Стаята на Арадел

Подготвена специално за нея, тя беше неизползвано преди таванско помещение. Не разполагаше с кой знае какво. Легло, маса с няколко стола и няколко рафта. Таванския прозорец гледаше към пътя за града, а по стените имаше сложени няколко извезани гоблена.

Вече се движехме малко по-спокойно, но все така сковани от неудобство.Не си продумахме нищо освен когато той ме остави на входа на стаята ми, разбира се с гръб:
-Благодаря, че сведе унижението до половина!-казах аз.-Ще се облека набързо и ще отида при останалите да им се извиня и ако трябва да понеса някакво наказание.
Влязох вътре и сложих най-близката рокля, която ми попадна в ръцете, след което веднага излязох и се насочих към лидерите на къщата.

Влязох в стаята а там ме чакаше бъркотия сътворена от любимия ми тигър.Нямам обяснение как е успял да си отвори ниските шкафове, в които стояха дрехите ми...да, точно така "стояха" в минало време, защото сега всяка една блузка, панталон или рокля бе разпиляна по пода:
-Нямам време да се разправям с теб в момента!Разбирам, че си ядосан и не си единствения...не на теб ще ти четат конско след малко.
Събрах всичко на една голяма купчина и я тупнах на леглото.От нея изрових един маслено зелен топ без презрамки и любимите ми къси панталонки.Преди да ги навлека набързо изтичах до банята да си взема един бърз душ.Върнах се, навлякох се и възрах все още мократа си коса във висок кок.Погледнах отражението си в огледалото и започнах да разтривам синината си, хълбука все още ме болеше и заради него ходех леко преведена.Въпреки силния душ-гел миризмата на сасина сякаш не искаше да напусне тялото ми...мъжете са кретени и за това го избих от главата си.Нямах време за губене и изтичах до ливадата.

-Трябва да си тръгна-казах глухо
-Но защо не се сбогува?-протегна той ръка към лицето ми.
-Така щеше да е по-добре и за двама ни, не исках да те нараня.
-Ти бягаш!
-Съжалявам...-отвърнах накрая а слънцето се отразяваше в големите ми слънчеви очила.
Тогава сънят ми придоби съвсем различна посока и в него влезе онова синокосо момиче, чиито очи бяха загадка.Кръвта се стичаше по врата на младия мъж,а тя...тогава зърнах очите й за първи път.Бездънната лудост, непоклатимо хладнокръвие и онази първичност характерна за животните се бяха загнездили в малкия ирис.Това беше тя...некромансърката известна със своята жажда да убива, онази за която ми бяха разказали тук в къщата.Но защо я сънувах?Дали в момента не бях свидетел на поредната й жертва?В този момент отворих очи, а потта обливаше тялото ми.Лезандър го нямаше, а аз се намирах в стаята ми.Беше ранен следобед, ориентирах се лъчите на слънцето, които бяха все така жарки.Шейн спеше кротко в краката ми, станах отидох да си взема един бърз душ, като се върнах сложих една от любимите ми роклички и излязох.

Влязох бясна в стаята, не ми бе въобще до гледане на никакви звезди..идеше ми да срина проклетата дървена къща върху главата на онази лицемерна блондинка.Не беше честно!Знам, че не ми бе дал никакви надежди, той сам каза, че няма как да се получи...но поне да бе казал, че между тях има нещо.А не да ми се прави на коравосърдечно копеле.Имах спешна нужда от душ, исках да отмия целия този ден от тялото си...цигарите нямаше да помогнат колкото една отпускаща топла баня.Захвърлих днрехите си гневно грабнах хавлията и излязох.

Като влязох просто махнах хавлията си и се гмурнах е меките ми завивки, които обвиха тялото ми в млечна прегръдка.Заспах почти веднага, уморена от премеждията през деня.Верно е, че когато човек е уморен не сънува нищо.Радвах се когато се случва така, защото повечето ми сънища бяха свързани с много въпросителни.
Сутринта дойде със своите игриви лъчи и птичи песни...но цялата тази идилия бе прикрита от нечия сянка простираща се на леглото ми...Мислех, че е клона на някое дърво, но се лъжех...

