Вашето лично творчество

Та така: Това е тема, в която можете да пускате личното си творчество (както вече сте разбрали от заглавието). Независимо дали става въпрос за рисунки, поезия, разкази, фотография, можете да пуснете всичко. Само ще ви помоля за едно нещо: за да е по-пригледно, ако ще пускате няколко неща наведнъж, нека да са в едно мнение. Нали, просто да не е за всяко нещо много мнения едно след друго. Разбира се, ако искате да пускате нещо ново някой друг път, си го направете в отделно мнение като спазвате същия принцип. :)



СПЕЦИАЛНО ЗА РАЗКАЗИ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Ако са разкази с продължение, за да не става разкъсване, моля да качвате отделните глави в едно и също мнение , и ако има нови чрез ЕДИТ да ги добавяте. А пък нас ще ни уведомите отделно, че има продължение... Просто няма как иначе да стане. И понеже мнението би станало безкрайно дълго и все ще свършат допустимите символи, качвайте главите в http://pastebin.com/ (просто пействате в New Paste, давате Submit и копирате адреса на получената страница) и давайте линкове към тях. Малко сложно става, но се налага, за да има ред.... Ако вие имате някаква по-добра идея за разказите с продължение, чувствайте се добре дошли да я изкажете. Само дето аз се сещам за това само.

Айде ще се броя престрашен. Попринсип живея за таквиа теми и раздели, но главно пускам глави от многото ми започнати романи. Още ме държи желанието да напиша някой ден нещо фантастично и многотомово, като Колелото на времето. Та такова попринцип не пускам, но мечка страх, мене не.

Нещо недовършено и леко замъглено от това...е, така и реших да не го довършвам. Раздраних му се и ето това остана от цялата ми идея.
https://2img.net/h/i683.photobucket.com/albums/vv192/Elada/Zima_zps0eb8e86f.png

И малко стихчета...

Светлина
Като спомен отдавна загубен,
като трепет погинал за миг,
като мъничка всята надежда,
като приказен нежен светлик...

Като ехо през късната есен,
като вечно повтарян рефрен,
като ноти от тихичка песен,
като стон във нощта уловен...

Като плаха невинна целувка,
като чиста до болка сълза,
във съня ми ще идваш с милувка
претворена от стих – Светлина!

...................................................................
Вече всичко с пари можеш ти да получиш,
всички детски мечти със злато можеш да купиш.
Но това е лъжа – парите са само хартия
и онази дъга зад зелено и тя се е скрила.

Искаше замък голям - с ламя и безбройни загадки?
Странен сън неразбран-детски мигове сладки!
И остана така в къща здрава с трева и оградки
и дебели стени – да се криеш от спомени златни.

Вместо меча в ръка – стискаш здраво портфейла.
Ще се бориш до край, но с оръжия скучни и черни,
а под всичката прах още чака детенцето малко,
но си страшно зает – не разбираш ли колко е жалко?

Хайде само за миг позволи си отново усмивка
и детето във теб малко слънце с очи да разплиска!
То само ще намери всички скрити копнежи,
ще възкръснат във теб - чисти, детски и свежи!

Ти ще видиш света – гаден, мръсен и беден,
как във приказен свят той ще бъде въведен.
Давай смело напред - давай бързо и мъжки!
Колко див е света без скучните наши задръжки?
............................................................................................
От човешкото със страх

Очите – студени, усмивките – празни...
Раздаден за всички, усилия - напразни.
Свят голям с живот нищожен
и сърце едно - готово да предложи помощ.

Протегната ръка с прегръдка топла,
вече не знаеш, дали не е уловка!?
Отказ директен, почти със насмешка -
Не се ли замисляш? – Дали не е грешка?!

Забравил доброто- загубил човека,
затваряш очите и лека полека,
вървиш покрай болка – загубил посока...
Какво да направиш: Такъв е живота!

