Покоите на Скай

Стаята е доста просторна и светла. Взема мястото на две обикновени. Банята е доста голяма. Леглото също, застлано винаги с чисти снежно бели чаршафи. Обзаведена е богато и ухае на свеж бриз. Терасата е голяма, с красива гледка към града.

Веднъж намерила се в коридорите изпуснах малко от магията си и затворих очи, за да се концентрирам. Почнах да усещам аурите на различни хора, всеки по-особен от предишния. Протегнах ръка и положих дланта си на стената. Тръгнах така като се спирах на всяка врата в търсене на присъствието му. Така минах безуспешно първия етаж. Същото беше и с втория. По средата на третия се спрях. От една съвсем обикновена на вид врата почувствах вече познатия ми полъх на свежест, аромата на пролетен бриз, охлаждащ тялото, избистрящ ума. Чак сега отворих бавно клепачите си. Катранените ми очи светнаха на фона на леката светлина идваща от няколкото запалени факли. Обърнах се и почуках. Положих ръката си вдигната на страничната каса, а другата поставих на кръста си, който беше леко счупен, а едното коляно леко свито. След минута ключалката изщрака....

- Идвам! - се чу гласът на Скай иззад вратата притичвайки по студеният под с босите си крака, той завърза набързо сатенения си халат и отвори вратата. - Здравей! Беше момичето което толкова често срещаше тези дни - Дориан.Дали случайно или не се озова пред неговата стая - никой не знаеше.

- Да не си объркала стаята? - попита той невярващ че я вижда точно пред неговата врата.
Докато чакаше отговор от нея, той си сложи качулката на халата и разтърка енергично косата си за да я изсуши.Когато беше готов погледна пак към момичето което все още стоеше пред вратата.Явно търсеше него.
Огледа я отгоре до долу.Беше сложила къси панталонки които подчертаваха тялото и вехта мъжка тениска която явно беше откраднала от някого.Леката светлина идваща от стаята му леко огряваше нейната тениска по която ясно си личаха гърдите ѝ.Той не успя да се сдържи и леко спря погледа си на тях, забелязвайки че под тениската не носи бельо.Тялото и леко беше настръхнало и ясно бе описало своите признаци за това си състояние върху тениската.Скай се осъзна че прекалява с дългите вглъбени погледи и повдигна очите си към нея усмихвайки се.

- Искаш ли да влезеш ? - той я покани учтиво очаквайки отговора ѝ.

Отвори ми полу-мокър по халат, сушейки косата си. Малка част от торса му беше открит. Колко хубаво само! След известната доза време, което отдели да ме оглежда и да се чуди най-накрая се усмихна самодоволно.
-Искаш ли да влезеш?
Изгледах го от главата до петите и обратно. Лукава усмивка се прокара през устните ми.
-Има само едно нещо, което искам от теб. - казах сигурно.
Свалих ръката си от вратата и я положих на гърдите му, избутвайки го навътре. Затворих я с повдигане на крака си. Продължавах да го бутам докато не стигна до леглото. Колената му се подкосиха и той падна на матрака в седнало положение. Не смееше да каже нищо, все още невярващ на това, което се случва. Обкрачих го и седнах в скута му, като плътно се притисках до мъжеството му. Топлата му кожа почна да става още по-топла. Сърцето му биеше по-силно от обикновено. Хванах врата му и някак си със заповедническо движение го дръпнах към мен. Устните ни се сляха, като още в началото прокарах езикът си към неговия. Хванах опашката си с едната си ръка и махнах ластика, така че косата ми да се разпилее на сини вълни. Отскубнах се от него и го изгледах. Дяволитата ми усмивка не изчезваше. Вместо да му кажа нещо пак го целунах като махнах горната част на халата от тялото му и впих ноктите си в гърба му.

Силна болка премина по тялото на Скай и той изви леко гърба си под натиска на ноктите и.Тя бавно плъзна ръката си нагоре, оставяйки му червени следи.Колкото повече натискаше, толкова по-силно изразени ставаха следите.Скай не издържа на напрежението и реши да вземе нещата в свои ръце.Той прокара едната си ръка през кръста ѝ, като я обгърна с нея.Притисна я силно до себе си а другата положи под дупето ѝ като я хвана с него.Имаше малко стегнато дупе което идеално се побираше в стегнатите и панталонки.
През цялото време не се отделяше от сочните и устни, a отвръщаше на целувките ѝ.Вкусвайки от сладострастието след първата секунда, на втората вече го водеше единствено страстта.Той бе нейн роб...роб на сексуалността, която строеше от нея.Без да каже нищо, той внезапно стана от леглото и я поведе през стаята на ръце, до голямото огледало в банята.Вътре все още беше мокро и топло след душа който си беше взел той, а парата не беше се изпарила изцяло.Завесите на прозореца му в стаята не бяха спуснати изцяло и влизаше достатъчно светлина да огрее помещението където бяха те.Леко игриво тъмнината на банята се смесваше със нахлуващата светлина играеща си със сенките им.
Двамата застанаха пред огледалото, като той все още я държеше в ръцете си.Бавно я спусна надолу и момичето се озова пред него.Той прокара двете си ръце по кръста и нагоре, повдигайки тениската с която бе облечена.Тя последва движението му и след миг вече стоеше полу-гола пред него.Гърдите и леко бяха настръхнали от топлината в стаята и издаваха възбудата и.Той плъзна и двете си ръце по раменете и надолу, преминавайки близо до гърдите и без да ги докосва.Насочвайки ги надолу премина през пъпчето ѝ и се спря на ръба на късите и панталонки.С двата си пръста той избута копчето което ги придържаше и след това с плавно движение ги спусна надолу.Панталонките се свлякоха и паднаха в нозете ѝ.Дориан остана само по красивото си бельо пред него.Леко настръхнала, леко възбудена и с вулгарен поглед...
Движението на ръцете му се повтори, но този път той смъкна бельото ѝ до долу.Докато се навеждаше надолу, той прокара устните си по тялото и.Целуваше леко брадичката и, шията, гърдите, корема...докато не стигна венериният хълм.Той спря устните си точно на него и когато усети че бельото и вече не присъстваше върху тялото ѝ, се върна бавно нагоре целувайки отново същите места.Корема, гърдите, шията, брадичката... без да пропуска нито едно местенце.Хвана с две ръце раменете на Дориан и я завъртя с поглед към огледалото.В момента и двамата виждаха красивото и голо тяло, огрято леко от светлината.Той плъзна и двете си ръце към срамните и устни, правейки го много бавно за да може Дориан да проследи движенията му в огледалото.Едва когато достигна заветната цел, той подмина тази част от нейното тяло и хвана бедрата и от вътрешната им страна.За тази цел трябваше да я наведе напред и при това движение Дориан усети твърдия му член опиращ се в дупето ѝ.Той започна леко да се търка в нея показвайки желанието си.Погледите им се срещнаха в огледалото.Едната му ръка се плъзна по гърба на момичето, достигайки до рамото и.Той я обхвана със силната си ръка и я дръпна назад към себе си.Дориан изви гърба си като леко изстена.Допря устни до ухото ѝ като прошепна тихо в тях :

- Искаш ли го...?

