Разстоянието до крайната цел се смаляваше. Хората, които се изпречеха на пътя на двамата ренегати биваха отстранявани незабавно. Чувствата в момичето се сменяха толкова бързо, колкото бързо летяха и секундите. Само едно нещо си оставаше същото, а именно нейната непоколебимост.
Още от самото си пристигане в къщата и разбирането на плановете на обитателите им момичето се надяваше нещата да се развият по такъв начин. За останалите не знаеше, но двамата с Джей бяха свършили работата си без да пострадат сериозно и това, че стигнаха до толкова далеч я радваше. Единственото, което искаше бе хората, отговорни за състоянието на семейството и да си платят. Управниците бяха отговорни за това, че брат и и дядо и нямаха друг избор, освен да се занимават с опасни неща, за да изкарват парите си, което бе довело до фатален край. А и не бе сигурна дали хората заличили семейството и не бяха пратени именно от някои от кметството. Честно казано Ноксиа дори се надяваше да и бъде доставена възможността сама да убие виновникът за всичко и бе чаквала този момент от много време. Измислила беше всичко. Представяше си в детайли позорния край на виновникът - как страна, как съжалява, как моли за живота си..
Дракконис имаше чувството, че всичко до сега бе минало прекалено бързо, ала всъщност не бе така. Тя се изкачваше по стълбите със всичка сила, като не обръщаше внимание на писъците и цялата дандания, която се чуваше около нея. Не знаеше как бе отвън, ала можеше да си представи колко апокалиптично изглеждаше по гласовете на жителите и стражите. Не и пукаше. Всички тези, живели в охолство го заслужаваха. Редът отдавна вече не съществуваше, нямаше вече спокойствие за тях. Стига толкова, сега трябваше да страдат.
Наистина тяхната крайна цел, а именно кметът се оказа съвсем обикновена. В свят на магия, в който всеки притежаваше някаква дарба Ноксиа очакваше той също да е добър в нещо и да може да се отбранява дори по-добре и от гардовете си. Тя се изненада като пред себе си видя обикновен човек на средна възраст, който единствено можеше в този момент да се притеснява. Трябваше и само една дума, за да скочи и да го обезглави, ала и този път остана изненадана.
Момичето взе катаните си от телата на стражите и скръсти ръце, докато приключеше разговора между Джей и кметът. Когато заместника му се обади получи добро предупреждение от русокосият, а момичето от своя страна със широка усмивка му показа един добре изявен среден пръст иззад гърба на Джей.
-Какво искате? Да ме убиете ли? Давайте, защото вече не издържам. - изрече кмета и момичето се подготви. Това едва ли не бе лично.
- Не, г-н кмете! - отговори Джей, а момичето веднагически го погледна изненадано.
- Но.. - започна момичето, но се спря. Сега не беше време спорят за каквото и да било.
Кметът подписа документа и Джей го подаде на Ноксия, с думите да го пази. Тя просто кимна и го прибра в джоба си.
- Ти отиваш в затвора - рече Джей на кмета и направи около ръцете му магически белезници.
Ноксия от своя страна го хвана за яката и избута напред, за да върви. По пътя се натъкваха на стражи, които моментално отстраняваха, а някой просто побягваха от страх.
Навън бе истински ужас. Хората бягаха, всеки поел по някоя посока изплашени, чуваха се писъци, а някои от стражите се опитваха да въдворят ред, защото имаше и наранени хора, заради паниката.
Двамата ренегати се разбързаха, мъкнейки кмета със себе си. Минаха по няолко улички, в които нямаше толкова много хора, защото повечето бяха в по-централните места.
Джей и Ноксиа можеха без проблем да избягът пътя до затвора, но подобно нещо не можеше да се каже и за кмета. Доста често спираха да си правят почивки, защото на никой не му се искаше да носи толкова огромен товар на гърбът си.
- Е.. - рече Ноксиа - сега поне имаш шанса да отслабнеш..
И отново потеглиха.
Затворът отвън бе охраняван от двама стражи. Въпреки анархията, която се случваше в градът той трябваше да бъде охраняван, защото дори и най-малкия пропуск би довел до още по-голям погром.
Когато стражите видяха техният кмет окован в белезници те заеха бойна готовност. Двамата ренегати пък от своя страна изглеждаха напълно спокойни. Бяха се справили с много повече от тях и това не им представляваше проблем. Още при забелязването им Джей мигновено ги отстрани от пътя им, докато Ноксия държеше кметът за яката и от време на време го бутваше агресивно напред.
Когато влязоха се натъкнаха на още стражи. Те също не бяха проблем за бутновниците и бързо бяха отстранени.
Ноксиа избра най-противната килия за кметът, която обаче се оказа заключена
- Трябва да намерим ключа във всичките тези трупове наоколо - добави Джей и тръгна да търси.
- Това не е проблем - добави Носкиа и извади два малки шперца от джоба си - просто го наблюдавай да не избяга. Не че ще стигне далеч с този корем де.. - изкоментира тя и приклекна, за да бъде лице в лице с ключалката, след което се заслуша и бутна шперцовете във нея. Нямаше и 2минути, когато се чу щракане и вратата се отключи.
- Трябваше да го знам на времето.. - усмихна се тя и бутна кмета в килията, след което я заключи.
- Как се променят нещата.. един ден си кмет, а друг.. затворник. - Каза Джей.
- Нищо не е свършило - добави Ноксиа на кмета. Това не бе достатъчно и нямаше да остави нещата така.
Джей тръгна нанякъде, а Ноксиа го последва.
- Кметът трябва да си плати.. - каза му тя. Последва мълчание. Може би не беше времето да се обсъжда това, но за Ноксиа то не подлежеше на обсъждане.
Заглавие: Градския затвор 
Чет Фев 06, 2014 2:11 pm