Разкажете за себе си!

Боянче аз викам тъй като ти си създателката на темата да го направиш първа, за да ни дадеш пример :)

Много добре! Айде сега и аз!

Казвам се Паулина, на галено ми викат Поли или Поля. На 23 години съм от Пловдив, зодия близнаци. До тук с клишетата. Ако искате да разберете за мен, това не е начина.
Този свят ме е дарил с много разноцветни преживявания. Някои могат да бъдат обагрени в черно, други са пъстри като дъгата. Най-основното за мен е, че съм противоречив човек до мозъка на костите си. Мразя и обичам в същото време. Тъжна и весела съм в същото време. В един момент съм най-големият непукист, в другия ранима като цвете. Мечтател извън границите на възможното и в същото време огромен песимист. В главата ми винаги е Хаос и до сега не се знае кой кого управлява - аз него или той мен. Но не бих променила нищо, абсолютно нищо, въпреки кусурите, които са много. Създадох форума поради две причини. Едната е, за да избягам от сивото ежедневие и до някъде сама да създавам един нов свят. Другата е, че обожавам да пиша. До толкова, че смятам да го превърна в лична професия. Занимавам се с актьорско майсторство за драматичен театър. Какво да ви кажа - малките, мръсни, срутени сцени ме привличат. Обожавам да стъпвам в прахоляка им, да вдишвам аромата на остаряло дърво, да бъда недооценявана, да се подлагам на физически и психически атаки от всяко естество, а накрая да сътворя нещо, може би малко, но истинско. Да изживееш десетина или стотина живота в рамките на един - незаменимо!
Обичам да откривам и експериментирам, най-вече със себе си и външният си вид. Имам седем пиърсинга, а две места от тялото ми са запазени за татуси. Изживявам се като някакъв тип бунтар, или поне аз така си мисля. Не се водя по правилата. Създавам мои собствени, като оставям тънки пролуки. Ако някой успее да премине през тях, остава в сърцето ми до край. За другите, е те просто съществуват около мен, без да им обръщам особено внимание. Страня от хората, които не чувствам от моя сой. Не обичам да говоря за миналото си. Когато имам проблеми ги задържам в себе си възможно най-дълго. А когато се стига до там, че в крайна сметка да ги споделя, хората на които ще се разкрия не се броят дори на пръстите на едната ми ръка. Какво да ви кажа - поела съм ролята на откачен самотник и това ме устройва. Един от кусурите ми може би - невярата в хората като цяло. И все пак гледам никога да не съдя различните от мен. Всеки сам избира пътя и начина си.

Какво обичам и какво мразя? Нека го разграфим по този начин:
Обичам живота. Обичам театъра, музиката, книгите. Обичам да пиша, обичам да мечтая. Обичам приятелите си, семейството си. Обичам да се усмихвам, обичам цигарите, алкохола и екстремните преживявания. Обичам риска. Обичам да пътувам, обичам природата. Обичам нощта и луната. Обичам приказни същества. Обичам прегръдките и целувките. Обичам мляко с какао и допирът на чуждо тяло. Обичам есента, обичам дъжда и внезапните изненади.
Но най-много от всичко обичам Себе си.

Мразя света. Мразя парите, мразя златото. Мразя интригите и лицемерието. Мразя любовта, но мразя и безчувствеността. Мразя лъжата, човешкото его и прекаленото високомерие. Мразя маските, които слагаме, мразя страхливците. Мразя да плача. Мразя да се чувствам слаба, но да се правя на силна. Мразя насекоми, градския транспорт и студа. Мразя слънцето. Мразя невежеството. Мразя глупостта и повърхността.
Но най-много от всичко мразя Себе си.

Като цяло това е. Едно човешко същество не може да се побере в рамките на един пост, но се стараем нали?

Колкото до снимка, ето една. За сега изглеждам така, до кога не се знае.