Арадел отвори на половина очите си, озарявани от слънчевите лъчи. Но освен тях се открояваше и незнайна сянка. Твърде голяма, за да е Шейн. Момичето се стресна и се надигна.
Пред нея стоеше човек, мъж, който не познаваше. Беше висок, с предълга черна коса, червени очи, наподобяващи тези на Ерик, но по-благи и спокойни. На бузата си имаше продълговато родилно петно. Кожата му бе чиста, бяла, а чертите правилни, леко женствени даже, но много изваяни. Беше облечен в бяло кимоно с оранжев кант. Ръцете му бяха скръстени една в друга, а погледа до някъде осъдителен, до някъде тъжен.
-Забрави ме.
Тя се ококори. Кой беше този, по дяволите.
-Ко...кой....
-Ето, даже не можеш да се сетиш името ми. Така ли се отнасяш с човека, на който се врече в любов?
-Какво? - повтаряше блондинката объркана, зашеметена, сплашена, невярваща.
-Я, стига си мрънкал, женчо. Тя и мен ме забрави.
До него застана един младеж с доста странен вид. Косата му беше тревисто, даже жабешко зелено, очите в същия цвят, а на ухото и устната си имаше обеци. Той се извърна към нея и я изгледа похотливо.
-Кво става, Ари? Пак си голичка като гледам. Ммм...така те харесвам най-много. - ухили се непознатия и понечи да скочи в леглото при нея. Но дългокосия го хвана грубо и го изблъска назад.
-Какво правиш бе?
-Какво? Просто се шегувам.
-Вие двамата няма ли да престанете да се лигавите?
На прозореца стоеше трети мъж, току що появил се от нищото. Още един? Арадел напълно се шашна.
-Кои сте вие, какво правите в стаята ми? - извика накрая тя.
Новодошлия, хвана дългата си почти до краката тъмно зелена коса и почна да я върти:
-Ние сме приятелите ти. Не помниш ли?
-Как ще помни като има амнезия. - отговори вместо нея зеленоокия перверзник и удари показалеца си няколко пъти в страничната част на главата си, явно за да покаже мозъчното й разстройство.
-Това е толкова клиширано.
-На мен ли го казваш?!
Магьосницата се хвана за главата и почна да я клати.
-Това не е реално, не е реално. Аз полудявам. Сигурно съм луда.
-Да бе, иска ти се.
-Изчезнете от стаята миииииии...... - изкрещя се високо, но точно в този момент вратата се тресна мощно и шумно, и вътре като хала връхлетя русокос красавец със сини очи и странно големи обеци на ушите.
-Бум, бейби!!! Къде е партитоооо!!???
-О не, това не може да е истина.
-Блондииии, тук ли живееш? Много е малко, не ми харесва. - попита шумния тип.
-Ти пък кой си?
-Как? Аз?! Не знаеш кой съм?!
Беше толкова възмутен и разочарован, че още малко щеше да се разплаче. Отиде до прозореца и седна до по-възрастния мъж.
-Тя, тя не знае кой съм? Как е възможно някой да не знае кой съм? - хленчеше като малко дете.
Другарят му го потупа успокоително по гърба.
-Няма, няма приятелю. Тя не си спомня никой от нас.
-Не ми пука за вас. Вие сте свикнали да сте незабележими, но аз.....
-Абе вие няма ли да млъкнете, всичките или трябва да ви накарам?
На прага на вратата седеше облегнато онова същото синекосо момиче, приличащо на зомби, което Арадел видя вчера.
-Тиииии?????
-Йо! - повдигна тя пръстите си в поздрава на мира.
-А, аз теб не те ли изчуках? - възкликна русокосия.
-Да и то не достатъчно добре. А сега се разкарайте.
Плашещото момиче размаха ръката си, от която се процеди черен дим във вълнеобразни нишки. Те се забиха в торса на всеки от тях, а те се изпаряваха един по един, докато не останаха само двете. Смъртно бледото същество тръгна към Арадел и седна на леглото до нея.
-Какво е всичко това?
-Сън! Проблясък, светлина в тунела, де да знам как ги наричате тея неща.
-Но аз не познавам и теб.
-Знам. - отвърна спокойно тя, без грам обвинение в тона.
-А сега какво?
-Сега....е време да се събудиш.
Зомбито се усмихна лунатично и щракна с пръсти. В този миг и тя изчезна.
Арадел се изправи рязко от легналото положение, в което се намираше и се заоглежда трескаво. Нямаше никой, през прозорецът влизаше лек утринен ветрец, а вратата стоеше стабилно заключена. Леки капки пот бяха избили по шията й. Що за сън беше това?

Събудих се задъхана и обляна в пот.Не!Това не можеше да продължава повече...нощ след нощ, едни и същи хора!Това изтезава съзнанието ми, всеки един образ е като камшик за душата ми, руптаеща за вината, че не може да си спомни.Скочих от леглото толкова бързо, че Шейн се преобърна и падна по глава на пода,Щях да реша проблема веднъж за винаги, щях да отида в шибания град и да разбера какво всъшност става.
Отворих гардероба си и грабнах една дълга светло-синя рокля без презрамки.Намъкнах се в нея, вързах косата си на кок, грабнах Шейн защото нямах време да си влачи сънено пухкавия задник и излязох.

