Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Клуб за танци "Гореща кръв"

Go down 
4 posters
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 4:23 pm

Барове много, но този се отличаваше с нещо, което никой друг не притежаваше - типичната музика. Латино! Кой не е чувал за него, кой не е желал да се кърши под страстните ритми на чуждоземната мелодия. В заведението са добре дошли всички, които искат да се повеселят и да се впуснат в кръговрат от пищни движения и да се насладят на живите изпълнение на всекидневните музиканти.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeЧет Яну 10, 2013 7:43 pm

Върнахме се с Гилдмайсторката право в ...Маджестик. Е, явно май само на мен ми бе забавно в Летящият град. Нямаше ги банските и скачанията в басейна с Роза, пък и малката сценка която изиграх, явно не бе сметната за приятна от страна на присъстващата до мен дама.
Пристигнахме след около час. През цялото време Ив водеше, а аз я следвах като малко кученце. А имах ли избор? Не...нали? И аз така си мислех...
Но, я бях оставил тя да реши какво ще правим. Все пак, не можеше само аз да се забавлявам, а тя да гледа глупаво отстрани.
Преминахме през улиците, до някаква малка сграда. Всъщност, само отвън изглеждаше малка. На табелката отгоре и, пишеше " Клуб за танци...". Чакай малко.... това ли било? На някой му се танцувало.

- Я, изненада! - подвикнах ухилен отзад, докато следвах едрогърдатата госпожа.
Тя се обърна и ми се усмихна доволна, от факта че ще бъдем тук. Още една удовлетворена душа и една точка повече за Аш!
Щом искаше да танцуваме, така да е. Надявах се поне да е нещо познато, на което да не си преплета краката.
Понечих да хвана дамата си за рамото, докато все още вървеше пред мен.
- Ив...
- Да?
Погледнах я с искрен поглед или поне в главата ми изглеждаше такъв. Леко тъжни очи, лека усмивка...и не силно стискане за рамото.
- За онова в операта... нямах предвид че си стара. Да, помислих си го първият път, но това бе само първото впечатление. А самата ти знаеш, че то винаги лъже. За сценката, надявам се да не съм те обидил. Исках просто да се пошегувам.
В момента или щях да изям шамар от нея или щях да мина между капките. Но дори и да се измъкнех, трябваше да и се реванширам с един танц.



// Предизвиквам те да ме научиш на живо, преди да танцувам с дъртата Клуб за танци "Гореща кръв" 945058907
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeЧет Яну 10, 2013 8:58 pm

Ив само се усмихна.
-Я стига детинщини. Отпусни се малко.
Това идващо от нея си бе цяло чудо. Тази иначе доста сдържана жена, казваше на разпиляния, винаги весел Аш да се отпусне. Какво беше станало със земята? Явно самата тя бе решила днес да се забавлява. Колко хубаво, нали? Едва ли често щяхме да ставаме свидетели на подобно нещо.
-Хайде, новако.
Тя го хвана за ръката и бутна вратата пред себе си, откривайки един напълно нов, различен, пищен свят пред погледа на младежа. В голямото пространство, музиката течеше по-жива и от бълваща лава. Дансингът, който обхващаше по-голямата част от помещението, бе препълнен. Различни мъже и жени кършеха снаги, въртяха се един около друг. Високи токове, къси поли и рокли, разпуснати коси, веещи се под ритмите. Качествен алкохол леещ се в кристалните чаши, приятен аромат на нежен парфюм, издокарани господа от всяка възраст, няколко сладки сервитьорки, кокетно обслужващи клиентите и опитен барман, който въртеше бутилки като бенгалски огън. Всичко бе на напълно различно ниво. Ченето на Аш буквално падна, а очите му се разшириха при гледката. Никога не беше виждал толкова разкрепостени хора и не говорим за онова разкрепостяване, което ти позволява да се въргаляш по пода и да се биеш с другите, както в Братска любов. Тук всичко блестеше.
-Харесва ли ти? - провикна се гилдмайсторката в ухото му, заради високата музика.
-Каквоооо?
-Попитах дали ти харесва?
-А, да. Много е свежо.
-Още нищо не си видял.
Тя, все още държаща го, се промуши през тълпата и стигна до бара. Там ги чакаха два свободни щъркела, на които се настаниха.
-Родригес.
-Ив! - възкликна радостно барманът от присъствието й. -Не съм те виждал скоро.
-Работа, какво да се прави.
-Хахаха, разбира се. Кой е кавалерът ти.
-Това е Аш. Аш, Родригес. Той е гений. Прави най-невероятните питиета.
-Приятно ми е.
Барманът подаде ръката си към зеленокосият и двамата се здрависаха.
-От твоят специалитет ли скъпа?
-Да. Два, моля.
-Веднага!
Геният, както го нарече русокосата красавица се врътна около оста си, взе шейкър и изкара няколко бутилки с алкохол с различни цветове пред себе си. Беше наистина като факир. Лекотата, с която вършеше всичко, съчетана с истинско шоу грабваше вниманието. Смеси най-различни нюанси, подмятайки шишетата във въздуха, улавяйки ги в най-различни пози. Разбърка всичко в шейкъра и изсипа течността, в две високи чаши. Окраската бе привлекателна, макар и изчистена - бял ром на дъното, резен лимон, сок от лайм и кока кола. За най-отгоре няколко резена зелен лимон, не много лед, за да не се разваля вкуса, един резен портокал и коктейлна черешка и по една сламка разбира се.
Когато питиетата бяха готови той грациозно ги поднесе към новодошлите.
-Два куба либре на вашите услуги.
-Благодаря ти, скъпи. Спасяваш ми живота.
Аш гледаше коктейла и се чудеше колко ли трудно трябва да е, за да създаде нещо толкова красиво. Той пое чашата и с лека доза несигурност отпи. То всичките му задни мисли се изпариха, веднъж когато усети вкуса.
-Това е невероятно. - посочи чашата на Ив за всеки случай ако не го разбере напълно.
-Нали?
Тя вдигна своята и двете се чукнаха една друга. Музиката не спираше. Беше толкова ритмична, а дансингът никога не намаляваше. От време на време някоя друга двойка се отделяха, за да си починат и веднага местата и бяха поемани от следващите.
-Не знаех, че обичаш такива места.
-Много неща не знаеш за мен.
Жената отпи няколко глътки и скочи от стола.
-Да се поразкършим. Навит?
-Не съм сигурен, че ще се справя с темпото.
Хубавицата се усмихна лукаво.
-Предизвиквам те.
Тя хвана единият край на роклята си, с която Аш бе свикнал да я гледа и откопча едно копче, което никога до сега не беше забелязвал. Горният плащ се махна и отдолу се показаха чифт крака, изваяни като от скулптор. До сега не я беше виждал гола, не и добре. Единственият път бе онази сутрин, но тя толкова умело се прикри и толкова бързо изчезна, че не можа да я огледа добре. Сега я виждаше в целият си блясък. Роклята се превърна в къса почти до дупето пола. Ив разкопча няколко от горните копчета на ризата си, така че гръдният й кош да диша свободно и остави шапката си на барплота. Разчорли косата си и заприлича на истинска предизвикателна, много привлекателна лъвица.
-Хайде. - хвана го тя и го повлече след себе си на дансинга.
Обърна се право към него и почна да танцува умело, пластично, изкусно без никакви задръжки, като от време на време се въртеше около партньора си. Бе толкова различна от Лаура. Тя бе изискана, елегантна, харесваше тангото и симетрията. А Ив се оказа един изпепеляващ пожар скрит зад стегнати дрехи и ненужен бастун. Цяло природно бедствие. На младият Аш все още му беше трудно да асимилира, че пред него стои гилдмайсторката и то в такава светлина.

/Музиката, която звучи https://www.youtube.com/watch?v=NqOtzFxblic/
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeСъб Яну 12, 2013 2:01 pm

Какво бе първото чувство когато видях така разголена Гилдмайсторката? Изтръпнах. Една студена вълна премина през цялата ми кожа. Тази жена, продължаваше да ме изненадва с всеки един момент. Имаше толкова прелестно тяло което криеше под дрехите, а го криеше? Защо? Идеше ми се да се примоля на Елисандра да я накаже, никога да не сложи повече дълги дрехи върху себе си.
Искаше да танцуваме ли? Добре. Нека танцуваме! Сигурно нямаше да съм толкова изкусен танцьор колкото нея, но щях да се опитам да следвам поне стъпките и. Да отговарям на всяко нейно движение подобаващо и най-вече без да се спъвам нито един път. Хах.
Подхванах ръката и, като предварително оставихме коктейлите си на една близка маса и поехме към дансинга. Навсякъде бе пълно. Почти не можеше да се намери място където да танцуваме, но след около минута успяхме. Ив пое инициативата, като започна да ме предизвиква с движенията си. Изглеждаше като тигрица, в изрязани дрехи. Тялото и се кършеше сластно на дансинга, а ръцете и бяха като крилете на птица. Описваше красиви движения около тялото си, все едно прелиташе около дансинга. Пристъпваше към мен, заиграваше се, закачаше се. Но, аз не останах като пън на едно място. Поех към нея с лека усмивка и започнах да се увивам около тялото и. Малкият и ханш леко се повдигаше в страни и шеговито се закачаше с мен. Не издържах и плъзнах ръката си по него, а с другата хванах една от ръцете и. Дръпнах я рязко към себе си, като тялото и почти се удари в моето. Всъщност, единственото което усетих да се удря в мен бяха гърдите и. Те леко изскочиха от деколтето, надувайки го до пръсване.
- Ей...
Преди да изрече и дума след възклицанието си, я превъртях от другата си страна. Ив пое отново инициативата и докато се кършеше пред мен, премина покрай една танцуваща двойка. Те толкова се бяха вглъбили в танца си, че не я забелязаха. Партньорката ми ловко измъкна висящият шал от врата на жената, докато тя се превърташе покрай партньора си. Сложи го на врата си и пое отново към мен. На няколко пъти го използваше като оръжие, с което ме разсейваше и перваше през лицето.
Танцът ни продължи дълго. Лично аз, бях загубил представа за времето. Песента се смени няколко пъти, докато не усетих сухотата в гърлото си. Имах нужда да опитам пак онзи хубав коктейл, който бармана ни поднесе. Дадох знак на партньорката си, но тя не се спираше. Танцуваше и се, до полуда.
За това, реших да не и отнемам това удоволствие. Видях онзи Родригес, който ни поднесе коктейлите, да минава близо до нас. Оглеждаше масите поради някаква причина. Може би търсеше свободни чаши, които да вземе или просто някой клиент който не си е платил сметката. Когато премина близо до нас, се присегнах и го хванах за ръката. Той ме изгледа учудено, но нямаше да го пусна. Дръпнах го на дансинга и въпреки възражението му, го избутах към Ив. Щом се познаваха, надали щяха да имат нещо против да потанцуват заедно. А през това време, аз отидох до масата където стояха коктейлите ни. Взех своя и седнах на високия стол, който бе облегнат до нея. Вперих погледа си право в Ив и я гледах през цялото време. Оставих я да танцува, но въпреки това не можех да откъсна очи от нея. Гледах тялото и, движенията, лицето...Изучавах я като картина, която искам да взема със себе си. Имаше нещо екзотично в нея, което тя така умело бе прикривала до сега. Останах да я наблюдавам така, докато не приключи с танца си. А през това време, сладко отпивах от коктейла си.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeСъб Яну 12, 2013 3:08 pm