Наблюдавах телата ни в огледалото и гърлото ми пресъхваше. Чувствах, че всичките ми телесни сокове са изцедени, само и само, за да се съберат едновременно единствено в зоната на интимните ми части. Когато ме дръпна към себе си не се сдържах и изстенах, а ръката ми се озова върху огледалото оставяйки отпечатъка си върху парата образувала се на него. Цялата ми същност изгаряше много, много бързо. Не можех да издържам да стоя близо до него. Усещах как почвам да губя самообладание. Ако прекарах и още 2 минути в неговото присъствие не знам какво щеше да ме обхване.
Но беше прекалено късно. Нещо в мозъка ми изщрака, като развален болт, прикрепящ разсъдъка ми. Изведнъж всички предразсъдъци и морали бяха брутално избутани, за да дадат място на разтапящият копнеж.
-Искаш ли го....?
Дори не обърнах внимание на въпроса. Желанието за плътско удоволствие, което кипеше във вените ми, желанието да видя този мъж гол и да ми причини всички малки болежки, на които беше способен бе грандиозно. Вместо да му отговоря с едно движение смъкнах халата му и го съборих на мокрия под. Озовах се отгоре. Целувах шията му. Продължавах надолу - гърдите, корема, пъпа, набъбналия му пенис....горещи като ръжен целувки. Не можеше да издържа повече. Устните ни се сляха в момента, в който проникна в мен. Това бе и единствената причина поради която викът ми беше заглушен. Напираше нежно, тласък след тласък. Отначало бавно, после забързваше. Топли вълни обляха телата ни. Контролът щеше да бъде мой и мислех да го изцедя. Плавно почнах да местя тазът си напред, назад, нагоре и надолу. Проникванията бяха от дълбоки по дълбоки. От време на време забързвах и тогава той хващаше кръста ми и поемаше също инициатива за по-голям ефект. Това ме подлудяваше и караше тялото ми да се извива като кобра. Дишането ми беше учестено, шумно и тежко. Стенанията ни се сливаха като вятъра и огъня, създавайки безспирен, идеален синхрон. Положих длани на гърдите му, наведох се и прокарах език по продължението на целият му торс и завърших на сгъвката на гърлото. Захапах врата му като му оставих синина. Почнах да хапя брадичката му, раменете, ушите, устните. Сетне се изправих пак и лапнах десният му показалец като го изсмуквах. Той го вкарваше навътре и дразнеше езикът ми с него. Видях лукавата му усмивка. Очите ми пламнаха. Щом иска да си играем, ще си играем. Хванах китките му и грубо заклещих ръцете му странично от главата му. Не можеше да ги мърда или може би не искаше. Наведох глава и косата ми се изля на лицето му. Заметнах я и доближих устните си до неговите. Точно едни до други, но не съвсем. Не му давах да ги усети, при всеки опит в който повдигаше леко глава, за да ги стигне, аз повдигах моята още повече и той си оставаше само с желанието. Извадих езикът си и нежно минах с него по очертанията на устните му. После пак вдигнах глава, така че да не може да ме докосне и му се усмихнах нагло:
-Какво мислиш да правиш сега, магче?

Той внезапно хвана ръката и толкова силно, че тя извика, но по-скоро от възбуда.Претъркули се в страни като се озова върху нея обяздвайки я.Наведе се леко и каза в ухото и :

- А ти, некромансърче?
Скай прокара ръката си под кръста ѝ, долепяйки тялото и до своето.Докато я държеше плътно до него той се повдигна, носейки я сякаш е парцалива кукла.Той отново я обърна с гръб към себе си и я наведе напред.Ръцете и се хванаха за малката мивка пред огледалото.Гърбът и се изви, а дупето ѝ щръкна нагоре.Тя дишаше тежко, но стоеше мълчалива и трепереше от очакването.На него му трябваха само няколко секунди и тя усети главичката на пениса му леко да се притиска към срамните и устни.Дориан издаде лек звук и се притисна назад към него.Бавно проникна в нея, чувствайки колко е влажна и как иска единствено той да не спира.Ръцете му се плъзнаха напред и с едната той я хвана така, че с два пръста притисна клитора и.Тя изстена силно и рязко се натисна назад.Той не помръдна и я остави да се движи сама. Тя викаше и все повече се нанизваше на члена му, но обезумяваше от това, че той не мърда. Той леко се наведе към ухото ѝ, като леко го извади.

- Искаш ли го? - повтори въпроса си.
Дориан вдигна само поглед и го погледна в огледалото, без да казва нищо.Скай разбра какво има предвид и след като се изправи с едно рязко движение вкара почти целия си член в нея.Този път не се чу вик, дори стон.Мъжа продължаваше да движи песниса си в нея, първо бавно, после забърза.Постепенно тласъците се засилиха като ставаха все по-дълбоки, с които сякаш я изпълваше цялата...

Когато ме обърна имах чувството, че ще припадна от удоволствие. Резките му, дълбоки движения ме пронизваха. Мачкаше гърдите ми и изобщо цялото ми тяло като пластелин. Стенанията ми почнаха да се превръщат във викове. Усещах, че тотално и напълно му принадлежа. Сигурно бях свършила за стотен път, а той изобщо не се изморяваше. Беше доста издръжлив, трябва да му се признае. Оставих се в неговите ръце. Моите собствени ги бях положила на мивката пред мен и от време на време я стисках здраво. След 10-тина минути повдигнах главата си почти до нивото на неговата. Той хвана косата ми и дръпна главата ми още по-назад към неговата. Захапа ме за врата. Това бе най-любимото ми и в същото време опасно нещо. Не трябваше да го прави. А може би трябваше. Това отприщи животното в мен. Очите ми светнаха дяволито, устата ми се изкриви в лунатична усмивка, която ако беше видял, имаше шанс да се уплаши.
Светкавично се обърнах като гъвкаво го оплетох с краката си. Единият увих около кръста му, а другият поставих на рамото му. С дупето си седнах на умивалника, който макар и дребен се оказа учудващо здрав. Хванах го здраво за врата и буквално го блъснах в мен. Той проникна с голяма сила. Извиках силно от болка и удоволствие в същото време. Той хвана кракът на рамото ми, за да не падне от там и продължи в същият ритъм. Не издържах. Не бях изпитвала такова върховно преживяване не помня от кога. Не можех да отворя очите си, повдигах торсът си на горе, като изкривявах гърбът си като арка. По едно време Скай забърза много. Движенията му бяха рязки, леко груби. Усещах как членът му набъбва и пулсира. И точно когато си мислех, че ще свърши той ме изненада отново. Спря за момент, пое си дълбоко въздух и пак почна все едно силите му никога не са намалявали.