-Няма проблем. Утре ще го пробваме. Не е лошо да лягаш, имаш нужда. - отвърна сухо Лезандър и се запъти към общата зала.
Младата магьосница постоя така сама известно време. Може би половин час, може би малко по-малко и след като успокои терзанията си се запъти към стаята си, отваряйки я само, за да попадне на нови такива.
Веднъж светнала лампата очите й се разшириха, а гледката я потресе. На стената с големи кървави букви беше изписан надписа: "Не се ли радваш, че не си беше у дома?", а от едното стъкло на отворения прозорец висеше разпорена норка. Капки остатъчна кръв все още се стичаше от малкото й телце.
Арадел понечи да се изкрещи, но просто се сепна. Малкото й опит я беше научил да не писка на всичко, което види, но погнусата и страха се бяха изписали на сега бледото й лице. Нейде от коридора се появи малкия Шейн и застана зад краката й. Скимтенето му прозвуча през цялата стая. Момичето го вдигна на ръце, грабна стаписано и мъртвото животно и с бяг се отправи към общата зала.

Когато наближихме къщата ме осени мисълта, че имам да чистя кръв от стената си и физионимията ми помръкна.С Валето си взехме довиждане на прага и всеки се насочи към стаята си.Преди това обаче минах през банята за да напълня една кофа с хладка вода и да взема парцал.Шейн се довлачи от някъде и започна да подскача весело покрай мен:
-Разбира се, Шейн...нямам нищо против ти да измиеш кървавата стена.Колко мило от твоя страна, че се сети!-казах шегувито аз и се наведох да го погаля.
Когато отворих вратата на стаята си, огромния надпис ме посрешна злокобно и ме накара да потръпна от отвръщение.Застанах на колене на леглото и започнах да търкам.Бледо-розави капки кръв започнаха да се стичат по стената.Наистина не бе едно от най-приятните занимание, а и фактът, че трябваше да го върша сама допълваше усещането.Все още не ми се искаше да оставам сама в тази стая, но нямах друга опция:
-Ти ще станеш голям, лощ тигър и ще ме пазиш от онези трупове, нали миличък?-опитах се да завържа някакъв странен разговор с тигърна си, но в този момент от вън се чу някакъв шум и той се скри под леглото:
-Дам...и аз така си помислих.

Арадел старателно търкаше стената си. Буквите почваха малко по малко да избледняват, а водата в кофата все повече да придобива ален цвят. Шейн трепереше под леглото. Бебето тигър май изобщо не беше развил инстинкта си на звяр, а и покрай това глезене, едва ли скоро щеше да го развие.
От външната страна на вратата се почука, а после се открехна. Отначало блондинката видя само едно лилаво око, но после цялата фигура на възлюбения й се показа.
-Мога ли да влезна?
-Разбира се. - отвърна тя радостна, че го вижда, все още държаща парцала в ръце.
-Виждам, че е почнала да пада.
-Ами да, малко по малко, макар че мисля, че ще останат петна.
-Може да я украсиш с нещо.
Момичето се усмихна заради добрата идея, която й даде Лезандър.
-Аз...Тук съм...Исках да те питам, като свършиш, дали не би искала да вечеряме заедно?
Личеше си, че на мъжа му е малко сложно да води разговори от този тип, но се стараеше да звучи подобаващо и не толкова нелепо.
-Ако си свободна, разбира се.

Досадата започна да се промъква в движенията ми и вече пуфтях от отвръщение.В този момент на вратата ми се почука и се подаде окото на Лезандър:
-Мога ли да влезна?-попита той.
-Разбира се. -отвърнах му, радостна, че го виждам.
Вчера се бяхме скарали за пореден път, но това не знаечеше, че повече няма да разговарям с него.Просто обещах на себе си и на него, че повече няма да говоря за чувствата си, ако той не пожелае де.Но въпреки всичко бях щастлива, че ме навести.Помислих, че е тук за да се уговорим за утре, но впоследствие се оказа, че греша:
-Аз...Тук съм...Исках да те питам, като свършиш, дали не би искала да вечеряме заедно?-поптай едва той като първолак.
Както си търках изведнъж спрях, погледнах го изпитателно.Ама това наистина ли беше Лезандър?Ами докато ме е нямало някой шейпшифтър се бе промъкнал и бе сторил нещо ужасно на истинския Лезандър?Усетил явно погледа ми той допълни:
-Ако си свободна, разбира се.
-Ами...аз..да, съгласна съм!Даже съм готова тук, само трябва да я украса набързо.-усмихнах му се нервно аз.
Отдалечих се на няколко стъпки от стената и призовах магията си, тя излезе от пръстите ми нетърпеливо като куче и се впусна към стената.Вече узнала идеята ми, започна да твори...от пода започнаха да излизат тънки стволове на растения, пъплеха по цялата стена като се разлистваха, а скоро започнаха и да цъфтят.Определено белите лилиуми бяха добър избор, особено като човек знаеше, че няма и да овехнат:
-Красота!-казах си аз, наклонила леко глава след като творението ми бе готово.
Лезандър наблюдаваше с интерес творението ми, но се въздържа от коментар, явно не бе по неговия вкус:
-Само изчакай да се преоблека, ако обичаш.Не можеш да ме заедеш да вечеряме опъскана в капки кръв като касапин, нали така?-усмихнах му се аз.
Той също ми се усмихна:
-Ще те чакам пред стаята ти.
-Пет минутки, не повече!
Той излезе и аз започнах да тършувам, исках да изглеждам малко по-разчупено от обикновенно, но не прекалено наконтено, което да показва, че съм развълнувана.Избрах една маслено-зелена ефирна рокля с черна като колан панделка около талията ми.Роклята падаше като водопад до земята, без презрамки.Определено една от най-красивите които имах.Развалих косата от плитката си и тя се разля на вълни, леко вчесах пръсти в корените за обем и определено имаше ефект.Отворих вратата и му се усмихнах отново:
-Е, дамата ти за вечерта е готова, води ме.