Един се нуждае от просто усмивка,
късчето хляб в ръцете да стиска.
С усмивка им давай дори и да нямаш!
На колене пред доброто си струва да падаш.

Имаш сърце, но те не разбират,
парченца от тебе алчно ще взимат.
Страх те е, знам, от живота!
Мен ме е страх, че се губи доброто...

Лелелеее това не е ли Ахрии? Обожавам я :3

И ето едно "нещо" от мен. Което е безименно.

Като предател черен
Чувствам се
Дали сърцето, потъмня
Или било е прокълнато навеки
Да е такова питам се
Сам съм.
Други няма.
Хех. Да, пак този цитат.
За тази любов, едвали поеми
Или песни ще бъдат написани
Не, едва ли, едва ли
Тиха е тя, плашлива като сърна
Застинала в сърцето, не искаща да се покаже
На повърхноста
Ха. Да.
Страх. Нерешителност. Опасения.
Все хубави, извинения
Защото не ти стиска, сърце
Да изречеш думите „Обичам те”
Думи две, толкова прости
И толкова големи, болящи, огромни
Даааа...
За това, едва ли някой ще напише ред
Дума, буква.
Не е от тези любови, за които се пише
За които хората четат, в захлас
И кълнат предателя, този третия.
Но, никой не разбира какво му е на него
Никой не мисли, за чувствата изпълващи
Сърцето
Не, той е лошия. Предателя е той.
Този който стои пред героя и любимата му
И никой не мисли, не никой не мисли
Че героя е гадняр, и че любимата му го мрази
Хех
Всички искат ли искат, те да се съберат
И празнуват, и викат, крещят и се радват
Но никой не мисли, за горкия предател,
Със сърце разбито, с чувства размазани
Хех. Никой, никой.
И отново, лудоста като демон ме обзема
И отново, аз съм предателя чер
Желаещ да застане, между двамата влюбени
Хехехех. Да.
И никой не мисли, за моите чувства
И никой не мисли, за сърцето мое
И на никой, на никой не му пука
Какво е станало с мен.

Луцифер



1. (Мой) Отче Наш! И затрещя
с пороища от Божи Гняв
изразяващи "Да причестя!"
стоварващи се до Изправ,

или може би е мъка на Отеца,
загубил верния си син,
с ръката галейки светеца
поел по път необратим

Порив Гордо е Възв`исен
с Декларация на Свободата
в Устрем със надежа Независим
Изначално Аз-ът над нещата

Хем във себе си съдържащ свежест,
хем безсмъртно ободрен,
но потъващ постепенно - тежест
на порока скръбно посаден

защото Миг в замяна на Живота
повярвал в своето очарование.
разочаровано напредва във посока,
задвижило във Словото иносказание.

Първи Утринният Лъч към нас,
Облака пропуква в дъжд на чистотата
Цифра сменя се, нов Божи Час
и пропада тъй безкрайно в небесата!

Миг на Падение!

Михаил крещи - така обезумял

Смърт уби го! Умозрение!

във тишина от загубата побелял...

2.

Сякаш за вечност Михаил се блещи,

избухва бомба атомна беззвука,

а във църквата изгасват свещи,

Райска ябълката Луцифер пропука,

където семето греховно Ева би подала
със ръчичка Божия и доверчива,
сякаш нищичко не би разбрала,
детски, разболява се игрива.

И когато коридорът единайсти
завърти Канона на Греха
и отеква Час, но седемнайсти;
А Величието и Страха

да не загубиш Брат си безвъзвратно
подготвят музика да Възвести
през Блуден син "Ела обратно!
Thou, God Almighty, Please, Forever Be!

Thou, profoundest Hell,
Receive thy new possession;
One who can make a Heaven of Hell, a Hell of Heaven,
He whom thunder hath made greater!
I am Lucifer."

***

последната английска част - е заемка от Elend - Lucifer.
защото нищо друго не може да замени това отекващо обръщение на Луцифер.