Spoiler:

Та, така. Аз съм Тео, Тед, Теди, Пони, Теодоре ( когато някой ми е бесен ) или Тошко, според баща ми :D
Не, не копирам като казвам че и аз обичам влакове, напротив. Това ми е една от най-големите страсти и винаги когато се придвижвам по този начин, се чувствам малко по-свободен когато вися на прозореца.
Нося маска. Тъжна, весела, цветна или черно-бяла...няма значение. Според настроението или хората тя винаги се променя искам или не.
Не обичам когато си поставя цели и не мога да ги постигна поради дадени обстоятелства. Това ме срива по някакъв начин малко или много, но въпреки всичко знам че това се оправя с времето.
Работя като един по-различен вид психолог и с малко по-модерни лекарства съдържащи в себе си етилов спирт ... така де, наливам ракии и бири по цял ден (вечер), на весели хора които търсят къде да си изхарчат парите за да се покажат пред хората.
Аз съм черната овца на семейството който никой не харесва. Винаги съм пренебрегван заради едно или друго мое качество което не харесват или може би имат прекалено големи очаквания за мен, ала хич не ми дреме вече.
В живота си съм видял и хубаво и лошо. По-вероятно е да ме зарадва това някой да ми подари цвете, от колкото да ме закара на екскурзия в някоя друга страна. Не че няма да ми е интересно де, напротив. Но се радвам на малките неща. Мога да стоя под дъжда с часове, въпреки че ще настина след това. Радват ме малките животни и изобщо всичко живо. Дори да звучи все едно пише някой луд, мога да си говоря с една котка или куче повече, от колкото с някой познат. Не за друго, ами понякога животните наистина могат да те разберат.
Харесвам коне.Да! Голяма мания която може би скоро няма да оставя. Не че се вманиачавам, просто свободата която излъчват тези животни ме освобождава от сивото ежедневие понякога. Не знам как. Дори да видя конче на снимка как галопира в някоя река или гора, в миг ще ми излезе красива картина в главата и ще започна да се заливам с фантазии.
Снимката по-долу ми е едно приятно споменче от преди няколко дни, където доста се забавлявах. Няма да изпадам в подробности, а ще кажа само 19.09.2012, 18:00 по Нова Тв.
Плача. Не ме е страх да го кажа или да си го призная, ала го правя. Скоро не съм и се надявам да не ми се налага, но понякога това те отпуска.
Тъй де, това е на кратко. Не мисля да изпадам в подробности...другото - на живо

Spoiler:

Здравейте, казвам се Гери (за тези, които не знаят) и съм пристрастена към този форум.Няма да излъжа като кажа, че момчето със странния nickname-аnemon...нещо си, ни поведе и всички юруш започнахме да си правим представяния ( а ужким сме старши). Може би любимата ми админка Поли, очаква от мен да започна с думите "Като порасна искам да стана принцеса"...но не.Вярно е ,че съм малко по-експресивна от обичайното, но поне правя нещата по моя начин, а малко хора имат собствен почерк.На мен не ми говорят цветята и не обичам да стоя под дъжда и да гледам в една точка, аз обичам да тичам под него, обичам да скачам в локвите и капките да хвърчат на всички страни.И понеже в момента прекъснаха потока на мислите ми (въпросния "Тео") ще кажа, че мразя понита!Те са безполезни и не могат да правят нищо друго освен да се решат с големи меки четки и да стоят в позьорска поза, опитвайки се да бъдат красиви.Изобщо не си падам по хибриди, а те са такива....лишени от красотата на големите истински коне.

Обичам хубавата музика, когато съм трезва, а алкохола вади другата в мен, която е пристрастена към маси и Горан Брегович.С музиката идват и танците, танцувала съм джаз балет....но след като пораснах, замених училището за танци с барове, където всеки петък опреснявам уменията си.Не съм алкохоличка, но когато злоупотреба и котките ми говорят, като на моя скъп приятел Тед.Не обичам да плача, но го правя често...може би по-често от колкото трябва, а вероятно и сълзите ми са виновни за сушата в Сумалия и Зембабве.Но е факт, че обожавам котки...до толкова, че понякога си фантазирам, че съм котка.Обичам да лъжа, но за някви дребни неща...то даже не са лъжи , а по-скоро филми както ги наричат някой....като например да храня елфите в градската ни градина с мляко (реален случай).Все си мисля, че този форум все повече се превръща в мини психиатрична клиника.

