Ключът

Домакинката е малка на ръст, странна на вид жена, на около трийсет годишна възраст. Бони е сприхава и негостоприемна, но перфектен механик. Може да сглоби, разглоби и създаде всичко каквото пожелае. Ако имате проблем със стаята тя е вашия човек, но не очаквайте мило държание от нея.

На края на малкото си ''приключение'' Раян се бе държал малко странно. Стори й се замечтан в... любовта. Може би дори избягваше да я погледне в очите. Защо? Когато се върнаха във Фрей-Филт, той я съпроводи до общежитието, сякаш нищо не се е случило. Тя въздъхна замаяно. Цялата тази щуротия я бе изцедила. Рядко се случваше да показва друга ''Аз'' освен навъсеното момиче и то пред непознат, но Раян някак си я разполагаше. Сбогуваха се и тя се насочи към сградата. Когато влезе, от една малка странична врата излезе дребнава жена, около петнайсетина години по-голяма от нея, да я гледа навъсено. Азии не обърна внимание на погледа и се приближи до нея. Найтфол се показа от рамото й приел формата на малка лисичка.
-Хм... Добър ден. От къде мога да си взема стая за общежитието?- Малко се пообърка. Не знаеше какво да каже.
-Научи се да се изразяваш млада госпожичке!- Скастри я жената. След което я изгледа от горе до долу преценявайки я. С ръста си на ефл, Азии спокойно можеше да я стъпче когато си поиска, но се въздържа.- Явно си нова а? Или с неграмотността ти си си изгубила работата и повече не си била способна да плащаш наема на султанския си апартамент, каквито всички вие членове на гилдиите имате?-

По това време на денонощието Бони обикновено хранеше прасенцето си и това бе толкова свещен процес, че дори Боговете ако се намесиха в него, тя бе готова да ги прати там където слънце не огрява.Но работата и бе динамична и постоянно влизаха някакви хора, искащи ключове, мрънкащи за течове по стаите и подобни битови глупости.
Този път се натресе някаква червенокоса, която бе толкова висока, че Бони щеше да хване шипове на врата ако се налафаше да я гледа все в лицето.Какво нахалство!Нима тази дългучка бе по-важна от малкото и бебче, което сега грухтеше от глад:
-Явно си нова а? Или с неграмотността ти си си изгубила работата и повече не си била способна да плащаш наема на султанския си апартамент, каквито всички вие членове на гилдиите имате?-каза тя с тънкия си гласец като на градински гном.
Азии малко се сепна при тази незаслужена враждебност:
-Но..но аз просто искам да си взема стая.Нова съм и никога не съм имала апартамент...нито съм била султан.Госпожо, явно миризмата на кашата на вашето прасе ви кара да говорите несвързано.-продължи момичето смело.
Бони само вдигна бавно глава и я изгледа на кръв:
-Ти да не би случайно да обиди моето прасенце на ПРАСЕ?А?Това ли направи току що?
-Но то наистина е прасе...все едно да кажете на слона, мишка.
Дребната женица хвана една порцеланова чаша от бюрото си и я метна по елфата:
-Ах ти, невъзпитано изрудче такова!Мери си приказките и ако обидиш още веднъж бебчето ми , обещавам ти, че имам една колежка в съседната територия, която също е домакинка и знае вуду...такава магия ще ти лепне, че ще съжаляваш цял живот!
Бони отвори едно чекмедже и извади голям сребрист ключ и отново го запрати по Азии.Девойката се наведе и го грабна от земята, на него висеше картонче с надписа "едно", значи бе в първа стая:
-Сега се разкарай, ти и твоята кошута..преди да съм побесняла.Нахалници!Ще обиждат моето съкровище.Няма захарче, те просто не разбират, те са неграмотни-говореше тя на прасето.
Азии се възползва от момента и заедно с Найтфол се изнизаха бързо от стаята.Крачейки възможно най-далеч от тази луда жена.

Пиши само как отваряш вратата, без да описваш какво има вътре, оттам поемам аз.

