Покоите на Сард

Апартаментът бе с размерите на три ученически стаи. Преобладаваха белите и светложълти нюанси. Всичко от драперията, през пердетата, до чаршафите бяха в тази тоналност. Менторът обичаше тези цветове, защото му напомняха за пролетта, когато всичко е чисто и красиво. Банята беше голяма, разполагаща с душ кабина и отделна вана. Спалнята също! Леглото беше двуместно, а около него имаше рафтове с наредени книги. Оръжия не се виждаха никъде. Като цяло покоите бяха гостоприемни и уютни за гости.

И макар че поляната бе изключително красива с всички тези звезди в небето, наредени хаотично като малки скъпоценни камъни, с прохладния вятър галещ кожата, образуващ закачливи тръпки, с този навес от десетки дървета, прихлупили клоните си като майчини ръце, защитаващи те от всички и всичко, Тайлър не искаше да кара момичето си да се чувства неудобно. В никакъв случай не искаше да я подложи на това някой да ги хване. Затова, пренебрегвайки природната приказност, той я пое нежно и внимателно в обятията си, забравяйки предишната болка. С бавни стъпки се отправи към сградата, закрити под плаща на тъмнината. По коридорите не минаваха хора, никой не ги закачи или спря. Пътят сякаш сам бе отстранил всички ненужни пречки само и само, за да им предостави интимност. Задушевната обстановка в покоите му не се различаваше от удобство от двора. Единствено природните елементи бяха заменени с платнени такива. Това бе първият път, в който Азии навлизаше в личното му пространство. Белите цветове напълно отговаряха на характера му - чист, добър и грижовен. Апартамента й вдъхваше сигурност и протекция и ако оставеше въображението си да работи й се струваше, че е обсипан с кокичета. Цялата тази белота, невинност, елфска щриха....всичко нашепваше за една класа, невиждана от нея до сега. В този мъж се криеше такава харизма, толкова емоции и в същото време сдържаност, като дебела книга, която искаш да разлистиш лист по лист, за да я опознаеш от началната корица до епилога. А тази нежност - смесица между бащина милувка и допира на любовник. Можеш ли да й устоиш? Трудно е, нали? Дори най-силните, най-целеустремените биха желали да вкусят от този нар на боговете, от този еликсир на безсмъртието. Та кой смъртен е толкова силен, че да се абстрахира така успешно от удоволствието - душевно и плътско? Плътта! Да, тази съдница, тази утроба водеща до най-големите грехове и в същото време до най-могъщото изкупление.
Девойката знаеше какво ще се случи тук, между тези четири стени. Искаше го и в същото време се страхуваше. Страхуваше се, че ще свали дрехите си, а с тях ще оголи и душата си. Страхуваше се, че ще разчупи добре изградените стени на сърцето си, но въпреки това, въпреки малкото гласче, което й подшушваше да се отдръпне, да си тръгне, тялото й само се движеше в унисон с неговото. Знаеше, че точно тази вечер, точно сега, този човек, този божествен екземпляр, за когото тайно бе мечтала толкова дълго ще отнеме от нея много. Ще отнеме страховете й, ще отнеме девствеността й, ще я превърне в жена в истинския смисъл на думата. Ще откъсне тази невинност и ще я замени с пагубната сила на възрастните. Да, тя щеше да порасне умствено, както и материално. Смяташе, че ще боли, сляпо вярваше, че ще е така и все пак бе готова на тази жертва в името на това, което ще получи.
Сард я постави на леглото. Имаше чувството, че потъва в огромен облак или захарен памук. Чувстваше безтегловност и унес, който като че издигаше трупът й във въздуха. Застанал над нея, учителя дълго продължи да я гледа в очите, като че искаше да се обеди, че тя наистина го желае. Не искаше да насилва волята й. Но така и не видя съревнование, може би малък уплах, който бе напълно нормален за момиче в нейното положение, но нищо, което да го накара да спре. Ръката му плавно и нежно свали презрамката оголвайки рамото. Елисандра, кожата му бе толкова мека и топла. Като нагрята коприна, всеки допир оставаше своето благоухание и следа от сладострастие. Очите й инстинктивно почнаха да се премрежват като на сънен човек. Сякаш я галеха не с пръсти а с лебедово перо. Самите те преминаваха по овалите на дългите й ръце, които потръпваха, а вратът й се извиваше назад като гръбнака на змия. Червените коси се разплискаха подобно блъскащи се в скали морски вълни. Приличаха на ален водопад, в когото искаш да се потопиш, под когото искаш да застанеш докато струйките мокрят организма ти. Колкото повече смъкваше роклята, толкова повече устните му следваха нейния брод. Даряваше я с целувки по продължението на деколтето, нарочно минавайки между гърдите без да ги докосва. После гръдния кош, корема, пъпа, стигайки чак до венерения хълм, бедрата, колената, прасците, чак до глезените. Връщайки се обратно, смъкна дрехите си и легна върху нея без да се отпуска. Торсът му бе стегнат и лъскав, но не за първи път го виждаше. И въпреки това отново изпита онова привличане, онова желание да се вкопчи в него и да не го пуска. Елфът погали лицето й и за момент спря.
-Сигурна ли си, че искаш да продължим?
Миг на затишие сякаш размишляваше, след което без да казва нищо кимна. Той се усмихна на отговора й и я дари с една дълбока, страстна целувка, първата от много, спиращи дъхът й, секващи го, каращи цялата й анатомия да трепери, а между бедрата й да се образува влага, каквато не бе усещала до сега. Значи това ставаше с тялото ти. Беше толкова странно и в същото време хубаво. Зърната настръхнаха, давайки повод да бъдат засмукани. Тайлър е стремеше да бъде възможно най-внимателен и нежен. Знаеше какво означава за едно момиче да изгуби девствеността си. Последното, което искаше е да й причини болка и смяташе да се постарае. Ръката му се плъзна между срамните устни и леко почна да ги масажира. Усещането бе невероятно. Крайниците на Разир изтръпваха. Чувстваше как клиторът й набъбва и се овлажнява още повече. Беше като топче или пъпка, готова да разцъфти. Явно затова го сравняваха толкова сполучливо с цвете. Може би в това твърдение имаше доза логика, а и да си признаем звучеше много по-приемливо. Възбудата нарастваше с всяка изминала секунда и съвсем скоро тихи стонове се пророниха като диаманти от гърлото й. Страхът малко по малко почна да се изпарява, да се забравя, подклаждайки опустошителния пожар на удоволствието. Това, което Сард й причиняваше не беше игра, бе подготовка. Когато пръстите му влезнаха навътре стоновете станаха по-осезаеми, звуковите вълни се засилиха и затрепереха като раздрънкани струни, които трябва да се смажат. Първо един, после два, после три. Любовната прелюдия отне доста време, но подобен процес се изискваше като за първи път. Когато мъжът усети, че е достатъчно мокра и мускулите са достатъчно разширени, отдръпна ръка и проникна бавно, но плавно в нея. Един приглушен вик прониза пространството. Женският глас се извисяваше като въздушни вълни вибриращи една с друга. Болката бе минимална, смесена със сладко гъделичкане. Учудващо или не, кръв не потече. Нито капка. Ципата й бе разкъсана с такова умение, с такава лекота, че следи от нараняване липсваха. Съвсем скоро неприятното усещане изчезна напълно, а ноктите й се впиха в гърба му като спасителен пояс, който няма да ти позволи да потънеш. Тласъците му бяха премерени, следвайки собствен ритъм, който я докарваше до полуда. Никога, дори в най-смелите си мечти не бе мислила, че едно физическо отдаване може да бъде толкова потушително. Желание, лъст, копнеж, чак сега разбра истинското значение на тези думи. Сякаш достойнството му запълваше тази празнина, зейнала като отворена пещера. Тя бе нейната утроба, а той я обливаше с благодатни сокове, от които да пораснат корените на щастието й. Отдаваше му не само плътта си, но и същността си, а той на свой ред й отвръщаше със същото. Поривите между двамата бяха горещи, чак изпепеляващи. Малко по малко Азии осъзнаваше какво се изисква от нея. Вече не стоеше безтегловна като кукла. Позволяваше си движения, своеволия, целуваше го, хапеше го по врата, а той обсипваше клепачите, челото и гърдите с езикът си. Стимулираше я по всевъзможни начини, показваше й какво означава да си ценен, желан, дори може би обичан. Как трябва да се държат с една жена, без да оронват достойнството й. Дланите му придържаха дупето й движейки го нагоре-надолу, а зъбите засмукваха долната й устна. Чувстваше се като парче глина в обятията му, което той оформя до съвършенство. Чувстваше се пълноценна и нищожна в същото време, като принцеса и просякиня молеща за още една ласка, за още един тласък, за още една прошепната в ухото дума.
В един момент, Сард я повдигна и се преобърна по гръб настанявайки я върху си. Проникването бе дълбоко, рязко и остро, което накара гърбът й да се извие като арфа. Сам местеше тазът й докато свикне и поеме инициативата. Напред - назад поемаща членът му. Пот се стичаше по бюста й, пот от възбуда и непрестанно физическо движение. Сграбчвайки косата й я придърпа към себе си и езикът й проби бариерата от устни, за да обладае нейния. Стенанията им се приплитаха едни в други изсмуквайки се взаимно, като двойно дишане уста в уста. Единият поемаше дъхът на другия и обратно. Беше им трудно да мислят, а и защо им бе, когато удоволствието бе толкова величаво, че мисълта само би го развалило. Мъжът я преобръщаше по всевъзможни начини, за да й разкрие всички тайни и тънкости на любовта. Положил я странично, той бе зад нея, блъскайки нежно даденостите си във вече открехнатата пещера на сладострастието. Хапеше гърбът, галеше червения водопад и целуваше вратът. Понякога, когато забързваше темпото и виковете й ставаха прекалено силни, запушваше устата й с длан, което допълнително я подлудяваше. Да се чувства безпомощна в ръцете му бе колкото дразнещо, толкова и невероятно. Телата им се сливаха едно в друго, сякаш майсторени по поръчка. Електричеството блещукащо помежду им можеше да накара всеки да им завиди. Разликата в годините, положението и житейския опит изгубиха своята роля. Сега те бяха равни, или почти и нищо друго нямаше значение.
Не мога да кажа със сигурност колко време отне целия акт. Знам, че бе достатъчно, че да преобърне света на Азии с главата надолу. Скъсани бяха задръжките, скъсани бяха детските идеалистични приумици, скъсани бяха капризите. Права беше - Тайлър Сард отне много от нея в тази нощ. Отне й детството, но я дари с нещо много по-важно. От този ден нататък, тя можеше да се нарече жена и да гледа земята като жена, захвърлила детските дрехи, играчки и вярвания. От този ден нататък тя се превърна в пълноправен член на обществото и зае почетно място в сърцето му, както и той в нейното. Заспала чисто гола, загърната единствено с крайниците му, сънят дойде бързо заради умората, а тя го посрещна с усмивка и спокойствие. Нищо нямаше да е същото повече. Не....щеше да е по-хубаво или поне така си мислеше сега, когато всичко изглеждаше розово и красиво.....