Хотел "Южен полъх"

Луксозен и хубав хотел в центъра на града, в който обслужването е от първо качество. Стаите са единични и двойни, на последният етаж са разположени апартаментите. На входа на хотела винаги стой пиколо, което ви посреща.

Голос се събуди осветен от ранните лъчи на слънцето.Леко намръщен от ранното си ставане той се изправи,за да се поразсъни.Магът сложи ръце на кръста си и направи няколко въртеливи движения в областта на ханша,за да се поразкърши.В стаята се чу пукането на старите му кости.След като вече се бе разсънил изтупа дрехите си,с които бе спал през нощта,за да се приведе в по-представителен вид и отвори врата на стаята.Голос се отправи към рецепцията където смяташе,че ще отктрие човек,който да го опъти към Стоте слънца-място където щеше да изпълни заветната си цел.Набеляза си човекът,който посрещаше хората и се приближи към него:
-Добър ден,добри човече!-започна приветливо Голос.-Търся място наречено Сто слънца...Да си чувал нещо и дали би могъл да ме опътиш на там?-продължи със все толкова дружелюбен глас старият магьосник.

Рецепционистът - среден а ръст, а и на възраст мъж, с нищо отличаващ се от околните, всъщност обаче беше превъзходен професионалист, както и всички от персонала на хотела и още повече - кореняк. Той кимна на Голос и след формалния поздрав, с който се отправяше към всеки клиент минал през него, се зае да отговори на любопитството му:
-Разбира се, господине! Сто слънца е доста голяма местност и ако тръгнете по главната улица на града в посока юг, няма как да я пропуснете. Веднъж излезли от града на няколко километра ще я съзрете. Представлява огромно имение, в което се обучават всички видове магьосници. Значи и вие сте такъв?
Интересът на мъжът се събуди защото стоящият пред него не наподобяваше маг или може би наподобяваше, но той не беше обърнал внимание. Наведе леко глава, за да не го види или чуе някой и зашепна:
-Може ли да ми покажете какво умеете?
Ентусиазма в очите му блесна като на дете в шатрата на фокусник, който всеки момент щеше да разреже някоя красива девойка на две, а в следващият тя щеше да е пак цяла и непокътната.

Смесени чувства забошуваха у Голос.Той беше задоволен от отговорът и претръпна при мисълта,че съвсем скоро ще е в "свои води".Последвалото желание на любезният господин обаче притесни магьисникът.Той си падаше малко параноик и предпочиташе възможно най-малко хора да знаят за неговите способности.Преглътна тежко и взе решение да скрие същността си:
-Хахаха-опита се да се засмее-Аз?Магьосник?Объркал си се,добри човече!Търся стар приятел,за когото чух че обитава тези земи."Значи си магьосник"-повтори думите на пиколото със същата тази надсмешка,за да предаде по-голяма иснинност на думите си.Изчака за миг,за да прецени ситуацията,дали лъжата му е минала и продължи:
-Сега ще тръгвам!Благодаря за доброто гостоприемство и учивостта ви!Довиждане.-завърши Голос и с бърза крачка тръгна по пътя,по който му бяха казали да поеме.Мислите му бяха превзети напълно и изцяло от предстоящите му приключения.Макар вече на възраст той продължаваше да се вълнува от подобни неща като малко дете.Пое си дълбоко въздух и издиша тежко,сякаш да се успокои.Искаше умът му да е бистър и да се концентрира,за да не го изненада нещо по пътя.

Запъхтяни двамата младежи се спряха на една добре почистена улица.Дрейк се облегна на най-близко стоящата стена и заметна косата си назад.

- Добре танцуваш - констатира Дрейк, който странно защо изглеждаше доста изморен.Той се огледа по улицата дали случайно Дазлник не ги дебне от някъде, но вече бяха в безопасност.Докато търсеше с поглед странната продавачка, той мерна табелата на сградата до която стояха. Хотел " Южен полъх" - доста приветливото име го накара да се замисли над нещо и отново със своята загадъчна усмивка се обърна към До:

- Какво ще кажеш да останем тук?Каза че искаш да видиш някаква твоя приятелка.Мога да те изчакам тук докато се върнеш.

- Тук? Хах...на улицата ли ще спиш? - иронизира го малката госпожичка.
- Хах! Чак до там, не съм стигнал.Виж, има хотел където мога да отседна.Ще се излежавам, ще се тъпча цял ден с шоколадови изделия от депресия че си ме изоставила тук, а после като се върнеш, ще измислим как да изгоря калориите.Какво ще кажеш?

Дрейк стоеше пред нея все още ухилен, надявайки се тя да разбере че се шегуваше с последните си думи.Понякога обичаше да си играе с подсъзнанието на хората, като вкарваше шеговити нотки в изреченията си, които да ги накарат да се чудят какво точно има в предвид той.

Вървях по улиците, по-незабележимо и от привидение. Не защото се криех от някой, вече нямаше от кой. Просто се чувствах пуста, не на място, чужда. И така си и беше. Не ми беше мястото тук. Толкова го усещах, че ми идеше да изчезна, да се изпаря. Арадел я нямаше, Аш щеше да ме убие, проклинайки ме. Даже и да не бях направила нищо хората винаги щяха да ме изкарват проклета, винаги щяха да се отвращават, да ме корят. Затова най-лесно ми е да се крия от тях, да не се занимавам, да страня обричайки се на самотност, да ги ненавиждам, но да знам, че съм себе си. По-добре да убия, отколкото да оставя да ме убиват с думите, с омразата си, със съденето си.
Стъпвах по калдъръма, държейки се за главата, като преглаждах косата си назад. От време на време се бутах в някой случаен минувач, който отпращаше ругатни зад гърба ми. Главата ме болеше, носа също. Просто исках да се прибера в мизерната дупка, която наричах свой дом. С всичките си гадости тя ми изглеждаше толкова по-приятна от това красиво, слънчево място, с всичката си престореност.
Неусетно стигнах до хотела, за малко щях да го подмина. На прага му избърсах напълно носа си. Не исках Дрейк да ме вижда така и да ме разпитва. За сега той бе единственият човек, който не исках да притеснявам с проблемите си и все пак единственият, на който можех да ги споделя. Колко гадно само - да знаеш, че усмивката или благия поглед на един единствен човек може да те накара да се почувстваш по-добре, поне малко по-сигурно. Ставах зависима. Ставах непоносимо зависима.
Отидох на рецепцията и попитах в коя стая се е настанил. Мъжът, отговарящ за това ми каза и ми даде резервния ключ. Качих се на първия етаж и се облегнах на стената за момент. Поех си дълбоко дъх и болезнено го изпуснах. Стегнах се, отворих вратата и я затворих след себе си. Вътре беше тъмно, а завесите спуснати, за да прикриват почващото да залязва слънце. Дали не спеше? Тръгнах да стъпвам колкото мога по-тихо, за да внимавам да не го събудя, с надеждата да се добера до банята или евентуално леглото и да се строполя на него.


/Знам, че е от аниме, но много ми харесва, та това е нещо като саундтрак на поста. Просто така го почувствах https://www.youtube.com/watch?v=-5FrpEoiJ0Q/

Ето я и нея.Прегърнала своята сянка се добра до вратата, нахлувайки тихо като нощта.Явно се бе наобикаляла за сега и в момента единствено искаше да заспи.Но за сега, Дрейк бе измислил нещо друго.Беше се спотаил в ъгъла зад вратата и кротко по гладиаторски очакваше завръщането на жертвата си.Когато чу стъпките на момичето по коридора, той се изправи рязко, пое си въздух и облягайки се на стената се сля с тишината.
Момичето затвори вратата и се опита тихо да пристъпи в стаята, за да не го събуди.Но, изненада! След като гладиатора направи две бързи крачки, се озова точно зад нея, с прокарана ръка пред лицето ѝ.Дръпна я рязко назад, като постави длан на устните и да не се развика и изкара от джоба си малък копринен шал.

- Изненадаа - прошепна тихо, допирайки се до нея.

Постави внимателно шалчето на едната и ръка, като направи възел.С другата ръка я придържаше леко като ѝ помагаше да се движи в тъмнината.

- Ама какво правиш... - простенаха сухите устни на некромансърката.

- Шшшт... това ти е подаръка.
Дрейк и помогна да стигнат до средата на стаята, където беше поставил един стол.Удобно я настани на него и завърза ръцете и зад облегалката.После се отдалечи за кратко и я остави в неведение какво ще се случи.От единият край зад рамото си, Дориан дочу изщракване, след което започна тиха и нежна музика.После се появи и той - самият Дрейк.Той се наведе в тъмнината и извади от джоба си малък кибрит.Драсна една от клечките и запали една предварително приготвена свещ на земята.После втора, трета, четвърта и постепенно стаята се озари със светлина от малките горящи предмети.После се изправи и бавно се обърна към стоящата кротко на стола некромансърка.Ясно си личеше тънката черна копринена блуза с която бе облечен.Достатъчно прилепнала по тялото на младежа, тя караше мускулите на тялото му да се описват по нея като рисунка и да изпъкват при всяко нейно движение.
Отново онази игрива усмивка се появи на лицето му, а сенките които си играеха по лицето му, ѝ придаваха още по-голяма мистичност.
Приближавайки се бавно до Дориан, той застана зад гърба ѝ.Опря ръце върху врата на До и леко ги прокара нагоре към косите ѝ.Впи пръстите си колкото се може повече в тях и леко издърпа косата ѝ назад, като я накара да приведе глава.После ги спусна надолу по врата, погали леко шията от двете и страни, а след това и цялото и лице.Държеше ръцете си на близко разстояние от лицето ѝ, като едва го докосваше.Усещаше мъхчетата по кожата ѝ когато я галеше.
Ръцете му бавно се спуснаха надолу отново към шията, галейки млечно бялата кожа.До бе затворила очи и с приведена глава леко назад, се бе оставила в ръцете му.Дрейк продължаваше бавно да движи ръце, като се стараеше да не избързва ритъма на песента.Опитваше да слее движенията си с музиката и да ги имитира.При всяка промяна на тона, той променяше движението на ръцете си.
Спусна ги надолу по раменете, достигайки лактите, дори дланите на ръцете ѝ, а после с бавни движения се върна нагоре, прокарвайки леко нокти по кожата.Оставяше и леки белези от натиска с който я докосваше.Изведнъж, ръцете изчезнаха.До кожата и се допря някакъв студен метал, който я накара да настръхне.Острието се промуши под презрамките на дрехите и с лек звън ги освободи от нежното женско тяло.Дрехите се свлякоха свободно надолу, оставяйки раменете на момичето напълно разголени.Сочните и гърди се подаваха кокетно от сутиена, който след секунда също падна надолу, с помощта на острието.Ножът си играеше върху нея, без да и оставя рани.Единствено острието преминаваше леко по кожата на различни места, като я караше да пари под тежестта му.
Ето, че и той изчезна след няколко секунди.Но отново бе заменен, този път от нещо по-различно.Студени капки течност закапаха по раменете на момичето.Тя подскочи от внезапната изненада и прилива на приятен аромат на цветя.После дланите на силните мъжки ръце се върнаха върху тялото ѝ, преминавайки бавно по всяка капка върху него.Бавно разнасяше този тайнствен лосион по него, като караше кожата ѝ да стане мека и хлъзгава.Ръцете на гладиатора се заиграха върху плътта, преминавайки по шията надолу.Погалиха деколтето достигайки почти до гърдите, а после се спряха.Леко ги заобиколиха като преминаха от страни на ханша ѝ, а после се спряха точно под настръхналите и зърна.Но, Дрейк не смееше да ги докосне.Не че се страхуваше, просто не искаше да прескача границата и да стане твърде вулгарен.Остави ръцете си за няколко секунди под ръба на нежната женска гръд и после пак избягаха нагоре.Остана само едната от тях, която премина от лявото към дясното и рамо.Плъзна се по шията нагоре към лицето, погали го леко а след това рязко се отдръпна назад към врата, преминавайки от другият край на лицето ѝ.В това време Дрейк обкрачи своята гостенка, заставайки точно над нея.Този път копринената блуза липсваше.Тялото му се виждаше идеално под светлината, а лицето му бе близко до нейното.Той я огледа.Свещите я караха да сияе като звезда от нощното небе.Погали я нежно по лицето, изчака да отвори очи и да го послегне, след което и се усмихна.После усмивката леко започна да заглъхва, а лицето му се приближи бавно до нейното.Дори, твърде бавно! Всъщност бяха изминали няколко секунди, но на участващите в тази малка игра можеше да им се стори цяла вечност.
И... устните им се допряха за първи път.До изненадана не знаеше как да реагира, ала и Дрейк също.За първи път целуваше толкова приятна кожа и не искаше да се отдели от нея.Ала го направи след няколко секунди, когато за първи път усети че тя му отвръща.Отдръпна се леко, прокара отново пръсти през косите ѝ, като прошепна:

- Честит рожден ден...

Когато ми запушиха устата почнах да се мятам. През главата ми мина най-лошото, но тогава усетих допирът му, чух гласът му в ухото си и изведнъж просто омекнах. Като пластелин в майсторски ръце. Какво беше всичко това? Краката ми се подкосиха още преди да си поема въздух, ръцете ми трепереха уплашено. Всичко, което се случи после бе толкова....толкова....толкова нереално. Беше сън! Да, това беше сън. Така всичко се обясняваше. Затворих очи, пускайки главата си назад, но не, не се събуждах. Всичко бе толкова реално, колкото реални бяхме и ние.
Докосваше ме толкова сладострастно както никой не ме е докосвал преди. Думите му се забиваха в мозъка ми като отрова, която ме замайваше, опияняваше, погубваше и разкриваше всичко в мен...всичко! Чувствах се толкова прекрасно в обятията му и в същото време толкова несигурно. Никога не съм и предполагала, че Дрейк изпитва каквото и да е към мен освен някакво приятелско привличане. А сега същият този мъж, който от доста време влезе под кожата ми като неканен натрапник ме обсипваше с нежни като сълзи допири. Като падащи розови листенца върху кожата ми. Топлината му се сливаше с моят студ и двете образуваха такъв синхрон, за какъвто не съм и мечтала. Страхувах се. Как само се страхувах. Колко пъти ми се искаше да му кажа да спре, но от гърлото ми се процеждаха само жални, молебствени стонове, които се надявах да разчете. Но не, продължи като бавно ме събличаше и леденото острие. Как ми се искаше да го прободе в сърцето ми и тази мъка да се свърши. Не защото не исках. Себастиан ми е свидетел, че изгарях за него от доста време, но какво ставаше после? Какво щяхме да правим след това? На къде щяха да поемат пътищата ни? Веднъж обвързал се с мен, връщане назад нямаше и той можеше да пропадне с мен. Нима не го разбираше? Нима искаше да жертва всичко, за което се е трудил през целия си живот, за една прокълната некромансърка - избухлива, ненормална, която във всеки един момент може да изгуби контрол и да осее всичко около себе си с кръв. Защо го правеше? Защо?
Устните ни се сляха в едно и това бе момента, в който изгубих ума и дума. Не можех повече. Не издържах на напрежението, което бушуваше в душата и тялото ми. Напрегнах китките си и скъсах шала, с който бях вързана. Обгърнах го през врата и го притиснах към гръдта си. Една незаменима прегръдка. Такава, каквато никога не съм давала на никой друг. Просто такъв човек не съществува. Никой освен този мъж по средата на всичките тези свещи толкова красив, толкова силен физически и емоционално. Който знае какво иска и как да го постигне. Сигурен в себе си. Напълно различен от мен. Изтръгнах се назад и страстно го целунах отново и отново и отново. Не знаех как да реагирам. Това бе нещо, което не знам как да опиша, какво да направя. Просто не знаех...

Приказката между тях двамата, продължи дълго.Ръцете играеха, очите шареха под надзора на светлината от свещите, а телата се сливаха в едно.В стаята се разиграваше сцена като да сблъскаш две стихии една в друга - никой не знаеше какво да очаква от другия или пък как да реагира.Двойката се свлече на земята и забравяйки всякакви задръжки, се отдадоха един на друг.Дрейк докосваше, целуваше и обгръщаше толкова нежно със силните си ръце, сякаш го правеше за първи път.Чувствено, приказно, нереално...
Накрая двамата лежаха сгушени под останките от завивки, които бяха покрили само част от краката им.Дрейк се бе опънал право на земята, като беше се постарал да положи върху себе си До.По този начин я предпазваше от студеният под най-малкото за да не изстине.Придържаше я с ръка върху себе си, прокарвайки я покрай кръста ѝ.Все още нежната женска кожа не бе загубила топлината си, а сърцето и биеше лудо в такт с неговото.
Гладиаторът се обърна на страни за момент и огледа стаята.Повечето свещи почти бяха изгаснали и евентуално ако искаше да вижда в тъмното, трябваше или да запали нови или да дръпне пердетата на прозорците. Ала мързела си каза думата и той продължи да си се излежава необезпокояван.Беше се вторачил в тавана и си мислеше общи неща които нямаха връзка със случилото се до момента.Защо го правеше ли? Просто един от онези моменти в които изниква нещо в мислите ти, без дори да си го искал.Той се усети навреме че не е това което иска да обсъжда със самия себе си, за това отърси стреснато глава, а после се обърна към Дориан.Погледите им се серещнаха за моменти той и се засмя.

- Нямаш против да взема нещо за хапване... нали?
Момичето само кимна и се плъзна надолу по гърдите му.Допря леко с крак пода за да усети дали е много студен и преди да легне на него, дръпна цялата завивка която бе върху краката им.Хвърли я под себе си и внимателно легна отгоре ѝ.След това оставаи мъжа да стане от мястото си и да изчезне в тъмнинава.Върна се след няколко минути, носейки нещо в ръце.Седна до нея в полу-изправено положение и ѝ направи знак да го последва.Когато До се изправи до неговото ниво, той поднесе един от пръстите на ръката си към нея, с едно бързо движение я перна с него през устните.Дориан не можеше да разбере защо точно го направи, но усещаше че върху точно тази част от лицето ѝ, имаше нещо студено, нещо сладко, нещо познато...

Всичко това бе толкова нереално, че не можех да разбера от къде ми дойде. Неземно удоволствие. Толкова не можех да повярвам, че чак се чувствах като страничен наблюдател. Това бе моето тяло, движех се, извивах се и се гърчех под него, но сякаш не присъствах. Мина като блян, като сън. Той беше нежен и всеотдаен, но по някакъв странен начин усещах, че го прави защото е задължен. Все едно не се отдаде напълно. Дойдох, върза ме, спа с мен и после ми поднесе шоколад. Всичко звучи добре, но го чувствах далечен. Все едно бе секс между приятели, вместо между любовници. И това ме нарани. Приех тази случка като подарък, а не като всеотдаване. Беше хубаво, но машинално, като добре начертан план. А после никакви обяснения, никакви думи, само една сладка усмивка. Все едно никога повече нямаше да се случи.
Изядохме шоколада в мълчание. Не знаех какво да му кажа, чувствах се празна. Той понечи да ме погали, но аз се отдръпнах леко назад. Не исках. Направих грешка като изобщо не спрях навреме. Сега чувствата ми бяха още по-разбулени, но не мисля, че важеше и за него. Да, наистина всичко бе грешка и по-добре да не се беше случвало. Изправих се на колене, погледнах го и го прегърнах силно.
-Благодаря ти! - прошепнах. -Това бе най-хубавият ми рожден ден.
Да, точно така щеше да е - секс между приятели, между съквартиранти. Много по-добре. Колкото по-малко изпитваше нещо към мен, толкова по-добре за него.
Станах от пода и се облякох.
-Извинявай, но съм доста изморена, беше дълъг ден. Какво ще кажеш да лягаме?
Дрейк ме изгледа смутено. Чудеше се какво се върти в главата ми, но срещаше само преграда. Не знаех защо го правя, не можех да го обясня, но това изглеждаше най-логичното време. Нямаше да му позволя да се влюби. Правех му услуга по този начин и някой ден щеше да го разбере.
Без особено желание се съгласи и двамата легнахме в единственото легло. Пожелахме си лека нощ, но аз не заспах. Той се въртя неспокойно известно време, но накрая умората си каза думата. Все още му завиждах за това. Аз от друга страна гледах в тавана с изцъклени очи и размишлявах над случилото се. Колкото и да се опитвах не можех да си го избия от главата. Сънят не идваше, колкото и да го молех да дойде и да ме забули в забравата си. След може би час се изправих и станах от леглото. Не издържах повече. Дрейк спеше кротко, толкова красив. Докато го гледах няколко сълзи потекоха по страните ми. Как можех ад му го причиня?
Извърнах поглед, дооблякох се, взех малко пари и резервния клюя и излезнах. Имах нужда от разходка, от чист въздух и от питие. До сутринта щях да се прибера, за да се върнем там, от където бяхме се пръкнали.

Открехнах вратата все толкова тихо както и първия път. Този път знаех, че Дрейк наистина спи и беше точно така. Беше се сгушил на леглото във форма, която показваше, че е искал да ме прегърне, но мен ме е нямало. Гледах го как спокойно спи като бебе, необезпокояван от нищо и може би малко разочарован от държанието ми. Не очакваше това, нали? Душата ми се сви на топка. Помня веднъж как ме нарече ангел. Хубав ангел няма що. Ангелът на смъртта. Покосяващ всичко, което докосне. Всяко нежно цвете. На какво го обричах. Съдбата ми отне единствената Арадел, а колко лесно можеше да отнеме и него. Очите ми се пълнеха със сълзи. Не издържах психически вече. Не знам как до сега не ме бяха затворили в лудница между четири меки стени, за да не ги издера с кървясали нокти и не са хвърлили ключа в някоя канавка. Усещах как всеки момент просто ще избухна. Всичко се надигаше по гърлото ми като гадене. Накрая изригнах и докато се свличах на земята от устните ми се процеди грозен, ужасен вик на отчаяние. Сълзите избиха буйно от очните дъна.
Мъжът от леглото се стресна от викът и скочи в леглото. Когато видя, че съм аз и състоянието, в което ме намира, той бързо скочи на земята, клекна до мен и почна да ме прегръща и да ме обсипва с въпроси.
-Дориан...Дориан...До... - милваше лицето ми, бършеше бузите. - Какво има? До, миличка. Кажи нещо, каквото и да е.
Ридаех толкова силно, че не можех да спра. Задушавах се от собственото си хълцане.
-Искам....искам.... - хлипах като малко безпомощно дете. Чувствах се напълно изгубена. Можех ли да бъда спасена изобщо. -Искам да се....прибирам... - извиках плачебно и го стиснах за ризата, като за спасителен пояс.

Дрейк я стисна силно в обятията си.Усещаше силният и пулс който го блъскаше в гърдите, сълзите които се стичаха по ръцете му и топлият и дъх.Въпреки че току що бе скочил от леглото, сърцето му се сви при вида на отново плачещото момиче.Въпреки че го бе зарязала сам без никакви обяснения, той я прегръщаше, сякаш никога не бе изчезвала дори за миг.

- Спокойно, ще се приберем още сега.Не се притеснявай.Седни на леглото за момент и тръгваме веднага.
До го изгледа недоверчиво, тъй като все още бе тъмно навън и не вярваше току така да тръгнат веднага.Но младият гладиатор бе непоколебим - за отрицателно време той събра багажа си в една платнена чанта и я преметна през гърба си.

- Ама... - изхлипа през сълзи некромансърката, но преди да е продумала нещо, Дрейк я подхвана под ръка и я поведе към изхода на хотела.Преминаха безпрепятствено покрай портиера на хотела, където Дрейк хвърли няколко монети и остави ключа от стаята, в знак че са отпътували.След като излязоха от хотела, мъжа съзря няколко завързани коня един до друг, в близост до гредите на сданието. Той се приближи до тях и изкара малкият кинжал от задният си джоб,който му бе подарък от Некромансърката.Прокара го по въжето с което бе завързано едното добиче и го освободи от затвора му.Дръпна го настрани, а то плахо изцвили в подчинение.После подадe в тъмнината ръката си към Дориан и я повдигна с лекота да се качи зад него.Стъпките на животното отекнаха в далечината, като никой не разбра нито за тяхното изчезване, нито кой бе откраднал коня.

-Хахах, не бързай толкова. Ще продължим разговорът в леглото, но не в нашето.
Арадел повдигна учудено вежди.
-Какво имаш предвид?
-Ще видиш.
Той я помъкна обратно към търговската улица на града. Преминаха през пазара, през центъра и се спряха най-ненадейно пред най-хубавият хотел в Маджестик.
-Но това е....
-Нашата вечер, нали така? Нямам намерение другите да ни висят на главата.
Д'Арвил влезе вътре и се запъти направо към гишето.
-Имам резервация за Лезандър Д'Арвил.
Мъжът зад гишето извади тефтера със записките и намери името.
-Г-н Д'Арвил, стаята ви е готова. На втория етаж, първата врата в ляво.
-Благодаря.
Белокосият хвана момичето си за ръката и я поведе по стълбите.
-Кога успя да организираш всичко?
-Днес, докато ти беше в града с брат си.
Най-накрая стигнаха. Картие не усети, но докато се изкачваха нагоре, графът пусна магията си в действие и когато отвори вратата на стаята, девойката ахна. Осветлението в стаята бе приглушено. По леглото бяха насипани бели листа от рози. Няколко платнени фенера бяха наредени по пода, светещи в бледо лилаво, а ароматът на тамян се разнасяше ненатрапчиво из цялото помещение.
-Какво ще кажеш? Добре ли се справих като за първи път?
Както казахме, Лезандър не бе един от най-романтичните, но се постара, поне колкото можеше в неговите представи за романтика.

Всичко бе толкова нереално, докато си мислех, че ще се отправим към нашето легло, изведнъж сменихме посоката и се озовахме пред един хотел, доста хубав и лъскав хотел.Ахнах от изненада, наистина не очаквах подобна самоинициатива от негова страна, ресторант-да, хубава романтична разходка-да, но да прекараме вечерта в хотел само двамата?Това се бе случвало само в най-смелите ми мечти.Изкачихме се по витите стълби, а аз стисках ръката му от вълнение, тогава ме въведе в стаята ни.
Стоях на прага й и не можех да помръдна, фенери, рози...тамян.Гледах ту към него, тук към този малък рай още не можех да повярвам:
Пристъпих плахо напред и сложих ръце на устните си, поглъщах всеки един детайл:
-Никой досега не е правил подобно нещо за мен.-казах с насълзени очи.
Жеста му толкова ме трогна, просто нямах думи.Седнах на леглото, което бе меко като облак и погалих сатенените завивки и се усмихнах:
-Там ли смяташ да стоиш цяла вечер?-попитах и потупах мястото до мен.
Той се приближи и седна, обгърнах го и бутнах тялото му назад , така че да легне, а аз застанах над него, като започнах да обсипвам лицето му с нежни целувки:
-Кой би предположил, че моят граф може да е толкова романтичен.-и целунах устните му.-Е, в такъв случай представи си, че съм личната ти златна рибка за една вечер и имаш право на три желания.Какви са те?-усмихнах се дяволито и зачаках отговорите му.

-Златна рибка? Винаги съм искал да имам домашен любимец. - засмя се Лезандър и я избута нежно от себе си, така че да може да застане на крака. Оглеждаше я от горе до долу. Беше хубава, но тези без тези дрехи щеше да е още по-хубава.
-И като заговорихме за домашни любимци. Ти имаш две котки, но аз нямам нито една.
Д'Арвил се изправи в седнало положение и прокара похотлив поглед по тялото й. Вдигна пръст и я прикани да дойде до него. Тя се приближи, а той я хвана за косата и леко я издърпа към себе си. Когато бяха на един дъх разстояние той я целуна, а после прошушна в устните й.
-Защо не си моето коте за вечерта?
Преди да успее да отговори, по пръстите на графа се процеди магия, обля кожата й и ежедневните дрехи изчезнаха. На тяхно място се материализира оскъден, кожен котешки костюм. Имаше си всичко - ушички, опашка, даже звънче на шията. А в комбинация с тази руса коса, бе толкова сладка. Явно и двамата бяха готови за среднощни игрички. Белокосият мъж се облегна удобно назад в очакване неговата малка актриса да му изиграе еротична сценка на най-дълбоките си фантазии.

Под желания наистина си мислех, че става въпрос за нещо перверзно, но нямах представа, че въображението му може да се простре до там, че да ме облече в котешки костюм.Само миг и дрехите, които носех се изпариха и на тяхно място се появи кожа покриваща половината ми тяло.Нещо като боди, от задната част падаше дълга черна опашка и прилягаше по тялото ми идеално, следваше всяка една извивка:
-Искаш да съм твоето коте?Така да бъде.-казах и седнах в скута му.-Но трябва да ми съдействаш.-прошепнах в ухото му.
Той вдигна въпросително вежди:
-Маестро, музика!-казах аз.
Лезандър кимна и щракна с пръсти, в стаята зазвуча ритмична песен, чиято мелодия влезе под кожата ми и призова другата Арадел.Бутнах го назад и докато извивах тялото си под сластните звуци, започнах бавно да разкопчавам ризата му, копче по копче.Изправих се , извивайки тялото си в еротични пози след което бавно започнах да лазя към него по голямото легло, извивайки гръбнака си досущ, като коте.Когато стигнах до торса му целунах участъка под пъпа, задържах се там, като включих и езика си в играта, изкачвах се бавно нагоре, като оставях огнени дири след себе си.Стигнах до врата му и го захапах нежно, но достатъчно силно, че графа да извие тялото си.Заформи се един доста еротичен танц в скута му, драсках, целувах, шепнех, хапех и пак целувах.Докарвах го до лудост и точно когато песента бе на път на свърши, прокарах пръсти през косата му, стиснах леко, извих врата му и прошепнах в ухото му:
-Време е за желание номер две, графе!-той стоеше без дъх под мен, което бе крайната ми цел.

Песента:https://www.youtube.com/watch?v=uco-2V4ytYQ

След малката игра на Арадел, Лезандър реши да се включи и той. Защо му бяха желания, когато това което желаеше стоеше срещу него? Искаше я, имаше я...време бе да се възползва от нея. Но не по грубия начин, по който иска всеки мъж. Да използва тялото и, да поругае душата и, а после да я остави захвърлена върху чаршафите, омърсена от неговото плътско желание.
Усмивката на Лезандър не искаше да слезе от лицето му, а и не можеше. В този момент изпитваше удоволствие. Бяха сами в хотелската стая и следващите няколко часа никой нямаше да ги прекъсне.
Намирайки идеалният момент в който да се включи в играта, Лезо погледна право в очите на малката магьосница и се наведе към нея. Устните му се спряха на милиметър от устните и. Докосна ги леко и се отдръпна.
Арадел успя да чуе тихият шепот на устните и.
- Единственото ми желание си ти...
Лилавите очи на илюзиониста присветнаха в тъмнината. Не бе нужно да щрака с пръсти, да превива ръце или тяло, за да пресъздаде това което желаеше. Щеше да го направи сам. С мислите си, движенията и желанията. Искаше да и покаже, това което изпитва към нея. По един, красив начин...
Музиката внезапно спря. Все още превиваща се в малкото си котешко костюмче, Арадел се извърна в страни като подплашено животно, търсейки прикритие. Всъщност, съзнанието и търсеше отговор, какво се случва. Мозъка и крещеше, търсейки основателна причина, малката и игра да бъде прекъсната. Но, отговора дойде, още преди да се е усетила. Музиката която звучеше бе заменена от лиричен звук, премесен със леки извивки пресъздавани от женски глас. Хладната ръка на мага се опря в гърба на Арадел. Тя се отдръпна леко подплашена, докосвайки гърдите си в неговите. Той я придърпа към себе си, навеждайки тялото и покорно. Секунда по-късно, светлината на фенерите намаля до толкова, че почти изгаснаха. Арадел не виждаше нищо пред себе си. Единствено леката лунна светлина, очертаваше тялото на нейния любим. Виждаше чертите на лицето му, очите, устните. Тя ги потърси, но откри единствено празнота. Това бе малка илюзия, от страна на Лезо. Намирайки се точно зад нея, всъщност той наистина подпираше тялото и с ръка, като я оставяше да си мисли че тя владее положението.
Светлините в стаята се върнаха. Но този път, цвета им бе червен. Ярък, кървав и наситен. Арадел погледна пред себе си и осъзна че илюзията бе изчезнала. Извърна инстинктивно глава назад, тъй като все още усещаше ръката на Лезандър върху гърба си и тогава ги забеляза...светещите му очи. Открояваха се на червената светлина така, както луната се откроява на звездното небе. Тялото му също бе различно. Бялата коса бе прибрана назад. Тялото му се открояваше с бледо бял цвят, а върху него си личаха красиви тигрови белези. Всъщност, мъжа бе преобразил тялото си с тигрова окраска. Царствена, красива и перфектно прилягаща към всяка една част от тялото му. Черните красиви линии подчертаваха скулите му, мускулите на ръцете, раменете и торса. Шарките продължаваха по цялото му тяло.
Ръката му се плъзна по гърба и, като едва докосваше кожата и. Дотигайки до задната част на главата и, Лезо прокара пръсти през косите и. Вплете ги дълбоко в тях. С леки движения на пръстите започна да я масажира. Няколко секунди по-късно, стисна здраво юмрука си, хващайки я здраво за косите. Започна да я дърпа леко назад. Не беше груб. По-скоро нежно я насочваше към това, което тя самата трябваше да направи. Идеята му бе да я завоюва. Като късче земя, което никога не е било покорявано. Диво, непокътнато и непознато. А ръката му бе войската, която тъпчеше в момента по нея. Придърпвайки към себе си всяко късче, завоювайки всеки хълм...така и тялото на Арадел бавно се предаде. Тя изви гръб назад, докато телата им не се слепиха едно в друго. Свободната си дясна ръка, Лезо постави на плоското и коремче. Погали го леко и спусна ръката си надолу. Движеше я бавно, нежно...когато стигна подножието на венериния и хълм, той я приплъзна между бедрата. Не бързаше за никъде...все още. Ръката му галеше единствено вътрешната и част на бедрата, без да прекалява. Понякога драскаше леко с нокти, които бяха приели формата на тигрови. Не бяха дълги, но достатъчно остри че да причинят лека болка. Поне така можеше да се опише това чувство, когато те докоснеха тези ръце.
Докато си играеше с кожата и, започна да я целува по врата. Започна от рамото, като бавно се вдигаше нагоре по него. Играеше си бавно, като правеше въртеливи движения с него. Галеше всеки мускул който му се изпречеше, докато не стигна до косите и. В този момент, с двете си ръце той я избута бавно напред, докато Арадел не се озова по лице. Наведе се напред и опря тялото си в нейното. Излегна се по цялата и дължина, като се придържаше на коленете си, а с лакти подпираше горната част на тялото си.
Лезо се приближи от едната и страна, като прошепна тихо в ухото и :

- Нека ти разкажа, приказката за малкото котенце. То било много мъничко, но пък за това и доста игриво. Обичало да се крие, да си играе, да се закача. Дори, с по-големите от него. Не се интересувало дали пред него стои вълк или мечка стръвница. Котенцето било смело и се впускало с муцунката си напред. Но не щеш ли, един ден, то се изгубило в гората. Лутало се, криело се...но не могло да намери пътя по който дошло. Тогава, попаднало на големият бял тигър в гората. Той се приближил до котенцето, навел се и подушил муцунката му. То било толкова беззащитно и малко. Можел да го стъпче с лапата си, стига да иска. Но, не го направил. Големият тигър искал да си поиграе с него. Искал да го види как се бори за живота си...защото, най-много от всичко котенцето обичало да живее. Това е и третото ми желание, Ари. Искам да видя малкото борещо се котенце в теб...

Гласът му бе леко променен. Дрезгав, леко ръмжащ като истински тигър. Определено се стараеше да пресъздаде илюзията в този момент...

Track-а на поста започва след като спира музиката. Приеми че чуваш единствено музиката и женските гласове: https://www.youtube.com/watch?v=PCS0UWNu8Ys

-....Това е и третото ми желание, Ари. Искам да видя малкото борещо се котенце в теб...-бе последното, което каза, но с глас различен от неговия.Сега в него сега говореше хищника, жаден за онова, което единствено, което нощта може да ти предложи.
Търсещ тленното, зовящ сластното..вкусващ еротичното.
И аз бях готова да му го дам, да вдъхна отново живот на онова малко котенце мъркащо на кълбо свито в душата ми.Котенце, което никой мъж до сега не бе пробуждал.
А тази червена светлина?Винаги съм харесвала този цвят, чийто горещи тонове сега танцуваха танго по телата ни.Разпалваше плам в тялото ми, който и най-поройния дъжд не би могъл да угаси.При думите му изражението ми доби съвсем друг вид, сякаш животинското в мен зае връх, драскащо по стените на цялото ми тяло да бъде освободено.Изправих се бавно, като оставях всяка една малка подробност от тялото ми да се разкрива постепенно, за да могат хищните му очи да я изпият до дъно.Протегнах се досущ като коте, след което отново се свлякох към тялото му и доближих ухото му и измърках едва чуто така че само дъха ми да погали кожата му.
Прокарах пръстите си отново в косата му и нежно започнах да го придърпвам в посоката, която исках, а тя водеше до стола.Положих го да седне след, което отидох до банята и се върнах с коланите за хавлиите.Както сами се досещате завързах ръцете му за облегалките.Гледах го диво , без да продумам и дума, вършех нещата с лека извратена усмивка и от време на време прехапвах устни.
Докато си набавях коланите бях взела и една сатенена кърпичка, която сега натиках в устата му.Едва устоявах на погледа му, гледаше ме така, че ми се искаше просто да разкъсам костюма си и да му се отдам, но трябваше да довърша малката си игра.
Взех една от свещите във фенерите и започнах да капя горещия восък по гърдите и корема му, гледайки как се стича по перфектно изваяното му тяло, заемайки формата на мускулите му.Той се гърчеше под усещането на сладката пореща болка и само на един или два пъти си позволи да издаде звук.Наведох се пред лицето му и прошепнах:
-Какъв послушен тигър само.-след, което отново се изправих и оставих свещта.
Махнах кърпата от устата му и взех друга, оставена на масичката до нас.Този път завързах очите му, за да не знае къде ще го атакувам.Отново не се възпротиви.Приклекнах и започнах да хапя игриво кожата му на произволни участъци и всеки път той потрепваше от изненада.Харесваше ми тази мощ, бе толкова сладка и опияняваща.
След като прецених, че това му е достатъчно се огледах за още играчки, които можех да използвам и видях на едното нощно шкафче, че камериерите са оставили шампаниера пълна с лед и бутилка шампанско в нея-идеално.Взех я и започнах да разхождам едно ледче по извивките му.Беше красиво да гледам как кожата му настръхва.
Като на едно типично коте и тази игра бързо ми доскуча, затова развързах очите му и го погледнах предизвикателно:
-Много ли ще хапеш ако те освободя?
Лезандър се подсмихна леко и загадъчно:
-Опитай.-отговори той.
Любопитството убило котката, но има ли по-сладка смърт от тази кажете ми и махнах коланите....

