ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Библиотеката

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:15 pm

First topic message reminder :

Тя е голяма, даже огромна. Съдържа хиляди томове от всякакъв тип литература. Читалнята е светла, пълна с канапета. Светлината влиза през високи прозорци, а вечер е осветявана от кристалният полюлей спускащ се от тавана. Библиотекарчето е момче едва на 16 години на име Тревър.

Библиотеката - Page 2 Kurhaas14yearbymeisan
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 19, 2012 8:38 am

И пред нея се разкри великолепието на нейното сътворение.Незнайно как попадналата тиква в библиотеката, се бе разцепила в долната си част, като се бе образувала сладурска широко отворена усмивка.Само зъбите и липсваха както и очи, за да заприлича на истинска.Тя я погледна и остана доволна от себе си.

А зад нея, прикрит зад един от рафтовете стоеше Тревър.Неволно бе разбрал за намеренията и да се обучава сама, като бе погледнал заглавието на книгата която тя бе взела.Притаил дъх, той стоеше и я наблюдаваше как се бе грабнала в историята на четивото, а после с каква лекота контролираше подсъзнателната си енергия.
Докато Дориан стоеше до тиквата и се възхищаваше на своето творение, Тревър изпъна едната си ръка напред, посочвайки тиквата, описвайки с ръка това което се въртеше в главата му.Описа във въздуха два хикса, които стояха хоризонтално един до друг, а след това все едно навиваше въже около ръката си, като я въртеше в основата на китката.Усмихна се злорадо и зачака реакцията на Дориан.
Пред нея, се разкри интересна гледка.Усмихващата тиква започна своята трансформация, без нейната намеса, която тя не усети мигновено.Над усмивката се образуваха две точки, които се разцепиха в четири посоки, като образуваха два големи хикса наподобяващи очи, а от единия край на усмивката се стекоха около шепа семена заедно със своите малки жилки които ги свързват и част от сърцевината на плода, образувайки висящ език.Цялата тази забавна идилия се разкри пред нея на масата, а отзад Тревър очакваше нейната реакция с притаен дъх, облегнах на огромният рафт с книги...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 19, 2012 7:31 pm

Аз ли правех това? Глупости! Бях спряла енергията си преди няколко минути. Тогава усетих нечие присъствие зад гърба си. Ах, тази малка хиена! Беше библютекарчето. Свил се беше зад фотьойла и само главата му се подаваше. Явно искаше да се включи в малката ми игра. Така да бъде! Тъкмо беше време да се науча и да местя предметите, а не само да променям формата им. Изпънах ръката си към тиквата. Освободих магията си от мозъка, която плавно почна да се процежда по дължината на рамото, лакътя, китката, та чак до пръстите. Буквално можех да видя чернилката течаща по жилите и вените ми. За пореден път освободих ума си от ненужна информация, която само щеше да ми попречи и се концентрирах само и единствено към целта. Тъмно сивите вълни заизлизаха от възглавничките ми и обхванаха оранжевата усмихната топка. Направих нещо като мост между мен и неодушевения предмет. Стиснах юмрук и моста обви тиквата като сфера. Чрез менталните си умения заповядах на енергията си да я повдигне във въздуха и да я запрати по закачащото се момче. Напрегнах се достатъчно, че връзката да е стабилна, но не прекалявах, за да не я презаредя и да я скъсам. В главата си виждах как тя се повдига и се движи. Вложих цялата си вяра в това умение. Мозъкът ми работеше на високи обороти, като все пак се стремях да го поддържам спокоен, за да не се претовари. Усещах вълната като продължение на ръката си и беше естествено тя да се повдигне, така все едно просто я хващам и местя. Оставаше да видя дали наистина ще се получи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 20, 2012 12:48 pm

Докато Тревър стоеше в очакване на някаква забавна реакция, Дориан насъбра цялата енергия в себе си и обгради стоящата на масата тиква.Накара я да се повдигне във въздуха, след което с едно рязко движение на ръката я запрати към стоящото момче.То дори не можа да отреагира на време и още преди да се осъзнае и да избяга от мястото на което стоеше, усмихнатият оранжев зеленчук се заби в лицето му.Ударът беше толкова силен, а и от тежестта на тиквата, Тревър падна назад и се строполи на земята по задник, а разцепената тиква падна между краката му.Той грабна едно от парчетата, като го запрати по Дориан.

- Не играеш честно! - извика той, като след това свали очилата си за да ги забърше от залепналите семки по тях.