- Не още - прошепна Скай отново в ухото ѝ. - За никъде не бързаме, нали?

Дишането му беше тежко а умората почти не се усещаше.Беше хванал ритъма на тялото на Дориан и се движеха в идеален синхрон.Ръцете шареха по цялото и тяло нагоре-надолу галейки всяка една част от него.Едната си ръка бе положил на кръста и за да я придържа, а с другата бе хванал крака който бе положил на рамото си за по-добра опора.Докато тласъците му се засилваха, той реши да си поиграе малко с нея.Постепенно забави движенията си, с което намаля и темпото.Стоновете на Дориан намаляха и тя започна да диша по-спокойно.Дориан изпъна ръцете си назад и се отпусна.Точно в този момент когато тя най-малко очакваше, той изкара члена си от нея и постоя така няколко секунди.След това го плъзна отново навътре, докато не усети че докосва с тялото си горната част на венериният и хълм.Прониквайки изцяло в нея, лека болка премина през тялото ѝ като я накара да изстене силно.Скай започна да повтаря това движение като изкарваше изцяло члена си от нея и отново проникваше дълбоко.Отново засили темпото и тласъците му ставаха по-силни.
Той разтвори леко краката ѝ, след което плъзна ръцете си нагоре по голото и тяло оставяйки белези от одраскване.Когато стигна до гърдите ѝ, ги обхвана с ръце и впи пръстите си в тях.Внимаваше да не е прекалено груб, но не и прекалено нежен.
Стоновете на Дориан се усилиха и възвърнаха предишната си честота.Дишането и стана отсечено, тялото и се затопли а зърната на гърдите и настръхнаха.Скай предприе отново инициативата като вкара два от пръстите си между устните на Дориан.Остави я да си поиграе с тях, да ги гали с езика си след което ги изкара рязко, оставяйки я без играчка.Докато все още пръстите му бяха влажни от слюнката ѝ, той спусна ръката си надолу по тялото и достигайки клитора ѝ.Леко с палеца започна да масажира нежното място като усети че малката пъпчица беше се напълнила с кръв.С бавни въртеливи движения поддържаше това темпо докато усилваше тласъците си.Дориан започна да се движи рязко в ръцeте му, неуспявайки да контролира собствените си движения.Беше се отпуснала до толкова, че изглеждаше като листо което се носеше по вятъра.Скай плъзна свободната си ръка нагоре и я прокара през косите ѝ.Събра пръстите си като я хвана в примка от която тя не можеше да се измъкне.Придърпа я към себе си, като лицето ѝ се озова точно срещу неговото.Само няколко сантиметра деляха устните им.Харесваше му да усеща как топлият и дъх гали устните му.
Огнен импулс премина през тялото на момичето.След това втори, трети, сякаш я изгаряше отвътре.Тя впи пръстите си в голият гръб на мъжа и с всичка сила заби ноктите си в него.Скай изстена, но не спря.Напротив, забърза движенията си.В този миг изпод ноктите на Дориан се появиха малки капки кръв които започнаха да се стичат по гърба му.Тя беше прилепила тялото си до неговото и трепереше от силната възбуда когато изведнъж се разтресе и тя извика от удоволствие.Неочакваният писък се разнесе из стаята огласяйки нейният връх на удоволствие, а Скай не издържа на гледката.Не му бяха нужни часове за да изригне като вулкан, а просто няколко секунди да я гледа в това състояние.Toй поддържаше още малко същото темпо на движенията си, когато рязко изкара члена си от нея и остави мокри петна върху кожата ѝ.
Двамата дишаха учестено, сгушили се един в друг, а устните им стояха все така разделени на няколко сантиметра.Гледаха се в очите и не смееха да продумат.Просто се бяха оставили в ръцете на удоволствието.

Изригнах като вулкан неспособен да задържи лавата си. Този мъж, този мъж. Нямах никакви чувства към него, но в сексуално отношение беше велик. Бавно безпомощно се свлякохме на земята. Огледалото беше запотено от диханията ни. Лежахме така сигурно с часове, или по-точно така ми изглеждаха. Най-накрая въздъхнах, а Скай се смееше като идиот от изпитаното удоволствие.
-Пак ще трябва да се къпем. - констатирах, а той се съгласи с мен.
С много усилия се изправихме и отидохме под душа. Той пусна топлата вода и ме хвана през кръста. Облегнах главата си на рамото му и го оставих да гали тялото ми под струйката.
-Себастиан да благослови Феникс. - изсмях се аз. -О, съжалявам вие почитате сестра му. Все тая - това наистина си беше добра терапия.
И като се замисля наистина имах нужда от това. Изпълни ме с нова енергия, отми лошите емоции, разпердушини ги на пух и прах. Забравих и за Клавдий и за труповете и за всичко гадно и нелепо в живота си. Щях да се върна в Найтмер с нови сили. И този русокоско зад мен ми помогна много.
Изкъпахме се и той грижливо ме обви в дебела, мека, памучена хавлия. Себе си загърна със сатенения си халат. Приведе ме в стаята и ме положи на леглото. Легна до мен. Запалих цигара. Най-сладката причина за пушене. След известно мълчание проговорих:
-Кажи ми какво всъщност стана с онези двамата? Изкопчи ли някаква информация от тях?
Да и старата Дориан се върна, непоказваща с нищо емоциите си. Все пак не исках да си помисли, че съм се влюбила в него като повечето ученички тук. Да харесвах го, да бих спала с него отново, но и двамата знаехме, че това е за сега, отдаване на момента преди да се прибера.

Скай се бе излегнал удобно до пушещата Дориан и бе изпънал краката си напред.Удоволствието което изпита от секса с нея го накара да се почувства като малък принц преди коронацията си.

-Кажи ми какво всъщност стана с онези двамата? Изкопчи ли някаква информация от тях? - попита тя любопитна за двамата странници които хванаха в библиотеката.

