Мортем Хелските

Име на героя: Мортем Хелските

Години: 17

История:
Някога чували ли сте историята за малкото селце Фиоре. Не. Нищо чудно. Истината е че това село вече не съществува. Защо ли? Ами много просто. Но трябва да започна от самото начало.
Във времето когато имало още повече войни от сега малкото село се считало че било обвито от Смърт.  Село потънало в прокълнатите земи на Света. Без капка надежда за него, но хората нещо не забелязвали. Един ден просто ей така, без изобщо да се знае от къде дошли войските и започнала чиста касапница.. Най-ужасното било, че убийците мислели, че хората там били едни от онези изчадия. Изчадията който бродели по земята. И така по улиците се леела кръвта на невинните. Селото наистина станало "Обвито от Смъртта", оковано още в началото със съдбата да бъде унищожено без изобщо да се оставят живи хора. Но един че тогава едно 5 годишно русо момиче отворило очи за пръв път. Даден и бил втори шанс или проклятие, но от цялото село тя оцеляла. Момичето се изправило и се поогледало. Тя вдигна ръцете си, а от тях закапала кръв, алено-червена. Животът на толкова много хора, беше погубен, за да се роди тя. А първите и думи, сякаш кръвта се изляла и шепне тихомълком.
-Изсъхнало цвете, под светлината на зората дири безкраен дъжд и заспива вечен сън. - и наистина беше така. Селото беше като изсъхнало цвете, което под светлината на зората търсеше милостиня. Но накрая беше погребано и заспало своя сън за вечни времена.
Животът продължил за нея. Тя израснала здрава и красива под тихите напътствия на Себастиян и един маг. Красотата и нямала равна, сякаш напоена от кръвта кожата и станала далеч по-красива от всичко друга. Като цвете окапано от росата рано сутрин. Себастиян я кръстил Мортем, защото била родена в самата Смърт. И това име и останало до край. От този ден насетне тя била позната като изчадието на Себастиян, демона от Смъртта и още много ужасни прякори, който не пасвали на милата и природа.
Докато растяла здрава и красива Мортем открила, че може да накара дори най-ужасния човек да се покае и да потърси прошка, дори лишения от сърце да заобича. Тя виждала само красотата на този свят. Но ето че самия и господар - Себастиян и отнел собственото и сърце. Не и позволил да чувства, да обича, за да може да изпълни мисията си и накрая да не страда за нищо. Той бдял над нея и гледал зорко всичко, което правила и за всяко отклонения я наказвал сурово.

---

Така един ден той се ядосал, че тя не напредвала в академията Роузкилл и решил да си я прибере. Пратил я в деветте кръга на ада и и върнал всички емоции. Върнал и смисъла на живот, но също така и страховете, омразата, любовта.
-Ние боговете създаваме създания, за да се забавляваме. - заяви и гръмогласно Себастиян
-Но също и ги убивате.
-Така е. Ставаме техни врагове. Ако не ги убиваме те ще ни забравят. Ако не ги наказваме те отново ще ни забравят. Но ти за разлика от нас си далеч по-различна. Имаш силата да промениш Света, а не го осъзнаваш. Но кой би искал да е същество като теб. Не осъзнаваше, но преди да ти отнема сърцето, способността да обичаш ти беше просто самотна. Това беше непосилно. Но далеч от това. Според теб лошо ли е че хората умират толкова млади?
-Че смъртта не е ли ужасяваща за всеки един човек? Младост и старост, добро и зло. Няма значение. Смъртта е безпристрастна към всекиго. Няма ужасна и по-ужасна смърт - тя е една. Ето защо тя е толкова страшна. Възраст, красота, богатство, навици, характер. Всички те имат смисъл само докато сме живи. И поради това тези неща ще угаснат когато умрем. Смъртта е ужасна нали? Нали Себастиян.  Дори ти и Елисандра ще умрете, и всичко което сте направили за хората ще бъде забравено. Така стоят нещата.
Себастиян я гледаше смаян. За пръв път чуваше момиче да говори така. Сякаш щом и е отнел смисъла на живота е отнел и способността да вижда всичко от неговата красива страна. Той напуснал и я оставил да се позамисли над думите си, но вместо това Мортем решила да използва дара си слово и да напише нещо.



Външен вид: 



Раса: Некромансър

Спътник: Няма

Статистики:
Сила-28,
Ловкост - 22,
Интелект - 30,
Воля - 28

Хелските, добре дошла отново. Завръщането ти вкара в смут целия форум, но дали ситуацията в гилдията ще е същата? Нека разберем. Успех с новите си чувства и емоции.