Алис погледна Аш с онзи свой миловиден поглед, не можеше да се отрече, че бе добра душа и и бе трудно да отказва на хората, особено на такива, които харесваше и и бяха приятели.Миг на колебание, след което се усмихна широко:
-Добре.Оставам, но ако смяташ да прекарваме вечерта в сълзливи спомени по нечие минало и треперене по края на света, не си познал.Ще си говорим за нещо хубаво и приятно.
Момъкът се се ухили:
-Дадено!Хайде сега да отидем да ни настанят.Ъъъм впрочем към кого трябва да се обърна?-въпросът му бе насочен към Съни.
А тя на свой ред ги гледаше втренчено, не ги разбираше тези двамата:
-При нашата мила Бони...тя Алис знае къде се намира кабинета и, така че драга ми Суки, аз съм дотук.
-Ха-ха, много смешно!-нацупи се за момент Аш, но после лицето му отново се озари.
-Хайде, феичке, отивай към светлината пък утре ако имаш време пак може да се засечем.-отвърна му тя докато се отдалечаваше на някъде.
Двамата с Алис не се колебаха дълго време и те също поеха към ореченото място.

Коридорите бяха притихнали, по това време на денонощието трафикът бе спокоен и по тях можеше да се видят само отделни ученици.Героите ни се спряха пред една дървена врата, зад която много странно не се чуваха никакви звуци.Магът погледна с повдигнати вежди към приятелката си и сви рамене, като смело натисна бравата.Тогава се разкри една доста странна гледка, странна за тези които не бяха от тук, но нормална за тукашните, имайки се предвид нравът домакинката.
А в стаята зад прилежно подредено бюро, на един голям и мек стол, седеше дребна женица, която решеше едно прасе и все едно бе изпаднала в транс.Само тихото и напевно говорене, подсказваше, че все още е тук:
-На мама сладкишчето.Да, ти ще станеш едно голямо и хубаво прасе и ще изядеш всички тези изроди тук, нали така мами?
Девойката и Аш се спогледаха, след което той демонстративно прочисти гърло за да подскаже за присъствието им.
Бони извърна бавно глава, с поглед, който показваше, че току що са прекъснали нещо свещено:
-Вие пък кои сте?Пак ли нови?Омръзна ми вече...като някакви зайци сте, постоянно се множите и притеснявате мен и моя прасчо.
-Ъъм, тук сме на гости и дойдохме да вземем ключ за да се настаним в някоя от стаите за през нощта....Съни ни праща.-добави Аш за по-достоверно.
За минутка, женицата ги огледа от глава до пети подозрително:
-Пришълци, така ли да разбирам.Отврат...сега ще лепнете някакви зарази на моето безценно...знам ли какви микроби виреят по вас.Веднага се събуйте!-изведнъж кресна тя.
В опита си да не създават проблеми, двамата новодошли я послушаха и оставиха обувките си на прага и простъпиха в помещението.Чувстваха се, като гиганти, всичко тук бе някак си умалено за да е удобно на мис Бони.А тя стана от мястото си все още с прасе в ръце и се приближи на няколко метра от тях, като ги гледаше с погнуса:
-Ако си мислите, че толкова лесно ще ви дам достъп до стаите, жестоко се лъжете.Първо трябва да преминете през тест.
-Какъв тест?На въпроси ли трябва да отговаряме?-попита плахо Алис.
-Не!-отсече твърдо жената.-Тестът се намира в ръцете ми.Гилмор е безпогрешен в преценката си към хората, много ги разбира той тези работи.На мама психолога е той.-и го целуна по зурлата.
Наведе се и пусна въпросното прасе, със странното име Гилмор.Животното се приближи към Аш и започна да души краката му, а Бони следеше внимателно реакциите му.То изгрухтя два пъти, след което се впусна свирепо към единия крак на мага и впи зъбите си в него:
-Ааааа-започна да крещи той и да маха с ръце като насекомо.
–Аз си знаех, знаех си!-и Бони започна да писка.-Пришълци!Извънземни!Напуснете!Напуснете мигновено!

