Плувният басейн

First topic message reminder :

Той е закрит, дълъг 200 м. придружен със съблекалня. Бива използван както от учителите, така и от учениците.

Розовокоската се върна на земята и разбира се когато искаше да забрави за нещо идваше на мястото, където може да тренира. Не искаше да тренира нищо по-специфично, Изобщо не искаше да се подлага на такива неща, но когато искаше да успокои душата си, сърцето си правеше физически упражнения. Точно и заради това след като се върна мина набързо през стаята, която делеше с Деф, остави книгата от Грегъри облече си набързо нещо подобно на бански и взе една кърпа. Като фурия мина през коридора без изобщо да забелязва учениците. Без да чува гласовете им. Не и трябваха мненията им. Не и пукаше изобщо за това, което мислят.
Щом влезе в стаята погледна басейна. Огледа се. Успокой се, че толкова рано сутрин нямаше никой. Е кой-нормален ще дойде в 7 сутринта да плува. Мо пусна кърпата си и започна да загрява. Първо главата, раменете, ръцете и т.н. Не искаше да вземе да се схване и да не може да излезе, не че щеше да се удави или нещо, но нямаше да е приятно изживяване. Момичето върза косата си от конска опашка на кок и влезе внимателно във водата. Беше студена, но точно това и трябваше.Един студен душ, че да се вразуми.
Мо започна да гребе здраво с ръце и да прави обиколки във водата. Самият факт, че беше във водата я успокояваше. Харесваше и това. Да чувства как тази течност я гали. Но това бе кинжал с две остриета. Освен, че я успокояваше я караше да се чувства зле, заради това, че се държа така при Грегъри. Може би ако заключи тази случва дълбоко в себе си ще е най-добре. Той това щеше да направи. А и разбираше, защо се дръпна. Твърде много уважаваше Себастиян и не искаше да направи нещо което щеше да го накара да изглежда зле пред него. Мортем си пое дълбоко дъх за пореден път и продължи да гребе водата, бързо, безцелно, без да и пука.

Мортем си плуваше безцелно и необезпокоявано, ей така за удоволствие, забавление и успокоение. И определено се получаваше. Бе изминал час, може би повече, но така и никой друг не пристъпи в плувния басейн. Регулираните часове за тренировки наближиха и вероятно повечето членове на гилдията се бяха запътили по кабинети и зали. Явно на никой не му беше до сутрешно разгряване или поне не от този тип, да не говорим, че някои от учениците никога не бяха използвали басейна.
От една страна това бе добре дошло за нашата малка демонка, защото се наслади на тишина, но от друга дали не беше време и тя да се запъти пък тренировките си? Сега когато умът й беше събран, а тялото разтоварено и загряно, може би трябваше да започне със същинската част. Само дано онзи Деф не е там. Не й се искаше пак да се бият. Всъщност те двамата така и още не бяха спали под един покрив. Не го беше виждала от кабинета на Геш. Може би щеше да е добре да изкласи малко над него, за да не се чувства в опасност от обезглавяване. Решението бе нейно - дали ще остане тук или ще отиде в Погребалното бюро.

/Мо реши какво ще правиш. Ако отидеш да тренираш имай предвид, че Лу, Боунс и Деф ги няма, но има други ученици, а аз ще се включа с друг човек, който не познаваш/

Беше време Виктор да се захване с една неотложна задача - Анджелина. Не можеше да си позволи да остави Таня в подобна опасност, особено сега, когато явно Лушиъс по една или друга причина не бе в имението, за да спасява постоянно останалите. Но имаше една съвсееем незначителна подробност. Младежът нямаше представа къде да я търси. Въпреки че двамата се бяха "радвали" на значителна близост, всъщност той не знаеше почти нищо за нея - нито за историята й, нито дори коя бе стаята й в общежитията. Като се замислеше, Вики си даваше сметка, че тя му бе напълно непозната.
И все трябваше да почне отнякъде. За първи път я бе видял в Плувния басейн, което изобщо не бе гаранция, че ще я намери там, но и това бе по-добро начало, отколкото да стреля напосоки.
Той влезе в залата и в миг дробовете му се изпълниха с пропита от хлор влага и задушлив въздух. Целият пот бе олигавен във вода, като на места пръските стигаха дори и до стените - резултат от състезанията по скокове, чиято цел бе да се изкара колкото се може повече от съдържанието на басейна.
Виктор се огледа за Анджелина - нямаше как да си изкриви душата, подобна гледка бе невъзможно да се изпусне, но така и не я видя. Всъщност ако тя бе тук, щеше да е заобиколена от цяла тълпа обожатели, докато сега хората си правеха равнодушни и безразлични серийки в коридорите...

