Оръжейницата на Дрейк

Тук можеха да се намерят най-острите, здрави и изящни хладни оръжия. Изработваше ги млад, двайсет и пет годишен мъж-гладиатор, напуснал своя роден край. Дрейк бе не само майстор ковач, но и опитен боец, добре познат сред женското съсловие. Красив, недоверчив и находчив. Неговият магазин е неговото царство. Цените бяха по договаряне по "според зависи" както обича да казва самият той.

Дрейк

Почти бях стигнала до магазина, но трупа почваше все повече и повече да ми тежи.
-Какво по дяволите си ял? - измънках на безжизненото момче, от което нямаше да получа отговор, но това не ми пречеше да го ругая.
Най-накрая достигнах дестинацията си. Поставих тялото на крака пред моето собствено като ме закриваше и открехнах вратата. Изкънтя звънче прикрепено за касата на вратата. Един млад мъж, чието лице още не можех да видя погледна към отвора и видя едно мъртво, окървавено момче с кестенява коса, изпъкнали очи и изкривена уста. Беше като призрак. Пуснах ръцете си. Трупа изгуби равновесие, полетя напред и падна по лице на дървения под. На негово място се появих аз още по-бледа от него. Догонвах го даже и като вид привидение. Собственика се стресна и скочи от мястото си. Направих няколко крачи навътре. Беше празно и сега ясно виждах чертите му. Беше красив - много.
-Значи ти си Дрейк. - казах монотонно. - Търся Дани, това... - посочих падналия. -...Е за него.

Тъкмо Дрейк шлифоваше поредното стоманено острие със сръчните си ръце, когато някой блъсна вратата.Първоначално се стресна, но бързо влезе в кондиция.
Пред него стоеше момче или първоначално човек би останал с това впечатление.Дрейк плъзна ръка зад себе си и спря ръката си върху дръжката на меча който държеше винаги близо до себе си.Видя още чифт крака стоящи зад тези на момчето.Явно някой го държеше, а и тялото на момчето изглеждаше някак си странно клюмнало напред.
Изведнъж то се строполи, а зад него се откри фигурата на малко момиче.Дрейк повдигна учудено вежди и я огледа.Беше се облякла предизвикателно, дори малко беше прекалено.Дългите и чорапи едвам стигаха до ръба на ефирната и рокличка, а между тях се разкриваше малка част плът която те караше да се загледаш в нея, дори да се опитваш да отстраниш погледа си.Дрейк плъзна погледа си нагоре по тялото и, а малката непозната го прекъсна с думите :

- Търся Дани, това...е за него. - след което тя посочи трупа с малките си ръчички.
Дрейк помръдна съвсем малко от мястото си, като се облегна на едно близко стоящо буре.Все още държеше предвидливо ръка зад гърба си, галейки леко дръжката на меча.

- Мисля че казах два! - извика той към непознатото за него момиче, като повдигна свободната си ръка и размаха два от пръстите си във въздуха.

Видях как ръката му се движи върху нещо зад гърба му. Не нещо, а меч. Хаха, нямаше нужда от това, но както и да е. Човек не можеше да има доверие на никой в днешно време. Огледах магазина. Навсякъде имаше оръжия кое от кое по-хубаво. Харесваха ми.
-Мисля, че казах два! - извика Дрейк и така ме накара да върна разсеяния си поглед върху него.
-Хооо....? - усмихнах се лукаво. -Значи труповете са за теб? Некромансърчето пропусна да ми каже тази подробност.
Влезнах навътре като седнах на един стол централно срещу този, на който стоеше ковача и скръстих краката си. Изморих се от влаченето по продължението на половината град.
-Втория ще получиш утре. Както виждаш не съм от най-едрите и ми е малко невъзможно да мъкна две тела едновременно. Поне за сега....
Дадох си време да го проуча - висок, стройно, оформено тяло, черен бинт на едната ръка, няколко лепенки от рани по останалата част от тялото му, интересна прическа, остри, продълговати очи, обица на веждата. Допадна ми татуйровката на лицето му. Бях сигурна, че в този момент той прави същото с мен.
-А би ли ми казал къде е онази противна твар Даниел? Има нещо негово в мен, което искам да му върна.