Влязох в стаята си и там ме посрешнаха разтурените обувки, наръфаните от Шейн пантофи и една малка жълтеникава локвичка, чието естество само с един поглед ми бе ясен.Малкия звяр лежеше на леглото и с охота унищожаваше една плюшена играчка, която му бях дала за залъгалка:
-Красота!-въздъхнах аз.
Върнах се от банята с един парцал и започнах да се разправям с бъркотията създадена от косматия ми приятел.Не ми отне повече от петнайсетина минутки, след което се заех и с въпросните кашони.А те не бяха лично мой, бяха собственост на милата ми майка и от няколко дни се канех да разгледам съдържанието вътре и да преценя, кое ми трябва и кое не.
В първия нямаше нищо особено, единствено някакви тоалетни принадлежности и то с изтекъл срок на годност, спално бельо и сувенири.От него запазих сувенирите, защото представляваха дървени котки и малки порцеланови кукли.Във втория кашон имаше дрехи, но ми се видяха някак старомодни, пък и щеше да е малко смешно ако носех дрехите на майка ми.Докато ги сгъвах с извесна досада изведнъж измежду тях попаднах на нещо странно.
На пръв поглед обикновенно, но странно.Четка за коса с мек косъм и сребърна дръжка, на гърба й вместо огледалце бе гравирано послание- " Честит рожден ден, мила Арадел! С обич, татко!". И изписана днешната дата.Да, това значеше, че...днес имам рожден ден.Господи!Небеса!Чувствата в мен бяха толкова смесени, че не бях сигурна дали повече се радвам или съм стъписана.Но след няколко минути в седенала, невротично вторачена в четката, радостта започна да заема връх.Та аз имах рожден ден, днес бе моят ден.
Скочих развълнувано с четката в ръце и веднагически се запътих към залата, като на няколко пъти се препънах.

Когато влязох в стаята Шейн тъкмо влизаше през отворения прозорец, а от устата му стърчаха цветни пера.Ясно бе, че е ходил да ловува:
-Завиждам ти, че на теб не ти трябва лък за тези неща.-пошегувах се аз и се приближих към любимеца си и започнах да го обсипвам с целувки.-Днес имам празник и ти обещавам, че тумбака ти няма да спадне поне три дни след тази нощ.Хайде сега да ми помогнеш да си избера тоалет.
Вече бях минала през банята и захвърлих хавлията на леглото, като останах чисто гола.Понякога обичах да се разкарвам както майка ме е родила, действаше ми някак успокояващо.Жалко бе, че в къщата винаги имаше някой иначе щях да ходя така навсякъде.Отворих широко гардероба и вътре послушно си висяха роклите ми.Не исках да се контя прекалено много и да приличам на коледна елха и за това още докато бях под душа измислих какво ще облека.Извадих я, а тя се разливаше на закачалката като изящен водопад.Красива синя рокля, която бе перфектна за случая.Облякох я набързо и вързах косата си в небрежен кок.Запътих се към вратата и подвикнах на Шейн, който като типичен мъж вече бе заспал, двамата излязохме и се насочихме към залата.

Spoiler:

Събудих се с грозно главоболие.Бях заспала явно с дрехите си, но се излежавах поне още десетина минути преди да стана и да се заема с дневните си задължения, но този път с лека мудност заради лошия махмурлук.Шейн вече бе домъкнал един голям клон от вънка и сега острише зъбите си, като оставяше резки и боклуци по пода.Отидох до банята, взех душ, като се върнах нахлузих едни дънки и черен топ по тялото, вързах косата си в небрежен кок и излязох.Тигърът припкаше весело след мен, но тропането на ноктите му по пода ми се струваше най-ужасния шум, който съм чувала някога.

Още ненаправила и две крачки в коридорите, Арадел бе притисната към стената, а устата й запушена от силна мъжка ръка, която възпираше воплите на страх да излезнат от гърлото й. Няколкото факела, които осветяваха пространството бяха загасени и сега единствено напиращата светлина отразяваше едни тъмни очи, а до тях едни жълти като на лисица. Шейн се хвърли към краката на единия неприятел, но бе грубо изритан и падна в несвяст, близо до един шкаф. Мъжът с жълтите очи се обърна към момичето, изпивайки вътрешните й сокове. Краката й все повече и повече се подкосяваха, а тялото й се свличаше безпомощно надолу.
-Казах ти кучко, че времето ти наближава.
Вече напълно в несвяст, девойката бе в ръцете на покусителите. Единият я вдигна, преметнал я като чувал през рамо.
-Да вървим.
И тримата се изпариха незабелязани в утринната тишина на къщата. Факлите пламнаха отново, сякаш никога не бяха гасени. Тигърът лежеше на земята.