/Аш, прецени как ще постъпиш за да си извоюваш ключа./

Погледнах към малкото същество, което душеше в краката ми с лек уплах да не го премажа. Бе толкова дребно и невинно, въпреки неугледния си противен вид, че чак ми стана жал да помръдна, че да не се спомине горкото.
А собственичката му, си бе досущ като него...само че, с едно око. Е, не бе истинско прасе, но поне на височина го докарваше достатъчно. Гласът и...дрезгав, почти противен дори да го слушаш. Крещеше срещу ни обидни думи, наричайки ни чуждоземци, а прасето и продължаваше да си завира мократа муцуна в краката ми. Успях да го сритам леко, няколко пъти с обувката си, без собственичката му да забележи. А и как да го направи, като бе заета да ни обижда? Ама че гадни се оказаха тези Илионци!
Бях готов да се завъртя, да хвана Алис под ръка и да се забием в малката и схлупена кръчма, в която със сестра и доста щяхме да се позабавляваме, докато не ми хрумна идея.
Обърнах се към госпожата, която крещеше с цяло гърло към нас и се опитах да я успокоя.

- Извинетеее...можете ли да млъкнете малко?! - извиках подире и, но тя не ме послуша. Дори, дръзна да крещи още по-силно, като гласа и се измени до толкова, че почти не се разбираше какво иска да каже. Чувах само :
- Вие...бла-бла-бла...некадърни бла-бла...такива...бла-бла... и т.н. и т.н.
Опитвайки се да прочета по устните и, сметнах че ръси обида след обида по наш адрес, коя от коя по-цветуща. Това малко ме подразни и подех плана си в действие.
Докато прасето все още се опитваше да си навре муцуната в миризливата ми обувка, въпреки че нямаше никаква пролука в нея, се наведох към него и с едно ловко движение, успях да го докопам за едното ухо. То изквича силно, дръпна се назад и опитвайки се да се измъкне от хватката ми, започна да стърже с малките си крачета по пода. С другата си ръка хванах и другото му ухо, още преди да се е измъкнало и стиснах силно, като започнах да го суркам към пода, право към себе си.
Собственичката му полудя. Скочи почти буквално върху масата и се опита да ни накаже с думите си, ала нямаше мърдане в този момент. Не мислех да се смиля над нея, нито към малкият и домашен любимец, ако продължи да ни обижда!
Все още държейки здраво за ушите малкият прасчо, го повдигнах нагоре, право пред лицето си. Животинката наддаде силен пищящ звук, който прониза тъпанчетата на ушите ми. За миг затворих очи надявайки се по този начин да притъпя болката или да му затворя мръсната муцуна, но нямаше да стане по този начин. Тлъстото му тяло започна да се мята на всички страни, опитвайки се да се измъкне, но хватката ми бе непоколебима. Бях впил дори ноктите си в ушите му така, че да не ми се изплъзне ни най-малко.
- Пусни го бе, изруд! Чуждоземен олигофрен...сирак... - ръсеше обида след обида жената, докато накрая не ми "кипна".
С няколко по-големи крачки се приближих до един от прозорците и с помощта на малко магия и използването на Телекинеза, отворих двете му крила широко. Щом ниската женица видя какво мисля да правя, скочи право към мен, продължавайки да ме обижда.
- Само посмей и ще станеш на създърма! Жива ще те опека...папагал такъв!
Повдигнах въпросително вежди. Тя наистина ли си вярваше, че с този нисък ръст и сумати механични неща по тялото си можеше да ми направи нещо? Какво? Да ми свери часовника...който нямам...например?! ХахА!
Подсмихнах се самодоволно и надвесих прасето през прозореца, а жената тръгна да ме обижда за пореден път. Но щом изрече и първата ругатня, направих едно рязко движение с ръце надолу, сякаш изпускам прасето. А тя, горката...като подскочи, веднага промени настроението си. От малката злобна лелка, се превърна в миловидно дете, което тръгна с молби и хвалебства да ме укорява, да не убивам домашният и любимец.
- Ама недей така...моля те...остави го на земята... - започна да ми се моли тя, но аз не мислех да се откажа толкова лесно.
- Дай ми ключа!
- Кой ключ? - попита ме неразбиращо женицата, забравила съвсем за какво бяхме дошли до тук.
- Ключ за някоя стая, бе жено!
- Ааа...ключ! - подскочи жената изненадано - Веднага, веднага ви давам ключ.
Тя бързо доприпка до бюрото си и започна с треперещи ръце да търси това, от което имаме нужда. Виждах притеснението в очите и, което ме накара да се откажа от ритуалното хвърляне на парчето сланина през прозореца. Не че щях да го направя, но си го помислих...поне за миг. Представих си разпльоканото му тяло на паважа пред сградата и малката ридаеща женица до него, която се опитва да събере органите му, които са се разпилели по пода. Бррр...гадно!
Отърсих глава и се отдръпнах няколко крачки назад, за да прибера мятащата се в ръцете ми животинка. Щом жената се обърна и видях един от ключовете в треперещите и ръце, се наведох и понечих да оставя прасето на земята.
- Пусни прасето...
- Не, ти пусни ключа!
- Първо ти... - отвърна предпазливо тя.
- Не, първо ти. Ако го пусна, ще избяга, а ти можеш да скриеш ключа. А ако пусна само едното му ухо, ще го боли повече...ти избираш. Хвърли ключа към мен и ще освободя прасето ти. И без това не ми е притрябвало. Искам просто да си починем, преди утре да си тръгнем от тук. Обещавам ти, че повече няма да ни видиш!
Наистина бях готов да го направя, а и нямах желание да я виждам повече. Въпреки изгодната си позиция, активирах леко магията в тялото си, за да бъда подготвен евентуално за някой подъл номер, който може да ми скрои. Ако дръзнеше да избяга, имах поне десетина начина, по които можех да я спра и бях подготвен за това. Гледах я право в едното око, което трескаво мърдаше във всички посоки, докато тя обмисляше вариантите за явно бягство или избягване на неловката ситуация. Трябваше ли да се стига до тук? А аз, исках просто да поспя няколко часа...

