Дворцовата баня

Обхваща помещение голямо цели 340 кв. м. и се намира в източното крило на двореца. Разполага с две единични бани и един голям басейн, който служи за вана. Почти винаги слуги къпят тялото на бога, но понякога той обича да се затваря там сам и да прекарва времето си в размисли.

Мортем цопна в топлата вода, вдигайки пръски навсякъде, като надаваше умопобъркващ вик. Тялото й потъна под бистрата повърхност, а когато се показа, косата й бе прилепнала по бузите. Погледна тризнаците, които се хилеха насреща й и богу идеше й да ги унищожи на мига.
Всичко вървеше добре докато уж кротнали се, я следваха, но когато след поредния завой на замъка решиха да я понесат на ръце, вдигната високо над главите им, както хората, които скачат от сцени за стейдждайвинг, че дори си я подхвърляха от време на време във въздуха, момичето не издържа и почна да пищи като на заколение.
Сега подгизнала, все още с дрехи, розови листа се носеха около нея, а аромата на розово масло пропиваше в кожата й.
Демоните не се поколебаха и след един обстойно хвърлен поглед, зараждайки поредния план в главите им се хвърлиха при нея, като всеки от тях описваше различна фигура с трупът си. Единия скочи с разперени напред ръце, другия на кълбо, а третия дори направи салто във въздуха, като изтласкан от трамплин.
-Банзайййй.... - се чу и от тримата и ето, че всички бяха в големия басейн, на ръба на когото, беше поставена грижливо кошница, пълна с различни благоуханни сапуни, шампоани и подобни придобивки за баня.
След първоначалните ругатни по техен език, симпатягите с ехидни, злоради усмивки тръгнаха към принцесата, а пръстите им се чупеха в заканителни форми. Веднъж достигнали я, те само с едно движение, свалиха роклята от гърба й и Хелските остана напълно гола. Засрамена от този факт, закри големият си бюст с ръце, но на момчетата изобщо не им пукаше. Те не държаха да оглеждат природните й дадености. Нали искаше да се къпе. Щяха да я изкъпят.
Единият от тях, грабна първата туба, която ръката му достигна и изсипа съдържанието й до половина върху главата й, като без да й дава възможност да възрази я разтърка така, че цялата бе обсипана с пяна, чак до края на корема.
-А сега поемете въздух....
Мо се усети какво следва затова побърза да се запаси с дъх и в следващият момент бе потопена почти до дъното на басейна.

/Тери, продължавай слънчице както решиш/

Вярно, че беше нормално това, което сега ставаше, но все пак. Пред трима мъже ... да стоя гола ... ужасно. Ако беше Мариана няма проблем. И все пак преглътнах своите смущения и просто не посмях да кажа и думичка. Нали все се оплаквам, та сега просто реших да не го правя.
След тази така смущава баня направо се изстрелях от ваната или по-скоро басейна и хванах първата кърпа, която набарах. Завих се с нея и за моя радост открих, че беше толкова голяма, че да ме покрие цялата. Направо да си я взема за одеяло. Замъкнах се до края на басейна и се настаних там стискайки силно кърпата. Потопих само краката си и ги погледнах. И тримата гледаха злорадо. Сякаш крояха поредната щуротия. Това не беше на добре. И сега разбрах, защо Себи казваше, че демоните са долни. Тези тримата са типичния пример за това.
Единия бавно се приближи до мен и понеже погледа му не показваше нищо хубаво се дръпнах далеч от него. Точно като подплашен заек бях. А той само се усмихна и тръгна да излиза. Приближи се още малко и изведнъж ме хвана на ръце и пак ме метна вътре. А хавлията остана да си лети докато не падна на земята.
-Ама .. ама .. аз искам да излезна.
Започнах да казвам с толкова заекване, да не говорим, че бавно ставах от бяла, червена. Поех си дълбоко въздух и от прикриваща поза минах на отбранителна. Сложих ръцете си на гърдите на брата, който ме вкара в басейна и ако реши да се приближава щях да го избутам.
-Е ние тукмо щяхме да играем на водна гоненица.
Каза един от другите двама, а аз направих най-тъпото изражение, което можех да издокарам. Водна гоненица! Той сериозно ли? По-добре да вземе да ме хвърли в някой язовир.
-Без мен - казах бързо и пак тръгнах да излизам, но ме спряха.
-Ама защо? - каза вече третия и направи толкова тъжна физиономия, че сърцето ти да те заболи, ако не изпълниш това, което иска. Добре, че не ми пукаше особено.
-Казах. Без. Мен.
Гледах да съм точна и крайна. Отново се дръпнах и излязох. Завих си се с хавлията и се зачудих нещо. По-точно се чудих на кой е. Легнах на плочките и затворих очи, а братята просто решиха да си играят на "водна гоненица" в басейна.

