Можете ли да се досетите какво се въртеше в главата ми, когато тази луда жена ме целуна? Ще ви кажа. Не е сложно- Аааааааааааааааааааааааааааааааа............ и отново ааааааааааааааааааа.....
Знаех си, просто си знаех. Тази лезбийка. Нищо против нали, всеки сам си избира сексуалната ориентация, но ако мислеше, че аз ще променя своята заради нея, жестоко се лъжеше. Точно затова не отвърнах нищо когато ми призна, че ме харесвала. Да, много мило, но не мерси. Надявах се да забрави тази случка, а аз нямаше да я спомена никога повече.
Стигайки до базата, краката й почнаха да отмаляват. После ми разправя, че можела да пие. Забавно. Трябваше да я прибера. Искаше ми се да я оставя както си бях решила първоначално, но тези словоизлятия ме накараха да се извърна от думата си. Напътстваше ме фъфлейки към покоите си и двете криво-ляво се изкачвахме по стълбите. Когато стигнахме до вратата я облегнах на стената.
-Блъд.
Никакъв отговор.
-Блъд?
-А?
-Ключа!
-Кой ключ?
-За стаята ти, развалина такава.
-А!
Тя почна да тършува, а лицето й да се видоизменя.
-Хихихи...
-Какво има?
-Това не са моите дрехи. Няма го.
Намръщих се. Вярно, че си ги бяха сменили с Рен. Е, добре. Вкарах магията си в ключалката и тя изщрака. Отворих и я завлачих вътре.Проснах я на едно от леглата и свалих обувките й, оставяйки ги до масата. Изхлузих якето си от гърба й и я завих. Извърнах се и тръгнах към изхода.
-Ния? - чух зад себе си.
Обърнах се и я видях, че се е повдигнала малко.
-Да.
-Нали не ми се сърдиш?
Някак си леко омекнах и се насилих да се усмихна.
-Не, Блъд. Не ти се сърдя.
Затворих вратата след себе си и я оставих да изтрезнее. Чух едно глухо тупване върху дюшека и се запътих към собствената си стая.