-БЛА БЛА БЛА... Обещавам ти, че повече няма да ни видиш!-това чу единствено Бони.
О, това я устройваше перфектно, никога повече да не види тези натрапници, които така тормозеха милия и прасчо.Сигурно след тази злочеста среща щеше да и се наложи да води животинчето на психиатър докато травмите в мозъка му не заздравеят, понеже той си бе едно чувствително прасе преди всичко.Но офертата и се струваше примамлива:
-Добре...добре, само пусни бебчето ми!-продължаваше тя с благ тон.
-Първо ключа!-отвърна твърдо Аш.
Миньончето отвори чекмеджето на бюрото си и извади един красив сребърен ключ, който подхвърли към краката на подлия маг.Но на него това не му бе достатъчно и той за един последен път се престори, че изпуска свинята:
-НЕ!ПУСНИ ГО, КРЕТЕН ТАКЪВ!НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ Е РАЗСТРОЕН, НЯМАШ ЛИ СЪРЦЕ?!
Младежът се изхили злобно и пусна животното и то с подплашено грухтене се върна при стопанката си:
-Сега изчезнете, мизерници, извънземни, вандали такива!Дано..дано ви стъпчат стадо глигани!Дано ято гълъби ви изкълве очите!Изроди такива!-продължаваше да цвърчи в яда си жената.
-Дано тъпото ти прасе се разболее от луда крава, ненормална, жено!-обади се накрая Алис, която вече не издържаше на цялата тази лудница.
Аш се приближи до нея и я хвана през кръста, като знак, че е време да си тръгват, малко преди да излязат през вратата хвърли последен яден поглед на Бони, след което хлопна вратата след себе си:
-Тази е ненормална?!Как изобщо я държат тук...трябва да пратят нея и свинята и в лудница!
-Не си го слагай на сърце, хайде да намерим стаята.

/Аш, избери си една свободна стая и се настанете там./