Портата

Тя се охраняваше от едно изгърбено, сляпо старче. Въпреки възрастта и недъга му обаче никой не можеше да премине през него, ако не е желан в дома на Хей. Самата порта бе голяма, с извити сигнатури от сребро и мед. Зад входа почваше голямата градина, а имението се извисяваше бяло и чисто като самото небе.

Към високата ограда вървяха два силуета - мъж - висок и здрав, носещ на ръцете си девойка с голи нозе. Покрита само с един черен плащ, държаща малко дрехи в ръцете си. Приличаше на малко дете, което е наранило краката си и не може да върви. Точно обратното - бе по-жизнена от всякога. Защо тогава я носеха? Отговора на този въпрос можеше да се прочете в изражението на мъжът, в чийто обятия се намираше тя.
С бавни крачки, небързащи за никъде накрая се озоваха пред старика, който ги очакваше от момента, в който усети присъствието им. Мъжът се наведе. Знаеше процедурата. Старчето пипнешком хвана лицето му. Сякаш съзираше със слепите си очи, а всъщност виждаше с мозъка и душата си. След малко една уморена усмивка се прокрадна по сбръчканата му уста.
-Тес, синко. Добре дошъл!
Последва същото и с Арадел. Напуканите ръце обхванаха нейното младо, изпълнено със детски сили лице и я заопипваха. Грубата кожа леко я дразнеше, но осъзнаваше, че това беше част от старостта, от която нямаше спасение.
-И гостенка. - продължи той. -Красавица е!
Дядото се хвана за челото и замлъкна за няколко минути. За мъжът това не беше нещо ново, но Арадел учудено забеляза, че дядото сякаш кореспондира с някой без думи. След малко той кимна и каза едно "добре" незнайно от кой. Отвори портала и двамата преминаха. На двора ги посрещна господарката на имението Хикари Хей. Тес пусна момичето на земята и тя стъпи, като се опитваше да прикрие голотата си. Жената разтвори ръцете си и прегърна новодошлия.
-Тес....драго ми е да те видя. Отдавна не си идвал на гости.
-Съжалявам, Хикари. Не ми се сърди.
-Разбира се, че не.
Тес се обърна към Арадел и я хвана за ръката.
-Позволи ми да ти представя моя приятелка - Арадел.
-Приятно ми е да се запознаем,госпожице. Тес не е водил приятелки до сега тук. Сигурно си много специална.
Тя хвана ръката й за здрависване.
-Може ли да оставиш момичето голо, а. - почна да му се кара шеговито възрастната, макар и доста запазена жена.
-Така се получи. - засмя се в отговор той.
-Хайде, хайде. Влизайте.
И тя ги поведе към къщата.


/Арадел пиши в Стаята за гости - как влизате там, мислите ти от този пост и как се преобличаш с нови дрехи/