Великата Опера

Наистина е велика. Гигантска бледозелена постройка. Фоайето от вътре е от изящно по-изящно. Седалките тапицирани с кадифе цвят бордо. Завесите също, примесени с черни нишки. Костюмите на певците са шити само по поръчка, музикалните инструменти биват почиствани и настройвани на всеки две седмици. А сцената! Достойна за най-големите артисти и музиканти. Веднъж месечно се играеха най-великите опери, мюзикъли, балети и оперети и това се превръщаше в най-празничният ден за жителите на града.

Но за нейна огромна радост и изненада ситуацията не беше такава. Двамата все повече наближаваха огромна, красива сграда, излъчваща величие.
-Какво е това място?
Клайд се обърна към нея и се усмихна.
-Била ли си някога на опера?
Лицето на момичето грейна. Тя беше почитател на музикално, танцувото изкуство и нямаше нещо, на което да се любува повече от театрите.
Мъжът разбра, че е направил голямо попадение и доволно я хвана под лакът като я вкара вътре. Очите й се разшериха когато видя изяшния интерьор. Кадифе, черни нишки, кресла със златни крака, картини по стените с красиви дървени рамки, обикалящи хора, облечени с елеганти тоалети, панделки и красиви украшения. Всичко беше просто приказно.
Лидерът взе два билета от гишето и двамата се насочиха към втория етаж. Оставаха още към петнайсет минути, през които момичето с нетърпение изпуши една цигара на предългата тераса. Дойде времето да пускат публиката и двамата заеха местата си на балкона.
Дългите, масивни завеси от червено кадифе, както и повечето неща тук се вдигнаха и пред тях излезнаха артисти, които почнаха да пеят и танцуват. Постановката беше "Кармен", история за циганка, която се влюбва в геерал и както става в повечето случаи, от там почваха проблемите. Главната актриса - красива, все още млада жена с дълга, черна къдрава коса, имаше неверятно дълбок глас, а генералът - русоляв баритон й партнираше прекрасно.
Така двамата ни герои се отдадоха на Операта, наслаждавайки се на професионалното изкуство.

Имаше едно нещо в което бях обедена спрямо себе си и то бе, че нищо не ме опианява така както песните, танците и като цяло изкуството.Всеки един от нас тъи в себе си онази мечта в която се изживява като волна птица и може да отлети до всяко едно кътче на тази земя, когато си пожелае.Дааам, всеки тайно жадуваше своите криле и вероятно поради тази причина човечеството е измислило изкуството, защото по някакъв начин то ти дава онази порив за свобода, когато танцуваш или пееш ти се чувстваш окрилен.

Настанихме се на балкона, седалките бяха меки и от кадифе, все едно седиш върху облак.Зад нас стоеше един костюмиран господин, който отвори едно дървено шкафче и извади от него чифт от онези бинокли и ни ги подаде.Преди да започне представлението огледах хората, които стояха на долните редове.Беше пълно с онези жени с големи рокли, помпозни шапки и много грим...май долу бе елита на обществото.Много странна ситуация, ние по-низшата раса бяхме над тях.Тогава оперетата започна, сцената се покри в танцьори и красиви шарки.Историята бе овлекателна , а на мен лино ми допадна, защото ставаше въпрос за любов, разбира се.Но за жалост с пагубен край...поне така предвещаваше истирията.

По едно време, някъде преди кулминацията на действието, артистите се скриха зад кулисите, което ни подсказа, че е дошло време за антракт.Тъкмо когато залата започна да се изпразва на сцената излезе мъж с рижава коса и кърпа на главата , разкъсани дънки и кожен елек, последва го мъж с къдрава черна коса, чийто лице не се виждаше носещ цилиндър върху главата си и китара.Започна някакъв импровизиран концерт, явно за да забавлява публиката по време на антракта.Музик, която изпълняваха бе бърза и ритмична, коренно различна от тази в оперетата.

Лично аз стоях права прилепена до перваза и подскачах ритмично, плясках с ръце и от време на време се провиквах.Клайд също се наслаждаваше като си тактуваше с крак и също пляскаше.Наистина оригинален антракт!Двамата мъже обраха оваците на публиката, след, което пиесата продължи.Трябваше ми малко време за да превключа от музикалните стилове, но отново се онесох в историята.Накрая ми стана малко тъжно за горката Кармен, но щеше да е твърде приказно ако двамата лирични герой заживяваха щастливо и необезпокоявано.Накрая актьорите излязоха на бис, а няколко момиченца им подариха два големи букети с рози.Залата бе във възторг и аплодисментите не стихнаха поне десет минути.