Наистина Анджелина не беше тук. Като се замисли, Виктор не я беше виждал тези дни. Или не се засичаха или тя въобще не го търсеше. Откакто се скараха в онази нощ не е ходила в стаята му или където и да е. Да не би пък да се е отказала и онова да бяха само думи на разгневена и изоставена жена? Каквато и причина, тя не създаваше проблеми, поне за сега. Може би младият мъж ставаше малко параноичен.
Както и да е, в плувния басейн имаше близо десетина човека, повечето от които момчета. Две от тях даже бяха сложили разграничителните ленти за коридорите и сега се състезаваха в еди от тях. Няколко техни приятели ги наблюдаваха ентусиазирано и викаха и пляскаха за единия или другия. Цялата тази обстановка почна да отпуска некромансъра и малко по малко да забравя за проблема "Елиминация Анджелина". А, за да може настроението му тотално да се вдигне, по приумица на съдбата в залата влезе не кой да е а Таня. Не я беше виждал отдавна и въпреки, че тя вървеше предимно с наведена глава, той веднага я фокусира. Очите му се забиха в снажното й тяло и не се отлепиха от него, докато най-накрая и тя не го забеляза. Притеснението й веднага се изрисува по лицето й. Стараеше се да го избягва, но може би няма как. Все пак живееха на едно и също място. Беше невъзможно да не се засичат от време на време. Иска или не тя се спря сконфузно пред него.
-Здравей.... - му каза след време мълчание. Все пак не можеше просто да го подмине като малка гара, нали?
-Как си? По-добре ли си след....
Тя не довърши, но беше ясно, че говори за онзи ден с нападението на Боунс.

Виктор отвърна на Таня с усмивка до ушите. Въпреки че от една страна изобщо не бе хубаво, че се бяха срещнали преди да се оправи бъркотията с Анджелина, той не можеше да си изкриви душата и да излъже, че не бе въодушевен като малко дете пред коледна елха... Искаше да я вижда ако е възможно всеки миг, всяка секунда. Тя представляваше един малък романтичен и по детски чист свят сред море от порочност. Само когато срещнеш погледа й, попадаш безвъзвратно в плена й...
- Ами да, вече съм доста по-добре - Е, чак доста не, но определено имаше промяна. Вече нямаше чувството, че слон стъпва върху всяка една костичка от тялото му.
- Можеш да плуваш? - изведнъж проумя младежът, незнайно защо учуден от този факт. Всъщност не че имаше нещо странно, но никога не си я бе представял на подобно място в подобно време. Бе свикнал да я вижда все сред сенките.
Вики не подозираше, че Таня бе узнала за общата му история с Меропа и че се стараеше всячески да го отбягва, за да може, по нейната логика, да не им създава проблеми и да им се пречка. Ако къдрокоско можеше да надникне в мислите й, сигурно щеше да получи удар.

- Можеш да плуваш?
Момичето погледна към водата, където останалите ученици се плацикаха и забавляваха. До някъде й се искаше да се присъедини или поне сама да поплува, за да се разтовари, но нямаше как защото...:
-Ами всъщност не.
Тя се върна в реалността и осъзна, че никога няма да се радва на водата по този начин.
-Дойдох да проверя водната помпа. Веднъж седмично го правя и ако има проблеми ги елиминирам. Никога не съм можела да плувам. Така и не се научих.
Таня наведе глава и леко стисна глезените си един до друг.
-Жалко е наистина, но няма какво да направя по въпроса. А и ми е неудобно да помоля Лушиъс да ме научи.

