Западните покои

Те, заедно с южните са на първия етаж на имението. Обзавеждането се състои от маса с два стола, две легла - персон и половина, един двукрилен гардероб за багажа на гостите, и баня с вана. Няма прозорци и тераса.

Когато настаниха Меропа в западните покои, тя реши да се изкъпе и да премисли нещата.
Когато най-сетне бе напълнила ваната догоре и бе подсигурила наличието на хиляди сапунени мехурчета, тя се потопи вътре и започна трескаво да разсъждава.
Така значи. Щом веднъж покажел привързаност, чувствата му били трайни, независимо колко го отричал. Но защо ще му е да го прави? Дантес бе казал, че той е потаен до мозъка на костите си. Дявол да го вземе, така си беше... Каква мистерия се криеше зад всичко това? Какво се разиграваше без нейното знание? Какво криеше от нея Лушиъс? ... Въпросите бяха толкова много и всичките до един я глождеха, все едно бяха малки червейчета, разяждащи плътта й. Къде беше сега той? Какво правеше? Защо бе изчезнал така ненадейно? Кое би го принудило така на пожар да се изнесе? Лушиъс да изглежда толкова притеснен.... по дяволите... случваше се нещо сериозно...
Колкото до думите на Бога...
Меропа беше всякаква, но не и тъпачка.
"Не трябва да оставяш любовта си на произвола на съдбата. Трябва да се бориш за това, което искаш, на всяка цена."
На всяка цена.
На всяка цена.
"Каква е целта ти, Дантес? Защо ти е толкова важно да бъда с него?" - притесни се девойката и странно, но факт - почувства как тялото й изстива дори сред изгарящата маса вряла вода.
Морт много добре знаеше, че на него изобщо не му пука за чувствата й. Та той беше самият Бог на подземното царство. Какво го е грижа дали тя ще е с Лушиъс, или не? Именно, изобщо не му дреме. Не му пука за съдботе на смъртните. И ако покаже някакъв интерес, то значи има защо - наумил си е нещо. Не й го бе заявил просто така. Има някаква полза от това тя да бъде заедно с Лушиъс. Дори да допуснем, че приказките му са били просто проява на учтивост, колкото разговора да върви, то завършека на на изречението му унищожаваше изцяло подобна теория. На всяка цена. На всяка цена.... Все едно че самото негово щастие зависеше от това. Проклятие...
Но не, не. Самият факт, че бе почнал да я разпитва за взаимоотношенията й с учителя... и всичко.. имаше нещо гнило, нещо нередно.
Защо Лушиъс му бе толкова важен...? Вярно, той бе могъщ некромансър, но защо му е на отвъдното царство да се бърка със земните дела..?
Апокалиптичното предчувстие, което отдавна се бе загнездило в душата на Меропа, се разрастна още повече.
Горката, тя нямаше никаква представа дори че Пахт бе ангел, камо ли за страшните процеси, които се зараждаха на небето и под земята....

На вратата на банята се почука.
-Може ли да влезна?
Меропа бе от срамежливите, може да се каже, но от Геш не я беше толкова срам. Или беше свикнала вече с него, особено след онази нощ, в която спаха заедно под одеялото, криещи се от потенциални духове.
-Да! - отпаднало отвърна тя. Даже нямаше сили да откаже.
Той открехна вратата и влезе вътре. Седна на прага на ваната и я погледна, без да сваля очи надолу по извивките на тялото й. Тя му бе приятелка, не протеже, нито любовница.
-Как си?
-Объркана.
-Да, аз също. Не ми харесва това място.
-Но това е домът ти?
Домакинът се намръщи.
-Понякога не можем да изберем мястото, на което да се родим. Аз съм демон, Мо, мислиш ли, че има къде другаде да бъда създаден, освен в подземното царство?
Мъжът наведе глава, но не печално или самосъжалително. По-скоро спомени, спомени преминавах през главата му.
-И все пак не ми харесва. Не е чисто. Коварство, нечестни, подмолни игри. Изгода. Всичко е изгода....
-Ами богът?
-Не знам за какво сте си говорели. не искам и да знам. Само знам, че не трябва да му имаш вяра. Нито на него, нито на който и да е останал бог. Те всичките са прикрити интриганти. Единственото, което ги отличава е различните им цели. Само това.

Последните думи на Геш само засилиха тревогата на Меропа. До такава степен, че тя почна да чувства пронизваща болка при всяко туптене на сърцето. Тогава на девойката й хрумна идея... Вярно, че на нея й беше много трудно да се ориентира в ситуацията, по-скоро се луташе в тъмнината, но Геш сигурно знаеше повече от нея. Така че, макар да бе заявил, че не иска и да знае какво са си говорили с Дантес, тя счете, че е длъжна да му сподели.
- Започна да ме разпитва за Лушиъс - призна тя - Искаше да узнае какви по-точно са взаимоотношенията ми с него. Знаеш, че не успях да скрия нищо. Беше невъзможно. - Бузите й пламнаха от виновен срам - Не знам какво точно цели с това, но със сигурност не беше случайно. И .. още повече... отговорът му беше доста притеснителен. Каза ми, че не мога да оставя любовта си на произвола на съдбата и че трябва да се боря за нея. На всяка цена. На всяка цена, господине.... - почти изстена момичето, което почваше да мрази последните три думи. - Защо му е на него да ми говори такива неща? На него не му пука за живота на смъртните, още по-малко пък за моя. А това изказване... все едно че на самия него му е важно да бъда с Лушиъс. Вие какво смятате, а?
Меропа зазяпа домакина обнадеждено.

