Тарен Мареил

Брой мнения : 302 Join date : 26.04.2013

Име на героя: Тарен, по баща - Мареил;

Години: 17

История: Маджестик... изгревът на всичко ново и красиво... зенитът, който мнозина искаха да достигнат, защото да си "известен" в този град означава, че славата ти е докоснала вече територия Феникс от край до край. Но в този динамичен град се доказваш трудно, издигаш се бавно и... славата отминава лесно.
Така бързо залезе името на рода Маерил - поколение назад тази фамилия успя да се замогне заради дейния дядо Тарен - амбициозен и далновиден човек, който искаше да бъде НЯКОЙ в Маджестик и посвети таланта си в правилна насока - търговия с всевъзможни неща- от билки до имоти и произведения на изкуството. Златния блясък на парите озаряваше голямото им имение. Но като пламък избухнаха и изтляха годините на охолство. Няколко нещастни събития погълнаха капиталите му и родът му не успя да затвърди напред във времето своето място сред елита. Синът му- Калеб- се ожени твърде млад за прекрасната Елерия, девойка от род на много добри пиромагове. Талантът течеше във вените на момичето, но то, останало сираче, не разви уменията си. Късмет бе, че се запозна с младия Маерил- тя откри в Калеб свой покровител, той бе любовта, на която искаше да посвети пламъка си. Разпродали имението си, лишили се от ненужен разкош, Мареил живееха добре. Но скоро старият търговец овдовя и тази смърт помрачи дългоочакваното раждане - месец по- късно в къщата проплака момченце. Кръстиха го Тарен , но и това не можа да смекчи скръбното сърце на стария Мареил. Загубите за него бяха твърде тежки и той стоеше настрана от детето. А то беше толкова чаровно! С пъстри очи, които променяха цвета си на светлината от жълто през зелено до кафяво. От цялото му същество се излъчваше енергия. Нормален и спокоен живот - само за това се молеха родителите на детето сред бурята на големия град. Преди Калеб можеше да е собственик, а сега беше обикновен работник в таверна... но и това му стигаше! Само дядото не можеше да преглътне примирен пепелта от изгорелите си мечти за величие, затова замина за Скайфол, твърдо убеден, че има сили и отново ще открие възможност да си проправи път в търговията. Уви, след 3 години напразни опити в уморителна, но недоходоносна работа, той се отказа и се оттегли в малка къща в покрайнините на Скайфол, предпочел да живее сам, но да не се връща с поражение в Маджестик.

***
А там всичко рухна.......
Тарен беше на 4, когато една нощ баща му просто не се прибра у сома. Безследно изчезнал... или мъртъв... черния печат на траура попари семейството отново. Пред Елерия застана въпросът дали да се омъжи повторно... от дядо Мареил не идваше никаква подкрепа... никаква помощ.
Тя, макар и изнемогваща, чакаше Калеб три години докато накрая всички го обявиха за мъртъв. Колкото и упорита и волева жена да беше, разбираем е изборът й да се омъжи повторно. Женихът носеше името Каскар Илирас - издънка на род велики пиромагове, които последните поколения нямат нито един талантлив маг. Каскар търсеше да влее нова магична кръв в рода си, защото явно разгулният живот бе дал отражение и сега сякаш търпяха наказание. Никой не искаше да даде дъщеря си на мъж от Илирас, защото името им бе очернено от лекомислени постъпки, родени в хедонизъм, коравосърдечност и властолюбие. Елерия, дълбоко обидена от незаинтересоваността на свекър си, прие предложението на Каскар - смела постъпка, която би се осъдила жестоко в по- малко градче, държащо на честта и традициите, но в Маджестик събитието премина почти незабелязано.
Тарен прие всичко много тежко, но майка му му казваше, че Каскар е просто един чичко, при когото ще живеят и който ще се грижи за тях, докато баща му се върне.
Ала този чичко искаше деца - синове, които най- после да възродят загубената мощ на магията в рода.
Елерия не позволи да осиновят официално детето, вярвайки в завръщането на Калеб и властната й натура се прояви в отстояването на едно- единствено условие - това да се държат със сина й като с равен и да му дадат необходимото образование. Каскар прие с неохота и наеха на 6-годишния Тарен учители по ръкопашен бой и бой с меч - за магически насоки и дума не можеше да става - те бяха запазени за бъдещите деца на Каскар, ала Елерия умело се пазеше от бременност.

Но след 3 години, тя все пак забременя. И когато роди мъжка рожба, Тарен бе лишен и от малкото грижи, които имаше. Стана в положение "момче за всичко" под предтекст, че като по- голям брат трябва да се подчинява, и в йерархията беше поставен малко по- високо от конярчето и много по- ниско от личния слуга на Каскар.
Но Тарен бе много умно и талантливо дете. Усвои добре ръкопашен бой, боравеше умело с меч, спечелил с любознателността си симпатиите на учителите си, получи задълбочени знания в доста области като биология, акупунктура и химия. Уви, скоро Каскар спря да води учители при него... възприемаше го като конкуренция на отрочето си и Тарен сам се опитваше да осъвършенства знанията и уменията си.
Подсъзнателно чистата му душа усещаше лошо излъчване от този род и момчето само изгради своя ценностна система вземайки за пример Илирас какво е лошо... той ги ненавиждаше. Те не му даваха дори да контактува с малкия си брат- болезнено доказателство, че е отритнат напълно.

Вече на 14 проумя, че майка му направи всичко това само заради него. Мисълта за баща му, който ще се завърне и ще ги отведе от този противен дом на неморални и арогантни хора, го крепеше. Но вярата беше крехка на фона на действителността. Въпреки огнената си кръв, лесно изпадаше в униние.
Чрез агресия се опитваше да оцелее- нужна бе нечовешка сила, за да не бъде стъпката душата му на достоен човек. Но вътрешно Тарен бе смазан от мъка, чувстваше се жалък роб на един безразличен некадърник, който държи майка му като заложница.... презиран от семейство Илирас и подиграван от персонала в дома им....
Тарен копнееше за справедливост, която съзнаваше, че няма силата да наложи, затова обмисли да избяга.
Първо смяташе, че с неговото заминаване майка му щеше да се освободи от товара, който сам прие, че представлява. След това разбра, че от него зависи да бъде решен проблема и трябва да продължи обучението си, да открие баща си и да измъкне майка си от това имение.

Тарен взе това окончателно решение на 17 години. Беше чувал за дядо си, който живее в Скайфол и, игнорирайки злобните думи на слугите, че старият нехае за него, защото Тарен е омразен дори на роднините си, момчето искаше да отиде при него. Имаше достатъчно здрав разум и каза това открито на майка си. Тя не беше никак доволна... но все пак старият Маерил бе негов единствен роднина.
Майка му му даде пари, малък кинжал със змиевидно острие и писмо до дядо му, което му заповяда да му предаде на всяка цена.
След това изпрати сина си в неизвестното през една красива лятна нощ. Луната се отразяваше в сълзите, които неумело и двамата се опитваха да прикрият. Елерия бе силна жена и вярваше в сина си - все пак тя и баща му бяха почти на неговата възраст, когато взеха сами важното решение да се венчаят и да водят заедно битка с живота.

Стъпките на момчето потънаха в свежата трева и фигурата му се стопи в мрака...

Външен вид: [spoiler] висок за възрастта си; здрав и жилав

Тарен Мареил 28w0a48

Раса: Пиро маг

Спътник: няма, но обожава птици

Статистики:
Сила: 15
Ловкост:10
Интелект: 15
Воля: 10

Заглавие: Re: Тарен Мареил Съб Апр 27, 2013 9:36 am

Добро утро, добро утро :)
Вълнуваща история, чийто край надяваме се да бъде по-силен, отколкото началото.
Пътят ти започва от Пътеките на "Летящият град" ТУК. Успех с пътуването!

» Къщата на Тарен Мареил старши
» Първите искри на пламъка- Тарен Мареил