Излязохме пред операта и запалих цигара.Мъжете, които изнесоха мини концерт по време на антракта също бяха отпред и пушиха.Определено бях възхитена и не можех да откъсна поглед от тях.Мъжът за банданата и рижата коса ме забеляза, усмихна ми се и се преближи:
-Чухме те как викаш за нас от балкона.-след, което свали кърпата си и ми я подаде.-Приеми я като комплимент от бандата за един истински фен...това по-принцип е нещо ритуал на всяко едно наше участие за феновете ни.
-Благодаря ви!Полъскана съм!-и притиснах кърпата към гърдите си.
-Мир, сестро.-каза той отдалеавайки се.
Извърнах поглед към Клайд и прехапах устни:
-Ооо толкова ти благодаря за това преживяване, наистина всичко бе толкова..Уау!Определено имах един прекрасен ден, благодарение на теб.-и му се хвърлих на врата.

Така и така бяхме тук, за това трябваше да измисля нещо. Но, не ми се ходеше на някакви скучновати места. Тръгнахме да обикаляме по пътеките, докато не стигнахме до Великата Опера. Така поне пишеше на табелката. Обърнах се към Ив и я погледнах изпитателно
- Била ли си тук?
- Да, Аш...Но сега е затворено.
- Защо?
- Глупав въпрос. Виж какво пише там.
Гилдмайсторката ми посочи малката табелка, която стоеше до вратата. Наистина.... работи само един път в месеца. Дори имаше посочена дата, до която оставаха поне две седмици. Но, това си имаше своите предимства. Огледах се. Нямаше никой около нас. Тогава разбрах че мога да изпълня малкият си план. Приближих се до вратата и се присегнах към дръжката и. Исках само едно - да е отворено....
Внезапно, чух гласът на Ив зад себе си.
- Аш, какво правиш?
Обърнах се към нея и се захилих.
- Познай от три пъти.
След секунда, вратата пред мен се открехна. Ръката ми се приплъзна от вътрешният край на вратата и аз я последвах. Стараех се да не я мърдам много, за да не издаде скърцащ звук който да ни издаде. Не знаех дали Ив е зад мен, тъй като бях съсредоточен най-вече в това, да наблюдавам дали има някой вътре. Преминах през тясно коридорче, което водеше до голяма дървена врата, която бе широко отворена. Приближих се и надникнах вътре. Останах възхитен. Този вход водеше до кадифените седалки които бяха най-близо до сцената. Преминах през вратата и огледах залата. Величествена! Дъха ми спря за секунда, когато видях огромният надвиснал полилей над седалките. Малките му кристални части ме привличаха със своят малък блясък.
На сцената имаше някаква жена. Или мъж...не се виждаше точно. Размахваше метла с която почистваше старателно. Е, малка пречка, която трябваше да изчакам да се махне. Не бързах за никъде, а и имах една малка идея. Промъкнах се между редовете пред мен и се настаних между две седалки. Седнах право на земята, като наблюдавах мъжа-жена, която чистеше през процепа на две облегалки.
Минаха се около петнадесет минути в които чистач/ката се въртеше на сцената и вършеше работата си. Заболя ме задника да я чакам, но имах желанието да го направя. Когато се махна от сцената, се изправих предпазливо. Промъкнах се покрай единият край на редовете, като внимателно наблюдавах към сцената, да не би да изскочи жената-мъж, държаща голямата си метла. За мой късмет, я нямаше. Приближих се до сцената. Беше сравнително доста висока. Почти стигаше до гърдите ми. Положих ръцете си на нея и се набрах. Качих се горе и се огледах към тавана. Имаше светещи прожектори, които обаче не пускаха светлина право към мен, ами към самите стени. Достатъчно колкото чистач/ката да вижда на сцената, но не и да я заслепява. Но, на мен ми трябваше светлина. Много светлина!
Разперих ръцете си към няколко от по-големите прожектори и прецених разстоянието до там. Проследих металните пръти на които се държаха, чак до стената която ги подпираше. Тогава, отпуснах магията си. Сноп енергия се насочи право към стената, точно в подножието и - там където се свързва с пода. Когато го докосна, от него започнаха да излизат няколко дебели лиани, върху които, се увиваше току що напъплил бръшлян. Растението се движеше нагоре, докато го насочвах с ръката си. Бавно преминах по стената, нагоре по ламаринените държачи, чак до прожекторите. Обвих ги стабилно със растенията, така че да мога да ги помръдна. Завъртях четири от тях, които да сочат право към сцената. После направих същото и със задният ред, които бяха с различни цветове. Тях, оставих да светят към задната част на сцената, правейки фона по-интересен. Също така помръднах и два други прожектора в страни, за да осветяват бегло цялата сцена, за да се виждам когато се движа по нея.
Когато бях готов, отпуснах ръцете си и спрях притока на енергия към пода. Растението в този миг спря растежа и движението си, а след няколко секунди изсъхна, като се раздроби на малки парченца. аВреме беше да осъществя самата ми идея. А именно, да си направя малка шега на сцената.
Застанах в центъра на сцената. Първо, исках да изиграя ролята на себе си. Това нямаше да ми е проблем, знейки самата ми идея и това което искам да направя. Преди да започна, погледнах към залата, но не виждах никой. Надявах се Ив да е там и да наблюдава малката ми небивалица.
И така...
Направих няколко крачки напред, заставайки сякаш пред мен имаше врата. Описах я с ръцете си по всичките ъгли. Докоснах въображаемата дръжка, завъртях я леко уж че ще отворя вратата и после отдръпнах плахо ръката си назад. Придадох си вид, на важен човек. Оправих дрехата си, наместих нашийника и погледнах после от дясната си страна - тази която бе към въображаемата ми публика. Свих ръката си в лакътя и я повидгнах леко нагоре, сякаш я слагам върху нещо или по-точно върху главата на някой. В случая, малко дете. Погалих го няколко пъти по главата, сякаш галя собственото си дете. Но после, си дадох ядосан вид. Сякаш, детето правеше някаква глупост. В този момент, докато го галех по главата, замахнах с ръка, сякаш го первам зад врата. Добре де, ударих детето! Какво да направя... После, го зарязах. Обрнах внимание отново на въображаемата врата. Описах я отново, оправих отново нашийника си и се приготвих да вляза през нея. Открехнах я като хванах невидимата дръжка и направих първата си крачка. Но, хлапето явно бързаше. Ама че бе нахално! Изпънах ръката си напред, хващайки го право за косата. Бавно го задърпах назад, докато не застана зад гърба ми. Кимнах му заповедно да стои там и преминах първи през вратата.
В този момент, идваше втората ми роля. Изтичах от другия край на залата, описвайки човека който стоеше срещу мен. Стоях изправен, подпирайки се на едната си страна, сякаш беше бастун. Отметнах косите си в страни и със свободната си ръка, започнах да си играя, сякаш бях нервен. Държах се като момиче. По-скоро, като жена. Злобна, надута, високомерна. Опитвах се да държа стойката на тялото си така, че гърдите ми да изпъкват доста. Гръдният кош напред, а раменете прибрани към гърба. Гледах към другия край на залата, сякаш виждам идиот пред себе си. Тогава, отново прибягнах до другия край на залата, където бе въображаемата ми врата. Застанах отново в старата си позиция, поглеждайки към детето което водех. После един бърз поглед към жената, а после пак към детето.
- Нима е толкова стара? - провикнах се, гледайки в пода.
Нямаше да получа отговор от дървеният паркет, за това поглднах пак в пространството към моето второ "аз". Стреснах се. Сложих ръка на устните си, сякаш съм казал нещо греховно. След секунди, бях отново в онази позиция, където се подпирах на въображаемия си бастун. Гледах с надменният си поглед напред, сякаш този на вратата ме обидил жестоко. Тогава, отново извиках силно :
- Дай ми я!
Повдигнах ръка напред, сякаш исках някой да ми хвърли нещо. И, отново смених позицията си. Отидох до вратата и подадох уж нещо на себе си, което трябваше да предам. После, отново в същата позиция, но този път седнал на земята. Правех се че чета нещо.
- Копие... - изстенах, сякаш някой ми бе дал чувал с фалшиви монети - Това е... шибано копие.
Ядосан вик и хвърляне на въображаем предмет към публиката. Изправих се и нервно започнах да крача из половината сцена, която бе въображаемата ми стая. Стойката ми бе пак с изпъчени гърди и прибрани рамене назад. Изглеждах сигурно налудничаво, но това ми бе ролята. Направих няколко обиколки, след което се приближих до невидимата врата. Не смених позицията си, нито позата на тялото. Подпрян на въображаемия бастун, с изкривено тяло и изпъчени гърди. Гледах леко нагоре пред себе си, все едно имаше леко по-висок мъж пред мен.
- Изпреварили са ви! - изкрещях силно, сякаш виках в лицето му - Взели са ми готварските рецепти! Който и да е, книгата вече е била намерена, а на нейно място поставен този шибан дубликат!
Крещях с пълно гърло, като обрана вдовица. Сякаш бях загубил най-ценното в живота си.
Секунда по-късно, смених мястото си, заставайки от другия край на вратата. Погледнах отново към "детето", което бе с мен. Вдигнах ръка до лицето си, повдигнах и веждите си въпросително и докато бях разперил пръстите на ръката си нагоре, я завъртях няколко пъти в двете посоки. Нещо, като онзи жест, с който назовавахме хората с психични разстройства.
- Но ние може да ги напишем отново - отвърнах загрижено, говорейки в пространството - Знаем че вие сте най-добрата готвачка...
Засмях се и после пак се върнах на мястото, където бях разярената жена. Подпрях се на бастуна си, приведох се надолу и започнах да хлипам. Повдигнах погледа си за секунда и почти усетих как наистина щях да се разплача. Гледах с тъжен поглед към тавана, след което простенах :
- Но това бяха рецептите на баба мииии...
След като изрекох тези думи, се свлякох на пода, продължавайки да хлипам. Постоях около десетина секунди, след което се изправих. Избърсах въображаемите си сълзи и се отдалечих в другия край на залата. Там имаше врата, която отвеждаше явно зад сцената. Застанах до нея, хванах дръжката и, обърнах се назад и извиках :
- Отидете при нея и и кажете всичко! Аз излизам!
Отворих вратата, отместих се няколко крачки назад и оправих въображаемата си гръдна обиколка сякаш се бе разместила. После влязох в стаичката и тръшнах вратата след себе си.

Постоях няколко секунди в стаята. Ослушах се, но не чух никакъв звук. Тогава, се върнах. Отворих вратата зад себе си, надникнах на сцената, но нямаше никой. Излязох по средата и погледнах към седалките. Търсех дали гилдмайсторката не ме бе последвала в залата, надявайки се да е видяла малката ми шега...

За жалост на Аш никой не го гледаше от седалките. Нямаше ги аплодисментите, за които всеки актьор, професионален или пълен аматьор копнее. Физиономията му посърна, че си бе дал толкова зор за нищо и той с увехнала глава скочи от сцената.
-За стара ли си ме мислил?
Гласът идваше иззад гърба му. Момчето се обърна и видя на самата сцена Ив, която чак сега се показа. наблюдаваше импровизираната сценка, скрита в един от страничните ръкави.
-Ами не...да....в началото.
Жената се усмихна и тръгна към ръба на сцената.
-Не беше зле. Забавлявах се. Но май се опитваше да куцаш с невидимия бастун.
Тя протегна ръце, давайки знак на ученикът си да я хване, за да слезе. Той я сграбчи през кръста и тя увисна на врата му, застопорявайки се малко в тази поза, по време на която го гледаше право в лицето, а после просто отпусна краката си, така че пръстите на ходилата да докоснат пода. Все още го държеше.
-Но аз не куцам, Аш, както можеш сам да видиш.
-Ъх..да...виждам, г-жо. - измотолеви младежа, а страните му пламнаха.
Севентийл го пусна, усмихна се леко, неопределено и неразгадаемо и го подмина.
-Другият път може би трябва да кандидатстваш за роля. Може да те вземат за шут. Или за някой сакат дядо.
-Хахаха..... - засмя се привидно земният маг и последва предводителката си. - А сега какво искате да правим? Смятах да изхарча малко пари, а така и не попаднахме на такова място.
Вече извън театъра блондинката се замисли. Да, знаеше къде й се ходи. Не беше посещавала мястото от месеци, че може и повече.
-Да се връщаме в Маджестик.
Двамата се отправиха към летището, където се качиха за поредният цепелин за обратно и полетяха надолу, загледани в пухкавите облаци, които закачливо им махаха за довиждане.

/Тед пиши как се връщате в града и Ив те води ТУК/