Верандата

Тя е дълга и тясна. В единият й край има поставена двойна люлка, а отпред се намира поляната. Идеално място ако искаш да се насладиш на пълната луна, която тук сякаш се докосва със земята.

Мястото, на което се озова Меропа, бе..
ами, странно - по някакъв неразбираем начин.
Въпреки че девойката бе живяла в най-неприветливите земи на света и бе свикнала с усойната, дивашка атмосфера, това тук бе... не можеше да се опише. Бе много, много различно. Във въздуха се носеше нещо подобно като в територията на прокълнатите, само дето беше някак си ... диаболистично. Цялата природа излъчваше зловеща енергия, но по един царствен начин. Незнайно какво караше караше тялото й да застане нащрек, побиваха я тръпки, цялата настръхваше... но същевременно се чувстваше заредена, триумфираща, ... мистична.
Намираха се на тясна и дълга веранда, изработена от стара качествена дървесина, от която лъхаше на древност, тайни, съдбовност. Непосредствено отпред започваше просторна тъмнозелена поляна, чиито тревички се поклащаха като мистериозни призрачни привидения. Около нея чернееше горичка от стърчащи заплашителни брези. Но най-впечатляващи бяха... луната и небето. Те просто бяха оставили Меропа без думи. Месечината бе толкова уголемена, че некромансърката почти можеше да разглежда различните кратери, пронизали повърхността й. Огромното й туловище достигаше чак досами земята, а облаците, като ефирна коприна се хлъзгаха по него, откроявайки всичките си причудливи извивки на перленото сияние. Колкото до небето... момичето още не можеше да повярва, че е съвсем истинско. По-скоро приличаше на извадено от рисунка. В смесица от катран, лилавеещосиньо, зеленикаво и сребристо блестяха хиляди звезди, с неповторима, но и същевременно студена красота.
Всички тези елементи идеално пасваха на чичото на Геш. Чудат, издокаран с цирково облекло, античен като света, предизвикващ страхопочитание дори само с погледа и излъчването си, той бе перфектният обитател на тази... Страна на чудесата. А Меропа бе .. в ролята на Алиса.
Тя никога не бе виждала по-впечатляващо място, място с толкова концентрирана сила. Чувствата, които то бе породило в нея, просто не можеха да бъдат описани. Защото сетивата съставяха в душата й една пълна, многопластова картина, която я караше да остане безмълвна пред великолепната, тържествена злокобност на момента. Това щеше да остане в съкровищницата на сърцето й, редностно съхранявана редом със спомена за звездопада....
- Толкова е красиво... - отрониха се накрая няколко думи от устата на момичето, което се чувстваше като участник в някоя тъмна приказка...

-Красиво? Ти луда ли си? - развихри се Геш като обикаляше изнервено и размяташе дългите си ръкави. -Знаеш ли изобщо къде си?
Меропа поклати отрицателно глава. наистина не знаеше къде се намираше. Знаеше само, че й харесва.
-Това е подземното царство. Тук е царството на Себастиан Дантес. Ти се намираш в териториите на Богът на Смъртта, ето къде. А това тук му е къщата за гости. Майко, ако ни види, че сме я довели ще ни унищожи. - залепи длани на лицето си домакина.
Тогава чичо му отиде до него и го шамароса.
-Я се стегни.
После се обърна към Морт и се усмихна галантно.
-Малкия Зайо преувеличава малко. Да аз съм домакинът на тази къща. Аз се грижа за нея. Моята работа е да я поддържам изрядна винаги, защото тук се правят пълнолунните балове. Но Дантес не е толкова непреклонен колкото племенника ми твърди. Още повече, аз знам как да го разсмея и развеселя по всяко време, така че няма да ми откаже някой друг посетител. Хайде да влезем вътре какво ще кажете?

/Бо, пиши в някоя от залите. Която си избереш./