Дрейк отпусна ръката си и пусна оръжието леко да тупне върху варела.Бавно започна да се приближава към Дориан, като се насочваше право към трупа на момчето.С премерени движения я заобиколи, като очакваше че може всеки един момент тя да му се нахвърли.Днешно време не можеше да има доверие на някой, най-вече на красиви непознати жени, които ти носят трупове.Момичето се настани удобно на един стол и започна да се оглежда любопитно., след което кокетно изрази мнението си, за носенето на трупове от крехкото и тяло.Обясни тактично че следващият ще пристигне на другият ден.

Дрейк не обръщаше внимание на въпросите и а направо се надвеси на трупа.Срита го с крак в главата, за да обърне лицето му настрани.Не обичаше да гледа смъртта в очите, а най-малко пък мъртвото тяло на някакво...дете.Хвърли един бърз поглед по гърлото на трупа, като видя раната му.Наведе се, с едната ръка хвана главата на трупа, дръпна я към себе си като я накара да зависи във въздуха, а с другата изкара от ботуша си къс меч, с острие дълго около 40 сантиметра.Интересното при оръжието бе, че острието му се намираше на обратната страна, която стои от към човека който държи оръжието.Той положи горната част на меча, точно върху раната която бе направила Дориан и с лекота отряза главата.Все още имаше остатък от кръв в тялото, а от долната част на главата закапаха капки по пода.

-А би ли ми казал къде е онази противна твар Даниел? Има нещо негово в мен, което искам да му върна.
Дрейк погледна към нея, като се замисли за миг.Докато премина отново през стаята, реши да и отговори :
- Не знам.По принцип работата той трябваше да я свърши, но не знам защо е накарал теб...

-Защото е мързел, може би!? - отбелязах ядно при мисълта за онзи плужек. Как го мразех само. Исках да изтръгна хубавата му главичка както Дрейк направи с трупа.
-Ъххх... - въздъхнах отегчено. -Какво да се прави, явно аз ще свърша черната работа.
Повдигнах високо краката си във въздуха като направих засилка от място и скочих от стола леко като перце. Обърнах се към мъжът, който крачеше напред назад и разфасоваше мъртвеца. Заговорих му като постоянно го следвах с глава. От страни това ми действие изглеждаше много смешно защото тя през няколко секунди се въртеше ту наляво, ту надясно:
-Добре, виждам, че си зает с трупа си, но след това ще ме заведеш ли някъде където мога да хапна нещо. - всъщност умирах от глад. Цял ден не бях слагала нищо в стомаха си и чак сега го усетих. -Или да не се надявам на компания и тази вечер?

Изненадващо, непознатото за него момиче го покани на вечеря.Докато Дрейк щъкаше около трупа, той се спря за миг и я погледна.
-Ти сериозно ли? - отново лицето му придоби сбръчканата си гримаса, а след това се усмихна загадъчно. - Дай ми само пет минути, да се справя с ей това - като каза това, той размаха отрязаната глава пред лицето си, като попско кандило.
Докато Дориан го следваше с игривите си очички и не изпускаше всяко негово движение, той отиде в единият край на стаята.Махна голям метален капак стоящ на стената, а зад него се откри горяща пещ, от която лъхна топлина.В краката му имаше кошница с натрупани дървени цепеници, а до нея метална поставка.Той я грабна от земята и я постави във вътрешността на пещта.Остави отрязаната глава близо до огъня и отиде до варела на който се бе облегнал преди малко.Отвори капака му и пъхна ръката си вътре, от където изкара метална кофа, която бе напълнил с вода.Занесе я до огъня, сложи я на поставката над него, а после хвърли отрязаната глава вътре.Хвърли няколко цепеници в огъня, изплакна ръцете си с вода от кофата и ги избърса в панталона си.
След като бе готов, той се приближи към Дориан я грабна през ръка.

- Стига си чакала толкова. - Дрейк я задърпа след себе си, водейки я към единствената кръчма в околностите.



/ Дориан, "отвлеченa" си към "Тъмна светлина".Чувствай се като у дома си и пиши как пристигате /

След още половин час бях пред магазина. Погледнах през прозореца на вратата. Вътре имаше клиент. Дрейк ме видя докато обясняваше нещо на мъжа вътре, но аз се отдръпнах. Облегнах се на стената от страни на отвора и наведох глава. Бритона закриваше очите ми. Ръцете ми бяха скръстени зад гърба. Бях забила поглед в земята. Чувствах се празна за пореден ден.
Изчаках търпеливо, мълчаливо купувача да излезе. Подмина ме без да ме забележи, а аз на свой ред не вдигнах глава, за да го изгледам. Постоях така още минута замислена преди да влезна вътре. Застанах пред него със същото изражение, с което стоях и вън, с единствената разлика, че сега лицето ми беше устремено към него и глухо казах:
-Време е.

Докато Дрейк изпращаше поредният клиент, забеляза че гостите му вече са пристигнали.Явно новата му познайница Дориан се бе наобикаляла и сега бе време да намери следващият труп.
Тя нахълта в малкaта му работилница в пълна бойна готовност, с нахъсано изражение.

- Време е - едва не му заповяда, като се обърна направо към изхода.

Дрейк нямаше време за губене, за това просто грабна коженото си яке, навлече го и тръгна след нея

- Обясни ми по пътя, какво искаш от мен.

Дрейк нахлу с ритник в собствената си стая, в която правеше своите изящни оръжия.Внесе Дориан вътре и я остави върху едно малко легло, което той използваше понякога за да си почива по време на работа.Метна отгоре и едно одеало за да не настине.Огледа се из стаята но не измисли нищо което може да направи за готвене.За това пребърка джобовете си и излезе от оръжейницата.

Не отсъстваше дълго, може би час.Когато се върна, носеше две големи хартиени торби, пълни с разнообразни покупки.Бе навестил няколко от магазините на Микаел и се снабди с най-необходимите неща.
Отиде до пещта и я разпали.Хвърли няколко по-дебели цепеници в нея и сложи вода да се сгрее.Когато завря, попари чай в една голяма купа, като напуска в нея много различни видове билки.Когато той беше готов, го отмести от огъня, след което направи и топла супа с месо от дивеч.
Докато вкусотията къкреше на огъня, той взе купата с топъл чай и седна на леглото до Дориан.Побутна леко лицето ѝ, искайки да провери дали е будна.

- Дориан... събуди се... - шепнеше тихичко той...

Клепачите ми леко се повдигнаха. Погледа ми беше премрежен. Когато почна да се избистря видях пред себе си хубавото лице на Дрейк. Повдигнах се леко и се хванах за главата. Все едно я бяха блъскали с бухалка. Огледах се. От начало не можех да осъзная къде се намирам, но след известно време разпознах магазина му.
-Но нали бяхме на улиците? - попитах объркано с пресъхнало гърло, което се раздираше. И после си спомних кръвта, която изгубих и припадъка си. Хвана ме срам, че се е наложило да ме мъкне чак до тук с ранения си крак. От един голям сандък грозно стърчеше отсечената глава на некромансърката. Догади ми се като гледах разтвореното й лице. Опитах се да стана, но тъкмо стъпила на крака се залюлях и пак тупнах по дупе на леглото. През мозъка ми минаваха всички факти от изминалите часове. След като всичко с най-малката подробност си дойде на мястото изражението ми стана леко тъжно.
-Изгубих ножа си на онова проклето място.
И не само за оръжието си тъжех, макар че беше единственото ми, но и за всичко случило се - за това, че Блек ми бе станал враг, за това че заради него попаднах в тази ситуация като начало и не на последно място затова, че заради мен и Дрейк пострада.

- Не го мисли сега - прошепна тихо Дрейк.Той протегна към нея ръката си и я погали по лицето.Бавно, нежно прокара пръстите си по меката кожа на лицето и, спускайки я надолу.Когато стигна кожата на шията и, той се спря за да не прекалява с личното и пространство.Кой ли знаеше?Сигурно щеше да пострада ако си позволи нещо.
Вътрешно беше много благодарен на Дориан за това че се жертва, макар че му се искаше да бъде на нейно място.
Той се изправи и донесе голямата купа с чай.Поднесе я на гостенката си в леглото, стоейки до него като покорен слуга.

- Пий, пий... не се чуди.Ще те подсили. - Дрейк беше натъпкал какви ли не лековити билки в питието, че аромата им се разнасяше приятно из стаята. - Иначе беше забавно.А това с Некромансърката, беше все едно... - той се замисли за момент, поогледа се из стаята и измъкна от някъде един морков. - Абе представи си един голям звяр, на който му даваш ей този морков.Стоиш отстрани и го оставяш той сам а прецени какво да прави с него.Той му се радва, играе си с него, мисли си как ще го изхрупа набързо, ала единственото което успява да направи е да се задави с него.А после, ти пируваш с тялото му.
Докато Дориан слушаше поредните безумици на събеседника си, тя пиеше от горещият чай.Той затопляше гърлото ѝ, тялото ѝ, дори може би и върна и част от силите.Едва приключила с чая си, тя получи втора доза, обаче този път беше храна.От купичката супа се виеше пара обхождаща въздуха, разнасяйки към малкото и носле приятен букет от аромати.
Дрейк взе една купа и за себе си, сложи в една кутийка няколко големи питки хляб и се запъти към леглото.По пътя подритна едно малко буренце и то тупна в леглото.Намести си го с крак и се настани удобно върху него.

- Трябва да кажем на Дани! Ще се гордее с тия бойни умения където ги имаш.Още утре!Да, утре ще дойде и даже самата ти ще му се похвалиш.
Дрейк загреба в паницата си и засърба сладко от супата неподозиращ всъщност колко обтегнати бяха отношенията между Дани и Дориан.

Когато прокара пръстите си по лицето ми.....нямам думи да опиша колко приятно ми стана. Защо. Вярно беше хубав, но....и все пак този кратък миг беше толкова нежен, сластен.Затворих очите си и му се насладих защото знаех, че няма да трае дълго. И не се излъгах. Тъкмо стигнал до гушата ми той спря и се отдръпна. Стана ми тъпо, искаше ми се да продължи, но не го показах. А и нямах нужното време защото той ми донесе чай. Почна да ме глези загрижено. Това беше нещо ново за мен и по някакъв скрит начин ми хареса. После ми подаде и супа и заприказва пак някакви смехории Изядох супата си и още държах купата.
- Трябва да кажем на Дани! Ще се гордее с тия бойни умения където ги имаш.Още утре!Да, утре ще дойде и даже самата ти ще му се похвалиш.
Трепнах при думите му. Бързо станах и поставих купата на шкафа до мен.
-Трябва да вървя. Аз....аз...трябва да вървя. Да, прекалено се застоях.
Пелтечех и говорех несвързано. Не исках да виждам Дани. Не исках. Още повече- нямах му вяра. Дрейк ме гледаше учудено, не разбираше защо искам да си тръгна.
-Свърших работата си. Трябва да вървя.
Набързо се пооправих, вкарах се в някакъв що годе приличен вид, макар че бях мръсна и окървавена на места и тръгнах, направо изтичах към вратата. Дрейк не можеше да реагира. Отворих рязко вратата и преди да излезна се обърнах към него:
-Ще се видим пак. Обещавам. Само...само не ме забравяй.
И изчезнах.

Дориан подскочи от мястото си като опарена и трескаво започна да търси дрехите си.

- Трябва да вървя.Аз...аз... - пелтечеше момичето, което не можеше да си намери място.

- Ама чакай, какво стана?Да не би аз...
Въпросите му останаха без отговор.Момичето се оправи набързо след което духна от стаята.Преди да тръгне му каза едно *не ме забравяй*, което трябваше сигурно да го успокои.Уви, той се почувства глупаво.Стоеше все още на бурето на което бе седнал, неразбирайки какво се случва.

- Ееех...- въздъхна Дрейк, след което взе купичката от която тя се хранеше.Супата все още бе топла.Дори не си бе довършила яденето.Но защо ли?
Младежът събра приборите, почисти трохите които бяха изпадали на леглото и ги хвърли в мивката.После се захвана с обичайната си работа, но една мисъл не му даваше мира - защо Дориан си тръгна така бързо...

Геш изкара Меропа от неловкото положение, в което се намираше като подхвърли на старицата няколко златни монети от неговите. След това я хвана за ръката и я задърпа.
-Да вървим.
Движеха се около десетина минути и се спряха пред един магазин за оръжия. Нямаше надпис или нещо такова, но той бе единствения по териториите и всички знаеха за съществуването му. А собственикът му се славеше добре сред обществото с качествените си стоки, умения както да изковава, така и да върти продуктите си. А колкото до славата му като мъж - тя беше безспорна. Малцина знаеха, че всъщност ковачът не допускаше хората лесно до себе си и винаги беше скептичен, с няколко изключения.
Домакинът отвори вратата и звънчето издрънча заявяващо присъствието им. Дрейк излезе от вътрешността на магазина си, лъскащ една къса катана, току що направена.
-Геш! - усмихна се сдържано при вида на новодошлите. -Какво те води насам.
-Привет друже. Идвам с една молба. Това е Меропа Морт. - той посочи момичета, а Дрейк все така сухо й кимна. Зайо пое дървената кутия от ръцете й и му я подаде. -Знам, че стоманата е твоята специалност, но мислиш ли, че ще можеш да я поправиш?
Ковачът пое кутията и я огледа внимателно, като застопори вниманието си на голямата пукнатина.
-Лесна работа. За няма и половин час ще я закърпя. Седнете.
Те го послушаха и седнаха на два стола, а той на свой ред се настани на работното си място. Приготви си лепило, едно парче дърво за дялкане, длето и нож. Почна да работи със сръчните си ръце. Меропа наблюдаваше всичко с интерес - оръжията, сандъците, Дрейк. Но Геш наблюдаваше нещо друго. Или по-скоро се опитваше да долови познат на него аромат. Накрая се сети на кой принадлежи.
-Виж ти! - ухили се широко. -Дрейк не знаех, че синекосото зайче ти е било на гости.
Мъжът се сепна при думите му и го погледна с разширени очи.
-Сега, сегааа.... не се опитвай да ме лъжеш. Миризмата й е навсякъде около теб. По мои изчисления е била тук най-късно вчера. Бъркам ли се?
-Не е това, което си мислиш. - отговори натъртено след известно време гладиатора.
-Ой, ой, нищо не съм казал. Само отбелязвам.
Геш се забавляваше изключително много на откритието си, че още една ученичка от техните е била тук и по вида, не само, за да се снабди с арсенал.

Вратата се отвори и през нея премина едно ефирно същество, напомнящо на нимфа. Очите й обсипваха всичко с любов, а жестовете й и походката й напомняха на изящен лебед. Дали обаче това място бе така подходящо за дама? Ха ха! Така наречената дама носеше кама и меч, които трябваше да бъдат подострени; за сега само си беше рязала хляба и убивала някое друго животинче с тях, но след постъпването на онова страшно място... предполагаше, че щеше да й прибягва доста по-често към тях.
- Добър ден. - поздрави тя и се огледа. - Подостряте ли оръжия тук? - месестите й устни останаха леко разтворени, а очите й шареха из цялото помещение.

Дрейк погледна към новодошлата. За отрицателно време магазина му се беше превърнал в сбирщина на прокълнати. Дамата пред него лично не я беше виждал до сега. Сигурно е нова. Той остави Геш и Меропа в задната част на малкото си царство, като им каза да изчакат и се приближи до клиентката. Те търпеливо го изчакаха като от време на време надничаха, за да видят новопристигналата. Личеше си, че е човек, който няма да ги заговори затова и те не й обърнаха внимание, а Геш бутна вратата, за да нямат контакт с нея.
- Добър ден. Подостряте ли оръжия тук?
-Разбира се! Правя всичко свързано с оръжия.
Младия ковач с татуировка на лицето я огледа от главата до петите. Всъщност той не оглеждаше тялото й. Това не го интересуваше. Други мисли се въртяха в главата му. Не му трябваше много, за да фиксира това, което търсеше.
-Самурайски меч и пустинна кама. Предполагам това са оръжията, които желаете да наточа?

- Правилно. - подаде му оръжията и в следващия миг погледът й се плъзна по прашните рафтове и множесво оръжия, наредени там. Усмихна се меко, щом една от камите й напомни силно на тази, която брат й имаше. Дали можеше да омагьоса оръжието си и то да се движи само и да нанася смартоносно рани? Хиляди въпроси започнаха да изникват в чуждата глава.
Дали беше побъркана или не беше спорно. Това, което виждат очите ти, не винаги е истина ; ). Човешките същества бяха много забавни! Именно защото се доверяваха повече на това, което им представят.
Ръката на девойката се вдигна леко и една синя, огромна магическа топка се насочи към главата на продавача.
- Пази се! - викна и престорено уплашена. Дали беше добър в играта "Мисли бързо"? Макар изплашения вик, в очите й се четяха опашати, шеговити оттенъци. - Много се извинявам... мисля, че тепърва ми предстои да се обучавам. - повдигна отново ръката си и от нея втора неконцентрирана топка се заби във вратата и я отвори, а лицата на мъжете отново станаха ясно видими за нея. Тя им помаха, кокетничейки, а след това се приближи към момчето, което съвсем "без да иска" бе съборила на земята. - Хей...

Верониа вдигна ръката си с вик "Пази се!" и от нея профуча синя енергия наподобяваща топка. Беше се отправила централно към главата на Дрейк. Мъжът просто леко я наведе на негово дясно и енергийната топка, мина на милиметри от него като се блъсна в стената. Но веднага след това запалена от играта си и от първата си несполука тя уж случайно изпусна още една сфера, която го улучи и го събори на земята, след което се разби в задната врата като откри Геш и Меропа за очите й. Младата некромансърка от стаичката се стресна от тази гледка, а още повече се уплаши от това, че видя ковача повален на земята.
-Какво правиш? извика в ужас Дая.
Вер не й обърна внимание, а се надвеси леко над мъжа.
-Много се извинявам... мисля, че тепърва ми предстои да се обучавам.
-На кого говориш?
Шейпшифтърката замръзна на място. Обърна се рязко и видя на два метра зад гърба си същия Дрейк, който я гледаше безразлично с ръце в джобовете си. Тя отново погледна към мястото, на което го беше бутнала, но там вместо него имаше само пепел. Никога не го беше докосвала. Да, наистина хората виждаха само това, което очите им показваха. Тя не се отличаваше от другите.
На гладиатора изобщо не му се занимаваше с игри. С едно движение той се озова плътно зад нея и преди девойката да се усети оръжията й вече бяха в ръцете му. Той ги размяташе с завидна лекота и майсторство между пръстите си.
-Кой е този човек? зададе си стресирано въпроса Деа.
-Това е Дрейк Туул. Той не е просто продавач, а един от най-опитните гладиатори на тази земя. Не ти препоръчвам да го ядосваш. - отекна гласа на Бога в съзнанието й.
Зайо Байо Геш стана от мястото си и навлезе в същината на помещението. Изправи се пред Верониа с глава и нещо над нея. Той я подуши. Имаше разменчив аромат. Явно беше шейпшифтър и идваше от гилдията. В мозъкът си прехвърляше всички постъпили, но не си я спомняше. Единственото обяснение бе, че не я е приел той.
-А това е Геш. Той е домакин в Роузкилл. И него не те съветвам да го ядосваш - психопат е! И не, не можеш да контролираш мечове само с магията си.
-Здравей шифтърче. - озъби й се Геш широко. Момичетата не можаха да разберат със сигурност дали това е усмивка или не. -Виждам, че си нова и не знаеш мястото си. Я си седни на хубавото дупе и изчакай Дрейкчо тук да ти наостри ножчетата като добро момиче.
Докато й говореше ковача вече беше привършил с наточването на камата й и сега се заемаше с меча.

/Уточнение в стаята само Геш и Дрейк са мъже. Меропа е жена и ти е съседка : )/

E, когато друг контролираше всяко едно действие и можеше да открадне дори божествената искрица, наречена още идея, още преди да се е появила в главата й, нормално бе да не се учуди от това ярко движение и този жест на божественост, за кой ли път в рамките на два дни. Какво сега, всички по тези земи искаха да се доказват като велики и силни личности, готови да те унищожат само с едно мигване? Жената, която сега управляваше Верония, щяхме да я наречем безименна. Та Безименна седна спокойно на мястото си и се загледа в огнените искрици, прескачащи по време на точенето на оръжието й. Каква великолепна картина се разкриваше пред очите й! Само за миг в главата й вече се бе появила съвсем различна идея, свързана не с разрушаване на магазина, не.
Магията сега течеше по вените й, дали можеше да я използва към себе си? Дали можеше да заключи Бога, Дая и Верониа в три отделни сребърно-магически клетки? Желанието й за годспотство се увеличаваше, както и лудешката мания да унищожи всяко същество, мислещо е за по-силно от нея. Но... Можеше ли?
"Дая" се приближи към "Бога" и се сви на кълбо. Та това не беше нейната студена Вер! Та това си бе съвсем нов човек! Ново същество, което щеше да педизвика истински хаос в това кралство! Земята бе препълнена! Имаше място само за двама, а вече се бяха превърнали в 4! Паниката се зароди в душата на милата двойница и започна да я измъчва болезнено.
- Можем ли да я изкореним от Верониа? Не е нормално това? - каза с детския си глас Дая и погледна към тъмнината само с едно оченце.

- Хм... Имам въпрос, драги. - започна тя и се подсмихна. - Тук всички мъже и жени ли сте толкова силни? Чувствам се... като някаква слабачка на фона на вашите величествени особи и магически сили. - не виждаше смисъл да се преструва повече и просто започна да подмята една сменяща цвета си топка. А цветовете бяха същите, като тези на дъгата. - Обичаш ли дъгата? Ха ха - демонстративно започна да жонглира с четири такива кълба.

Геш реши да отвърне на момичето, по своя си начин.Той пристъпи напред заставайки пред всички, като се озова точно пред погледа и.Само светещите кълба стояха между тях и огряваха лицата им в различни нюанси.Цветовете пробягваха по лицето на Геш като огряваха белезите закърпили устните му.Конците леко се повдигнаха и зашитата рана се промени в грозновата усмивка.По-скоро изглеждаше зловещо от колкото щастлив.Геш погледна право в очите на жената и отсече:

- Имам един отговор. - той направи малка пауза като постави единият си висящ ръкав под брадичката, правейки се на дълбоко замислена личност.Постоя така няколко секунди, след което се пресегна към въртящите се огнени топки на Вер и открадна една от тях.Контролирайки я с магията си той я постави пред лицето си, левитирайки леко във въздуха.Кълбото енергия постепенно започна да сменя цвета си докато не достигна кърваво червено.
- Когато някой си играе с огъня, драга моя, може да се опари.Най-вече, ако не знае на кой къщата ще запали. - типично в негов стил той и отговори.Геш протегна и другата си ръка към кълбото и го обхвана с двете си ръце.Притисна ги една към друга и малката топка енергия се смали на половина.Той я придърпа към себе си, като отвори уста и я пъхна вътре в нея.Устната му кухина засия в огнено червено.Той си пое дъх, притвори устни за миг и след това издиша силно.Изпод устните му се разнесе червеникав облак дим, който се стрелна към лицето на момичето.Той се блъсна в лицето и, а след това се изпари бавно из стаята.

Иззад него Дрейк се смееше на малката му шегичка и реши да се намеси преди да е станало твърде късно.Той се приближи до налудничевият персонаж и постави ръка на рамото му.Погледна към момичето и със спокоен тон и отвърна :

- Геш искаше да каже, че по нашите земи все още не сме готови да се избиваме взаимно.Тук не сме за да се доказваме или да мерим силите си.Но когато някой си играе с нас, го приемаме лично.
Дрейк се обърна за миг и отиде до оръжията на момичето.Взе ги в ръцете и се върна пак при тях като поднесе оръжията към нея.

- Ето, готови са.

Докато Геш разиграваше забавните си номерца, Безименна стоеше и го наблюдаваше с интерес, а очите й, безстрашни, изпълнени с гавреща се ирония, стояха и се взираха в неговите, без да го изпускат дори за миг от полезрение. Ха ха! Беше забавно! Дори вече мислите й бяха обществено достояние. Но... те бяха магьосници, да, велики, които бяха запознати с всичко до най-болезнените детайли, на това...неземно кътче.
Тя плъзна ръка по разранената му кожа и не след дълго впи нокти в раната му. Не нарочно, разбира се, просто нокътят й се бе закачил за кончето.
- Е, аз съм нова по тези земи, затова ... *прави иронично реверанс* благодаря за инфото, господа. - пое оръжията си и преди да излезе от магазина, във въздуха, зад нея, (пред господата) в сребристо и златисто се отразиха буквите:"Безименна"... А след това изчезна. И магическите останки от "името й"-също.


Едит.

Дрейк се засмя на представлението на момичето.
-Не знаех, че в града е дошъл цирка.
Геш въздъхна:
-Всеки иска да е знаменитост, Дрейки, всеки.
Той избърса бузата си от допира на новото протеже на Роузкил и сръчка красивия мъж в ребрата:
-Само внимавай, Дориан да не ревнува. - побазикна го той. Дрейк се сепна и се начумери.
-Яж ми ушите.
-Винаги. Как предпочиташ да ти ги приготвя - опърлени или варени.
Двамата избухнаха в див смях и се върнаха при Меропа, която все още стоеше втрещена на стола си. Геш вдигна огромната си ръка и я стовари върху гърба й в приятелско тупане, от което обаче крехката девойка залитна напред.
-Как си зайче? Уплаши ли те големия, лош вълк?

Меропа продължаваше да се колебае за приятелката си, която както се изрази беше по-мистериозна и от мъглата. Къде беше, какво се случваше с нея и защо името й бе споменато на няколко пъти точно в тази оръжейна. Но свенливостта й не позволяваше да попита хубавия ковач. Докато очите й шареха в пространството те попаднаха на една смачкана кутия цигари Blac Devil върху шкафа до малкото легло на Дрейк. Black Devil! Любимите цигари на Дориан. Те взе кутията и се загледа в нея в опит да я изучи. Геш забеляза това и грабна черната опаковка от ръцете й. Помириса я и се ухили по неговият си типичен начин.
-Хоооо.... от кога пушиш такива? Или са на малката, сладка госпожица Смит? - развя кутията пред очите на Дрейк. Мъжът се сепна още повече от преди и ревниво взе цигарите от добрият си познат. Чудеше се къде да ги дене и още повече какво да отговори. Чувстваше се неловко и объркано.
-Аз....ммм.....такова..... -не знаеше какво да каже или как да замаже положението. Самият той не знаеше какво се случва между него и синекосата некромансърка. Дори не знаеше дали ще я види някога отново, както и не знаеше защо преди два дни просто изчезна като гръмотевица от магазина си и повече не чу нищо за нея. Отвори един шкаф и прибра цигарите в него. Когато се обърна видя, че въпросителните им погледи не са се сменили ни най-малко.
-Хайде стига де! - извика той. -Стига сте разпитвали за неща без отговор. И аз нищо не знам, ок!
Той се успокои и се опита да смени темата.
-И какво мислите да правите сега? Няма ли да се прибирате?
-Хахахаха, в никакъв случай. Нощта е още млада. Ще се забавляваме. Какво ще кажеш да ни правиш компания, а?
-Не мисля!
Домакина стана и го прегърна през рамо.
-Хайде деееее.... - заприпка с мигли умолително.
-Какво да не би зеленокосата ти жена да те е зарязала днес?
-Хахахха, не сме вързани един за друг. Та какво решаваш?
-Добре. - предаде се накрая Дрейк, заключи магазина си и тримата потънаха в тъмната нощ.

/Бояна пиши на улиците. Свободно РП. Ако искаш да знаеш нещо просто питай ; )/