Какво да се прави, когато ти подадат ръка я хвани, но не напирай прекалено много, че да не я отдръпнат. Та и Мортем така! Щастлива от помощта на Тарен, тя се съгласи да изчака. Щеше да чака ден, два, седмица, месец, колкото е нужно, стига да се върне у дома. Нетърпението не бе присъщо в случая и принцесата щеше да уважи решението му.
-Съгласна съм! И...благодаря!
Магьосникът я удостои с една суха усмивка и ставайки от камъка се запъти към бара. На него, все още облегнат на облегалката, Кайл хъркаше тихо, а от устата му се свличаше една достойна за присмех лига. Красавицата го докосна по рамото, точно където и преди и за миг, младежът се разсъни. Виждайки първо лицето на другаря си, се усмихна, но когато очите му се прехвърлиха върху Хелските, гърба му се прилепи за стола, а устата му зейна.
-Ааа....
-Спокойно, нищо ти няма, просто заспа. Какво ще кажеш да я изпратим и да продължим?
Червенокосия се изправи и вървейки с лице към момичето, за да не го нападне в гръб, отиде до Мареил.
-А какво ще кажеш да й дадем пари за файтон? Той ще я отпрати където реши. Ето, даже аз ще й дам!
Едноокия бръкна в джоба си и извади от там няколко сребърни монети. Пъхна ги в ръката на Мортем и пак се отдалечи. За първи път брюнета го виждаше толкова щедър.
-Хващаш един файтон и казваш на кочияша да те отведе до Черешово дърво. Той ще знае какво да прави. Не, че не искаме да те изпратим просто..... - пелтечеше престъпника подплашен като малко кученце - бързаме!
С това разговорът бе приключен. Некромансърката усещаше страхът му и не искаше да се натрапва допълнително. Последното, което й липсваше бе да получи инфаркт.
-Отново ви благодаря!
-Да, да, за нищо....
Кайл хвана под ръка фениксиецът и го повлече в обратната посока. Чак когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, си отдъхна.
-Виж сега, цялата ми идея беше напълно различна...не, че се оплаквам от развоя на събитията, беше супер. Ама хайде сега да видиш каква е истинската изненада.
-Нали ти казах, че няма нужда.
-Бе ти каза, ама не зависи от теб. А и това го мисля от много време.
Мъжът, спечелил си култовото и напълно заслужено прозвище Шмекера, го повлече след себе си като не позволяваше да чуе нито едно възражение. От както бе решил да се върне у дома, бе измислил плана в главата си, специално за рождения му ден и нямаше намерение да се отмята в последния момент, защото на приятеля му не му се празнува. С други думи, ще не ще, ще празнува и тук отказ няма. Там беше разликата между двамата, че докато единия премисляше всеки плюс и всеки минус, според собствените си възприятия за света, то другия действаше без грам здрав разум. И двете имаха своите положителни страни и може би ако ги съединиш би се получила перфектната комбинация от интелигентен авантюрист, но точно затова бяха другари, за да си помагат и да се допълват. Където единия куцаше, другия се обаждаше и обратното.
-Не ме разбирай погрешно, но твоите идеи ни доведоха до близка среща от далечен вид.
-А...Ъ...? Аз такова...от къде мога да предположа, че...така де, нали се сещаш....
Червенокосия се страхуваше да изрече думите, като че новата й позната можеше да ги долови и да му отмъсти за осквернението. Все пак произлизаше от пустините, а те самите са поддръжници на Себастиан. Не, че някога му е пукало от религия, ако трябва да се определи сам, би се нарекъл неверник и все пак ако се стигне до там, можеше да се измъкне с това, нали? Надяваше се!
-Обещавам ти, че деня ще става само по-добър. Честна дума!
Този израз изречен от него бе все едно огладнял лъв да ти обещае, че няма да те изяде, когато наоколо няма никакъв друг дивеч. И въпреки, че много се съмняваше завършека на вечерта да представлява нещо добро, Тарен не спираше да го следва, воден като роб от невидима верига.
И така, двамата стигнаха до началото на плажа, по-скоро до кея, където се водеше цялата морска търговия. Първоначално Мареил си помисли, че налудничавата същност на другаря му е да му купи сурова риба, но когато видя, че подминава сергиите и моряците, а се запътва към една от пресечките, осъзна, че случая не е такъв. На една безлюдна алея, точно до един варел се бе подпрял мъж, цял бабаит с пиратска татуировка на рамото и кърпа на главата, опасваща цялото му теме.
-Ти какво....
-Споко бе, брат! ще пътуваме!
-Ама, как така?
-Ей така, това е моя дружка от време оно. Той ще ни телепортира в друга земя!
-Кайл! Сериозен съм!
-Аз също! Отиваме на екскурзия. За секунда ще сме там.
-Отказвам! Не и преди да ми кажеш къде отиваме.
-А, не! Това е част от изненадата. Или идваш доброволно или ще те вържа и ще те влача насила.
Нямаше особен избор. Ако не се съгласи, рискуваше да направят цирк пред очите на всички, а не искаше да лепи сплетни и клюки към името на дядо си, особено ако не бяха в негова полза. Затова, въздъхвайки, красивият магьосник протегна ръка, която бе хваната от непознатия. Същото направи и Шмекера, тресейки се от вълнение и възбуда.
-Ще видиш, че няма да съжаляваш. Ще видиш, ще видиш!
Мъжът вкара енергията си в тях, усетиха прилива и силата, която тя водеше, а после света просто изчезна.....
/Тери, пиши как стигаш до странноприемницата. Теди, теб те очаква още един мой пост/
Заглавие: Търговското пристанище 
Чет Яну 03, 2013 3:39 pm