Аш се бе отпуснал на стола, пленен от гледката пред очите му. А именно как предводителката кърши снага под ритмичните мелодии. В главата му преминаваха най-различни въображаеми сцени, които тайно му се искаше да изпита с русокосата жена. Дали я харесваше? Имам предвид не само физически. Не знам, но определено му бе интересна. Откриваше части от характера си, които младежът дори не подозираше, че съществуват. От първоначалното впечатление на суха старица, тя се превърна в огнена, красива жена, около своите тридесет. А разликата в годините, допринасяше допълнително за респект и....фантазия. Веднъж се беше влюбвал вече. Когато изгуби принцесата, си каза, че няма да позволи така лесно да изпитва това чувство отново. Но когато гледаше Ив.....Кой знае, може би имаше нещо скрито във всичко това. А факта, че тя не искаше да има нищо общо с него по този начин, само увеличаваше любопитството и тръпката. Да озъбтиш горска нимфа като Лаура си бе истинско предизвикателство, но да укротиш цяла лъвица като Ив, граничеше с невъзможното. Или поне така си мислеше той.
След известно време на Родригес му се наложи да изостави приятната си компания, за да продължи с поръчките си. Тогава бе момента и в който гилдмайсторката реши, че й е нужна малка почивка. Тя се върна при Аш и седна на другият свободен стол. Гушата й бе плувнала в малка пот, която игриво се стичаше по продължението на деколтето.
-Уф...стана ми топло.
Извади една кърпичка и се позабърса.
-Не ти е тъпо, предполагам?
-Ни най-малко. - побърза да отговори ученикът.
Вярно, не беше спец точно в този стил, но нямаше нищо против, че е тук.
-Само където съм малко ляв в краката, макар да не си личи.
-Хаха, повярвай ми, личи си.
Магът се засмя неловко, чешещ се по тила.
-Много ли.
-Е.... - сви рамене тя. - Хайде, ще те науча.
Отпи няколко глътки от коктейла си и го хвана за ръката като го изправи, в близост до масата, за да не са в центъра на тълпата. Положи другата му ръка на ханша си, а своята свободна положи на рамото му. Другите две бяха вдигнати до нивото на лицата им.
-Така. Салсата изглежда много сложна, но всъщност основните стъпки са много прости. Правиш една напред, с лека чупка в кръста напред, а не като вихреща се циганка.
Аш почна да изпълнява обясненията й.
-А сега същият крак отива назад. Точно така. Сега с другият.
Малко тромаво и сковано, зеленоокият се справяше.
-После същото настрани. Изкарай бута нагоре. Браво...Сега обратно.
Така почнаха да описват формата плюс, като с всеки следващ път младият мъж чувстваше тялото си все по-отпуснато. След десетина минути на повторения, почна да му схваща цаката и сега движенията изглеждаха изчистени.
-От тук нататък, всичко е импровизация.
-Като тази ли?
Аш я завъртя в пирует, след това я дръпна, вдигна единият й крак на хълбока си и я наведе назад, така че гърбът й да се извие под формата на елипса, а косата увисна, почти достигаща пода. След което я върна.
-Хахаха, да точно така.
И двамата продължиха вече напълно спокойни, че младежът се е научил. Наистина не бе толкова трудно, колкото изглеждаше.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 11:46 am

Не знам дали бе от големите глътки, които бях поел от коктейла или от ритмичната песен, но се отпуснах. Схванах стъпките, които трябваше да следвам и ги следвах една след друга, като се водех по тялото на Ив. Музиката малко или много завладя мислите ми, докато не започнах да танцувам, без да мисля за стъпките. Просто, следвах ритъма. Музиката бушуваше в главата ми, а краката ми следваха невидимата линия, по която трябваше да стъпвам. Изгубих времето, изгубих и съзнанието си от реалността. Присъствах в една сфера, в която бяхме само аз и Ив. Тъмнина, която я осветяваше само светкавична светлина за по-малко от секунда. Тялото и се появяваше в откъсаните моменти, в които малкият свят се осветяваше. После тъмнината пак я поглъщаше и трябваше да се оставя на усещането си. Приближавах се към нея със всяка крачка. Усещах я около себе си, как се увърта като хищна усойница. Ръцете и, които докосваха тялото ми, тялото което се увиваше около мен.
Секунда по-късно, приказката свърши. Съзнанието ми се върна в Клуба, където продължавахме да танцуваме. Вече сигурен във себе си, продължавах със стъпките, без да спирам нито за миг. В един от моментите в които бях зад Гилдмайсторката, се опрях в тялото и. Отметнах русите и коси в страни и облегнах глава на едното и рамо. Хванах я през кръста и следвах движенията и.

- Ив...
Извиках леко в ухото и, като се направих че искам да и кажа нещо. Казах отчетливо единствено името, което носеше, за да привлека вниманието и. Останалото, бяха няколко разбъркани срички, приличащи на думи. Исках да се обърне към мен и бях сигурен че ще успея. Увереността ми стигна своя връх, когато жената изви врата си така, че лицето и се озова почти до моето. Усещах устните и, които почти се допряха до бузата ми. Точно за тях мислех в този момент. Докато все още държах ръцете на кръста и, я побутнах с лявата си ръка така, че да разбере какво искам да направя. Тялото и инстинктивно се извъртя на дансинга, правейки едно от онези движения, които ми показа преди малко. Тогава, тя се озова срещу мен. Пристъпих напред с една съвсем малка крачка и тялото ми се оказа допряно в нейното. Усещах я до себе си толкова близо... Можех да усетя дори аромата на кожата и. Нежните крака които се опираха в моите, плоският корем върху който бях положил едната си ръка, едрата гръд която се опираше в моята и устните намиращи се на няколко сантиметра от моите. Гледах я в очите и не помръдвах. Единствено тялото ми се движеше от кръста надолу. Усмихнах се, така както обичах да правя, когато съм завоювал нещо. Усетих някаква искра, която премина през тялото ми. Като онова чувство, което изпитваш при първата си целувка с някого. Не, нямам предвид несигурност или нещо такова, ами точно обратното. Чувството, което те кара да се изстреляш напред и да го направиш без да ти пука. Колкото повече исках и мислех за това, толкова по-широко се усмихвах. В този момент, сякаш сърцето ми спря. Наведох се напред и впих устните си в нейните. Обгърнах долната и устна между своите и леко я засмуках. Прокарах езика си по цялата и дължина, без да прониквам с езика си все още. Извърнах леко главата си настрани и приплъзнах ръка по гърба и, като накрая вплетох пръстите си в русите коси на жената. Тогава, езика ми премина в частта, където бе нейния. Усетих топлината и влагата му, още когато го докоснах. Беше само веднъж, за да я оставя да реши дали да отговори на целувката ми. Не исках да бъда груб с нея, поради няколко факта. Първо - не исках да бъда изхвърлен от гилдията, въпреки че уж бяхме прекарали една вечер заедно. Второ - тя бе на доста по-високо ниво от мен, че да си позволя чак такива своеволия. Трето и може би най-важно - жена като нея, заслужаваше уважение. Нямам предвид че ще и бъда покорен роб, ами исках да се отнеса с нея с достойнство - така, както трябва да се отнася един мъж, с жената до себе си. Въпреки че не бяхме двойка, нещата може би се бяха случили между нас бяха достатъчно сериозни. А исках да и покажа че дори за една вечер, тя не е някой парцал, който ще захвърля с лека ръка.
Въпреки че душата ми все още мислеше и копнееше за Лаура, го направих. Бях сам, свободен и оставяйки се на ситуацията, исках да видя последствията от нея. Все пак, човек никога не трябва да бъде сам. За това, реших да опитам с този дързък ход.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 12:08 pm

Целувката дойде доста неочаквано. Въпреки, че вече близо час танцуваха и се веселяха заедно без особено големи задръжки, жената не очакваше точно това.
А това, което най-малко очакваше, бе да му отвърне със същото. Но точно така се получи. Ив не се отдръпна, не му се скара, не го отблъсна. Трябваше да го направи. Умно бе да го направи. Но уви....
Тя отвори инстинктивно устните си, поемайки цялата млада сладост на езикът му, съчетана с остатъчният вкус на коктейла. Винаги ли щеше да става така? Да се напият, за да се докоснат? Само бъдещето ще покаже. В момента и двамата бяха в такава еуфория, в която не мислеха ни най-малко за каквито и да е последици. Вътрешно усещаха, че цялата тази заигравка не е нищо сериозно. Не можеше да очакват обвързване, официални признания или подобни неща, нормални за обикновените двойки. Та те даже не можеха да се понасят в началото. Единият я мислеше за скучна, злобна кучка, която гледа единствено работата и е забравила някъде в миналото истинският кипящ живот. Другата го смяташе за глупав лентяй, който няма никаква реална представа за сложната реалност.
Как тези две пълни противоположности стигнаха до тук? Какво предизвика това първично привличане, от което не можеха да избягат? Противоположностите се привличат. поне така казват. Запълват пропуските в собственият си характер. Съчетание, което изпепелява всичко по пътя си. Дали бе алкохола, или съдбата коварно бе решила да ги събере на едно място? Кой знае!
-Да се махаме от тук. - наставнически каза Ив след като се отлепи от прегръдката му.
Остави някакви пари на масата, хвана го за ръката и го повлече след себе си, излизайки от заведението.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 10:31 am

Най-накрая на бял свят. Без натрапчивата миризма на сяра и захарен памук. Вместо това тук имаше нещо много по-приятно. Птичата песен. Чистия въздух. Слънцето, което не е просто отражение. Беше доста спокойно тук, но и понякога доста скучно. Като се сетя, че преди бях на горния свят и по цял ден се шляех без цел и посока направо ми иде да се убия за пропиляното време, но не можех да знам, че така ще стане.
Е сега като се появихме побързах да стъпя първа на земята и се обърнах към Себастиян. Беше ми още странно, но живот да е.
-Ти ще черпиш.
Казах му и се засмях.
-Че защо аз?
-Ми ти беше последен. Ето защо.
-Добре, добре. Хайде сега, къде ти се ходи?
-Ами … - чудех се какво ми се правеше. В момента не можех да измисля нищо. Затова просто се приближих до него и започнах да оправям яката на дрехата му. Беше леко измачкана, но той сякаш попарен се дръпна и ме погледна.
-Май ще е добре да поработим над взаимоотношенията ни спрямо доверието.
-Тоест?
-Ами ще ти покажа, че няма да дезертирам при първа възможност, а и че можеш да ми имаш доверие, въпреки факта, че съм демон.
-Звучи интересно. Тогава какво ни трябва?
-Място за танци.
Себи само вдигна рамене и тръгнахме, на където той тръгна. Не го знаех много за това място, затова просто щях да го следвам.
И ето ни в града. На пръв поглед беше нещо много … великолепно. Не беше като другите места, но определено криеше своя чар. Улиците, къщите, магазинчетата, дори хората бяха приятни. Нямаше го онова чувство, при което трябва да се бориш за себе си, за да можеш да оцелееш още една минута. Сякаш всичко тук беше спокойно. Явно това бяха владенията на Елисандра. И освен уличките и магазинчетата ми направи впечатление, че новия Себи доста го заглеждат. Няколко пъти когато той кимаше на момичетата те се свиваха и се подсмиваха. Брей … ще е интересно да го видя ако се задирва с някоя.
Но да се насладим на града. Докато ходихме в главата ми се завъртя една песничка, която не беше извирала на повърхността от … близо десет години. И преди да се усетя почнах да си я пея доста тихичко .. колкото само за себе си.
-Предадох ги. Вече нямат съдба и остана една открита рана. Ще вземеш ли това, което е останало от мен и ще ми върнеш ли вярата ми в боговете, вярата и бъдещето.
Когато се усетих спрях и погледнах пред себе си. Сграда, която ми изглеждаше интересна. Леко килнах глава настрана и се усмихнах.
-Това е клуб по танци „Гореща кръв”. Мисля, че това ще ти хареса.
Кимнах и влязохме вътре. Интериора беше интересен, нов и различен. Звучеше типична латино музика, което беше доста приятно. След като се настанихме погледнах към Себи и се усмихнах.
-И така започваме с уроците. Първо защо трябваше да е клуб по танци.
Застанах до него и го хванах за ръцете.
-Когато танцът започне, партньорите трябва да имат пълно доверие на себе си и на другия. До такава степен, че душите и сърцата им да се слеят. Да станат едно цяло. Когато музиката засвири и танцът започне всичко се изгубва. Остават само чувствата. Няма лъжи, няма тайни, нито пък маски. Единствено доверието.
Дръпнах го, за да ме последва и се поогледах. Отвързах шалчето от врата му и понечих да го завържа, но Себи пак се дръпна. Е нямаше да му дам. Внимателно, но и настойчиво го дръпнах към себе си и завързах очите му.
-Сега просто се опитай да ми се довериш. Спокойно. Няма да ти направя нищо. Просто следвай движенията ми.
И направих една крачка назад, внимателно държах ръцете му. А той последва стъпката. После още една назад и той пак я последва. После две напред и така. Докато вече не бях сигурна, че ми се доверява малко повече от преди. Сега просто свалих внимателно шалчето и го вързах на врата му.
-А сега да видим дали си научил нещо.
Погледнах към оркестъра и само кимнах. А една много приятна и някак си тъжна песен засвири. Сложих ръката на Себи на кръста си, а другата му я хванах. Поех си дълбоко дъх и се усмихнах.
-И без да пробваш трикове с трупове. Единствено собствените си инстинкти.

/ Ето и танца https://www.youtube.com/watch?v=TG5F4rt2Ol4 /
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata


Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 1:23 pm

Музиката огласяше пространството, галеше слуха, попиваше в дървения под и караше косъмчетата на врата ти да настръхват.Тя бе една магия и всички живи същества били те демони или смъртни и бяха подвластни.Идва един момент в който спираш да следиш извивките и, да премисляш стъпките и просто се спускаш по течението и, път който сърцето знае наизуст, а краката го следват неотлъчно.В такъв танц се спуснаха Себастиан и Мортем, в началото мъжът бе малко несигурен, но това бе нормално за него.Беше свикнал да върши всичко с такава мерзост , пошлост и агресия, че самия той смяташе че от тялото му никога няма да бъде способно на нежност.
Но ето че сега, обгърнал дъщеря си през кръста се движеше ловко, дори понякога затваряше очи и се носеше върху звуците, като дори се наслаждаваше на този момент.Истината бе, че се чувстваше в мир със себе си.
Ако досега Мортем поемаше инициативата , то в един момент, Себи сякаш се събуди от унеса си и започна да я върти по дансинга, да извива тялото си в красиви чупки и да флиртува дори със самата музика.Хората от оркестъра понякога спираха да следят нотите си и го гледаха захласнато.Мортем, разбира се не оставаше по-назад, имайки се предвид красивата опаковка, която си не избрала, а движенията и предизвикваха желание у почти всеки мъж гостуващ на заведението.
Когато мелодията свърши, двамата се поклониха леко един на друг с галантна усмивка на уста:
-Справи се отлично.-похвали го Мо.
-Видя ли, че все пак от танците с трупове е имало полза.Аз просто се упражнявах с тях.
-Така ли било...мхм...Да, но тук трябва да общуваме с живи хора, затова се придържай към тази мисъл и се опитай да се слееш с масата.
-Искаш да се държа, като глупак?Нямаш никакъв проблем.-смигна и Дантес.
Точно когато отиваха към бара за да си поръчат питие, една пищна девойка ги настигна.Разбира се вниманието и не бе насочено към нашата героиня:
-Добър ден, госпожице.-поздрави я галантно самия Дявол.-С какво мога да ви помогна?
-С това да ме удостоите с един танц, гледах ви през цялото време и просто не се сдържах.
-Имате го.-той хвана нежно ръката и и я поведе към дансинга.
Оркестърът подхвана пламенно танго и двойката се впусна в плетеница от страст , обхождаха телата си с ръце и ги изучаваха с поглед.
Мортем се бе настанила на бара и ги гледаше кротко и с всяка изминала минута виждаше баща си в различна светлина.Симпатичният барман прекъсна унеса и с въпроса си:
-Какво ще желае младата госпожица?Заведението черпи.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 2:12 pm

Леко се стреснах когато някой ме заговори. Веднага се обърнах към бармана и се усмихнах благо. И той беше симпатичен, но сега усмивката ми беше породена от видния прогрес по отношение на възприятията на татенцето. Още не беше убил никой, и май се забавляваше. Това беше полезно за него. Ако приемаше само жестокостта и грубостта за начин на действие то накрая наистина няма да може да опознае дори собствената си душа.
-Само чаша вода. Благодаря ви.
Казах тихо и когато момчето сложи внимателно чашата пред мен се загледах в нея. Отпих малка глътка и пак я оставих на плота. Затворих очи и за момент просто се оставих да усетя чувството от музиката да се носи наоколо. Понякога, но само понякога се радвах, че бях демон, за да мога да усетя дори леките промени във въздуха, както онзи път когато Лушиъс се появи отново на в този свят.
-Май някой иска да ти открадне приятеля.
Чух отново гласа на бармана и го погледнах леко объркано, но той само с поглед ми посочи двойката докато бършеше с кърпа поредната чаша. Извърнах очите си към Себи и момичето, а те продължаваха да се движат на музиката. По лицето му се виждаше нещо ново. Дали от тялото или може би, защото наистина му харесваше да танцува с живи хора. Такива, в които има кръв и са топли на допир.
-Не се притеснявайте. Той не ми е приятел.
-Така ли? Тогава какъв ти е?
Отново отпих от чашата си и погледнах барманчето.
-За днес съм учителя му, а той по-рано се яви моя спасител.
Усмихнах се и се настаних по-удобно. Явно щяхме да останем малко повече от обикновено на едно място. А и тъкмо се и представихме един на друг с бармана. Някак си беше приятен, дали защото му плащаха да се държи добре с клиентите си, не можех да кажа.
-Разбирам. Значи ще му налетят като мухи.
-Да се надяваме. Иначе просто ще го базикам, че е стар за тези неща.
Не знам защо, но напоследък ми е забавно да му натяквам годинките. Нещо в мен просто ме караше да го правя и ми беше крайно забавно.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata


Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 3:58 pm

Момчето зад бара на име Родригес се усмихна едва доловимо, това бе една остроумна млада да, а тук такива не идваха често.Повечето посетителки бяха нещо от сорта на тази, която танцуваше с мъжа - да забършат нещо или да намажат по някое друго безплатно питие.Не гледаше на нея като на нещо, което може да бъде спечелено с ласкави думи, а като на личност, с която може да събеседва:
-А от къде си ако мога да попитам?-не сдържа той любопитството си.
-От далеч.-отговори кратко Мо , като не отлепяше поглед от "татенцето" си.
А той...о, той се носеше на крилете на екстаза.Партньорката му си я биваше, дълга червена коса, добре оформени гърди, изваяна талия...а надолу...майко мила.Без никакъв срам ръката му обхождаше тялото и, а тя с охота приемаше ласките му.Все едно танцът им бе просто едно извинение за да се обарват.
Момичето не бе някое, което ще грабне съзнанието му, но поне възбуди нагонът му.От колко време копнееше за топла, свежа плът, а тази тук миришеше и на билки...страхотно, щеше да го начука на собствената си сестра едва ли не.Тази мисъл започваше да му харесва все повече и повече.
Когато музиката свърши, те стояха един срещу друг задъхани и не откъсваха поглед един от друг- желаеха се:
-Къде е тоалетната?-попита Себастиан.
Схванала намека му, тя го хвана за ръката и го поведе към края на залата.
Мортем следеше цялата сцена в завидно хладнокръвие и очакваше всеки момент от там да връхлетят писъци и когато народът се насочи натам да провери случващото се, щяха да открият една голяма локва кръв и доволното изражение на Себи.Но вместо това стонове на съблазън и възбуда ехтяха от тоалетната и даже заглушава тихата спокойна музика.
Добре, дяволската щерка вече се почувства леко неудобно, и точно когато се канеше да отиде там и да го изведе за ухото, едно хилаво момче с големи очила с дебели рамки застана пред нея:
-И-извинете госпойце, щ-ще ме научите ли д-да  т-танцувам?А-аз...-опита се обясни то, но с това заекване щеше да мръкне докато го направи.
Мо го хвана за ръката и го поведе към дансинга, поредната мелодия, поредната въртележка , а момчето се разтапяше в обятията и които бяха доста дистанцирани.Направи го единствено защото докато оркестъра свиреше не се чуваха стенанията от другия край на залата.Даже няколко негови приятелчета ги снимаха, понеже това щеше да е единствения му досег с красива жена.
Когато танцът свърши един костюмиран господин с пригладена коса се приближи до нея и я заговори.Не можеха ли да я оставят на мира, мислеше си тя:
-Извинете, но откакто сте дошли ви наблюдавам как танцувате, аз съм собственика на заведението и се чудех дали ще се съгласите да водите танцови курсове два пъти седмично тук?Имате дарба.
В този момент вратата на тоалетната се отвори шумно и от нея излезе Себи  с доволна физиономия и разкопчан дюкян:
-Аах, обичам да танцувам танго!Това е любимия ми танц!
Рошав и омацан в червило той се доближи до дъщеря си и се подпря на нея.Събеседникът на Мо го изгледа с ококорени очи но опита да остане спокоен:
-Ъм...та..не разбрах отговора ви?
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem


Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 29

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 4:39 pm

-Извинете го, но той е доста невъзпитан.
Побързах да кажа, понеже видях лекото учудване и едва ли не подразване в човечеца. После изгледах Себи на кръв и само му посочих бара, където до преди малко стоях. После отново върнах погледа си към човек и се усмихнах.
-Ще ми дадете ли малко време да помисля. Първо трябва да се посъветвам с човека, който ме доведе тук.
-Да разбира се. Обмислете, а аз ще чакам отговора на онази маса.
И добрия човечец ми посочи къде се е настанил. После ме остави насаме с мислите ми. Отидох при Себи и го погледнах леко подразнено. Ама и той беше един. Помолих бармана за една салфетка и когато Родригес ми я даде започнах да чистя врата от червилото. После внимателно завързах шалчето пак на място и му пооправих дрехите.
-Знаеш че имам слуги за това нали?
-И къде са те сега?
-Контра. Тук сме нормални хора.
-Винаги сме били нормални за нашия вид.
-Е ще ме питаш ли вече?
-Нужно ли е като знаеш въпроса?
-Не особено, но щеше да е забавно да ме попиташ. И да вкараш милия поглед и гласчето. Всичко общо взето.
-Ако искаш ще го направя. - и вече започнах да чистя и лицето му. Гледах да съм нежна и внимателно, но в същото време да му съсипя лицето от червени петна ако имаше как. За жалост колкото и да натисках все си беше беличък. Накрая вдигнах поглед към неговия и вкарах "милия поглед", че и гласчето.
-Е Себи ще ме пуснеш ли да водя танцови курсове два пъти дневно тук?
Видях леко замисляне. Вървяхме добре. Щом мислеше, значи нямаше да е на момента не.
-Какво ще получа аз от това?
-Няма да ти преча в къщи.
-Това е добре, още?
-Няма да ходя в лабиринта.
-И още?
-Няма да взимам Грег само за себе си.
-А нещо друго?
-Е какво още искаш?
-Ами не знам, искам да видя колко е важно това за теб.
-Тогава мога да ти дам нещо, което няма да получиш иначе.
-И какво е то?
Приближих се до него и се усмихнах.
-Сигурен ли си, че искаш да разбереш?
-Убеден.
-Тогава да си остане тайна от другите.
И направих нещо, което може би .. се считаше за изневяра, но беше нещо, което той нямаше да получи втори път. А именно целувка. Долепих устните си до неговите. Не беше нито пламенна, нито от онези, който си дават роднините. Нещо, което по-скоро приличаше на мил жест, но и криеше известни чувства. Все пак не казвам, че Себи ми е безразличен. И че непременно всичките ми чувства към него са само като на дъщеря. Още в деня, в който се срещнахме изобщо не го приемах за такъв. И си беше в негов минус, че ме приемаше като детенцето. Когато се отдръпнах килнах глава настрани и се усмихнах.
-Е Себи? Ще ми дадеш ли?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitimeВто Юли 02, 2013 5:04 pm

Това бе напълно ненадейно. Толкова неочаквано, фрапиращо и странно, че съвсем спокойно можеше да се причисли към едно от най-извратените неща, които някой е правил. И не само защото му бе дъщеря. Такива неща не са рядкост в този побъркан свят. Но все пак бе крайно нетипично и грешно. Първо заради роднинската връзка, да, тя бе дори кръвна, само където Мортем не знаеше, и второ защото бе изнудване. Гнусно, курвенско изнудване. И въпреки, че бе пленен от смелостта и ехидността, с която боравеше, не искаше неговата наследница да е курва, защото не бе случайна. Ако е някоя от останалите, никакъв проблем. Но не и тя. Не и с него.
-Е Себи? Ще ми дадеш ли?
Мъжът се отдръпна на няколко санта от нея и я погледна право в очите. Изражението му бе мрачно, почти ледено, закрилническо и сурово. За миг, момичето се замисли дали не бе сбъркала. Но вече нямаше как да промени миналото, нали?
-Един път седмично. При едно условие.
-Какво е то?
-Никога повече не прави така.
Богът стана без да извръща глава към нея и продължи напълно целенасочено към вратата.
-Говори с глупака дали го устройва. Ще те чакам отпред.
И излезе като затишие пред буря, съвсем тихо, семпло, но гърбът му кънтеше, а ореолите, които излизаха от него, бяха в наситено виолетово, почти черно. Девойката го гледаше как се отдалечава в пълно недоумение. не можеше да го разбере. Тъкмо когато си мислеше, че го е прочела като отворена книга, той пак залостваше кориците и всичко почваше отначало. Просто бе неразгадаем.
Но нямаше време за губене. Изби тези мисли от главата си за сега и се отправи към собственика. Обясни му положението, а той не спираше да търка брадичката си и да обмисля предложението.
-Веднъж седмично значи. Искаше ми се да е по-често, но...и това не е зле. Добре! - заяви накрая той и протегна длан напред. -Договорихме се!
Двамата си стиснаха ръцете и Хелските се усмихна.
-Значи всеки понеделник. По обед. Устройва ли ви?
-Напълно! - възкликна принцесата и се сбогува на бърза ръка с новият си...да го наречем работодател.
Когато напусна заведението, завари Себастиан загледан право напред. Слънцето раздираше зениците му, а жегата го запотяваше, затова свали шала и го захвърли в една улична кофа.
-Ей, аз....
-Да вървим! Една разходка в парка ще ми се отрази добре.
И тръгна по същия начин както преди малко. На Мортем не й оставаше нищо друго, освен да го последва.

/Тери, пиши в градската градина, където ще се включа аз и още няколко човека ;)/
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Клуб за танци "Гореща кръв" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Клуб за танци "Гореща кръв"   Клуб за танци "Гореща кръв" Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Клуб за танци "Гореща кръв"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» "Горда кръв" - Виктор Тенар
» Боен клуб
» Игралният клуб

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Град Маджeстик-
Идете на: