Лечебните извори

First topic message reminder :

Изворите бяха общи и свободни за всеки желаещ. Животворната, гореща минерална вода галеше сетивата и възвръщаше силите. Тук хората намираха покоя, който толкова дълго търсеха. Във въздуха се усещаше електричество, което навлизаше във вените.
На метър от изворите имаше построени дървени кабини, където посетителите оставяха багажа си. Имаше винаги чисти кърпи, необходими за бърсане след излизане от водата.

Да, определено всичко беше... „прекрасно”. Денят не можеше да бъде по-интересен. Среща с красиво момиче, хоризонтално танго във въздуха, обир и като за капак на всичко останало – метафора за странния ум на нашия герой. Какво по-интересно би могло да стане?
О, знам! Зед да изскочи навън по хавлия и да забрави да покрие своето достойнство. Естествено, паниката която той изпита бе нищо сравнена с това което Боговете му подготвиха.
Навън, макар и да бе късна вечер, все още имаше хора които доста сигурно бяха подтикнати от някаква свръх сила да излязат и да се насладят на унижението на мага.
Който успя някак си да настигне крадлата.
- Брей... толкова малък ли беше преди или очите са ме излъгали.
- Хаха, много забавно.
- Това ще е още по-забавно...
Атаката която последва, бе яростна. Зед не бе сигурен дали уменията му (хахахаха) или чист късмет го спасиха от това да стане евнух. Най-вероятно тя просто си играеше с него на котка и мишка.
„Спри! Не я убивай” прозвуча гласът на сладкото същество което живееше в ума му. Това бе доста странен момент.
„В момента съм лееееееко зает... С ТОВА ДА СПАСЯ ЖИВОТА СИ!” отвърна Блекуинд, което бе меко казано иронично. Имам предвид, собствения ти ум да ти казва да НЕ я убиваш? Това бе може би най-странното чувство в света. Сякаш всички днес искаха да оставят тялото на горкия Зед Блекуинд да кърви в някоя уличка.
„Нека да поговоря с нея. Моля ви, г-н Блекуинд. Сигурен съм че можем да...” последните думи бяха спрени от атака насочена към сънната артерия на героя ни. Който я блокира с хавлията, и парира със саблен удар. След което последва посечка, която повали Сиси.
- О, значи си можеш да се биеш, а малкия?
Без да отговаря, Зед я погледна. Тя лежеше, а той притискаше ръцете и към земята. Бе интересен момент. Сякаш всичките умения които тя бе показала, бяха изчезнали.
- Знаеш ли какво? Наистина те харесвах... – каза той, гледайки я в очите – Бе доста хубава вечер. Не мислиш ли?
- Пфу, говори за себе си... Броях секундите докато всичко това ще свърши. – изплю думите Сиси.
- Наистина? Мисля че си прекара доста добре... Освен ако не си невероятна актриса.
Отговора на Сисилия бе ритник, който се целеше в слабините на мъжа. Ако бе уцелила, това щеше да боли. Много.
За щастие, Зед откри много ефективен начин да го контрира. Като просто седне отгоре им, надвесен над нея. Гледаше я в право в очите, сякаш се опитваше да открие път към душата и.
След което стана, прибирайки ножовете си. Бяха хубави ножове, нали така? Харесваха му. Нищо че един от тях за малко да го остави без малкия Зед (който не беше чак толкова малък).
Зед си прибра кесията от вътрешния джоб, и откри раница, която съдържаше дрехите му. Метна я на гръб, след което погледна отново Сиси, лежаща на земята.
- Вземи това. – каза той, отброявайки около сто жълтици – това би трябвало да покрие цената на ножовете. Всички сметки са уредени.
След което той просто и обърна гръб, и продължи пътя си. Това бе един дълъг, странен ден. Дано нищо повече не се случи. Едва ли можеше да понесе още някоя изненада днес.
Подсвирквайки си, Зед се отдалечи от лежащата на земята Сиси, и тръгна... в случайно избрана посока. Вероятно щеше да се изгуби, но майната му. Това нямаше да е изненада.