Като всеки нормален човек, обичам и приятелите си...обичам да ги ядосвам, да им мрънкам и да им плача на рамото.Обичам и да обичам..мразя да оставам сама, защото тогава големи буболечки нападат апартамента ми и аз не мога да се справя с тях (отново реален случай).Това е...надявам се да сте придобили някаква представа за мен...но като допълнение, мога да кажа, че трябва да направя и едно отделно представяне и на психичните ми отклонения.

Снимкаааа:

Spoiler:

Така всички разказаха за себе си, че аз ли да не го направя :)

Като за начало казвам се Тереза, но по прякор Тери. Харесвам си името, но когато някой, който не може да казва точно "з", а по-скоро "ш"-ка е страшно .... смешно. И тук добре, че не сте близо до мен. Аз имам проблем с изричането на някой букви. Просто страхотно :д.
Сега да видим. На 17 съм, все още и живея в малко градче близо до София - Ботевград. Харесвам си града, но май хората в него не ме харесват особено. Така де повечето не харесват аутсайдерите. Повече предпочитат кифлите и кроасаните. А моя мила милост гледа да е всичко друго, но не и кифла.
Е това няма как да стане. Не мога да понасям чалгата. Не нося полички, леко смъкнати, че да ми се вижда бельото. Мразя косата си мега топирана и с тонове лак в нея. Не се гримирам. Пък и ако се видя по-този начин в огледалото сама ще си издера очите и оскубя косата преди Бо да ме е изпреварил :д.
Така какво още да кажа за себе си. Хмм. Имам слабост към малки кученца. Май затова и си имам един звяр който е колкото главата на голямото куче на Мони. Макар, че  моя е по-зъл :Д. Ама е пухкав и много рошав - име Рошко. Ами какво да кажа. Обичам си кучето. Той е топка козина и радост. Феномен просто. Половината му козина е права, другата къдрава. С размерите на болонка и муцуната на немска овчарка. А когато се пъхне в леглото при теб те топли. <3. Та ето и вие да го видите малкия дявол.
http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/419322_148474538603728_2053955591_n.jpg

Така какво друго. А да обичам още зимата. Белия, леко искрящ цвят навсякъде. Природата, която е по-чиста и от дъждовната вода. Лекото парещо усещане когато пипнеш снега с голи ръце. Идилия. Просто тогава съм пълен унисон с всичко наоколо.
Също така обичам техниката. Компютърче, лаптопче. Камерка, фотоапаратче. Плазмата. Просто кеф. И техниката много ме обича. Лаптопа и компютъра само с мен се разбират. С майка ми не. Те не я обичат. Затова и винаги забиват когато тя е на тях :Д.

Та сега за хобитата ми. Твърде много са. Значи събирам различни листа, насекоми, венчелистчета. А сега от тези списания с насекомите, с египетските статуетки и парите съм се вманиачила. Имам страшно много колекции. От колички, кристали, китайски монети. Също така събирам поредици от различни книги. Милите 15 книга на "House of Night", "Академия за вампири", "Хекс Хол" и т.н.
Също ми е хоби да имам книги с митове и легенди. Изключително добри са митовете за Хадес и Персефона. Те са ми от любимите.
Какво още колекционирам. Хмм. А да мечета и сърца. Тъй като съм родена една минута пред 14 февруари постоянно получавам сърца. Възглавнички, играчки. Кошмар, но накрая почнах да ги събирам. А за мечетата. Просто като малка гледах "Гумените мечета и от там се зароди всичко.
А и едно от най-важните неща. Събирам приказките на братя Грим. Оригиналните. Не тия където на Пепеляшка обувките и станали. Не. Това е твърде лигаво. Истинската приказка, е че на Пепеляшка и се режеше пръстта или петата. Не помня кое от двете и така и стават. Та въпросния принц толкова ли е да е сляп, че да не види кръвта бликаща от краката и. Приказки, какво да ви кажа. Истината е че оригиналите са пълни с насилия и + 18 сценки. Затова хората ги направили повече за деца. Което според мен е пълна простотия. Джейкъб и Уилхем сигурно се въртят в гробовете си в момента.

Може би е време да кажа какво колекционирам аз. Ммм не се плашете или нещо такова, просто обожавам да събирам различни хладни оръжия. За сега имам три шурикена, два куная и чифт саи, но всяка година колекцията се увеличава и сигурно след време когато живея сама, апартамента ми ще прилича на оръжейница

Сега аззз! Сега азз!
Казвам се Маги.

Обичам да чета, да спамя във форуми, рисувам и главно да СПЯ.
Когато се прявя, че уча или гледам анимета или чета манги или витая в облаците.
Безнадеждна романтичка съм :Д

Имам една моя страна която се появява много често по фурумите. Казва се идиотикус
много тяжко заболяване. То представлява промяна в поведението като: и най-главното: любпв към всичко и всички:

Понякога съм и странен пример за момиче: Един ден ще ви дудна за дрехи а друг ще седя нон стоп играейки ЛОЛ :Д
Иначе съм дружелюбна (и в моя свят) забавна!

Ако искате да научите повече за мен просто питайте!

Хмх, давам в общи линии да си имате на ум какво животно съм. ;)
Казвам се Диляна, но най-често ми казват Дили. Ляпват ми всякакви прякори според какви ли не критерии. Не се обиждам, в повечето случаи. Хихи Всеки може да ми казва какко намери за добре.
На 17 години съм и живея в София. Уча рисуване и конкретно Рекламна графика. Искам да се занимавам с уеб дизайн и дигитално рисуване, но също илюстрация и анимация. Може би всичко. Най-голямата ми мечта за професия е да бъда писател, но осъзнах, че това е нещо, което мога да реализирам и отделно от основните ми доходи.
Обичам да правя това, което искам и то както и когато го поискам. Поставя ли си цел не се отказвам. За някои неща наистина съм готова на всичко, в това число и семейството ми.
Най-голямата ми страст е Азия. Всичко! В свободното си време уча японски и корейски език. Рисувам, пиша, чета, слушам музика, спортувам или излизам с приятели. Най-често комбинирам любимите си неща.
Има много неща, които не харесвам и не мога да променя, но те ме мотивират да продължавам да опитвам. Вярвам в това, че няма невъзможни неща и много обичам да го доказвам.
Не се спогаждам с хора със закостеняло мислене, които ме гледат, като извънземно. Е, не ми пука от чуждото мнение. Аз съм такава, каквато съм и най-важното е, че се харесвам точно такава. Ако на някой му е любопитно нещо може свободно да попита.

Ок, мисля, че дойде и моето време... или пък може би не, ама понеже съм нахална и "нямам какво да правя" реших и аз да се включа в общата забава.

Може да ми казвате Радост. На 17 съм, от Казанлък.

Всяко начало е трудно, затова ще го кажа направо: Аз съм лудо, любвеобвилно, не много добродушно и не много красиво извънземно. Не мога да ви кажа от коя планета съм - това е тайна! (не се отказвайте още, дори не съм стигнала до частта с шизофренията )

Но мога да ви кажа какво харесвам. Израснала съм с "Хари Потър". Не, спрете да се смеете, знам, че ви е смешно. Но, когато става въпрос за тази поредица съм изключително чувствителна. Колкото и да си мислите, че това са пълни глупости... ами не са. Тези книги ме научиха на много неща и от части изградиха човека, който съм и до ден днешен. Да, знам, че звучи сапунено...

Обичам да чета фантастика и криминалета, същото се отнася и за филмите. Аз съм от хората, които само си търсят повод да се махнат от тоя свят. Ненавиждам го почти отвсякъде. Напоследък обаче нямам много време да мисля за това, пък и трябва да се науча да оцелявам някак си все пак...

Обичам старият стил. И като казвам стар стил имам предвид като се започне от готик, барок, класицизъм до онези готини роклички на точки от 70те - мода, архитектура, мебели, коли, техника дори, ценности, маниери, книги. Не си падам вехтошар обаче, не се заблуждавайте.

Обичам чай - силен и с мляко. Това не знам защо ви го казвам... Ако може и с бисквитки, моля. Благодаря. И като казах бисквитки... I'm a cookie monster and i know it. NomNomNom.

Обичам странните и необичайни неща. Всичко, което може да бъде странно ми допада по някакъв начин, дори и да не го осъзнавам понякога.

Обичам сънищата. Те ми дават по-добра представа за мен и желанията ми... както и за някои по-сериозни неща от близкото бъдеще и равносметка за миналото.

Обичам да слушам всичко, което ми харесва. Без значение жанра. Е, умишлено избягвам чалгата и народната музика, ама то се подразбира май.

Обичам свободата. Тя е нещото, което получавам като наркотик - скришом и по малки дози. Надявам се накрая една свръх доза да не ме убие.

И понеже взех да си ги смуча от пръстите започвам в друга насока.

Пиша. Колко добре се справям ли? Ами хич, ама аз упоритата, като магаре на мост съм... или по-скоро като извънземно пред землянин(горкият човечец, няма шанс...)

Пея. Това го можех(или поне аз така си мислех) преди време. Била съм две години във вокална група. Не съм изнасяла сама концерти, но стените вкъщи са ми достатъчна публика(заедно със съседите )

Играя. Занимавах се с актьорско майсторство около година. И от тогава се започна великото мечтане. Не претендирам, че съм добра, но ако имах шанса можех и да стана. Но така и не успях да си се представя като истинска актриса - може би, защото живота прескача репетициите и ме изритва направо на сцената прекалено често. Станало ми е навик... вероятно лош.

Танцувам. Откакто се помня. Може да не ми личи, но когато музиката се забие в тялото ми, всяка фибра в мен тупти и изгаря на усети вихъра на танца. Помага ми да разтоварвам и затова и малко хора са ме виждали да танцувам както аз си знам. Не се гордея с това, но няма нищо друго, което да чувствам по-естествено.

И до тук с графа какво правиш в свободното си време освен да четеш и да намираш на хората косурите.

Иии се изстрелваме към графа: Аз съм...? В общи линии най-точно ме описва думата извънземно, категория: дълга история и трудно е за обяснение. Хората, които ме познават, често ми казват, че второ жувотно като мене нема... Нищо, че все не си личи от поста. Много по-луда съм от това стига да си мен хванал от добрата страна.
Както казах много обичкам да се гушкам, умилквам и тем подобни лиготийки, ама какво да се прави... Вие бихте ли устояли да не гушнете някое сладко, симпатично същество, което ще, не ще седи и мирува, докато го настискате едно хубаво и му посчупите някое друго ребро... Не е ли сладко? :)
Колкото и да ви е трудно да повярвате съм перфекционист... донякъде. Видяла съм толкова много и различни неща в тоя живот, че съм се научила да различавам добре свършената работа от "да отбия номера".
Изключително критична съм към себе си и с право.
Претенциозна съм. Далеч не глезена. Просто знам последствията...
И ето я шизофрениятаа... винаги съм смятала, че гласовете в главата ми... не трябва да са там, но се свиква. Всяка си има занаят и е постоянно заета. Да, повече от две сме там вътре не се учудвайте

И стигнахме до най-важната част.

Мразя... предатели. Толкова много съм срещнала през живота си, че направо ми се доповръща, когато срещна подобно същество.

Мразя несправедливостта. "Всички са равни, ама някои са по-равни." - това може да накара кръвта ми да кипи.

Мразя ограниченията, поставени ми от други. Мисля, че не съм бавноразвиваща се, че да преценя сама какво мога и какво не.

Мразя, когато Хората се месят в личния ми живот. И под Хората с главно Х имам предвид всички онези, които не съм пуснала в живота си. Затова и нямат никакво право поне според мен да ми се месят.

И почти свърших.