Тогава на Виктор му хрумна гениална идея. Да, беше го намислил просто перфектно! По-добре не можеше да стане....
- Няма и нужда да го молиш. Ако искаш, ще те науча аз. - веднага й предложи обнадежденият младеж, добавяйки прозрително - Сега. Не е чак толкова трудно, а и ще бъде забавно. Лека по лека ще видиш как ще правиш по няколко серии без спиране.
Е, май Таня щеше да има радостта да се наслади на водата като останалите. Стига да не откажеше на Вики, чиито очи блестяха още малко като дискотечни лампи...
- Има и по-интересни страни на басейните от помпите. Ако желаеш, позволи ми да ти ги представя - започна да я увещава къдрокоско, който гореше от нетърпение. Не възнамеряваше да приеме "не" като отговор....

Когато чу предложението му, Таня не само, че се изчерви, но и отстъпи няколко крачки назад сконфузено. Страните й пламнаха.
-Не, аз....
Наистина искаше да се научи, но да позволи точно на Виктор да й е учител. Дали бе добра идея? Разумът й крещеше да му откаже, да отиде да свърши това, за което е дошла и да си отиде. Но сърцето от друга страна. То винаги е готово нагло да ни предаде. Да подведе желанията ни до край. Желания, за които после често съжаляваме. Точно и сега тези две терзания се блъскаха в главата на демонът и когато накрая отново отвори устни, за да му даде отговора си от тях без тя да иска излезе едно:
-Добре.
Веднага след това осъзна какво е направила, но вече беше късно. Виктор още малко щеше да подскочи от радост. И все пак имаше още един проблем.
-Но аз нямам бански. - горчиво отбеляза момичето, като видя, че всички останали са добре екипирани с нужното за плуване приспособление.

Тази съвсем "малка", "незначителна" подробност се стовари въру Виктор с тежестта на десеттоново гюле. Изобщо не се бе замислил за това и сега просто блокира. Затова и когато отвори уста, вместо отговор се чу:
- Оууу..ъ..
Тогава изведнъж му просветна. Точно така! Право в десетката!
- Няма проблем - грейна лицето му - Няма проблем, аз ще ти заведа да си избереш и ще ти купя.
Всъщност по-добре, че нещата се бяха развили по този начин. Щеше да прекара значително повече време в компанията й, плюс това, което щеше да отдели, за да я учи да плува. Някъде зад еуфорията на тези радостни мисли се прокадваше сянката на притеснението, но в момента Вики бе под влиянието на твърде голямо вълнение, за да й обърне внимание. Да, изобщо не бе разумно, че общуваше с Таня преди да се е разправил с Анджелина, не трябваше дори да я среща преди това. Кой знае дали кучката не ги дебнеше отнякъде в момента....

Двамата се върнаха в Плувната зала видимо въодушевени. Младежът не можеше да престане да поглежда момичето в някои определени зони, но нямаше как иначе - бе толкова красива...! Бе по-красива от всички други жени, които бе срещал досега. Имаше нещо вълшебно в леките издатинки на бедрата й и закръгленото й дупе, което бе специално, много по-специално от тялото на която и да е така наречена "хубавица".
Те влязоха във водата, която ги обгърна с прохладния си коприненоосвежаващ допир. Таня изглеждаше притеснена. Или пък може би просто зъзнеше, атакувана от с първоначалната, никога неизпитвана досега студенина. Но, както бе всеизвестно, много скоро тя щеше да свикне и температурата щеше да й изглежда съвсем нормална и приемлива, дори топла.
- Е, - подхвана разговора сияещият Виктор, който в момента изживяваше миг на върховно щастие - Как се чувстваш? Спокойно, ще отмине - съобрази да вметне, виждайки трептящото й телце - Втрисането ще трае само още няколко секунди.
И действително, не след дълго Таня се отпусна и почна да плацика радостно с ръце.
Приличаше на водна нимфа - дълбоките й очи, потайни като океански недра, в комбинация с водопада от нощни коси и бялата й пухкава кожа, съвсем естествено можеха да принадлежат на сирена, русалка, дриада...
- Нека да започваме. - обяви начало на "урока" си изгарящия от нетърпение Вики.

п.с. - поли, плувните инструкции как ще ги направим, защото все пак след всяка трябва да има реакция на Таня, а пък по този начин ще стават много малки разпокъсани постове?

- Добре, най-напред трябва да се научиш да потапяш глава без да стискаш нос с ръка и да затваряш очи... - започна да обяснява младежът със спокоен и мил глас. Таня го слушаше с широко отворени очи и плискаше лекичко с ръце, досущ наподобявайки на първокласник на първия учебен ден - прилежна, леко наплашена, ентусиазирана и никога досега попадала в подобна ситуация. - Хайде, опитай. Най-важното е да запазиш самообладание. Проблемът е изцяло на психическа основа, просто трябва да свикнеш. - Добре, на три... Готова ли си? - Момичето закима енергично - Хубаво тогава! Едно, две иии трии!
Таня се гмурна във водата, но нямаше и пет секунди, когато главата й се показа над повърхността и тя започна да издиша, за изкара количеството хлъзгава хлорирана течност, която бе попаднала в горкия й измъчен нос.
- Съжалявам.... - паникьоса се "ученичката", но Вики се приближи и я погали по бузата (момичето се изчерви като горски пожар), след което я успокои:
- Спокойно, нормално е да не се получи веднага. Та това ти беше едва първия опит.... Хайде пак...
Следващият път Таня се задържа малко повече, но все пак не остана с много приятни усещания. Едва на седмия-осми път тя почна да посвиква и когато удари десятката, вече умееше да се потапя съвсем спокойно.
- Браво! - похвали я усмихнат до ушите Виктор и приятелката му почна да плацика зарадвано с ръце. Беше горда от себе си!
- А сега... трябва да се опиташ да се задържиш по корем. - продължи с втория си урок младежът. Посрещна го разтревожено изражение. - Не се притеснявай, не е трудно. Просто трябва да се отпуснеш и водата сама ще почне да те носи... Трябва да освободиш напрежението от мускулите си и да се оставиш да те тласне на повърхността... Като за начало аз ще ти помогна, като те придържам за корема.
Когато дланта му попадна върху голата кожа на тялото й, Виктор имаше чувството, че ще припадне.. Боже, бе толкова гладка и приятна на допир...
Той й помогна да се отпусне върху водата и първоначално не им се получи, защото Таня бе твърде нервна и почваше да рита уплашено с крака, но ето че след малко направи точно това, което се искаше от нея, и преди да се е усетила, Вики я пусна и тя почна сама да се носи по повърхността....