/Арадел пиши как се събуждаш в Моргата в Найтмер, завързана на стол и всичко друго, което мислиш за подходящо. Знаеш си./

Въведох ги в стаята ми докато Ерик и Лезандър отидоха до общата зала да подготвят някакви напитки.Всичко беше така както си го оставих освен малкия тигър лежащ върху леглото ми във видимо депресирано състояние:
-Шеееееейн!-изписках от радост аз и разтворих ръце.
Той се превъртя няколко пъти в леглото от вълнение, че ме вижда и се засили към мен като започна да ме ближе и подскача радостно:
-И аз се радвам да те видя, даа ,дааа, малкото ми бебе.
Дориан гледаше с повдигната вежда случващото се явно невярваща:
-Да не сте направили някаква магия за смаляване на Шейн?
Дрейк мина леко зад нея:
-Тии...ти гледаш тигър в стаята си?-каза с леко треперлив глас.-Това е..това е страхотно!
–Нее, това не е Шейн..смисъл това е Шейн, но не онзи Шейн.Просто когато нямах спомени го намерих в гората и явно нещо в съзнанието ми явно е щракнало, че някъде там има и друг тигър който ми принадлежи!
-Аха...добре нека оставим този разговор за когато пред нас има бутилка с алкохол.
-Добре, вие се разполагайте , аз само ще взема само тази рокля и ще се преоблека в банята.Ще ви чакам отпред за да ходим към залата.
Грабнах небесно-синята рокля и излязох от стаята.

Докато вървях по коридорите гледах да не се набивам на очи. Последното, което исках е да се занимавам с още някой от тези сектанти. А най-малко исках да попадна на онзи с психопатския поглед, който предложи да играем на тъпата игра. Не ми харесваше. Не му вярвах. Познавах откачалките от разстояние, защото много приличаха на мен и този определено беше същия. Но за добро или лошо не го мернах, така че благополучно стигнах до стаята на Арадел.
Отворих вратата и я затворих след себе си. Дрейк беше легнал, но не спеше. Само се беше излегнал по гръб, с облегнат торс на стената и ме гледаше.
-Надявам се не се забавих много.
Оттласнах се от вратата и тръгнах към него, като с всяка крачка свалях част от дрехите си. Първо обувките, после панталона, накрая корсета, докато не стигнах до самото легло и не останах само по бельо. Откопчах сутиена си и го захвърлих на земята. Седнах върху него като го обкрачих и приближих лице и тяло до неговото.
-Дълго ли ме чакаше? - попитах тихо и примамливо. - Определено знаеш как да ме подразниш. - забих показалеца си по средата на гърдите му и го прокарах надолу до пъпа, като по този начин му показвах, че онова разхождане по без блуза ме изкара извън релси.

Много лека и деликатна усмивка се появи на лицето на Дрейк. Първо се повдигна едната страна на устните му, докато не стигна до другия край. Белите му зъби се показаха изпод устните. Сякаш блестяха на леката светлина която се разсейваше из стаята.
Силните мъжки ръце обгърнаха кръста на Дориан, която леко бе обкрачила любимия си ковач. С колене леко се притискаше до тялото му все едно бе яхнала дорест жребец. Докато нейната ръка си играеше върху торса на Дрейк, неговата ръка отговаряше със същото по гърба на некромансърката. Дрейк леко изтегна ръката си нагоре по гърба и, докато не докосна нежната част на нейния врат. Прокара пръстите си под косите и, продължавайки леко да я гали. Движеше пръстите си бавно един по един по черепа и като го масажираше внимателно. Няколко секунди вплитане в косите и, а после нещо което може би не очакваше.
Дрейк спусна косата си леко надолу и напрегна тялото си. Желаеше да използва малко магия в този момент, за да направи по-различно докосването си. Щеше да използва Телекинеза, която щеше да му помогне да гали цялото и тяло. Наведнъж.