Онова, което най-много искам и търся е щастието. Щастието е индивидуално разбирано. За мен то е промяна. За да съм щастлива много неща трябва да се променят... някои, от които съм неспособна да променя.

И те това е. Ако има въпроси с радост, ще отговоря.

And here we go
Грозното патенце 2

П.П. Съжалявам, ако съм ви отегчила или изплашила...

*приближава се свенливо и се оглежда*

Прощавайте, но сте колоритна компания и ми е трудно да говоря сега за себе си.... но пък обичам да ми е трудно! Имам изблици на невероятен работохолизъм и приливи на енергия. Това са дни, в които всичко на този свят е възможно да бъде постигнато от мен. Друг път съм асоциален мързел - обичам самотата като място, в което мога да съм насаме със себе си и рисуването/музиката/ тишината/ природата. Наричам мързела си съзерцание и почивка.
"Ако работата пречи на почивката, смени работата", но пък като ме засърбят ръцете да правя нещо и си поставя цел... работя неуморно, защото най- ценното нещо в живота е това да създаваш или да бъдеш полезен на някого.
Аз съм човек на настроенията- прост пример: ако ме попитате кой е любимият ми цвят, всеки ден отговорът ще е различен, защото съм по начало художник, пък и психологията добре е обяснила цветовете като израз на настроенията. Що се отнася до това как прекарвам личното си време съм така, но принципите ми са железни. Непоколебими са и в това да бъда либерална натура и да дам шанс на всяка нова идея, мнение, позиция. Изслушвам хората, давам им шанс да изразят мнението си по една основна причина- каквото и да кажат, мога да извъртя нещата така, че пак да стане на моето. Адаптивно и мааааалко манипулативно същество.
Уча се да компенсирам недостатъците си и малко трудния характер /какво ти малко, аз съм ироничен, заядлив келеш/ със съобразителност спрямо околните... влизам в положение, но понякога постъпвам и разумно, т.е отстоявам своето.
Защото емоциите до тук не са ме довели до успех - или ако се държиш добре ти се качват на главата, или ако съм "здравословен егоист" не се чувствам в кожата си.

Занимавам се с приложно и изобразително изкуство /дърворезба, работа с метал, а един ден.. дай Боже, и изработка на хладни оръжия... / да, изповядвам православното християнство като един задължителен център на морала у всеки. Ако нямаме вяра в справедливостта и морални задръжки, накъде отива света!?
"Бог може и да има, може и да няма, но ти живей така, все едно че го има"

Май напоследък си падам графоманче... както се вижда... Създавам герои, чрез които мога да дам изблик на настроенията и емоциите си. Но, спокойно, не съм като чукчито от оня виц да съм само писател- също така и обожавам да чета. Не обичам крайностите, затова характерът ми притежава от всяка крайност по нещо и така уравновесявам везните

Харесвам както самотата, така и купоните. Спането и спорта, аниме, Япония, музикално прасе съм - от песни "за маса" до метъл и рап... ПРЕДИМНО МЕТЪЛ И ЯПОНСКА МУЗИКА- всичко зависи от настроението, но за щастие на човешкия род се въздържам от пеене... ако днес съм гушкаво и лигаво същество, утре съм "зрял, улегнал индивид"- това е заради малкия ми брат - хем съм по- голямото дете, хем съм си дете... така свикнах, така ми е добре. Не съжалявам за нито едно събитие в живота си, защото те са ме направили това, което съм... а аз се научих да се харесвам!

Тия дни съм в контактно настроение, затова ще се радвам, ако можем да се опознаем по- добре... тоя пост бледнее пред грозната действителност, която представлявам... не че се хваля

На 19 години съм... зодия Водолей - А ТОВА ОБЯСНЯВА МНОГО! Име - Теодора.

Не пуша, не пия, не псувам.... мама му стара! Фасът ми падна в ракията
Готвя се за кандидатстване в Пловдив тази година. Стискайте палци!

Снимка: Не ми се искаше да слагам снимка... според мен аз показвам себе си по- добре чрез картините си... пък и малко изпитвам фобия на тема "външен вид"/имах проблеми с това преди време/ Но... няма да се цепя от колектива за да не ми го .... колективно

Spoiler:

Ето и нещо, нарисувано от мен ^_^

Spoiler:

Адашкеееееее
Шефката минава, видя ти поста и вика "А, ето защо пише толкова хубаво" - защото си момиче :Р:Р:Р Нека, нека... :) Хайде, тичай в Летящият град :)

Май трябваше да си мълча, та да вдигна рейтинга на силния пол, а? /сигурно току- що Толстой, Толкин, Уайлд и компания се обърнаха в гроба./
Но по- скоро типа човек се влияе от името... или зодията. :P

Но в тук съм с маската на Тарен, така че ме възприемайте чрез героя ми.

Айде и аз да поспамя малко. :)

Амиии преди 21 години дядо Йордан питал майка ми дали ще кръсти бебето на мен. За него това било много много важно и тя отговорила, че ще го направи. Всички са били подготвени за малкия Йордан или Йорданка и когато на 28 Септември 1992 (зодия везни) съм се родил тя просто казала: '' Казва се Деан.'' :) И така кръстен на дядо ми в кавички от малък той ме научи да играя шах да правя разни оригами историйки и т.н. От две годишен съм решил да проявявам мнение и инат и дори съм си бутал количката (в която се предполага, че е трябвало майка ми да ме бута) в продължение на 2/3 километра по целия център на Бургас. Когато бях пети клас се наложи да заминем и до 11-ти клас живях в Испания (повечето време в Алмерия, последните месеци в Барселона). Испания не ми харесва. Не ми харесва и езикът и хората, но това предполагам е защото не съм имал право на избор къде искам да живея. на 17 се върнах в България завърших испанска гимназия в Бургас (защото другаде не ме искаха най-вероятно :D) и след две пропиляни години (по изпити, мързелуване, малко работене и такива неща) кандидатствах и ме приеха в Пловдивския университет. От Септември 2013 живея в Пловдив. Винаги съм казвал, че обожавам града и ми е на душата без значение, че съм от Бургас.

Малко интересни или не толкова интересни работки:
Обичам да пиша - главно разкази.

Имало едно време една мечка. После я нямало!

Обичам червено! Всичко изглежда добре в червено. Освен може би едно Ауди S6  (на което приляга повече черничкото :D)
"I love red so much that I almost want to paint everything red."--Alexander Calder

Обичам да се лигавя като малко дете и понякога много изнервям хората с това. Какво да ги направя, че не ми влизат във филма?   
Roses are red, violets are blue, I'm schizophrenic, and so am I.

Губя си времето с доста игри - геймърче съм си и ще си остана, защото не виждам смисъл да спирам да правя неща, които ме забавляват.
Обожавам да чета! Дори съм работил едно лято за Хеликон. Беше като сбъдната мечта (с изключение на заплатата :D)
Едно от хобитата ми е да споря. Интелектуален спор с точни аргументи и умен съперник ииии.... отиде цял ден...

Признание xD: Обичам да съм център на внимание, но не в типичния стил, а по-скоро с факта, че се различавам от останалите.
Винаги ценя индивидуалността, характера и мнението на хората. Стига да не са преповтаряни от някой друг.

Мразя... ох колко работи мразя   
- Да ме лъжат.  - Аз съм сравнително директен човек. Ако мисля нещо ще го кажа. Ако не го казвам то е защото не намирам смисъл да си губя времето.
- Ядки в шоколада ми!
- Да ме учат на неща, за които съм доста по-информиран от говорещия
- Да ставам рано
- Да си лягам рано  
- Дискотеки
- Прекалено силна музика. - не ме разбирайте погрешно. Обожавам музиката слушам МНОГО неща. Проблемът идва, когато искам да се видя с някого да поговорим или да се забавляваме, а трябва да се надвиквам с музика - НЕ, мерси! Затова и по принцип отбягвам такива предприятия (като изключим рок концертите естествено) все пак на концерт отиваш заради САМИЯ концерт.


Айде стига толкова, че май се поувлякох :D завършвам с цитат от О. Уайлд:
''Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.''