Братята от Ада

Тяхната база се намираше в един апартамент, съставен от три стаи плюс банята и почти никакъв интериор. До Нед и Доминик Лансър се прибягваше когато положението бе неспасяемо, а лидерите нямаха възможност да се заемат с проблема. При тях идваха и ученици, които им плащаха, за да изпълнят мисиите им вместо тях. Може да се каже, че те са наемници, чийто праг не падаше над 300 злато на всеки. Нямаше задача, която близнаците да не можеха да свършат. Те бяха момчетата за черната работа.

Беше сутрин. Слънцето току се бе показало на небосклона, когато пред къщата на Нед и Доминик се появиха две фигури. Ясно си личеше че бяха мъже. Единият тукашен, но никой не го бе виждал с години. А другия бе един от най-известните търговци на оръжия в града.
Лицата им изглеждаха изморени. Слънцето дразнеше очите им, а те се дразнеха на светлината му. Понякога некромансъра псуваше, като гледаше в небето и правеше неприлични жестове към светещото кълбо.
- Кой я измисли тази простотия? Не може ли просто да си е вечна тъмнина? Колко по-хубаво щеше да бъде...
- Ти май не си излизал скоро от гората, а?
- Не май, ами не съм. Бях забравил колко противно красив е този град.
Когато двамата се приближиха до къщата, внимателно огледаха входа. Нямаше никой а и не се виждаха признаци някой да е вътре в апартамента. Въпреки това, решиха да проверят.
Некромансъра се приближи до вратата и открехна дръжката. Странно или не - беше отворено.
- Май някой се е прибрал. Да проверим?
Приятеля му кимна в знак на съгласие и двамата преминаха през вратата. Когато влязоха в жилището, осъзнаха че са сами, поне в стаята в която се намираха.
- Дани, провери в стаята в ляво, а аз ще видя тук.
- Ок, внимавай...
Двамата се разделиха и всеки влезе в отделната стая. След около минута, се срещнаха пак в общата стая с разочаровани физиономии.
- Тц, няма никой.
- И тук. Явно са се покрили. Какво ще правим сега?
Гладиатора се замисли. Оглеждаше стаята, търсейки поне нещо, което да му подскаже какво да правят. Но, нямаше късмет. Всичко бе толкова изрядно почистено и оправено, сякаш никой не е живял тук.
- Предлагам да тръгнем към Роузкилл. Ако там никой не знае къде е, някой ще пострада. И то сериозно!
Лек гняв се четеше по лицето на Дрейк Туул. Вече бе сигурен че нещо се е случило с момичето, а той не е бил там за да и помогне. Знаеше кой да търси и къде да го намери. Но ако той не му помогнеше за да я намери, щеше много да се ядоса. Само при мисълта че някой може да е и е сторил нещо, кръвта в тялото му започваше да бушува бясно.
Ядосан от малкия неуспех, Дрейк изрита единствената мебел в стаята, която бе направена от стъкло - а именно една малка маса, до която стояха два дървени стола. Плота и се пръсна на малки парченца, които се посипаха по земята, като зимен снежец.
- Трябва да тръгваме, нямаме много време, ако не искаме и Боунс да се е покрил.
Двамата се отправиха към изхода, като дори не затвориха вратата зад себе си. Когато се отдалечиха на около двеста метра от къщата, на входа се появиха двамата братя.
Нед се обърна към брат си и го потупа по рамото.
- Трябва да предупредим онзи лудия, преди да е станало късно.
- Какво ти пука? Той е само клиент. Ние си свършихме работата с него. Не му дължим нищо.
- Така е, но знаеш че той е човек с много пари. А ние, обичаме хората с пари. Нали?
- Мамка му, прав си. А и трябва да си купя нова маса, заради онзи некадърник. Само като се сетя колко се бях изръсил за тази...
- Зарежи я, давай да тръгваме след тях, преди да е станало късно...
Минута по-късно, къщата остана празна. Братята също поеха към сградата където се обучаваха некромансърите.