Библиотеката

First topic message reminder :

Тя е голяма, даже огромна. Съдържа хиляди томове от всякакъв тип литература. Читалнята е светла, пълна с канапета. Светлината влиза през високи прозорци, а вечер е осветявана от кристалният полюлей спускащ се от тавана. Библиотекарчето е момче едва на 16 години на име Тревър.

Хубаво беше това момиче. На Тревър би му харесала ако се занимаваше с момичета. Но той бе толкова погълнат от книгите и това, което те крият, че не обръщаше внимание на такива като нея. Просто защото според неговите критерии, още не беше дорасъл достатъчно. Пубертета все още не го беше ударил, както се казва.
За това пък въпросът й го заинтригува.
-Нещо увлекателно, интересно, приключенско, фантастично... - повтаряше думите й той, замислен и сякаш прехвърлящ всяка творба в библиотеката, която би отговаряла на тези условия.
След известни размисли, той най-накрая щракна доволно с пръсти.
-Май се сещам за нещо. Ела.
Сега крачката му малко ускори ходът си, нетърпелива да се докосне до гланцираната обвивка на въпросната книга. Прекара я през няколко лавици, докато се спря и заби поглед напред. Очите му шареха по заглавията и хоп, откри я. Тънките му ръце стигнаха една кафява на цвят книга, с рисунки по корицата, но никакви такива вътре в главите. Той я издърпа и гордо й я подаде.
-Призрачният Крал и Последният меч на силата от Дейвид Гемел. Не е трудна за четене. Има битки, любов, магия, богове и приключения. Става въпрос за принц Туро, който от много умно, но слабо момче се превръща в най-големият Крал на своето време с помощта на учителя си Мерлин и още няколко приятеля, които го съпътстват по пътя му към славата. Дано ти хареса. Ще очаквам мнението ти, когато я привършиш. Ела сега да я запишем в тефтера.
Те отидоха до гишето и Тревър седна на стола си, но поради ниският си ръст, не се виждаше от раменете надолу. наложи му се да запише взетата книга като се повдига, но не се оплакваше. Може би защото прекалено много обичаше работата си, че да спори за някакъв си стол. Записа името на книгата, а сега оставаше да запише и това на наемателката й.
-Твоето име?

Тревър поклати хаотично глава.
-Да, да, от много години. От много. Още откакто бях на пет. Повечето деца си играеха с пръчки и камъни, но когато ме пратиха тук, макар и нукса се оказа, че не съм толкова добър в магията. Мозъкът ми е много развит, но не за да влиза в чуждите сънища. Страстта ми са книгите. Чрез тях аз опознавам хората и така им влияя. Те са моето спасение и моето оръжие.
Момчето тракаше монотонно върху тефтерът си, но не от скука, а просто по някакъв стар навик. Обичаше да го прави.
-Грижа се всекидневно за библиотеката и за добрата й поддръжка. В това ме бива, в това съм добър. Понякога ми се налага да оправям пакостите на някои ученици, както след една синекоса, която буквално събори цял рафт с книги върху главата си. Голяма напаст беше тази. И много нагла. Но си отиде или поне така чух. От тогава не съм имал големи проблеми. Обичам хората като теб. Тези които уважават творчеството и се отнасят към него с респект. И като стана въпрос....
Той взе химикала и записа името й.
-Елизабет Уинтър....благозвучно е.

Тревър се усмихна на думите й. Тя го изучаваше, а той нея. Допадаше му начина й на мислене. Уважението, което показва. Непревзетостта и уравновесеното, поне в момента държание. Хубаво момиче, наистина.
-Когато я прочетеш. Няма определен срок за връщане. Само гледай да не я скъсаш, а когато я върнеш ще ми кажеш дали ти е харесала, нали?
-Разбира се. - кимна Елизабет и на свой ред се усмихна.
-Ако искаш може да я почнеш тук, ако ли не, където ти е удобно.
Девойката се замисли. Всъщност нямаше някакъв скалъпен план в главата си, все още как да прекара деня си. В четене, разходки или тренировки. Но след снощната свада, предпочиташе да се отдаде на спокойствие и може би свеж въздух, отколкото да отиде да се напряга с уроци. Един ден почивка нямаше да й навреди. Всеки има нужда от такъв, даже най-закоравелите бойци. Защо и тя да не се поглези малко. Заслужи си го, след всичко през което мина. Но да оставим решението на самата нея, което съм сигурна, че ще иска да сподели с нас.