Усещането беше странно. Смесица между желание, уплах, студ и в същото време топлина. А и доста от хората в басейна бяха впили погледите си в тях, защото да си го кажем честно, да видят Таня да се забавлява и още повече да видят Таня полугола си беше истинска сензация. Направо безценно. Колкото и да я избягваха, мъжете не можеха да отлепят похотливите си очи от извивките й, а някои от момичетата направо се пукнаха от яд заради перфектните й пропорции и доста големият за тялото й бюст.
Тя и Виктор от друга страна изобщо не обръщаха внимание на останалите. Занимаваха се само със себе си и не знам, кое им беше по-важно, да я научат да плува или просто да прекарат малко време заедно необезпокоявани от никой.
След известно време момичето свободно се носеше по корем и от време на време се престрашаваше да поплиска с ръце. Беше по-скоро като патка и нищо не се получаваше, а когато задейства и краката, както й обясни "инструкторът" й, се получи центруфуген ефект и водата почна да плиска нависоко и да капе върху останалите ученици. Това по-скоро развесели демонът и тя почна да се смее, не злорадо, но напълно искрено.
След още половин час насоки и помощ тя можеше да плува що годе свободно и сама. Тогава се заеха с другата главна поза - плуване по гръб. Виктор хвана Таня през кръста и я обърна ловко, като поддържаше гърбът й с една длан, за да не се стегне и да потъне. Тя го погледна с огромните си очи право в неговите, а по лицето й имаше капчици, които го караха да изглежда много сладко. Това смути младият мъж:
-Какво има?
-Нищо. Просто благодаря, че се занимаваш.
-Разбира се, че ще се занимавам.
Тя се усмихна и реши да го изненада като пробва да се оттласне сама, но в момента, в който почна да блъска по повърхността на водата, загуби всякаква ориентация и се провали. Почна да потъва, но Тенар я стисна силно, непозволявайки й това и тя се озова в обятията му.
-Май прибързахме. - каза Виктор.
-Май да. Може би трябва да ме учиш на етапи.
-Мисля, че така е най-добре. - съгласи се той, изключително радостен, че ще има възможността още поне няколко пъти да идва с нея в басейна.
Те се гледаха известно време без да си кажат нищо, което изключително изнерви и притесни Таня, защото почна да изпитва онзи туптеж точно зад сърцето, който го караше да блъска бясно и да изскача от орбитата си. Изчерви се за пореден път, отвори дебелите си устни и понечи да каже:
-Вик....
Но не успя да довърши. Той запуши вопълът й с целувката си и Таня се предаде. Не възропта, не се съпротивлява, не го отблъсна. Прие я с охота, макар и вътрешно да съжаляваше. Съжаляваше, но се чувстваше толкова добре. Толкова добре....
Всичко продължи секунди, но сякаш беше цели часове на сладострастие. Когато къдрокосият младеж отлепи устните си от нея, блажена усмивка се разля по лицето му. Красавицата искаше да каже нещо, да му се скара, да се скара на себе си, да му каже, че някъде там в имението го чака едно момиче, с което има толкова голяма история. Цяла десетгодишна. Че трябва да отиде и да я спечели отново, защото вярваше, че са един за друг и тъй като май го обичаше, не искаше да го държи за себе си, да го лиши от истинската любов.
Но тя не каза нищо от това, защото не знаеше как. Затова само го пусна и погледна надолу.
-Май е време да тръгваме. Все още имам работа за вършене.
Тя се отправи стъпвайки по пода на басейна към стълбата му и се покатери по нея. Чак тогава забеляза погледите по тялото си, което я накара да се засрами. Тя хвана една кърпа и я уви около себе си като хавлия, прикривайки горната част от тялото си. Виктор я последва леко разочаровано и се изправи до нея.
-Кога ще те видя пак?
-Не знам. Какво ще кажеш следващият ни урок да е утре?
-Добре. - съгласи се послушно Виктор. Знаеше, че нещо я притеснява, но го отдаваше единствено на свенливостта й, затова не направи проблем. А проблема беше доста по-дълбок. Таня се чувстваше като предателка, като използвачка, като крадла, като незаконна любовница и от това й се гадеше. Тя взе дрехите си, стисна ги близо до гърдите си, погледна го за последен път, сбогува се, обърна се на другата страна и се запъти към женската съблекалня, за да се облече, а после както и първоначално смяташе, да провери тръбите.
След няколко секунди гледане в гърба й, некромансърът въздъхна и също се отправи, но към мъжката съблекалня. Мина покрай едно малко момче, на не повече от четиринадесет години, което го изгледа доста натрапчиво, но това мъртвородният не забеляза. Беше потънал в други мисли.
Очите продължиха да го наблюдават докато се отдалечаваше.
-Виж ти. - каза детският глас, който почна да се променя с всяка следваща буква, докато накрая не придоби женска, плътна форма, а кафявите му очи светнаха в оранжево -Много интересно......
Момчето се усмихна лукаво, обърна се и излезе от плувният басейн.

Пръстите й излизаха с милиметри от парапета и висяха над огледалната повърхност, леко трепвайки, свивайки се инстинктивно, поради липсата на цимент под възглавничките. Ръцете бяха разперени в страни като крила на птица, правейки замахвания на сухо. От време на време приклякаше и уж се изтласкваше напред, но така и не посмя да скочи. Не бе добра все още и страхът си казваше думата. Онзи детски страх, който изпитваш от непознатото. Но все пак лицето й грееше. Озаряваше празното помещение, макар че нямаше кой да му се налюбува. Поне не още. Но много скоро, може би след броени минути, през вратата щеше да влезне младият къдрокос мъж и тя щеше с целият си ентусиазъм да го помоли да я научи да прави скокове във водата. Да, щеше да поеме тази крачка, защото знаеше, че ако нещо се обърка, той ще е там, за да я хване. Бе толкова внимателен и грижовен. Вярваше му. Въпреки всичко му вярваше.
Сините очи светеха, отразявайки водната повърхност, изучавайки я, сякаш ако я опознае, ще може да я пребори. Усмивката не слизаше от меките устни. Бе толкова непринудена и сладка в мишите си опити да превъзмогне природата.
Вратата безшумно се открехна и през нея преминаха малки крачета. Стъпките бяха толкова тихи, че даже Таня не можа да ги усети. Толкова се беше отплеснала в дейността си, че остана сляпа и глуха за чуждото присъствие. Едно малко момиче на не повече от седем години, я дебнеше като орел, малко по малко приближаващ плячката си. Незабелязано застана зад гърба й, прикривайки аурата си. Наблюдаваше красивите извивки на тялото й, и в погледа й се породи завист. Женска злоба изби в скулите, а сладурското личице изобщо не отговаряше на студенината и решителността, която се криеше в душата.
Детето протегна ръце и тласна девойката толкова силно напред, че тя залитна и буквално изхвърча в басейна. Уплахът и изненадата, съчетани с неопитността се преплетоха до толкова, че тя почна да потъва, да пляска с ръце в опит да се задържи на повърхността, но всичко бе напразно. Опитите й не намираха своя изход. Струите вода се плискаха наляво надясно, а момичето даже не можеше да извика, защото устната й кухина се пълнеше с течността, навлизаща в дробовете й.
Детето се усмихна лукаво, обърна се и излезе толкова незабелязано, колкото и се появи. Таня почна да се дави. Усещаше задушаващата схватка, стискаща гърлото й. Докато трупът й не се отказа и почна бавно да потъва, покривайки главата й. Клепачите почнаха да се уморяват и леко да се затварят. Черната коса да се вее, а крайниците да се разтварят във всички посоки. Само след минути щеше да изгуби съзнание, а от там нататък, бе единствено въпрос на време.....Дали някой щеше да й помогне?

Виктор наближаваше басейна и мислеше... Ако не е Лушиъс, какво би могло да разстрои Меропа до такава степен? Честно казано, нямаше и бегла представа. Познаваше почти цялата история на момичето и, имайки предвид събитията на живота й, бе почти изцяло изолирана и без почти никакви контакти. Не беше свързано със семейството й, тъй като то отдавна бе измряло. Нито пък имаше някакви приятели... Освен Лушиъс и домакина. Не знаеше доколко е близка със синекосата, но да допуснем и нея. Значи оставаха Геш или тя. Хм, като се замислеше.. напоследък изобщо не я беше мяркал... дали бе възможно цялата тази паника да е свързана с нея?
Кой знае.
Тези мисли изчезнаха от главата му, тъй като трябваше да влезе в плувния басейн. А в момента си имаше много по-големи грижи от Меропа... Предстоеше му да се сблъска с най-големият си страх и проблем и, честно казано, от притеснение сърцето му се бе разтуптяло, а месото в гърдите му гниеше като развалена пържола. Но... нямаше какво да направи по въпроса. Налагаше му се да влезе и да действа.
Когато отвори вратата, вниманието му веднага бе привлечено от доста динамична и неочаквана гледка. Имаше нещо вътре във водата... на повърхността бясно бълбукаха мехурчета кислород, а под тях имаше коса... много коса... черна коса.... и момиче, което мяташе безпомощно ръце, като беззащитна мишчица, която е цопнала в басейн и се дави.. ДАВИ.... ДАВИ!!!!
ГОСПОДИ, ТОВА БЕ ТАНЯ И СЕ ДАВЕШЕ!!!
Преди дори да успее да се ужаси, Виктор се хвърли вътре направо с дрехите, улови гърчещото й се тяло и изстласка и двамата на повърхността.

Таня кашляше и изваждаше като, че ли тонове вода от дробовете си. Цялата бе подгизнала като изхвърлена обувка в океана. Тялото й се тресеше от вкочанените от страх мускули, а погледът й бе премрежен. Отне й доста време да осъзнае какво се бе случило. Даже не знаеше как или по-скоро кой я беше избутал в басейна. Та тя не е направила нищо лошо на никой. И въпреки, че не можеше да умре от просто давене, поради произхода си, самото преживяване си беше ужасяващо. Ами ако беше нормален смъртен? Сега нямаше да може да мисли. Единствено демоничната й кръв я спаси и разбира се...Виктор. Да, беше Виктор. Появи се точно на време като спасителя в ръжта, за да я измъкне от водната бездна. Кожата й трепереше, устните й бяха достигнали онзи посинял нюанс на измръзването, а косата падаше пред лицето й. Само поглеждайки към басейна я избиваха тръпки. Не искаше да го доближава. Не и сега, не и днес, когато споменът бе толкова пресен.
Когато почна да се съвзема, тя погледна към мъжът, вкопчи пръстите си за дрехите му и долепи глава до гръдният му кош. Все още не смееше да продума. Беше в такъв шок, че звуковете от устата й наподобяваха само гърлени стонове.
-Б...б....б....б..... - опитваше да му благодари, но не можеше да завърши започнатото.