Е, момчетата ще си бъдат момчета. Винаги умеят да измислят някоя пакост, беля или забавление, което често се превръща от играчка плачка. Точно така, сега тримата се "гонеха" из ваната, която имаше олимпийски размери, замерваха се с вода, плацикаха се, плискаха се и се потапяха един друг до дъното, до тогава, когато и последната струя въздух от дробовете им свърши. От страни изглеждаше забавно, но в един от сблъсъците, Норис бе избутан толкова рязко, че заби главата си в една от стените. Тя се пукна точно на тила, от който потече кръв. Раната не бе фатална, но все пак неприятна. Алената течност се смеси с бистрата, на участъци сапунисана вода и се разми в нея.
-Ауч.... - затърка удареното място той, но като че ли доста бързо забрави за травмата. Всъщност тя си зарасна от само себе си, само след минута и от нея не остана и следа. Това им е преимуществото на свръхчовешките същества. Колкото и да ги трепеш, те пак ще надделеят, освен ако не им откъснеш главите или приложиш някакви подобни драстични мерки. И както се излекува, така се възвърна и желанието му за детско веселие. Тримата се събраха на едно място и си прошепнаха нещо скришно, така че Мортем да не ги чуе. А, тя милата, се бе увила като ескимос в кърпата и преживяше. Шапка на тояга. Но не за дълго. Братята почнаха да се придвижват незабелязано към нея, досущ като някакви акули и да я дебнат. Вече стигнали до ръба, те наддадоха боен вик и изскочиха от басейна, озовавайки се около нея. Бяха я обградили като стадо диви бизони.
-Ама какво?
Преди да се усети се стовариха върху й, викайки:
-Мечкаааааа!
Сега, крехкото тяло на принцесата бе приклещено стабилно на пода от тримата не толкова слабички демона, които се заливаха от смях.
-Махнете се от мен. Махнете се, бе! - викаше розавокосата, но никой не я отразяваше.
След като им омръзна, те се изправиха и взеха, че я гушнаха, представяйки си, че е някое пухкаво зайче, на каквото и приличаше омотана така чак до края на гушата с пух.
-Групова прегръдкаааа!
Всяка веселба обаче бива прекъсната рано или късно от някой дразнител или ядосаната майка, която се прибира у дома, за да развали купона. В този случай майката бе в образа на Грегъри, който тъкмо настанил гостите, за които четиримата не предполагаха, усети местонахождението на любимата си и се отправи натам. Каква бе изненадата му, когато видя как онези откачалки са я притиснали до себе си и търкат бузите си в нейното лице.
-Какво по дяволите? - зяпна той.
Скоро след това очите му кръвясаха, а бузите почервеняха от яд.
-Веднага си разкарайте ръцете от нея!
Тризнаците се спогледаха, но вместо да се уплашат и да го послушат, се ухилиха още по-широко и се извърнаха към него с най-голямата си наглост.
-Мнеееее..... - оплезиха се те на Всевиждащия, което преля чашата.
Магията изби от порите му и той почна да я запраща по тях, доста точно, под формата на тънки, твърди нишки. За жалост обаче, лилавокосите бяха доста шавливи, като мишки и избягваха всеки удар. Скочиха отново във ваната и продължиха защитата си, подскачайки като акробатични артисти, а водата явно изобщо не им пречеше.
-Ааа....гадинииии... - почваше да губи нервите си красавецът като продължаваше да ги замерва. -Умрете бееее....
Ситуацията бе доста комична за онези, които не участват в нея. Не, всъщност за слугите също се превърна в още по-голямо удоволствие. Тъкмо почнаха да губят надежда, че Хелските ще ги забавлява, когато се появи съветника и за пореден път им направи деня.

/Тери, свободно РП/

Някога гледали ли сте анимации с Бъгс Бъни? А епизод, когато е на мушка на някой ловец? Главно на онзи нисичкия. Ако е да, то тогава знаете, какво зрелище се предлагаше през очите ми. Грегъри в случая беше ловеца, а тризнаците .. е те бяха може би клонирани Бъгс Бъни-та. Просто беше доста комично. За жалост не можех да се насладя на гледката, защото се притеснявах за собственото си тяло. Тия проклетници тежаха и май чух пукане, когато ми се нахвърлиха на мечка. Започнах внимателно да пипам тук и там, но нямаше нищо. Радост за душата ми.
Скоро обаче това изглеждаше опасно и въпреки дивотиите на които ме подложиха тринаците, просто не можех да ги оставя да бъдат замеряни. А още повече не можех да оставя Грегъри да се ядосва толкова.
Внимателно се приближих в гръб и го докоснах по рамото, но той си ме отряза все едно никой не го е ръчнал. Е не се предавах туко така и просто изчаках да направи една крачка. Сложих си крака пред неговия и го спънах. Докато беше на земята внимателно легнах върху него и го прегърнах пред врата. А също и го подшушнах докато лежахме така.
-Не се ядосвай толкова. Ти ще си останеш еднствения мъж в моя живот, те просто ... май ме мислят за плюшена играчка.
Той понечи да се изправи, но аз го спрях и го накарах да се обърне така, че да сме лице в лице. Още беше червен горкия, а и не се бяхме виждали от има, няма два дена и сега ми просто ми беше приятно да си го гледам, но в тази картинка имаше три нередности. Направих му знак с пръст да изчака един момент и погледнах. Изправих се и пуснах магията си по водата така, че да ги хване. След секунди и тримата летяха във въздуха към изхода и бяха изхвърлени като мръсни котета навън. Подадох главата си през вратата и ги погледнах.
-Отидете и дразнете тате. Той и без това сигурно се чуди с кой да се дразни в момента, и оставете най-накрая горкия Грегъри намира.
Затворих вратата и дори я залостих с някаква дръжка на парцал. Не че щеше да ги спре ако искаха да влезнат, но какво да се прави. Върнах се при Грегъри и легнах върху него. Погледнах още червеното му личице и се усмихнах леко хлапашки. Отърках носле в неговото и го прегърнах. Внимателно го целунах по устните и се усмихнах.
-Е сега по-добре ли си и не им се връзваш толкова лесно. Те само това и чакат.
Свих се в него и затворих очи. Моя и само моя Грегъри.
-Липсваше ми.

Гневът създаден в Грегъри малко по малко почна да се потушава и то само и единствено заради допира на Мортем. И все пак това не отхвърляше факта, че тези тримата си просеха боя или наказанието. Не се знаеше кога ще му падне пердето и ще ги превърне на пепел.
-Липсваше ми.
Тя се сгуши в него, досущ като някое дете, а душата му само това и чакаше. Обви я с ръце и я притисна силно до себе си, така че да усеща туптенията на сърцето й. Успокояваха го, караха го да се чувства у дома, напълно на място. Подуши косата й и остави свежия аромат на чисто и липов шампоан да се запечата в ноздрите му, чак до мозъка, за да погали влакната му.
-И ти на мен.
Той повдигна главата й и я погледна право в очите.
-Хубава си.
Преди да отвърне каквото и да е, я целуна силно, дръзко и страстно, изкарвайки и последните вопли на ядът си чрез тази целувка. Тя щеше да ги поеме и да ги унищожи напълно. Нямаше намерение да се дразни в нейно присъствие и да я притеснява с импулсивните си реакции, вместо да й предостави възможност за нещо по-приятно.
-И все пак някой ден ще ги убия. - констатира напълно спокойно вече, Грей, просто като статистически факт.
От тези му думи момичето се разсмя. Беше толкова сладък понякога.
-Не се и съмнявам. Но после ще трябва да създадеш нови три демона, за да запълниш липсата.
-Поне ще ги направя мирни и покорни.
Красавецът се изправи и вдигна принцесата на ръце. Все още бе в онзи пух, а роклята й се влачеше до пода подгизнала.
-Сега разбирам защо не ги харесваш тези дрехи. Тежат доста.
-Ти ме облече в нея.
-Лесно мога и да те съблека.
Всевиждащият я пусна да стъпи на крака и само с две движения я лиши от префърцунената кукленска рокличка, която падна на земята като парцал.
-Да, определено така си по-красива.
Мъжът я хвана за кръста и я придърпа към себе си, вплитайки устните си в нейните. Имаше чувството, че те горят от нескрита страст и желание. Пусна свободната си ръка по продължението на рамото й, а другата, тръгна надолу към дупето. Когато го стигна, го стисна и я повдигна във въздуха, така че краката й да обкрачат тазът му. Красавецът се откъсна от устните й и се завъртя към басейна. Хрумна му идея, която му се струваше доста предизвикателна и примамлива. Бяха сами, нямаше вероятност някой да влезе.
-Защо пък само тези идиоти да използват ваната за забавление? Грехота е ако не се възползваме.
И без да казва нищо повече, скочи във водата, както си поддържаше Мортем. Телата им потънаха в дълбокото, а веднага след като се показаха обратно на повърхността, той я притисна в единия ъгъл, така че гърбът й да е облегнат на стената и почна да я обсипва с купища целувки, които жегваха различни части от трупът й - вратът, лицето, брадичката, бюста....Пръстите му шареха по стегнатите бедра, а дрехите му само чакаха да бъдат отстранени.

/Тери, продължавай, до където решиш, както решиш. После ще те отменя ;)/

Не очаквах да се върна във водата толкова скоро, но .. бих казала, че с Грегъри ще отида и на край света. Затова малко вода в "ваната" не би трябвало да е проблем. Обгърнах врата му с ръце и притиснах тялото си към неговото. Погледнах го в очите и подпря челото си до неговото. Спря го с целувките, защото отнемаше и последния дъх, който имах, а по неговото дишане можеше да се заключи същото. Просто се усмихнах и за момент затворих очи и си поех дъх доста тежко, но после пак го погледнах.
-Ако е такава реакцията ти когато не сме се виждали едва 2 дена. Искам да знам, каква ще е ако не се виждаме повече от седмица.
Видях леката му усмивка, което ме накара и аз да се усмихна. За момент онова мое детско мислене си отиде. Онази плахост от това да ме да стоя гола и изобщо да съм уязвима по този начин просто изчезнаха като пяна в морето.
Приближих устните си до неговите. Впих ги в неговите, а ръцете ми леко стиснаха раменете му. После ги пусната и се преместиха на елечето му. Това познато червено елече, което обичаше. А когато бях малка все му виках, че е "Червената шапчица". Ами да ви кажа имаше си причина. Разкопчах го и внимателно го свалих от раменете и гърба му. Следващото препятствие също не мислех да ми се опре. Ръцете му тръгнаха към копчетата на ризата му. И едно след друго те се освободиха. Отделих вратовръзката от яката. Нея щях още да я държа още малко на него. И ето как и самата риза си замина. Хвърлих я зад гърба си, на пода, близо до елечето. И както си се бяхме отделили, за да премахнем поредната дреха, а именно и панталоните му, просто го изчаках. Междувременно гледах към него. Тялото му беше .. ах. И той беше ... ах. Просто ... ах.
Когато и панталона замина го хванах за вратовръзката. Завих я на ръката си и го дръпнах към мен. Близнах го устните, но не го целунах. Спуснах се малко по-надолу и захапах мястото, където се усещаше пулса му. Силно и не внимавах особено много. Нямаше да умре от това. Чух леко измрънкване и може би ръмжене. Беше някак си сладко. Внимателно после го целунах пак на същото място и още няколко целувки последваха пък на брадичката. Отново се върнах на устните му. Впих своите в неговите и се заиграх с езика му. Той отвърна на това и скоро аз се оказах жертвата в това начинание. Просто го дарявах с целувки изпълнени със страст, радост, докато не се задъхахме и двамата от желание.
Най-интересното беше, че дори при такива обстоятелства някак си се държахме спокойни. Донякъде. Спуснах едната си ръка надолу и докоснах напрегнатите мускули на корема му. Вдигнах поглед към неговите и я спуснах още по-малко ...

/ Засега само толкова ми хрумва :д /

Беше един от онези погледи, от които пулсът ти учестява, а кръвта завира. А щом се сетиш, очите ти започват да искрят от щастие. Поглед, който не е възможно да забравиш. Би разпознала този поглед сред стотици други, защото той винаги ще бъде твоята представа за това как изглежда любовта...
Любовта се изразяваше в тези различни на цвят очи, а похотта в онази ръка, която бавно, но плавно се спускаше надолу, търсейки най-съкровеното място на един мъж. Неговият отличителен знак за доминанта, неговият герб на мъжественост, заради който милиони жени по цял свят са изпадали в кризи или копнежи, стигащи до изпепеляване на страсти и чувства. Онази стрела, която пронизва тялото ти, но ти искаш още и още и не обръщаш внимание на болката, защото тя е толкова сладка, че може да те накара да загубиш ума и дума. Онзи първоизточник, който се смята за грях, но как греховно много искаме да навлезем в него, да го обгърнем, приемем, пък ако ще и после да горим в ада. Заслужава си, нали? Да....няма нищо по-перфектно от половия акт, каращ те да се чувстваш желан, искан, плътен. В такива моменти осъзнаваме колко подвластни сме на тленното, душевността остава на заден план, защото кожата ти копнее за този забранен досег. Забраненото е винаги най-примамливо, най-податливи сме когато някой ни ограничи с канони. Еротичните желания са най-силни, завладяват съзнанието ни и забравяме разсъдъка, забравяме здравия разум, представата за правилно и неправилно. Забравяме всичко. Поне за час се отправяме в една нова вселена, създадена само между двама човека.
Ръката й достигна до достойнството на Всевиждащият и почна да го мачка като пластелин, оформящ се по нейн възглед и представа за съвършенство. Толкова твърд и в същото време толкова гъвкав, като змия, която се увива около пръстите ти. С всяка изминала секунда набъбваше все повече и все повече, докато не почна да пулсира болезнено, знак, че не може повече накъде. Или трябва да бъде потопен в дълбините на утробата или да изстине като нагорещен камък, захвърлен в снежна лавина.
Мъжът притиснал Мортем не издържаше повече на нарастващия адреналин. Всеки момент можеше да избухне от напрежение, от копнежи за удоволствие, за желание да я милва, целува, да я накара да се подмокри, да усети аромата на вътрешните й сокове, които бе готов да изпие като чаша вино. Отмести леко ръката й и сам хвана членът си, намествайки го в началото на венерения хълм. Веднъж намерил пролуката, която търсеше, той се плъзна бавно навътре, леко грапаво, заради водата. Но тя нямаше да му попречи, нямаше да спре нагонът му. Ето я и онази болка, която кара тялото ти да се тресе, а въздухът да излезе на пресекулки, все едно невидим вакум го изсмуква от дробовете ти. Момичето изстена силно и оглушително, но това бе тепърва началото. Даде й време колкото да си поеме дъх и настъпи. Настъпи като армия пред щурм на противникова крепост. Пронизваше я като стотици копия, които убиваха предразсъдъците, свенливостта и притеснението й. Тялото й се повдигаше нагоре при всеки тласък, карайки гърдите й леко да се люшкат. Изглеждаха толкова апетитни. Широките ореоли се открояваха на белия фон на тенът й, а зърната бяха настръхнали като оросявани стафиди, които се превръщаха в гроздове. Вратът й се извиваше като магията, която всички използваме и се оголваше, предоставяйки се на тепсия за своя господар. О, да! Той бе нейния господар. Единственият истински, който властваше над чувствата й, над сърцето, трупът и душата й. Само за него би приела ролята на робиня, с която могат да правят каквото си поискат. А той овладяваше изкуството на смесицата между грубост и нежност, до майсторско ниво. Караше я да се гърчи под него, караше я да вика, да крещи от силните му прониквания, които достигаха чак до самият й епицентър, и в същото време я даряваше с нескрита внимателност. Хапеше шията й, смучеше зърната, забивайки зъбите си в тях. В ежедневието се държеше с нея като с принцеса, а в леглото като с развратница, като с блудница, за която си плащаш само и само да я имаш. Да я направиш своя, да я опитомиш, подчиниш. Да разтвориш краката й, където се крие най-голямото съкровище за един мъж, а после да го откраднеш.
Грегъри я държеше здраво за кръста, за да не избяга, да не го отблъсне от себе си, а той настъпателно провираше пенисът си до същината на вагината й, където екстазът нарастваше главоломно, после утихваше само за секунда и пак се възвръщаше с още по-голяма сила. Като тротил, чийто фитил е на миг време от избухване. Самият той издаваше онези малки хрипове на удоволствие и нетърпимост. Изявяваше се като грос майстор, който независимо колко пъти е отдавал тялото си на някоя жена, не е забравил начина, нито е подтиснал желанието си. Защото в момента не ставаше въпрос за секс. Ставаше въпрос за секс именно с Мортем Хелските. За нея щеше да се старае, да се опитва винаги да е като първи път. Винаги толкова бурно, толкова пламенно, сякаш всички природни стихии са се възродили между интимните им части.
В един момент, Грей излезе от нея и я обърна с гръб към себе си. Бюстът й се притисна в каменната стена и преди да успее да каже каквото и да е, усети новата вълна на възбуда, идващи на приливи и отливи. Членът му се блъскаше в дупето й, а едната му ръка стимулираше клитора, което я караше да прехапва устни чак до кръв, да стиска клепачи, а пръстите й току можеха да отчупят мазилка от парапета. Имаше чувството, че този възвишен, перфектен, властен демон отнема всичко детско в нея. Превръща я в жена, в нимфоманка, в курва ако щеш. Превръща я във всичко, което някога е отблъсвала. Отмива всичкият морал от съзнанието й и най-интересното е, че й харесваше. Харесваше й, стенеше за още и още и още. Никога нямаше да се насити на трупът му, на мускулите, на жилавите, здрави ръце, на пъргавите крака, на стегнатите му задни части, които можеха да те подлудят с изваяността си. Умееше да съчетава извратеност и лирика до такова ниво, че ако не те притиска си на предела на силите си. Можеш да се разтопиш в дланите му, без да си способна да се съпротивляваш.
Красавецът хапеше гърба й, слизайки надолу по гръбначния стълб, а тласъците му станаха толкова учестени, толкова резки, че водата създаваше мини вълни около тях. Мортем не издържаше. Вече за втори път гласът й се разнесе гръмък, показвайки, че е достигнала пореден път до оргазъм. А това само повече настървяваше Всевиждащия. Когато мускулите й се свиваха от еуфорията, той още повече отприщваше тази органична енергия и я заливаше с нея като потоп. Забиваше нокти в кръста й и й оставяше червени рески за спомен. Истински кукловод, даващ свобода на произведението си, стига тя да го поиска. А дали....

/Тери, може да продължаваш както си решиш./

Грегъри ме съсипваше с всеки изминал ден. Не можех да спя, да ям, да дишам, да мисля ако той не беше в мислите ми. Той беше моя учител. Показваше ми как да се държа пред хората. Как да говоря и да мисля, но сега ми показваше съвсем нов свят. Превръщаше ме в онова, което мислех за най-долното, но тайничко в себе си винаги съм се чудила какво е някой да те гледа с онази нескрита страст. И ето, че си получавах това, за което винаги съм се чудила и някак си .. много дълбоко може би мечтала.
Стисках силно парапета и стенех името му, молех го за още, и още, а той откликваше на желанията ми с цялото си сърце. Преглъщах и просто приемах неговите движения.
Щом страстите ни се успокоиха той ме обърна с лице към себе си. Прегърнах го силно и се загледах в тези различни на цвят очи. Изчаках да спрем да дишаме като изтичали маратон докато просто не го целунах. И чак сега усетих леко щипещото усещане по кръста, където ми остави червените белези.
-Ти си ..
-Прекрасен, великолепен, превъзходен.
Леко се подсмихнах и отърках носле в неговото.
-Щях да кажа ужасен, но и това.
-Че защо ужасен? - усетих как ме погалва по лицето - Не ти ли хареса?
Прехапах устни и цялата се изчервих. Имах чувството, че сега ме попита нещо много лично, в което той не участваше и изобщо го нямаше тогава. Но само кимнах, е то толкова стигаше. И понеже да избегна поредния неудобен въпрос просто се отскубнах от него, и започнах да плувам далеч от него. Когато стигнах на около 5 метра от него го погледнах и му се усмихнах едно хлапашко.
-Грегъри .. ще можеш ли да ме хванеш?
И да. Онова детско мислене се върна, но то беше само когато Грегъри е наблизо. Странно. Сега като се замисля то се появя само при него, но и той ме караше да мисля като развратница. Леко разклатих глава при тези мисли и започнах да гледам мъжа, кой се приближаваше типично на акула към мен. А аз започнах бавно да вървя още назад. Докато не усетих, че краката ми не докосват дъното. С ръце просто се задържах да не потъна под вода. А когато Грегъри най-накрая ме достигна само се засмя и го прегърнах. По-скоро се задържах на него да не потъна.
-Е каква е наградата ми? - попита той и получи поредната целувка. - И това се приема.
-Искаш ли да направим една сделка?
Изведнъж попитах, но не бях сигурна дали ще приеме. Е все пак ме попита каква е тази сделка затова просто му я казах.
-Ами без повече кукленски дрехи. С тях е трудно да се тича и тренира, а в замяна ти давам да си играеш с мен колкото поискаш. Без никакви възражения.
Повярвайте, за да махна онези дрехи бих направила всичко, дори това да значи да стана нимфоманка или каквото той поиска. Е поне разбрах, че е съгласен когато кимна. Усмихнах се и го прегърнах силно през врата. Свих се така в него и затворих очи.
-Но май мина времето ми за прибиране.

-Но май мина времето ми за прибиране.
Ето точно тези думи не искаше да чува. Винаги когато идваше времето за тях, нещо в него се свиваше, а малко късче се отронваше, като кристал от скала. Жегваше го под капачката, в сърцето, изобщо навсякъде където бе способно да удари. Въпреки, че вече не играеше ролята на пълна затворница, му се искаше да е абсолютно свободна. Да може да се прибира когато си иска, да ходи където си иска и да прави каквото си иска. Но едно малко гласче в мозъкът му нашепваше, че съвсем скоро и това време ще дойде. От друга страна, защо да чакат чак до тогава.
-А какво ще кажеш да прекараш нощта с мен, в моят дом?
-Но господаря, Дантес.
-Мисля, че няма да има нищо против. Тази вечер е в особено добро настроение, а и вниманието му е окупирано от определени фактори, така че едва ли ще му направи впечатление.
-Какви фактори?
Лицето на Грегъри помръкна. Знаеше отношенията й с Дрейк и нямаше намерение да я занимава с това. Първо защото му беше забранено и второ не искаше да я кара да се притеснява.
-Не мога да ти кажа, затова не ме разпитвай. Моля те. Заповеди на баща ти.
Е, отговорът му не й се понрави много, остави я в пълно неведение, но разбираше и нямаше да настоява. Все пак обеща да не си пъха носа там където не й е работа, освен ако не го изискват от нея. И смяташе да спази това обещание, за да не създава допълнителни проблеми.
-Добре.
-И какво ще кажеш?
-За кое?
-Да спиш при мен, естествено. Обещавам, че ще ти намерим нещо удобно и няма да те обличам като принцесата, която всъщност си.
-Стига си ме наричал така.
Усмивката се върна на устните на Грей и той я сграбчи за кръста, като я притисна към себе си.
-Но ти си принцеса. Моята принцеса, най-хубавата и най-уникалната.
Целуна я меко и нежно, без да напира, а след това се отдели от нея, очаквайки съгласата или отказът й.

Май скоро време съвсем щях да свикна да спя навсякъде другаде, но не и в моя затвор. Истината, е че не исках да се връщам там. Тишината, тъмнината, те бавно ме поглъщаха и съвсем се изгубвах в тях. Можеше да не съм затворник на пълен работен ден и да виждам слънчевите лъчи всяка сутрин, но нощем, когато сенките, и всичките ми страхове се появяват отново, и отново тогава е най-ужасно да си там.
-Добре, съгласна съм.
Казах тихичко и свито. Не бях много сигурна за това, но щом Себастиян е в добро настроение може би ще ми позволи, а заради новите фактори сигурно ще е по-добре да стоя далеч от двореца за известно време. Каквато съм най-малкото да го шпионирам, за да видя, какви са тези фактори. Е нямаше да го направя, това е едно на ръка.
Излязох от басейна и се завих с една кърпа. Отидох пак до басейна и се наведох. Застанах на колене и докоснах лицето на Грегъри. Целунах го по челото и се усмихнах.
-И казахме без кукленските роклички. Ако искаш ще си сменя цвета на косата. Не че харесвах платинено русия цвят, но ще го превъзмогна, само не ме обличах в тях. Много, много моля.