- Оу, нищо интересно.Търсели някаква книга, която всъщност я нямало вече там.
Той се изправи и се разтършува из стаята.Извади от някъде една голяма пухена завивка и я метна върху главата на Дориан покривайки я цялата.След това се хвърли около нея и започнаха да се боричкат.Момичето се опитваше да се измъкне от мекият си капан, но учителя умело я придържаше под завивката като не и позволяваше да се измъкне.Той пъхна ръцете си под завивката като я хвана здраво, завъртя я във въздуха обръщайки я от горната част на одеялото и я тупна върху леглото.Скочи отгоре и като войн яхващ своя кон, наведе се и я целуна нежно.Тя му се ядоса леко и се опита да го удари, но Скай се отдръпна бързо.Засмя и се на неуспешният опит и легна до нея.

- За теб не знам ама на мен ми се спи.Изпи ми силичките.
Скай издърпа завивката изпод нея, след което се шмугна под нея където вече се намираше Дориан.Тя се бе излегнала в другия край на леглото което хич не му се понрави.Той пъхна ръка под главата ѝ като я дръпна рязко към себе си, вкопчвайки я в обятията си.

- Много обичаш да бягаш...
Дориан стоеше мълчаливо в обятията му.Тишината се натани тихо до тях и зачака умората да им дойде на гости.Очите им бавно се затваряха и сънят нежно ги погали.Той взе душите им на своите криле и ги понесе към един по-красив свят.

Хвана ме яд, че не успях да го ударя, но този яд се изпари веднага след като ме целуна.
-Много обичаш да бягаш....
-Обичам. - казах тихо и изморена кротко се оставих в силните му ръце. Той ме прегърна. Бяхме лице в лице и леко можех да усетя дъха му върху устните си. Даже нямаше нужда от завивка, плътта му ме топлеше достатъчно. Накрая заспах безсилна да се съпротивлявам на каквото и да е.
Нощта ми мина предимно спокойна. Почти не се събуждах, почти не се въртях, като изключим няколко неприятни гледки в съня ми нямаше нищо кой знае колко фрапиращо, което да ме караше да се потя и кървя в конвулси.
Първите лъчи огряха апартамента и подразниха клепачите ми. Отворих ги, а зениците ми инстинктивно се свиха. Скапано слънце, още не можех да му свикна като хората. Погледнах към Скай, който спеше като бебе, толкова сладък и нежен. Прокарах пръсти по лицето му и едва доловимо докоснах устните му с моите. Надигнах се без да го събуждам. Набързо се облякох и се изнизах от стаята незабелязано. На прага се обърнах, за да го погледна още един път.
-Прав си....обичам да бягам.....
Затворих тихо и тръгнах по коридорите. Облегнах се за малко на една от стените и въздъхнах дълбоко стискайки очи.
-Дрейк..... - името се изниза от гърлото ми като сподавен тон, който всевъзможно се бори да не излезе на повърхността, да остане нейде загнезден в дълбините на утробата ми. Но съдбата е жестока, а ние сме пионките, които тя управлява.
Отворих очи и тръгнах към първия етаж.

Вечерта напредваше сравнително бързо, но не достатъчно, че някой да се прибере в покоите си в ранните часове на нощта, когато истинският живот те първа започваше. По това време хората се отправяха към града с желанието да се позабавляват, други се наслаждаваха на звездите в градината, трети си организираха забава направо в някоя от стаите. По принцип Скай бе един от тези хора, които обичаше нощния живот. Зареждаше се с адреналин и приятни емоции. Безброй пъти е обиколил всички заведения, а после по още веднъж, прекарвал е времето си с някоя красива дама или си е спретвал еднодневни почивки из различни краища на света. Но не и тази вечер. Тази вечер бе различна. Толкова различна, че идеята за веселба дори не се прокрадна в съзнанието му, камо ли да я осмисли.
Хубавецът просто се затвори в стаята си, оставяйки света зад себе си. Бе изморен, физически, но още повече емоционално. Всъщност психическата умора изобщо не можеше да се сравнява от телесната и той не искаше да отмори трупа си, а мозъка, който блуждаеше из пространството и кипеше като преливащ вулкан. Осланяйки се единствено на терзания и душевни сътресения, дори забрави да заключи вратата. Идеална помощ за "опасността", която го очакваше на коридора, но той остана нехаен и за нея. Изведнъж всичко му се струпа на главата с гръм и трясък и колкото и да мислеше, не знаеше какво да направи. Как да помогне, как да промени нещата. Просто не знаеше. А това го караше да се чувства самотен, слаб и отчаян. За първи път му се прииска да има на кого да сподели, на кого да се осланя, но такъв човек нямаше и той трябваше да приеме този факт, както и всички останали, които научи сутринта. Беше прекалено много за един ден, ори за човек като него. По принцип несломимия духом учител, сега бе отпаднал и повехнал като цвете през късна есен.
Отдели се в банята и си взе бърз душ. Не му се стоеше под струите дълго време. Предпочиташе леглото, което го чакаше като разтворила обятията си любовница, в която да се сгуши и заспи.
През това време на вън, тримата ни другари обсъждаха за последно планът си. Дадоха му малко време, колкото да заспи. Някак си бяха сигурни, че именно това ще направи. И тримата знаеха от опит, че когато някой има проблеми, той винаги бяга от тях чрез съня, защото там, те не съществуват.
И наистина след известно време, блондинът излезе от банята, подсуши косата и тялото си, навлече едни боксерки и се зави чак до уши, въпреки, че не бе студено. Стоеше втренчен в тавана, с прехвръкващи мисли, които оставаха без отговор, докато най-накрая умората надделя и неусетно синеокия склопи ресници и потъна в дълбока дрямка. Надяваше се тя да опресни ума му и да възвърне силите му.
Тишината от друга страна, бе знакът необходим на тримата мага, че теренът е чист за действие. Тес открехна безшумно вратата и пристъпвайки на пръсти, се озоваха в личното царство на Скай. Изглеждаше като изцедено бебе. Единствено лицето му бе открито, а сините обеци блещукаха на лунната светлина като смарагди, чакащи да бъдат уловени.