Виктор трепереше, коленичил до кашлящото момиче, с дълга коса, която се стичаше към земята като черен водопад. Таня се съвземаше, беше жива, беше добре, но той все още бе изплашен до пределна степен. Направо му се бяха разбягали ангелите. Така да се каже, от него бе останало само едно белезникаво подгизнало подобие. Младежът все още не можеше да възприеме ситуацията, просто усещаше как сърцето му троши безмилостно ребрата. Милата, скъпа Таня. Ами ако беше закъснял.. ами ако беше дошъл само минутка по-късно? Можеше д-да ... О, Господи... Не, не, не, проклето, коварно въображение!!! В главата на Вики се бе запечатала картината на мъртвото тяло на приятелката му и от този образ го втрисаше...
Ама че шок бяха преживяли и двамата.
Но защо? Как се бе случило? - почна да се съвзема и следователно да разсъждава Тенар. Дали бе паднала случайно? Да се е подхлъзнала? Или пък ... Нехубаво предчувствие терзаеше душата на младежа, едно страшно опасение, което не преставаше да го измъчва през тези няколко дни... Въпросът бе по-отровен и от черна мамба, по-прям и от отвара на истината, по-разяждащ от киселина. Ами ако е била Анджелина? Черен облак надвисна над некромансъра, ах, съмненията му сигурно бяха верни и гръм да паднеше дано върху главата му, ако грешеше!...
В този миг момичето се окопити и, с крехкостта на ранено новородено антилопче, стисна дрехите му и подпря главата си на гърдите му, като детенце, което търси защита в прегръдките на своите родители. Момчето, неочакващо този пристъп на нежност, се размекна като течен шоколад и усети как му капе мед на сърцето. Развълнувано от ласките й, то я притисна плътно към себе си, обви ръцете си около нея и започна да я люлее ритмично, за да я успокои.
- Всичко е наред.. всичко вече е наред.. - започна да шепне, изцяло задвижван от чувствата си, милвайки я по меката косичка; след около пет минути Таня се отпусна и престана да трепери, унесена от приятното, топло усещане на тялото му. Видял, че вече е по-добре, Виктор реши да я заговори - Кажи ми, какво се случи...?

Таня все още се опитваше да възвърне нормалният ритъм на сърцето си. С всяка изминала секунда и ставаше по-лесно да диша, да мисли, да усвоява света около себе си, да говори.
-Кажи ми, какво се случи?
Тя го погледна в кафявите очи със своите сини плувнали в сълзи.
-Не...знам....И аз не съм сигурна. - пое си дъх, за да продължи -В единият момент стоях на парапета и размахвах ръце, а в следващият усетих....как някой или нещо ме блъска мощно и почнах да се давя.
Момичето пак се сгуши в него.
-Мразя този басейн. Не искам да го доближавам. Не и днес. Не, не мога..... - почна да хлипа напълно в разрез с демоничният си произход. Като малко дете, уплашено от призрак докато е спало.

Всъщност звучеше доста хубаво. Шоколад и чаени бисквити!
-Да....
Но имаше друг проблем, за който Виктор не се беше сетил. Таня не искаше да е близо до никакви хора в момента. До никакви. А шоколад и бисквити можеше да вземе само от столовата.
-Но не искам да виждам никой......съжалявам, мрънкало съм.
-Не, не си. Разбира се, че не си. - опита се да я успокои младежа. Бе напълно нормално, все пак само преди малко някой я беше избутал да се удави. Естествено, че не искаше хора около себе си.
Той я повдигна на ръце и тръгна към изхода на басейна. Единственото място, където знаеше, че ще е на сигурно е в собствената му стая. Само там никой нямаше достъп, само там щеше да е постоянно пред очите му и да се грижи за нея. А шоколада и бисквитите щеше да вземе по пътя. Да я остави в коридора само за минута и веднага да се върне при нея.

/Ами предлагам направо в стаята му да пишеш, и уж че сте минали и през столовата/