Спа Хотел "Сънрайс"

Хотелът е голям и просторен, не наподобява стандартните каменни сгради, а е изграден предимно от масивно дърво.В околността е пълно с много палми, екзотични растения и птици.Има три минерални басейна и два големи плувни, четири сауни и пет масажни салона.Предлагат се различни процедури за разкрасяване:
-Арома масаж
-Класически масаж
-Антицелулитен масаж
-Морска холистична терапия за тяло
Както и процедури за лице и тяло от кола маска до парна баня и хидромасажна вана.Причината това местенце да е толкова красиво и успешно е неговата собственичка Миранда Уотър.Красива и нестандартна, тя се труди денонощно да държи местенцето в ред.

Дори не знам как да започна...Сватбата ме изтощи психически и съм сигурна, че ми се образуваха малки бръчици от толкова усмивки. Не мога да разбера само защо ми беше толкова трудно да се усмихвам, защо се насилвах при положение, че наистина бях щастлива? Може би защото за мен не е правилно да парадирам с подобен интимен момент, може би защото отново се опитвах да се вмъквам в някакви рамки и нечии очаквания, както правех през последните два месеца.
Знам, че Ерик е кметът, но като негова жена и съпруга от мен се очакваше определено поведение и етикет. А това е адски уморително.
Ето затова сме тук. Да се скрием, да забравим, да се насладим. Нямах претенции да съм в хотел, стигаше ми и една малка стаичка насред нищото, но само и само да сме аз и той. Без документи, без стегнати костюми, без излишно лицемерие. Хотел " Сънрайс" можеше да ми даде малка част от нещата, които желаех...но ми осигуряваше най-важното - поне малко анонимност...и огромна сауна. Дизайнът бе умопомрачителен, персоналът се беше постарал да осигури на клиентите си необходимото удобство и спокойствие. Стаите бяха изолирани от шум, а гледката от нашия апартамент щеше да бъде спокойната планина, а до нея част от морския залив. Стояхме отпред и чакахме пиколото да внесе багажа ни, а аз оглеждах възхитено архитектурата:
-Е, г-жо Матюс, доволна ли сте от избора? - прегърна ме Ерик през рамо.
- Дори да беше малка барака насред територията на прокълнатите, пак щях да бъда доволна. И не ме наричай госпожо...звучи ми някак си...състаряващо.
- А аз какво да кажа за себе си, като и без господин пред името си съм си стар.- изсмя се той.
- Преиграваш...
- Този бял косъм говори друго! - започна да рови в косата си.
-Чакай, коя дата сме..-започнах да мисля на глас.- А, да...ясно, рождения ти ден наближава.
-Ще се направя, че не съм те чул и ще те подканя да влизаме навътре.
А вътре бе по-божествено отколкото от вън. Фоайето беше голямо, с червен мокет, красива дърворезба по стените и колоните. Стил, който не мога да определя с точност, но определено такъв, който ти взима дъха. Насред него имаше положени удобни дивани, малка библиотека и минибар, както и мъж с черна дълга коса. Чакай! Мъж с черна дълга коса? Но аз познавах този мъж...та това беше...самият кмет на Скайфол. Първосигналната ми реакция бе да се обърна за да не ме познае, но после се сетих, че всъщност няма как да се случи. Явно чакаше Ерик за да го поздрави или и той също бе на почивка. Надявах се да е първото...:
-Ерик Матюс! -разпери ръце той.- Добре дошъл в Скайфол, пожелавам ти приятен престои, на теб и на красивата ти съпруга. И ако има нещо...знаеш..няма да се притесняваш да се обърнеш към мен.
-Вал...би ли запазил фамилиарниченето за по-едри риби от мен. Все пак се знаем от колко години казваш?
- Всичко свързано с теб обръщам в бутилки , друже!- засмя се г-н Скайфол и двамата мъже се прегърнаха, така както се прегръщат само стари другари.
- Запознайте се, това е Арадел.- и тук идва неловкия момент.- Ари, това е кметът на това прекрасно местенце.
-Приятно ми е, Ари..-направих бегъл опит за усмивка, докато ръката ми трепереше и се опитвах да преглътна буцата в гърлото си.
-Прекрасна двойка сте! Ще се радвам да вечеряме заедно, когато се настаните и починете. Какво ще кажеш, Матюс?

Имаше ли нужда от повторно запитване? Всеки се радва на старите познанства, особено ако те са оставили повече от приятен отпечатък в съзнанието ти. 
-Разбира се!
-Чудесно! Честно ти казвам, все още не мога да повярвам, че си станал кмет. Да не ме копираш, старче? - засмя се Валънтайн, но наистина трябва да си признаем, че съвпадението бе меко казано впечатляващо. 
-Признавам, че използвах някои трикове от твоето управление, за да въведа малко ред във Феникс. 
-Знаех си!
-Сега да не се разсърдиш?
-Докато не почнеш да използваш моето име, няма проблем.
Двамата приятели се разсмяха шумно, пренебрегвайки статуквото си поне за момент, сбогуваха се за сега и кметът си отиде, за да даде на двойката време да се освежи. В 20:00 часа щеше да ги очаква в най-хубавия ресторант в града, но до тогава имаше много време и само след десет минути младоженците бяха настанени в двойната си стая с инкрустирано сребро по мебелите и прекрасната гледка към морето. Решили да пътуват без телепортация, им отне няколко дена да стигнат до тук и бяха капнали. След дългата и нужна баня, лежаха на голямото легло и отморяваха малко схванатите си мускули. 
Разбира се, това не продължи дълго, защото само след малко Ерик се озова върху жена си, притиснал се плътно до голата й ароматна, гореща плът. Истината е, че покрай всички приготовления и задължения, двойката нямаше никакво време да се отдаде един на друг. Матюс винаги се прибираше прекалено изморен, Арадел не искаше да го тормози допълнително и бяха минали повече от две седмици, в които не бе опитвала сладостта на мъжествеността му. Но всичко това се промени тук и сега. Запалената наново страст бликна от порите на красавецът и я заля като топъл океан. Наподобяваше много на морето, чийто пръски се чуваха чак тук - бурно, кипящо, разбиващо се в скалите на сетивността си. 
Изненадата на блондинката бе голяма. Вътрешно цъфтеше от радост. Какви ли неща не й бяха минали през главата, но сега за първи път усети, че бурята утихва и мъглата се вдига, позволяваща на слънцето да навлезе в живота им. Ласките, с които я даряваше мъжът на живота й само й потвърждаваха това чувство и я стопляха така, както в първата им нощ. 
Залезът изпращаше денят, а с него и задръжките им, но те не им бяха нужни без това. Първичност и жар, от това имаха нужда и си го набавиха. За цели два часа се бяха абстрахирали от всичко и всеки, от самата материя. За два часа се чувстваха повече мъж и жена, отколкото през останалото време. Тези два часа им доказаха, че не са попаднали в клопката на битовизма и не са се забравили. А след тях в мозъците им нямаше нищо. Бяло петно, което оставя само след върховно удоволствие. Липсваше мисълта дори за Скайфол.
Мисъл, която се завърна с високопарна сила докато красавицата полагаше изящното колие на изваяната си като от слонова кост шия. 
Как ще го погледне, как ще успее да се сдържи? Беше толкова отдавна, но следата си оставяше прясна. Тогава той постъпи с разбиране и Картие осъзна, че той е мъж с достойнство не само тогава, а винаги. Изпитваше срам и вина не само пред себе си и Ерик, но и пред него. А сега щеше да стои с него на една маса и последователно да открива впечатляващите му нравствени качества, с които успяваше да спечели толкова многобройна челяд към себе си. А това още повече щеше да я депресира, защото знаеше, че бе използвала този благороден човек, за да спаси собствената си кожа. 
-Прекрасна си...
Устните целунаха голото й рамо, докато се гледаше в огледалото. Копринената бяла рокля без презрамки падаше свободно по снажната й снага, описвайки я закачливо, но семпло. Тя не отговори на комплимента, защото не одобрение търсеше. Имаше чувството, че мъглата пак се постеля и се чудеше дали ще успее да я заобиколи и излезе от нея невредима. Изглеждаше й почти невъзможно и все пак не можеше да се предаде още в зародиш. Това бе поредната вътрешна борба, в която трябваше или да победи или да падне. Не можеше да се отърве от усещането, че те бяха много повече от физическите и сякаш самата Елисандра я наказваше за това, че не изпълни първата й молба. А може би винаги я е наказвала, още от утробата. Може би изкупваше чужди грешки. А кой щеше да изкупи нейните? 
-Наближава осем.
-Да...идвам...
Очите й преминаха през отражението в огледалото за последно, изпълнени с готовност за битка срещу самата съдба, обърнаха се и поеха към незнайното, както винаги до сега...

/Гери пиши в Дива Красота. Валънтайн е вече там, може да почваш да развиваш ситуацията./