Идеално! Промъкнали се в стаята на мага? Че, нали това искахме до сега? Да, ама не! Искахме онези малки блещукащи обеци, които виждахме и тримата, освен Доби. Той се бе притаил до вратата, очаквайки да си свършим по-бързо работата. Радвах се, че малкият дракон разбираше, че не може да ни помогне в този случай.
Тес пристъпи първи, преминавайки точно пред мен. С бавни стъпки той се запъти към леглото на Скай, като се надяваше той да не се събуди. И, наистина успя. Бе само на метър от леглото, когато ръката му се протегна към русокосия и в частност към блещукащите му украшения.
Нима можеше да бъде толкова лесно? Като да вземеш бонбон от дете, да го изтръгнеш от ръцете му, докато майка му не гледа и после да избягаш панически? Не мислех...не вярвах!
За това и хванах рамото на мага, преди да е направил някоя глупост. Не го дръпнах, за да не издаваме излишен шум, но той разбра бързо, че имам нещо в предвид. Щом се извърна, направих навъсена гримаса, която му каза само едно - "ИЗЛЕЗ НАВЪН С МЕН!".
Това и направихме - върнахме се в начална позиция, пред все още открехнатата врата. Щом застанахме отново в коридора, от който се и появихме, Тес вдигна неразбиращо раменете си.
- Какво ти става бе?! Щях да ги взема.
Свъсих вежди.
- Мислиш ли, че ще успееш просто така да ги вземеш?
- Да, защо?! Той спеше...
Идеше ми да му перна един шамар. Можеше ли да е толкова глупав? Напомняше ми на онази русата, която ми бе в стаята до преди няколко месеца - мислеше си, че всичко се дава даром. А русокоското може би бе любимец на Елисандра и тя щеше да го спре.
- Не вярвам! - отвърнах ядосано - Това все пак е Скай, а не някой хлапак от първо ниво. Трябва да действаме внимателно.
Тес се ухили.
- Нима имаш някакви по-добри идеи, г-н Умник?!
- Да, имам! Вие чакайте до вратата, докато ви дам знак.
- Но...
Не му дадох шанс да ми отвърне а направо хукнах обратно по коридорите като умопобъркан. Запътих се право извън сградата. Заобиколих входа и се запътих към прозорците, които бяха на спалните помещения. Прецених, кой прозорец точно трябва да бъде на стаята, за да се изкача до него. Нямаше да го направя по обикновения начин, ами чрез малко магия...
Разперих ръцете си и освободих част от енергията си, която бързо попи в земята. Няколко светли лъча бяха достатъчни, да се появи пред мен едно доста стабилно и дебело растение, което започна да се вие нагоре към прозорците. Беше водна лилия. Стеблото и бе дебело, почти колкото тялото ми, а листата и толкова големи, че можех свободно да стъпя на тях, без да се сгромолясам на земята. Щом растението стигна до върха, който желаех се хванах за първото листо. Стиснах здраво ръцете си около дръжката му и се набрах, покатервайки се отгоре му. До тук - добре. Последва вторият лист, който бе напречно на този, върху който стоях. Хванах се отново с ръце за него и набирайки се, стъпих върху здравото стебло и се набрах нагоре. Продължих да правя това, докато не се изкачих най-накрая до прозореца на Скай. Е, вярно е, че не бе негов, но пък бе на неговата стая..тъй че, се водеше някак си негово притежание. Както и да е...
Да пристъпим към същинската част. Поглеждайки вътре в стаята, успях да видя онези двама нехранимайковци, които се бяха сгушили до врата. Щом ме видяха, Тес вдигна неразбиращо ръце, показвайки ми, че не разбира какво ще правя. Сега щях да му покажа.
Опипах внимателно прозореца, за някакви пролуки. За жалост, нямаше такива, но щях да си създам. Докосвайки дървената му рамка, побутнах леко прозореца, колкото двете му крила да се открехнат с няколко милиметра. Щом това стана, от едната си ръка освободих магия, която да проникне през него. Щом тя навлезе в стаята, започнах да я контролирам и вия над мага, който очевидно или поне така изглеждаше - спеше. С магията си пресъздадох нещо като щит, обгръщайки цялото му легло. Е, щит бе образно казано, но обградих леглото му с няколко дебели нишки, по които имаше остри шипове - за всеки случай, ако скочи и реши да ни нашамароса.
Тес май разбра, каква е идеята ми, защото пристъпи няколко крачки напред към леглото. Застана от едната страна, където бе главата на Скай и приклекна до него. Погледна към обеците и се ухили зловещо.
Едната му ръка се протегна напред и почти докосна обеците на мага, който в момента лежеше спокойно в леглото си. Но, не можех да го оставя сам - трябваше да вземем и двете обеци, защото атаката ни нямаше да бъде пълноценна. А това, мисля, че нямаше да бъде проблем, защото Скай се бе излегнал удобно по гръб.
Какво направих ли? С помощта на свободните си ръце, осовободих още малко магия, чрез която проникнах в стаята. Тя мигновено се превърна в тънка лиана, която започна да се вие по въздуха, достигайки до едната страна на въздушният маг.
В този момент, погледнах към Роза, която тупаше Тес по рамото. Когато привлече вниманието му, тя посочи към мен, а после към себе си. Вдигна едната си ръка и ни показа три от пръстите на ръката си. Първо сви единият, после вторият...
Ясно - действаме по неин сигнал. Примигнах за последно преди атаката и зачаках знака на Роза. Щом и последното и пръстче се сви към юмрука и, насочих лианата към лявата обеца на Скай, която бе от моят край. Тес направи същото, като докосна едва с върха на пръстите си другата обеца, опитвайки се да я освободи от ухото на мага.
Лично аз, заемайки се със втората, се опитах да я обхвана с лианата от всичките и страни. Обгърнах я така, че ако мага случайно се отдръпне, да остане в растението - дори с риск да скъсам част от ухото му. Щом връхчето обви частичката метал, леко наклоних ръцете си назад, опитвайки се да я измъкна от малката дупка на ухото му. Усетих как тежестта на метала бе поета от растението ми и обецата леко се изхлузи от дупката на ухото. Мисля, че успях.
С малко повече контрол, започнах да издърпвам лианата назад, насочвайки я обратно към прозореца. Стараех се да не движа прекалено много растението, за да не би обеците да се раздрънчат.
Погледнах към Тес, който все още се мъчеше да измъкне другата обеца. Мамка му! Хайде бе, момче! Давай!
Надявах се да успеем, преди въздушкото да се събуди. Ако това станеше, дано защитата ми да проработи, преди да се прибера със синьо око в стаята си...

Късметът на несретникът, винаги е един от най-силните късмети. Съдбата просто не иска да прави допълнително зло на тези хора, защото така или иначе друго не им е останало. Господ пази лудия и пияния! Дава им закрила, премества краката им, за да вървят дори в крива линия, пълноценно и целенасочено. Бездомникът няма да го сгази файтон, няма да се срути сграда над главата му. Тези кахъри са оставени за останалите, които имат за какво да живеят и какво да защитават.
Та и нашите герои така. Ухилени като за световно, с блъскащи сърца до полуда, от успеха, предпазливо и внимателно действаха в екип, ненадминат до сега. Едва ли ако трябваше да си пазят гърбовете срещу общ враг щяха да се справят по-добре, отколкото сега, когато ги водеше единствено несдържаното любопитство. Плавно, Тес измъкна и втората обица от ухото на русокосия и тя буквално заспа в дланта му. На маговете им идеше да извикат от радост, но трябваше да са кротки още малко, докато не се намерят на достатъчно сигурно разстояние, че никой да не ги чуе или види. Без да посмеят да си поемат дъх, Роза и Тес се извърнаха и закрачиха бавно към вратата, а лианата на Сайръс почти бе достигнала прозореца.
Но.....и тук идва голямото НО, с което светът ти се преобръща, точно защото не си несретник и късметът ти рано или късно ще изневери, в този момент, учителят се размърда, а острите му рецептори се обадиха панически, подсказвайки му, че не е сам в стаята си. Последвалото може да се сравни с буреносен облак, изсипващ се върху тялото ти, като разярен великан, чийто земи си прекосил без позволение.
Скай без изобщо да преувеличавам, изригна като вулкан и преди някой да се усети, разхвърли завивките на една посока, притеснен, че някой го напада. Още преди да види ясно опонентът, магията му се разхвърча наляво надясно, обхващайки цялото пространство. Една въздушна вълна издуха кореняците, създадени от Аш, забивайки ги право в стената, друга вкамени телата на присъстващите в стаята му, а трета разтвори широко прозореца. От ударната вълна, нашият герои полетя надолу. Обицата падна в ръката му, но не тя, а крясъкът му направиха впечатление на менторът. Поглеждайки надолу, към падащият труп на младежът, той бързо изпрати поредна нишка, която го улови, преди да е размазал главата си в почвата и го обхвана. В следващият момент Аш се въздигна нагоре и се озова по задник на пода, точно до приятелите си. Скай ги бе наредил един до друг, по задници, като в ротна команда, а красавецът ги оглеждаше от главата до петите, преценявайки ситуацията. Приличаха по-скоро на наказани деца, отколкото на крадци. Чак тогава, синеокият забеляза блещукащите бижута, които се мъдреха между пръстите ми, ахна от почуда и опипа ушите си, които чувстваше някак си празни без украшенията. Лицето му се промени, погледът се смрази, помръкна и придоби някакъв плашещ вид, такъв какъвто никой от тях не е виждал преди, нито е предполагал, че може да разполага.
-Така...така.....какво си имаме тук? Малки джебчии! Как ще обясните това?
Маговете бяха в капан. Не само, че ги бяха хванали, но и не можеха да мърдат телата си свободно. Единствено можеха да говорят и не им оставаше нищо друго, освен да признаят истината, ако не искаха да се простят с много повече освен с движенията си.
-Да речем ти! - надвеси се над Аш, въздушният елементалист и очите му го пронизаха така, че устните му изтръпнаха. -Говори!

Нека започна първо с това, кеото виждах над себе си - самият Дявол в краивата му форма. Скай се бе надвесил буквално над мен, като ме гледаше със смразяващ пренебрежителен поглед, от който ме побиха тръпки. Това негово миловидно и нежно лице, по което дори не си личаха и наченки на каквото и да е било мъжествено окосмение, не караше да се плаша. Сините му стъклени очи се бяха вперили в мен, а клепачите му дори не помръдваха и за миг. Погледа ми инстинктивно се насочи към ушите му, от които липсваха малките украшения. Изглеждаше странен бе тях. Погледнах инстинктивно към ръката си, в която стоеше малката обеца. Малките сини камъчета блещукаха загадъчно привличйки вниманието, както на самият им собственик, така и моето.
Не знаех, какво да правя и как да реагирам. Всичко стана толкова бързо. Докато се радвах, че Тес и Роза се отдръпваха от леглото, а аз почти се бях докопал до обеците му, всичко се обърна буквално срещу нас. Сега стояхме тримата строполени на земята, като от левият ми край бе малката русокоска, а отдясно се намираше Тес.
Извърнах поглед към Тес, който стоеше до мен. Двамата се спогледахме, като не бяхме сигурни какво да кажем, но все пак, някой трябваше да направи нещо. Подадох свободната си ръка към него и той направи същото, подавайки ми обецата на Скай.
Преди да се усетим, мага направи едно движение, с което и двете украшения вече не се намираха в ръцете ни. Издърпвайки ги чрез магията си, Скай ги хвана бързо с едната си ръка, след което ги постави обратно на ушите си.

Когато погледнах към учителя, той отново бе вперил погледа си в мен, сякаш знаеше, че цялата идея е била моя.
Действах инстинктивно, опитвайки се да се предпазя. Дори без да се замислям, посочих мага, който стоеше до мен и заявих уплашено :

- Идеята беше негова...
Преди да се усетя, юмрука на Тес се стовари върху лицето ми. Удара му бе достатъчно бърз, че да не мога да отреагирам и да се защитя. Мигновено усетих болка върху лицето си, която ме накара да докосна бузата си с ръка. Дори изохках от болка, опитвайки се да се прикрия за евентуален следващ удар.
- Лъжец! - извика ядно Тес.
Извърнах глава настрани и погледнах към учителя, който не бе променил нито изражението си, нито местоположението си през последните няколко минути. Нямах избор - трябваше да си призная.
Отпуснах двете си ръце надолу към тялото и погледнах Скай в очите, с надеждата да се смили над нас, ако чуе истината.
- Добре де, аз съм виновен. Исках да разбера, какво се крие зад тези обеци и защо никога не ги сваляш. Успях да ги накарам да участват заедно с мен, защото сам нямаше да се справя. Това е...

Знаех, че това е самата истина за случилото се. Можех да се самообвинявам с дни за това, че не успяхме навреме да се измъкнем, но с нищо нямаше да променя факта, че бяхме толкова близо до победата. Сега, единствено можех да се надявам, че няма да бъда изхвърлен от гилдията или по-скоро, че Тес и Роза нямаше да ме последват...

Скай наблюдаваше и тримата, като погледът му се местеше ту на единия, ту на другия. Свят можеше да му се завие от толкова шарене на очите. Имаше чувството, че се намира по средата на детска градина, където децата се карат кой на кого е откраднал играчката, а после мрънкат, че са ги прекъснали точно по време на отмъщението им под формата на бой. Мъжете се караха като мъже от трета група и единствено Роза стоеше кротко, готова да понесе наказанието си или каквото съдбата реши. А в случая съдбата бе русокосия, който буквално не знаеше как да реагира. Бяха се добрали до най-ценното му. Бижутата, които не сваляше дори когато се къпе или спи.
-Добре де, аз съм виновен. Исках да разбера, какво се крие зад тези обеци и защо никога не ги сваляш. Успях да ги накарам да участват заедно с мен, защото сам нямаше да се справя. Това е...
Красавецът се ококори широко! Значи за това беше всичко. Едно любопитство водещо до нещо толкова дръзко, толкова рисковано и опасно, че да се зачудиш дали да ги нашамариш или да им стиснеш ръката. Малките приключенци определено успяха да го изненадат. За всички тези години, никой не е смял дори да го попита за обеците, камо ли да ги докосне, а още по-малко да се опита да ги открадне.
-Значи за това било всичко!
Изведнъж блондинът изригна в истеричен смях, нещо което никой от присъстващите не очакваше. Смехът му бе гръмък, бурен и сигурно се извисяваше чак до коридорите изпълвайки ги с купища въпроси, кой по-точно е изгубил разсъдъкът си. А той приличаше точно на обезумял. Продължаваше да се хили заплашително нестандартно за характера си. Свил се на две, седна на ръба на леглото, където същото продължи поне няколко минути. Минути, в които никой не посмя да го прекъсне. Учениците ставаха свидетели на едно кризисно късане на нервите или пък чиста подигравка към персоните и глупостта им. И те не бяха сигурни кое от двете преобладава.
След миг, Скай зарови пръсти в косите си и ги заскуби. Обиците дрънкаха на ушите му и допринасяха за ужасната ситуация, в която се намираха. Смехът секна, а на негово място се появи гримаса, толкова плашеща и отчаяна, че преспокойно можеш да заключиш, че този мъж е готов за лудницата.
-Ама, че идиоти.... - промълви той хрипайки, опитвайки се да се успокои.
Когато и това стана, той си пое дълбоко въздух и го издиша през устата.
-Толкова ли искате да разберете?
Приятелите се спогледаха, несигурни какво трябва да отговорят, но в крайна сметка смелостта или безразсъдството на Аш надделя и той първи се обади:
-Ами....да....
-Добре тогава.... обеците са ми подарък от Елисандра Дантес!
Отговорът му бе толкова умерен и праволинеен, че бе трудно да се повярва в правотата му.
-Да бе! - възкликна Тес с недоверие.
-Не ми ли вярваш? Не се ли познаваме от години? Искаше да знаеш истината, нали? Ето я! Още когато бях по-млад, молейки се в един от параклисите на горния град, ми се яви видение. Беше млада, прелестна девойка с дълги до земята лилави коси и огромни очи в същия цвят. Имаш жестока рана в близост до сърцето. Тя само докосна мястото и раната заздравя. Ей така, за секунди. Каза ми, че съм избран за велики дела, а първата стъпка е да дойда тук и да предам знанията си на по-заблудените от мен. Разкри ми същността си и ми подари тези бижута. Зарече ме никога да не ги свалям. С тях ще знае къде съм, а те ще ми дават сигурност и вътрешна сила, която да ме води по пътя ми. Нито за миг не се усъмних. Те са моят талисман, носят ми късмет и ме закрилят. Когато съм с тях чувствам, че тя бди над мен. Десетки пъти съм попадал в опасни за живота състояния, но винаги съм се измъквал. Добър съм, много съм добър, но не и толкова нагъл, че да смятам, че всичко е заради мен. Вярвам, че богинята ми дава кураж и именно чрез тези висулки винаги мога да усетя божествената аура, рееща се около мен. Това е цялата истина.
Настана мълчание, което дълго време никой не смееше да наруши.
-Смятахте, че ще е нещо по-обикновено и абсурдно, нали? Май този път аз успях да ви изненадам. Разбира се, ако тръгнете да разправяте тази история наляво и надясно никой няма да ви повярва. Ще се направите на глупаци, затова и не се притеснявам, че могат да тръгнат разни слухове. Скай е богопомазан и т.н. Ще криете тази тайна, така както я крия и аз. И дори ще забравите за нея след време, сигурен съм. Е....какво ще кажете по въпроса?
Някой все трябваше да почне. Принцесата бе прекалено втрещена от наученото, че да промълви. Тес пък....той гледаше към учителя, към добрият си другар с друго око. Като някакво сияние, като същ ангел. Какво се въртеше в главата и душата на Аш....нека сам ни сподели.

Честно казано, стоях през цялото време и не разбирах за какво става дума. Всъщност, разбирах много добре, но не вдявах защо трябваше толкова да се юркаме. Извинете ме, но заради някакви си обеци едва не си изгубих няколко зъба и това да ме изгонят от гилдията.
Извърнах погледа си към Тес, който стоеше до мен и гледаше с неразбираща физиономия. Тогава, незнайно защо, нещо отвътре ме накара да стисна юмрук толкова здраво, че да усетя болка в пръстите си. После за един миг изпънах ръката си напред, като стоварих юмрука си в лицето на червеноокият маг. Защо ли го направих? За да му го върна за преди малко.
Вече доста ядосан заради големите рискове и прахосаното време, изкрещях ядно :
- Видя ли бе! Били подарък! А ти, ми пускаш някакви мухи в главата. "Можело да има магия в тях". Магия - баба ми! Използвах повече магия залагайки си гъза на тезгяха, а накрая какво? Да откраднем подаръка на човека! Поне да беше нещо по-смислено! Как може...
Изведнъж, всичко ми причерня. Какво си мислите, че стана? Лудият ме халоса отново, без да му пука изобщо. И не само ме халоса, ами така го направи, че почти ме хвърли върху малката Роза, която бе зад гърба ми и почти я смачках. Изведнъж, около себе си започнах да чувам гласовете им да се редуват един през друг:
- Ти мен на луд ли ще ме правиш бе...
- Помоощ...
- ...идиот такъв...
- ...ще ме смачкатеее...
- Ей, ей...стига...
- ...махни се бе, ще го пребия...
- ...Скайй, измъкни меее...
- ...престанете бе, идиоти...
Крясъците около мен станаха все по-силни от преди. Докато все още не виждах нищо пред себе си, протегнах ръце към първият познат глас, който си мислех, че е на Тес и го хванах за врата. Стиснах здраво пръстите си около врата му и го бутнах на земята, като след това се нахвърлих отгоре му. Щом усетих как тялото му се тръшна в земята, започнах да го налагам, където предполагах, че е лицето му по какъвто начин намеря. С юмруци, шамари или с лакти - където сваря. А той, започна да крещи :
- ...не мен бе, идиот...
- ...Аши, стигааа... - изпищя русокоската зад мен, но аз не спрях. Продължавах да нанасям удар след удар по лицето му, като започнах и аз да крещя:
- Ела ми бе, женчо! От когато те видях, един път не си се показал като мъж! Танцуваш като жена, изглеждаш като жена, дори си решеш косата като жена...
А зад мен, се чу друг глас:
- Аш, престани бе, идиот! Аз съм тук...
Но, бях непоколебим. Яростта ми в мен бе прекалено много и просто избухнах.
- ...махни се, Скай! Ще му смачкам муцуната...
Изведнъж, усетих как малката Роза скочи върху гърба ми, обгръщайки ме с ръцете си. Тя започна да ме дърпа силно назад, като крещеше в дясното ми ухо :
- Аши, глупчо, това не е Тес, ами Скай!
Но, аз продължавах да крещя от ярост и да нанасям удар след удар върху лицето му, докато накрая мозъка ми не загря думите, които изрече русокоската. За секунда спрях като препариран, вслушвайки се в думите и. В мозъка ми като ехо прокънтяха последното и изречение :
-...това е Скай...това е Скай...това е Скай...
Паднах назад, повличайки я след себе си. Пред очите си все още не виждах нищо, заради причерняването. Инстинктивно разтърках очи с ръце и скоро всичко започна да ми се прояснява. Първо пред погледа ми се появиха първите мебели в стаята, а тогава и телата на хората около мен. Извърнах глава наляво - там бе Роза. Погледнах надясно - там бе Тес...Мамка му! Тогава, погледнах пред мен. И видите ли, останах толкова изненадан, когато видях кървящият нос на учителя, че сърцето ми полудя. Започна да блъска силно в гърдите ми, а устните ми започнаха да треперят. Скочих веднага от земята и паднах на колене до учителя, който се опитваше да спре кръвта от носа си, като го притискаше с пръсти.
Стана ми някак си, хем болно, хем виновно за случилото се. Разбирате ли, какво бях направил в момента? Подписах си смъртната присъда!
Устните ми затрепериха още по-силно и започнах да му се извинявам :
- О, Елисандра...г-н...а...Скай...извинявай, аз мислех, че...леле...леле...леле...съжалявам...наистина...

Честно казано, Скай се чувстваше много тъпо. Нали знаете, в глупава компания, бликаща от невежи маймуни и най-умният човек оглупява. Почва да си представя, че по нищо не се отличава от тях. Сега, ставайки свидетел на абсурда на по-младите от него, направо се отчая от света. За момент се замисли дали наистина един бунт не бе добра идея. Ако не друго, поне щеше да отърве обществото от сбирщина идиоти. Не, не, не.... Той бързо извади тази мисъл от главата си. Та това бяха приятелите му. Вярно тъпи като галоши, всеки един от тях, но все пак приятели.
Та ще разберете защо по принцип интелигентния красавец, сега седеше като пън и не вдяваше нищо от врелите некипели на Аш. А зеленокосият говореше ли говореше. Нямаше спирачка това момче. Досущ като латерна, кречетало което аха-аха да се счупи, но продължава и жужи в мозъка ти нагло и нахално като муха на мед. Докато изведнъж простотията му изби в пълна сила и се нахвърли именно върху учителя. Не стига, че нахлуха в стаята му, опитаха се да го оберат ами сега новакът го налагаше ей така, където свари, защо...и той самият едва ли знаеше. Не преставаше да пелтечи и ръси обиди една след друга, а самият той заслужаваше големи и продължителни шамари.
Когато най-накрая успяха да го отскубнат от него, естествено започнаха и нелепите извинения, толкова зле зашити едно за друго, че чак да ти се доплаче.
-О, Елисандра...г-н...а...Скай...извинявай, аз мислех, че...леле...леле...леле...съжалявам...наистина...
Виждали ли сте Адът на земята? О, той е ужасен, толкова ужасен, че ти се иска да се скриеш в миша дупка и никога да не я напуснеш. Току виж си се разминал с апокалипсиса. Само че, нашият герой нямаше този шанс, нито късмет. Скай търкаше разкървеният си нос и бършеше алената струйка от кожата си, а очите му бяха помръкнали. Сякаш не Елисандра, а самият Себастиан се бе вселил в тях. Нямаше го яркият блясък на синьото небе в тях, нямаше ги искриците като от опашката на падаща звезда. Тъмни, влажни, дълбоки и много, много ядосани.
-Сайръс..... - прошепна злокобно той и светът на магът се стесни до микроскопична точица.
Никога до сега не го бе виждал такъв. Винаги му се подиграваше за какво ли не, говореше зад гърба му, иронизираше го, но в този момент го плашеше. Плашеше го толкова много, че зъбите му затрепериха. В русокосия имаше някакво излъчване от смесица между жив, прелестен дявол и налудничава нотка на психопат. Устните му се бяха изкривили грозно и ехидно, изтънели като два конеца, зашити един за друг. Скулите бяха изпъкнали, а десницата му отдавна бе свита в здрав юмрук. Той го повдигна и го заби централно в лицето на земният маг. При сблъсъкът главата му буквално отскочи като топка от стена и се строполи по гръб. Но менторът не свърши до тук. Изправи се, грабна го за главата и почна да го влачи като куче към вратата. Когато я отвори широко, се обърна към останалите, оголи зъбите си и процеди през тях.
-Какво чакате бе, смотаняци? Изчезвайте!
Двамата другари не чакаха втора покана. Не искаха и те да си го изядат, а това бе напълно възможно, нищо, че единият от тях бе момиче, при това дете. Пердето на Скай бе паднало до толкова, че в момента не му пукаше кой ще попадне под обсега му. Всеки можеше да е потърпевш, а те макар идиоти, знаеха, че не искат да си изядат боя. Изправиха се и се втурнаха през вратата побягвайки плашливо по коридорите. Колкото до Аш, той бе повлечен все така небрежно и жестоко по пода. Всъщност, блондинът изпитваше огромно задоволство от действията си. Въздействаше му някак си освобождаващо, а и малкия си го заслужаваше. От доста време насам трупаше черни точки в тефтера му и сега чашата преля. То не бяха бъркотии в столовата, проблеми на бала и още какво ли не. Факта, че бе любовник на предводителката му изобщо не го притесняваше и реално, сега отиваха точно към нея.....