/ Дориан, получаваш умението Телекинеза - I Ниво, 7 опит, 3 сила, 4 ловкост, 5 интелект, 7 воля /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 20, 2012 1:10 pm

-Хихихихи. - засмях се кокетно, по детски. -Честността е за благочестивите. - намигнах му. Скокнах и с няколко крачки бях до него. Подадох му ръка и го изправих.
-Жалко за тиквата все пак. Можеше да стане хубав фенер от нея.
Бях изключително доволна и щастлива, че успях да постигна всичко това сама, без намесата на някой друг. Разбира се не си позволих да се самозабравя и да си въобразявам, че с всичко ще е така. И все пак не ми пречеше да се радвам. Това сигурно бе най-хубавият момент за този така тежък ден.
-Йо, аз съм Дориан. - поздравих малкото момче накрая със запазената ми марка с пръстите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 11:21 pm

Меропа се поскита безцелно по двора, без дори да осъзнава накъде я водят краката. Вървеше автоматично, като машина. Не разсъждаваше какво върши, просто го правеше.
Точно поради това не разбра кога и как по-точно попадна в библиотеката.
Когато пристъпи прага на голямото помещение и се озова сред хилядите високи рафтове с книги, тя се спря стъписана на мястото си.
"Какво, по дяволите?" - запита се девойката, опитвайки се да се сети как по-точно се бе добрала до тук. Неуспешно.
В следващия миг недуомението й бе изместено от чувство на възторг.
Библиотеката бе огромна! Никога не бе виждала друга толкова голяма през живота си! А мирисът на книгите! За Бога, откога не беше усещала мириса на книгите? Девойката вдиша дълбоко, сякаш се опитваше да изпие въздуха край себе си, след което се затича към най-близката секция.
Скоростта на Меропа бе толкова голяма, че когато се шмугна в желания отдел, момичето не успя да се спре навреме и връхлетя право върху някакво момиче, като събори четивото от ръцете му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 22, 2012 12:18 am

Докато подавах едната си ръка към момчето, а с другата държах учебника нещо или по-скоро някой се бутна в гърба ми толкова силно, че се понесох напред и паднах, а самият виновник също като се стовари на гърба ми. Книгата хвръкна на няколко метра и библиотекарчето хукна да я прибере уплашено случайно да не се скъса. Товарът върху плещите ми не бе от най-тежкия и все пак не беше и много лек за малкото ми тяло.
-По дяволите. - изругах. -Този ден може ли да стане по-гаден.
Събрах силите си и изместих човека върху мен, след което и самата аз се обърнах, за да видя кой по точно ме свали на земята. Беше момиче - симпатично, с дълга светло кестенова коса. Изглеждаше притеснена, явно от факта, че ме е съборила.
-Няма нищо, няма ни.... - понечих да й кажа когато кръвта ми се смрази. Погледа ми улови очите й и в този момент тялото ми се вцепени. Като в транс пред очите ми се разигра без разрешение поредното видение. От ден и нещо не се беше случвало и чак сега си дадох сметка, че е така защото почти не бях спала. Егоистично бях пренебрегнала дневните, които навлизаха в ума ми когато си поискат като отровни стрели забиващи се под ноктите ми. Но не, сега както и друг път те ми напомняха жестоко за съществуването си.
Пред себе си виждах камелии. Да, бели камелии падащи като дъжд от небето - безцелно и безпричинно. Това което ме уплаши бе, че паднеха ли на земята те биваха оплисквани с кръв и се преобразуваха в наситеночервени. Кръвта се стичаше по почвата от иначе така крехките цветове и я напояваха равнодушно.
Изведнъж усетих пак тялото си и с помощта на ръцете и краката си се придвижих няколко сантиметра назад. По лицето ми капеха няколко капки пот, устните ми бяха отворени и пресъхнали. От носа ми се стичаше струйка от моята собствена кръв, не много по-различна от тази, която до преди малко виждах във въздуха. Видението беше изчезнало, но последствията му - не. Какво казах преди малко за този ден? Зачеркнете го! Току що стана и по-лошо. Но защо точно сега? И защо точно пред нея? Не знаех, но знаех, че това не е на добре.
Девойката пребледня, докарвайки си почти моят призрачен тен и понечи да ми помогне. Без да се усетя избих ръката й, за да не успее да ме докосне. Способна съм да обичам, усещам болка като всеки друг. Харесва ми да докосвам и да ме докосват. Но ако ме попитат: "Добре ли си?", не мога да отвърна отрицателно. Не мога да моля за помощ ...
Точно затова реагирах и така. Още повече, че не можех да й обясня защо бе всичко това.
-Извинявай....добре съм.... - казах накрая като станах и избърсах носа си с ръка. Главата почваше да забравя пронизващата болка от преди малко.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 22, 2012 3:06 pm

- Носът ти.. - започна да пелтечи Меропа, загледана в тънката струйка кръв, която се стичаше по лицето на непознатото момиче. - Извинявай... аз... - Тя не разбираше какво се случва. И нямаше как, понеже дори не подозираше за необичайната дарба на Дориан.
- Удари ли се? - попита я Меропа накрая, успявайки да издърпа един въпрос от хаотично омотаната плетеница мисли и емоции в главата й.
"Нима я блъснах толкова лошо? Господи, та тя е бледа като призрак!"
- Да, добре съм... - я беше уверило момичето преди малко, но изобщо не бе успяло да я убеди.
Докато то се опитваше да се освести, Меропа успя да го разгледа по-добре. Имаше нежно иълъчване и красива дълга коса с възможно най-интересния цвят, който някога бе виждала. Дълбоко, наситено синьо, като на някое приказно създание. Очевидно непознатата си даваше сметка за това, защото същият този нюанс присъстваше в голяма част от облеклото и грима й.
"Леле! Голяма е красавица!" - успя да й се възхити Меропа, давайки си сметка колко правилни и изразителни черти на лицето има.
- Колко съм глупава! - почна да се укроява некромансърката - Изобщо, понякога мога да бъда толкова невнимателна... Виж каква беля направих! Знаеш ли, имам малко шоколад - присети се тя накрая. Преди да избягат, Виктор го бе задигнал от кухнята и половината от блокчето все още си стоеше неизядено в джоба й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 22, 2012 3:23 pm