Геш се замисли, но колкото и да го мъдреше всичко бе само предположение. Дали не е свързано с Ели? Може би. Богът така и не можеше да я убие, не и сам. Но дали искаше да използва Лушиъс за тази цел? Вярно, че бе много мощен, но дали ще може да унищожи божество си беше неясен въпрос. А и какво общо има това с Меропа?
-Не знам... - въздъхна накрая той. - Наистина не мога да кажа. Може би има някакви задни мисли, може би просто иска да помогне на Лу. Той е много важен за бога. От както съществува двете страни се разкъсват между него, защото всеки го иска за себе си. Сама можеш да предположиш, че това не е малко напрежение. Каквото и да е, прави каквото знаеш, но внимавай. Няма да ти казвам да не бъдеш с Лу, знам, че ти е невъзможно. И все пак внимавай...
Той се изправи, свали шапката си и наплиска малко лицето си, за да се ободри. Сега искаше само да легне, да заспи, а утре да изчезнат от тук.
-Хайде да лягаме.
Той отиде в другата стая и се приготви за сън. Легна на леглото си и зачака Морт да се присъедини. Ама, че ден....

Когато Меропа се присъедини, Геш вече се беше унесъл. Девойката извървя разстоянието от банята до леглото на пръсти, за да не го събуди, и се шмугна тихичко под завивката.
Ама че странен ден, направи си равносметка тя, забивайки поглед в черния таван. Бяха я довели в самото Подземно царство и бе танцувала и разговаряла не с кого да е, а със самия Дантес... Още не можеше да осъзнае всичко това. Толкова години наред бе слушала смразяващи кръвта истории за това място, че то й се струваше нереално, като че не принадлежеше на истинския свят, а бе някоя свръхестествена приказка за недостижимо могъщество и невиждани създания. Знаете как хората възвеличават и въздигат онова, което е отвъд пределите на познатото им, отвъд пределите на собствените им сили. Когато затвореше очи, под клепачите на Меропа изникваше кървавочервения смъртоносен поглед на Бога и колкото усилия и да полагаше, не можеше да потисне тази картина. След време успя да потъне в неспокоен сън, но през цялото време като на лента през главата й минаваха различни моменти от днешните преживявания. Скоро те "мутираха" в грозни комшари, в които ту я гонеха демонични кучета в безкрайни коридори, ту плочките под краката й пропадаха и тя се понасяше към небитието, и прочее подобни сценарии. В крайна сметка се събуди съвсем рано сутринта, цялата обляна в пот, след като едно от поредните падания бе свършило с нейното размазване върху земята.
Геш все още спеше.
Меропа стана, взе си един лек душ и когато се върна, домакинът също беше на крака.

Тъкмо закопчаваше долната част на ризата си, когато Меропа излезе от банята. Погледна я и веднага забеляза сенките под очите й.
-Някой май не е спал добре тази нощ.
-Може да се каже.
-Да, разбирам. И аз искам да се махна възможно най-бързо от тук. Даже не мога да бъда себе си.
И наистина откакто бяха дошли, сладката лудост на домакина сякаш се беше изпарила. Сигурно от постоянните притеснения от присъствието на бога, но бе изгубил чара си. Веднъж да се качат горе обаче, той щеше да се възвърне с пълна мощ.
На вратата се почука и Алфонс влезе в стаята, бутайки келнерска количка пълна с всевъзможни сутрешни ястия. От омлети, през пресни плодове, кафе, прясно мляко и какао, чак до сладкиши, шоколадови бонбони и пасти.
-Закуската е сервирана! - тържествено провъзгласи той като сложи ръка на гърдите си и се поклони.
-Нямаше нужда.
-Разбира се, че има. Няма да ви оставим да си тръгнете с празни стомаси. Без това сте на гости.
-Чудесни гости. Чичо защо ни доведе тук?
-За разнообразие, естествено.
Той скочи до Геш и го гушна.
-От колко време не бях виждал племенника си. Липсваше ми.
-Да и ти ми липсваше, но мястото не ми е много приятно.
-Глупости. Не забравяй, че именно Себастиан те назначи на този пост.
-И съм му благодарен. Това е единственото нещо, за което му благодаря, но сега трябва да си ходим.
-Не и преди да сте хапнали.
Двамата си дръпнаха столове и се настаниха до количката. Морт изпи едно топло какао с мляко и изяде да еклера, а Зайо омете един омлет по възможно най-бързият начин. Когато привършиха той побърза да се изправи и да се сбогува с роднината си. Девойката също не пропусна тази чест, а домакинът на къщата й отвърна с целувка по ръката и думите, че се надява отново да се срещнат някой ден.
-Е, готова ли си да се махаме от тук?
-Да.
Геш я хвана за ръката и двамата изчезнаха под формата на микроскопични златни прашинки. Гуру наблюдаваше целият процес до край, а когато се изпариха само се усмихна:
-Много е глупав този мой племенник.
Хвана количката и я избута извън стаята. Леглата щеше да оправи по-късно.

/Бо, пиши как се връщате в Роузкилл и от там ходи и прави каквото си поискаш. Съветвам те да отидех в погребалното бюро./