Или с други думи Тортуга на нашия свят. Не беше от най-големите, но достатъчно колоритен, че да искаш да прекараш години на него. Кръчми, в които се събират закоравели пирати, бардаци с жени, а и мъже, готови винаги да предложат услугите си на нисшето общество, бърлоги, скривалища и какво ли не. Улиците представляваха неоформени пътеки, а самият остров бе заобиколен с палми, които умело прикриваха истинската му същност. Още от далеч можеш да видиш вечно горящите огньове, да доловиш аромата на ром и кръв и да чуеш възгласите от поредната пиянска или не, свада. Истински рай, не мислите ли?