Почнах да възвръщам силите си. Тенът нямаше как да стане по-цветен от този защото винаги съм била бяла и бледа. Последствията от израстване във вечно мъгливо село. Момичето ми се извиняваше. Всъщност тя не бе виновна, като изключим сблъсъка затова много и не я слушах. Дадох си време да я изуча колкото мога по-добре. Беше малко по-висока от моите скромни, но напълно достатъчни 170 см. Дългата й вълниста коса се сипеше свободно по деколтето и гърба. Очите бяха в същия цвят. Нямаше нито един белег, нито една обица, нито една татуйровка за разлика от мен. Беше красива, много по-красива от моят странен външен вид. Личеше си, че произлиза от важна фамилия. И въпреки това даваше израз на земна, даже притеснителна личност, което не можеше да се каже за моята нагла, особняшка същност. Парадокс нали?
-Знаеш ли, имам малко шоколад. - каза тя накрая и с това застопори вниманието ми върху думите си.
-Шоколад?..... - несигурно попитах аз. -Какво е това?
Наистина не знаех какво е - пие ли се, пуши ли се? Сигурно изглеждах адски глупаво в очите на девойката, но как да обясня, че цял живот съм прекарала сама, в един пуст благодарение на мен град, в който нямаше кой знае какво - само най-нужното и така се научих да не бъда претенциозна. Сега се чувствах по-скоро невежа и за миг съжалих, че бях повалила всички, но времето не можеше да се върне. А и да можеше не бях сигурна, че ще успея да възпра напиращите сили, които излизаха от трупа ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 22, 2012 8:38 pm

- Не знаеш какво е шоколад? - попита Меропа невярващо и за миг се зачуди да не би момичето да я взема на подбив. Не, то наистина не разбираше значението на думата - погледът му бе толкова объркан и несигурен, че бе невъзможно да става въпрос за някаква неразбираема шега. Пък и що за глупост би било някой да се престори, че не знае какво представлява даден вид храна?
- Ами... това е нещо за ядене? - опита се да обясни същността на деликатеса некромансърката, давайки си сметка, че това изобщо не е лесна задача - Нещо като сладко... Ето, просто опитай - предаде се тя накрая и извади от джоба си увитото в златист целофан блокче.
Е, ако не друго, то поне щеше да пробва един от най-вкусните и скъпи шоколади в Територията на прокълнатите. Беше с цели лешници и направо се топеше в устата. Нормално - семейството на Виктор притежаваше купища пари. Едва ли щяха да си купят някоя евтиния...
В този миг в главата на Меропа изплува спомена за противните ястия, която й носеше Орг - ниския, надобобяващ на гном странник, когото родителите на Виктор бяха наели, за да й носи оскъден и в повечето случаи - развален обяд. Докато се намираше в кулата, некромансърката се хранеше веднъж дневно, с възможно най-отблъскавщите гадости, които човешкото въображение може да си представи. Но след известно време "гозбите" на Тенар престанаха да й правят впечатление и тя почна да ги консумира без възражение.
Човек свиква с всичко, дори с най-ужасяващите неща; тогава неволите, неудобствата се превръщат в негова рутина, в навик; скоро той престава да им обръща внимание, точно както всички останали не забелязват светлината на свещите и мекотата на възглавниците.
Пък и за нейно най-голямо щастие, фактът, че бе некромансърка, й даваше известни предимства пред обикновените хора; при простосмъртните подобно изтезание над организма неименуемо би повлияло и на външния облик; но при Меропа единственото последствие бе неприятен вкус в устата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 23, 2012 11:50 am

Взех придирчиво целофана и го разопаковах. Вътре се намираха няколко блокчета кафяви, тънки пръчки с ядки. Май бяха лешници. Подуших го. Ухаеше добре. Отчупих си малко и го приближих до устата си. Зачудих се малко и накрая го лапнах. И оооо...блаженство....Вкусът се приля в устната ми кухина толкова меко и....Все едно бях залята с вълна. Чувствах се като абориген току що открил огъня. Беше толкова вкусно, сладко, а ядките прибавяха още по-хубаво усещане. Как съм живяла до сега без това лакомство? Голям пропуск! Лапнах още едно парче и после още едно. Можех да го изям цялото, но се спрях на време като й върнах останалото.
-Божествено е! - възкликнах на девойката, която ме запозна с това ново приключение. Чак усетих нов прилив на енергия. -Благодаря! - казах накрая и реших, че е време да се представя. -Аз съм Дориан. Дориан Смит - начинаещ некромансър. А ти си новият ми герой. - засмях се, но си беше така. Сблъсъкът и видението си заслужаваше заради това малко удоволствие. Беше като нежна целувка....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 23, 2012 6:04 pm