Веднъж освободил ръцете си, Лезо пое воденето на играта. Изправи се бавно от сола и сеизвърна зад него, където в момента стоеше Арадел. Обгърна я нежно с ръцете си. Едната през кръста, а другата постави зад задната част на коленете. Искаше игра? Щеше да я има...
В момента в който я повдигна във въздуха, я притисна към тялото си. Целуна я. Дълбоко, леко грубо. Въртеше езика си, сякаш искаше де изучи всяка част от устните и. Отвътре, отвън, продължи по шията...право надолу към гърдите, до където можеше. Погледна стола. Дали да я сложи на него? Не...все още бе твърде рано. Погледа му се спря този път на прозореца. Тръгна бавно към него, носейки момичето към него. Капаците бяха широко отворени, като въздуха влизаше право в стаята. Усещаше се лек нощен бриз полъх...точно от там и идваше името на хотела. От лекия вятър идващ от юг, който навлиза в стаите и носи прекрасният аромат на горите. Точно тази феерия от красиви усещания, се удари в тях. Тялото на Лезо настръхна. По кожата му побиха тръпки, които го побъркваха в този момент. Устните пресъхнаха, а той преглътна сухо. Прехапа ги, а после прокара език по тях за да ги овлажни отново.
Гледаше Арадел право в очите. Остави я на парапета, с гръб към горите. За да усеща лекия бриз зад себе си и топлото му тяло от другия. Искаше да сблъска две усещания в едно, които да променят чувството и за удоволствие. Малкото котенце бе подложено на нежен тормоз, от страна на властният тигър.
Лезо прокара едната си ръка по тялото и. Спря я на кръста, а с другата премина по врата и, нагоре към косата. Вплете отново пръстите си в нея и се приближи. Притискайки я леко към себе си, отново я целуна дълбоко. Не прекалено силно. Не искаше да опира тялото си в нейното, прекалено много. Единствено оставяше гърдите им да се докосват едни в други и леко коремчето и да докосва неговото. Целувката му продължи дълго. Отново изучаващо, изпиващо дъха. Когато я прекъсна, отдели устните си единствено за да ги премести...надолу...по шията, по малката ямка намираща се под гушката, към гърдите, но не право върху тях. Заобикаляше ги. Описваше ги с целувките си, с леки докосвания от страна на езика си...След гърдите, продължи към коремчето. На него отдели най-много внимание. Милваше го с двете си ръце и едновременно с това го целуваше. После остави целувките за него, а ръцете спусна надолу към бедрата. Погали ги леко от всичките им страни. Отвън, вътре...навсякъде. Устните му последваха същият път, който изминаха ръцете. Първо за едното бедро, но не остави другото без целувки. За него, дари дори повече. След като не остави място по бедрата и, което да не бе докоснато от устните му, Лезо продължи отново надолу. Ако Арадел в момента бе планина, то той искаше да се спусне по цялата и дължина. След като достигне низините и, да я изкачи отново до самият и връх, а след това да притаи душата си в нейният храм. Да отседне там и да и остави душата си. Същността си, сърцето си. Да го завладее така, както снежните виелици завладяват алпинистите. Да го затрупа с чувствата си и да се остави на усещането и нейната власт. Да го контролира и да държи живота му в своите ръце...
На ред бяха нежните и ходила. Илюзиониста положи ръцете си под тях и леко изправяйки се нагоре, остави краката и опрени в гърдите му. Не се страхуваше че Ари може да направи някоя глупост и да се изръси от прозореца. Тя се бе хванала за парапета и го стискаше здраво. Под червеникавата светлина се виждаше как ноктите и се забиват леко в дървото. Как оставя белези, които ще запомнят удоволствието което е изпитала. Очите и бяха затворени, а устните и...прехапваше ги леко.
Лезо повдигна едното и ходило към устните си, а другото пусна свободно към земята. Обходи го леко с тях от долният край. Описа с устни краищата му, формата на пръстите и малките сухожилия между тях. Поигра си със всяко едно пръстче поотделно. Първо беше кутрето. Като най-малко и най-пренебрегвано, той остави нежността си за него. Целуна го, погали го с език по долната част и после го остави самотно. После вторият пръст, третият...докато не стигна до палеца. След него, продължи по горната част на крака и, достигайки до коляното. С ръка докосваше ямката под него и леко я притискаше. Захапа я леко. Зъбите му се впиха в нежната кожа. Издърпа я, а после я пусна нежно. Остави леко червеникаво петно, което под светлината почти не си личеше в момента.
Целувките му продължиха пак нагоре. Но, този път не достигнаха устните, нито гърдите, нито коремчето и...Спряха се на място, където се усещаше най-много топлината на тялото и. Където влагата бе като в зимен хребет, повяван от вятъра. Целувките отново продължиха. Но, този път бяха на едно единствено място. Обикаляше го, изучаваше го, като съкровищница. Удивляваше се на вкуса му, на пулсирането и усещането което имаше. Самият Лезо усети, как езика му започна да изтръпва. Но, вкуса който усещаше, го нахъсваше още повече. Беше нещо, което не можеше да се опише. Ту сладко, ту солено...ту те караше да изтръпваш, когато си помислиш за него. Чуваше стоновете и. В този момент, усети ръцете на Ари, които се преплетоха в косите му. Стискаха го здраво. Притискаха го надолу. Самата тя движеше тялото си от кръста надолу, което засилваше усещането и. Не продължи дълго...нито Ари можа да издържи, нито пък Лезо я остави да отпусне хватката си, преди да чуе последните и сладострастни стонове. Хватката и се отпусна. Пръстите се прокараха през косите му, надолу. Усети целувката и върху себе си. Тогава, се навдигна. Виждаше очите и, които светеха в тъмнината. Прегърна я отново. Целуна я, но този път не беше дълбоко. Нежно, както се целува цвете. Леко по листата, оставяйки едва усещането от устните си. Прегърна я и я понесе със себе си...към леглото. Преди да я остави на него, пресъздаде малка илюзия. Направи го така, че да се движи, сякаш беше лодка. А върху него, се появиха малки листа от рози, които сякаш току що бяха откъснати. Още се усещаше аромата им, който се носеше в стаята.
Когато остави Ари на леглото, той също легна до нея. Промуши ръката си зад врата и, прегърна я и притисна тялото и към своето. Останаха така, отмаряйки, оставили се на усещанията които все още заливаха телата им. Леглото все още се клатушкаше леко, сякаш бяха в морето.

Това, което се случи на прозореца разтърси душата ми из основи.Всеки път в който бях с Лезандър, той ми показваше различни лица на удоволствието.Грубо и животинско, нежно като двойка пеперуди и такова , което не ти оставя да си поемеш дъх.Когато легнахме на леглото, захвърлихме маските и костюмите и позволихме единствено сърцата и телата да говорят.Беше по-нежно и от самите сатенени чаршафи, по-красиво и от най-цветния пейзаж.Накрая останали без дъх, положих глава на гърдите му.Бяхме толкова уморени, че дори не можехме да се движим:
-Лека нощ..-надигнах се със сетни сили и го целунах.
-Лека, Ари.-пожела ми той и ме целуна по челото.
Сънят дойде бързо и се промъкна в главата ми като изкусен крадец.Вярно е , че го желаех толкова много ,но само ако знаех какво ще ми донесе, щях да го оставя неканен или просто да остана будна цяла нощ.
Море от пясък и ято гарвани кълвещи очите на онемели хора.Аз съм по средата и бавно потъвам, усещам как в устата ми се гонят песъчинки и не ми позволяват да дишам.Само очите ми са на повърхността и ми мога да виждам какво става покрай мен...тогава минава Дориан, поглежда ме, но ме подминава, а аз не мога да я спра понеже устата ми е пълна с пясък.Не мога да изкрещя, не мога да заплача, понеже от жегата сълзите ми се изпаряват...задушавам се.Събудих се с вик, цялата обляна в пот, вече беше светло и Лезандър тъкмо беше станал, явно се готвеше да се къпе.Седна до мен на леглото и погали главата ми:
-Какво стана?-попита.
Когато можех да говоря нормално му отговорих:
-Кошмар...пак...отново!Не издържам вече, не искам да заспивам.-зарових главата си в шията му и останах така докато не се успокоих.
-Всичко ще е наред...-бе последното което каза по темата.
Когато бях по-добре станах от леглото за да се изкъпем заедно:
-Какво ще кажеш да започна работа?-попитах го докато слагах хавлията си.-Трябват ми пари, мога да работя като танцьорка при братята, предполагам че ще могат да ме върнат.Или пък нещо друго?

Лезандър се замисли над думите й. Всъщност не разбираше защо й трябва да работи. Не й трябваха пари. В къщата имаше достатъчно, ако пък й потрябваха за нещо, а нямаше той винаги можеше да й услужи. Звучи подмолно, но Юрик се грижеше добре за финансите на братството, затова на никой не му се налагаше да работи, камо ли пък в бар като на близнаците. Познаваше ги добре. Да, бяха забавни по своя собствен начин, големи чешити и умееха да въртят бизнес, но също така лукави, винаги имащи едно на ум, което ги правеше още по-привлекателни за консуматорите.
-Не мислиш ли, че е рисковано? През бара минава целият град. Не може да избегнеш срещата с някой познат от гилдията, когото няма да искаш да видиш. А и за какво по-точно ти трябват пари? Чувстваш ли недостиг на нещо?

-... А и за какво по-точно ти трябват пари? Чувстваш ли недостиг на нещо?-попита съвсем уместно Лезандър.
Относно братята бе прав, нямаше да е редно да се показвам пред толкова много народ.Но пък от друга страна исках да си запълвам времето между тренировките, да върша нещо забавно и ползотворно, за което много ясно да ми плащат.
Имаше и една друга голяма истина, която стоеше над всичко останало и това бе моята страст, без да се замислям как би прозвучало му отвърнах:
-Ами..онзи ден нали бях на пазаар и такова...не ми останаха особено пари.Ами за дрехи, как за какво.И като ходим така на заведения, било с теб или някой друг нали трябва да си плащам по някакъв начин.Но основно за дрехи, искам да си направя ремонт на стаята, и да си уголемя гардероба, да го направя като малка стая.А затова ми трябват ресурси..пък и нали трябва да го запълня с нещо.Имам дрехи ма те не са толкова, че да напълнят цяла стая.-тогава се замислих.-Знаеш ли, мога да си направя бизнес, бизнес с дрехи.Основно рокли, понеже го обожавам, знам че Дазлин държи местния занаят , но моят бутик ще е изцяло за рокли.Звучи прекрасно нали?-потънах в мечти аз.

Добре. Истината е, че мъжът се опитваше да я слуша внимателно. Наистина се стараеше да вникне в думите й и да разбере същината им, но единственото, което чуваше бе - дрехи, дрехи, дрехи, ремонт, дрехи, голям гардероб, дрехи..... Колкото и да се опитваше да е сериозен, очните му ябълки се уголемяваха все повече и повече след всяка произнесена от нея дума. Когато приключи със епичното "Знаеш ли, мога да си направя бизнес, бизнес с дрехи. Звучи прекрасно, нали?", Лезандър вече бе издул бузите си до пръсване, спирайки единствената нормална реакция, която един мъж можеше да възпроизведе след такъв разговор.
За жалост, колкото и да се мъчеше, не успя да я задържи и ето, че в следващият момент, смехът изригна от гърлото му, като за малко да не я опръска с някоя друга случайно излезнала слюнка. Направо почна да се хили като луд. Чак падна по гръб на леглото, извивайки се в раздиращи гънки. Не можа да се сети от кога не е чувал по-смешно нещо. Когато се изправи, няколко сълзи течаха от очите му, а той с все още неспираща усмивка, ги избърса.
Тогава стана напълно сериозен и отвори уста. Опита се да каже нещо, но кикотът му пак го заглуши. Престана, изкашля се един-два пъти и пак се пробва.
-А не си ли се замисляла, че за да отвориш собствен бизнес с....с....хаххаха...с дрехи.....ще ти е нужен наличен и то голям капитал, с който да почнеш?
Вярно, не се замисли над това, когато каза идеята си.
-Ама аз искамммм.....
-Да и аз искам да съм граф...а не, чакай. Аз вече съм!
Арадел се нацупи. Но този път Лезандър нямаше да я свали на земята. Напротив, щеше да направи нещо много по- ами зависи от гледната точка дали е лошо или хубаво.
-Добре, ставай. Да вървим.
-Къде?
-Ще видиш. Ставай.
Картие се изправи и двамата излезнаха от стаята. Оправиха сметките си със собственика и тръгнаха към главната улица на града.

Взеха си две стай. Явно присъствието на момичето не ги притесняваше. Нея също. Какво имаше да се срамуват. В първата стая бяха Раян и Азии. В втората бяха гилдмайстора, Тайлър и учител който Азии не познаваше(Неш).
-Съжалявам че ви прекъсвам гълъбчета... бла... бла... бла.-
думите на шефа изскочиха в главата на Азии.
Тя въздъхна шумно и прикова погледа на момчето върху себе си.
Ех, сега за двойка ли са смятани. Двамата по-скоро щяха да кажат, че и те не знаят какви са.
Тя го погледна скришом и се зае с обличането.
Доста време й отне. Докато си затегне корсета, докато намъкне роклята, докато си оправи косата и положи малко грим(... има ли въобще грим по това време?).
Косата й бе пусната свободно, а няколко миниатюрни плитки стегнати с златни ленти се показваха от косата й. Гримът й също бе златен и се подчертаваше с косата й.
В това време на вратата се почука. Азии си сложи маската и се запъти да отвори.

А пред вратата стоеше самият гилдмайстор, Евенстийл Елрон, чието име бе доста трудно за запомняне. Но какво да се прави. Важен човек, с важно име. Напълно подходящо за него.
-Готови ли сте?
Той надзърна в стаята и видя, че Раян, тъкмо довършва костюма си. Беше облечен в зелена туника с ръкави до лактите и светлокафяв панталон от лен. Типичното елфско облекло. На гърба му висеше колчан с декоративни стрели и лък, които не ставаха за стрелба, защото оръжията на бала бяха строго забранени.
-Да, вече сме готови, г-не.
Раян се обръщаше към предводителя си с нужното уважение, което бе заслужил през годините. Нещо, което Азии все още не бе усвоила и се държеше все едно й е най-обикновена дружка. Милата, сама не знаеше, колко пъти мъжът пред нея е спасявал страната й и колко благодарна трябва да му е, макар и косвено. Самият Елрон бе в рицарски леки доспехи, които нямаше да му пречат. Нямаше маска или каквото и да е прикритие на лицето. Той трябваше да се разпознава, защото бе една от най-важните поканени личности.
-Да тръгваме тогава.
Тримата излезоха пред хотела, където ги чакаха останалите учители. Тайлър - той бе със снежно бяла роба до глезените, със златни кантове и златни джапанки с връзки около пръстите. Белите му коси се спускаха небрежно, а папагалът му, все така спокойно се клатушкаше на рамото му. Колкото до Валънтайн, този красавец бе вързал дългата си черна коса на ниска опашка, а облеклото му представляваше най-хубавата му гладиаторска униформа (както е на арта му).
-Хубава си. - обърна се той към Азии и момичето леко се изчерви.
Неш не беше от най-разговорливите и това май бе първият случай, в който я заговаряше. След близо пет минути пред хотела спря черен файтон. Кочияша скочи от мястото си и отвори вежливо вратата.
-Добър вечер, г-н Евенстийл. Г-жа Севентийл ви изпраща специален ескорт.
-Благодаря, човече. Ив винаги знае как да ме посрещне.
-Така е. Тя няма търпение да види всички ви. Моля, заповядайте.
Петимата се настаниха в достатъчно големия файтон и вратата се затвори, скривайки ги от останали свят. Мъжът се качи на седалката, впрегна коня и ето, че колелата почнаха леко да подскачат под калдъръма на града, отдалечавайки се все повече и повече от него, за да стигнат до покрайнините му. Сто Слънца ги очакваше.

/Азии пиши как стигате до гилдията и паркирате в градината й. Останалото оставяш на мян./