- Хайде да си играем - изрекоха алените му устни.
От ръцете му не залетяха лъчове светлина или тъмни облаци каквито обикновено излизаха от ръцете на Дориан, но определено знаеше как да използва магията си. Освободи я от тялото си и я насочи направо към лявата си ръка - тази която точно в този момент си играеше по раменете на Дориан.
Придърпвайки я от едното рамо към другото, от ляво на дясно и после надолу по гръбначния стълб. А когато отпусна енергията от ръката си, докосването се разнесе по цялата дължина на тялото и. С леката магия не я повдигаше или я движеше, а се опитваше да въздейства единствено на малките мъхчета покожата и които ти казват кога някой те докосва. По целия гръб, кръста, дупето и задната част на бедрата на Дориан се появиха малки трапчинки. Кожата и настръхна, но не беше от студ. Колкото повече Дрейк си играеше по гърба на Дориан, толкова повече настръхването се увеличаваше. Още преди да е продължил играта си с ръце, мъжа се изправи напред. Тялото му се изравни с това на Дориан, като той бе на нивото на гърдите и. Без да спира да я гали по гърба с лявата си ръка, с другата я прегърна и силно я притисна до себе си, заравяйки лице между гърдите и. Нежно я целуна с устни. Един път, втори и продължи нагоре. Целувка след целувка се приближаваше бавно до устните и. Когато стигна непосредствено до тях спря. Изчака тежкият и топъл дъх да се стовари върху лицето му и тогава я целуна леко. Едва докосна устните и с целувка и се насочи към ухото и. Захапа меката му част леко, стисна я със зъби и след като я пусна изрече :

- Нямах търпение да дойдеш.

Ръцете на Дрейк продължаваха да шарят по кожата на Дориан, без да прекалява. Оставяше я да реши дали тя ще води или ще му позволи той да командва парада...

Този малък номер с телекинезата се оказа гениален. До сега не бях използвала магията си за интимно удоволствие, но вършеше чудеса. И не само. Цялото ми тяло трепереше, нагорещяваше се както от вън, така и от вътре. Този Дрейк определено знаеше как да ме подлудява. Не съм смятала, че някога ще намеря такъв мъж, но ето, че това стана. Открих един истински, сто процентов мъж, който знаеше какво иска от живота, какво да очаква от себе си и как да го получи. Беше красив, умен, на моменти доста забавен, уравновесен, силен, интересен, човек със собствен почерк. А сега пишеше с него по тялото ми, като оставаше завъртулките и аромата си по него. А като се сетя, че в началото ме дразнеше, но не по онзи начин, по който те дразнят останалите, които така или иначе не ти влизат под кожата. Не, той ме дразнеше по онзи, в който изтръпваш като го погледнеш, но не знаеш защо. Е, аз бях разбрала защо и най-важното, не съжалих. Не и този път.
- Нямах търпение да дойдеш.
Усмихнах се леко похотливо.
-Тук съм.
Надигнах се леко само за да отместя чаршафа. Съжалявам Ари, но тази нощ ще омърся в леглото ти. Знам, че няма да имаш нищо против.
Прилепих се плътно до него, така че да усещам всяка една извивка, всеки един мускул от него. Почнах да целувам лицето, гърдите и шията му. Вдъхвах всеки аромат, който ми предлагаше. Вкусвах кожата му вкус на мляко. Беше като опят много по-силен от този, който бях погълнала преди малко, защото за разлика от всеки алкохол или наркотик, Туул ми действаше пристрастяващо. Можех да го докосвам постоянно без да се изморя. Точно затова сега и ръцете ми шареха по целият му труп. Но исках този път той да реши как и по какъв начин да продължи. Просто се отдадох в ръцете му. Той щеше да ми бъде съдник.
-Можеш да правиш каквото си искаш с мен. - прошепнах в ухото му сладострастно като го подканвах.

Туул не изчака и минута повече, след думите които чу. Това му бе достатъчно за да узнае че той държи топката в своите ръце и можеше да си играе с нея както си поиска. В случая топката бе Дориан, но тя за него не бе играчка. Нито нещо което щеше да подхвърля в ръцете си за няколко минути, а после да захвърли в прашния ъгъл. Към нея той изпитваше нещо много по-съкровено, което не би пренебрегнал за нищо друго. Сиреч - не би я заменил за някакво простичко удоволствие, дори това да бъде друга жена.
В момента, тя стоеше пред него в цялата си прелест. Гола - така както се е родила, но малко по-пораснала. По-женствена от преди, по-красива от сега и може би за в бъдеще много по-нежна. Това обичаше в нея - нейната скрита нежност до която може би само той се докосваше в късните вечери макар и рядко. Но не му бе нужно и повече на него. Все пак вулканите колкото и рядко да избухват, могат да бъдат много опустошителни.
Ковача я обхвана здраво през кръста и докато се изправяше бавно от леглото, я повдигна със себе си. Отпусна тялото и до толкова че Дориан спокойно можеше да стъпи на земята. Когато нозете и докоснаха леко студеният под, тя потръпна. В този момент, ковача подаде едната си ръка между телата им и с пръст докосна некромансърските устни. Леко ги раздели една от друга и проникна леко вътре с върха на нокътя си. Когато докосна млечно белите зъби на Дориан, Дрейк отдръпна ръката си назад и леко я одраска по устните.
До изстена леко, а в отговор ковача проговори :

- Винаги...съм...харесвал...устните...ти... - думите излизаха от устата му една по една, бавно произнасяни с леко дрезгав глас. Леко издишваше топъл въздух след всяка дума върху устните на Дориан когато произнасяше всяка една дума. - ...меки...влажни...топли...
След секунда прекъсване, се озова зад гърба и. Опрял гърдите си в нежната кожа на гърба и. С леко движение промъкнал се между синкавите коси, Дрейк облегна глава на рамото и. Потърси с устни лицето и, а с ръце започна да си играе по малкият и кръст. Обхвана го леко с длани, стисна го внимателно и после продължи с ръце напред към подножието на венериния и хълм. Ръцете му бавно преминаха през пъпа, спускайки се надолу до мекото възвишение. Леко наболите косъмчета задраскаха по грубите пръсти на ръцете му, което го възбуди още повече.

- Винаги...съм...обожавал...млечно...бялата...ти...кожа... - започнаха да се редят отново онези дрезгави думи една след друга. - така...вкусна...нежна...като...сочен...плод...
Е, може би тук имаше предвид нещо друго, защото ръката му отдавна се бе загубила между бедрата на некромансърката. Пръстите леко си играеха по вътрешната им част като ту ги драскаха, ту ги притискаха леко. После се връщаха леко нагоре прокрадвайки се по най-интимната част от тялото на всяка жена. Едно очаквано движение надясно и по ръката на ковача изби топлина. Един от пръстите му бавно проникна в божествените недра на нейната плът. Няколко тласъка на удоволствие и той отмести ръката си нагоре оставяйки тялото и да тръпне поне за още малко.
Последва отново лека пауза, в която вече нямаше кой да топли нежният женски гръб. Дрейк отново се намираше пред лицето и, като я гледаше право в очите. Той направи стъпка напред като блъсна леко тялото си в нейното и Дориан залитна. Но, ръката му я придържаше отзад. Отново една крачка и До пак залитна. На третият път, тя вече знаеше че трябва да го последва и започна да отстъпва бавно назад. Така направиха няколко крачки из стаята, когато вятъра погали сините коси на некромансърката.
Намираха се точно до прозореца. Луната огряваше голите им тела, които се облегнаха на парапета. Дориан бе опряла дупето си точно на ръба и можеше с леко повдигане да се настани отгоре му. Но, ковача не и позволи това. Ръцете му я придържаха от двете страни, докато накрая не се плъзнаха отново нагоре по тялото и. Дясната обхвана единия край на шията, а лявата се плъзна по бузата на лицето и. Тогава, той проговори отново:

- Винаги...съм...искал...да...опитам...вкуса...ти...
И в този момент, на сантиметър от нея, Дрейк впи устни в нейните. Притисна я с ръка към тялото си, а със зъби отдели долната и устна, като я пое в устата си. Леко я засмука, дръпна я леко и после отпусна захапката си. Така масажираше устната и няколко секунди, когато по едно време неволно или не, я захапа. Зъбите му не бяха остри като на някой вампир, но пък успяха да пробият лигавицата от която потече кръв. Не беше много, но бе достатъчно да се разнесе вкуса на метал из устната и кухина.

Ако всички вампири бяха такива, едва ли хората щяха да имат нещо против тях. Даже напротив, щяха да плащат пари, за да прекарат една вечер с тях. Не, че нямаше и такива вампиропоклонници, но това е една напълно различна тема. Затова да се върнем към мен и моя...възлюбен? Мъж? Любовник? Може би всичко изброено в едно. Моят Дрейк. Да, така щях да го наричам - моят Дрейк. Така съчетаваше всичко, което представляваше за мен.
Аромата на кръв се разнесе из стаята и това отключи в мен онова животинско същество, което толкова много обичах и от което толкова хора се пазеха. Просто онова малко, е не толкова малко дяволче излезе на повърхността и очите ми светнаха, ако това е възможно за черният им цвят. Положих длани на гърдите му и го отблъснах така, че той падна по гръб, без да се наранява естествено. Не ми трябваше да се чудя много много. Направо го възседнах и захапах мястото на врата му, където се намираше сънната артерия. Не я пробих, по-скоро я засмуках като му оставих синина.
-И твоя вкус не е за изпускане.
Гледах го дяволито, хищно и изпълнена с желание да го имам. Продължих да го хапя по целият торс като навсякъде оставях въпросните синини. Ей така, да си има нещо за спомен от мен в следващите няколко дена. Изглежда като белязване или маркиране на територията, но какво да се прави. Човешкият егоизъм си беше голямо нещо. Все пак не прекалявах много, защото както казах исках той да поеме инициативата от до. За сега само му давах основа, на която да гради. Така или иначе нямаше нужда от позволение или разрешение да прави каквото си иска с мен. Можеше да ме има винаги когато си пожелае.

Малките синки по тялото на ковача му напомняха кой командва всъщност парада. Колкото и да беше властен, силен и непоколебим понякога, когато беше с тази жена той се чувстваше като подчинен. Устните и го караха да се подчинява на всяко нейно действие, докосванията и го контролираха изцяло.
Все още вкопчила се в мъжкото тяло, Дориан изведнъж се озова на земята. Тръшната върху дървения под леко грубо. Земята беше топла. Самото дърво явно излъчваше някаква топлинна енергия която поддържаше температурата приятна дори ако си без никакви дрехи.
Ковача стоеше между краката и, подпирайки се на двете си ръце. Наблюдаваше тялото и както и всяка нейна извивка. Ръцете му започнаха да играят отново по голото и тяло. Започнаха от коленете към бедрата, нагоре по торса стигайки свободно и необезпокоявано до женската гръд. Но, не я докосна. Премина нежно покрай нея и продължи нагоре към лицето. Туул изпъна тялото си напред, надвесвайки се свободно над Дориан. Облегна лактите си от двете и страни и покри лицето и с длани. Усещаше дъха и по ръцете си, целувките и по пръстите, леките захапвания...
Когато тя усети първото сливане на телата им, нещо я разкъса отвътре. Стона и се премеси с нагорещения въздух показвайки леката болка която изпитваше в момента. Очите и се затвориха, устните бяха прехапани от самата нея. Врата и се изви назад превивайки се като безпомощна змия.
Ръцете на Дрейк продължаваха да я милват. Преминаваха по всяка една част от лицето и като нежно я докосваха. Бяха нежни, а тялото му се държеше грубо с нея. Чувствата и усещанията се премесваха едно през друго създавайки смесени чувства у двамата. Нито грубо нито нежно продължаваха движенията си по пода като сменяха позициите си един след друг. Телата им се въргаляха по пода оставяйки след себе си солидни последици. На няколко пъти блъскайки се в различни предмети оставиха счупени няколко чаши по земята, разсипаните гримове на Арадел близо до леглото, а до тях се въргаляше вече оцветеният чаршаф от леглото. Но, никой от тях не забеляза това. Чувството да се слееш с тялото на отсрещния ги бе завладяло толкова силно че бяха изгубили представа за време и пространство. Бяха във свой свят. Единствени. Като едно неразделимо цяло.
Никой не можеше да си спомни последните минути от тази смесица на еуфория и чувства. Когато единствено сърцата им продължаваха да бият лудо, До и Дрейк се намираха в далечния ъгъл на стаята обградени от произволно паднали предмети и дрехи. Туул се навдигна и след като огледа последиците, предпочете да си замълчи. А и тялото му в момента не му позволяваше много движения за това предпочете да се излегне на затопления под. Когато го направи, върху ръката му се озова некромансърката. Облегната на рамото му, вплела крака в неговите и с поглед гледащ нагоре. Двамата се усмихнаха едновременно, поглеждайки се един друг. Знаеха какво бяха направили и въпреки това не съжаляваха за щетите. А и как някой би съжалявал за такова усещане?

- Арадел ще ни убие.Представи си какъв поглед ще направи, ако влезе в момента.
Дрейк продължи да се смее, след като изрече думите си. Въпреки че не познаваше малката толкова добре, си представи истеричните и викове когато разбере какво се бе случило.

Засмях се като си представих русата фурия как размята ръце навсякъде и вика за съборените й неща.
-Кой е казал, че трябва да я намира в това състояние?
И тъй като бях изтощена от бурното еуфорично преживяване, просто размахах показалеца си. От него се процеди черната магия, обхващайки всеки предмет и вещ една по една, слагайки ги на място, поправяйки щетите и след по-малко от пет минути стаята си беше в такъв изряден ред, в какъвто я заварихме. После приближих пръста до устните си и духнах в него закачливо като на дуло на пистолет. Погледнах към Дрейк и се озъбих весело.
-Нищо не може да се сравни с добрата магия.
Намигнах му и пак се сгуших в него. Полежахме така близо половин час, в който галех силните му, добре оформени ръце, а накрая решили, че в крайна сметка не можем да спим на пода, той ме подхвана и ме занесе на леглото. Даже не усетих кога сме се завили, кога сме се прегърнали и кога сме заспали. Само знам, че беше един хубав сън без кошмари, видения и терзания. Направо идилия.

Отворих вратата плахо, все едно влизах в нечия чужда стая, а не в своята собствена.На пръв поглед всичко си беше на мястото, но ароматът, който се носеше из въздуха казваше друго.А миризмата не ми беше чужда, миришеше на хормони, на нещо животинско, на кръв...на секс.Подсмихнах се под мустак...ах тези палавници.Не им се сърдех, поне ми сефтосаха стаята.Отворих големия гардероб и се зарових в него докато търсех нещо подходящо.Гласовете на останалите долитаха от стаята на Лезо чак до мен.Какво ли крояха?Каквото и да е, бях сигурна, че ще ми кажат...не може просто ей така да ме изолират.
Облякох черен клин, дълъг бял потник и розови кецове, които съчетах със синджир с розово котенце.
Бях готова и не ми се искаше да досаждам на останалите, за това отидох в общата зала и седнах на едно кресло докато чаках да се появят.