- Е, чак пък герой! - изчерви се Меропа - Но все пак се е радвам, че ти хареса! Ако някой път искаш още, просто намини през стаята ми... Осмата е. - каза тя след няколко секунди, в които се опитваше да се присети за номерацията - Всъщност направо го задръж, ние си имаме предостатъчно - реши тя накрая и връчи блокчето обратно в ръцете на момичето. Това бе най-малкото, което можеше да направи за него след всички неудобства, които му бе причинила.
Значи се казваше Дориан. "Красиво име." - помисли си некромансърката - "Приляга й. Всъщност не мисля, че нещо би могло да я опише по-добре."
- Е, Дориан, и на мен ми е страшно приятно да се запознаем! Аз съм Меропа Морт и повярвай ми: много по-начинаеща съм от теб! Всъщност в сегашното ми състояние едва ли бих могла да се конкурирам и с петгодишно хлапе! - Къдравокоската се усмихна тъжно - Но пък нали за това идвам тук? За да се науча... Въпреки че хич няма да ми е лесно да свикна със ситуацията... - промърмори тя, припомняйки си случката в кабинета на домакина. В този миг в съзнанието й изплува спомена за леденостудения поглед, който й бе отправил Лушиъс и сърцето й се сви.
- Е, какво правиш тук толкова късно? - попита накрая Меропа, присетила се изведнъж, че часовникът отдавна е ударил полунощ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 3:19 pm

- Цели хората със тикви! - подвикна незнайно от къде Тревър.Когато се случи инцидента с двете момичета, той тихомълком се бе измъкнал за да подреди останалите книги по рафтовете, които стояха все още по земята.Все още в едната си ръка държеше няколко четива, като здраво ги стискаше до тялото си.Приближи се близо до момичетата, като стоеше от страната на Мортем.Не я познаваше а и също така не я бе виждал и нея до сега в библиотеката.Огледа я хубаво.Русолявите и коси се бяха разрошили леко, като и предаваха сладникъв детински вид.
Тревър се представи на новодошлото момиче, след което подаде няколкото книги които държеше към нея.Бяха с дебели твърди корици, около 200-300 страници всяка.Изглеждаха масивни и тежки.
- Хайде, вземи ги.Може да Ви свършат някаква работа - прикани я той с добър тон.Книгите бяха подобни на тези които бе взела Дориан, но с доста повече информация. - но ги прочетете заедно, сама няма да се справиш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 4:32 pm

Понечих да отговоря, но бях прекъсната.
-Цели хората с тикви. - отговори вместо мен библиотекарчето. Мразех хората да правят така.
-Аз!....Бях предизвикана. - не му останах длъжна, макар и със съвсем лека закачка. - С всички четящи ли обичаш да си играеш или трябва да се чувствам привилегирована?
Той не ми отвърна, а вместо това се представи и на Меропа. Значи се казва Тревър. Ще знам за бъдеще. Явно нямаше да мога да отговоря правилно на въпроса й, а и не исках, не и пред малкия. Нямах намерение да споделям проблемите си пред всички, ако не и пред никой, но присъствието му още повече затвърди мнението му, затова реших да продължавам с "маската". Накрая й подаде някакви книги.
- Хайде, вземи ги.Може да Ви свършат някаква работа, но ги прочетете заедно, сама няма да се справиш.
-Какво значи това? - попитах го. - Че ми казваш да я уча на телекинеза? Аз да не съм учител? - сопнах му се. Или още повече - да не смяташе да се упражнявам върху нея????
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 7:01 pm

Преди Дориан да успее да й обясни какво прави в библиотеката толкова късно, някъде отстрани се разнесе непознат глас:
- Цели хората с тикви.
Меропа се огледа стреснато. Нима имаше още някой тук? Но кой беше това? Едва си бе задала тези въпроси, когато иззад високите лавици се показа момче, привидно на около шестнадесет-седемнадесет години. Слънчогледово русата му коса бе щръкнала и стигаше чак до раменете. Бе облечено в риза, елече и вратовръзка, към които сякаш като "в комплект" вървяха чифт очила. Всичко това му придаваше интелигентен вид. Всъщност първата мисъл на Меропа, когато видя притежателя на мистериозния глас, бе: "Брей! Изглежда умен!"
Но какво имаше предвид, като казваше, че Дориан цели хората с тикви?
В този момент й просветна. Ама, разбира се. Книга за телекинеза. Явно некромансърката се бе упражнявала и нещо някъде се бе объркало.
- Аз! ...Бях предизвикана. - обади се в този миг новата й приятелка.
Хм, може би все пак това "нещо" не се объркало чак толкова случайно.
Момчето я игнорира и вместо да й отговори, се представи на Меропа. Казваше се Тревър. След това подаде на къдравокоската няколко дебели томчета.
- Хайде, вземи ги - каза й той - Може да ви свършат някаква работа, но ги прочетете заедно, сама няма да се справиш.
Това май никак не се понрави на Дориан, която веднага му се сопна:
- Какво значи това? Че ми казваш да я уча на телекинеза? Аз да не съм учител?
Бузите на Меропа поруменяха.
- Боя се, че никак няма да е лесно да ме научи на каквото и да било. По-зле съм, отколкото можете да си представите. И на мен ми е приятно - добави тя и на свой ред му съобщи името си - Брей, ама ти трябва да знаеш доста неща, щом си станал библиотекар толкова млад? - удиви се момичето, сигурно, че е невъзможно ..които и да бяха притежателите на имението, да поставят на това място някой случаен човек просто току-така.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 7:16 pm

Изгледах я като ударена с паве по главата. Идеше ми да я зашлевя с такава яка плесница, че чак мен да ме заболи.
-Как така няма да можеш? Я се стегни!
Усещах как й се карам, но просто не можех да понасям когато хората не вярваха в себе си и в това, на което са способни. Колкото и дълбоко скрито да е то, никога не трябваше да се отказват още преди да са пробвали. Че и след това.
-Я седни! - й казах като я бутнах леко и тя се озова на едно от креслата. Не можех да повярвам, че действително правех това. Както казах аз не съм учител. Нямах някакъв начин за обясняване, но нямах намерение да оставя нещата така. Защо? Тя не ми бе никаква, едва я познавах. И все пак....
-Щом смяташ, че си толкова слаба, значи не познаваш реално силата си. Тогава нека я открием заедно. Затвори очи и слушай гласа ми.
Не знаех дали подхождам правилно, но както споменах винаги трябва да се пробва.
-Сега пробвай да се успокоиш и да намериш магията си, която е толкова занемарена, че те кара да се съмняваш в себе си. Потърси я, открий я, тя е там. Само трябва да я докоснеш и да й напомниш кой е шефа. И след това я изкарай. Лесно е! Хайде пробвай!
Подканих я аз. Щом другите можеха защо да не можеше и тя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 8:11 pm

- Абе.. аз не че .. ама .. такова.. обстоятелствата! - почна да мърмори Меропа несвързано, но млъкна, тъй като "учителката" й отправи заплашителен поглед.
- Хайде пробвай! - подкани я момичето с глас, който не търпеше възражение.
"Брей! Изглежда направо като друг човек!" - помисли си Меропа, изненадана от "новата Дориан". Всъщност, не че беше "нова", но просто изведнъж бе станала толкова решителна ... и.. пламъците, които горяха в очите й! Силата, енергията, настървлението, които излъчваше... Направо беше огън! "Сякаш е способна да избие цяло село!" - помисли си Меропа възхитено.
(И май не бе особено далеч от истината.)
Пробвай се да преоткриеш магията в себе си, беше й заръчало момичето. Докосни я, защото е там..
Но как?!
Меропа почна да се паникьосва. Двамата бяха впили погледите си в нея и чакаха. Публиката им я смущаваше.
"Забрави ги!" - заподява си унищожително къдравокоската и се опита да изчисти главата си от мисли.
Тя затвори очи и се пробва да се абстрахира от всичко покрай себе си. Скоро тялото й престана да трепери и дишането й се нормализира. Страхотно - беше се успокоила достатъчно. Вече можеше да започне ... каквото щеше да започва.
Не знаеше какво точно трябва да направи, нито пък как. Щеше да импровизира.
Меропа си представи, че полита в собственото си тяло. Наоколо бе черно, тъмно. Трябваше да търси, докато не намери ... докато не намери онова, което ще я избави от чернотата. То бе някъде там - нежно, феерично, като копринена паяжинка. Бе като безтегловно пухче, мъничко и скрито... то не се виждаше. Но Меропа предусещаше къде е - някъде в центъра на бездънната пропаст. Трябваше да се гмурне, за да се докосне до него. Тя си представи как прави лупинг в нищото и почва да се спуска стремглаво надолу, със скоростта на светлината. Краката й бяха два слънчеви лъча, които раздираха празнотата зад себе си.
А сега трябваше да развие пределната скорост. Онази скорост, по-голяма и от най-голямата: скоростта на мисълта.
Меропа се стрелна толкова бързо, че изпревари дори самата себе си.
И ето, вече почваше да го усеща: мъничко сърчице. То туптеше и примигваше, слабичко, неуловимо, като светулка в неизследвана пещера.
Но колкото повече го наближаваше, толкова повече осъзнаваше един съвършен факт: макар да бе просто една точица, то съдържаше в себе си цяла Вселена. Като песъчинките на времето - неосезаеми, но по-солидни от кристал. Невидими, но господари на света.
Точно такова беше и нещичкото: То изглеждаше като беззащитно пухче, но всъщност съдържаше енергията на ... безкрая.
Най-сетне Меропа го достигна. Тя приближи погледа си към него и го разгледа:
Бе нежно. Като листенце на роза. Блестеше в перлено червен цвят и се въртеше безтегловно около себе си.
"Толкова е красиво!" - помисли си некромансърката с разтуптяно сърце.
Тя протегна боязливо ръка и след миг колебание го докосна с показалец.
О, Господи!!
Меропа дори не усети какво точно се случва, просто изведнъж разбра, че попада в хаотична вихрушка от Огън, Земя, Въздух и Вода, които почнаха да я разхвърлят безпощадно: всичко наоколо се размазваше в ослепителна бъркотия от цветове: некромансърката виждаше само, че се върти и че унищожава материята покрай себе си. Природните стихии я мятаха хаотично наляво-надясно и тя загуби представа за пространството. Нагоре беше на зиг-заг, надолу - напред, настрани - назад. Меропа се почувства, сякаш се намира в центъра на самото Съществуване. Бе във въртележката на това, което Е.
В този миг Повелителите се изстреляха настрани от нея, оставяйки след себе си ослепително искрящи дири в червен, син, сребрист и зелен цвят. Тъкмо когато момичето си помисли, че си отиват, те се спряха, сякаш се блъснаха в невидима стена, и се обърнаха заплашително. Изглеждаха толкова страшни! Като харпии! Ах, приличаха на разгневени Богове... и се връщаха!
Четирите елемента се спуснаха обратно и за миг й заприличаха на побеснели бикове, устремени към сърцето на тореадора. И точно когато щеше да изпищи, те се блъснаха в нея и тогава го усети:

Усети Вселената.
Усети Мощта.
Усети спътниците, метеоритите, астероидите, планетите, звездите, слънчевите системи, галактиките, мъглявините, които преливаха едни в други и формираха все по-мащабни и по-мащабни образувания; те също се сливаха в съвкупности от чудеса, докато накрая не се изваеше един необятен и необхатен комплекс от безкрай.

Тя се намираше във вътрешността на мъничката паяжинка.
На мъничката, незначителна паяжинка.
Душата на Меропа се отприщи. От устата й изригна чистосърдечен, звънлив смях, който прокънтя като камбана в безбрежието.


Тогава момичето се опита да прегърне с ръце необятността и след един голям проблясък на златисто-сребърна светлина...
Отново се намираше в библиотеката.



Последната промяна е направена от Меропа Морт на Вто Яну 24, 2012 9:59 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 8:33 pm

Меропа усети как тялото и почва да се тресе в спазмени конвулсии. Треска? Не! Магията й пъплеше жадуваща да излезе, блъскаща се в стените на тялото й, напираща безотказно да се освободи от този затвор на плътта. Изведнъж младата жена клюмна главата си на зад. Почувства как силата й стига своя предел. От устата, носовата кухина и очните й дъна заизлиза като лъчове сигнално червена енергия. Напрежението бе толкова голямо, че момичето мислеше, че сърцето й ще се пръсне. Но не стана така. Лъчите озариха за миг, който й се струваше цял век залата и после пак изведнъж се върнаха в тялото й. Магията се разположи равномерно по цялата й същност. Кипеше, живееше вътре в нея. Некромансърката не се бе чувствала така никога до сега. Реално можеше да усети силата в себе си, която толкова време стоеше запечатана. Когато отвори очи видя пред себе си Тревър и Дориан. Тя я наблюдаваше безлично, с едва доловима усмивка, положила брадичка на китката си.

/Меропа получаваш Контрол на Черна магия. Сила -5, Ловкост -5, Интелект-7, Воля-10; Опит-7/

/Следващият пост е на Дориан/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 8:37 pm

Наблюдавах я с облегната на китка глава. Не казвах нищо. Беше изключително да виждам такава метаморфоза. След светлината тя отвори уморено очи. Една съвсем лека усмивка се прокрадна по лицето ми. Изчаках няколко минути докато си поеме дъх и свикне с мисълта, че вече има основата, за да не се нарича слабачка и жалко да се извинява с пречещи обстоятелства. След тези няколко минути просто станах плавно и без да казвам каквото и да е, взех книгите на масата и тръгнах към посока на рафта. Спрях се на няколко крачки след нея и както бях с гръб й рекох:
-Видя ли, че можеш?
Не дочаках отговор, продължих да вървя, стигнах до рафта и спокойно, все едно нищо не се беше случило почнах да подреждам четивата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 9:23 pm

Меропа трепереше толкова силно, че чак креслото щеше да се разтресе.
Но не от друго - а от енергията, която се разстилаше по вените й, сякаш "звездичката" я бе дарила с нова, вълшебна кръв.
Момичето се чувстваше като преродено. При всяко вдишване усещаше мощта, която прогаряше въздуха в дробовете му. То се опита да вдигне ръка във въздуха, и о! - колко плавно и леко се получи! След това се пробва да раздвижи изтръпналите си пръсти - те разцепиха пространството като малки огнени пламъчета (усещането бе допълнително подсилено от парещото боцкане, което й причиняваше новодошлата енергия).
Меропа огледа помещението, но все още не се бе съвзела от еуфоричното преживяване и възприятията й бяха странни, отдалечени, неестествени. Сякаш през стъкло можеше да види притихналото библиотекарче, което я наблюдаваше иззад хладните си очила, и безмълвната Дориан - строга, с едва доловима усмивка.
А опиянението! Сякаш бе пила нектар... сигурно й бяха дали райска амброзия!
След няколко минути състоянието на Меропа се нормализира.
Но вече нищо не беше същото.
Защото силата, Вселената, необхватността - те бяха нея и тя беше тях.
Дориан, която я наблюдаваше без да продумва, стана и тръгна по посока на рафта. Тогава, както беше с гръб нея, й каза:
- Видя ли, че можеш?
Девойката не й отговори, просто се усмихна. Но тази усмивка означаваше много повече от каквото и да било, изречено с думи, защото събираше в себе си цялата благодарност и радост на света.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 9:41 pm

Наредих ги една до друга старателно. Някакъв вид компенсация за по-ранното ми разтуряне, слабо казано. Тревър дойде до мен носейки останалите, които ни беше дал и церемониално ми ги връчи. Поех ги от ръцете му, но вместо да ги прибера за себе си ги поставих до останалите. Погледнах към Меропа.
-Не мисля, че ще са й нужни....
Той не отвърна нищо. Нямаше нужда Очите ми говореха повече от устните и езика. Те се впиваха в гърба на момичето на креслото като стрелички. Това момиче, което първо ме блъсна, после ми даде новото откритие, наречено шоколад, а накрая откри себе си пред мен. Все едно присъствах на раждане на бебе - толкова първичен и естествен процес. Тя нямаше нужда повече от мен. Колкото зависеше от мен можеше просто да изтрие тази вечер от съзнанието си и да забрави за съществуването ми. Така щеше да е най-добре. Все пак бях свикнала да бъда дух, сянката в онова прокълнато село, бледото призрачно момиче, от което всички страняха, докато накрая всички не станаха жертва на този призрак.
Черните ми очи блестяха на фона на пламъка от факлите по стената. Колко ли факли имаше окачени? Разтърсих глава. Защо изобщо мислех за факлите? А, да.....Знаех, че и аз като тях щях да изгасна. Може би по-скоро отколкото предполагах.
-Хъх.... - изтенах на себе си. -Какво нещо е живота само.
Обърнах се за последно към Меропа.
-Радвай се на успеха си, червена камелио.....Радвай се и забрави, че някога си била докосната, осквернена от мъгла като мен....
Обърнах се и тръгнах към изхода - безшумно, безцелно....Просто един пламък вървящ към своята душевна бездна. Никой всъщност не разбра защо бях тук толкова късно. Никой не разбра, че просто не исках да заспива. Не! Не исках....да сънувам....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 5:28 pm

Тичах бясно по коридорите така както бих тичала ако ме гони побеснял върколак, искащ да ме разкъса. По пътя се блъсках в ученици, подминавах стаи, зад мен се чуваха ругатни и обиди, но не спирах. Не можех. В един от завоите се спрях да си поема дъх. Главата ми отново запулсира болезнено и се хванах за нея, като с едната си ръка се подпрях на стената.
-Вчера на стълбите
видях човек, който не беше там.
Не беше там отново днес.
Искам, искам, той да си отиде.


Извиках в нищета. Продължението....Какво беше продължението? И защо беше толкова важно? Не знам, но усещах, че тази поема е тясно свързана с мен и е някак си важна. Още по-важното бе от къде я знаех. Нямах време за това сега. Трябваше да се махна колкото се може по-бързо от тук, но преди това трябваше да проверя нещо. Рязко блъснах вратата на библиотеката и нахлух вътре. Опитвах се да не правя много впечатление, но няколко погледа вече се бяха впили в мен. Отидох до гишето и се изправих пред малолетния библиотекар.
-Трябва ми книга, която да съдържа информация за териториите на прокълнатите. По-точно да е тясно свързана с обитателите й през времената.
Той оправяше очилата си.
-Не съм сигурен, че те разбирам напълно. - заяви с монотонния си, флегматичен глас. Идеше ми да му хвана малката главичка и да я разбия в плота. Не, сега не му беше времето за кръвопролития. Някой ден може би...
-Как да ти го кажа по-ясно? - засъсках като се наведох към него, за да не ме чуе никой друг. Тук и стените имаха уши.
-Трябва ми Родословно дърво.
Очите на Тревър се разшириха. В тях се изписваше несигурност, миша уплаха.
-Не съм сигурен, че трябва да...
-Дай ми го! - изкомандвах заплашително, а от пръстите ми заизлизаха като малки змии снопове катранена енергия.
Малкия нямаше голям избор. Слезе от стола си и тръгна нанякъде. Следвах го по петите. Той премина през всички рафтове, като не се спря пред нито един. Накрая чак в дъното застопори крачката си в един раздел, който представляваше заключен шкаф. Заключен? Извади ключа от джоба си и отвори ключалката. Очите ми преминаха набързо през свитъците. Секретни фрагменти! Разбира се! Ето защо се държеше под строго наблюдение и явно не е за ученици. Момчето извади една доста дебела книга и с треперещи ръце я подаде, като много не му се искаше да я пуска. Взех я грубо и се отдалечих.
Седнах по средата на библиотеката. Точно в центъра, така че никой да не може да ме нападне в малките, тъмни, забутани ъгли. Отворих я. Тук имаше описания на всички по-отличаващи се магьосници за последните триста години. И бяха наредени по азбучния ред на фамилията. Прелистих към втората половина когато стигнах до буквата "С". Положих показалеца си в началото на страницата и чрез него почнах да следа.
-Садрин....Северин....Синк.....
Търсех името Смит и всичката информация, която имаше за него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 6:07 pm

Очите и трескаво тичаха през буквите и търсеха името "Смит".Дориан отгръщаше страница след страница, а пръста и се движеше по редовете, докато не намери това което трябва.Тя спря пръста си на последният ред за да потърси последните живи родители и продължи надолу.Пръста и се спря на последните редове на страницата, когато наближи фамилиите подобни на нейната.

Spoiler:
 

Само тя знаеше единствено дали е открила това от което има нужда...

_________________
Библиотеката - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 6:17 pm

Свъсих вежди:
-Мамка му. Нищо....Продавачи, някакви си продавачи. А и имат дете. Явно не са същите.
Затворих книгата и се изправих. Тук нямаше да намеря нищо. Ако Клавдий беше прав, значи всичко е покрито. Нищо не ме задържаше повече в това имение. Даже напротив. Останех ли имаше голям шанс да не излезна жива. Взех четивото и тръгнах към изхода като го тупнах на гишето.
-Благодаря за нищо. - измъмрих на Тревър и излезнах. Трябваше да се махна колкото се може по-бързо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 31, 2013 6:56 pm

Гневът намаляваше с всяка крачка. За миг Елизабет излезе пред имението и постоя минута - така, под дъжда. Просто усещаше как студените капки се стичат по главата й, мокрейки косата й и прочистваха главата й. Беше просто дъжд - чист като изворна вода и студен като лед, но просто дъжд. Той обаче можеше да успокои Елизабет без проблем. От тялото й излизаше пара, поради високата температура на тялото й. Беше облякла тъмчервено, почти кафяво дълго до началото на бедрата й яке от мека и нежна материя. Имаше големи черни копчета и красива бродерия от лявата страна.

Ел постоя със затворени очи, вдигна лице нагоре и разпери ръце. Нямаше нищо друго в този момент за нея. Просто дъжда. Шумът на падащите капки и допира на водата. Вече беше вир вода, но не отстъпи. Заслуша се в песента на дъжда. Той сякаш не само охлаждаше тялото, а и стопляше съзнанието. Съвсем мъничка усмивка се появи на красивото й лице. Колко щеше да трае, зависеше само от нея. В момента дори не помисли, че може да се разболее или нещо подобно. Всъщност изобщо не мислеше. Светът за нея в момента бе само звук и хармония. Дъждът отми всичко - и тревогите и гнева, дори сълзите, които бяха бликнали, докато излизаше навън.

Дъждът намаля, но не спря. Това обаче накара Ел да влезе отново в имението. Обувките и жвакаха с всяка стъпка, а от нея се изля толкова много вода, че остави цели локвички след себе си. Не се обърна назад. Не можеше. Знаеше, че не бе постъпила правилно, но всеки греши... нали? Сега, Миша поне знаеше и лошотията й. Трябваше да й се извини, както и на Века. Но не беше готова. Имаше нужда най-сетне да включи малко в действие мисловните си способности. А най-доброто място за размисли бе... библиотеката.

Елизабет се залута по коридорите, оглеждайки табелките на вратите. "Трябва да сложат упътващи табели." - помисли си тя и в този момент застана пред врата с надпис "Библиотека". Имаше нещо в тези места, уют, който привличаше Елизабет. Библиотеките задържаха светлината на новите книги и съхраняваха тъмнината на старите, но и двете привличаха Лизи. Тя имаше нужда от книги. В тях намираше утеха, безтегловност, мечти и... чувства дори. В тях откриваше малко по-малко себе си, създавайки цялостен образ и картина. Но никога не й слагаха рамка... напротив откриваха й бездънността на мечтите и безброя на звездите.

Елизабет отвори вратите и пристъпи навътре. Затвори ги след себе си и се огледа. Колко красива можеше да е една библиотека. Е, доста, защото тази тук накара Ли да настръхне. Не беше много голяма, но сигурно съдържаше книги на повече гони, отколкото Ел можеше да си представи. Всичко беше подредено прилежно, малко сбутано, но вероятно нямаше място за всички книги. Елизабет тръгна сред лавиците, простиращи се чак до тавана, който изглеждаше доста висок. Русокоската прокара ръка по един от редовете от книги. Беше толкова захласната по всичко това, че ме забеляза две кафяви очи, които я следяха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 1:19 pm

Очите вървяха с чифт крака, ръце и един торс между тях. Тревър я следваше неотлъчно, с отличаващата се бавна, мърлява и тромава крачка, а крачолите на панталонът му, който му беше доста дълъг, се суркаха по пода.
Когато най-накрая усети чуждото присъствие, Елизабет се обърна и видя младото момче, с разчорлена руса коса и големи очила, обхващащи една трета от лицето му.
-Здравей.... - измънка той провлачено.
-О, здравей.
-Мога ли да ти помогна с нещо?
-Защо?
-Изглеждаш объркана. А аз съм библиотекаря. Зная всяка една книга тук наизуст.
Говорът на момчето наистина бе толкова тромав, че Ел си помисли, че сигурно само, за да се оправи сутрин му трябват поне шейсет минути. Пълна мърда. Може би затова изглеждаше така.
-Ако мога да ти предложа нещо.... - продължи библиотекарчето, уж незаинтересовано, но просто не го показваше. Вътрешно душата му кипеше винаги щом се докосне до прашните корици и пожълтелите листове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Библиотеката - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Библиотеката   Библиотеката - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Библиотеката
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: