Стаята на Клайд

Тя не се различаваше по нищо от другите стаи.Тъмни червени завеси, бюро, легло и красиво кресло, като тези в Общата зала.Често лидерът я използваше за размисъл или когато работеше върху някакъв план.На рафтовете бяха наредени малко лични вещи, не бе от най-сантименталните все пак, но малкото, което имаше бе достатъчно ценно от хиляди предмети.

Тялото ми вървеше по коридорите, като привидение, водено от някакъв злочест автопилот.А аз го следвах неотлъчно, като сянка.Лошото бе, че знаех къде отива и какво ще направи, но виковете ми не достигаха до тази реалност, можех само да се движа безтелесна и да се моля на Елисандра нещо или някой да ме спре.Застанах пред дървената врата и натиснах бравата без да почукам.Ръката ми все още стискаше здраво чука и влязох заедно с тази непозната Арадел в стаята на Валето.Тя застана на прага и затвори о, като котка след себе си.
Лидерът стоеше на бюрото си и разлистваше някакви свитъци.Истинското ми аз стоеше вече до него и крещеше безумно в ухото му, докато тялото ми се приближаваше към него с вдигната ръка готово да нанесе смъртоносен удар.Стиснах очи и ми се прииска никога повече да не ги отварям...това не бях аз.Оръжието се насочи право в тила му, а от мен не ставаше нищо друго освен да гледам безпомощно и да се надявам на чудо.

Стъпките й отекваха в пространството, напомнящи глух плисък на далечни вълни. Толкова вглъбена, че никой не я забеляза. Изпаднала в мелахноличен, статичен даже делириум, че влизането й в стаята, остана някак си неотразено.
Клайд бе толкова задълбочен в работата си, че отначало не усети присъствието й. Но ето, че и това стана. Сетивата му се обадиха, точно в момента, в който замахваше заплашително към тилът му. Червената светлина, крещяща Опасност, проблесна в мозъчните му гънки и го накара да реагира светкавично.
Чукът изсвистя във въздухът, целещ се точно в сляпата точка на задната част на главата. Преди да успее да я достигне обаче, инструментът бе хванат от здравата мъжка ръка. Само на сантиметър от черепът му.
Валето не помръдна. Арадел или това, което в момента бе останало от него, се застопори. Тялото й отказваше. Без даже да я погледне, монотонният му, дълбок глас се процеди от устната кухина.
-Какво си мислиш, че правиш?
Той се обърна и видя сухият й, празен поглед. Това не беше същата Арадел, която познаваше. Колкото повече я наблюдаваше, толкова повече се убеждаваше в твърдението си. Някъде зад тази черупка се криеше нещо друго, нещо непознато, но какво и сам не знаеше.

Очите на Клайд ме гледаха изпитателно, сякаш търсеха другата в мен, онази която познаваше, но тя бе изчезнала.Точно когато хвана ръката ми, секунди преди да извърша немислимото се опомних.За мен времето бе спряло в мига в, който завърших гардеробната си, след това всичко ми бе мъгла.Имаше такъв инцидент преди години, но тогава тази мистериозна сила бе насочена изцяло към мен, което ме устройваше.Предпочитах да посегна на собствения си живот отколкото на чужд. Оттогава се надявах това да не се повтори, мислих си, че се дължи на стрес, но днешната ситуация ме накара да се страхувам, да се съмнявам в себе си, да се отвращавам:
-Какво си мислиш, че правиш?-изрече той, а думите му подействаха като силен шамар и от безмозъчно зомби, Арадел отново се появи.
В първия момент се усмихнах, точно като в момента, в който забих последния пирон в стаята си:
-Какъв цвят дръжки ще подхождат?-попитах още не на себе си, но после съзнанието ми проработи с пълна пара и установих случилото се.
Погледнах към Валето, после към чука и пак към него с уплашен и невярващ поглед:
-Клайд?-изрекох едва и започнах да пристъпвам назад, не помнех нищо от мига в стаята ми досега.-Аз...аз...-не успях да довърша и с право.
Побегнах треснах вратата след себе си, по най-бързия начин се затворих в стаята си.Дишах тежко, бях уплашена. Не исках да се показвам, ами ако нападнех още някой?!Ако той не реагираше толкова бързо като лидера?!Двата тигъра бяха в стаята ми и ме гледаха учудено.Отворих вратата:
-Махнете се момчета!Моля ви...-и те послушно излязоха.
Затворих и се свлякох на пода на кълбо, оставайки така.