Me4oPuH(OpasNia)
Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 31
 |  Заглавие: Бром  Съб Сеп 22, 2012 10:43 am | |
| Име на героя: Бром Години: 20 История: „Преди неизброими години, милиарди животи и повече, не съществувало нищо освен мрак. Мракът бил все поглъщащ. Понятието за времето и пространството все още неродени оставяли вечността да ниже бавно своята нишка в това абсолютно забвение. И щяло да остане така ако не се появили боговете. Те дали шанс на света, които познаваме днес. Дали му своите сълзи, които осветяват пътя ни нощем. Дали му своята страст, която ни топли денем, дъхът им духа в косите ни, а плътта им е необятната шир по-която вървим. Всеки от тях вложил частица от себе си, направил място което да нарича свое.
Слънцето и Огънят били първият дар от великият дракон Кха’ал за хората. Дар, които можел да дава и отнема живот с еднаква лекота.
За да има баланс в този свят, за да съществува деня и нощта, както ги познаваме, се появила светлината, а заедно с нея и тъмнината. Елисандра Дантес била същевременно благословията и проклятието, защото без нея не би съществувал Себастиян Дантес, които подарил на хората болестите, страданието и нищетата.
Колкото са противоположни характекрите и даровете, толкова са и владенията им. Богинята взела небето, където построила приказен замък за нея и подчинените си, а брат й вдъхнал живот на земните дебри, където създал своето кралство на смъртта.
Последният бог, който дал частица от себе си за целият свят, да остане такъв какъвто е и да просъществува вовеки бил Скитникът. Той нямал кралство, нито последователи, дори се отказал от мястото си сред боговете. Разрушил е оковите около себе си и сега се скита из света със своя лична цел и желание.
Така с години наред започнал да съществува светът какъвто го познаваме. Светът, в който ти се роди. Ние, хората от центъра не вярваме в боговете, поне не в тези, но искам да знаеш тази легенда, да знаеш и помниш, защото независимо дали вярваме в тях или не, те съществуват и аз знам, че твоята съдба е преплетена с тяхната.”Това било прощалното писмо за Бром от майка му . Единствената вещ, която била оставена пред входната врата на старата изгорена колиба. Мечтата, целта и живота на всеки родил се върху студената земя на центъра е да стане берсерк. Но по-пътя към това изпитание се пресяват всички, които не притежават това от което се нуждаят за да оцелеят в още по суровият свят на един леден войн. Дали се отказват по-собствено желание или тренировките и суровата земя отнемат живота им е без значение, важното е, че малцина стигат до изпита за берсерк, а едва една десета от тях стават такива. За да бъдат подготвени кандидатите за тези сурови изпитания е било създадено малко селце на 50тината километра от Корнор където отивали всички подготвени да захвърлят миналото, бъдещето, човешкото и живота си ако се наложи. И всичко това за една титла, за едно име, за един животински идеал, царстващ над тази сурова земя. Бащата на Бром бил един от тези кандидати, който показвал такава физическа сила, че дори се чували слухове за това как би могъл да предизвика самият Тортън. Прекарал повече от година и половина разделен с жена си Ирса преди да заяви, че ще се яви на изпита, напълно сигурен в това, че ще го вземе. Слуховете се разпространяват бързо, а за година и половина много неща се променят. Докато се решил да вземе изпита, факта, че някой го смятат за по силен дори от самият Тортън се разчула достатъчно, че да достигне до ушите на учителя. Поради тази причина приемният изпит бил специално променен, като вече не било нужно просто да покажеш уменията си пред учителя, който искаш да те обучава, а тренировъчна битка с него. Разбира се, срещу мъжа на Ирса се изправил Тортън, готов да разбие на парченца глупавият слух, че съществува някой по-силен от него. Битката била ожесточена и дълга, но не и оспорвана. Учителят просто показвал надмощието си като си играел с мъжа пред себе си докато не останало нищо от него. И за да бъде сигурен, че това никога повече няма да се повтори взел на сила жената на победеният, Ирса, като своя. Насилничеството му над нея продължило повече от година, след което просто му омръзнала и я изгонил от Ледената цитадела. Обезчестена и без място където да се прибере, тя се отправила към планината с надеждата да намери смъртта си сред дивите животни с оръжие в ръка. А не като някоя бездомница в канавката. Но вместо това намерила нещо много повече. ---------------------------------------------------------------------- PP 1: Нарочно изпуснат абзац от историята, който ще бъде добавен след време. След няколко месеца тя живее в дървена колиба високо в планината, където разбира, че е бременна. Не се знае дали заради това или друга причина се отказва да захвърли живота си, но след като намира нова цел и смисъл решава, че ще даде всичко от себе си за да отгледа дете което да оцелее в този жесток свят. ---------------------------------------------------------------------- PP 2: Нарочно изпуснат абзац от историята, който ще бъде добавен след време. - Spoiler:
Колко погрешно би могла да бъде разбрана тази история просто като се изпусне част от нея. В написаното до тук изглежда, че Ирса, майката на Бром се посвещава на детето си, което да отгледа далеч от всичките страдания, като му даде топъл дом, покой и свобода, която тя не е притежавала до скоро. Наистина, колко заблуждаващ може да бъде един липсващ абзац от тази кратка, но жестока история. Неизречената лъжа или просто липсата на повече информация подвежда всеки читател в противоположната посока от това което се е случило в действителност. И въпреки своето невежество, правописни грешки и беден речник, най-сърдечно ви моля да прочетете тези редове, гарантирайки, че ще преобърнат представата ви както за света, така и за тази леко странна личност – Бром.
Топлотата, била тя към любим или майчина, беше напуснала съществото наричащо се Ирса преди година и повече, в онази първа нощ на посегателство над нея от страна на Тортън. Сърцето й след това станало способно да носи само и единствено омраза, ненавист и желание за отмъщение. И детето което било негово го виждала само като средство с което да получи това което самата тя не била способна. Но Тортън представлявал само първото стъпало, синът й, детето което тя едновременно мразела и възлагала всичките си надежди, щял да бъде нейният меч на справедливостта, с който да унищожи всичко на пътя й.
Омразата в сърцето й граничила с лудост, както един фанатик пази вярата си, така и тя малтретирала детето от малко опитвайки се да го научи на всичко което е наблюдавала в Ледената цитадела, в продължение на година. „Обучението” му започнало на 4 годишна възраст когато започнали и всичките забрани. Не му позволявала да има свой вещи, заплашвала го с вечни мъки в деня когато умре, защото бил роден в грях и в грях щял да загине. Всеки път когато питал защо се държи така или защо трябва да прави нещо отнасял пердах докато ръцете й не започвали да я болят.
Психическият й тормоз над него можел да се сравнява само и единствено с физическият, като го карала да тренира от изгрев до късен следобед. Често без дрехи или опасни занимания като катерене, бой или просто го оставяла с дни без храна и позволение да се прибере. Разбира се, след всяко сериозно нараняване се грижела за раните му, но дори тогава показвала единствено ненавист към единственият си син. С времето намирала все по-трудни задачи, които той трябвало да изпълнява. Също така го обучавала в изкуството на меча и оцеляването.
Има още много подробности относно „детството” на Бром, повечето от, които прекалено жестоки за да бъдат споделени с непознат, но дори така смятам, че сте схванали поне главната идея на това което младежът бил изпитал? И самият факт, че успял да оцелее след това представлявал чудо само по-себе си. Но това което се случило, седмица преди да намери колибата изгорена до основи и писмото пред нея било още по невероятно. Ще ви споделя малка част и от тогава, за да не кажете, че съм егоист.
Света е изпълнен с жестокостта и всички го знаем. Дори боговете ни не могат да се спогаждат, тогава какво остава за нас, смъртните? Толкова много и толкова различни един от друг, често влизаме в конфликти, войни… смърт. А дори когато намерим някакъв начин да заживее заедно се намесва … живота и ни поднася, глад , студ… и накрая отново смърт.
Но това което Ирса причинила на сина си било невиждано до този момент. Нямало смъртен(бил той асасин, някой от прокълнатите или дори берсеркер), който да се държи така към собствената си кръв и дали за добро или зло, това грабнало вниманието на боговете.
Най-дръзкият от боговете, този, който обича да се забавлява със съдбите на смъртните като шахматни фигури се преобразил и появил пред малката колиба. С непознати планове зад действията си опожарил постройката и убил Ирса пред очите на сина й. Изглежда очаквал съпротива от момчето, изблик на чувства или победоносен вик за спечелената си свобода, но вместо това Бром просто го наблюдавал с такова хладно безразличие, че това изнервило дори бога на смъртта. В момент на невнимание и известна доза разочарование от видяното в младежа, Себастиян се обърнал готов да си тръгне и тогава хладното чувство на метал минало през тялото му. Бром използвал удобният момент за да нанесе удар към сърцето на мъжа, което би значило смърт за много, но не и него. Наглостта на хлапето и същевременно неговата превъзходна аналитична хладина накарала бога да го пощади, но за назидание, че е вдигна острието си срещу него отнел зрението му, за да не може никога повече да го гледа с тези очи.
Нали знаете, че тъмнината никога не действа без светлината да забележи? Разбира се и обратното важи, но в този случай, Елисандра Дантес решила, че не може да остане пасивна повече по-този въпрос и пратила един от свойте ангели след напускането на Себастиян. Тя дала най-големият си подарък за този младеж, който от самото начало нямал нищо, но след това бил загубил дори това… Подарила му нов живот и нови очи. Отнела жестокото му минало и го заключила дълбоко в съзнанието му като го заменила с това на нормално момче, с нормална майка. А с това отнела и повече умения, който Бром бил придобил по-време на жестокото си обучение.
Единствената фигура, която не направила нищо, която останала все така скрита в сенките, издавана единствено от леката усмивка разляла се върху лицето й наблюдавала цялата нощ с интерес. Определено съдбата на това момче беше поела по много интересен път. Без магия, проклятие или благословия, мъжът, скрит в сенките, прошепнал пророчество пропито сякаш със собствената му кръв.
„ Ако това същество, било то смъртен, ангел или демон, някога отново отвори очите си както тази нощ, с този поглед, то тогава ще притежава силата да унищожи всички ни.”
Само малко инфо за Бром като малък: Още от малък, Бром показва изключителни физически възможности, може би заради кръвта на чудовищният Тортън, която тече във вените му. И същевременно екстремната среда дава възможност на инстинктите му за оцеляване и рефлексите да се издигнат над нормалното. И въпреки това никога през живота си не е държал оръжие в ръка, нито до скоро се е срещал с друг човек освен майка си. Седмица преди Бром да намери колибата изгорена до основи и това писмо бил изпратен до града за да научи кога ще бъде следващият изпит за берсерките.
Без място където да остане или да отиде, без връщане назад, му останала само възможността да продължи напред. Така че тръгнал обратно към Корнор с намерението да се запише за берсерк.PP 3: По късно сигурно не просто ще добавя липсващите абзаци, но ще разширя като цяло самата история. Характер: Хладнокръвен и аналитичен. Заради дългото време прекарано в планината и изолиран от цивилизацията и контакти с други хора държанието му изглежда антисоциално и грубо на моменти. Външен вид(снимка/арт) :  Очите му са така след "онази вечер". Раса: Берсерк Статистики:Сила - 15Ловкост - 15Интелект - 10Воля - 10Спътник(по желание с горепосочените критерии): Име на спътника: Фоми Години: Неизвестни История: Фоми е спътник на Бром още от детството му, винаги е била наблизо. Независимо дали си е играела с него или го е защитавала от опасности. Заради това младежа свиква напълно с нейното присъствие и може да познае кога е наблизо или я няма. Може би, защото е едно от нещата, с които израства никога не си е задавал въпроса защо понякога е снежно бяла и пухкава, а друг път с тънка и загладена черна козина и жълти очи. Причината постоянно да е с него е все още неизвестна като цяло. Характер: Самостоятелна, лукава и своенравна. Обича да прави това което иска, когато си иска, стига това да не я отдалечава прекалено много от Бром. Външен вид(снимка/арт) :
 Раса: ШейпшифтърСтатистики:Сила - 5Ловкост - 15Интелект - 20Воля - 10
Последната промяна е направена от Me4oPuH(OpasNia) на Нед Окт 21, 2012 9:45 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти | |
|
