Димитрий Беликов

Димитрий Беликов | 24 | шейпшифтър



Зачете се в пожълтелия лист хартия.
„ Скъпи Димка,
Липсваш ни.. ”
Отново си повтори що за нагла лъжа бе това. Самият факт, че го наричаше така след всичко случило се само показваше опита й за едва ли не подмазване.
„След онзи пагубен ден всичко се промени. Фамилята търпи ужасен упадък, затънали сме в дългове, а брат ти е прекалено незрял, за да се справи с тежката задача да е глава на семейството. Прощаваме ти всичко, просто се върни.
С обич, Алена.”
Прощаваха му? Не, това бе още една от лъжите на майка му. Нито тя, нито брат му някога щяха да му простят за смъртта на Владислав Беликов – глава на фамилията и баща, убит от собствения си син. Причините бяха много и отчасти необясними. Може би само Димитрий и покойника знаеха какво наистина се таеше в основата на случилото се, но нямаше да научите от нито един от двамата. От Димитрий – понеже предпочиташе да не обсъжда темата, а от втория – по обясними причини. Сега, пет години след случилото се, майка му за пореден път го търсеше с молбата да се завърне. Не го обичаше, не й липсваше дори, навярно не искаше да го поглежда, но мисълта, че фамилията и семейният бизнес напълно западаха я бе подтикнала към отчайващи действия – да приеме отново в семейството убиеца на покойния си съпруг, макар и всъщност това да бе собственият й син. Нямаше да рискува да остави всичко в ръцете на 6 години по-младия и неразумен Владимир, все още буен и своенравен като малко дете. Димитрий обаче за пореден път щеше да отхвърли молбите й. Бе отговор, без каквато и да била обратна вест, той просто смачка листа и го хвърли в камината. Пламъците за нула време превърнаха крехката хартия в пепел. Нямаше да се завърне обратно там и да се занимава с делата на баща си – не особено честни и почтени, включващи тайни сделки и наемничество. Да, баща му бе наемник, а шейпшифтърството го бе направило професионалист в това. За такъв бе обучаван Димитрий, чиято съдба бе заеме мястото на баща си. Подобно  обучение бе започнал и брат му преди Владислав да бъде убит. Димка, както го наричаше майка му, все пак имаше малко останала чиста съвест, проявила се почти навреме. Първите няколко убийства го накараха да се замисли и да стигне до извода, че не иска да пролива излишна кръв. Затова избяга, макар и в процеса да се наложи да убие баща си. Това обаче му даде още едно умение – да копира ликовете не само на животни, но и на хора. Бе се преквалифицирал в скинуокър, което още повече объркваше и психиката му, и живота му след всяко приемане на чудж облик. Имаше чувството, че постепенно ще загуби своя собствен. Това бе една от причините, поради които не искаше да се връща към семейния бизнес. Не желаеше отново да отприщи злобата си, гнева си, желанието за убийства и свирепия характер на преследвач и хищник. Но нали знаете, колкото и спокоен да се опитваш да бъдеш, не винаги успяваш да се сдържаш. Димитрий все още имаше своите критични моменти, но това навярно бе нормално за човек, обучен да се превърне в убиец.
Чернокосият се опита да освободи мислите си от всичко това. Именно писмата на майка му бяха едни от нещата, които пробуждаха гнева в него, но заедно с това и някаква нотка на носталгия към семейството. Липсваше му това да има някой близък до себе си и затова вечно търсеше – познати, приятели, жени. Нищо обаче не се задържаше за дълго в живота на някого, който заплашваше всеки момент да избухне от нищото.
Промълви нещо – някаква ругатня, съдейки по тона. Наля чашата си с водка и запали цигара, опитвайки се да забрави сякаш всичко.

Статистики:
Сила - 15
Ловкост - 15
Интелект - 10
Воля - 10

Спътник: няма

Димитрий, пътя към изкуплението е дълъг и много труден. Често ще ти се налага да поемаш по сиви пътеки и да вземаш трудни решения. Само ти можеш да решиш къде ще завърши той. Къде ще те заведе той... никой не би могъл да каже.
Приключението ти започва в една таверна с тъмна репутация в Найтмер. Името и „Тъмна светлина” подхожда на „бизнеса” който се върти там.