Бараката

Множество твърди легла, няколко метални гардероба и шкафа. Това представлява убежището, в което спят тези, които няма къде другаде да отидат. Не е кой знае какво, но нали имат таван над главите си. За завивки се ползват дебели животински кожи каквито има в изобилие. Учениците биват будени всяка сутрин точно в шест от воят на рог. А той се надува от часови, който се сменя всяка нощ.

Вечерта се разви напълно подобаващо и според очакванията на този корав свят. Може да кажете, че това е нещо банално, клиширано и твърде предвидимо, но животът в ледената планина бе такъв и дори моята всевелика писалка на съдбата не може да пренебрегне природните закони, като ги промени с романтични плеади за залеза, който отразява снега в бледо розово, нито за бавните бални танци, които свършват със скрити въздишки, подарени кърпички или любовни изповеди, запечатани в плик с дворцов печат.
Тук събитията са други - сурови, кървави, а често дори в кръвта може да намериш забавата, от която има нужда сърцето ти. Колкото до тялото, то от друга страна има нужда от почивка и след време тя се загнезди в телата на всички присъстващи и скоро учениците един по един, кой с липсващ зъб, кой с пукнато ребро или натрошена челюст, се изнизаха, за да се отдадат на заслужен отдих, доволни от успешния ден, приема за новите или просто веселието за старите такива.
Бром се намести на твърдото легло, което си бе избрал по-рано. Избор, който не бе от голямо значение. Което и да бе предпочел, пак щеше да му ръби на гърба, пак щеше да се завие с идентичната кожа на вълк, като останалите и пак щеше да му бъде трудно първоначално да свикне с лошите условия. В центъра си те имаха една основна идея - да те научат на смиреност и да подсилят тялото ти. Нашият герой не бе от лигавите и претенциозни, така че спокойно се излегна по гръб, а Фоми се намести върху корема му, като съвсем скоро почна да издиша шумно, знак че е заспала. Очите му се взираха в тавана, чийто мазилка се лющеше на места, и не след малко се унесе заобиколен от хора, които все още не познава. Самата Хана го подмина, като се настани на леглото в края, точно до стената и заспа с усмивка на лице.
Нощта в Корнор минава бавно и тежко. Студа и непрогледния мрак не са най-добрите предпоставки за спокоен сън и това се отрази на мозъка на младежа. Сънищата се сляха в ума му и му върнаха спомени, които би предпочел да забрави. Намираше се на поляната, обсипана със скреж, пред собствената си колиба, а тя гореше. Точно така, както я бе заварил на живо. Пламъците обхващаха всяка една част от нея, стигайки до пурпурно червено. Извисяваха се нагоре, като факел, чийто край се събира. Една огромна пламтяща свещ. От същината на къщата се чуваха раздиращи женски писъци, наподобяващи крещенето на вещица, която бива изгаряна на клада. Те не стихваха нито за миг и пронизваха ушите на момчето. Страх и упрек изпълваха душата му от факта, че е непосилен да спаси това, което се крие вътре. Въпреки всичко, младия Бром се затича към прага на дома си, но още преди да влезе в тази пещ, предната подпора се сгромоли и препречи пътя му. Нямаше никакъв шанс да се добере вътре, а крясъците не спираха нито за миг. Падналия на колене берсерк проклинаше небесата за това незаслужено наказание, а пръстите му се бяха зарили в снега, неспособни да помръднат.
Рогът се разнесе силен, точно когато часовниците отброяха 6:00 сутринта и чернокосия се надигна рязко от леглото си облян в пот, дишащ тежко, на пресекулки. Последният женски вик се сля с този на рога и утихна в душата му като ударна камбана, предвещаваща нечия пагубна гибел. Някои от по-старите ученици вече бяха напуснали постелите си, а това на червенокосата хубавица, също беше празно. Събудила се по-рано, тя най-вероятно се бе отдала на бърз сутрешен душ, за да е чиста и спретната за първия ден от новите изпитания.
Колкото до току що приетите, някои от тях с неохота ставаха от твърдите кревати, а други дори не можеха да отворят очите си, все още блуждаещи в пространството.
Вратата на бараката се отвори широко и вътре влезе часовоя, който огледа присъстващите. С бавни, но тежки крачки, премина през всяко все още заето легло и грубо, най-безцеремонно, избута на земята спящите, като викаше и се заканваше.
-Ставайте гниди. Тук не е хотел. Всички на площадката до десет минути. Който закъснее ще бъде изхвърлен.
Когато мина покрай Бром се спря, но тъй като бе буден, само го изгледа изкъсо, процеди през езика си едно:
-Това се отнася и за теб.
И продължи пътя си.
Всичко бе ясно, младежа разполагаше с десет минути, в които да се вкара в ред, а после да поеме към новия ден, осеян с кой знае какви предизвикателства.