадел. Оставете резултата на мен. Искам дълги постове/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeСря Фев 01, 2012 9:20 pm

Стоях в голямата зала и до съзнанието ми стигаха отделни думи като лиани , концентрация и бойци.Гневът бучеше в ушите ми като водопад от недоизказани чувства.В главата ми звучеше една от песните , които слушах когато бях ядосана , песен , която ме караше да се вглъбявам и никога да не давам глс на агресията , която таях в себе си толкова дълго.Преглъщах гордостта си толкова пъти , бях заела ролята на марионетка , а кукловодите се гавреха с това което съм.Гледах лианите пред мен и осъзнах, че е дошло времето за една нова роля...беше време сама да хвана конците.
Пристъпих напред , Аш още стоеше и се чешеше по главата премисляйки действията си.Направих му знак да се отдръпне и заех мястото му , което имаше пряк изглед към растенията.Започнах бавно да ги оглеждам , изучавах ги с поглед и стиснах ръцете си в юмруци.Затворих очи и се разтършувах в главата ми за всички онези моменти в които съм била унижавана и пренизявана.Бяха толкова много , че се блъскаха в съзнанието ми , карайки слепоочието ми да пулсира...сякаш търсеха начин да излязат от мен. Това и щях да направя , шях да им дам свобода.
Отворих очи и впих поглед в лианите , прониквах през меките им тела , можех да усетя мириса на соковете им , да го вкуся дори. Вдигнах ръката си към тях , съсредоточих всичките си чувства и се насочих към онова кътче на душата ми към което рядко се осмелявах да припарвам.На мястото на орела и мечката , бях...аз , гола и вървяща по черен , неравен път.Около мен се тълпяха хора , ругаеха ме и крещяха.Продължавах по пътя , понякога се спъвах , но не давах помията от от обидни думи да ме залее.Стигнах до черно като нощта кълбо , което гневно жужеше. Ако се вгледаш в ядрото му , можеш да забележиш черни сенки как вият като хала и как търсят своя път на вън.Докоснах сферата с върха на пръста си и тя се пръсна на хиляди парченца , като от нея потече черна като катран течност.Течността бавно започна да пъпли по жилите , вените и нервите ми.Сякаш изпълваше цялото ми тяло.Не след дълго достигна и върха на пръстите ми , усещах я как се движи по ръцете ми от което те леко трепереха.
Цялата тази енергия излезе от тялото ми и се насочи към леко поклащащите се растения.Бях правила вече това упражнение , но тогава ги карах да танцуват , а сега им дадох свобода да рушат и нараняват.Когато енергията ми вече бе проникнала в жалките им тела , усетих нужният синхрон на който му трябваше един кукловод за своите марионетки.Те започнаха да се издуват и да променят формата си , сякаш се пълнеха с моите емоций.
Мръднах ръката си в произволна посока за да проверя дали ще я последват и ето ,че като послучни кутрета се насочиха към мястото което им посочих. "Добрее , време е да потанцувате за мама" казах су наум аз.След което включих в играта и другата си ръка , понеже ми бе трудно само с една.Лианите се издигнаха над мен като грамадно чудовище , след което като изкусен композитор ги насочих към един дървен стол.Растенията се спуснаха към него като бясни кучета и го направиха на парченца.Следващата жертва бе масата , стояща до стола.Увиха се около нея така както , питон се увива в предсмъртна хватка около жертвата си, след което последва участта на стола.
Тази игра ми харесваше и имах чувството ,че я върша с лекота , като изключим капчиците пот които вече ме избиваха.С мисълта си дадох на марионетките си нов обект , но този път от плът и кръв.Милият Аш , нищо не подозиращ , стоеше и кротко наблюдаваше изпълнението ми.Както се мотаха из пространството , растенията се насичиха към него , без той да има време да реагира.Едно от тях го подхвана в нежна прегръдка , защото все пак не исках да го нараня. Лианите направиха един кръг на залата с него , след което леко го поставиха на мястото му.
-Така е по-бързо от колкото с тичане , нали Аш?-усмихнах се аз.
Все пях не бях добре тренирана и умората бързо нахлу в тялото ми.Отпуснах ръце и зелените твари последваха движението ми , като тежко и безжизнено се стовариха на земята.Леко задъхана се обърнах към учителя:
-Извинявам се за щетите , ако се наложи мога да ги възстановя...не собственоръчно , а просто да ги платя?
Истината обаче бе ,че не съжалявах , имах нужда цялата тази агресия да излезе от мен.И лианите бяха едно добро извинение.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 8:08 am

Въпреки че учителят ми настоя аз да бъда първи, като по-опитен, Арадел ме превари като се настани най-нагло на моето място.Оставих я.Нека се мъчи първа, а пък и жертвите които падат в боя винаги са тези, които прибързват с решениятa.Отдръпнах се на разстояние от нея, като наблюдавах движенията и, изучавах я, а понякога зад гърба и я имитирах как размахва ръце, въобразявайки си че дирижира шепа музиканти.Разби един стол с уменията си, което не бе никак зле.Но после, се опита да се погаври с мен.Обърна се рязко, като насочи ръцете си към мен така, че лианите които контролираше се изстреляха мигновено.Имах достатъчно време да избягам, но не го направих.Лианите на Лаура бяха доста по-бързи от нейните, ала исках да я оставя да изпита някакво детинско удоволствие от постъпката си.Растенията ме повдигнаха във въздуха, като започнаха да се движат из стаята носейки ме с лекота.Изпънах ръце зад главата си, сякаш носейки се в легло от листа, в някое красиво езеро.Бистро и синьо като небето, а водата шумолеше около мен.След една-две обиколки на залата, бях оставен на земята, поднесен и като перце.Дори не успях да дупна на нея, ами все едно слязох по стълбите от бащиния дом.

-Така е по-бързо от колкото с тичане , нали Аш? - опита се да бъде иронична с думите си малката хубавица.Не и отговорих и сега.Оставях я да живее в собственият си свят на танцуващи цветя и да си мисли че всичко е красиво като дъгата.
Не след дълго всичко приключи, а Арадел се извини на учителя за причинените щети.Дори искаше да плати за нещо, което по принцип бе в правото и да строши.Все пак тук трябваше да докажем как може да се защитим някой ден, а не как ще поканим с нежен реверанс, враговете си на танц.

Дойде и моят ред.Раздвижих пръстите на ръцете си, като ги свивах енергично към дланта си, а после навън.След това направих същото с китките си, за да не се изморят.Умората от тичането ми преди малко, вече беше отминала.Краката ми все още бяха леко изтръпнали, но можех да се движа спокойно.Само остатъчните рани ми напомняха за случката която се бе разиграла.Погледнах към учителя си, който стоеше и бе вперил погледа си в мен с очакване.След това погледнах към Лаура, която също не изявяваше особен интерес към деянията ми.Усмихнах и се, като поставих ръцете си в страни от тялото си, а след това наведох цялата горна част на тялото си напред.Покланяйки се дълбоко пред тях, желаех да покажа дълбокото си уважение и възхищение което изпитвах в момента.Когато погледът ми се сведе до земята, насочен право към краката ми, спрях за миг, след което се изправих бавно.Обърнах се към лианите и пристъпих към тях.Бяха наистина много.Като огромен рояк пчели, чакащ момента за атака.Но бяха спокойни, само бавно се поклащаха на собствените си места, поникнали от земята.Имаше всякакви - малки, големи, едро-габаритни ... дори имаше няколко по които се бяха поникнали разклонения.Застанах пред множеството което трябваше да контролирам и ги погледнах.Бяха около 8 фута високи, със силни и здрави стволове.При правилната атака сигурно щяха да бъдат смъртоносни, стига да знаеш как да ги използваш.Разместих първите няколко с ръцете си, като исках да погледна и останалите зад тях.Прекрачих през първите, като се опитах да не забия крак в отворилите се дупки в пода, от които излизаха те.Бавно и постепенно навлязох сред тях, като в гора.Имах чувството че ще се заубя сред тях.Обърнах се назад, ала не виждах лицата нито на учителят, нито на Лаура.За Арадел, не ми пукаше в момента.Имах задача която трябваше да изпълня.Движех се все още сред лианите, като бях разперил ръце в страни и ги галех нежно.Като командир пред своята войска, помилвайки ги преди битка.
Трябваше да направя нещо което да ме разграничи от опита на Арадел, но най-вече за да докажа на г-н Бишъп че аз мога да бъда онзи командир с малката армия, който никога няма да се предаде в битка.Никога няма да предаде съюзник във враждата и винаги ще се притече на помощ с войската си, дори и битката да е загубена.
Щях да използвам метода на автовнушението.Да пресъздам момента в съзнанието си и да го изпратя към собственото ми подсъзнание.Да проговоря на неговият език и да го накарам да пресъздаде мислите ми в реалността.Да пресъздам картината, която щях да нарисувам с магията си.Спрях се за миг, но все още не свалях ръцете си от растенията.Чувствайки тяхната енергия, усещах от какво имат нужда за да ги контролирам.Нямаше да ми бъде трудно, а и най-вече заради умението което научих за да контролирам магията си.Нямаше да използвам много от нея в началото, а само щях да демонстрирам малко надмощие над тази красива градина в която се намирах.
Огледах за последно растенията, преди да предприема нещо.А после, съсредоточих мислите си за да достигна до съзнанието си.Затворих очи, като изключих всякакви други мисли от главата си.Концентрирах се към това да проникна в собственото си съзнание и да го задвижа в посоката която исках.Ръцете ми бавно се отпуснаха надолу, а тялото ми се облегна на една от лианите.Загубих представа за нещата които ме заобикаляха.Светлината проникваща през лианите която галеше затворените ми клепачи, рисуваше картина върху тях, която виждах подсъзнателно.Картина в която бях аз, в собственият си мрак.Държащ палитра и четка в ръка, размахвайки я в тъмнината.Само разчитайки на усета си, търсех палитрата с ръка и избирах цвета с който ще рисувам по тъмнината.А колкото повече размахвах четката, толкова по-светло ставаше.Бавно светлината идваща от разкриващата се картина, ми откриваше пространството в което се намирах.Продължавах да рисувам своята картина, когато го забелязах.Другото ми аз - подсъзнателното, стоеше точно срещу мен и повтаряше движенията ми.Ала, това не ме стресна.Усмихнах му се, като то ми отвърна със същото.Спуснах ръка към палитрата и гледах движенията на другият Аш.Оставях се на неговите движения.Заедно сътворихме това, което трябваше да направя.Само аз и той знаехме какво е, а сега трябваше просто да отворя очи и да се оставя на действията му.
Погледнах пред себе си - всичко си бе по старому.Облегнал се на лианата, спуснах ръцете си назад като я погалих.Тя бавно се изви назад, като в средата се сви в кръг, образувайки удобно кресло в което се настаних.Един жив трон, от който щях да извърша действията си като истински император.Подчиних лианата на която стоях, да се осланя само на подсъзнанието ми.Тя изви върха си към мен, сякаш прегръщайки тялото ми и го постави на коленете ми.Поставих ръце върху него, като исках чрез нея да контролирам всички други лиани, или поне да им предам мислите си които те да следват.Усещах енергията им, силата, трепета...
Бавно стиснах пръсти, като ги впих в растението.По ръцете ми се разля малък поток синкава енергия, която се вливаше в него.Бявно проникваше по ствола му, като преминаваше през него с лекота.Оставих я да стигне до корените и да се попие в земята.Да докосне всяко едно растение и да се свържа с него.
След като имах достъп до всички от тях, време беше да наложа малко по-голям контрол.Обърнах поглед към мястото от което бях дошъл, и съсредоточих мислите си в картината която рисуваше другият Аш.Пред очите ми се разкри пространство, достатъчно да видя публиката си.Едно по едно всяко от растенията потъваше в земята, като отново се появяваше на няколко метра от последното си местонахождение.Не след дълго, от двете ми страни стояха два лагера от моите войни.Наредени в осем редици, описваха красиво подредената ми армия.Застанали една до друга, всяка вдъхваше респект.По-високите бяха отзад, а по-малките - отпред.Насочих мислите си към първите си войни.Проникнах в подсъзнанието си, като погледнах новите щрихи добавени от Аш.Срещнахме погледите си отново и доволно се усмихнахме.Между нас стоеше картина, на което бе изобразено бойното поле.Мисълта ми докосна отново малките войни, като те започнаха да се издуват леко.По тях се появиха малки мехури, които се пукаха един по един от излизащите от тях шипове.Заприличаха на кактуси, но шиповете бяха доста по-дебели.Извити в единият си край и изпъкнали, напомняха старинен меч за самозащита.
След тях, дойде и реда на високите.Те бяха войните които щяха да се сражават и им трябваше добро оръжие.Напрегнах тялото си като свивах и отпусках мускулите си, а енергията зеблика още по-силно от мен.Върховете на стоящите от страните ми лиани се разцепиха, а от тях се появиха малки пъпчици, наподобяващи неразцъфтял цвят.Изглеждаха глуповато, но това не бе всичко.Оставаше ми само едно нещо и щях да приключа.Вече усещах умората в тялото си.Бе ми трудно да контролирам толкова много души, за това просто щях да използвам няколко от тях.Отдръпнах повечето от енергията си, като я насочих към първият ред от ниските и първият ред от високите растения в двата края.Те бавно изчезнаха под земята, като се появиха в центъра на залата.Излизайки из под нея малките от тях, пръскаха каменният под, а от шиповете им падаше на пластове почва от земята.Виждах пред себе си двете армии, изобразени в картината която Аш бе нарисувал.
С движенията на ръцете си върху лианата, контролирах техните действия.С по-силни стискания пресъздавах атака, а с отпускане отнемах от енергията им и ги правех или по-слаби или ги карах да се защитават.Една от лианите стоящи от дясно се изпъна, а неразцъфтялата пъпка на върха се пръсна в собствената си обвивка.От нея се появи топка, с предишният размер но с повече екстри.Малко черно кълбо, което бе обсипано с малки шипове.Под контрола на мислите ми, лианите пристъпиха в атака.Една от високите се наклони рязко напред, като заби малката си топка в една от срещуположните.Ствола и се пропука с лекота, а от вътрешността и заблика белезникава течност.Една от другите се опита да атакува същата лиана, за да я разкъса, но свивайки се зад малкото укрепление, тя защити тялото си.Атакуващото растение се заби в няколко от малките, които стояха здраво и не помръдваха от земята.Бавно отпуснах лявата си ръка за да ги приведа в защитна позиция, при което ранената лиана се издърпа назад и показа всъщност колко добра защита бяха по-малките от тях.Опитвайки се да се отдели от по-малките, тя разкъса своя връх като гущерова опашка и той остана върху тях гърчейки се в предсмъртна агония.Остатъка от ствола на растението се върна на изходната си позиция, като също агонизираше а по стените му бликаше същот от онзи белезникав сок.Из стаята се разнесе неприятна миризма на загниваща трева, а раненото растение се свлече на земята обездвижено.
Не можех повече, а и силата ми вече се изчерпваше.До последно стисках очи и напрягах мисли, за да успея в опита си.Отдръпнах ръцете си от стоящата лиана в краката ми и магията се отдръпна от нея.Имаше остатъци само около ръцете ми, които бавно се разнесоха във въздуха.Почвата попи останалата част от нея, а биещите се лиани пред нас се свлякоха телата си на земята, губейки силата си.

Стоях все още на огънатият си трон, облегнал главата си назад.Усещах изтощението и неистовото желание да се сгуша под завивките си, да заспя и да забравя да се събудя няколко дни.Ръцете ми бяха студени, а сърцето ми изпомпваше все по-силно кръв, опитвайки се да възтанови тялото ми по свой си начин.

_________________
Лотос        - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 10:09 am

Двамата ги наблюдаваха внимателно, нищо, че Лаура не придаваше такъв вид.
-Креативни са! - каза Хейз останал доволен от двата напълно различни един от друг спектакли. Първият беше изпълнен с гняв и бяс, но изобразяваше нещо нежно и красиво, а втория бе изпълнен с душевен мир, но изобразяваше война. Той си даде сметка колко различни са всъщност Аш и Арадел. И все пак бяха идеални за работа в екип.
След като и момчето завърши своето показно се чу силно ръкопляскане идващо от ръцете на ментора им.
-Чудесно. Бавни, но чудесни.
Даде им няколко минути да си отдъхнат докато той обсъждаше нещо с протежето си. Разговора я правеше крайно раздразнителна. Тя се развика и ядосано излезе от залата като тръшна вратата след себе си. Бишъп поклати глава и се обърна към младежите.
-Сега обаче наистина ще поправите щетите, които нанесохте. Арадел - поправи стола и масата, които потроши. Аш - пода е твой. Искам да видя как ги поправяте с магията си.

/Давайте. И трите неща са на основата на земята, така че не трябва да ви затрудни. Приятно дърводелство/

/Получавате Контрол на растения Iво ниво: Арадел - Сила-7, Ловкост-5, Интелект-5, Воля-7, Опит-8; Аш - Сила - 10, Ловкост - 7, Интелект - 10, Воля-5, Опит-10/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 7:22 pm

Преживяното ме накара да изпитам някакъв душевен мир , душата ми в момента кротко дремеше като уморен тигър след добър улов.След като се отпуснах и позволих на тялото ми да диша , за части от секундата можех да се закълна ,че с периферията си виждам как другата Арадел се отдалечава и заема мястото си в онзи тъмен ъгъл на съзнанието ми .Това бе нейния затвор , чийто решетки бяха предрасъдъците ми , а охраната моята съвест.Но в моменти като този и те бяха неспособни да я задържат.
-Сега обаче наистина ще поправите щетите, които нанесохте. Арадел - поправи стола и масата, които потроши. Аш - пода е твой. Искам да видя как ги поправяте с магията си.-каза настойнически Бишъп.
Без да роптая се насочих към счупените мебели и за момент ми стана съвестно , че съм проявила такава незаслужена агресия.Станали жертва на негативните ми емоции , сега те безжизнено лежаха , а остатъците им напомняха бойното поле след кърваво сражение.Войници намерили своята незаслужена и недостойна гибел , чийто шанс за самоотбрана бе отнет.Поне аз така гледах на нещата , за което ми стана тъжно.Още от малка баба ме учеше ,че всяко едно нещо на тази земя има душа , а тяхната в момента витаеше някъде из въздуха и аз трябваше да я върна.
Приклекнах до отломките и затворих очи , сякаш така виждах по-добре.И наистина пространството край мен се озари с пъстри като дъгата цветове.Всеки един от тях беше личност и различен от останалите...след малко видях една малка , едва-едва междукаща зеленикава светлинка.Това бе душата на на моите дървени войничета.Опитах се да я извикам и някак си да й кажа ,че в моето тяло ще намери сигурност и нов живот.Миг на колебание и като малко зверче сферата ме прелижи.Завъртя се няколко пъти около тялото ми , сякаш ме опознаваше , след което се засили и се всели в тялото ми.
Усещането беше все едно преминаваш през водопад от слънчеви лъчи и всяка една малка частица от тях полепва по теб и ставате едно.Отворих очи и си припомних урока който Тес ми предаде за съживяването на растения.Това беше същото.Вгледах се в съзнанието ми и подканих малката душица да поеме по своя път към прераждането.Мислом й начертах пътя който трябва да измине.Започнах да усещам приятен гъдел по цялото си тяло , който постепенно премина към ръцете ми.Обърнах дланите си нагоре и от тях като малки светулки започнаха да излизат една по една малки капчици живот.Понесоха се във въздуха , мисълта ми ги водеше там където ще се слеят с вечността.Достигнаха отломките и магическия заряд който съдържаше всяка една от тях започна да ги повдига в пространството и с невидимите си ръце да ги слепва.
Наблюдавайки това от страни имаш чувството , че присъстваш на раждане.Чувството ,че даряваш живот изпълва сетивата ти с хармония.Когато и последната отломка бе на мястото си , не остана и следа господството на смъртта , което властваше над тях до преди малко.
Тес стоеше отстрани и внимателно следеше действията ми , не можех да определя дали в погледа му имаше критика или някаква друга емоция.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Лотос        - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лотос    Лотос        - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Лотос
Върнете се в началото 
Страница 2 от 9Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Сто слънца-
Идете на: